М О
Т И В
И към Н О Х Д № 1017/18 г.
Срещу
подсъдимия П.Г.И. е повдигнато обвинение
по чл. 210 ал.1 т.1 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1, от НК затова, че
на 03.11.2017 г. в гр. Казанлък в съучастие като съизвършител с неустановено
лице представяйки се за длъжностно лице- служител на МВР с цел да набави за себе си и другиго-
неустановено лице ,имотна облага е възбудил и поддържал у А.Т.А. заблуждение,че
ще съдейства на органите на МВР за залавяне на телефонни измамници като за целта е необходимо да му предаде пари
което не отговоря на истината и и с това му причинил имотна вреда в размер на 4900 лв..
В
съдебното заседание представителя на РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира
съдът да признае подс. П.И. за виновен
като му определи наказание от три години
лишаване от свобода, което да бъде намалено с една трета на основание чл.58а от НК и същото бъде отложено за срок от три години.
Подс.
П.Г.И. се признава за виновен като признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти.
Преди
започване на разпоредителното заседание пострадалия А.Т.А. предяви граждански
иск за причинените му имуществени вреди в размер от 5000 лв. и в размер от 3000
лв. за причинените му неимуществени вреди.
След
приключване на съдебното следствие гражданския ищец А.А. поддържа исковете си и
моли съдът да ги уважи изцяло.
Защитника
на подс. П.Г.И. след приключване на съдебното следствие пледира съдът да го
признае за виновен като му определи минимално предвиденото в закона наказание и
да уважи иска за причинените имуществени вреди на пострадалия само в
размер до 500 лв., сумата която взел за
себе си подс. И..
Съдът
като взе предвид направеното от
подсъдимия признание , фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и доказателствата от досъдебното производство събрани по реда
на НПК приема за установено следното;
Известно
време преди 03.11.17 г. подс.И. *** работил за неизвестно за него лице с което
поддържа връзка само по телефона.Това лице по телефона го изпращало на различни
адреси в страната и по телефона го напътствало да вземе пари които после носел
в гр. Велико Търново. От тези пари подс. И. вземал една част а останалите оставял в храсти до билборд
в района на автогарата в гр. Велико Търново.
На
03.11.2017 г. пострадалия св.А. получил обаждане на домашния си телефон в гр.
Казанлък от мъж който се представил за служител на МВР и поискал съдействието
му за задържане на ‘телефонни
измамници’. Поискал и мобилния му телефонен номер който пострадалия А. продиктувал.
След
това по мобилния телефон го попитал го
какви пари има . Св.А. заявил,че има банков влог.
Представящия
се за служител на полицията му казал да изтегли сумата от 5000 лв., като по
пътя внимава да не бъде проследен.
Св.А.
отишъл до клон на БДСК гр. Казанлък където изтеглил сумата от 5000 лв..
На
служителката в банката обяснил,че сумата му била необходима за закупуване на
автомобил.
След
като изтеглил сумата от магазин за месо на кооперативния пазар в гр. Казанлък
развалил една банкнота от 100 лв. с която купил месо.Другите банкноти също били
с номинал от по 100 лв..
На
връщане от пазара отново по мобилния му телефон се обадил непознатия и му казал
да остави парите в кашон до контейнерите
за смет в близост до източния край на
училище ‘Св.св. Кирил и Методий’
в гр. Казанлък.Около 18.00ч. св. А. след като увил парите в парцал ги оставил в
кашон до контейнерите за смет.
През
това време действайки по указания на непознатия подс.И. намерил парите сложил
ги в чанта след което отишъл с автобус за гр.Велико Търново.
Там
отделил сумата от 500 лв. за себе си а останалите пари оставил в храст до билборд по указание дадено по телефона от
непознатия мъж след което се прибрал в гр. Варна.
Два
дни по-късно подс.И. *** в момент на извършване на телефонна измама, където
признал и за извършената измама в гр. Казанлък.
От
справките предоставени от мобилните оператори се установява,че пострадалия св.А.
бил въведен в заблуждение от лице ползващо телефонен номер 40744882609 на румънски
оператор.
От
експертното заключение на съдебно-техническата експертиза се установява,че от
записа върху оптичен носител CD-R ‘VERBATIM’
били извлечени 33 кадъра на които се виждат пострадалия и подс. И..
Описаната
фактическа обстановка която съответства на обстоятелствената част на
обвинителния акт се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство-
гласни доказателствени средства - показанията на св.А.А. и Г. Д., от експертното заключение на
съдебно-техническата експертиза, от писмените доказателства- протоколи за
доброволно предаване и справки от мобилни оператори и от веществените
доказателства- 6бр. оптични дискове които подкрепят направените от подс. П.И.
признания.
Имайки
предвид установената по несъмнен и безспорен начин фактическа обстановка съдът
счита,че от обективна и субективна страна подс. П.Г.И. е осъществил състава на
чл.210 ал.1 т.1 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ;
За
гореописаното престъпление закона е предвидил три отделни изпълнителни деяния -
въвеждане в заблуждение, поддържане на заблуждение или използването на
заблуждението,неопитността или неосведомеността на заблуденото лице като това
трябва да бъде с користна цел , за да
настъпи имотна вреда на заблудения, и имотна облага на измамника.
Позовавайки
се на установената фактическа обстановка съдът приема,че подс. И. в съучастие като съизвършител по смисъла на
чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК с неустановено
по делото лице е осъществил изпълнителните деяния на престъплението ‘измама’, възбудил и
поддържал.
Престъплението
в случая е със усложнена конструкция с оглед на това,че подс. И. не е действал
сам, а в съучастие с неустановено по
делото лице, и поради общността на умисъла им
отговорността им следва да бъде обединена /в този смисъл е и практиката
на ВКС-Р/478/15г., І-во/, въпреки,че подс. И. е участвал само в крайната фаза на престъплението ‘измама’, / получавал е
парите/ с което и причинил имотна вреда на пострадалия, съответно имотна облага
за себе си и неустановеното по делото лице.
Според
практиката на ВКС-Р 268/95г. на 2-ро
н.о. съизвършителство има не само когато всеки от съучастниците участва в
извършването на дейности очертаващи всички елементи на престъплението но и
когато той осъществява само отделни елементи на престъпния състав като
съзнава,че другите му съучастници извършват другите елементи на престъплението.
В
случая неустановеното лице и подс. И. са
обединили усилията за постигането на
общата цел, да се облагодетелстват неправомерно.
Така
мотивиран св. А. е
извършил акт на имуществено
разпореждане и по този начин е получен престъпния резултат-имотна вреда.
Неустановеното
лице се е представило за полицай което е длъжностно лице по смисъла на чл.93
т.1 б. ‘а’ от НК поради
което деянието следва да се квалифицира по чл.210 ал.1 т.1 вр. чл.209 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
От
установената фактическа обстановка и обективираните действия на подс. И.
съдът прави извода,че е действал умишлено.
Подс.
И. е съзнавал обществено-опасния характер на деянията си включени в
продължаваното престъпление, предвиждал е настъпването на обществено-опасните
последици и е искал настъпването им.
Имайки
предвид изложените дотук мотиви и цитираните по-горе законови текстове съдът
счита,че подс. П.Г.И. следва да бъде признат за виновен и наказан.
Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът приема,обстоятелството,че подобен вид
престъпления е много разпространен в Р България.
Що
се отнася до смекчаващите вината обстоятелства съдът приема- чистото му съдебно
минало,добрите му характеристични данни,критичното му отношение към извършеното
и процесуалното му поведение на досъдебното производство- съдействал за
правилното изясняване на фактическата обстановка по делото.
Следователно
наказание му следва да се определи при превес на смекчаващите вината
обстоятелства и със оглед постигане целите на чл.36 от НК- две години и шест
месеца лишаване от свобода.
На
основание чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК съдът няма
алтернатива и на основание чл.58а ал.1 от НК намалява така определеното
наказание с една трета на една година и осем месеца лишаване от свобода.
За
поправянето и преди всичко за превъзпитанието на подс. П.И. съдът счита,че
същото не следва да псе изтърпява ефективно, а
на основание чл.66 ал.1 от НК следва да се отложи за срок от четири
години.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК И РАЗНОСКИТЕ ;
Обективно
са съединени два иска-за причинени имуществени вреди и за причинени
неимуществени вреди-обществено неудобство и страдание и които са със правно основание чл.45 и следващите във
връзка с чл.52 и 51 от ЗЗД .
По
отношение и на двата иска са налице
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-причинена
щета,причинна връзка и виновно поведение.
По
гражданския иск за причинени имуществени вреди;
С
деянието извършено от подс. И. което представлява престъпление на пострадалия А.А.
са му причинени имуществени вреди в размер от
4900лв..
На
основание чл.45 и следващите от ЗЗД подс.
И. дължи обезщетение.
От
доказателствата по делото безспорно се установява,че подс. И. в съучастие с
неустановено лице е възбудил и поддържал заблуждение у св. А. и това му е причинил имотна вреда, респективно набавил за
себе си и неустановените лица имотна облага в размер от 4900 лв..
Поради
и това съдът намира,че иска в тази му част е доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен изцяло поради което подс.
И. следва да заплати на А.Т.А. сумата от 4900 лв. ведно със
законоустановената лихва считано от датата на непозволеното увреждане 03.11.2017г.
до окончателното изплащане на главницата.
На
основание чл.2 от Тарифата за държавните такси които се събират от съдилищата
по ГПК подс. И. дължи и държавна такса
върху уважения граждански иск в размер от 196 лв..
Съдът
не приема възражението на защитника на подс.И. за определяне размера на
имуществените вреди по отношение на него само до размер от 500 лв., сумата която той е отделил за себе си.
Деянието извършено от подс. И. което представлява
престъпление е осъществено от него в съучастие като извършител и при форма на
вината- пряк умисъл.
Извършените
от него действия макар и в крайната фаза на ‘измамата’ са
допринесли до причиняване на
цялата претърпяна имотна вреда от пострадалия А., поради което същия следва да
отговоря и за цялата сума от 4900 лв..
По
гражданския иск за неимуществени вреди.
С
деянието извършено на 03.11.2017г. което по-горе беше посочено,че представлява престъпление на постр. А.А. са му причинени и неимуществени вреди изразяващи се в страдание и обществено
неудобство.
На
основание чл.45 и следващите от НПК подс. И. също дължи обезщетение което за неимуществените вреди на основание
чл.52 от ЗЗД следва да бъде определено от съда по справедливост.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът взе предвид
следните обстоятелства;
1.Начина
по който са причинени вредите – чрез престъпление по чл.210 ал.1 т.1 от НК.
2.Формата
на вина- пряк умисъл.
3.Обстоятелството,
че вследствие на деянието пострадалия А. е изпитвал срам и неудобство.
Следователно при анализа на тези обстоятелства съдът
счита,че по справедливост на частния тъжител следва да се определи обезщетение
за причинените му неимуществени вреди в размер от 1500 / хиляда и петстотин/ лева считано от датата на непозволеното увреждане
03.11.2017г..В тази му част гражданския иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, а във останалата част
до 3000 лв. се явява неоснователен и недоказан.
На
основание чл.84 ал.3 вр. чл.86 ал.2 от ЗЗД подс. П.И. дължи и законната лихва
считана от датата на непозволеното увреждане 03.11.2017г. до окончателното
изплащане на главницата.
Подс.
П.И. дължи и държавна такса в
размер от 60 лв. върху уважената част от
гражданския иск- чл. 2 от Тарифа за
държавните такси които се събират от съдилищата по ГПК.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК, подс. И. следва да заплати и направените по
делото разноски в размер от 57,63 лв. възнаграждения за експертите и
изготвянето на фотоалбум по сметка на ОД на МВР Стара Загора.
Веществените
доказателства по делото – 1бр. електронен носител- диск съдържащ записи от
охранителна камера за видеонаблюдение на
ОУ ‘Мати Болгария’,1
бр. електронен носител-диск съдържащ записи от охранителна камера за наблюдение
на ‘VIP-12’ ЕООД-обект баничарница,1бр. електронен
носител диск съдържащ записи от охранителна камера за наблюдение на ‘ВАНИКС’ ООД,два бр. ел.
носители- дискове съдържащи разпечатки от мобилния оператор ‘Теленор’ и 1бр.
ел.носител-диск съдържащ разпечатки от мобилния оператор ‘Виваком’ приложени към ДП след влизане на присъдата в сила
да бъдат унищожени поради своята малозначителност.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;