МОТИВИ към ПРИСЪДА № 260002
от 01.09.2020 г. по НОХД № 273/2020 г. по описа на РС-Кърджали
Повдигнати са обвинения срещу Д.Н. ***, както следва: за
престъпление по чл.131, ал.1,
т.5а вр. чл.130, ал.2 от НК, извършено на 02.03.2019 г. в землището на
с.Петлино, общ.Кърджали; за престъпление по чл.144, ал.3, предл. първо и предл.
трето вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено през периода 02.03.2019
г.-06.08.2019 г., на 02.03.2019 г. в землището на с.Петлино, общ.Кърджали, и на
06.08.2019 г. в гр.Кърджали.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали
поддържа повдигнатите срещу подсъдимия обвинения. Твърди, че изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепяла от събраните по делото
доказателства и позволявала да се направи несъмнен извод, че с действията си П.
от обективна и субективна страна е осъществил двата престъпни състава. В тази
насока били показанията на свидетелите И., Р., К., Н. и В., както и приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. В подкрепа на обвинението било
и заключението по изготвената на досъдебното производство съдемномедицинска
експертиза. Показанията на майката на подсъдимия не следвало да бъдат
кредитирани, както и тези на нейната приятелка Е.С.. Моли подсъдимият да бъде
признат за виновен в извършване на процесните престъпления, като за същите му
бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ при условията на чл.54 от НК.
Предлага за престъплението по чл.131,
ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.2 от НК да му се определи наказание от 8
месеца „лишаване от свобода“ с отлагане на изпълнението за срок от 3 години, на
основание чл.66, ал.1 от НК. За престъплението по чл.144, ал.3, предл. първо и
предл. трето вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, прокурорът предлага наказание от 1
година и 2 месеца „лишаване от свобода“, отново с отлагане за изпитателен срок
от 3 години. На основание чл.23, ал.1 от НК на П. следвало да се наложи
най-тежкото от двете наказания, като му се възложат и разноските по делото.
Подсъдимият Д.Н.П. в съдебно заседание не се признава
за виновен по повдигнатите обвинения, но дава обяснения за случилото се през
инкриминирания период. Отрича да е извършил престъпленията, в които го
обвиняват и моли да бъде оправдан.
Защитникът моли за постановяване на оправдателна
присъда по отношение на Д.П.. Сочи, че по делото нямало никакви доказателства
подсъдимият и пострадалата да са живели в едно домакинство. Тя можело да е
пострадала, но в съвсем други условия, а не в условията на „домашно насилие“.
При подаване на сигнала на тел.112, в гласа на пострадалата нямало никаква
нотка на тревожност. Между нея и подсъдимия имало някаква връзка, но в никакъв
случай това не било връзка, която се развивала в живот под един покрив, при
общи разходи, общи цели и съжителстване. Възможно било Д.И. да е плащала
собствените си сметки, но не и тези на Д.П.. Ако пострадалата била обект на
домашно насилие от страна на подсъдимия, то щяло да има редица заповеди по
специалния ЗЗДН. Поведението на И. било необяснимо и нелогично. Не следвало да
се кредитират показанията на свидетелката С.Р., която била твърде близка
приятелка на пострадалата, пряко заинтересована от изхода на делото. Тя никога
и по никакъв повод не била пряк свидетел и очевидец на домашно насилие,
проявено от страна на подсъдимия към Д.И.. Братът на пострадалата казал, че тя
и подсъдимият не били живели заедно в едно домакинство. На досъдебното
производство пострадалата никъде не говорела да се е въоръжила със спрей за
самозащита, а за това съобщила едва в съдебната зала. Чисто житейски и логично
поведението на пострадалата нямало как да очаква държавна защита и санкция по
отношение на подсъдимия. В случая всички били заблудени от поведението на
пострадалата, която искала да си отмъсти на подсъдимия. Чисто юридически нямало
и състав на престъпление, извършено в условия на домашно насилие. Затова Д.П.
следвало да бъде оправдан.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по
делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.Н.П. е роден на *** ***, български
гражданин, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.
Подсъдимият Д.П. и св.Д.И. се познавали отдавна, като
от 2016 г. започнали да поддържат интимни отношения, създали сериозна връзка и
се виждали почти ежедневно. Тогава подсъдимият живеел на етаж от къща в ***,
която била собственост на баба му. Заради връзката, която имали, св.Д.И.
многократно оставала да нощува на посочения адрес заедно с Д.П.. Нещо повече, двамата
съвместно правили ремонт на обитавания от тях етаж от къщата на *** в
гр.Кърджали, пазарували заедно. И. купувала дребна домакинска техника, посуда,
постелки, занесла и свои лични вещи там. В периода от 2016 г. до 2018 г. тя
прекарвала половината от времето си на този адрес. Заедно с подсъдимия те
живеели в едно домакинство, поделяли си разходи за храна, ток и вода. Д.И.
имала жилище и на адрес ***, където също се случвало да остават с подсъдимия.
Преимуществено обаче двамата обитавали дома на ***, гр.Кърджали.
Отношенията между Д.П. и Д.И. били добри до към края
на лятото на 2018 г. След това подсъдимият станал по-избухлив и започнал да
проявява агресия към св.И..
Една вечер през есента на 2018 г. подсъдимият и
пострадалата И. ***. Те вечеряли и разговаряли, при което се скарали, заради
изразена ревност от страна на Д.П.. Тогава той хванал Д.И. за врата и я
притиснал към стената, след което я хвърлил на спалнята. После взел кухненски
нож и започнал да го забива по таблата на леглото.
На 30.11.2018 г. вечерта Д.П. и св.И. пак се намирали на
адреса в ***. Тогава подсъдимият употребил алкохол и започнал да вика, да
хвърля чаши. Пострадалата се изплашила да не й посегне отново и се заключила в
спалнята. Тя се обадила на ЕЕН 112 и поискала да изпратят полицейски патрул.
Съобщила, че приятелят й Д.П. побеснял и не я пускал да си тръгне. Д.И. се
свързала по телефона и с брат си – св.М.В., който веднага отишъл на място. След
неговата намеса св.И. успяла да напусне дома на подсъдимия.
На 27.12.2018 г., докато били в къщата на ***
гр.Кърджали, подсъдимият и пострадалата отново се скарали. Поводът за това
станали взаимоотношенията на последната с бившия й съпруг. Тогава Д.П. нанесъл
побой на св.И., ударил я с шамари, ударил й главата в стената. После изхвърлил
вещите на свидетелката навън и й казал да си събира всичко. Д.И. успяла да
събере повечето от нещата си и се прибрала в апартамента в гр.Кърджали, ***.
След този случай пострадалата и подсъдимият започнали по-рядко да се виждат и
чуват. Тя не оставала повече да нощува в къщата на *** в гр.Кърджали.
На 02.03.2019 г. вечерта Д.И. ***. Около 22.00 часа
дошъл подсъдимият, който искал да разговаря с нея и тя го поканила вътре.
Пострадалата му казала, че не желаела повече да се виждат, с което той привидно
се съгласил, но я помолил да го закара до вкъщи. Св.И. с управлявания тогава от
нея автомобил закарала Д.П. до адреса му. Когато пристигнали там, подсъдимият
взел ключа от колата, избутал И. на другата седалка и седнал на шофьорското
място. След това подкарал автомобила с висока скорост в посока към с.Петлино,
общ.Кърджали. Пострадалата го молила да спре, но той не я послушал. В землището
на с.Петлино, близо до гориста местност, подсъдимият П. спрял автомобила и
започнал да удря св.И. с шамари, в областта на лицето и покрай ушите. Изкарал я
насила и продължил да й посяга. Свидетелката се опитала да избяга, но била
застигната от подсъдимия, който и нанесъл удари и по бедрата, дърпал я за
ръцете. Освен, че посегнал физически на пострадалата, П. отправил и заплахи с
убийство към нея. Той я замъкнал до едно дере встрани и й казал, че ще я зарови
там и нямало да я намерят. Употребил изразите: „ей сега ще те хвърля в това
дере, ще те заровя тука, никой повече няма да те види“. Подсъдимият със сила
върнал Д.И. към колата, при което ударил главата й в рамката на отворената
автомобила врата. На свидетелката й причерняло и седнала на седалката. Изплашена
от заплашителните действия и думи на Д.П., тя го умолявала да спре, казвала му,
че всичко щяло да бъде по старому, че нямало да се разделят. Започнала да го
прегръща, за да се успокои и спре да я удря. След като се поуспокоил,
подсъдимият подкарал автомобила към дома си, където слязъл. Св.И. се преместила
на шофьорското място и с колата се прибрала до вкъщи. Тъй като била притеснена,
тя се обадила на брат си М.В., който дошъл при нея. Пострадалата му разказала за
случилото се и споделила, че се страхува от Д.П..
На следващия ден – 03.03.2019 г. Д.В.И. била прегледана
от съдебен лекар, за което било издадено Съдебномедицинско удостоверение № 29/2019
г. При извършения преглед на пострадалата, съдебният лекар установил оток и
кръвонасядания по главата, лицето и лявото бедро, които увреждания причинили
болка и страдание.
На 06.03.2019 г. св.Д.И. подала жалба до ОД на
МВР-Кърджали, в която описала случилото се на 02.03.2019 г. Оплакала се, че
подсъдимият й нанесъл побой, отправил й заплахи за убийство и отвличане, което
възбудило основателен страх за живота й. Затова настоявала да бъдат предприети
необходимите действия в нейна защита.
На 17.05.2019 г., след обяд, подсъдимият П. се обадил
по телефона на св.И. и поискал да се видят по пътя за с.Сипей, на изхода на
гр.Кърджали. Той обещал да й върне пари, които й дължал, тъй като двамата имали
и неуредени финансови взаимоотношения още от преди. Подсъдимият уверил
пострадалата, че не бил сам, а заедно с негов приятел разхождали куче на
посоченото място. Тя се съгласила и тръгнала, като преди това предупредила
своята колежка и приятелка С.Р., че ако й позвъни, трябва да сигнализира на
тел.112 или полиция. Св.И. отишла с автомобила на разклона за с.Сипей, където
се видяла с подсъдимия П.. Той се качил в колата на пострадалата и при
разговора им станало ясно, че не възнамерявал да й върне пари, а всъщност искал
отново да имат интимни отношения. Двамата се скарали, Д.И. казала на подсъдимия
да слезе от колата, но той отказал. Тогава тя се опитала да избяга, но Д.П. я
настигнал и я ударил с шамари. Пострадалата тичайки успяла да се качи в
автомобила и да си тръгне от мястото. Междувременно тя се била обадила на св.С.Р.,
която сигнализирала на ЕЕН 112 и поискала да бъде изпратена полиция. Св.Д.И.
спряла на паркинга до сградата на Съдебната палата в гр.Кърджали, където дошла
и св.Р.. Малко след това там пристигнал подсъдимият, както и дежурни полицейски
служители – свидетелите Р.К. и Т.Н.. Пострадалата съобщила на органите на реда,
че по-рано се видели с Д.П. близо до с.Сипей, където възникнал конфликт между
тях и той я ударил с шамар. Св.И. споделила също, че имали проблеми от известно
време, като и друг път подсъдимият й бил посягал. Поискала от полицейския
служител Н. да поговори с него да не я притеснява повече, тъй като не желаела
да имат отношения. Д.П. на място бил предупреден устно да не се кара и
саморазправя с пострадалата.
Един ден през месец юли 2019 г., след работа св.Д.И.
се прибирала към къщи, като пътувала с автомобил, управляван от св.С.Р.. По
пътя, в посока към кв.Веселчане, гр.Кърджали, те били застигнати от автомобил с
водач подсъдимият П.. Той карал в дясната лента и се изравнил с колата на св.Р..
Тъй като било лятно време, прозорците на автомобила били отворени. Тогава
пострадалата И. чула подсъдимият да й казва думите „още малко ти остава“, които
тя възприела като заплаха.
На 06.08.2019 г., след обяд, св.Д.И. била на работното
си място в гр.Кърджали, когато била търсена многократно по мобилния телефон от
подсъдимия П.. Двамата провели телефонен разговор, по време на който той отправил
поредните заплахи към пострадалата. Подсъдимият й се заканил с причиняване на
телесно увреждане и отвличане. Думите, които изрекъл към св.И. били следните: „ще
те срещна някъде на тъмно, ще те отвлека, ще те залея с киселина, първо ще
залея краката ти, после ще залея ръцете ти“, „няма да може да се покажеш пред
хората“. Тези заплахи пострадалата възприела като реални и се страхувала, че
подсъдимият може да ги осъществи.
Видно от заключението по назначената на досъдебното производство Съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 70/2019 г., на 02.03.2019 г. на Д.В.И. са
причинени оток и кръвонасядания по главата, лицето и лявото
бедро.
Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет
и е възможно да са получени по начина, съобщен от пострадалата. Уврежданията са
довели до болка и страдание.
Горната фактическа обстановка настоящата инстанция
прие за установена от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, а
именно: частично от обясненията на подсъдимия Д.П., дадени в съдебно заседание;
показанията на свидетелката Д.И., дадени в хода на съдебното следствие и тези
от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК; показанията на свидетелката С.Р., дадени пред в хода на съдебното
следствие и тези от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.5
вр. ал.1, т.1 от НПК; показанията на свидетелите М.В., Р.К., Т.Н. и Д.П.,
дадени пред съда в хода на съдебното следствие; заключение на вещото лице д-р Н.М.
по изготвена Съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 70/2019 г., както и показанията му в съдебно заседание; Писмо от 02.07.2020 г. на РЦ 112-Кърджали; преписка №
1891/2019 г. по описа на РП-Кърджали; Съдебномедицинско удостоверение № 29/2019
г.; разпечатки на кореспонденция по мобилен телефон, предоставени от
пострадалата в хода на досъдебното производство; Писмо от 22.08.2019 г. на РЦ
112-Кърджали; Протокол за оглед на веществени доказателства
от 02.09.2019 г., ведно с приложен фотоалбум; Справка за съдимост
на подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на подсъдимия,
както и другите писмени доказателства, събрани и приети в хода на досъдебното и съдебно производство, а също и веществени доказателства – компакт диск, съдържащ един брой аудиозапис и един
брой снимка на електронен картон на прието повикване от номер ***; компакт
диск, съдържащ два броя аудиозаписи и два броя снимки на електронни картони на
приети повиквания от номер ***.
На базата на всички тях съдът намира
за безспорно, че подсъдимият Д.П.: първо – на 02.03.2019 г. в землището на
с.Петлино, общ.Кърджали, е причинил на Д.И. съставомерни телесни увреждания;
второ – на 02.03.2019 г. в землището на
с.Петлино, общ.Кърджали, се заканил с престъпление на Д.И., чрез думи и
извършване на действия, а на 06.08.2019 г. в гр.Кърджали й се заканил с
престъпление, използвайки заплашителни изрази. Това се доказва преди всичко от
показанията на самата пострадала. Тя описва отношенията, които са имали с
подсъдимия, в какъв период и къде са съжителствали заедно в едно домакинство.
Разказва, че двамата имали връзка и от 2016 г. се виждали почти всеки ден, тя
отивала в дома на подсъдимия, той също посещавал нейния дом. Д.П. ***, където заедно направили и ремонт, защото оставали
предимно там. Свидетелката установява, че с подсъдимия имали общ бюджет и
домакинство, тя готвела, пазарувала, както и той, поделяли си разходите. На
посочения адрес занесла и свои лични вещи, тъй като почти ежедневно ходела там,
като оставала и да нощува. Пострадалата сочи още, че отношенията им с
подсъдимия се променили след лятото на 2018 г., когато той станал избухлив и
пиел повече. Тя дава детайлни показания за проявената към нея агресия от
подсъдимия П., за упражненото физическо и психическо насилие от негова страна.
Св.И. съвсем последователно и обстойно описва събитията от инкриминираната дата
на 02.03.2019 г., когато подсъдимият я закарал с колата в района на с.Петлино,
където и нанесъл многократно удари – по лицето, покрай ушите, по бедрата,
блъснал я в рамката на вратата на автомобила. Не само тези действия се оказали
заплашителни за нея. Подсъдимият отправил на свидетелката заплахи с убийство и
използвайки думи: „ей сега ще те хвърля в това дере, ще те заровя тука, никой
повече няма да те види“. Д.И. твърди, че се изплашила от всичко това и на
следващия ден посетила съдебен лекар, подала също и жалба в полицията. Тя дава
сведения за инцидента, който имала с подсъдимия на 17.05.2019 г. по пътя за
с.Сипей – когато отново била ударена с шамари, а също и за случая през месец
юли 2019 г. – когато със св.Р. били застигнати с автомобил от подсъдимия и той
отправил заплашителните думи „още малко ти остава“. По-нататък Д.И.
свидетелства и за случилото се на последната инкриминирана дата – 06.08.2019 г.
Тогава била търсена по телефона от Д.П. и двамата разговаряли същия ден. По
време на разговора, подсъдимият за пореден път изрекъл закани към нея, че ще я
отвлече, че ще я залее с киселина. Той използвал изразите: „ще те срещна някъде
на тъмно, ще те отвлека, ще те залея с киселина, първо ще залея краката ти,
после ще залея ръцете ти“, „няма да може да се покажеш пред хората“. Както
предходните, така и тези заплахи за св.И. били основателни. Тя се страхувала да
излиза сама, защото често виждала подсъдимия. Носела спрей за самозащита в
чантата си, тъй като се чувствала заплашена, още повече, че подсъдимият искал
от нея и да оттегли подадената вече жалба в полицията. Св.И. твърди, че не
завела производство по реда на ЗЗДН и не потърсила ограничителна заповед срещу П.,
за да не го афектира, тъй като след всяко предприето действие от нейна страна и
подаване на жалба, той се афектирал още повече. Коментираните показания на св.Д.И., касаещи съществените обстоятелства от предмета на доказване –
причиненото й телесно увреждане, отправените й заплахи за убийство, причиняване
на телесна повреда и отвличане, времето и мястото, където това се е случило, съдът
приема за достоверни, защото са логични и последователни, а и се подкрепят от
останалия доказателствен материал. Няма основание да се поставя под съмнение
тяхната надеждност и доказателствена стойност, тъй като тези показания са в
пълен синхрон с всички приобщени по делото писмени доказателства, в т.ч. изготвената
съдебномедицинска експертиза. Заявеното от св.Д.И. намира опора и в
показанията на другите разпитани по делото свидетели. Несъстоялни са доводите
на защитата, че всички били заблудени от поведението на пострадалата, което
било необяснимо и нелогично, нямало заповеди и по специалния ЗЗДН. Св.Д.И. в
хода на цялото наказателно производство дава едни и същи показания за главните
факти от предмета на доказване. В тях не съществуват противоречия, а напротив, изключително
подредени са и житейски логични. Що се отнася до това, че не била потърсена
защита по реда на ЗЗДН, то следва да се посочи Наказателният кодекс и
специалният ЗЗДН преследват различни цели с различни средства по различни
процедури. Гражданските мерки са основно превантивни и възстановителни, като
липсата на защита по този ред не е основание да се възприеме като недостоверна
версията на пострадалата. Настоящият състав даде вяра и на показанията на св.С.Р.,
която установява, че пострадалата имала дълга връзка с подсъдимия, но в края на
2018 г. нещата между тях се влошили. Знаела, че е започнал да притеснява И.,
упражнявал психически тормоз над нея, през месец декември 2018 г. видяла по
пострадалата и следи от побой. Св.Р. посочва, че в началото на месец март 2019
г. също видяла синини по лицето на Д.И., когато от нея разбрала за случилото се
към с.Петлино. Според Р., тогава пострадалата много се страхувала от
подсъдимия, случвало се дори да остава да спи в нейния дом, за да не е сама. С.Р.
свидетелства също и за случая от 17.05.2019 г., когато св.И. отишла към
с.Сипей, за да се види с подсъдимия, тъй като се надявала да й върне пари.
Малко по-късно пострадалата потърсила помощ от нея и св.Р. тръгнала с колата
към мястото, обадила се и на тел.112. По този повод идвали и полицейски
служители, за да вземат отношение. Р. твърди, че имало и ситуация през лятото
на 2019 г., юли или август, когато с Д.И. пътували с автомобил в посока към кв.Веселчане
в гр.Кърджали. Тогава действително чула подсъдимият, който ги застигнал, да
казва думите „още малко ти остава“. Св.С.Р. през инкриминирания период била
близка с пострадалата, която по думите й много се страхувала за здравето си, за
живота си. Не следващо място, показанията на И. кореспондират и с тези на св.М.В.,
които настоящият състав кредитира. Той е брат на пострадалата и също установява,
че тя и подсъдимият са имали връзка. Д.И. живеела в ***, но почти всеки ден
ходела в къщата на П. ***. Твърди, че през 2018 г. сестра му се обадила, че е в
къщата на подсъдимия и той не я пускал да си тръгне. Св.В. отишъл веднага до там
и след неговата намеса Д.И. успяла да излезе. Тя била разплакана и казала, че с
подсъдимия се били скарали. М.В. установява, че пострадалата му се обадила и
вечерта след инцидента в с.Петлино. Тогава той отишъл до дома на сестра си Д. и
видял, че тя имала насинено око и синини по ръката. Разказала му за случилото
се, как и къде била закарана и удряна от Д.П.. Същата вечер св.В. се опитал да
се обади на подсъдимия, но телефонът му бил изключен. Според В., пострадалата
изглеждала притеснена и казала, че изпитва страх от Д.. Освен това, тя му споделяла,
че подсъдимият я следял като излизала от работа, карал след нея с автомобила,
притеснявала се да не й направи нещо отново. Кредитират се като обективни и
добросъвестни и показанията на свидетелите Р.К. и Т.Н. – полицейските служители,
които на 17.05.2019 г. са посетили Д.И. във връзка с подадения сигнал на ЕЕН 112.
Макар двамата да не си спомнят в детайли обстоятелствата, които са установили,
те посочват, че отишли на паркинга до съда в гр.Кърджали, където заварили
пострадалата, подсъдимия и още една жена. От св.И. полицейските служители
разбрали, че е била ударена с шамар от Д.П., като конфликтът между тях станал в
района на с.Сипей. Освен това, пострадалата казала, че подсъдимият и друг път й
бил посягал и поискала от св.Т.Н. да поговори с него да не я притеснява повече.
Във връзка със случилото се, П. бил предупреден устно от полицейските служители
да не се кара и саморазправя с И.. При обсъждане на
показанията на св.Д.П., съдът им дава вяра, но само в тези части, които
кореспондират с останалата приета доказателствена съвкупност. Тя твърди, че
синът й Д.П. и Д.И. имали само сексуални контакти за период от 3-4 години, след
2016 г. Подсъдимият живеел само от време на време в къщата на ***
гр.Кърджали, където била работилницата му. Пострадалата обаче никога не била
живяла в тази къща, нямало и нейни вещи там. Св.Д.П. не знаела синът й да е
удрял Д.И. или да е имал заплашително поведение към нея през инкриминирания
период. Съдът възприема показанията на Д.П., които
установяват, че подсъдимият все пак е имал връзка с пострадалата, макар и
възприета от свидетелката само като сексуална. Не се кредитират останалите
нейни изявления, в които отрича съпричастността на Д.П. към извършване на процесните
деяния. Това е така, тъй като св.Д.П. е майка на подсъдимия и като такава пряко
заинтересована от изхода на делото, при което е нормално да поддържа версия в
негова полза. Съдът не коментира показанията на свидетелите Е.С. и К.П.,
тъй като никой от тях не е възприел обстоятелства от предмета на доказване. Гореизложената
фактическа обстановка се подкрепя до известна степен и от обясненията на самия
подсъдим, който не оспорва фактът, че с пострадалата са имали връзка за период
от 3-4 години, но тя била просто сексуална. Не оспорва и обстоятелството, че на
02.03.2019 г. са отишли с Д.И. към с.Петлино, където само правили секс и после
си тръгнали. Същото се случило и на 17.05.2019 г., когато се обадил на
пострадалата и двамата се срещнали към с.Сипей. На 06.08.2019 г. действително
имали телефонен разговор със св.И., но тогава тя му звъняла по цял ден. Това,
което отрича подсъдимият П. е, че с Д.И. са живели заедно, в едно домакинство,
че упражнявал физически и психически тормоз над нея, че я заплашвал и удрял
през инкриминирания период. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия в
тази им част, насочена към оневиняването му, защото представляват негова защитна теза
и са в противоречие с приетия и обсъден доказателствен материал. Настоящата
инстанция възприе като обоснована и компетентно изготвена назначената по делото
съдебномедицинска експертиза, даваща заключение относно вида и
медикобиологичните характеристики на телесните увреждания на пострадалата. В
подкрепа на релевантните по делото факти са и приложените от РЦ 112-Кърджали справки и
веществени доказателства – компакт
дискове, съдържащи аудиозаписи и снимки на електронни картони на приети
повиквания от датите 30.11.2018 г. и 17.05.2019 г.
При така приетото за установеното от
фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
На подсъдимия e повдигнато обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.5а
вр. чл.130, ал.2 от НК, а именно за причиняване на лека телесна повреда в условията
на домашно насилие. Леката телесна
повреда по чл.130, ал.2 от НК, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, е засягане на организма в най-малка степен. В теорията и практиката
болката се определя като краткотрайно преживяване на неприятно усещане,
произтичащо от физическо въздействие, а страданието – като продължаваща болка.
Според настоящата инстанция Д.Н.П. от обективна и субективна страна е
осъществил престъпния състав на чл.131,
ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.2 от НК, тъй като на 02.03.2019
г. в землището на с.Петлино, общ.Кърджали, причинил на Д.В.И. *** лека телесна
повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядания по главата, лицето и лявото
бедро, които са довели до болка и страдание без разстройство на здравето, като
деянието е извършено в условията на домашно насилие. Налице е изпълнителното деяние,
изразяващо се в противоправно действие, с което подсъдимият е въздействал
отрицателно върху организма на пострадалата, предизвикал е промяна в нормалното
й състояние. Той е нанесъл удари на Д.И. в областта на лицето, по бедрата, ударил главата й в рамката на автомобилната врата.
Така е причинил на пострадалата оток и кръвонасядания по главата, лицето и
лявото бедро, довели до болка и страдание. В това се изразява и
противоправния резултат, намиращ се в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с поведението на дееца. В случая престъплението се явява квалифицирано по чл.131, ал.1, т.5а от НК –
извършено „в условията на домашно насилие“. Цитираната норма от особената част
на НК е препращаща, а не бланкетна по
отношение на този признак. Поради това за попълването й се ползва чл.93,
т.31 от НК, а не дефинициите на специалните закони. Според чл.93, т.31 от НК
престъплението е извършено „в условията на домашно насилие“,
ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или
психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено
спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете,
лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или
лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство. Самото деяние не участва
в преценката за системност, тъй като тя е възникнала преди извършването му на
основата на поне три предходни прояви на домашно насилие. Безспорно се установи
в настоящото наказателно производство, че подсъдимият и пострадалата са имали
дългогодишна връзка и са живели в рамките на едно домакинство. Доказа се също, че преди инкриминираната дата
подсъдимият е упражнявал неколкократно физическо и психическо насилие над
пострадалата. Това са гореописаните случаи от: есента на 2018 г. – когато Д.П.
хванал св.И. за врата и я притиснал към стената, след което я хвърлил на
спалнята
(акт на физическо насилие); 30.11.2018 г. – когато подсъдимият употребил алкохол
и започнал да вика, да хвърля чаши, при което пострадалата се изплашила да не й
посегне отново и се заключила в спалнята (акт на психическо насилие); 27.12.2018 г.
– когато подсъдимият удрял св.И. с шамари, удрял й главата в стената (акт на физическо насилие). Всичко това означава, че деянието от 02.03.2019 г.
не представлява изолиран случай, а е поредна проява на насилие спрямо
пострадалата. Затова е налице квалифициращият признак по чл.131, ал.1, т.5а от НК – телесната
повреда е причинена „в условията на домашно насилие“. Престъплението е осъществено при
пряк умисъл, подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Той е съзнавал,
че с действията си ще причини на пострадалата телесно увреждане и е искал
именно такъв вредоносен резултат. Наред с това
подсъдимият е бил наясно и за обстановката на извършване на деянието, че същото
е осъществено в условията на домашно насилие.
На подсъдимия e повдигнато и второ обвинение за престъпление по чл.144, ал.3, предл. първо и предл. трето вр. ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК, а именно за закана с
престъпление против личността, извършена в условията на домашно насилие. Изпълнителното
деяние на престъпното посегателство е
отправянето на закана с престъпление против личността или имота на другиго, или
против личността или имота на негови ближни, респ. закана с убийство по ал.3. То
се изразява в обективирането на подобна заплаха чрез думи или действия,
насочени към определено лице или лица. Особеност от обективна страна,
характерна за престъплението по чл.144 от НК, е така отправената закана с
престъпление да би могла да възбуди основателен страх у заплашеното лице за
осъществяването му. Законът не изисква лицето действително да се е изплашило, а
е достатъчно само заканата да би могла да възбуди основателен страх у него. Според
съда Д.Н.П. от обективна и субективна страна е осъществил престъплението по чл.144,
ал.3, предл. първо и предл. трето вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като през
периода 02.03.2019 г.-06.08.2019 г., на 02.03.2019 г. в землището на с.Петлино,
общ.Кърджали, и на 06.08.2019 г. в гр.Кърджали, при условията на продължавано
престъпление, се заканил на Д.В.И. *** с престъпление против нейната личност –
убийство и причиняване на телесна повреда и отвличане, с отправяне на словесни
заплахи срещу нея с изразите „ей сега ще те хвърля в това дере, ще те заровя
тука, никой повече няма да те види“, „ще те срещна някъде на тъмно, ще те
отвлека, ще те залея с киселина, първо ще залея краката ти, после ще залея
ръцете ти“, „няма да може да се покажеш пред хората“, и чрез извършване на
действия спрямо нея – нанасяне на лека телесна повреда, и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянието е
извършено в условията на домашно насилие. Доказа се, че на 02.03.2019 г. в землището на с.Петлино подсъдимият е
осъществил закана с престъпление против личността на пострадалата – закана с
убийство, обективирана на първо място в отправени думи към И., а именно обърнал
се е към нея, казвайки й „ей сега ще те хвърля в това дере, ще те заровя тука,
никой повече няма да те види“. На второ място, заканата е осъществена и чрез
действията на Д.П., изразяващи се в нанасяне на лека телесна повреда на св.И. –
удрянето й в
областта на лицето, по бедрата, блъскането на главата й в рамката на автомобилната врата, което е довело до
болка и страдание. При престъплението по чл.144 от НК е необходимо да е налице
една по-висока обществена опасност на деянието. Законодателят е обявил за
престъпна не всяка отправена заплаха, а само тази, която сочи на една по-висока
вероятност от реалното й осъществяване, именно каквато се очертава в случая,
предвид обстановката и начина, по който е отправена заканата, характера на
употребените изрази, цялостното поведение на подсъдимия, неговата
характеристика като конфликтен и избухлив спрямо пострадалата към
инкриминирания период. В случая заплашителните думи на подсъдимия са били ясно
възприети от Д.И.. Отправените заплахи са от естеството да предизвикат у
пострадалата основателен страх за осъществяването им. Действията насочени срещу
телесната неприкосновеност на св.И. също представляват заплаха за живота й,
възприета от нея като сериозна и действителна. Подсъдимият е отправял думи и
демонстрирал поведение, което пострадалата е възприела и оценила като закана с
убийство, пораждаща страх. Установи се, че на 06.08.2019 г. в гр.Кърджали
подсъдимият също е осъществил закана с престъпление против личността на
пострадалата – закана с причиняване на телесна повреда и отвличане. Същата е
обективирана в отправените от него към Д.И. думи: „ще те срещна някъде на
тъмно, ще те отвлека, ще те залея с киселина, първо ще залея краката ти, после
ще залея ръцете ти“, „няма да може да се покажеш пред хората“. Характера на
заканата е бил такъв, че да може да възбуди у адресата основателен страх от
осъществяването й. Заплашителните изрази на подсъдимия за причиняване на
телесно увреждане и отвличане са били възприети от св.И. като действителна
заплаха. В случая е налице и квалифициращият признак извършено деяние „в
условията на домашно насилие“, като за особеностите на този признак важи
изложеното по-горе по повод първото обвинение. И тук следва да се посочи, че
преди инкриминирания период подсъдимият е упражнявал неколкократно физическо и
психическо насилие над пострадалата. Това са гореописаните случаи от: есента на
2018 г. – когато Д.П. хванал св.И. за врата и я притиснал към стената, след
което я хвърлил на спалнята (акт на
физическо насилие); 30.11.2018 г. – когато
подсъдимият употребил алкохол и започнал да вика, да хвърля чаши, при което
пострадалата се изплашила да не й посегне отново и се заключила в спалнята (акт на психическо насилие); 27.12.2018 г.
– когато подсъдимият удрял св.И. с шамари, удрял й главата в стената (акт на физическо насилие). Всичко това означава, че деянията от 02.03.2019 г. и
06.08.2019 г. не представляват изолиран случай, а са поредна проява на насилие
спрямо пострадалата. Затова е налице и квалификацията по чл.144, ал.3, предл. трето
от НК – закана извършена „в условията на домашно насилие“. Нещо повече, от
подсъдимия е имало упражнено насилие спрямо И. и на 17.05.2019 г. – когато
близо до с.Сипей й нанесъл удари с шамари, както и през месец юли 2019 г. – когато
по пътя в гр.Кърджали застигнал автомобила, в който пътувала и й отправил
заплашителните думи „още малко ти остава“. Но дори и само горните три предходни
прояви на домашно насилие са достатъчни, за да обосноват квалификацията на
престъплението. Деянията, извършени от подсъдимия на 02.03.2019 г. и на
06.08.2019 г. представляват продължавана престъпна дейност по смисъла на чл.26,
ал.1 от НК, тъй като са насочени срещу личността на едно лице, осъществяват
поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото. От
субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл от подсъдимия, който
е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Деецът напълно е съзнавал
факта на отправените от него закани с
престъпление против личността на пострадалата
(обективирани
в думи и действия)
и възприемането им от последната. Наред с
това подсъдимият е бил наясно и за обстановката на извършване на всяко от
деянията, че същите са осъществени в условията на домашно насилие.
При определяне на наказанието, което следва да се
наложи на Д.Н.П. за престъплението по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.2 от НК, съдът взе предвид разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на
наказанието, съобрази и предвиденото от закона наказание за престъплението –
„лишаване от свобода“ до една година или „пробация“. Освен посочените разпоредби, настоящият състав отчете степента на обществена
опасност на деянието – типична за престъплението; степента на обществена опасност на дееца – ниска, предвид липсата на предходни осъждания; смекчаващите
отговорността обстоятелства – чистото
съдебно минало на дееца и положителните му характеристични данни по
местоживеене; отегчаващите отговорността обстоятелства – съпътстващите деянието заплахи с убийство към
пострадалата. Предвид
изложеното съдът прие, че наказанието следва да се
определи при условията на чл.54 от НК, тъй като не са налице нито многобройни,
нито пък изключителни по характер смекчаващи вината обстоятелства, които да
мотивират прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. При посочените обуславящи
отговорността обстоятелства настоящата инстанция реши, че на подсъдимия следва
да бъде определено първото по тежест
наказание, предвидено в чл.131,
ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.2 от НК, към минималния размер, а именно „лишаване от свобода” за
срок от 4 месеца. Налице са формалните
изисквания на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като Д.П. не е осъждан на
„лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, а срока на наложеното му
наказание е под три години. Същевременно, за постигане целите на наказанието и
по-специално за поправянето на подсъдимия, не е наложително той да изтърпи
реално наложеното наказание и да бъде изолиран от обществото. Поради това
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” бе отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години.
При определяне на наказанието, което следва да се
наложи на Д.Н.П. за престъплението по чл.144,
ал.3, предл. първо и предл. трето вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, съдът взе
предвид разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието, съобрази и
предвиденото от закона наказание за престъплението – „лишаване от свобода“ до шест
години. Освен
посочените разпоредби, настоящият състав отчете степента на обществена опасност на деянието – по-висока от обичайното, доколкото поведението на подсъдимия е било
изключително агресивно и при извършване на престъплението не само е
съществувало основание, че заканата може да бъде изпълнена, но пострадалата
действително се е изплашила от осъществяването й; степента на обществена
опасност на дееца – ниска, предвид
липсата на предходни осъждания; смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на дееца и положителните му характеристични
данни по местоживеене; отегчаващите отговорността
обстоятелства – многобройността на
предходните прояви на домашно насилие към пострадалата. Предвид изложеното съдът прие, че наказанието следва да се определи при условията на
чл.54 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито пък изключителни по
характер смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират прилагане на
разпоредбата на чл.55 от НК. При посочените обуславящи отговорността
обстоятелства настоящата инстанция реши, че на подсъдимия следва да бъде
определено наказание ориентирано към
минималния размер, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 година. Налице са формалните изисквания на разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК, тъй като Д.П. не е осъждан на „лишаване от свобода” за
престъпление от общ характер, а срока на наложеното му наказание е под три
години. Същевременно, за постигане целите на наказанието и по-специално за
поправянето на подсъдимия, не е наложително той да изтърпи реално наложеното
наказание и да бъде изолиран от обществото. Поради това изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода” бе отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за
срок от 3 години.
Тъй като двете процесни престъпления са извършени от
подсъдимия Д.П. при условията на съвкупност, преди да има вляза в сила присъда,
за което и да е от тях, съдът на основание чл.23, ал.1 от НК му определи едно
общо наказание, а именно най-тежкото от двете –
„лишаване от свобода” за срок от 1 година, като на основание чл.66, ал.1
от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години.
Така наложеното по вид и размер наказание се явява
справедливо и достатъчно да окаже необходимото поправително и превъзпитателно
въздействие върху личността на дееца, както и ще въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото.
Съдът постанови какво да стане с веществените
доказателства след влизане на присъдата в сила: компакт диск, съдържащ един
брой аудиозапис и един брой снимка на електронен картон на прието повикване от
номер ***; компакт диск, съдържащ два броя аудиозаписи и два броя снимки на
електронни картони на приети повиквания от номер *** – всички да бъдат унищожени.
Предвид изхода на делото, съдът
на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия Д.Н.П. да заплати по
сметка на РС-Кърджали сумата от 40 лв., представляваща направени в съдебното
производство разноски. В тежест на подсъдимия бяха възложени и направените
разноски на досъдебното производство в размер на 181.44 лв., които следва да
заплати по сметка
на ОД МВР-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: