Р Е Ш Е Н И Е
№………../………2017 г.
гр. Провадия
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, III състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети
юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря И.
В., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 862 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба с вх. N 4369/09.10.2015 г. от ищцата Д.М. П. срещу ответника А.М.Т., иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, за намаляване на дарственото разпореждане, извършено от баща им М. Т. В., ЕГН **********, починал на 20.10.2014 г., и възстановяване на накърнената запазена част на ищцата от наследството на баща й, обективирано в договор за дарение по нотариален акт № 38, том І, дело № 36/2004 г., сключен на 02.02.2004 г., по силата на който наследодателят М. Т. В. дарил на ответника 5/8 ид.части от дворно място с площ от 831 кв.м., съставляващо УПИ с идентификатор 00789.201.278 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300 - 5 - 73/22.12.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, идентично с парцел XIII, в кв. 36 по стар план на селото, при граници на цялото дворно място: улица с идентификатор 00789.201.536 и имоти с идентификатори 00789.201.261, 00789.201.262, 00789.201.277, 00789.201.279, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, и начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10м.; жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ от 89 кв.м., с идентификатор 00789.201.278.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-5-73/22.12.2004 г. на изп. директор на АГКК, разположена в имот с идентификатор 00789.201.278; два гаража със застроена площ от по 35.00 кв.м., съгласно документ за собственост, а по скица обединени в един гараж със застроена площ от 91 кв.м., с идентификатор 00789.201.278.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-5-73/22.12.2004 г. на изп. директор на АГКК, разположен в имот с идентификатор 00789.201.278, до размера необходим за допълване запазената част на ищцата от наследството на М. Т. В..
В исковата
молба ищцата твърди, че с
ответника са единствените наследници на баща им М. Т. В.. Посочва
се, че тяхната майка Р. В. Т. и сестра им Т. М. К. са починали
преди наследодателя М. Т. В., съответно през 1997 г. и през 2011 г. След смъртта си наследодателят не им оставил
в наследство никакви недвижими имоти. Приживе бил собственик по наследство и
прекратена СИО на 5/8 идеални части от недвижим имот, находящ се в с. ******, общ. Дългопол, обл. Варна, ул. Тринадесета № 16,
а именно: дворно място
с площ от 831 кв.м., с идентификатор 00789.201.278 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300- 5-73/22.12.2004 г. на изп. директор на АГКК, идентично с парцел
XIII в кв. 36 по стар план на селото, при граници на цялото дворно място: улица
с идентификатор 00789.201.536 и имоти с идентификатори 00789.201.261,
00789.201.262, 00789.201.277, 00789.201.279, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, и начин на трайно
ползване - ниско застрояване до 10 м.; жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ от 89 кв.м., с идентификатор 00789.201.278.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
300-5-73/22.12.2004 г. на изп. директор на АГКК, разположена в имот с идентификатор 00789.201.278; два
гаража със застроена площ от по 35 кв.м., съгласно документ за собственост, а
по скица обединени в един гараж със застроена площ от 91 кв.м., с идентификатор 00789.201.278.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
300-5-73/22.12.2004 г. на изп. директор на АГКК, разположен в имот с идентификатор 00789.201.278.
В исковата молба се посочва, че с
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 110 том 1 дело № 112/2004 г., наследодателят им се разпоредил безвъзмездно с
цялото си недвижимо имущество (описано по- горе), в полза на ответника А.М.Т..
Ищцата твърди, че с това си действие,
той накърнил запазената й част от наследството в нарушение на чл. 28,
ал. 1 от ЗН.
Наследодателят им бил собственик и на идеални части от ниви, придобити по
наследство от неговите родители, но същите отчуждил по възмезден начин приживе.
Сумите от продажните цени бил реализирал сам и не им е оставял в наследство
пари. Ищцата твърди, че в случая наследниците със запазени части по смисъла на
чл. 29 ал. 1. предл. 2 от ЗН били двама низходящи, наследяващи самостоятелно,
без преживял съпруг. Запазената част от наследството била общо 2/3 и съответно
разполагаемата част от наследството по смисъла на чл. 29, ал. 3 от ЗН възлизала на 1/3 идеална част от
наследството. Предвид обстоятелството, че наследниците със запазени части били
двама, то запазената част за всеки от тях възлизала на по 1/3 от наследството.
Ищцата твърди, че наследодателят им бил собственик на 5/8 идеални части от
описания по - горе
недвижим имот, поради което запазената част на всеки от тях низходящите била по
1/3 от 5/8 от недвижимия имот или 5/24 идеални части от целия недвижим имот.
Твърди, че наследодателят се бил разпоредил по безвъзмезден начин и със запазената
част от 5/24 идеални части от недвижимия имот на ищцата. В подадената до съда уточняваща молба ищцата посочва, че М. Т.Т. и М. Т. В.
са едно и също лице. М. Т. В. и съпругата му Р. В. Т. имали три деца – ищцата Д.М. П. /дъщеря/, ответникът А.М.Т.
/син/ и Т. М. К. /починала през 2011 г. дъщеря/. По време на брака си съпрузите били придобили процесните имоти.
При смъртта на съпругата Р. В. Т. през 1997 г. съпружеската имуществена общност между
съпрузите се прекратила. ½ ид.ч. от процесните имоти останала
собственост на преживелия съпруг, а останалата ½ се наследила от
наследниците на починалата и преживелия съпруг. Всеки от наследниците /деца на
починалата/ наследявал равна част. Преживелият съпруг също наследява равна част
заедно с трите деца. Всеки от тях наследявал по 1/4 от 1/2 от процесните имоти
или по 1/8 идеална част. Преживелият съпруг притежавал 1/8 ид.ч. от процесните
имоти по наследство и 1/2 (4/8) ид.ч. от прекратената СИО. Общо квотата на М. Т.
В. възлизала на 5/8 ид.ч. Моли съда на основание чл. 30 и сл. във вр. чл. 28 от ЗН, да постанови решение, с което да намали дарението и да й възстанови
запазените части от наследството на наследодателя им М. Т. В., които се
равнявали на 5/24 идеални части от имота.
В срока за отговор ответникът е депозирал становище, с което счита, че искът е неоснователен. Твърди, че
наследодателят на страните не е накърнил запазената част на ищцата –
математически изчислено, запазената част на ищцата към датата на откриване на
наследството не била накърнена. Твърди, че освен имота, предмет на дарението,
описано в исковата молба, наследодателят на страните бил собственик и на движими
вещи и недвижими имоти – земеделски земи. При иск за възстановяване на запазена
част, когато за да се определят разполагаемата и запазена част, се образувала
обща маса от всички имоти, които принадлежали на наследодателя при откриване на
наследството, към нея се прибавяла и обикновената покъщнина.
С
уточнителна молба с вх. N
4262/09.09.2016 г. ответникът посочва, че наследодателят на страните е притежавал и
други недвижими имоти - дворно място в с. Комунари и идеални части от
земеделски земи, както следва: Р. В. Т., като наследник на баща си В. Г. Я., притежавала 1/3 ид. част от притежаваните
от баща си земеделски земи. Р. Т. починала през 1997 г. и оставила четирима наследници - обшият
наследодател на страните и три деца, при равни квоти, т.е. общият наследодател
на страните М. Т. В. придобил по наследство от съпругата си Р. В. Т. 1/12
идеална част от възстановените на В. Г. Я. земеделски земи, находящи се в
землището на с. *****, общ. Дългопол, а
именно: 1/ 12 ид. ч. от нива с площ от 5.824 дка, четвърта категория, в
местността „Под мандрата“, съставляваща имот № 036033, по плана за
земеразделяне, при граници - имот № 036034, имот № 000319 и имот № 036064; 1/12 ид. ч. от Овощна
градина с площ от 3.094 дка, четвърта категория, в местността „Филендек“,
съставляваща имот № 066011 по
плана за земеразделяне,
при граници - имот № 066012, имот № 066010, имот № 066009, лмот № 000287 и имот
№ 000970; 1/12 ид. ч. от нива с площ от 6.006 дка, четвърта категория, в
местността “Козлука“, съставляваща имот № 084003 по плана за земеразделяне, при
граници имот № 084017, имот № 084016, имот № 084004, имот № 000971 и имот №
084056. Същата 1/12 идеална част
придобила и дъщерята на Р. В. Т. - Т. М. К. (сестра на страните). След смъртта
на Т. М. К. през 2011 година, последната оставила за наследници съпруга си, брат и сестра (страните) по делото и родител - М. Т. В., при равни квоти
- по 1/4 от притежаваните от същата по наследство 1/12 идеални части от
описаните имоти, т.е. общият наследодател на страните М. Т. В. е придобил по
наследство от дъщеря си Т. М. К. 1/48 идеална част от възстановените на В. Г. Я.
земеделски земи, находящи се в землището на с. *****, общ. Дългопол, а именно: 1/48 ид. ч. от нива с площ от 5.824 дка, 4 категория, в местността „Под мандрата“, съставляваща имот № 036033, по
плана за земеразделяне, при граници - имот № 036034, имот № 000319 и имот №
036064; 1/ 48 ид. ч.
от Овощна градина с площ от 3.094 дка, 4 категория, в местността „Филендек“, съставляваща имот № 066011 по плана за земеразделяне, при
граници - имот № 066012, имот № 066010, имот № 066009, лмот jN'o 000287 и имот
№ 000970; 1/ 48 ид. ч.
от нива с площ от 6.006 дка, четвърта категория, в местността „Козлука“,
съставляваща имот № 084003 по плана за земеразделяне, при граници имот №
084017, имот № 084016, имот № 084004, имот № 000971 и имот № 084056. Общият наследодател на страните М. Т. В. бил
собственик общо на 5/48 идеални части от описаните имоти към датата на
откриване на наследството му.
На следващо
място се посочва, че Т. В. Т. (родител на общият наследодател М. Т. В.) е починал през 1985 г. Съпругата на Т. В. Т.
починала през 1992 г. Двамата оставили за наследници дъщеря, син (М.), и децата
на един син по заместване. М. В. получил по наследство 1/3 ид. част от
притежаваните от баща си Т. В. Т. земеделски земи, находящи се в землището на
с.******, Община Дългопол, Варненска област, а именно: 1/ 3 ид. ч. от нива е
площ от 2.000 дка, четвърта категория, в местността „Канчиево“, съставляваща
имот № 002002, по плана за земеразделяне, при граници - имот № 002003, имот №
002073, имот № 002001 и имот № 002078; 1/3 ид. ч. от Изоставена нива е площ от 2.790 дка, четвърта категория, в
местността „Канчиево“, съставляваща имот № 002026 по плана за земеразделяне,
при граници - имот № 002026, имот № 002027, имот № 002051, имот № 002025 и имот
№ 002073; 1/3 ид. ч.
от лозе е площ от 0.535 дка, четвърта категория, в местността „Ново Усое“,
съставляващо имот № 010029 по плана за земеразделяне, при граници - имот №
010030, имот№ 010007, имот№ 010028 и имот№ 000571; 1/3 ид. ч. от нива е площ от 4.955 дка, четвърта
категория, в местността „Кара Хасан“, съставляваща имот № 054090, по плана за
земеразделяне, при граници — имот № 054091, имот № 054141, имот № 054089 и имот
№ 054134; 1/3 ид. ч.
от Изоставена нива с площ от 1.500 дка, седма категория, в местността „Герана“,
съставляваща имот № 025285 по картата на землището, при граници - имот №
025284, имот № 025218, имот № 025286 и имот № 025325; 1/ 3 ид. ч. от лозе е площ от 0.205 дка,
четвърта категория, в местността „Овчарници“, съставляващо имот № 030010 по
картата на землището, при граници - имот № 000113, имот № 0300013, имот №
030011 и имот № 030476; 1/3 ид. ч. от лозе е площ от 0.248 дка, четвърта категория, в местността
„Овчарници“, съставляващо имот № 030011 по картата на землището, при граници -
имот № 030010, имот № 0300013, имот № 030012 и имот № 030009; 1/ 3 ид. ч. от лозе е
площ от 0.267 дка, четвърта категория, в местността „Овчарници“, съставляващо
имот № 030012 по картата на землището, при граници - имот № 030011, имот №
0300013, имот № 030028 и имот № 030009.
В хода на процеса, с оглед на това, че
ответникът А.М.Т. е починал на 18.11.2016
г., с определение от
07.03.2017 г. съдът е конституирал като ответници по делото наследниците на А.М.Т.
- В.Д.Т., Р.А.М. и Д.А.М..
Съдът, въз основа на твърденията и доводите на
страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение,
съгласно чл. 235, ал. 1 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От
представеното по делото удостоверение за наследници с изх. N 90/20.10.2016 г.
се установява, че В. Г. Я. (починал през 1962 г.) е оставил за свои законни
наследници А. Д. Я.а (съпруга, починала през 1969 г.), Д. В.в Г. (син, починал
през 2011 г.), П. Р. Г.а (съпруга на Д. В.в Г.), Р. Д. В.в (внук), Стоян В.в Я.
(син, починал през 1990 г.), В. С. В.в (внук), А. С. В.в (внук), Р. В. Т.
(дъщеря, починала през 1997 г.), М. Т. В.
(съпруг на Р. В. Т., починал 2014 г.), Д.М. П. (внучка), А.М.Т. (внук), Т. М. К. (внучка, починала 2011 г. и оставила за свои наследник
съпруга си К.Г. К. и М. Т. В.).
От
представеното удостоверение за наследници с изх. N 030/20.10.2016 г. се
установява, че Т. В. Т. (починал през 1985 г.) е оставил законни наследници: Д.
М.Т. (съпруга, починала през 1992 г.), Т.а Т. Р. (дъщеря), М. Т. В. (син,
починал през 2014 г.), Д.М. П.
(внучка), А.М.Т. (внук, починал 2016 г., като негови наследници по закон са:
неговата съпруга В.Д.Т. и неговите деца Р.А.М. и Д.А.М.), Т. М. К. (внучка,
починала 2011 г.), В. Т. В. (син, починал през 1985 г.), Т. В. В. (внук),
Благой В. В. (внук, починал 2016 г.).
От
представените по делото удостоверения за наследници с изх. № 106/28.08.2015 г.
се установява, че законни наследници на Р. В. Т. (починала през 1997 г.) са М. Т.
В. (съпруг, починал през 2014 г.), Д.М. П. (дъщеря) и А.М.Т. (син).
От
представените по делото удостоверения за наследници с изх. N 102/20.08.2015 г.
се установява, че законни наследници на М. Т. В. (починал 2014 г.) са Д.М. П.
(дъщеря) и А.М.Т. (син).
От
представеното по делото удостоверение за наследници с изх. N 122/28.12.2016 г.
на А.М.Т. (починал през 2016 г.) се установява, че негови наследници по закон
са неговата съпруга В.Д.Т. и неговите деца Р.А.М. и Д.А.М..
От
представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот N 177, том II, дело N 685/1960 г. се установява, че Т. В. Т. е
закупил къща с дворно място от 2612 кв.м., находяща се в с. **********, съставляващо
парцел I-10, кв. 3, парцел VIII-10.
От
представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот N10, том III, дело N 714/1977 г. се установява, че Р. В. Т. и М.
Т.Т. са закупили дворно място, находящо се в с. ******, съставляващо парцел XIII в
кв. 36, с площ от 820 кв.м.
От
представеното по делото Решение N 23/23.02.1995 г. за възстановяване правото на
собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници в землището на с. ******, се установява, че ПК – гр. Дългопол е
възстановила правото на собственост на наследниците на Т. В. Т. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на следните имоти: нива от 1.500 дка, 7 кат., м. „Герана“, имот N
025285; лозе от 0.205 дка, 4 кат., м. „Овчарници“, имот N 030010; лозе от 0.248 дка, 4 кат., м.
„Овчарници“, имот N 030011; лозе от 0.267 дка, 4 кат., м. „Овчарници“, имот N
030012.
От
представения по делото Договор за доброволна делба на недвижим имот от
13.12.1997 г. се установява, че Т.а Т. Р., Т. В. В., Б.В. В. и М. Т.Т., са се
съгласили Т.а Т. Р. да получи в дял и да стане собственик на имот, находящ се в
с. **********, представляващо дворно място от 960 кв.м., парцел VIII-10, в кв. 3, заедно с построените в него къща и
стопански постройки.
От
представеното по делото Решение N 91/14.06.1999 г. за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището
на с. ******, се установява, че ПК – гр. Дългопол е възстановила правото на
собственост на наследниците на Т. В. Т. ***, както следва: нива от 2 дка, 4
кат., м. „Канчиево“, имот N 002002; нива 2.790 дка, 4 кат., м. „Канчиево“, имот
N 002026; лозе 0.535 дка, 4 кат., м. „Ново усое“, имот N 010029; нива от 4.955
дка, 4 кат., м. „Кара хасан“, имот N 054090.
От
представеното по делото Решение N 109/21.01.2000 г. за възстановяване правото
на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в
землището на с. *****, общ. Дългопол, се установява, че ПК – гр. Дългопол е
възстановила правото на собственост на наследниците на В. Г. Я. в землището на
с. *****, както следва: нива от 5.824 дка, 4 кат., м. „Под мандрата“, имот N
036033; овощна градина 3.094 дка, 4 кат., м „Филендек“, имот N 066011; нива от
6.006 дка, 4 кат., м. „Козлука“, имот N 084003.
От
представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот N 38, том I, рег. N 210, дело N 36/2004 г. се установява, че М. Т.
В. е дарил на сина си А.М.Т. следните недвижими имоти, находящи се в с. ******,
а именно: 5/8 ид.ч. от дворно място с площ от 831 кв.м., парцел XIII в кв. 36 по стар план на селото, при граници: улица, парцел
XIV, парцел XV и парцел XII, ведно с 5/8 ид.ч. от построените в имота масивна жилищна
сграда със застроена площ от 90 кв.м., гараж със застроена площ от 35 кв.м. и
гараж със застроена площ от 35 кв.м.
От
представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот N 64, том VIII, рег. N 5088, дело N 1373/2005 г. се установява, че Т.а
Т. Радева е дарила на сина си Недко Радев Неделчев недвижим имот, находящ се в
с. Комунари, представляващ дворно място от 960 кв.м., парцел VIII-10, в кв. 3, заедно с построените в него къща и
стопански постройки.
От
представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот N
114, том VII, рег. N 9403, дело N 1210/2008 г., се установява,
че М. Т. В., Б. В. В., Т.а Т. Р. и Т. В. В. са продали на „Агро Дийлинг“ АД,
своите недвижими имоти, находящи се в землището на с. ******, а именно: нива от
1.500 дка, 7 кат., м. „Герана“, имот N 025285; нива от 2 дка, 4 кат., м.
„Канчиево“, имот N 002002; нива 2.790 дка, 4 кат., м. „Канчиево“, имот N
002026; нива от 4.955 дка, 4 кат., м. „Кара хасан“, имот N 054090.
От
представената по делото справка от Службата по вписванията – гр. Провадия, се
установява, че през 2013 г. М. Т. В. и К. Г. К. са продали на Д.М. П. 1/8 ид.ч.
от дворно място с площ от 831 кв.м., с. ******, ул. Тринадесета N 16, 1/8 ид.ч.
от жилищна сграда със застроена площ от 89 кв.м., с. ******, ул. Тринадесета N
16, гараж със застроена площ от 91 кв.м, с. ******, ул. Тринадесета N 16.
От
представеното удостоверение с изх. N 9400-1423 (1) 30.01.2012 г. се установява,
че в дворното място, представляващо УПИ XIII,
в кв. 36 по плана на с. ******, сградата с идентификатор N 00789.201.278, е
изграден строеж до 7 април 1987 г.; строежът няма строителни книжа, но е
допустим по действащия план и се явява търпим съгласно параг. 16, ал. 1 от ПР
на ЗУТ.
От
представената по делото скица на поземлен имот
N 15-391122-09.09.2015 г. се установява, че поземлен имот с
идентификатор 00789.201.278 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № 300- 5-73/22.12.2004 г. на изп. директор на АГКК, идентично с парцел XIII, е с площ от 831
кв.м., е с трайно предназначение на територията - урбанизирана, и начин на
трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., със съседи на имота: 00789.201.536,
00789.201.261, 00789.201.262, 00789.201.277, 00789.201.279.
От
представената по делото скица на сграда N 15-391113-09.09.2015 г. се установява, че
сградата с идентификатор N 00789.201.278.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-5-73/22.12.2004 г. на изп.
директор на АГКК, е разположена в имот с идентификатор N 00789.201.278, със
застроена площ от 89 кв.м.
От
представената по делото скица на сграда N
15-391118-09.09.2015 г. се установява, че сградата с идентификатор N 00789.201.278.2
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
300-5-73/22.12.2004 г. на изп. директор на АГКК, е разположена в имот с
идентификатор N 00789.201.278, със застроена площ от 91 кв.м., с предназначение
гараж.
От
представеното удостоверение за данъчна оценка се установява, че данъчната
оценка на имотите е в общ размер на 5940 лв.
По
делото е представена и декларация от Д.М. П. с декларира, че името М. Т. В. и М.
Т.Т. са имена на едно и също лице.
От
изготвената по делото СТОЕ се установява, че пазарната цена на: 1/ дворното
място в с. ******, с площ от 831 кв.м., е в размер на 17800 лв.; 2/ жилищната
сграда с площ от 89 кв.м. и РЗП 178 кв.м. е в размер на 53800 лв.; 3/ стойността
на двата гаража с обща площ от 70 кв.м. е 24100 лв.; 4/ земеделските земи с
площ от 0.418 дка/ид.ч. от общо 1.255 дка/ид.ч. е в размер на 334 лв.; 5/
дворното място в с. Комунари, с площ от 378 кв.м. е в размер на 1510 лева.
Вещото лице е посочило, че общата пазарна стойност към
месец октомври 2014 г. е: за дворното място в с. ******, с площ от 831 кв.м.,
е в размер на 17800 лв.; за жилищната сграда с площ от 89 кв.м. и РЗП 178 кв.м.
е в размер на 53800 лв.; за двата гаража с обща площ от 70 кв.м. е 24100 лв.
Или общата пазарна стойност е в размер на 95700 лв., която се разделя на делбени квоти, както следва: за Д.М. П. 2/8 ид.ч. или 23925 лв., за А.М.Т. 6/8 ид.ч. или 71775 лв.; за земеделските земи в с. ******, с площ от 0.418 дка/ид.ч. от общо 1.255 дка/ид.ч. е в размер на 334 лв.; за дворното място в с. *********, с площ от 378 кв.м. е в размер на 1510 лева.
Или общата пазарна стойност е в размер на 1844 лв., която се разделя на делбени квоти, както следва: за Д.М. П. 3/6 ид.ч. или 922 лв., за А.М.Т. 3/6 ид.ч. или 922 лв.
От
представената по делото повторна съдебно – техническа и икономическа експертиза
се установява, че стойността на дворното
място и жилищната сграда са в размер на 53000 лв., на двата гаража в размер на
10300 лв., на земеделските земи (1.255 дка х 0.270) в размер на 340 лв., на
дворното място в с. Комунари с площ от 378 кв.м./ид.ч. е в размер на 2220 лв.
По отношение на двора, къщата и двата гаража разполагаемата част е на стойност
13188 лв., а запазената част е на стойност 26376 лв. По отношение на дворното
място в с. ********** за Д. П. стойността е 1110 лв., а за А.Т. 1110 лв., а по отношение
на лозята по 56 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:
Съдът е сезиран с конститутивен иск за възстановяване на накърнена запазена част с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН. Законът е предоставил в полза на наследника, чиято запазена част е накърнена субективното преобразуващо право да иска намаляване на дарението, направено приживе от наследодателя до размера, необходим за допълване на запазената му част. Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право, представляващо призната и гарантирана от закона възможност на наследника с право на запазена част (арг. чл. 30 от ЗН във вр. чл. 28 от ЗН) да иска от съда да бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част. Определянето размера на запазената част на наследника, предпоставя образуване на наследствена маса, включваща всички имоти, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му и изваждане на неговите задължения, както и на увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН. Към общата маса се прибавят и даренията, според тяхното състояние по време на подаряването и според стойността им към момента на откриване на наследството, с изключение на обичайните такива.
Съобразно релевираните фактически твърдения в исковата молба възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1) наследодателят да е починал; 2) ищецът да е наследник по закон на починалия наследодател по смисъла на чл. 29 от ЗН, както и ищецът следва да установи степента си на родство с наследодателя, пораждаща правото им на запазена част; 3) размерът на наследственото имущество от което се изчислява запазената и разполагаемата част; 4) размерът на запазената част; 5) предписаната в чл. 29 от ЗН запазена част на наследниците да е била накърнена със завещателното/дарствено разпореждане от техния общ наследодател; 6) размерът на накърняване на запазената част; 7) направеното дарение, с което се накърнява запазената част на ищеца.
Ответникът от своя страна, черпещ права от извършеното в негова полза дарствено разпореждане следва да докаже какво включва наследствената маса и съответно, че е било налице имущество на наследодателя, което да е достатъчно да не се накърнява запазената част при извършеното дарствено разпореждане.
На основание чл. 28, ал. 1 от ЗН, когато наследодателят остави низходящи,
родители или съпруг не може със завещателни разпореждания или дарения да
накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част. Според чл. 29, ал. 2 от ЗН запазената част, когато наследодателят не е оставил съпруг, какъвто е и
настоящият случай, е при две и повече деца 2/3 от имуществото на наследодателя,
т.е. запазената част на ищцата е 1/3 от наследството.
От събраните по
делото доказателства се установи, че М. Т. В. е починал през 2014 г. и е
оставил за свои законни наследници дъщеря си Д.М. П. и сина си А.М.Т..
С
договор за дарение на недвижим имот от 2004 г. М. Т. В. дарил на сина си А.М.Т. 5/8 ид.ч. от дворно
място с площ от 831 кв.м., парцел XIII в кв. 36 по стар
план на селото, ведно с 5/8 ид.ч. от построените в имота масивна жилищна сграда
със застроена площ от 90 кв.м., гараж със застроена площ от 35 кв.м. и гараж
със застроена площ от 35 кв.м. През 2013 г. М. Т. В. и Калчо Г. Калчев продали
на ищцата 1/8 ид.ч. от този имот.
Законът
предписва при образуване наследствената маса по смисъла на чл. 31 от ЗН да се
вземе предвид цялото имущество на наследодателя такова, каквото е било по време
на неговата смърт, включително като се извадят и задълженията на наследството.
И макар съдът да има задължение да съдейства на страните за изясняване на
делото от фактическа и правна страна, не следва служебно да събира
доказателства относно елементите, съставящи наследствената маса по чл. 31 от ЗН.
От една страна, с доклада си по делото районният съд е указал подлежащите на
доказване обстоятелства, а от друга - съобразно правилото, уредено в чл. 154,
ал. 1 от ГПК, всяка страна носи доказателствена тежест относно тези положителни
факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици.
По делото не се
установи при условията на пълно и главно доказване какво имущество е притежавал
наследодателят М. Т. В. към неговата смърт, респ. неговите идеални части от
всеки имот, както и собственик на каква идеална част е бил той по отношение на дарения по-горе имот.
Задължение на ищцата беше да установи и размерът на наследственото имущество от
което се изчислява запазената и разполагаемата част, размерът на запазената
част и размерът на накърняване на запазената част, респ. предписаната в чл. 29 от ЗН запазена част на ищцата била ли е накърнена с договора за дарение. Тези
обстоятелства не се установиха нито от представените писмени доказателства,
нито от изготвените и приети от съда съдебни експертизи. Напротив, по делото се
установи, противно на изложените твърдения в исковата молба, че наследодателят
на страните е притежавал в собственост и ид.ч. от други имоти, освен тези по
договора за дарение. Т.е. последните не са били единствените, които участват в
образуването на наследствената маса.
Ето защо,
недоказани се явяват елементите от фактическия състав на иска по чл. 30 от ЗН, и
същият се явява неоснователен.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на Д.М. П., ЕГН: **********, адрес: ***, срещу ответника А.М.Т., починал
по време на съдебния процес и оставил за свои наследници по закон - В.Д.Т. (съпруга), ЕГН: **********, Р.А.М. (дъщеря), ЕГН: **********, и Д.А.М.
(син), ЕГН: **********,***, с искане за намаляване на дарственото разпореждане,
извършено от баща им М. Т. В., ЕГН **********, починал на 20.10.2014 г., и
възстановяване на накърнената запазена част на ищцата от наследството на баща
й, обективирано в договор за дарение по Нотариален акт № 38, том І, рег. N 210,
дело № 36/2004 г., сключен на 02.02.2004 г., по силата на който наследодателят М.
Т. В. дарил на сина си А.М.Т. 5/8 идеални части от дворно място с площ от 831
кв.м., съставляващо УПИ с идентификатор N 00789.201.278 по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-5-73/22.12.2004 г. на изп.
директор на АГКК, идентично с парцел
XIII в кв. 36 по стар план на селото, при граници на цялото дворно място: улица
с идентификатор 00789.201.536 и имоти с идентификатори 00789.201.261,
00789.201.262, 00789.201.277, 00789.201.279, с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, и начин на трайно ползване - ниско застрояване до
10м.; жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ от 89 кв.м., с
идентификатор 00789.201.278.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № 300-5-73/22.12.2004 г. на изп. директор на АГКК,
разположена в имот с идентификатор 00789.201.278; два гаража със застроена площ
от по 35 кв.м., съгласно документ за собственост, а по скица обединени в един гараж
със застроена площ от 91 кв.м., с идентификатор 00789.201.278.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
300-5-73/22.12.2004 г. на изп. директор на АГКК, разположен в имот с
идентификатор 00789.201.278, до размера необходим за допълване запазената част
на ищцата от наследството на М. Т. В., на основание чл. 30 от ЗН.
ОСЪЖДА Д.М. П., ЕГН: **********, адрес: ***, да
заплати на наследниците на А.М.Т. - В.Д.Т.,
ЕГН: **********, Р.А.М., ЕГН: **********,
и Д.А.М., ЕГН: **********,***, сторените съдебно-деловодни разноски пред
настоящата инстанция в размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.М. П., ЕГН: **********, адрес: ***, да
заплати по сметка на ПРС 250 лв. /двеста и петдесет лева/ държавна такса за
изготвена по делото съдебно-техническа икономическа експертиза.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от съобщението до страните,
на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: