Р Е Ш Е
Н И Е
№ 121
град Велико Търново, 17.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на трети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 357/2019 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 12,
ал. 5 от Наредба за разделно събиране на биоотпадъци и
третиране на биоразградимите отпадъци /НРСБТБО/.
Образувано е
по жалба на Община Е. против Заповед № 164/21.05.2019 г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по околна среда гр. София в частта, с която
общината е определена като неизпълнила целите по чл. 31, ал. 1, т. 1 от Закона
за управление на отпадъците /ЗУО/ във връзка с § 15, т. 2 от Преходните и
заключителни разпоредби на ЗУО за 2017 г. Заповедта се оспорва като издадена
при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят
излага доводи, че не бил надлежно уведомен за издадената заповед. Твърди, че не е спазена процедурата по
издаване на заповедта, като не била спазена разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от
наредбата. Счита, че в
заповедта липсват мотиви, тъй като никъде не е посочен начина на изчисление на
процента неизпълнение от общината. В жалбата се развиват доводи,
че общината участва в Регионална система за управление на отпадъците заедно с
още 6 общини, при което би следвало всички общини да са постигнали еднакъв
процент на рециклиране за 2017 г. Прави се оплакване за неспазване на
разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от наредбата. По изложените аргументи
жалбоподателят моли оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна,
като му бъдат присъдени разноските по делото.
Ответникът
по жалбата, изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по околна среда гр. София, чрез процесуалния
си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. В писмена защита излага доводи, че при издаването на
заповедта са спазени административнопроизводствените правила, като се излагат
доводи против изводите на приетата по делото експертиза. Претендира разноски за ***ско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди изложените по жалбата доводи и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата
е допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представените многократно по делото
данни за публикуване на заповедта на интернет страницата на МОСВ, същата е
публикувана на 21 май 2019 г., а самата жалба е подадена на 03.06.2019 г. съгласно положения от ответника входящ
номер, т. е. жалбата е подадена в 14-дневния срок съгласно чл. 12, ал. 6 от НРСБТБО/,
от лице, притежаващо правен интерес от оспорването против подлежащ
на оспорване административен акт.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Предмет
на оспорване е заповед № 164 от 21.05.2019 г. на изпълнителния директор на ИАОС
в частта й касаеща Община Е..
Същата
е издадена от компетентен орган при условията на допустима от закона и надлежно
осъществена делегация – заповед № РД-352 от 29.05.2017 г. на министъра на околната среда и водите.
С
процесната заповед, на основание чл. 12, ал.4 от Наредба за разделно събиране на биоотпадъци и
третиране на биоразградимите отпадъци, Община Е. /заедно с още 235 общини/ е определена за
неизпълнила целите по чл. 31, ал. 1, т. 1
от ЗУО във връзка с § 15, т. 2 от ПЗР на
ЗУО.
За да достигне до този извод,
ответният административен орган е приел, предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 1
от наредбата, предоставените годишни отчети, съгласно чл. 5, ал. 1,
т. 2 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по
които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за
водене на публични регистри и публични данни от НСИ за общините, както и
Методиката за разпределение на целите по чл. 31, ал. 1
ЗУО между регионите по чл. 49, ал. 9
от ЗУО, че Община Е. е постигнала степен на рециклиране 37 % за
календарната 2017 г.
В тази връзка съдът намира за
основателно оплакването на жалбоподателя за липса на мотиви в оспорената
заповед. Същата е единствено с констативен характер, няма мотивна част, а
посочването на норми от законови и подзаконови актове не може да формира
волеизявление, как е взето решение от административния орган да приеме, че
оспорващата община е неизпълнила целта по чл.
31, ал. 1, т. 1 от ЗУО за
2017 г., без да са въведени количествени показатели за изпълнение на тази цел
за самата година. В заповедта не е посочено за всяка от общините какво е общото
количество на образуваните битови отпадъци на територията им и какво е общото
количество на предадените за рециклиране битови отпадъци, поради което не може
да се установи правилно ли са изчислени постигнатите през 2017 г. от тях
степени на рециклиране, определени в административния акт в проценти. По този
съществен въпрос процесната заповед страда от липса на мотиви, което рефлектира
върху правото на защита на адресатите на акта, в т.ч. на жалбоподателя по
делото /така и Решение № 15869 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4843/2019
г./.
На следващо място, съдът намира за
основателно и оплакването, че при издаването на процесната заповед не са
спазени определените по Наредбата
за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци етапни процедури. Разпоредбата
на чл. 12, ал. 2 от наредбата задължава изпълнителния директор на
Изпълнителната агенция по околна среда ежегодно в срок до 30 септември да
обобщава и публикува информация за предходната календарна година по общини и
региони за изпълнение на целите по чл. 31, ал. 1 ЗУО.
В конкретният случай липсват доказателства по делото дали и кога това е
сторено, което може да наведе съда единствено на извод, че въпросното
нормативно задължение не е изпълнено от ответника. Това не се установява и от
разменената кореспонденция между жалбоподателя и ответника, представена по
делото. Така с писмо от 29.01.2019 г. /л. 12 от делото/ жалбоподателят е
посочил, че информацията била публикувана през месец декември 2018 г., като
посочените количества отпадъци не съответствали на отчетените количества от
общината в годишните отчети по отпадъци, предоставени съгласно чл. 23, ал. 1 от
Наредба № 1 за реда и образците, по които се предоставя информация за
дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри. От
въпросното писмо е видно, че през месец декември 2018 г. нещо е било
публикувано, но ответникът не представя доказателства какво точно и кога е
публикувано. Нещо повече, в писмо вх. № 372/29.01.2020 г. /л. 262 от делото/
ответникът твърди, че информацията по чл. 12, ал. 2 от наредбата била
публикувана на сайта на ИАОС на 07.01.2019 г., като след това била променена и
последната промяна на данните била от 16.04.2019 г. Последното се установява и
от приложената на л. 271 от делото информация за страница, според която
последната промяна е от 16.04.2019 г. Следователно по делото не е доказано
изпълнението на условията на чл. 12, ал. 2 от Наредбата, което е съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като рефлектира върху
правото на общините на информация и защита и въобще на участие в развиващото се
административно производство. Алинея трета от чл. 12 на Наредбата предоставя
възможност на общините в 30-дневен срок от публикуването на информацията по ал.
2 да изразят становище и да направят предложения за изменение и/или допълнение
на информацията. Едва след спазване тези административнопроизводствени правила
ежегодно в срок до 20 ноември въз основа на информацията по ал. 2 и становищата
на общините по ал. 3, ако такива са представени, в случая оправомощеното от
министъра на околната среда и водите длъжностно лице издава мотивирана заповед,
с която определя общините, които не са изпълнили целите по чл. 31, ал. 1 ЗУО за
предходната календарна година. Тоест чл. 12 от наредбата е разписал
осъществяване на една административна процедура, с нейни нормативно установени
последователни етапи, които в конкретния случай съдът приема за неспазени
предвид липсата на представени писмени доказателства за осъществяването им.
При неясно кога обобщена и публикувана
информация за предходната календарна година по общини и региони за изпълнение
на целите по чл. 31, ал. 1
ЗУО, съответно с последваща възможност на общините да направят
предложения за изменение и/или допълнение на информацията, за същите на
практика не възниква възможност да вземат участие в административното
производство. Едва като краен резултат от изпълнението на тази процедура, при
това с дадена възможност на общините да вземат участие в нея, следва да бъде
издадена оспорената заповед. Като не е спазил процедурата, предвидена в чл. 12
от наредбата, административният орган е издал процесната заповед при допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което влече
след себе си нейната незаконосъобразност.
Основателно
е и възражението за допуснато нарушение на материалния закон.
Съгласно
чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО системите за разделно събиране, повторна употреба,
рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци осигуряват като минимум
изпълнението на следните цели: най-късно до 1 януари 2020 г. подготовка за
повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи хартия и
картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други
източници на не по-малко от 50 на сто от общото тегло на тези отпадъци. В § 15 от ПЗР на Закона за управление
на отпадъците изрично е посочено, че целите по чл. 31, ал. 1, т. 1 за
подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи
най-малко хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни
отпадъци от други източници, се прилагат, както следва: 1. до 1 януари
2016 г. - най-малко 25 на сто от общото им тегло; 2. до 1 януари
2018 г. - най-малко 40 на сто от общото им тегло; 3. до 1 януари
2020 г. - най-малко 50 на сто от общото им тегло. Следователно до
31.12.2017 г. общините следва да постигнат, като цел по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО,
оползотворяването най-малко 40 на сто от общото тегло на отпадъците.
Изпълнението на целта по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО се
изчислява по методите съгласно приложение № 1 на
Решение на Комисията от 18 ноември 2011 г. за
установяване на правила и изчислителни методи за проверка на съответствието с
целите, зададени в чл. 11, параграф 2
от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета. Приложим
в случая е четвъртият метод за изчисляване по приложение № 1 на горепосоченото
решение, а именно рециклирането на битовите отпадъци в проценти = рециклираните
битови отпадъци разделено на генерираните битови отпадъци.
По
делото е по искане на жалбоподателя е назначена съдебно-изчислителна
експертиза, която е дала заключение, което съдът кредитира като обективно и
компетентно. Вещото лице е анализирало данните от годишните отчети и ги е
сравнило с констативните протоколи, изготвени на базата на кантарните бележки и
първичните записи в отчетните книги, при което е направило краен извод, че
количеството предадени за оползотворяване/рециклиране биоразградими отпадъци е
1196,52 т., при което Община Е. за 2017 г. е постигнала степен на рециклиране
40 % и е изпълнила целта по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО. Следователно
административният орган неправилно е приел, че жалбоподателят е община, която
не е изпълнила целите по чл. 31, ал. 1,
т. 1 вр. § 15, т. 2 от ПЗР на ЗУО към 31.12.2017 г., поради което заповедта се
явява издадена в нарушение на материалния закон. Съдът намира за неоснователно
оспорването на изводите на експертизата от страна на ответника, тъй като в
процесната заповед липсва посочване на каквито и да е факти относно
количествата предадени и рециклирани битови отпадъци, които биха могли да
опровергаят или да подложат на съмнение констатациите на вещото лице.
Посочените от вещото лице проценти на изпълнение са лесно установими
математически, като се има предвид, че за знаменател е взето количеството от
2973,24 т. – отпадъците с произход от общинските системи за събиране на смесени
битови отпадъци. Именно това количество фигурира в годишния отчет на
регионалното сдружение на общините за 2017 г., като същото, както и данните по
преписката, по никакъв начин не кореспондират със соченото в писмените бележки
на ответника количество на генерираните битови отпадъци от 3350 т.
По
изложените съображения съдът намира за незаконосъобразна оспорената заповед по
отношение на жалбоподателя, което обуславя отмяната й в тази част.
При
този изход на спора на жалбоподателя се следват сторените и доказани по делото
разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за съдебна експертиза общо в
размер на 2132
лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ Заповед № 164 от 21.05.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда в частта, в която Община Е. е определена като „неизпълнила“ целта по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО. ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по околната
среда гр. София да заплати на Община Е. сторените по делото разноски в размер
на 2132 лв. /две хиляди сто тридесет и два лева/ |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: