№ 179
гр. София , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Тодор Тодоров
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20201001002283 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца в производството –
синдика на „КЕРАМИК ВИЖЪН ГРУП“ ЕООД /н./, ЕИК: ********* Д.Н. М.,
срещу първоинстанционно решение № 3337 от 04. 06. 2020 г., постановено от
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-10 състав по т.д. № 8666 по
описа на съда за 2019 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя
срещу Д. В. Р. искове, квалифицирани от първоинстанционния съд като
такива, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване
съществуването на вземания, както следва: с правно основание чл. 55, ал. 1,
вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД за сумата от 27500 лв. общо, представляваща подлежащи
на връщане суми – от 10000 лв., 10000 лв. и 7500 лв., платени авансово по три
договора за консултантски услуги от 09. 06. 2014 г., подлежащи на връщане
поради разваляне на договорите поради неизпълнение, и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8372,90 лв. общо, представляваща лихви за
забава върху горните главници за периода 16. 12. 2014 г. – 13. 12. 2017 г., със
1
законните последици по отношение на разноските в производството.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение, иска се отмяната му и
постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявените
от жалбоподателя искове да бъде уважени в цялост, със законните последици,
не се заявява претенция за разноски във въззивната инстанция.
Ответникът по жалбата оспорва същата, претендира адвокатско
възнаграждение за защита във въззивната инстанция.
Във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като
извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на
обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите,
установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в
обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата, намира следното:
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно.
Решението, като постановено от законен съдебен състав, в императивно
изискващата се от процесуалния закон писмена форма, в рамките на
дискреционните правораздавателни правомощия на съда, и като съобразено с
твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които
се основава иска, и търсената с иска защита (чл. 127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), е
валидно и допустимо.
Доколкото при извършената от въззивния състав проверка на
първоинстанционното решение, при условията и в пределите, установени от
2
цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, така както същите са разяснени с т.
1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., не се установява
неприлагане от страна на първоинстанционния съд, на императивни правни
норми, нито пък с оглед вида на делото – търговско, съдът е длъжен да следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
родените от брака ненавършили пълнолетие деца, то и при проверка
правилността на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият
въззивен съд е ограничен от оплакванията в жалбата.
Не се отразява на допустимостта на решението обстоятелството, че в
първоначалният общ доклад по съединените три дела, изготвен от Софийски
районен съд преди изпращането на делото по подсъдност на Софийски
градски съд, е присвоена неправилна квалификация на исковете, като
осъдителни такива – Софийски градски съд, на който делото е изпратено
/съвсем отделен е въпросът дали му е родово подсъдно, с оглед
обстоятелството, че трите процесни заповедни производства, последвани от
три искови по чл. 422 от ГПК, са основани не на един общ юридически факт,
както това е приел СРС, за да прекрати делото при себе си и да го изпрати на
СГС, а на три отделни договора, и по това не се спори по делото/, е разгледал
и отхвърлил предявените, установителни искове с правно основание чл. 422
от ГПК. На така приетото не се отразяват, както евентуалната родова
неподсъдност на делото на СГС, така и непълният доклад, извършен от
решаващия съдебен състав на СГС по делото след приемането му за
разглеждане, а и непрецизното квалифициране в същия на исковете, като
такива за връщане на суми – както се посочи и по-горе, в крайна сметка съдът
с обжалваното си решение е отхвърлил именно предявените искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, за установяване съществуването на вземания на
ищеца към ответника, базирани на института на неоснователното обогатяване
/чл. 55, ал. 1 от ЗЗД/.
По-натам, преценено, съобразно релевираните оплаквания в жалбата,
първоинстанционното решение се явява и правилно по същество, поради
следното:
Заявената претенция за връщане на полученото на иначе неоспорено и
породило облигационното си действие, договорно основание, по
3
необходимост изисква това основание /при положение, че както се твърди,
както се и посочи, същото е валидно възникнало, т.е. осъществило се е и е
породило действието си между страните, по това не се спори, но се и
установява по делото/, да е отпаднало, да е изгубило правното си значение
като източник на права и задължения между страните, поради което и
полученото по същото, би се явило получено, съответно – и дадено без
основание – положение, което основният правен принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване, изисква да бъде отстранено от правния мир,
поправено в действителността, чрез удовлетворяване на претенцията на
обеднилия се за връщане на даденото, респ. – получено без основание, от
страна на обогатилия се.
В конкретния процесен случай, с оглед своевременно ангажираните и
събрани, съобразно императивните изисквания на процесуалния закон,
включително досежно законоустановените в приложимия такъв, преклузии,
концентриращи по време и стадии от развитието на производството,
възможностите за заявяване на твърдения на страните относно
правнорелевантните за спора факти, и установяването им по делото с
допустими доказателствени средства, по делото не се установява процесните
три консултантски договора между страните, да са извънсъдебно или съдебно
развалени, или по друг някакъв начин, на каквото и да било основание да са
прекратени.
С изключването от страна на решаващия първоинстанционен състав на
СГС от доказателствата по делото, на процесното споразумение за
прекратяване на трите, също процесни, договора за консултантски услуги
/срв. протокола от открито съдебно заседание от 27. 05. 2020 г., л.40 от делото
в СГС/, по делото остават изцяло недоказани твърденията на ищеца за
прекратяване на облигационните връзки, възникнали по силата на същите
договори, между него и ответника, по взаимното съгласие на страните.
По делото не се твърди, не се и установява същите договори да са
извънсъдебно, нито развалени при условията на чл. 87 от ЗЗД, поради
неизпълнение, още по-малко пък по законоустановеният за това ред – след
даване от страна на изправната, на неизправната страна по тях, на подходящ
срок за изпълнение, а твърдението на ищеца – жалбоподател във въззивната
4
му жалба, че в случая ставало въпрос за т.нар. „фикс сделки“, освен ново по
делото, поради което и преклудирано, е и изцяло правно необосновано – за
въззивния състав е безспорно, че процесните договори не разкриват такива
характеристики – при които неизпълнението в точно определен момент или
изпълнението преди отново точно определен срока, да съставлява, поради
особеният интерес на кредитора, пълно неизпълнение, нито пък по друг
начин, освен първоначално заявеният, но останал недоказан по делото – по
взаимно съгласие на страните начин, прекратени. При изложеното не се
установява по делото ищецът да е загубил интерес от изпълнението, дори и
същото да е било несвоевременно, поради което и не се установява, както се
посочи, договорите да са развалени или прекратени на друго основание.
Безспорно е, че договор може да бъде прекратен /вкл. и развален/, и с
изявление, инкорпорирано в исковата молба, стига същото да покрива
законоустановените изисквания за такова валидно прекратяване /разваляне/,
каквото конкретно съдържание обаче трите искови молби, по които
производството е започнало и впоследствие, след съединяването на делата, и
до момента същото се води, нямат.
При така изложеното и според въззивния състав, по делото не се
установява валидното осъществяване, наличието на главното, твърдяно от
ищеца, условие за основателност на исковите му претенции, а именно –
отпадането на договорната, облигационна връзка между страните, по силата
на която също се твърди, ответникът да е получил престациите, връщането на
които, със законните последици, е предмет на спора, и на производството,
поради което и предявените искове, по които същото е образувано и водено,
се явяват изцяло неоснователни, със следващите се от това последици, по
отношение на лихвите и разноските в производството.
Изложеното сочи на неоснователност на въззивната жалба срещу
правилността на обжалваното първоинстанционно решение, с която
настоящата инстанция е сезирана, поради което и същото решение, като
валидно, допустимо и правилно по същество, следва да бъде потвърдено, със
законните последици.
С оглед изхода на делото във въззивната инстанция и на основание чл.
272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите и на обжалваното
5
първоинстанционно решение.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение,
Пети състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3337 от 04. 06. 2020 г., постановено от
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-10 състав по т.д. № 8666 по
описа на съда за 2019 г.
ОСЪЖДА „КЕРАМИК ВИЖЪН ГРУП“ ЕООД /н./, ЕИК: ********* да
заплати на Д. В. Р. сумата 1400 лв. адвокатско възнаграждение за защита във
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6