Решение по дело №1503/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 444
Дата: 29 юли 2019 г. (в сила от 5 декември 2019 г.)
Съдия: Тодор Гочев Минов
Дело: 20195530201503
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                    29.07.2019 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                      VІІ наказателен състав,

на осемнадесети юли                                                 две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                       

 

Секретар: ЦВЕТЕЛИНА ДОКОВСКА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 1503 по описа за 2019 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1228-001167 от 20.05.2019 година на Началник сектор ПП към ОД на МВР град Стара Загора /Упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018 година/ в частта, с която на Л.Г.М., ЕГН **********, е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 10 /десет/ лева, за нарушение по чл.100, ал.1, т.1, във връзка с чл.183, ал.1, т.1, предложение второ, от Закона за движение по пътищата, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1228-001167 от 20.05.2019 година на Началник-група в сектор „ПП” към ОД на МВР – град Стара Загора /упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018 година/, в частта с която на Л.Г.М., ЕГН **********, е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 60 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за допуснато нарушение по чл.103, във връзка с чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд – град Стара Загора.

                              

 

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № 19-1228-001167 от 20.05.2019 година на Началник сектор ПП към ОД на МВР град Стара Загора /Упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018 година/, с което на Л.Г.М., ЕГН **********, е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 10 /десет/ лева, за нарушение по чл.100, ал.1, т.1, във връзка с чл.183, ал.1, т.1, предложение второ, от Закона за движение по пътищата, както и „глоба” в размер на 60 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за допуснато нарушение по чл.103, във връзка с чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата.

                        В жалбата си, в съдебно заседание и постъпилото писмено становище, се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено.

                        Въззиваемият, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител и по постъпилото писмено становище, излага доводи за неоснователност на така подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е, частично ОСНОВАТЕЛНА.

                        На Л.Г.М. е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 15.05.2019 година за това, че на 08.05.2019 година, около 15.26 часа по път ІІ-66, до разклона на село Хрищени управлява собствения си лек автомобил „Ауди”, с регистрационен № СА 0007 МК в посока запад-изток, като водачът не спира при подаден сигнал със „стоп палка” по образец от контролен орган на „Националното тол управление”. Водачът не представя контролен талон към СУМПС. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл.103 и по чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата. При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение, включително и от това по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

                        Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание, към минималния размер – „глоба” в размер от 60 лева и лишаване от право да управлява МПС, за срок от един месец. За второто нарушение на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 10 лева.

                        За изясняване на обстоятелствата по делото бяха събрани и гласни доказателства.

                        При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

                        Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране /стоп палка по образец/ от контролните органи водачът на пътното превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение. При неизпълнение на това задължение в хипотезата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е предвидена съответната административна санкция – „глоба” в размер от 50 до 200 лева и лишаване от правоуправление за срок от един до шест месеца. Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, водачът на МПС е длъжен да носи СУМПС и контролен талон към него.

                        В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателя, на посочената дата и час, е управлявал личния си лек автомобил, като при подаден сигнал на контролните органи за спиране по смисъла на чл.103 от ЗДвП, не е спрял. Това по категоричен и несъмнен начин се установява от приетия като доказателство по делото АУАН и показанията на актосъставителя Н.Н. и свидетелите, очевидци по акта – служители на „БГ ТОЛ” – Б.И. и П.К.. Доказателства за противното не се събраха. Жалбоподателя, не оспорва че на въпросната дата е преминал с лекия си автомобил покрай поста на контролния орган, но изтъква доводи че не е възприел сигнал с който служителите са искали да го спрат за проверка. Тези твърдения съдът намира, че се опровергават от свидетелските показания на служителите на „БГ ТОЛ”, очевидци – И. и К.. Съдът кредитира с доверие показанията на тези свидетели и намира, че те са безпристрастни и достоверни. Служителите са изпълнявали служебните си задължения и във тази връзка са преценили, че следва да направят проверка на управлявания от жалбоподателя лек автомобил. Показанията на свидетеля В.С., не опровергават така възприетото от съда, а напротив потвърждават го. Този свидетел не отрича, че на въпросния ден и час е пътувал със жалбоподателя и че е забелязал по пътя, автомобила на „БГ ТОЛ” и служителите до него не също не бил възприел сигнал от тяхна страна. Съдът намира, че този свидетел е заинтересуван от изхода на делото, а и отделно това, че не забелязал сигнала на контролния орган не означава че такъв не е имало. Ето защо съдът не кредитира с доверия показанията на този свидетел и не ги взе предвид при постановяване на решението си. С оглед на това, въз основа на тези събрани по делото доказателства, съдът приема, че се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят Л.М. на цитираната дата при управление на лек автомобил, след подаден сигнал със стоп-палка по образец, не е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл.103 от Закона за движение по пътищата и не е спрял на указаното му място за извършване на проверка. Както съдът посочи по-горе, така възприетата фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели. От друга страна съдът намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление и предхождащия го АУАН не са допуснати процесуални нарушения, които да опорочават административно-наказателната преписка. Посочено е мястото на административното нарушение, обстоятелствата, при които е установено, индивидуализиран е нарушителя и е установено неговото виновно противоправно поведение. От друга страна несъмнено е установено административното нарушение и по отношение на неговия начин на извършване. Служителя на „БГ ТОЛ” е подал сигнал със стоп-палка по образец, но нарушителят не е спрял на обозначеното от полицая място, а е продължил по пътя си. Точно и ясно е описано мястото на извършване на административното нарушение – цитираното в административно-наказателната преписка кръстовище. Несъмнено служителите на „БГ ТОЛ” имат статута на контролни органи по смисъла на чл.167а, ал.2, т.1 от Закона за движението по пътищата. От друга страна, съдът не констатира нарушения по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като административното нарушение е конкретно, ясно и точно описано и са посочени обстоятелствата, които го обуславят. Изтъкнатите доводи от жалбоподателя, че не е възприел сигнала, са в пълно противоречие с установеното по делото. С оглед на това съдът намира, че описаното административно нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин и правилно е квалифицирано от административно-наказващия орган като такова по чл.103 от Закона за движението пътищата. Цитираната практика на СЕС е неотносима към настоящия казус. За съда, обаче е недоказано, че водачът не е представил контролен талон към СУМПС, той като акта за установяване на административното нарушение, не е съставен в същия ден, предвид на това, че жалбоподателя не е спрял и няма как да се приеме, че към онзи момент не е носил със себе си контролния талон. Несъмнено като дата на административно нарушение е посочена – 08.05.2019 година, а не тази на съставяне на АУАН и поради това, няма как това административно нарушение да бъде установено в последствие.

                        Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.103 от Закона за движението по пътищата. В тези случаи по реда на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е предвидено административно наказание – „глоба” в размер от 50 до 200 лева и лишаване от правоуправление за срок от един до шест месеца. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото извършване, както и имотното състояние на нарушителя, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание в предвидения в закона минимален размер, а именно – „глоба” от 60 лева и лишаване от правоуправление за срок от един месец. Ето защо съдът намира, че така наложеното наказание би изиграло своята превантивна роля, поради което и правилно и законосъобразно е било определено от административно-наказващия орган.

                        С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, в тази чу част като законосъобразно следва да бъде потвърдено. В останалата част наказателно постановление следва да бъде отменено.

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: