Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
гр. Добрич, 30.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на тридесети
януари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА
ГЕОРГИ ПАВЛОВ
при участието на секретар
НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. гр. д. № 858/2019 г. по описа на Добричкия
окръжен съд.
Въззивно търговско дело № 858/2019 г. по описа
на Окръжен съд – Добрич е образувано по въззивна жалба на адвокат Ю.О. в
качеството й на особен представител на С.К.И. ЕГН ********** с пост. адрес ***, срещу Решение № 1165/04.11.2019 г. по
гр. д. № 3562/2018 г. по описа на Районен съд – Добрич.
С Решение № 1165/04.11.2019 г. по
гр. д. № 3562/2018 г., Районен
съд – Добрич е признал за установено на
основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415 ГПК, че С.К.И. ЕГН ********** с пост.
адрес ***, дължи на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, гр. София, ул. „***” № 52-54, ЕИК ***,
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК № 513/02.03.2018 г. по ч. гр. д. № 828/2018
г. по описа на Районен съд – Добрич, а именно: 3158.00 лв., представляваща
неизплатена главница по договор за потребителски кредит № **********/25.07.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.03.2018 г., до
окончателното плащане, като е отхвърлил
иска за главницата, в частта за горницата над 3 158.00 лв. до пълния
претендиран размер от 3 536.96 лв.;
378.91 лв. – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 25.08.2017 г. до 26.10.2017 г.
и 83.72 лв. - обезщетение за забава,
начислено за периода от 25.08.2017 г. до 13.02.2018 г., като е осъдил ответника
да заплати на ищеца сторените разноски в първоинстанционното и в заповедното
производство.
Ответникът атакуват горепосочения
акт на първостепенния съд, като излага доводи за нарушение на материалния закон
и на съдопроизводствените правила, като претендира отмяната му и решаване на правния спор от
въззивната инстанция по същество, която да отхвърли исковите претенции в цялост.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на
основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията
на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно
по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно
решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по
отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.
Наличието
на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване
на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
Страните
не са заявили в подадените от тях въззивна жалба, респ. отговор оспорване на
направените от първоинстанционния съд фактически констатации. Пред въззивната
инстанция не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства, не
са изтъкнати конкретни нарушения на процесуалния закон, както и липсва
позоваване на неправилно приложение на норми от материалния закон.
С оглед
приетите от първостепенния съд доказателства се установява следната фактическа
и правна обстановка:
Между
страните по делото е възникнало облигационно отношение по силата на договор за
потребителски кредит. По делото по несъмнен и безспорен начин е установено
настъпването на изискуемостта на претендираните суми към релевантния момент –
приключване на съденото дирене в исковия процес и същите следва да се присъдят
в полза на кредитора.
При
служебната експертиза за наличието на неравноправни клаузи, се установи, че
договорната клауза за начисляване на
еднократна такса за оценка на риска като противоречаща на разпоредбите на чл.
10а и чл. 16 ЗПК е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с оглед на което
искането за присъждане на горепосоченото вземане е неоснователно и следва да се
отхвърли.
Исковите
претенции са доказани и основателни до установения размер, поради което следва
да се уважат до този размер, а за разликата да се отхвърлят.
Въззивният
съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд,
включително и крайният резултат по спора.
По тези
съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства,
доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем
за двете инстанции, на основание чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, при препращане към мотивите на първостепенния съд.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на сумата от 100.00
лв.
Воден
от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 391/04.04.2019
г. по гр. д. № 3568/2018 г. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА С.К.И. ЕГН ********** с пост. адрес ***, да
заплати на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, гр. София, ул. „***” № 52-54, ЕИК ***, сумата
от 100.00 лв., предсталяваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.