№ 6394
гр. София, 25.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Л. Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело
№ 20241100509991 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 80744/11.03.2024 г. по описа на
СРС депозирана от Л. Б. Б. чрез адв. С. И. срещу Решение № 2612 от
15.02.2024 г. постановено по гр. д. № 47359/2023 г. по описа на СРС, ГО, 117-
ти състав, с което ответника по исковете Л. Б. Б. е осъден на основание чл. 143
вр. чл. 149 СК да заплаща на сина си Б. Л. Б. чрез неговата майка и законен
представил Д. Л. В. месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от
01.02.2023 год. и по 320 лева, считано от 25.08.2023 год., ведно със законна
лихва за забава.
С депозираната въззивна жалба въззивникът Л. Б. Б. обжалва
първоинстанционния акт в неговата цялост. Изложени са доводи за
неправилност и необоснованост на решението. Твърди се, че същото е
постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила. Посочено е, че предявената искова молба е недопустима, а
изнесените в нея твърдения са неверни и не почиват на действителната
фактическа обстановка, която дори не е била обследвана от районният съд и
не са взети предвид всички доводи и представени писмени доказателства от
страна на ответника. Поддържа се, че бащата продължава да живее с майката
на детето, както и да предоставя финансови средства за неговото отглеждане.
Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено, а
исковата претенция да бъде отхвърлена. Алтернативно отправя искане за
прекратяване на производството по делото, тъй като е образувано и водено по
недопустим иск.
Претендира разноски.
1
Отправя доказателствено искане за допускане до разпит на един
свидетел, при режим на довеждане.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Д. Л. В. в качеството
си на законен представител на малолетния Б. Л. Б. чрез адв. В. Ц.-САК, е
депозирала отговор, с който оспорва изцяло наведените доводи в жалбата.
Посочва, че липсват доказателства в подкрепа на твърденията, че майката и
бащата на малолетното дете продължават да живеят заедно, а напротив от
разпитания по делото свидетел, се установява, че бащата Л. Б. Б. спорадично
виждал сина си, а представените по делото платежни нареждания касаели
минал период.
С тези аргументи моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като
недопустима.
Претендира разноски.
Оправя доказателствено искане за допускане до разпит на един свидетел
при режим на довеждане.
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба с
вх. № 178736/31.05.2024 г. от Д. Л. В. в качеството си на законен представител
на малолетния Б. Л. Б. чрез адв. В. Ц.-САК. Изложени са доводи за финансова
възможност на бащата да изплаща издръжка в по-висок размер, както и за
нараснали нужди на детето, поради което се отправя искане за уважаване на
исковата претенция в пълния предявения размер от 500 лева.
Срещу определение № 13288 от 27.03.2024 год. постановено по гр. д. №
47359/2023 г. по описа на СРС, ГО, 117-ти състав е постъпила и частна жалба
от Л. Б. Б. чрез адв. С. И.. Посочва се, че районният съд е лишил страната от
възможност да предостави списък по чл. 80 ГПК, тъй като делото е
приключило в едно съдебно заседание, за което страна е била депозирала
молба за отлагане поради служебна ангажираност, с което обстоятелство
първия съд не се е съобразил.
По изложените съображения моли обжалваното съдебно определение да
бъде отменено изцяло като бъде постановено друго, с което на ответника в
първоинстанционното съдебно производство бъдат присъдени разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете.
По делото е постъпило и становище по частната жалба от Д. Л. В. в
качеството си на законен представител на малолетния Б. Л. Б. чрез адв. В. Ц.-
САК, с което оспорва частната жалба, а постановеното определение счита за
правилно и законосъобразно, тъй като по делото не били представени
доказателства за действителната ангажираност на адв. С. И., които да
свидетелстват, че същата е била възпрепятствана от явяване по делото в
насроченото открито съдебно заседание.
С разпореждане № 21834/12.09.2024 год. постановено по в.гр.д. №
9991/2024 год. по описа на СГС, III въззивен брачен състав съдът е оставил без
движение производството по насрещната въззивна жалба, като на въззивника
Б. Л. Б., действащ чрез законния си представител Д. Л. В., чрез адв. В. Ц.-САК,
са дадени конкретни указания да посочи срещу коя част от решението е
насочена насрещната въззивна жалба, като изрично съобрази диспозитива на
Решение № 2612 от 15.02.2024 г. постановено по гр. д. № 47359/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 117-ти състав. Посочил е последиците от неизпълнение
указанията на съда, а именно, че насрещната въззивна жалба ще бъде върната,
като производството по делото ще продължи единствено по подадената
2
въззивна жалба от Л. Б. Б. чрез адв. С. И..
Видно от отрязък от съобщение приложен по делото, съдебното
разпореждане е връчено на адв. Ц. на 30.09.2024 год., като в срок до
провеждане на първото съдебно заседание по делото - 24.02.2025 год. не са
постъпили уточнителни молби, в следствие указанията на въззивният съд, а
предоставеният от съда срок за отстраняване на нередовността на насрещната
въззивната жалба е изтекъл на 07.10.2024 год.
Предвид изложеното, с протоколно определение от 24.02.2025 год.
въззивният съд е върнал насрещната въззивна жалба с вх. №
178736/31.05.2024 г. от Д. Л. В. в качеството си на законен представител на
малолетния Б. Л. Б. чрез адв. В. Ц.-САК и е прекратил производството по
същата. Определението като необжалвано от страните е влязло в законна сила.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез представителя си по
пълномощие, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения,
като моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение. Претендира
разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна чрез представителя си
по пълномощие оспорва въззивната жалба. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в заседанието, в
което е завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен
акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна
и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата
молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Районният съд е бил сезиран с искова молба от Б. Л. Б. действащ чрез
своята майка и законен представил Д. Л. В., срещу ответника Л. Б. Б., с която
са били предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 143, ал.2 от СК и чл. 149 от СК, за присъждане на издръжка в
размер на 500 лв. месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда /24.08.2023 год./, както и за минало време за период от осем месеца преди
датата на депозиране на исковата молба в общ размер от 4 000 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответника е оспорил исковете, с твърдения, че
3
родителите на детето продължават да живеят в условията на фактическо
съжителство и да полагат съвместно грижи за общото им дете Б..
С обжалваното Решение № 2612 от 15.02.2024 г. постановено по гр. д. №
47359/2023 г. по описа на СРС, ГО, 117-ти състав, съдът е осъдил Л. Б. Б. на
основание чл. 143 вр. чл. 149 СК да заплаща на сина си Б. Л. Б. чрез неговата
майка и законен представил Д. Л. В. месечна издръжка в размер на 250 лева,
считано от 01.02.2023 год. и по 320 лева, считано от 25.08.2023 год., ведно със
законна лихва за забава.
По отношение иска с правна квалификация чл. 143, ал. 2 СК:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК всеки родител дължи издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
работоспособни и дали могат да се издържат от своето имущество, а в ал. 1 на
същата разпоредба е регламентирано, че всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето. Конкретният размер на издръжката се
определя, въз основа съвкупна преценка на нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и на възможностите на лицето, което я дължи. В т. 4 от
ППВС от 1970 г. е разяснено, че възможността на лицето, което дължи
издръжка, е основание за даване на издръжка и показател за размера й, като тя
е винаги обективна, конкретна и се определя от доходите, имуществото и
квалификацията на задълженото лице. Съобразявайки нормативната уредба се
налага извод, че алиментното задължение на родителя да дава издръжка за
своите деца е безусловно, като конкретният му размер се обуславя от
възможностите на лицето, което я дължи.
В процесния случай не е спорно, че въззивника Л. Б. Б. е бащата на
детето Б. Л. Б., роден на ******** год., което се установява от приетото по
делото като писмено доказателство – удостоверение за раждане №
********** от 28.04.2021 год. издадено от Столична община – район
„Подуяне“ въз основа на акт за раждане № 0234/28.04.2021 год.
От представен по делото трудов договор сключен между „Растеж“
ЕООД и Д. Л. В. се установява, че е трудово ангажирана с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 780 лева. В тази насока са и събраните от
първия съд доказателства, а именно писмо от ТД на НАП- София, офис
Оборище ведно със справка-данни за периода 01.01.2023 год. – 31.12.2023 год.
за майката Д. В., видно от която, считано от м.11.2023 год. същата е в трудови
правоотношения с фирма „Максима България“ ЕООД със средно месечен
осигурителен доход в размер на 1417, 56 лева.
За нуждите на производството пред първия съд е депозиран социален
доклад с вх. № 36695/05.02.2024 год. от Д „СП“ – Оборище изготвен след
проведена среща и разговор с Д. В..
В социалното проучване е отразено, че по думи на майката, г-н Л. Б.
работи и живее в чужбина, като е започнал да пътува още по време на
бременността й. Споделила е, че с бащата на детето са се разделили през месец
януари 2023 год. Пред социалния работник, Д. В. е посочила, че освен Б. има и
още едно дете от предходна връзка. Тримата живеят заедно в жилище под
наем, обзаведено съобразно потребностите на малолетния Б.. Констатирана е
силна връзка между майката и детето. В заключение е посочено, че в интерес
на детето е да му бъдат осигурени необходимите средства за издръжка за
задоволяване на неговите нужди, потребности и подпомагане на развитието.
4
От събраните по делото доказателства относно трудовата заетост и
доходите на бащата Л. Б. се установява, че същият за периода 01.11.2022 год.
до 30.11.2023 год. съгласно справка данни от НАП е бил трудово ангажиран
към фирма „Сънотех Електрикал Сървисис“ със средно месечен осигурителен
доход в размер на 3400 лева.
Пред първия съд са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Б.С.Е., която разпитана пред първия съд е посочила, че познава
ответника, но за последно го е виждала, преди да се роди детето Б., тъй като от
Д., знае че той живее и работи в чужбина. Твърди, че от Д. знае, че се е
разделила с Л. в началото на 2023 год., а когато той се прибира, отсяда при
неговите роднини в Радомир. Въззивният съд няма да кредитира показанията
на посочения свидетел, тъй като същата не споделя факти и обстоятелства, на
които е била очевидец, а преразказва споделеното й от нейната приятелка Д.
В..
В хода на съдебното дирене пред въззивният съд е постъпило писмо от
ТД на НАП – София, ведно със справка данни за периода 01.11.2023 год. до
31.10.2024 год. видно от която майката Д. В. е трудова ангажирана към фирма
„Максима България“ ЕООД със средно месечен осигурителен доход за
периода в размер на 1777 лева.
От постъпило с вх. № 125448/14.11.2024 год. писмо от ТД на НАП-
София, офис Перник, се установява, че Л. Б. има данни за сключен на
11.07.2024 год. действащ трудов договор с „ХЕК СОЛАР“ ЕООД. От справка
за изплатени доходи/трудови и различни от трудови/ на физическите лица, се
установява, че от УИН БЕТ ОНЛАЙН на лицето Л. Б. за 2023 год. са
изплатени средства в размер на 90 882, 19 лева.
За нуждите на производството е изготвен и депозиран социален доклад
от Д „СП“ Оборище, в който социален работник е отразил, че по думи на
майката, Л. Б. заплаща издръжка в размер на 300 лева към момента на
изготвяне на социалното проучване, а преди това е заплащал суми в различен
размер, но не регулярно. Детето осъществява връзка с баща си, когато
последният се прибира на територията на Република България. В заключение
е посочено, че е в интерес на детето съобразно възможностите и на двамата
родители да предоставят финансови средства за отглеждането на малолетното
дете Б..
В хода на съдебното дирене пред първия съд са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Л.Б. – майка на въззивника, както и
М.В..
В разпита си пред съда свидетелката Б., е посочила, че синът й и Д. са
живеели заедно до 16.09.2024 год., като всеки ден са били заедно до тази дата,
но въпреки това твърди, че Л. работи от около 10 години в чужбина, като си
идва около 3-4 пъти в годината в България за период от около 10 дни. Виждала
е документи, видно от които Л. е изплащал суми за издръжка за детето.
Действително, свидетелката Л.Б. се намира в близка родствена връзка с
въззивника Л. Б., но това обстоятелство само по себе си не е основание за
дискредитиране на нейните показания, а единствено за преценката им с оглед
всички данни по делото, предвид възможната заинтересованост (чл.172 ГПК),
като законът и съдебната практика приемат за необходимо същите да бъдат
преценявани с оглед всички други доказателства по делото (в същия смисъл е
решение № 457 от 06.08.2010 г. по гр. д. № 477/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО и мн.
5
др.). Изнесените от този свидетел твърдения са противоречиви и не намират
опора в доказателствената съвкупност по делото, поради което съдът няма да
ги кредитира и да гради своите фактически и правни изводи върху тях.
В разпита си пред съда свидетелката М.В., е посочила, че е близка
приятелка с Д. В., като е запозната с нейният личен живот. Споделя, че в
началото на 2023 год. е помогнала на Д. да се изнесе от жилището, в което
живеели до преди това с Л., тъй като се били разделили, а той е работил в
чужбина. Знае, че Л. е превеждал на Д. различни суми, които после си е искал
обратно, тъй като е имал хазартна зависимост. Свидетелката твърди, че лично
тя е помагала финансово на Д., когато е имало нужда.
Въззивният съд, ще кредитира показанията на свидетелката като
правдиви, логични и последователни, тъй като същата изнася пред съда
твърдения, касаещи факти и обстоятелства от предмета на доказване по
настоящото производство.
По делото са представени платежни нареждания, видно от които Л. Б.
след постановяване на първоинстанционното съдебно решение, регулярно е
изплащал различни суми по основание и размер на майката Д. В..
С оглед така събрания доказателствен материал, въззивният съд намира,
че в случая не се установява детето Б. да има нужда от издръжка, която да е
съществено различна от издръжката на всяко здраво дете на неговата възраст,
живеещо в столицата на страната и потребяващо блага от имуществен и
неимуществен характер. Детето Б. е на 4 годишна възраст към момента на
приключване на съдебното дирене пред въззивния съд. Предвид възрастта и
липсата на доказателства за наличие на специфични нужди въззивният съд
счита, че житейски оправдано е към настоящия момент конкретните нужди на
детето да включват разходи за храна, дрехи, обувки, за социално и културно
развитие на детето, средства за посрещане на съответните битови разходи.
Настоящата съдебна инстанция, като съобрази конкретните нужди на детето,
намира, че общият размер на необходимата издръжка следва да бъде в размер
не по-малко от 500 лева, спазвайки принципа с издръжката да се осигурят
условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно.
При определяне конкретния размер на дължимата от въззивника
издръжка, настоящият съдебен състав взе предвид доказаните в хода на
производството доходи, свидетелстващи за възможността на Л. Б. без особени
затруднения да поеме по-голям дял от общия размер на определената
издръжка.
Въззивният съд взе предвид, че въззиваемият е в трудоспособна млада
възраст (според Класификация на възрастовите групи на Световната здравна
организация), няма данни да е нетрудоспособен по здравословни причини, т.е.
той не се намира в обективна невъзможност да дава издръжка (ППВС
№5/1970 г., т. 11), липсват твърдения и доказателства същия да страда от
тежко заболяване, което да е довело до трайна и тежка инвалидизация или
други причини, които да възпрепятстват въззиваемия да реализира доходи и в
по-голям размер. Доказва се в производството, че въззивникът няма и
алиментни задължения към други деца.
Също така, следва да се отбележи, че преценката за обикновените
условия на живот на децата, следва да се прави не абстрактно-за всяко дете с
аналогични характеристики относно пол, здравословно състояние и възраст,
но и с оглед конкретните обстоятелства във връзка с конкретния случай, с
6
отглеждането на конкретно това дете от двамата родители и реализираните от
последните доходи. В противен случай би се стигнало до абсурдното
положение децата на лица, реализиращи значителни доходи да имат същите
нужди, като децата, чиито родители реализират доходи в размер на
минималната работна заплата за страната.
Родителите на ненавършилите пълнолетие деца безусловно дължат на
последните издръжка, като размера на същите се определя от конкретните
възможности на задълженото лице, а съдът се ръководи и от квалификациите
на лицето, както и от нуждите на детето и възможностите на задълженото
лице към момента на постановяване на решението. /Определение № 629 от
14.05.2015 г. по гр. д. № 1197/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС./
При така изложената конкретика и с оглед приложение нормата на чл.
271, ал. 1 от ГПК, съдът не следва служебно да увеличава размера на
месечната издръжка за детето на страните, тъй като първоинстанционното
решение в тази част не е обжалвано от другата страна (с протоколно
определение от 24.02.2025 год. въззивният съд е върнал насрещната въззивна
жалба с вх. № 178736/31.05.2024 г. от Д. Л. В. в качеството си на законен
представител на малолетния Б. Л. Б. чрез адв. В. Ц.-САК и е прекратил
производството по същата. Определението като необжалвано от
страните е влязло в законна сила), респ. положението на жалбоподателя-
въззивник не може да бъде влошено с въззивното решение. Доколкото с
първоинстанционното решение месечната издръжка за детето Б. е определена
в размер, съобразен с възможностите на бащата, то следва, че
първоинстанционното съдебно решение следва да бъде потвърдено. В случая
от първостепенния съд не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, тъй като съдът е съобразил диспозитивното начало
в гражданското съдопроизводство и искането на страната. При постановяване
на решението си първоинстанционният съд е съобразил всички относими към
спора доказателства. При липса на въззивна жалба и недопуснато от първата
инстанция нарушение на императивни материалноправни норми,
увеличаването размера на месечната издръжка за детето Б. не е предмет на
въззивното производство. При изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка може да бъде изменена, което би могло да бъде осъществено при
съгласие на дължащия издръжката и без съдебна намеса, а при наличие на
спор между страните, то следва да бъде инициирано съдебно производство
(арг. от чл. 150 от СК).
С оглед така установените обстоятелства, въззивният съд намира, че
неотглеждащият родител – въззивникът Л. Б., следва да поеме по-голяма част
от необходимата издръжка, а именно 320 лева, както правилно е отмерил и
първия съд. Това е така тъй като макар и двамата родители да дължат
издръжка за децата си, независимо при кого живеят те, то отглеждащият
родител следва да поеме по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната
от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите за домакинството, част от които са в полза и на детето.
По иска по чл. 149 СК:
За процесния период за които се търси издръжка за минало време, а
именно осем месеца преди подаване на исковата молба, правилно е било
отчетено от страна на първия съд, че съобразно доказателствата по делото –
социалните доклади и събраните гласни доказателства се установява, че
фактическата раздяла между страните е настъпила в началото на 2023 год.
7
В тази връзка, съобразявайки изложените обстоятелства, първия съд е
достигнал до правилни и законосъобразни изводи, като е приел исковата
претенция за основателна за сумата в размер на 250 лева месечно за минал
период.
По частната жалба:
Частната жалба е депозирана от страна имаща правен интерес от
обжалването, насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, поради което
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Частният жалбоподател желае допълване на решението в частта за
разноските. Допустимостта на искането не зависи от представянето на списък
на разноските по чл. 80 ГПК, но по делото не се твърди и установява страната
да е сторила каквито и да е разноски за първоинстанционното производство,
чието присъждане да иска и чийто брой, вид и размер да е своевременно
заявила, съответно не са представени и доказателства в тази насока, поради
което правилно първият съд е отхвърлил молбата.
Поради съвпадане на правните изводи на въззивната съдебна инстанция с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение следва да бъде
потвърдено, тъй като е правилно и законосъобразно.
По разноските:
Страните своевременно са претендирали разноски и съдът дължи
произнасяне.
С оглед изхода на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата страна е претендирала разноски за адвокатско
възнаграждение сторени във въззивното производство в размер на 650 лева,
съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
В проведено по делото открито съдебно заседание, процесуалния
представител на въззивника е направил възражение за прекомерност на
претендираните от въззиваемия разноски на основание чл. 78, ал.5 от ГПК,
което съдът приема за основателно. Производството пред въззивната
инстанция не се отличава от типичната за този тип въззивни дела фактическа и
правна сложност.
По изложените съображения съдът приема за основателно възражението
на процесуалния представител на въззивника и определя адвокатското
възнаграждение за адвоката на въззиваемия в размер от 500 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, III
въззивен брачен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2612 от 15.02.2024 г. постановено по гр.
д. № 47359/2023 г. по описа на СРС, ГО, 117-ти състав.
ОСЪЖДА Л. Б. Б., ЕГН: ********** да заплати на Б. Л. Б.,
ЕГН:********** действащ чрез своята майка и законен представил Д. Л. В.,
ЕГН:********** сумата в размер на 500 лева – разноски за въззивното
8
производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 146783/02.05.2024
год. по регистъра на СРС депозирана от Л. Б. Б. чрез адв. С. И. срещу
Определение № 13288 от 27.03.2024 год. постановено по гр. д. № 47359/2023 г.
по описа на СРС, ГО, 117-ти състав, с което е отхвърлена молба с вх. №
7913/08.03.2024 год. за изменение на Решение № 2612 от 15.02.2024 г.
постановено по гр. д. № 47359/2023 г. по описа на СРС, ГО, 117-ти състав, в
частта за разноските.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9