Р Е Ш Е Н И Е
№305
гр. Добрич, 20.10.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и първи септември, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Каменска
при
участието на секретаря, Стойка К., разгледа докладваното от председателя
административно дело № 152 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „Дрийм Консултинг“ ЕООД, ЕИК хххххххх, със седалище в
гр.ххххххххххх, представлявано от Н.В.К. и М.В.К., подадена чрез адв.В.К. ***
срещу Ревизионен акт № Р-03000820003592-091-001/06.01.2021 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 13/16.03.2021 г.
на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –Варна,
Централно управление на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен
кредит за данъчния период на м.март 2020г. в размер на 5 042,72 лева.
Жалбоподателят
счита оспорения акт за незаконосъобразен,
необоснован, издаден при съществени нарушения на административно
производствените правила и в противоречие с материалния закон. Оспорва изцяло
изводите на органите по приходите за липса на „реалност на доставките“ на
строителни услуги по смисъла на закона. Излага подробно съображенията си за
това. Твърди, че извършените доставки са напълно реални и доказателствата за
това се съдържат в представената административна преписка. Моли ревизионният
акт да бъде отменен. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител,
адв.К., заявява, че поддържа жалбата. Претендира присъждане и на всички
направени по делото разноски по представения списък.
Ответникът
– директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна,
чрез процесуалния си представител, старши юрисконсулт П.Г., в писмена молба от
20.05.2021г. излага подробно и мотивирано становище за неоснователност на
жалбата и законосъобразност на ревизионния акт. Моли жалбата да се отхвърли
като неоснователна и да му се присъдят разноските за юрисконсултско
възнаграждение.
При извършване
на проверката по чл.160, ал.2 от ДОПК за законосъобразност на оспорения
административен акт съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество
за основателна.
І. От
фактическа страна:
1.Ревизионното
производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000820003592-020-001/17.06.2020
г., подписана с квалифициран електронен подпис от М. Т. Г., началник Сектор
„Ревизии“ и компетентен орган по см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от
Заповед № Д-1249/30.06.2017 г. на М. К.- директор на ТД на НАП-Варна.
Със ЗВР е наредено
да се извърши ревизия на „Дрийм Консултинг“ ЕООД, ЕИК …… за наличие на
задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2019-31.12.2019 г. и за данък
върху добавената стойност за периода 01.03.2020
– 31.05.2020г., определен е срокът, ревизиращите органи и ръководителя на
ревизията.
Съдържанието
на заповедта съответства на чл.113, ал.1 ДОПК. ЗВР е връчена по
електронен път на жалбоподателя на 23.06.2020 г., с което е спазено изискването
на чл.113, ал.2 от ДОПК.
2. Със заповеди
за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000820003592-020-002 от 19.08.2020
г. и № Р-03000820003592-020-004 от 21.10.2020 г., срокът на ревизията е бил
удължен до 23.11.2020г., а със заповед за изменение на ЗВР № Р-03000820003592-020-003
от 01.09.2020 г. е сменен ръководителя на ревизията без да се посочват причини.
3. На 07.12.2020г. е издаден Ревизионният доклад
с № Р- Р-03000820003592-092-001,подписан с квалифицираните
електронни подписи на органите по приходите, определени да извършат ревизията -
ръководителя на ревизията, Е.Н. Г. и С. Т. С. - главен
инспектор по приходите.
Спазено е
изискването на чл.117, ал.1 ДОПК ревизионният доклад да се състави не по-късно
от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизионният
доклад съдържа данните, визирани в чл.117, ал.2, т.1-10 от ДОПК. В съответствие
с чл.117, ал.4 ДОПК ревизионният доклад е връчен на жалбоподателя на 09.12.2020
г. по електронен път.
4. Срещу
констатациите в доклада е подадено Възражение с вх. № 18230 от 23.12.2020г.,
което е разгледано, обсъдено и частично уважено при издаването на ревизионния
акт.
5. Ревизионният
акт (РА) е издаден на 06.01.2021г. под № Р-03000820003592-091-001 и с него е
прието при обсъждане на подаденото възражение, че дружеството не дължи авансови
вноски за 2019г. за корпоративен данък. Възражението в частта му по ЗДДС е
отхвърлено като неоснователно и с РА е
прието, че на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, чл.65, ал.1, т.1, чл.9, чл.12 и
чл.25 от ЗДДС на дружеството следва да се откаже право на приспадане на данъчен
кредит в размер на 5042,72 лв. за данъчния период на м.март 2020г. по фактура №
112/04.03.2020г., издадена от „Електро-строй Инженеринг“ ЕООД.
При
ревизията по ЗДДС е установено, че през м.март 2020г. ревизираното дружество е
ползвало данъчен кредит в размер на 5042,72 лв. по фактура № **********/04.03.2020г.,
издадена от „Електро-строй Инженеринг“ ЕООД за извършени строително-монтажни
работи (СМР) по протоколи № 17, № 18 и № 19 с данъчна основа на доставката от
25213,62 лева. Ревизиращите са описали подробно визираните в протоколите
извършени строително -монтажни работи и техните цени, договорени между
ревизираното дружество и неговия доставчик.
РА в
оспорената му част по ЗДДС е мотивиран със следните обстоятелства: 1/ сключеният Договор за
извършване на строително-монтажни работи от 26.06.2015г. между „Дрийм
Консултинг“ ООД като възложител и „Електро-строй Инженеринг“ ЕООД като
изпълнител, бил с три годишен срок, който към датата на издаване на фактурата
бил изтекъл и не бил представен последващ документ за удължаването на срока; 2/
договорен бил начин на формиране на цените на СМР услуги, но не можело да се
проследи как са изчислени; 3/ от представените протоколи 17, 18, 19 не ставало
ясно на коя дата са приети извършените работи и кои са лицата, подписали се от
страна на възложител и изпълнител, липсвал и качествен анализ на извършените работи;
4/ представените граждански договори на лицата, извършвали работите, били за
предходни периоди и вида на дейност в договорите била различна от
фактурираната; 5/ в документите не фигурирал адрес на обекта, на който следва
да се извършат работите ; 6/ липсвали отчети на работниците за извършените
дейности – обект, количество, период на работа и др.; 7/ не били представени
документи от кои доставчици са получени вложените материали, как са
транспортирани до обекта, къде са съхранявани и кое е материално-отговорното
лице за тяхното потребление;
По тези
съображения ревизиращият екип е потвърдил констатациите в РД, че не е налице
декларирания в справката - декларация по ЗДДС за дан.п. м.май 2020г. данък за
възстановяване в размер на 5042,72 лв. по чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС.
6. С
Решение № 13/16.03.2021 г., издадено от С.Х. П. в - директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“- Варна при ЦУ на НАП, РА в оспорената му част е
потвърден изцяло.
По делото
нови писмени доказателства не бяха представени, събраха се гласни
доказателства. Като свидетели бяха разпитани двама работници, наети от „Електро-строй
Инженеринг“ ЕООД .
Свидетелят В.
А. С. дава показания, че през периода 01.01.2020 - 04.03.2020 г. е работил за „Електро-строй
Инженеринг“ ЕООД, нает по трудов договор, на строителен обект – блокче на ул.“ххххх“
зад Стоматологията до съда. Свидетелят заявява, че работи по строителството и
изграждането на този обект от 2017 г. като твърди, че работата му се е изразявала
в полагане на гипсокартон, замазки по пода и стените, полагане на гранит и
врачански камък. С. получавал заплащане за труда си всеки месец на 27-28 число.
Част от строителните материали закупувал той, а други се намирали на самия
строителен обект, където и са се съхранявали. Свидетелят С. и друг строител ,И.,
отговаряли за строителните материали. Свидетелят заявява, че тогава не знаел
кой е възложител на обекта, тъй като е бил нает от „Електро- строй Инженеринг“
ЕООД.
От
показанията на свидетеля, Х.В. А. се установява, че е бил нает по граждански
договори от „Електро-строй Инженеринг“ ЕООД през м. януари и февруари 2020 г.,
както и по-рано през м.декември за един
и същ обект, разположен в близост до съда. На този обект свидетелят работел
заедно с В. С. и строителите Юлиян и Ивайло като извършвал полагане на
гипсокартон, замазки и монтиране на гранитогрес. През м.декември свидетелят бил
нает от „Електро-строй Инженеринг“ ЕООД за шпакловане на същия обект.
Строителните материали били съхранявани в склад на първия етаж на строителния
обект.
Съдът кредитира
свидетелските показания като обективни, достоверни и дадени добросъвестно.
Обстоятелството, че свидетелите са извършвали строителни дейности по работа, възложена
им доставчика на жалбоподателя, „Електро-строй Инженеринг“ ЕООД, се установява
от писмените доказателства, събрани в хода на ревизионното производство –
трудови и граждански договори на л.118, 117, 116 и 115, сключвани от доставчика
с И. Г. И., В. А. С., Х.В. А. и Ю. Р. А..
По делото
бе изслушана и съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице, Е.Й. дава следното
заключение:
Счетоводството
на жалбоподателя и третото лице „Електро-строй инженеринг“ ЕООД, е водено
редовно.
„Електро-строй
инженеринг“ ЕООД е осчетоводило по дебит с/ка 602 - Разходи за външни услуги възнагражденията
на наетите строителни работниците, изплатени по договори № 007 и 008 от
01.01.2020 г. с РКО № 2 и 3 /25.02.2020 г„ а по договори № 009 и
0010/01.02.2020 г. с РКО № 4 и 5/25.03.2020 г., и са декларирани с подадена
пред ТД на НАП с вх.№ 08000213026171/22.02.2021 г. справка по чл.73, ал.1 ЗДДФЛ
.
Дължимият и
удържан авансов данък по чл.43, ал.4 от ЗДДФЛ, е деклариран като увеличение на
авансово удържан данък от доходи от трудови правоотношения с декларации обр.6
„Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите
на физическите лица": за м.01.2020 г. в размер на 90 лв. по приета и обработена
декларация обр.6 с протокол вх.№ 08000203147244 /14.12.2020 г, платен на
16.12.2020 г.; за м.02.2020 г. в
размер на 90 лв. по приета и обработена декларация обл.6 с протокол вх.№
08000203071340/19.05.2020 г., платен на 26.05.2020 г.,а не с декларация по
чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ подадена по електронен път пред ТД на НАП (чл.56, ал.2 ЗДДФЛ) в срока за внасяне на дължимия / удържан / данък по чл.65, ал.12 ЗДДФЛ,
т.е. до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода -
30.04.2020 г.
Материалите
по процесната фактура, описани подробно
в приложение 1 и таблица 1, са закупени от доставчици „Ди Ес Хоумс“ ООД, „Ди Кю
Ес България“ ООД, „Азизал“ ЕООД, „Сапунджиев и син“ ООД, „Секаста“ ЕООД и
„Господинов строй маркети“ ООД.
В
счетоводството на третото лице, „Електро-строй Инженеринг“ ЕООД, закупените
материали са осчетоводени и заплатени към съответните доставчици. В процесиите
протоколи за изпълнение на СМР са включени като вложени от тези фактури
материали на обща стойност 15366.57 лв. / таблица 1/, които са фактурирани на
обща стойност 19213.57 лв., в т.ч. протокол № 17/04.03.2020 г. за направа на
вътрешна мазилка и поставяне на гипсокартон, в т.ч. циментова замазка до 5
см./труд и материали / за 232.81 кв.м. и поставяне на гиспокартон + шпакловка /
труд и материали / за 363.53 кв.м., вложените материали на стойност 6144.33
лв., са фактурирани на стойност 9405.55 лв. без ДДС / таблица 21; по протокол №
18/04.03.2020 г. за поставяне на фаянс и гранитогрес, вложените материали на
стойност 562.04 лв., са фактурирани на обща стойност 538.53 лв. без ДДС /
таблица 3/; по протокол №
19/04.03.2020 г. за поставяне на вътрешни стълби от гранит, облицовка асансьор,
тераси - вложените материали на обща стойност 8660.21 лв., са фактурирани на
стойност 9269.50 лв. без ДДС / таблица 4;
Вещото лице
дава категорично заключение, че описаните в протоколи към процесната фактура СМР
са извършени.
Процесуалният
представител на ответника в молбата си от 20.09.2021г. оспорва заключението на
вещото лице, но не сочи доказателства, от които да се направят различни изводи,
нито прави искане за повторна или допълнителна експертиза.
Съдът
приема заключението на вещото лице като изготвено компетентно, обосновано и
съответстващо на събраните в ревизионното производство писмени доказателства.
ІІ. От
правна страна:
Жалбата е
допустима.
Ревизионният
акт е връчен на 07.01.2021 г., а жалбата срещу него е постъпила на 18.01.2021
г., т.е. в 14-дневния срок за оспорване по чл.152, ал.1 от ДОПК. Жалбата и
преписката са постъпили при директора на Дирекция „ОДОП“-Варна на 20.01.2021 г.
Директорът на Дирекция "ОДОП“- Варна се е произнесъл по допустима за
разглеждане жалба с Решение № 13/16.03.2021 г. в 60-дневния срок по чл.155,
ал.1 от ДОПК, с което е потвърдил изцяло ревизионния акт в оспорената му част,
с която е извършена корекция в СД по ЗДДС за м.март 2020г. и не е признато
правото на данъчен кредит в размер на 5042,72 лева по фактура №
112/04.03.2020г., издадена от доставчика „Електро-строй инженеринг“ ЕООД.
Решението е съобщено на 18.03.2021 г., а
жалбата срещу него е подадена на 30.03.2021 г.
Жалбата е
основателна.
Съдът
приема, че заповедите, свързани с провеждането на ревизията, ревизионния доклад
и ревизионен акт са в съответна на закона форма, издадени са от компетентни
органи, подписани са квалифицирани електронни подписи. В хода на ревизията са
връчвани искания за представяне на документи, извършвани са насрещни проверки,
обективирани в протоколи. Установените данъчни задължения кореспондират с
възложените предметни предели на ревизията. Ревизионният акт съдържа фактически
и правни съображения. Възраженията на ревизираното дружество са обсъдени в
решението, постановено при административното обжалване на РА. Не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушаващи
правото на защита на ревизираното лице и представляващи пречка да бъде
осъществен от съда контрол за законосъобразност на акта.
Ревизионният
акт е постановен в нарушение на материалния закон и при неправилно подвеждане
на установените факти под хипотезата на правната норма на чл.70, ал.5 от ЗДДС,
съгласно която не е налице право на
данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.
Наличието
на доставка/данъчно събитие, е предпоставка за прилагане механизма както на
начисляване на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на
приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока
или услуга, по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, е кумулативно условие за
възникване на правото на данъчен кредит. 3а да се признае право на приспадане
на данъчен кредит, получателят следва да разполага с фактури за доставка, която
е реално осъществена. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие
възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката
или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката
като собственик, или на датата, на която услугата е извършена.
В доказателствена тежест на лицето,
претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията
на пълно насрещно доказване, а именно че са налице законоустановените
предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване на твърдяното от него
материално право. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае
право на приспадане на данъчен кредит, получателят следва да разполага с
фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по
дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС.
Всички
събрани по делото доказателства, писмени гласни и заключението на вещото лице
са еднопосочни и установяват правомерно начисляване на данъчен кредит в размер
на 5042,72 лева по фактура № **********/04.03.2020г., издадена на „Дрийм
Консултинг“ ООД от „Електро-строй Инженеринг“ ЕООД за строително-монтажни работи,
подробно описани в придружаващи фактурата протоколи с номера 17, 18 и 19.
Предметът
на доставката по фактурата е свързан с осъществяваната от ревизираното лице
дейност в качеството му на възложител за изпълнение на обект – офисна/бизнес
сграда по ул.“ххххх“ в гр.хххх, предмет на Договора за извършване на СМР
сключен между жалбоподателя и доставчика по процесната фактура „Електро-строй
Инженеринг“ ЕООД като изпълнител.
Съдът не
споделя изводите и заключенията на органите по приходите, че към датата на
издаване на процесната фактура този
договор бил с изтекъл срок и понеже нямало представен последващ документ за
удължаването на срока, дейността не била извършена. Сключването на писмен
договор не е условие за валидност на договора за изпълнение на СМР, сключен
между възложителя и изпълнителя, нито е условие за признаване възникването на
данъчното събитие, т.е на доставката по фактура № **********/ 04.03.2020г.
В
заключението си, в раздел ІV, на стр. 3 вещото лице след проверката на
предоставени счетоводни регистри от „Дрийм Консултинг“ ЕООД, установява извършени
разходи през ревизирания период, т.е. и след изтичане на 3 годишния срок на
договора, във връзка със строителството на офис-сграда, в т.ч. и по процесната
фактура, които са признати в момента на тяхното възникване и са отчетени като
незавършено производство по сметка 611 - Разходи за основна дейност. Експертът
е категоричен, че от прилаганата двустранна форма на счетоводно записване се
осигурявана синхронизирано хронологично и систематично аналитично счетоводно
отчитане, както и възможност за последващи справки и контрол на извършените
стопански операции.
Събраните
по делото гласни доказателства, както и събраните в ревизионното производство
писмени доказателства (трудови и граждански договори, документи за извършени по
тях плащания) и обяснения на управителите на двете дружества, също установяват
по недвусмислен начин продължаване и след изтичане срока на договора на
правоотношението между възложител и изпълнител, възникнало със сключването на
Договор за изпълнение на СМР от 26.06.2015г. изпълнение на обект –
офисна/бизнес сграда по ул.“ххххх в гр.Дхххх. Логичната причина за това е
незавършването на обекта в първоначално уговорения с договора срок.
Затова
съдът приема за напълно формални и противоречащи на всички обстоятелства,
установени при ревизията, изводите на органите по приходите, че липсвала
доставка, понеже сключения писмен договор между доставчика и получателя бил с
изтекъл срок.
Некоректни са констатациите на органите по
приходите, че от представените протоколи 17, 18, 19 не ставало ясно на коя дата
са приети извършените работи и кои са лицата, подписали се от страна на
възложител и изпълнител. Няма данни в ревизионното производство да са били
оспорени подписите на лицата, съставили протоколите, с твърдението, че те не са
на служители, оправомощени от двете дружества, нито, че строителните работи,
описани в протоколите не са извършени. Представените частни
писмени документи не са оспорени от представител на данъчната администрация по
реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, затова съдът ги е приема за действителни и верни,
т.е. че са подписани от представители на двете дружества при предаването и
приемането на СМР за офисна/бизнес
сграда в административен адрес гр.хххххх - правоотношение възникнало по силата
на Договор от 26.06.2015г. и продължило след изтичане на уговорения в него
срок.
Не
кореспондират със събраните в ревизионното производство доказателства, както и с
тези по делото, че представените граждански договори на лицата, извършвали
работите, били за предходни периоди и вида на дейност в договорите била
различна от фактурираната, както и че не били представени
документи от кои доставчици са получени вложените материали, как са
транспортирани до обекта, къде са съхранявани и кое е материално-отговорното
лице за тяхното потребление. Гласните доказателства напълно опровергават
горните изводи, а от заключението на вещото лице се установява, че доставчиците
на вложените материали са известни, тъй като за доставките са налични
достатъчно писмени документи в счетоводствата на дружествата. Експертизата е
установила кои са доставчиците на материалите.
Обстоятелството,
че в документите ( не се сочи кои) не
фигурирал адрес на обекта, на който следва да се извършат работите, също не е
правно релевантно за отказване на правото на приспадане на данъчен кредит.
Органите по приходите не установяват, че дружествата извършват СМР на повече от
един обект, нито твърдят подобно обстоятелство. След като няма изразено съмнение,
че строителните дейности, заплатени с
процесната фактура, са извършвани на друг обект, различен от обект- офисна/бизнес
сграда в административен адрес гр.Добрич, ул.“Иван Пенаков“ № 12, то необосновано
е заключението, че липсата на адрес на обекта във фактурата, е основание за
непризнаване на правото на данъчен кредит.
Не се
споделят и становището, че липсата на отчети на работниците за извършените
дейности – обект, количество, период на работа и др., както и липсата на качествен
анализ на извършените работи, е основание за непризнаване на право на данъчен
кредит, тъй като правоотношението между прекия доставчик на услугата СМР и
наетите от него работници, начина, по който той се е уговорил с тях да приема извършената
от тях работа, не може да влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за
получателя на строителната услуга.
При
доставките на услуги, съгласно практиката на СЕС, следва да е налице
съпоставимост между отчетените от получателя разходи за придобиването им и
приходите, получени от тях в облагаемата дейност на ревизираното дружество,
като разходите следва да участват при формирането на цената към крайния
получател. Органите по приходите не твърдят, че липсва съпоставимост между
обема на извършените строителни работи, описани в протоколите към процесната
фактура и тяхната цена, поради което и това обстоятелства не би могло да
обоснове извод за неправомерно начислен данъчен кредит, поради нереалност на
доставката.
В РД се
съдържат и твърдения, че „Електро-строй Инженеринг“ ЕООД не било представило
доказателства за ресурсна (кадрова и техническа) обезпеченост. Обезпечеността
на доставчиците - материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото
на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС - решение по
дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11
(Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е
възприета и в решенията на ВАС, съгласно която липсата на обезпеченост на
доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя
по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е
налице данъчна измама с участието и: или със знанието на получателя по
доставките. Материалната, техническа и кадрова обезпеченост на
доставчика не е достатъчно основание да се откаже данъчно предимство на
получателя по облагаема доставка, което следва и от т. 46 - 53 от Решението на
СЕС по дело С-342/11, според което, когато "доставката не е извършена
между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на
фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на
конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган".
Доводът на
приходните органи, че можело да се направи обосновано предположение за наличие
на фиктивна сделка, не се подкрепя от доказателствата.
В решението
си от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., СЕС е приел, че
чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно
която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че
данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките,
във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на
данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в
състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за
внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното
данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които
да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени
предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за
упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не
разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния
издател.
В т. 65 от
решението е прието, че ".... като налага на ДЗЛ изброените в т. 61
изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане -
данъчната администрация прехвърля, собствените си контролни задължения върху
данъчнозадължено лице". Това задължение на органа по приходите се извежда
и от т. 52 от решението в която е посочено, че "... право на приспадане
може да бъде отказано само ако се установи, въз основа на обективни данни, че
съответното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката,
с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама,
извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на
доставки".
По делото
няма никакви данни за уговорена фиктивна сделка между жалбоподателя и
изпълнителя на СМР. Доказателствената тежест за наличие на фиктивна сделка е на
приходните органи предвид обстоятелството, че отказът от право на приспадане е
изключение от основния принцип, какъвто се явява това право. В т. 32 от Решение
на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11 е посочено, че преценката
за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на
основание на доставки на услуги, се извършва въз основа на всички елементи и
фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване,
установени в националното право. Затова съдът приема, че незаконосъобразно с
оспорения РА на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит,
не поради доказване от приходната администрация на фиктивна сделка, а
единствено поради съмнения за наличие на фиктивна сделка.
В
заключение съдът намира, че процесната фактура е придружена от достатъчно
писмени доказателства, дейностите, описани в протоколите към нея са обективирани
в счетоводствата на двете дружества, в какъвто смисъл е заключението на вещото
лице. От данните по делото се установява и последващото използване в икономическата
дейност на ревизираното лице на предмета на доставките по фактурата.
Разпоредбите
на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане
на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на
регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на
данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното
получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка -
арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, както и последващото им използване
в облагаемата дейност на търговеца. При наличието на достатъчно
безспорни доказателства относно договарянето, получаването и приемането на
услугите и последващата им реализация необосновано органите по приходите са
приели, че не е налице реалност на доставката по фактура №
**********/04.03.2020г. и данъкът е начислен неправомерно – основание за отказ
по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Отказът за признаване на данъчен кредит на това
основание е незаконосъобразен по същество, поради което и постановеният
ревизионен акт, с който са установени допълнителни задължения по ЗДДС, следва
да бъде отменен на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, във вр. чл. 160, ал.
2 от ДОПК и § 2 от ДР на ДОПК.
С оглед
изхода от спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК жалбоподателят има право
на сторените от него разноски по делото в размер на общо 1 130 лева,
включващи платена държавна такса в размер на 50 лева, платен депозит за вещо
лице в размер на 200 лева, доплащане възнаграждение за вещо лице от 300 лева и платено
в брой адвокатско възнаграждение (определено в минимален при материален интерес
от 5042, 72 лв.) в размер на 580 лева съобразно представения договор за правна
защита и съдействие и списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Добричкият
административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № Р-03000820003592-091-001/06.01.2021 г., издаден от органи по приходите
при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 13/16.03.2021 г. на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –Варна, Централно
управление на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит за
данъчния период на м.март 2020г. в размер на 5 042,72 лева на жалбоподателя „Дрийм
Консултинг“ ЕООД, ЕИК хххххх, със седалище в гр.хххххххх, представлявано от Н.В.К.
и М.В.К..
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите ДА ЗАПЛАТИ на
„Дрийм Консултинг“ ЕООД, ЕИК ххххххх, със седалище в гр.ххххххх,
представлявано от Н.В.К. и М.В.К., СУМАТА от 1130 лева, представляваща разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд -
Добрич пред Върховен административен съд на РБ в 14 /четиринадесет/ дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: