№ 3895
гр. София, 26.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20241110201937 по описа за 2024
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Р. Р. (чрез адвокат Р. Р.) срещу Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система (на кратко : Електронен фиш) Серия К № 8416427, издаден от СДВР за това, че на
06.11.2023г. в 10:15 часа в с. Долни Богров, по бул. „Ботевградско шосе“ до разклона за
ЦСПП-МВР, с посока на движение от гр. София към с. Горни Богров, при ограничение на
скоростта от 50 км/ч. за населено място, лек автомобил „*****” с рег. № **** се е движил
със скорост от 85 км/ч. - нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на П. Р. Р. е наложена „глоба“ в размер на 400
(четиристотин) лева.
В жалбата на П. Р. Р. се сочи, че Електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като не
било извършено посоченото в него нарушение. Претендира се за допуснати нарушения на
ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол за движение по пътищата. Не
били представени доказателства, че е извършен метрологичен контрол на средството за
измерване, използвано при установяване на конкретното нарушение. Липсвало
Удостоверение или Протокол на оторизиран държавен орган за одобрен тип средство за
измерване на средството, посочено в Електронния фиш. Не било посочено и дали
средството е мобилно или стационарно. Освен това Електронният фиш не съдържал всички
реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Не било конкретизирано мястото на извършване на
нарушението и не ставало ясно дали нарушението е извършено в населено място – с. Долни
1
Богров или извън населено място по бул. „Ботевградско шосе“. Иска се СРС да отмени
Електронния фиш и да присъди в полза на жалбоподателя направените в производството
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева съгласно Договор за правна
защита и съдействие № 33/15.01.2023г.
В писмо с вх. № 40307 от 08.02.2024г., с което жалбата и административно-
наказателната преписка са изпратени на СРС, от ОПП – СДВР са изложили принципните си
съображения относно изискванията за издаване на Електронен фиш. Цитира се § 1 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗАНН и се заявява, че по отношение на Електронния
фиш не съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в
чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Твърди се, че влезлият в сила Електронен фиш се смята за
влязло в сила Наказателно постановление, но се посочва, че това приравняване е само
относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни постановления и
Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата
относно процедурата за съставяне или реквизитите на Наказателното постановление,
въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. В писмото се цитира и §6, т.65 от
ДР на ЗДвП. Посочва се, че конкретното нарушение е установено и заснето с преносима
мобилна система за видеоконтрол тип „CORDON“ № MD1193, като се отбелязва, че
техническото средство е преминало последваща метрологична проверка. Твърди се, че
нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин.
По делото били представени достатъчно писмени доказателства относно фактическата
обстановка, отразена в Електронния фиш съобразно изискванията на чл.189, ал.8 и ал.15 от
ЗДвП. При издаването на Електронния фиш не били допуснати съществени процесуални
нарушения, с които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което се
иска СРС да потвърди издадения и обжалван Електронен фиш като правилен и
законосъобразен. В писмо с вх. № 40307 от 08.02.2024г. се посочва, че техническото средство
е одобрен тип средство за измерване съгласно чл.26, ал.2, вр. чл.28 от Закона за
измерванията и чл.1а от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, приета с ПМС № 239 от 24.10.2003г. Освен това с цитираното писмо
изрично се прави и възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя
разноски.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят П. Р. Р., редовно призован, не се явява и не
взема становище по спора. Адвокат Р. Р., редовно призован, също не се явява и не взема
становище по съществото на спора.
В писмена молба с вх. № 148538 от 07.05.2024г., получена в регистратурата на СРС
на 07.05.2024г. в 16:05 часа , т.е. след края на заседанието на 07.05.2024г., адвокат Р. моли
Електронният фиш да бъде отменен по съображенията изложени в жалбата. Иска се СРС да
присъди в полза на жалбоподателя и направените от него разноски по делото.
Въззиваемата страна - СДВР не изпраща представител пред СРС в съдебното
заседание на 07.05.2024г.
2
По делото има приложени писмени бележки с вх. № 140044 от 26.04.2024г. от гл.
юрк. Х., в които се иска съдът да остави без уважение жалбата на П. Р., тъй като тя е
неоснователна, необоснована и недоказана. Моли се съдът да потвърди Електронния фиш,
тъй като при издаването му са спазени разпоредбите на чл.188 и чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП.
Преповтаря се фактическата обстановка от Електронния фиш и се твърди, че нарушението е
установено с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) CORDON M2 №
MD1193, заснемащо нарушения на ЗДвП работещо в отсъствие на контролен орган, при
автоматичен режим, като към момента на нарушението техническото средство е било
преминало първоначална и последваща метрологична проверка и е било изправно. В
писмените бележки гл. юрк. Х. се позовава на чл.189, ал.15 от ЗДвП и иска съдът да
кредитира снимковия материал като годно веществено доказателствено средство за
установяване на нарушението. Според гл. юрк. Х. административно – наказващият орган
правилно е приложил чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, като административното наказание е
индивидуализирано в законоустановения му размер. В писмените бележки се цитира §6, т.65
от ДР на ЗДвП и се заявява, че административното обвинение е доказано от обективна и
субективна страна. Процесуалният представител на въззиваемата страна иска СРС да вземе
предвид, че напоследък са зачестили пътнотранспортните произшествия, които се дължат на
шофиране с превишена скорост. Поради това поведението на жалбоподателя е укоримо, тъй
като водач, който си позволява шофиране с превишена скорост поставя в опасност не само
своя живот, но и този на другите участници в движението. С тези аргументи се мотивира
искането за потвърждаване на процесния Електронен фиш като законосъобразен. Освен това
гл. юрк. Х. иска и присъждане в полза на СДВР на юрисконсултско възнаграждение. В
случай, че жалбоподателят е поискал адвокатско възнаграждение, което надвишава
нормативно определения минимум, гл. юрк. Х. прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
П. Р. Р. е собственик на лек автомобил „*****” с рег. № ****.
За времето от 8:30 часа до 10:30 часа на 06.11.2023г. видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип CORDON М2 с № MD1193 (за която е издаден Протокол № 019-
СГ-ИСИС от 14.03.2023г. с годност за експлоатация до 14.03.2024г.) е била позиционирана в
село Долни Богров, бул. „Ботевградско шосе“, на разклона за „ЦСПП-МВР‘, за да
контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се от гр. София към село Горни
Богров, при посока на задействане – приближаване на МПС и при стационарен режим на
измерване. Ограничението на скоростта на посоченото по-горе място било 50 км/час за
населено място, без допълнително въведено ограничение с пътен знак.
На 06.11.2023г. в 10:15 часа в село Долни Богров, бул. „Ботевградско шосе“, на
разклона за „ЦСПП-МВР‘, с посока на движение от гр. София към село Горни Богров лек
автомобил „*****” с рег. № **** се движил със скорост от 88 км/ч. при ограничение на
3
скоростта 50 км/час за населено място. Скоростта, с която се движел автомобилът била
установена и заснета с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип
CORDON М2 с № MD1193. Същата е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на
валидност на одобряване на типа до 13.06.2027г. На 14.03.2023г. тази видео-радарна система
е преминала проверка, за която е издаден Протокол от проверка № 019-СГ-ИСИС от
14.03.2023г. Според този Протокол допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3
км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от СДВР бил
издаден атакуваният Електронен фиш Серия К № 8416427, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на П. Р. Р. е наложена „глоба“ в размер на 400 лева за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В Електронния фиш е посочено, че нарушението е
извършено на 06.11.2023г. в 10:15 часа в село Долни Богров, бул. „Ботевградско шосе“ до
разклона за ЦСПП-МВР, с посока на движение от гр. София към село Горни Богров, при
ограничение на скоростта 50 км/час за населено място, при установена скорост от 85 км/ч.
(след приспаднат толеранс) и при превишение на скоростта от 35 км/час, като нарушението
е извършено с лек автомобил „*****” с рег. № **** и е установено с техническо средство с
№ MD1193.
Този Електронен фиш е връчен на П. Р. Р. на 01.01.2024г. и е обжалван с жалба,
изпратена по пощата (чрез ЕКОНТ) на 15.01.2024г. чрез ОПП – СДВР до СРС.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: снимков материал (лист 6 и лист
7 от делото); справка за собствеността на лек автомобил „*****” с рег. № **** (лист 8 от
делото); Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи (лист 9 от
делото); Протокол от проверка № 019-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. (лист 10 от делото); справка
в сайта на Български институт по метрология за вписан тип средство за измерване с номер
на вписване В-46 (лист 11 от делото); Решение за одобрение на типа на уреда за измерване
(лист 12-13 от делото); Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-75090 от 07.11.2023г. (лист 14 от делото); справка от
информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 8416427 (лист 15
от делото); Ежедневна форма на отчет (лист 16 от делото); Сертификат за успешно завършен
курс на обучение (лист 17 от делото); справка картон на водача (лист 18-22 от делото); плик
от жалба (лист 25 от делото); писмо от Столична община с вх. № 106688 от 01.04.2024г.
(лист 37 от делото); писмо от ОПП-СДВР с вх. № 105674 от 29.03.2024г. (лист 40 от делото);
писма от Български институт по метрология с вх. № 102890 от 28.03.2024г. и с вх. № 112233
от 04.04.2024г. - с приложени Протокол от проверка № 019-СГ-ИСИС от 14.03.2023г.,
извадка от Регистър на одобрените за използване типове средства за измерване и извадка от
„CORDON-M2 Многоцелева фото-радарна система“ (лист 42-55 и лист 56-64 от делото) и
писма от Агенция «Пътна инфраструктура», Областно пътно управление – София с вх. №
4
111560 от 04.04.2024г. и с вх. 111559 от 04.04.2024г. – с приложена схема (лист 66-67 и лист
69-70 от делото).
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират от съда, тъй като са относими, информативни,
обективни, достоверни и еднопосочни.
Приложеният на лист 17 от делото Сертификат за успешно завършен курс на
обучение е обективно и достоверно писмено доказателство, което не се разколебава от нито
едно друго доказателство по делото. Поради това съдът го кредитира и приема, че Г.М.
(посочен в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система на
лист 14 от делото като лице, което е разположило и настроило АТСС) е преминал обучение
и може да борави с техническо средство CORDON M2.
Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 4332р-75090 от 07.11.2023г. и Ежедневна форма на отчет от 06.11.2023г. са годни,
информативни, относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се писмени
доказателства. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-75090 от 07.11.2023г. се установява мястото, посоката на движение
на контролираните МПС-та, броят на нарушенията и номерата на клиповете, заснети с
техническото средство, както и че ограничението на скоростта на движение на превозните
средства е 50 км/час за населено място. От Ежедневната форма на отчет от 06.11.2023г. се
установява, че на същото място и посока на движение (като отбелязаните в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-75090 от
07.11.2023г.) е било разположено АТСС, за да контролира скоростта на движение на МПС-та
при ограничение на скоростта 50 км/час за населено място. Доколкото мястото, посоката на
движение, часовият диапазон, датата, ограничението на скоростта, вписани в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-75090 от
07.11.2023г. и в Ежедневната форма на отчет от 06.11.2023г. съвпадат, СРС приема, че тези
два документа се отнасят до едни и същи обстоятелства.
Според настоящия съдебен състав Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-75090 от 07.11.2023г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко: Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е
06.11.2023г.; че документът е регистриран под № 4332р-75090 от 07.11.2023г.; посочени са
имената и подписите на лицето, което е разположило и настроило АТСС, лицето, което е
приело Протокола и е свалило изображенията и видеозаписите, както и лицето, което е
проверило Протокола. Поради това съдът не приема, че липсва реквизит в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-75090 от
07.11.2023г. В него е посочено, че уредът се задейства за приближаващи МПС-та и че
измерва при стационарен режим. Отбелязани са общият брой на констатираните нарушения,
5
номерата на първото и на последното изображение, видът и номерът на ползваното
техническо средство, както и това, че то е преминало метрологична проверка, за което има
издаден Протокол № 019-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. с годност за експлоатация до 14.03.2024г.
Коментираният тук Протокол е придружен със снимка на уреда (видно от лист 7 от делото),
поради което СРС приема, че Протоколът за използване на автоматизирано техническо
средство или система отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
От съвкупната преценка на писмата от Български институт по метрология с вх. №
102890 от 28.03.2024г. и с вх. № 112233 от 04.04.2024г., приложените Протокол от проверка
№ 019-СГ-ИСИС от 14.03.2023г., извадка от Регистър на одобрените за използване типове
средства за измерване, извадка от „CORDON-M2 Многоцелева фото-радарна система“,
справка от сайта на Български институт по метрология за вписан тип средство за измерване
с номер на вписване В-46, Решение за одобрение на типа на уреда за измерване и Протокола
за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-75090 от
07.11.2023г. се доказва, че техническото средство, с което е констатирано и заснето
процесното нарушение, е одобрено съобразно нормативните изисквания, преминало е
проверка и съответно е било технически годно към процесната дата. Тук е местото съдът да
посочи, че доколкото от Протокола за използване на автоматизирано техническо средство
или система с рег. № 4332р-75090 от 07.11.2023г. се вижда, че за въпросното техническо
средство е издаден Протокол № 019-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. и в същия смисъл са и
писмата от Български институт по метрология (на лист 42 и лист 56 от делото), то следва, че
посоченото в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-75090 от 07.11.2023г. АТСС е именно видео-радарната система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип CORDON M2 с № MD1193, вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на
валидност до 13.06.2027г. Същевременно посоченото в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-75090 от 07.11.2023г.
техническо средство (CORDON № MD1193) фигурира и в снимковия материал на лист 6 от
делото. Това означава, че именно това техническо средство е било използвано при
заснемането на процесното нарушение. Гореизложеното показва, че техническото средство,
с което е било установено процесното нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно
нормативната уредба и е било годно да заснеме скоростта на автомобила.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимката на лист 6 от делото се установява регистрационният номер на
автомобила; датата, часът и мястото на извършване на нарушението; конкретно измерената
6
скорост на движение; ограничението на скоростта на същото място; видът и номерът на
техническото средство, с което е бил заснет автомобилът. Приложеният по делото снимков
материал представлява веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място
на заснемане. Поради това съдът го приема като годно, достоверно и информативно
доказателствено средство и съответно го кредитира. Доколкото в снимката на лист 6 от
делото е цитирано техническо средство CORDON M2 с № MD1193, съдът приема, че
процесното нарушение е заснето именно с техническото средство, описано в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-75090 от
07.11.2023г. Освен номера на техническото средство, между снимката на лист 6 от делото и
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-75090 от 07.11.2023г. има припокриване и касателно мястото, датата и часовия
диапазон, поради което за съда не възниква съмнение, че коментираната тук снимка е
направена именно с техническото средство, описано в кредитираните по-горе писмени
доказателства. Приложената на лист 6 от делото снимка съдържа не само географски
координати, но и точно посочено място – име на населеното място (село Долни Богров),
улица (бул. „Ботевградско шосе“), ориентир (разклона за ЦСПП-МВР), посока на движение
на превозното средство. Това място изцяло съвпада с посоченото в обжалвания Електронен
фиш място на извършване на нарушението. Поради това съдът приема, че чрез даденото
описание на мястото на нарушението в Електронния фиш жалбоподателят може да се
ориентира в пространството къде се твърди да е извършил процесното деяние.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че в Електронния фиш не било конкретизирано
мястото на извършване на нарушението. Доколкото е посочено, че нарушението е извършено
в с. Долни Богров и че е в „населено място“, не може да бъде споделена тезата на
жалбоподателя, че не било ясно дали нарушението е извършено в населено място или извън
населено място.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на снимковия материал, приложен на лист 7
от делото, тъй като на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП и тази снимка се явява годно
веществено доказателствено средство. От нея се установява къде е било позиционирано
АТСС.
Съдът дава вяра и на писмата от Столична община с вх. № 106688 от 01.04.2024г., и
от Агенция «Пътна инфраструктура», Областно пътно управление – София с вх. № 111560 от
04.04.2024г. и с вх. 111559 от 04.04.2024г., както и на приложената към тях схема, тъй като са
годни, достоверни, взаимно подкрепящи се и непредубедени писмени доказателства. От тях
става ясно, че на процесното място към 06.11.2023г. не е имало поставен пътен знак B-26,
въвеждащ ограничение на скоростта, поради което в село Долни Богров, бул. „Ботевградско
шосе“, при разклона за ЦСПП-МВР (на път I-1 км. 242 + 092), с посока на движение от гр.
София към село Горни Богров е важало общото ограничение на скоростта 50 км/час за
населено място. В същия смисъл данни се съдържат и в снимката на лист 6 от делото, в
Ежедневната форма на отчет от 06.11.2023г., в Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-75090 от 07.11.2023г., както и в писмото на
7
ОПП-СДВР на лист 40 от делото. Цитираното писмо на ОПП-СДВР с вх. № 105674 от
29.03.2024г. е обективно и намира опора в кредитираните по-горе от съда писмени
доказателства. Поради това СРС дава вяра и на това писмо, като съответно от съвкупната
преценка на посочените по-горе писмени доказателства съдът приема за безспорно
доказано, че на процесната дата и място ограничението на скоростта е било 50 км/час за
населено място. За това, че мястото на нарушението е населено съдът прави извод не само
от писмото на ОПП-СДВР с вх. № 105674 от 29.03.2024г., снимката на лист 6 от делото,
Ежедневната форма на отчет от 06.11.2023г. и Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-75090 от 07.11.2023г., но и от схемата на
лист 67 и лист 70 от делото, където се вижда, че табелата за край на населено място в посока
от гр. София към село Горни Богров е след разклона за ЦСПП-МВР на път I-1 км. 242 + 092,
съвпадащ с бул. „Ботевградско шосе“. Поради това за съда не съществува съмнение, че
нарушението е извършено в рамките на населеното място – с. Долни Богров.
Приложените на лист 8 и на лист 18-22 от делото справки са издадени от държавен
орган и разполагат с доказателствената сила за удостоверените в тях обстоятелства. Поради
това съдът ги кредитира и установява, че П. Р. Р. има множество предишни нарушения по
ЗДвП, както и че е собственик на заснетия лек автомобил „*****” с рег. № ****.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи, приложена на лист 9 от делото е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Справката от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К
№ 8416427 (на лист 15 от делото) е обективно и достоверно писмено доказателство. Поради
това СРС я кредитира и приема, че процесният Електронен фиш е връчен на 01.01.2024г.
Пликът на лист 25 от делото има достоверна дата, заради която съдът се доверява и на това
писмено доказателство, като съответно приема, че жалбата на П. Р. е била подадена по
пощата (чрез ЕКОНТ) на 15.01.2024г. Гореизложеното означава, че жалбата е депозирана в
законоустановения срок.
Приетата фактическа обстановка и направеният доказателствен анализ налагат
следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
8
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и изрично е посочено, че
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на
контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш, регламентирани в
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания Електронен фиш,
съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания – посочена е
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/;
мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер на заснетото МПС и
собственикът на същото. Доколкото в Електронния фиш има записана скорост на движение
на МПС-то, както и ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, съдът счита, че
нарушението е описано в достатъчна степен, без да е допуснато съществено процесуално
нарушение, свързано с липса на някой от задължителните реквизити на Електронния фиш. В
него са изложени фактите, при които е реализирано нарушението и съответстващата му
правна квалификация по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Ясно е, че става въпрос за нарушение на
скоростта, като е посочена разрешената такава и установената /измерената/ скорост на
движение на МПС-то. Автомобилът е индивидуализиран по вид, марка и регистрационен
номер. Макар да не е посочена категорията на превозното средство, доколкото в
Електронния фиш е изрично записано, че нарушението е извършено с „лек автомобил“ в
населено място, съдът приема, че не съществува неяснота относно съществени елементи от
фактическия състав на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Мястото, датата и часът на извършване на
деянието са ясно посочени и в достатъчна степен конкретизирани. Поради това СРС не
счита, че има неяснота при словесното или цифровото описание на нарушението, нито че
същото е останало неясно за жалбоподателя. В Електронния фиш е отбелязана и наложената
на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП глоба - в размер на 400 лева, като е указано в какъв
срок, по чия сметка и как следва да се плати. Освен това за процесното нарушение не се
предвижда лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки.
Според чл.189, ал.4 от ЗДвП не е задължително в Електронния фиш да бъде упоменат видът
на АТСС или други негови индивидуализиращи особености. Достатъчно е нарушението да е
описано, а в случая това е сторено чрез посочване, че е извършено нарушение на скоростта,
като са отбелязани разрешената, установената и превишената скорост. Посочването на
доказателства за извършеното нарушение или за годността на техническото средство, с което
нарушението е заснето нарушението, или за компетентността на лицата, разположили и
настроили АТСС не е сред задължителното съдържание на Електронния фиш. Поради това и
релевираните в жалбата доводи не се споделят от съда.
9
Водим от изложеното съдът приема, че конкретното нарушение е достатъчно ясно и
разбираемо описано в Електронния фиш. Посочени са всички елементи от фактическия
състав на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Процесният Електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на ЗДвП и без да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както и без да е било реално нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
В случая, от датата на нарушението /06.11.2023г./ до връчването на Електронния фиш
/01.01.2024г./ не е изтекъл 3-годишният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Към момента на постановяване на съдебния акт на СРС, НО, 10 състав /през месец август
2024г./ не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр.
чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това СРС не счита, че са налице основания за прекратяване на
административното производство.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
10
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган касае издаването на
Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП от 2017г./, че
контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било монтирано
автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението. Задължително
условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на
Електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат : а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в
това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган /Български институт по
метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия
11
материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка.
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ
: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
Доколкото този процес по обработка на информацията и издаването на Електронен фиш
става не при установяване на нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на
самия Електронен фиш явно административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че
случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението
06.11.2023г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от
05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към 06.11.2023г. не е
било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати
съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е измерена
скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. По делото са налице
доказателства за техническата изправност и годност на това техническо средство да
регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай е била установена
(заснета) скорост на движение 88 км/час. В предвид възможността за грешка в рамките на 3
км/ч. при скорост до 100 км/ч. - съдът приема, че заснетият автомобил се е движил с поне 85
км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото Протокол от проверка №
019-СГ-ИСИС от 14.03.2023г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/час при скорост до 100 км/час. Тази допустима
грешка в случая е отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в него фигурира като
„установена“ скоростта от 85 км/час. Доколкото от приложената на лист 6 от делото снимка
следва, че измерената скорост на движение на лек автомобил с рег. № **** е 88 км/час, то
след приспадане на толеранса от 3 км/час, следва да се приеме, че автомобилът се е движил
със скорост от поне 85 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от действително
измерената скорост от 88 км/час.
12
От писмото на ОПП-СДВР с вх. № 105674 от 29.03.2024г., от писмата от Агенция
«Пътна инфраструктура», Областно пътно управление – София с вх. № 111560 от
04.04.2024г. и с вх. 111559 от 04.04.2024г. и схемата на организация на движението, от
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-75090 от 07.11.2023г., от Ежедневната форма на отчет и от снимката на лист 6 от
делото се установява, че в село Долни Богров, на ул. „Ботевградско шосе“, при разклона за
ЦСПП-МВР и при посока на движение от гр. София за село Горни Богров към 06.11.2023г.
не е имало поставен пътен знак В-26 за ограничение на скоростта и е важало общото
ограничение на скоростта за населено място - 50 км/час.
При тези данни следва, че като се е движил с поне 85 км/час, при ограничение на
скоростта 50 км/час в населено място, водачът на лек автомобил „*****” с рег. № **** е
извършил нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението
при избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава скоростта от 50 км/час в
населено място. Движейки се на посочените в Електронния фиш място, време и посока на
движение със скорост от поне 85 км/час обективно е реализиран съставът на
административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Превишението на разрешената
скорост от 50 км/час (след приспаднатия толеранс в полза на водача поради възможността за
грешка при измерването на скоростта с техническото средство) е с 35 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е реализирано при пряк
умисъл, тъй като всеки водач на лек автомобил знае задължението си по ЗДвП, че не следва
да управлява МПС със скорост над 50 км/час в населено място, когато няма пътен знак, с
който се въвежда друго ограничение на скоростта. Реално е била измерена (след
приспаднатия толеранс от 3 км/час) скорост от поне 85 км/час. Това означава, че водачът на
МПС-то е съзнавал обществено – опасния характер на поведението си, предвиждал е и е
искал настъпването на обществено – опасните последици.
Не са налице доказателства кой е управлявал лек автомобил „*****” с рег. № **** на
06.11.2023г. Въпреки това, обаче, доколкото от приложената на лист 8 от делото справка е
видно, че собственик на автомобила е жалбоподателят П. Р., то правилно е била ангажирана
именно неговата административна отговорност. Това е така, защото според чл.188, ал.1 от
ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС-то, отговаря за извършеното с
него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС-то. Доколкото П. Р. Р. е получил
препис от Електронен фиш Серия К № 8416427, то той е разбрал, че му е издаден
Електронен фиш и в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП не е подал в
законоустановения 14-дневен срок декларация, че друго лице е управлявало автомобила в
процесния ден и час, въпреки че това му е било изрично указано в самия Електронен фиш.
От тук следва, че в случая на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП правилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на П. Р. Р. – като собственик на МПС-то,
непосочил дали и на кого е предоставил автомобила за ползване на 06.11.2023г.
Съгласно чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП при превишаване на разрешената максимална
13
скорост в населено място от 31 до 40 км/час нарушителят се наказва с „глоба“ в размер на
400 лева. С оглед конкретно установеното превишение на скоростта (с 35 км/ч. над
ограничението от 50 км/ч. – след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.) и начина, по който
законодателят е определил да се санкционира административно – наказателно отговорното
лице за нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, СРС приема, че на П. Р. Р. (като собственик на
МПС-то, недоказал, че автомобилът е бил управляван от друго лице) следва да се определи
„глоба“ в размер на 400 лева. Точно фиксираният в закона размер на административното
наказание за това нарушение не позволява на съда да прави преценка на отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства. Санкцията е определена от напред в закона и е в
твърд размер, който съвпада с наложения на жалбоподателя размер на глобата. Поради това
Електронният фиш се явява законосъобразен и в частта относно наложеното с него
административно наказание.
Превишението на скоростта не е незначително. Липсват изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Нарушителят има извършени и
други нарушения по ЗДвП. Процесното нарушение е типичен пример на нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Поради това СРС счита, че деянието не представлява маловажен случай.
Гореизложеното означава, че съдът следва да потвърди изцяло обжалвания
Електронен фиш.
С оглед изхода на делото - на жалбоподателя не се дължат разноски. На основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесния Електронен фиш
(СДВР) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава
Електронния фиш и пред СРС, НО, 10 състав процесуален представител на въззиваемата
страна е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР с
писмените бележки с вх. № 140044 от 26.04.2024г. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в
настоящото производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на
АПК. Когато въззиваемата страна е била защитавана от юрисконсулт - на основание чл.63д,
ал.4 от ЗАНН в полза на СДВР следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от
съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната помощ
следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се определи
според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото
e настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по това дело процесуалният
представител на въззиваемата страна не е взел участие в съдебното заседание пред СРС на
07.05.2024г., а единствено е депозирал писмени бележки по делото. Освен това самият
правен спор не се отличава с фактическа или правна сложност. Поради това съдебният
състав счита, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер по Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е.
80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
14
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 8416427, издаден от СДВР, с
което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП на П. Р. Р. е наложена „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева.
ОСЪЖДА П. Р. Р. с ЕГН **********, с адрес : **** да заплати на СДВР за направени
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение сумата от 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15