№ 101
гр. Ловеч, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20244300500181 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази:
Производството с правно основание чл. 258 и сл. ГПК
Подадена е въззивна жалба вх.№ 233/12.01.2024 г. от Н. Ц. против
съдебно решение № 158 от 12.12.2023 г. по гр.д. 467/2023 г. на Тетевенски
районен съд, с което е признато за установено, че Н. Ц. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата 2204.73 лева – главница и акцесорни
вземания за потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. ***. Изтъква се, че заявителят – ишец е излязъл извън искането по
заведеното производство и постановеното решение е произнесено при свръх
петитум, тъй като заповедта за изпълнение е издадена за други суми.
Обсъжда се началната дата на погасителната давност и процесуалните
действия на съдилищата по изпращане на делото по компетентност на
Тетевенски районен съд. Изтъква, че в хода на производството ищецът не е
доказал, че има договор за доставка на топлинна енергия. Моли атакуваното
съдебно решение да бъде отменено и вместо него обективно съединените
искове да бъдат отхвърлени.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 274/12.01.2024 г. от В. Й. против
съдебно решение по гр.д.№ 467/23 г. на Тетевенски районен съд,в частта, в
която е признато за установено, че Н. Ц. дължи на „Топлофикация София“
ЕАД сумата 2204.73 лева – главница и акцесорни вземания за потребена
1
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***. Заявява, че
постановеното решение е произнесено при свръх петитум, тъй като заповедта
за изпълнение е издадена за други суми. Позовава се на изтекла
погасителната давност и анализира процесуалните действия на съдилищата по
изпращане на делото по компетентност на Тетевенски районен съд. Твърди,
че в хода на производството ищецът не е доказал, че има договор за доставка
на топлинна енергия. Моли атакуваното съдебно решение да бъде отменено и
вместо него обективно съединените искове да бъдат отхвърлени.
„Топлофикация София“ ЕАД е заявила в отговор на въззивните жалби,
че са неоснователни и недоказани. Посочва се, че аргументите на
въззивниците произтичат от разширително тълкуване на съдебния акт и
прилагане на аналогия,поради което са необосновани. Молят обжалваното
съдебно решение да бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззивниците, редовно призовани, не се явяват. С
писмена молба вх. № 2959/02.05.2024 г. молят да се разгледат наведените от
тях възражения относно несъответствието между заповедното и исковото
производство и изтеклата погасителна давност. Оспорват подадените
отговори, нямат доказателствени искания. Молят да се отмени обжалваното
решение и да им се присъдят сторените поделото разноски за заповедното,
исковото и въззивно производство.
Въззиваемият, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща
представител. С постъпила молба вх. № 2988/07.05.2024 г. заявява, че
поддържа депозирания отговор на въззивната жалба, както и приложените с
него доказателства. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и потвърди
първоинстанционното решение. Прави искане за присъждане на направените
по делото разноски, съгласно приложен списък.
От представените доказателства по гр.д.№ 467/2023 г. на РС – Тетевен,
от становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Тетевенски районен съд е произнесъл съдебно решение № 158 от
12.12.2023 г. по гр.д. 467/2023 г. по описа на съда, с което е признал за
установено на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на В. Д. Й. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: *** че дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от изп.
директор И. Е. ½ от общата сума от 4409,45лв, а именно: сумата от 2 204,73
лева, от които 1907,0 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021
г., ведно със законната лихва от 29.11.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, и 288,90 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до
10.11.2022 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 6,90 -
главница за периода от м.10.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва
от 29.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и 1,53 лева - лихва
2
за периода от 01.12.2019 г. до 10.11.2022 г. Осъдена е В. Д. Й., че дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 157,20 лева разноски по
първоинстанционното дело.
Със същото решение РС – Тетевен е признал за установено на осн. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на Н. Ц. Ц. с ЕГН: ********** с постоянен
адрес *** и настоящ адрес, *** че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, представлявано от изп. директор И. Е. ½ от общата сума
от 4409,45лв , а именно :сумата от 2204,73 лева, от които 1 907,0 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
29.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и 288,90 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 10.11.2022 г., както и сума за
дялово разпределение в размер на 6,90 - главница за периода от м.10.2019 г.
до м.02.2020 г., ведно със законната лихва от 29.11.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 1,53 лева - лихва за периода от 01.12.2019 г. до
10.11.2022 г. Осъден е Н. Ц. Ц., че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
сумата от 157,20 лева разноски по първоинстанционното дело. Осъдени са
солидарно, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, В. Д. Й. и Н. Ц. Ц., че дължат на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 138,19 лева разноски по ч.гр.д. №
217/2023 г. на ТРС.
Въззивната инстанция приема, че атакуваният съдебен акт № 158 от
12.12.2023 г. по гр.д.№ 467/2023 г. на Тетевенски районен съд е валиден, но
недопустим.
Подадено е заявление № 262978/29.11.2022 г. по ч.гр.д. 65305/22 г. на
СРС за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
„Топлофикация София“ ЕАД против В. Д. Й. и Н. Ц. Ц., при условията на
разделна отговорност, за дължими суми за доставена, но неизплатена
топлинна енергия, както следва: 3814,80 лв. – главница за периода от 05.2019
г. до 04.2021 г., 577,80 лв. – лихва за периода 15.09.2020 г. до 10.11.2022 г., а
за дялово разпределение – 13,80 лв. – главница за периода от 10.2019 г. до
02.2020 г. и от м.09.2020 г. до м.04.2021 г., 3,05 лв. – лихва за периода от
16.05.2020 г. до 31.08.2020 г. върху платена главница за периода от 03.2020 г.
до 06.2020 г., включваща и лихва за периода от 01.12.2019 г. до 10.11.2022 г.
върху главница за периода от 10.2019 г. до 02.2020 г. и от м.09.2020 г. до
м.04.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението до окончателно изплащане. Заявителят е посочил изрично в т.
13 на заявлението, че претендира при разделна отговорност от длъжниците
вземането като съответно всеки от тях дължи по ½ ид.част След
преобразуване поради местна подсъдност на делото под № 217/2023 г. по
описа на Тетевенски районен съд, последният е издал заповед №
96/28.03.2023 г. по ч.гр.д. № 217/2023 г. на РС – Тетевен в производство по
чл. 410, като е уважил искането изцяло, в т.ч. и за разноски – държавна такса
в размер на 88,19 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
3
Издадена е заповед за изпълнение №96/28.03.2023 година по отношение на В.
Й. и Н. Ц. относно вземане в размер на сумата 3828.60 лева за периода от
01.05.2019 година до 01.04.2021 г. ,ведно със законна лихва за период от
27.03.2023 г. до изплащане на вземането , сумата 580.85 лева ,лихва за
периода от 01.12.2019 година до 10.11.2022 година, както и държавна такса в
размер на сумата 88.19 лева и юрисконсултско възнаграждение при условията
на солидарност. В диспозитив на заповедта от 28.03.2023 г. е вписана сумата
е вписана цифрата 3828.60 лева, но е посочен вида на вземането като е
изписан текст „сумата 3828.60 лева /три хиляди осемстотин двадесет и осем
лева и 60 стотинки/,представляваща за периода от 01.05.2019 година до
01.04.2021 г.“ и явно е налице пропуск в съдържанието на текста, което се
отразява на обективните предели на съдебния акт. Въпреки различието между
размера на сумите и отговорността на длъжниците заявителят не е атакувал
или поискал изменение на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
процедура по чл. 247 от ГПК .
В законоустановения срок по чл. 414 от ГПК въззивниците са подали
писмени възражения № 2307 и № 2308 от 17.05.2013 г., позовавайки се на
изтекла тригодишна погасителна давност. Районния съд- Тетевен е
произнесъл разпореждане № 1002/22.05.2023 г., като е указал на
„Топлофикация София“ ЕАД в едномесечен срок от съобщението да предяви
иск за установяване на вземането. Исковата молба № 2008/22.06.2023 г.
(подадена по куриер на 20.06.2023 г.) е предявена в законоустановения срок
на основание чл. 62 от ГПК във връзка с чл. 60, ал. 5 от ГПК.
В исковата молба ищецът изрично е посочил , че претендира вземането
при условията на разделност и е конкретизирал, че иска да бъде признато за
установена дължимост от всеки един от ответниците-въззивници съответно
на сумата от 2204,73 лева, от които 1 907,0 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019 г.
до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 29.11.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 288,90 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2020 г. до 10.11.2022 г., както и сума за дялово разпределение в размер
на 6,90 - главница за периода от м.10.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със
законната лихва от 29.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и
1,53 лева - лихва за периода от 01.12.2019 г. до 10.11.2022 г .
Предявени са по исковата молба за разглеждане пасивно субективно и
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено по отношение на В. Д. Й. с ЕГН:********** и Н. Ц. Ц. с
ЕГН:**********, че дължат на „Топлофикация София" ЕАД, в условията на
разделна отговорност сумата от 4409,45 лева, от които 3 814,80 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
29.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и 577,80 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 10.11.2022 г., както и сума за
4
дялово разпределение в размер на 13,80 - главница за периода от м.10.2019 г.
до м.02.2020 г., ведно със законната лихва от 29.11.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 3,05 лева – лихва за периода от 01.12.2019 г. до
10.11.2022 г.
Във въззивните си жалби, В. Д. Й. и Н. Ц. Ц. са направили възражение
за произнасяне свръх петитум от страна на първоинстанционния съд, както и
за наличието на несъответствие между претендираните от въззиваемия суми в
заповедното производство и установителния иск.
Въззивната инстанция намира ,че предявените искове са недопустими,
тъй като има съществено различие между предмета на заповедното
производство и на исковото такова. В настоящото производство съдът
приема, че е сезиран с положителни установителни искове по чл. 422 от ГПК
за установяване дължимост на вземане от кредитор, който го е претендирал
по реда на заповедното производство по чл. 410 от ГПК и с оглед
призоваването на длъжника по член 47 от ГПК е предявил иск. В хипотезата
на чл. 422 от ГПК обстоятелствата, касаещи основанието на исковете по
исковата молба следва да са идентични с заявените такива в заповедното
производство. И това е така,тъй като исковия процес е продължение на
заповедното производство и цели установяване на претендираните от
заявителя по член 410 от ГПК суми. Тази характеристика на иска по чл. 422
от ГПК обуславя становището на настоящата инстанция, че ищецът не може
да променя характера на претендираните суми по вид, а именно вместо
присъдените по заповедта за изпълнение суми като солидарен дълг на двамата
въззивника да изисква произнасяне по вземането в условия на разделност,
като дори аритметично разделя посочената сума и формулира два
самостоятелни петитума. В такъв смисъл би се достигнало до предявяването
на изцяло нови претенции, тъй като новите заявени искания касаят друг вид
вземания на кредитора към длъжника. С оглед на това атакуваното съдебно
решение е недопустимо като произнесено по непредявени искове и следва да
бъде обезсилено в тази част.
Следва да се отбележи, че в заявлението на въззиваемия не е посочено
качеството на двамата длъжника и на какво основание се претендира
заплащането сумата-съпрузи, собственик и ползвател, с кого е сключен
договора за предоставяне на топлинна енергия. Такива данни липсват и по
исковата молба. Проблемът в казуса произтича от обстоятелството , че
въпреки заявеното искане за произнасяне от заповедния съд по присъждане
на сумите при разделност, те са били присъдени при условията на
солидарност от заповедния съд и това рефлектира и върху исковото
производство. По приложения Договор за продажба на държавен недвижим
имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти,
сключен на 29.12.1992 г. под.18780-СЕПНИ е продавач, а В. Д. Й. и Н. Ц. Ц.
като купувачи на следния недвижим имот – апартамент в гр. ***, състоящ се
от една стая, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 46,79 кв.м.,
избено помещение № 36, с полезна площ от 9,80 кв.м, с 2,8144% идеални
5
части от общите части на сградата. Това придобиване при условия на
съпружеска имуществена общност би довело до приложение на чл. 36, ал.2 от
СК, където е предвидено, че за текущите разходи двамата съпрузи отговарят
солидарно/ т.н. солидарност по силата на закона/ - Определение № 445 от
20.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4797/2019 г. Решение № 172 от 7.08.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 4276/2017 г. Следва да се акцентира и на обстоятелството,
че в приложените документи по делото –приложение №1/л.25 и 26 оп гр.д.
467/23 г. на ТРС /липсват като собственици или ползуватели имената на
въззивниците. Същевременно в протокол от 10.08.2002 г. от Общото събрание
на собствениците в етажната собственост в гр. *** е взето решение за
сключване на споразумителен протокол с „Топлофикация София“ ЕАД и
договор с ТАЕС „Нелбо инженеринг“ООД от името на етажната собственост
за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ като е упълномощен Н.
Ц. Ц.. В приложения списък на етажни собственици-/л.31 по гр.д. 467/23 г. на
ТРС / е вписан също само Н. Ц.. По Фактура № **********/31.07.2020 г., с
доставчик „Топлофикация София“ ЕАД е посочен получател Н. Ц. Ц., с която
са начислени суми за използвана топлинна енергия за период от 01.07.2019 г.
до 30.04.2020 г. в общ размер на 1494.20 лв., със срок на плащане 14.09.2020 г.
Приложена е и Фактура № **********/31.07.2021 г. с доставчик
„Топлофикация София“ ЕАД и получател Н. Ц. Ц., с която са начислени суми
за използвана топлинна енергия за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г. в
общ размер на 2538.70 лв. и срок на плащане 14.09.2021 г. Следователно В. Й.
не фигурира в представените писмени доказателства относно формираните
облигационни отношения с доставчика на топлинна енергия –възиваем и не
може да се определи в какво качество се претендира сумата от нея.
Въпреки многократно направените възражения по недопустимост на
исковете като разделни, присъждането на вземането по заповедното
производство като солидарно, както и относно непроизнасянето на
заповедния съд по сумите за дялово разпределение като главница и лихва в
писмените отговори от 13.10.23 г. на въззивниците, в допълнителните молби
по делото, решаващият съд не е констатирал и отстранил тази нередовност на
исковата молба.
Предвид усложнението в казуса, което произтича, както от действията
на заповедния съд, така и последващите процесуални действия в исковото
производство настоящата инстанция счита ,че атакуваното съдебно решение
№ 158 от 12.12.2023 г. по гр.д. 467/2023 г. на Тетевенски районен съд следва
да бъде обезсилено, а делото върнато за произнасяне по предявените искове,
след отстраняване на нередовностите на исковата молба относно вида на
исковете. Следва да се съобрази и доколко са приложими разпоредбите на чл.
247 от ГПК и чл. 250 от ГПК в заповедното производство.
Предвид изложените мотиви атакуваното съдебно решение № 158 от
12.12.2023 г. по гр.д. 467/2023 г. на РС – Тетевен следва да бъде обезсилено, а
делото върнато за произнасяне по предявените искове.
При този изход от процеса разноските следва да бъдат присъдени при
6
окончателното произнасяне по спора.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло съдебно решение № 158 от 12.12.2023 г. по гр.д.
467/2023 г. по описа на РС – Тетевен и връща делото на първоинстационния
съд за произнасяне по предявените искове.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7