№ 556
гр. Варна, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110107884 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявени от „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК ***,
против ответника Б. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***
-първоначално обективно кумулативно съединени облигационни специални
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415,ал.1 ГПК ,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД както следва:
1.Отправено е искане на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК да бъде постановено
съдебно решение, по силата на което със СПН спрямо ответника Б.С. да бъде установено
съществуването и изискуемостта на вземанията на „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК *** ,произтичащи от
договор за кредит № L317184 от 04.03.2023 г., съгласно издадената Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по частно гр.дело № 4121/2024 по описа на РС Варна, а именно:
- изискуема главница в размер на 1500 лв.
- изискуемо обезщетение за забава в размер на 436.59 лв., дължимо за периода от
22.03.2023г. до 27.03.2024 г.
- закона лихва за забава от периода от датата на подаване на заявлението в съда до
изплащане на вземането .
- специалните положителни установени искове са съединени в условията на ОСИ с
осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал.1 , т.3 ГПК, вр. чл. 240, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД със следното искане
2.-да бъде постановено Решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца такса за разглеждане съгласно Договор за кредит № L317184 от 04.03.2023
г. в размер на 116.68 лв. , дължима считано от 04.03.2023г., а именно „Кредитополучателят
дължи еднократна такса за разглеждане. Еднократната такса за разглеждане е дължима в
деня на подписване на договора за кредит, финансира се от Кредитора и се възстановява от
кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план”
- ведно със законната лихва за забава върху горепосочената главница, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 27.06.2024 г. и до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът в сезиращата съда искова молба сочи, че в законоустановения срок и на осн.
1
чл. 415, ал. 1 ГПК предявява иск относно вземането си в размер на 2053.27 лв., включващо:
1500 лв. изискуема главница, 436.59 лв. изискуемо обезщетение за забава за периода
22.3.2023 - 27.3.2024 г., такса разглеждане съгласно договор за кредит № L317184 от
04.03.2023 г. в размер на 116.68 лв., дължима считано от 4.3.2023 г. /като е цитиран отново
текста на който се позовава ищеца/, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението.
Сочи се, че след проведено заповедно производство, инициирано от ищеца в
качеството му на кредитор, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу
която длъжникът възразил. На осн. чл. 415 ГПК заповедният съд указал на кредитора /сега
ищец в исковото производство/ възможността да предяви иск в 1 месечен срок от
съобщението. С цел установяване съществуването на оспорените парични вземания по
заповедта, ищецът предявява ОСИ с правно осн. чл. 422 ГПК в рамките на преклузивния
срок, с което аргументира и правния си интерес от избраната форма на искова защита.
Видно от уточнителната молба, за отхвърлената част на вземането по заявлението
заявителят - сега ищец е предявил осъдителен иск с цена 116.68 лв.
Искането си ищецът основава на следните твърдени факти и обстоятелства:
На първо място ищецът сочи, че е финансово дружество, лицензирано от БНБ - БНБ -
39998/30.4.2019 г., като информацията затова се съдържала и в регистъра на финансовите
институции при БНБ - по чл.3 а от ЗКИ.
По същество ищецът сочи, че на 04.03.2023 г. между него и ответника бил сключен
договор за кредит № L317184 от 04.03.2023 г., по който ищецът отпуснал кредит на клиента
в размер на 1500 лв. с краен срок на договора 22.07.2023 г., с падежна дата 22-ро число и
срок на договора 5 месеца. Твърди се че договорът бил подписан електронно чрез мобилно
приложение МуIuteАрр, което било видно от 2-ра страница на договора и след сключване на
договора кредитополучателят усвоил на 4.3.2023 г. кредита. Основните условия на кредита
ищецът е посочил в табличен вид на стр.3 от исковата молба - сума по кредита 1500 лв.,
период на кредита 5 м., фиксиран лихвен процент 0 %, обща сума на лихвите за периода
0лв., такса за разглеждане 116.68 лв., ГПР 41,79 %, месечно договорно възнаграждение 0.00
лв., общ размер на всички плащания извършени от потребителя за погасяване на кредита и
за покриване на пълната стойност на кредита 1616.68 лв.
Твърди се, че ДПК бил сключен в съответствие със Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, при спазване и на разпоредбите на Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги и съгласно чл. 7.13 от Рамково
споразумение на „Ю. Б.“ ЕООД за предоставяне на парични потребителки кредити. На осн.
чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ страните приемали , че всички изявления по повод кандидатстване,
сключване, изпълнение и прекратяване на договора за кредит помежду им, подписани с
обикновен или усъвършенстван подпис ще имат значение на саморъчно подписани
изявления /чл. 7.14 от Рамковото споразумение/. Пояснено е, че Закона за потребителски
кредит допуска ДПК да се сключи и от разстояние, като в този случай съгл. чл. 5, ал. 9
кредиторът предоставял на потребителя стандартен европейски формуляр съгласно
приложение 2, във вр. с чл. 5, ал. 13. В тази връзка ищецът нагледно представя в исковата си
молба лог файл за проследяване на историята по кандидатстване, одобрение и сключване на
кредита и усвояването му.
От отпуснатия кредит - главница в размер на 1500 лв. /преведена на 4.3.2023 г./ на Б.
С./, ищецът твърди, че отв.Б.С. не е погасил никаква част.
Твърди се, че таксата за разглеждане е за предварително разглеждане на документи на
кандидат-кредитополучателя, дължима в деня на подписване на договора и възстановима от
клиента с месечните вноски, съгласно погасителния план. По повод таксата за разглеждане
на документи ищецът твърди, че кредитополучателя се е съгласил и приел Рамковото
споразумение, общите условия, била му предоставена преддоговорна информация включена
в Част втора - описание на основните характеристики на съответния кредит- т. 6 и за нея не
важала закрилата на ЗЗПтр, т.к. все още кредитополучателят нямал качество потребител-
страните били в преддоговорни отношения. Търси се заплащане по осъдителния иск таксата
в размер на 126.68лв.
Твърди се от ищеца, че въпреки напомнянята кредитополучателят не погасил чрез
плащане месечните погасителни вноски с падежни дати 22.03.2023 г. до 22.07.2023 г. вкл.,
изпаднал в забава. Изискуемостта на задължението сочи още ищеца, че настъпила на краен
падеж- 22.07.2023 г. съгласно сключения между страните договор за кредит № L317184 от
2
04.03.2023 г.
Въз основа на изложеното по -горе ищецът е предявил ОСИ с правно осн. чл. 422
ГПК и и осъдителния си иск за заплащане на таксата за разглеждане на документи, като
претендира и присъждане на законни лихви върху главниците. Обективирано е искане за
присъждане в полза на ищеца на разноските по заповедното и по исковото производство.
В подкрепа на твърденията и исканията ищецът моли по делото да бъдат приети като
писмени доказателства представените с исковата молба копия от документи и да бъде
приложено като доказателство заповедното дело - ч.гр.д. № 4121/24 по описа на РС
Варна.Обективирано е искане делото да се гледа в отсъствие на представител на ищеца.
Ищецът желае постановяване на решение пи условията на чл.238, ал. 1 ГПК - ако са налице
условията затова. В условия на евентуалност е заявил и възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Б. А. С., ЕГН ********** с адрес: ***, тел. ***,
чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адв. Г. М. от ВАК, личен №*** , с
адрес на кантора: *** е депозирал писмен отговор на предявените срещу него искове по чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 79 ЗЗД.
Исковете ответникът намира за допустими.
Исковете ответникът намира за неоснователни, като оспорва същите по основание и
размер.
Ответникът твърди, че между него и „Ю. Б." ЕООД не е сключван приложения с
исковата молба договор за кредит №L317184, поради което между страните не възникнало
твърдяното облигационно правоотношение, по силата на което на С. да е предоставен
потребителски кредит в размер на 1500 лева при посочените в този договор условия.
С. твърди, че не дължи процесните суми, тъй като не е обвързан с надлежно
подписан договор за потребителски кредит със сочения кредитор. В тази връзка оспорва
представеното с исковата молба копие на договор за кредит за кредит №М317184. Твърди, че
не е подписвал такъв договор електронно, както се сочи в исковата молба. Посоченото на
втора страница отбелязване на името на ответника и други данни не представлявало
електронен подпис или електронно изявление по смисъла на ЗЕДЕУУ.
Б.С. твърди, че не е осъществявал договаряне, чрез средствата за комуникация от
разстояние, по електронен път, както се сочи в исковата молба. Не осъществявал никаква
комуникация с представител на „Ю. Б.“ ЕООД, чрез мобилно приложение ***, че бил
попълвал заявка за кандидатстване за кредит в цитираното мобилно приложение, а дори и да
попълнил такава не бил давал съгласие за сключване на реален договор и конкретно за
договора, на който се позовава ищецът. Б.С. не бил приемал Рамково споразумение за
потребителски кредити №*********, нито му било предоставяно такова. Не му бил
предоставен стандартен европейски формуляр съгласно прил. 2 към чл.5, ал. 2 ЗПК. Не му
бил предоставян екземпляр от нито един от документите, приложени с исковата молба.
Видно за ответника било от приложените /към исковата молба/ стандартен
европейски формуляр, рамково споразумение и декларация, че същите не били подписани от
никого. Не ставало за ответника ясно как му били предоставени.
Твърди се ясно от Б.С., че не се е съгласявал да бъде обвързан с електронни
изявления, подписани с електронен подпис.
Посоченият в договора за кредит телефонен номер не се ползвал от С..
Ответникът твърди, че загубил личната си карта и в тази връзка се касаело за
злоупотреба с личните му данни, за което подал жалба в Прокуратурата.
С оглед гореизложеното, обобщава възраженията си ответника , че между страните не
е възникнала надлежна облигационна връзка по силата на която, кредиторът да е
предоставил потребителски кредит на С., поради липсата на сключен между тях писмен
договор съгласно чл. 10 от ЗПК, вкл. по реда на ЗПФУР.
С. е категоричен, че реално не му е предоставена и не е усвоявал главницата в размер
на 1500 лева.
В тази връзка оспорва представения документ, наречен разписка за извършено
плащане от 04.03.2023 г. 11:05 часа, като неподписана от него. На 04.03.2023 г. твърди Б.С.,
че не е бил в офис на „ Изи пей „ и не е получавал никакви суми, нито подписвал документ
за получаването им.
3
2. Ако се приеме, че реално има сключен писмен договор за потребителски кредит, то
ответникът прави следните възражения по него:
2.1. Договорът според ответника е недействителен респ. нищожен, като сключен в
противоречие с императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит/ЗПК/, Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ЗПФУР/ и Закона за защита на
потребителите/ЗЗП/, както и че основните му параметри не са индивидуално договорени.
Преди сключване на договора на ответника не била предоставена по надлежния ред
преддоговорна информацията съгласно глава II, раздел първи от ЗПК съответна по чл. 8, 9 и
10 от ЗПФУР предвид твърденията в исковата молба, че договорът се е осъществил, чрез
средствата за комуникация от разстояние.
Съдържанието на договора не отговаряло на изискванията на чл. 10 и 11 от ЗПК.
Документите не били написани в изискуемия размер на шрифта - не по-малък от 12. Не била
предоставена пълна, ясна, вярна и разбираема информация съгласно приложимите закони,
включително по отношение реда за даване на съгласие за сключване на договора от
разстояние, правото на страните да прекратят договора предсрочно или едностранно
съгласно клаузите на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
практически указания за упражняване правото на отказ от сключения договор, в които се
посочва и последиците от неупражняването му. Въобще не му бил предоставен стандартен
европейски формуляр прил. 2 към ЗПК, още по-малко в достатъчно време преди да бъде
обвързан от договора.
Договорът не бил ясен и по отношение начина по който бил определен годишния
процент на разходи /ГПР/, липсвал представителен пример относно изчислението на
посочения процент, поради следното: В договора за кредит било посочено, че ГПР е в
размер на 41.79 %. Нямало посочен лихвен процент, нито договорено възнаграждение, само
такса за разглеждане. В исковата молба се сочело, че размерът на таксата за разглеждане
влиза в изчисленията на годишния процент на разходите. Налагал се изводът, че други
разходи липсват, но така посочените не съответствали на изчисления ГПР. От друга страна в
договора за кредит било посочено, че таксата за разглеждане се дължала в деня на
подписване на индивидуалния договор, но се възстановява с дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план. В случаите, когато клиентът избере плащането на договорно
възнаграждение, последният не бил длъжен да заплати таксата за разглеждане и лихвите. В
раздел 8 от рамковото споразумение било посочено, че договореното възнаграждение се
заплаща под формата на месечни вноски в съответствие с погасителния план.
Същевременно било посочено, че таксата за разглеждане се заплаща за преглед на искането,
осигуряване на средства, сключване на договор и се дължи във всички случаи на подадено
искане за отпускане на кредит. В така посочените текстове, обобщава ответника, че има
неяснота относно основанието на таксата за разглеждане. Налагал се изводът, че таксата за
разглеждане представлявала форма на договорно възнаграждение на кредитора.
Гореизложените възраженията по отношение таксата за разглеждане ответникът подчертава,
че са направени в контекста на липса на яснота на информацията относно условията на
предоставения кредит, което правело договора изцяло нищожен на основание чл. 22 от ЗПК.
2.2. Отделно от това самата клауза, изискваща заплащане на такса за разглеждане
ответникът намира нищожна на основание чл. 10, ал. 2 ЗПП, поради което предявения
осъдителен иска за заплащането й следвало да се отхвърли, доколкото срещу нея не се
получавала никаква услуга. Съгласно разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК цитира
ответника: „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.”
Ищецът сочи ответника, че обосновал иска си за заплащане на такса за разглеждане с
твърдения, че „дружеството извършва внимателен анализ относно кредитоспособността на
всеки клиент в процеса на разглеждане на искането за кредит който анализ е обвързан с
изразходвани време и разходи”. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗПК кредитодателят бил длъжен да
извърши оценката на риска, която оценка предхожда сключването на договора и е свързана с
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, включително и
такава представена от потребителя. Оценката на платежоспособността на лицето, търсещо
заем, била част от същинската дейност по предоставяне на кредит. Ако въобще били
направени разходи за това - намира ответника, че те са свързани с упражняване на самата
дейност на финансовата институция по предоставяне на кредити, поради което
представлявали разходи, свързани именно с управлението и усвояването на кредита. Ако се
приемела тезата на ищеца, че към момента на извършване на тази дейност, която предхожда
4
сключването на кредита, кредитоискателя все още нямал качеството на потребител, поради
което не може да се възползва от закрилата на чл. 10а от ЗПК, то счита ответника, че
заплащането на тази такса е лишено от основание. Дължимостта на същата не следвала от
договор, какъвто нямало сключен, към момента на извършването на действията, за които се
твърдяло, че се дължи и не следвало да се включва в последващ договор за кредит. Оценката
на платежоспособността не представлявала и услуга, която се предоставя на лицето, искащо
заем, тъй като това било задължение на институцията, свързано с упражняване на основната
й дейност. Последващо създаването на задължение за потребителя да плати разходите по
упражняване на същинската дейност на институцията, какъвто бил разходът за оценка на
платежоспособността му, респективно разглеждане на документите му в тази връзка, нямал
своето основание нито в закона, нито в договора, поради което една такава уговорка намира
ответника за нищожна и поради липса на основание за сключването й.
3.С оглед гореизложеното договорът, обобщава отв.Б.С., че съдържа неравноправни
клаузи по смисъла на ЗЗП, които били предварително изготвени от кредитора, а не
индивидуално договорени.
Клаузите посочени в „рамково споразумение“, които представлявали общи условия
не били обсъждани между страните, а предварително изготвени от кредитора условия, при
които същият предоставя кредит. За потребителя на финансовата услуга оставала
единствената възможност да се съгласи с тях, ако желае предоставяне на услугата. Той по
никакъв начин не можел да влияе върху съдържанието им, нито имал възможност
предварително да се запознае с клаузите и да обмисли икономическите последици за него от
тях преди сключването на договора;
От самите твърдения на ищеца в исковата молба за ответника ставало ясно, че таксата
за разглеждане се начислявала автоматично при посочване на сумата по кредита, поради
което потребителят също по никакъв начин не можел да влияе върху нея.Това правело
договора сключен в нарушение на изискването за добросъвестност и водело до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя респективно
договора бил нищожен.
4. Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение за забава за периода
22.03.2023 г. до 27.03.2024 г., като твърди, че същият е значително завишен.
В заключение всички приложени документи по делото въз основа на които се
основава претендираното вземане по отношение на ответника, заявява в отговора си Б.С., че
са частни документи, неподписани от него. Същите били създадени от ищцовото дружество,
като удостоверявали изгодни за дружеството факти, поради което не можело да служат, като
доказателство за това, че дружеството предоставило на отв. С. кредит при посочените
условия. С оглед гореизложеното ответникът моли съда да отхвърли предявените искове,
като неоснователни. Моли да му се присъдят направените разноски по делото и
възнаграждение за адвокат.
В отговора на искова молба ответникът е изразил становище по доказателствата,
направил и доказателствени искания: 1. Моли, на основание чл. 184 от ГПК съдът да
задължи ищеца да представи приложените към исковата молба електронни документи, на
електронен носител, с копие за ответника, като след запознаване с тях да му бъде дадена
възможност за становище относно истиността им.
По доказателствените искания на ищеца: 1. Оспорва автентичността и верността на
представените договор за кредит № L317184 и приложение към него погасителен план,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит,
Рамково споразумение за потребителски кредити №********* и декларация по чл. 42, ал. 2,
т. 2 от ЗМИП. ; Оспорва автентичността и верността на разписка за извършено плащане от
04.03.2023 г. 11:05 часа. .Документите не носели подписа на Б.С. и не били подписвани от
него по никакъв начин вкл. с електронен подпис.
В проведеното по делото първо и единствено открито съдебно заседание от
24.01.2025 г. ищецът, редовно призован, не изпраща представител, депозира писмено
становище с рег.вх. № 7132/24.01.2025 г. чрез юрисконсулт Х. с което по същество поддържа
исковете и желае да бъдат изцяло уважени ведно с присъждане на разноските по
заповедното и исковото производства съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК .
В откритото съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява
,представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Г. М. от ВАК .
В хода на спора по същество , адв.Г.М. моли съда да отхвърли исковете като неоснователни,
5
по съображения, подробно изложени в отговора. Счита, че с оглед направените възражения,
разпределената доказателствена тежест, ищцовото дружество въобще не е доказало
наличието на валидна облигационна връзка, както и изплащането на сумата, която се
претендира. Ответникът чрез адв.Г.М. моли за присъждане на сторените по делото съдебно
деловодни разноски съгласно представения списък .
СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съобразно приложимия закон , приема за установено и доказано по делото от
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното :
С Определение № 13366/26.11.2024 г., съгл. чл. 140 -146 ГПК , съдът е изготвил
проект за доклад по делото , квалифицирал предявените искове и разпределил тежестта на
доказване между ищеца и ответника . Страните по делото не са възразили против проекта за
доклад и с определение постановено в о.с.з. на 24.1.2025 г. проекта за доклад по делото е
обявен за окончателен.
Видно и от доклада по делото , при така предявените искове : обективно кумулативно
съединени специални положителни устанителни искове с правна квалификация чл.422 , ал.1,
вр. чл. 415 , ал.1 ГПК и чл. 86 ЗЗД и осъдителния иск с правно осн. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл.240 и чл. 79, вр. чл. 86 ЗЗД, съдът преди да разпредели тежестта на доказване между
страните, е обявил на същите, че не са налице факти и обстоятелства, които да са признати
за безспорни. Изрично е указано на ответника , че не сочи доказателства затова, че е изгубил
личната си карта и сезирал Прокуратурата, а на ищеца, че не сочи доказателства за
размерите на вземанията си.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е указал на страните, че доказателствената
тежест в процеса се разпределя, както следва:
В тежест на ищеца съдът е възложил да докаже твърдението си за наличие на
валидна, действителна облигационна връзка с ответника по силата на договор за кредит №
L317184 от 04.03.2023 г., предоставяне на преддоговорна информация на кредитополучателя
ведно със Стандартен европейски формуляр, приемането на ОУ на кредитодателя и
Рамковото споразумение от кредитополучателя, реалното предаване на заетата сума от
ищеца към ответника, датата на която сумата е предадена и начина по който е сторено това.
В тежест на ищеца по същество е възложено да докаже твърденията си, че е изправна страна
по договора, параметрите на договора, изпадането в забава на кредитополучателя и
дължимостта на всяко от търсените парични вземания по установителните и осъдителния
иск на сочените в исковата молба основания, за исковите периоди и в търсените размери.
Във връзка с доказване на основанието и размерите на исковете си, в тежест на ищеца е
било възложено , при условията на пълно и главно доказване, да установи и докаже, че
договорът за кредит сключен чрез мобилно приложение е действителен , валиден договор
съобразен с действащото законодателство на страната ни към датата на сключването, че е
било осъществено предварително и индивидуално договаряне на клаузите между страните
още преди подписване на договора. В тежест на ищеца е било и да докаже, че по негово
заявление до РС Варна е било образувано заповедно производство, че е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, че заповедта е оспорена по реда и в
срока по чл.414 ГПК и че специалните положителни установителни искове и осъдителния са
предявени съобразно указанията на заповедния съд и в рамките на преклузивния срок.
В тежест на ответника съдът е възложил да установи и докаже по делото твърденията
си, че е загубил личната си карта и е подал Жалба до Прокуратурата. В тежест на ответника
е било възложено да докаже, че оспорените от него документи не съдържат негов подпис,
както и да докаже релевираните в отговора възражения, които правят изцяло неоснователни
исканията на ищеца и по установителната и осъдителната искова защита и изключват
правото на ищеца да претендира плащане на всяка една от исковите суми ведно с
акцесорните вземания.
С проекта за доклад на основание чл. 184 , ал.1 ГПК съдът е задължил ищеца в
1 седмичен срок, считано от получаване на преписа от определението да представи
приложените към исковата молба електронни документи на електронен носител с копие за
ответника, като е предупреден че при неизпълнение на определението , съдът ще приложи
нормата на чл.161 ГПК . С проекта за доклад съдът е дал възможност на ищеца в 1
седмичния срок считано от получаване на преписа на определението и да заяви дали ще се
ползва от оспорените от ответника документи като е обявено на страните , че съдът ще
открие производство по реда на чл.193 ГПК след като ищеца заяви дали ще се ползва от
6
оспорените документи и изпълни задълженията си по чл.184 ГПК.
На последно място с доклада по делото съдът на основание чл. 7, ал. 3 ГПК е обявил
на страните, че ще следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, като е
предоставил възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.
Въз основа на изложеното по-горе , на база събраните по делото писмени
доказателства – приобщеното в цялост ч. гр. д. № 4121 / 2024г. по описа на РС Варна , 42-ри
състав, представените с депозираната по ел.път искова молба от ищеца копия на следните
писмени доказателства, а именно: пълномощно; разписка за извършено плащане №
2000000341973120/04.03.2023 г.; Договор за кредит № L317184/04.03.2023 г., ведно с
Приложение № 1 към него, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити; Рамково споразумение за потребителски кредити
№ *********/04.03.2023 г.; Декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП и представеното в
откритото съдебно заседание от процесуалния представител на ответната страна заверено
копие на жалба вх.№ при ВРП 6571/13.05.2024 г. от Б. С.,съдът приема за установено и
доказано от фактическа страна по делото следното :
На 05.04.2024 г. дружество „ Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК *** , чрез юрисконсулт Г.А. е
депозирало във ВРС Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК против длъжника Б. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, за
вземанията посочени в т. 9 от заявлението.
Видно от л. 21,22 от заповедното дело , с Разпореждане № 14 546/8.4.2024 г.
заповедният съд е отхвърлил частично заявлението на заявителя в частта в която се
претендира издаване на заповед а изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 116.68 лв.
представляваща дължима еднократна такса за разглеждане съгл. чл. 8 .4 от Рамково
споразумение към Договор за кредит № L317184/04.03.2023 г. ,на осн.чл.411 , ал.2 т.2 ГПК.
Видно от л. 23 от заповедното дело, заповедният съд е издал в полза на заявителя „
Ю. Б.“ ЕООД и против длъжника Б. С. Заповед № 1841/8.4.2024г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, като е било разпоредено длъжникът да заплати на кредитора:
сумата от 1500 лв.-представляваща изискуема главница по Договор за кредит №
L317184/04.03.2023 г.; сумата от 436.59 лв. представляваща обезщетение за забава за периода
от 22.03.2023г. до 27.03.2024 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението нв съда – 05.04.2024 г. , до окончателното изплащане на
вземането .Със същия съдебен акт съдът е присъдил в полза на заявителя сумата от общо
85.89 лв. сторените по заповедното дело от заявителя съдебно-деловодни разноски за
платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част
на заявлението и е посочено изрично , че вземането произтича от договор за кредит
L317184/04.03.2023 г.
Установява се от л. 26, 27 от заповедното дело, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът е
депозирал писмено Възражение против заповедта за изпълнение на парично задължение,
след което с Разпореждане № 19394 /14.5.2024 г. заповедният съд е указал на заявителя, че
има възможност в 1 м. срок по чл.415 ГПК да предяви установителен иск за оспорените
вземания/ л. 28 от ч.гр.д./ а с Разпореждане № 2389/28.6.2024 г. заповедният съд е дал
указания на заявителя и за възможността да предяви осъдителен иск за вземането, за което
заявлението е било отхвърлено / л.42 от заповедното дело /.
Спор няма по делото, че заявителят е получил разпорежданията на заповедния съд и
че е предявил в съда искова молба с рег .вх. № 52 032/27.06.2024 г.
Спор няма между страните и затова, че исковото производство е продължение на
заповедното , надлежно учредено и че установителните и осъдителни искове ,предмет на
гр.д. № 7884/24 по описа на РС Варна , 42 –ри състав са процесуално допустими .
Разгледани по същество и установителните и осъдителния иск са напълно
неоснователни и недоказани .
На първо място от представените по делото от ищеца копия на документи не може да
се изведе извод, че между страните е сключен действителен Договор за кредит №
L317184/04.03.2023 г.
В тази връзка съдът подчертава факта, че ищецът дори не е заявил дали ще се ползва
от оспорените от ответника частни документи и въпреки вмененото му задължение по
чл.184 ГПК не е представил по делото приложените към исковата молба електронни
документи на електронен носител с копие за ответника.
7
Ето защо процесуалното бездействие на ищеца, предупреден за приложението на чл.
161 ГПК при неизпълнение на определението на съда по чл.184 ГПК налагат извод, че
ищецът не е доказал сключване на договор за кредит с ответника .
Нещо повече : ищецът е представил в о.с.з. на 24.1.2025г. копие от Жалба ,
регистрирана във Варненска районна прокуратура под вх. номер 6571 /13.5.2024 г.,/ л.81 от
исковото производство / а по преписка №6571/24 на РП Варна в ИП -ОД МВР Варна е
образувана проверка Обр.I ЗМ № 355/24 (л.45 от заповедното дело).
Изложеното в жалбата на Б.С. до РП Варна затова, че през м. 09.2022 г. изгубил
личната си карта, че подал заявление за нова лична карта в ОД МВР Варна –Трето РУ Варна
,платил глоба , на 6.10.2022 г. му била издадена нова лична карта, а през м. 10.2023г.
започнали към него телефонни обаждания от служители на *** , че С. имал кредит който не
плащал, съдът намира за вероятна причина за съществуването в правния мир на процесния
договор за кредит . Вероятността документа за самоличност на ответника да е използван от
трето лице за сключване на договора за кредит съществува и не опровергана от страна на
ищеца .Ищецът е следвало да представи на електронен носител договора за кредит, но след
като не е сторил това следва да понесе последиците на чл.161 ГПК .В случая липсва
електронен документ който да бъде предмет на проверка по реда на чл.193 ГПК а всички
представени от ищеца копия на документи по правната си същност са частни и незаверени и
не доказват нито един от фактите които ищецът е да докаже при условията на пълно и
главно доказване. Създаването на пречки от страна на ищеца за изследване автентичността
на оспорените от ответника приложения към исковата молба по см. на чл.161 ГПК мотивира
съда да изведе от правна страна извода, че възраженията на ответника затова, че не е
сключвал договор с ищеца са доказани.
Ето защо и при липса на каквито и да е годни доказателства в подкрепа на
възведеното от Договор за кредит № L317184/04.03.2023 г., съдът намира за предметно
обсъждането на действителността на договора, неравноправност на отделни негови клаузи и
размерите на претендирани вземания .
При така изложеното по-горе, предявените ОСИ са изцяло останали неоснователни и
недоказани и следва да бъдат отхвърлени .
Изхода на спора и нормата на чл. 78, ал.3 ГПК обуславя и произнасянето на исковия
съд по въпроса за отговорността за разноски.Сторените от ответника съдебно –деловодни
разноски изразяващи се в заплатен в брой адвокатски хонорар от общо 500 лв. / л.82,83 /
съдът присъжда изцяло в полза на ответника и в тежест на ищеца .
Воден от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените обективно , кумулативно съединени специални
положителни установителни искове от ищцовото дружество „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И. К., чрез юрисконсулт
Г. А. против ответника Б. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с ИСКАНЕ за
постановяване на съдебно решение, по силата на което , със сила на пресъдено нещо да бъде
установено спрямо ответника Б.С. да бъде установено съществуването и изискуемостта на
вземанията на „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК *** , произтичащи от договор за кредит № L317184 от
04.03.2023 г., съгласно издадената Заповед (1841/8.4.2024г.) а изпълнение по чл.410 ГПК по
частно гр.дело № 4121/2024 по описа на РС Варна, а именно : СУМАТА от 1500 лв.
представляваща изискуема главница по Договор за кредит № L317184/04.03.2023 г.;
СУМАТА от 436.59 лв. представляваща обезщетение за забава за периода от 22.03.2023г. до
27.03.2024 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда -05.04.2024 г. , до окончателното изплащане на вземането, като
неоснователни и недоказани , на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415,ал.1 ГПК , вр. чл.86, ал.1
ЗЗД
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените обективно , кумулативно съединени осъдителни
искове от ищцовото дружество „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
8
управление ***, представлявано от управителя И. К., чрез юрисконсулт Г. А. против
ответника Б. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с ИСКАНЕ за постановяване
на съдебно решение, по силата на което : ответникът Б. А. С., ЕГН ********** да бъде
осъден ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК *** такса за разглеждане съгласно
Договор за кредит № L317184 от 04.03.2023 г. в размер на 116.68 лв. , дължима считано от
04.03.2023г., а именно „Кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане.
Еднократната такса за разглеждане е дължима в деня на подписване на договора за кредит,
финансира се от Кредитора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни
вноски съгласно погасителния план” , ведно със законната лихва за забава върху
горепосочената главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
27.06.2024 г. и до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни и недоказани,
на основание чл. чл. 415, ал.1 , т.3 ГПК, вр. чл. 240, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .
ОСЪЖДА ищцовото дружество „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя И. К., ДА ЗАПЛАТИ на ответника Б. А. С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, СУМАТА от общо 500.00 лв. , представляваща
сторените от ответника съдебно -деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.3 ГПК .
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба в 2 седмичен
срок, считано от получаване на преписа .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм
представители .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9