Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 374
гр.Русе, 13.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен
съд ІV граждански
състав
в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора ...……….............................
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело
№ 2243 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците Х.Ю.,
действаща лично и в качеството на майка и законна представителка на малолетните
Р. Ю.и С. Ю., твърдят, че са наследници по закон-преживяла съпруга и деца на С.Ю.,
роден на *** г., починал на 29.01.2015 г. при ПТП.Твърдят, че на посочената
дата наследодателят им управлявал по републикански път І-2 от гр.Разград в
посока гр.Русе товарен автомобил “Мерцедес” с рег. № ... с полуремарке,
рег. № 34 ЕН 5738.При километър 24 МПС катастрофирало, като напуснало пътното
платно в ляво по посока на движението, удряйки се в крайпътния скат.С.Ю.починал
на място.
Твърдят, че
към момента на катастрофата скоростта на движение на товарния автомобил била 54
км/ч, като асфалтът бил хлъзгав, неопесъчен и в лентата за движение на МПС имало дупки на платното.При стремежа си да намали
скоростта и да избегне преминаване през необозначените препятствия на пътя
/дупките/, водачът С.Ю. претърпял ПТП.Считат, че това е резултат от лошите пътни
условия-наличие на дупки на
републиканския път и неопесъчаването /липсата
на обработка/ на заледения път.
Сочат, че за
тях са настъпили значителни вредни последици -душевни и психически болки и
страдания, като смъртта на техния съпруг и баща напълно променила животът им.С.Ю.
бил единственият работещ член на семейството, който осигурявал не само материалната им издръжка,
но бил и духовната опора на своята съпруга и на децата си.Семейството им било
изключително задружно и сплотено.Всички били много привързани един към
друг.Винаги, когато С.не бил на работа, семейството им прекарвало времето си
заедно.Той се отнасял с голяма любов към
съпругата си, с внимание, грижа и много бащина обич към децата.Семейството
имало надежди и очаквания за бъдещето.Неочакваната и преждевременна смърт на
техния съпруг и баща прекъснала тези планове и преобърнала целия им живот.
След смъртта
на съпруга си, ищцата не знаела как да съобщи на децата, че баща им никога няма
да се върне и те повече няма да го видят.Същите били в много ниска възраст-на
две и на три години.Непрекъснато питали ищцата за него и очаквали да го
посрещнат на вратата.Това правело загубата на бащата още по-тягостна.Ищцата
била обхваната от безнадежност.Не можела да
спи.Непрекъснато плачела и се криела от децата, за да не я видят и да ги
разстройва допълнително.Не можела да се храни.На моменти дори не била в
състояние пълноценно да се грижи за децата си.В същото време те очаквали своя
баща и това наложи тя да им каже, че той никога повече няма да си дойде.Децата
трудно приели това положение-непрекъснато задавали въпроси къде е татко им,
кога ще си дойде, стояли до вратата и го чакали.Наред с това, семейството
останало напълно без средства.Живеело от помощи на техните роднини и близки.Те
им давали пари за най-необходимото.Твърдят, че това продължава и
понастоящем.Тъй като няма кой да се грижи за децата, ищцата трябва да стои в
къщи и да ги отглежда.
Предвид
изложеното, ищците твърдят, че са претърпели и продължават да търпят душевни
болки и страдания за изгубеният съпруг и баща.Считат, че тези неимуществени
вреди следва да бъдат репарирани от ответника.ПТП станало на път от
Републиканската пътна мрежа по смисъла на чл.8 ал.2 от Закон за
пътищата.Съгласно разпоредбата на чл.19, чл.29 и чл.30 от същия нормативен акт,
Агенция “Пътна инфраструктура” има
задължение да управлява републиканската пътна мрежа като осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането й.Това включва осигуряване
на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по
републиканските пътища, какъвто представлява и пътят
Русе-Разград-1-2.Последният следвало на 29.01.2015 г. да бъде в състояние, което да не създава никакви
предпоставки за ПТП- да е обработен срещу заледяване, да няма непредвидими и необозначени
препятствия.Твърдят, че ответникът е допуснал
пътят да е заледен и с дупки, което довело до настъпване на ПТП с
резултат-смърт.
Искат Агенция
“Пътна инфраструктура” да им заплати
обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на техния
съпруг и баща в размер по 200 000 лв. за всеки едни от ищците, ведно със
законната лихва от 29.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумите, като в
настоящото производство претенциите са
частично предявени за 10 000 лв. Търсят се разноски за делото.
Ответникът Агенция
”Пътна инфраструктура”-София оспорват исковете.Наведени са доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от наследодателя на
ищците.Претендират разноски за производството.
Третите
лица-помагачи на страната на ответника-”Хидрострой” АД-София
и ”Пътинжинеринг” АД-Русе не вземат становище по
исковете.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Х.Ю. е
преживяла съпруга на С.Ю., роден на *** г.Бракът между тях бил сключен на
29.09.2010 г.Съпрузите имат две малолетни деца-С. Ю., родена на *** г., и Р. Ю.,
родена на *** г.(л.6-л.11).Към 29.01.2015 г. момичетата са били съответно на 2 години
и 4 месеца и на една година и един месец.
По делото няма спор, че районът на км
24+000 ( в посока от
гр.Разград към гр.Русе, около с.Бъзън) от път
І-2 Граница Румъния-Русе-Цар Калоян-о.п.Разград-о.п.Шумен-Девня-Варна, е
част от Републиканската пътна мрежа, под управлението на Агенция ”Пътна
инфраструктура”.
Няма
разногласие по въпроса, че на 29.01.2015 г.,
при управление на товарен автомобил “Мерцедес” с рег. № ... с прикачено полуремарке с рег. № 34 ЕН 5738, в процесния
пътен участък наследодателят на ищците претърпял ПТП и починал.
Във
връзка с инцидента е изготвен
Констативен протокол № 138/21 от същата дата.В него е посочено, че водачът е
разполагал със свидетелство за управление на МПС за категории С,D,Е.Визирани са щети по автомобила и на пътен знак Ж10
(Потвърждаване на посоката към населено място).Ответникът установил, че бил
унищожен и пътен знак Ж6 (Указателна табела)-л.34.
Назначената медицинска експертиза, след
запознаване с данните по делото, се е произнесла, че на 29.01.2015 г., в
резултат на настъпилото ПТП, наследодателят на ищците е получил множество
травматични увреждания, като до леталния изход се е стигнало поради претърпяната
от лицето тежка гръдна травма, в рамките на съчетана травма, довела до остра
кръвозагуба.Експертът е посочил, че химическия анализ не е установил наличие на
алкохол в кръвта на починалия.
Приложена
е ДП № 213/2015 г. по описа на РОП, образувана срещу неизвестен извършител.С
влязло в сила постановление от 09.11.15 г. производството по нея било прекратено
на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. с чл.24 ал.1 т.4 от НПК, като е прието, че починалият с действията си е станал причина за
настъпилото ПТП.
В
преписката се съдържат данни, че С.Ю. работил със свои камиони и за своя сметка
към ”Мер Йълдъз” ООД-Истанбул.Процесното
натоварено полуремарке било с тегло около 10 тона. Видно
от л.102 от ДП № 213/2015 г. по описа на РОП, наследниците на починалия имат
заявени претенции за изплащане на
обезщетения пред застрахователна компания в Република Турция.
На
23.01.2018 г. ищцата е декларирала, че тя не е получила пари от учреждение или
предприятие в Република Турция във връзка с инцидента със съпруга й.
Назначената в настоящото производство
авто-техническа експертиза, след запознаване с представените от страните
документи, съобразявайки и ДП № 213/2015 г. по описа на РОП, се е произнесла, че при движението си по път
І-2, в района на 24 км, водачът възприел неравности в дясната лента на платното
за движение (видими в изготвения снимков материал по наказателното
производство).Опитал се да ги заобиколи, като едновременно с това задействал
спирачната система на състава от превозни средства-товарен автомобил и полуремарке.Това нарушило напречната устойчивост на
движението на МПС.Товарният автомобил навлязъл в терена вляво край пътя-банкет
и канавка, където след удара в бетонова основа на метална конструкция и ската,
спрял на място.Там водачът бил намерен при огледа.Под действие на инерционната
силя тялото на лицето се преместило напред и наляво.Вследствие това движение,
както и на интензивното деформиране на предната лява част на кабината на
автомобила, наследодателят на ищците получил тежки наранявания и
починал.Експертът е приел, че от мястото на процесните
неравности до точката на удара в ската, автомобилът е изминал около 107 м.Вещото
лице е посочило, че на мястото на ПТП процесният
участък от пътя е абсолютно прав, с наклон на спускане от 5 %, ширина на
пътното платно-10,30 м, двупосочен, трилентов път, с добра видимост на мястото
на катастрофата, без данни за други участници в движението, които да ограничават
видимостта.С оглед вида и състоянието на пътната настилка, експертът е приел,
че е налице причинно-следствена връзка между състоянието на пътния участък и
настъпилото ПТП.Вещото лице е докладвало, че след загуба на напречната
устойчивост на автомобила и ремаркето, С.Ю. започнал да се движи криволичещо по
пътното платно до излизане в лявата канавка с дълбочина 0,8 м и с последващи
удари в наличните крайпътни съоръжения-бетонов постамент за пътни знаци и
указателна табела.Основните деформации възникнали по кабината на влекача.От
анализа на двете тахографски
шайби било установено, че първата била поставена в регистриращото устройство в 02:08 ч. с данни за водач С.Ю.,
с място на тръгване- Хамзабейли, Турция.Тахошайбата била извадена в 05:14 ч на 29.01.2015 г. при
общ пробег от 158 км от началния километраж.Към момента на удара, около 6,00
часа, в регистриращото устройство имало тахошайба с
изписани данни за втория водач в автомобила.По делото е безспорно, че преди
катастрофата наследодателят на ищците е управлявал МПС.Вещото лице е посочило,
че непосредствено преди настъпване на инцидента МПС се е движило със скорост
около 75 км/ч, а в момента на удара в ската-54 км/ч.При огледа не били
установени изразени спирачни следи.Експертът е обяснил това положение с факта,
че шофьорът се е опитал постепенно да намали скоростта си, като поради
хлъзгавия път сцеплението между гумите и асфалта било по-слабо.
В хода на наказателното производство са
представени доказателства за извършени на 05.02.2015 г. и на 18.05.2015 г. ремонти
на пътната настилка за процесния пътен участък, но в
лява лента, посока гр.Разград.
Ответникът
е изложил твърдения, че двете дружества, трети лица-помагачи в настоящото
производство, са съдружници в Консорциум ”Пътно поддържане Русе 2014”.На
26.11.2014 г. между АПИ, като възложител, и упълномощен представител на
консорциума, бил сключен Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-37-45
по ТРП и ЗП за извършване от изпълнителите на дейности по поддържане
(превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни
ситуации) на републиканските пътища на територията на Областно пътно управление
Русе, за срок от четири години, считано от 01.12.2014 г. Третите лица не оспорват
тези твърдения.
Представена
е Заповед № РД-11-1099/ 20.10.2014 г. на Председателя на УС на АПИ във връзка
със започване на есенно-зимния сезон 2014-2015 г. по републиканската пътна
мрежа и създаване на организация по събиране, обобщаване, съгласуване и обмен
на информация за пътната обстановка.В изпълнение на същата, на 29.01.15 г. били
съставени справки от ОПУ-Русе за състоянието на поддържания от тях район.В
04,15 часа е била отчетена температура от 0 градуса до 2 градуса, променлива
облачност и мокри пътни настилки.В 16,15 часа на същата дата времето било ясно,
а пътните настилки сухи/влажни.
Според
метеорологичната справка от НИМХ-МО-Русе, на 29.01.2015 г. в 07:15 часа била
отчетена температура от минус 0,8 градуса, с висока влажност на въздуха.Почти
през цялото денонощие на 28.01.15 г. имало валежи с прекъсвания.През нощта на
28/29.01.- времето било безвалежно.В условията на
температури малко под 0 градуса и почти безветрие, на отделни места били
регистрирани умерени слани, а на други места, включително асфалтови настилки е
имало условия за частично заледяване на овлажнената повърхност (л.126).
Приложен
е Констативен протокол за монтаж на пътни знаци от 17.12.2014 г.В него фигурира
подпис на представител на Консорциум ”Пътно поддържане Русе 2014”,
ДЗЗД,гр.Варна-св.Д.Д..В
документа е посочено, че в района на км 24+323 от път І-2 има монтирани пътен знак А12 (Неравности по
платното за движение) в комбинация с пътен знак Т2 (Дължина на обхвата).Ищцовата страна е оспорила наличието на такива обозначения
към датата на инцидента.
Св.Д.Д.,
към 2014 г. и 2015 г. служител на едно от дружествата-помагачи, установява, че
той, както и останалите две лица, подписали протокола от 17.12.2014 г., лично
са се уверили, че визираните в документа знаци са ситуирани
на обозначеното място.
Според
св.Г.Н., бивш колега на починалия, управлявал на 29.01.2015 г. друг товарен
автомобил, знак за неравност по пътя е бил поставен веднага след инцидента.Според
св.М.Ю., брат на загиналия, пристигнал на мястото към 11,30 часа, липсвал знак
за неравности по пътя.Г.Н. сочи, че веднага след инцидента теренът бил опесъчен и асфалтиран.Св.Д.Й.,*** пояснява, че него ден
имало гъста мъгла, при която няма как да са поставяли асфалт.
Според
тези свидетели отстрани на пътя имало сняг.В друг аспект са показанията на
ответните свидетели.На изготвения в наказателното производство снимков материал
също не е видим сняг където и да било в процесния
участък.
Св.М.Ю.
установява, че когато пристигнал на мястото на инцидента, пътят бил заледен.В
близост до МПС имало дупка с дължина 2 м, широчина 80 см и дълбочина около 5
см, покрита с тънък лед.Към 11,30 часа вече било опесъчено.Сочи,
че дупката трудно се виждала на зазоряване.Процесният
участък бил познат на свидетеля, тъй като редовно преминавал с камион от
там.Около шест часа преди инцидента той пътувал в обратна посока по същия
маршрут.Само този участък от пътя не бил опесъчен.
Св.М.Ю.
установява, че след смъртта на брат му, семейството на С.изпаднало във финансови
затруднения.В този смисъл и св.М.Р., работил за починалия.М.Ю. сочи, че брат му
имал кредити към банки.Камионът, с който
станал инцидента, бил купен на изплащане.Предали го на вторични
суровини.Ищцата, завършила пети клас, няма професия и не работи.Издръжката на
семейството се осигурявала изключително от съпруга.Свидетелят уточнява, че след
приключване на наказателното производство, племенниците му ще имат наследствени
пенсии.М.Ю. установява, че снаха му тежко преживяла загубата на мъжа
си.Получила нервна криза.
Според
свидетеля жената очаквала трето дете и
направила спонтанен аборт.В тази връзка се наложило да посети и психолог.По
делото обаче не е представена медицинска документация във връзка с тези
твърдения, нито пък такива данни са заявени по исковата молба.
Н.Р.
установява, че не е виждал ищцата от погребението.Съпругата му обаче се чувала
с нея по телефона.Ищцата постоянно плачела.Семейството им било задружно,
контактували предимно с роднините си.
М.Ю.
свидетелства, че до настоящия момент дъщерите на брат му не знаят, че той е
починал ( в този смисъл и Н.Р.).На по-голямото от момичетата било казано, че
баща му е в Румъния и че щи се дойде.
Според
Д.Й., на 29.01.2015 г. времето било влажно и мъгливо.Пристигнал на мястото на
инцидента рано сутринта (не може да посочи час).На него било съобщено, че
пътуващият във втория камион шофьор (св.Г.Н.) казал на разследващия служител, че
починалият е заспал на волана и камионът навлязъл в лявата пътна лента.На около
80-100 м след мястото на катастрофата имало поставен знак за неревности по пътя.Според свидетеля, районът бил опесъчен превантивно в 6 часа.В този смисъл ответникът е
представил и писмени доказателства (пътни листи, дневници за извършена
работа).Д.Й. сочи, че след като случаят приключил, извършили повторно опесъчаване.
Д.Д.
сочи, че когато той посетил мястото на инцидента (часове след катастрофата),
пътят не бил заледен.Било топло за сезона.По пътя имало неравности, но не и
дупки.
При
тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ищците искат
да бъде ангажирана отговорността
на Агенция ”Пътна инфраструктура” във връзка с претърпените от тях
неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща, настъпила в резултат на
ПТП на 29.01.2015 г., поради проявено бездействие от страна на ответника по
отношение на вменените му по закон задължения по чл.29 и чл.30 от Закон за
пътищата.
Съдът намира,
че събраните в производството доказателства сочат на основателност на
претенциите.
Ищците са
преживяла съпруга и дъщери на С.Ю., турски гражданин, починал на 29.01.2015 г.,
на 29 години.Към датата на смъртта бракът на съпрузите датирал от четири години
и четири месеца, а децата им били съответно на 2 години и четири месеца и на
една година и един месец.По делото безспорно се установява, че наследодателят
на ищците е починал при ПТП.
Съгласно чл.49
от ЗЗД, лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа,
отговарят за вредите, причинени при или по повод тази работа.Отговорността е за
чужди противоправни действия или бездействия и има
обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица.Фактическият състав, пораждащ тази отговорност,
включва: противоправно действие или бездействие от
страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване
на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа. Възложителят на
работа може да се освободи от отговорността само, ако се установи, че лицето, на
което е възложена работата, не е причинило никаква вреда, ако неговите действия
не са виновни и противоправни или ако вредата не е
причинена при или по повод на възложената му работа.В този смисъл е ППВС №
7/1958 г.В контекста на изложеното, съдът намира за неоснователни доводите на
ответника, че претенциите следва да бъдат насочени към дружествата, третите
лица-помагачи в процеса.От друга страна, съдът намира, че по делото не се
събраха убедителни доказателства, които да освободят възложителя от обезпечително-гаранционната
му отговорност. Безспорно се установява, че на 29.01.2015 г. по процесния пътен
участък е имало дупки на платно, асфалтът е бил хлъзгав, а температурите рано
сутринта са предполагали условия за поледици по пътя.Последното обстоятелство е
налагало и опесъчаване
на терена.Съдът счита, че ответникът не е доказал твърдението си, че такава
дейност е била извършена преди инцидента.В този смисъл са показанията на св.Г.Н.
бил на мястото на катастрофата около 10 минути след удара.Св.М.Ю. няма преки
впечатления за това обстоятелство, а пресъздава казаното му от другия
свидетел.Св.Д.Й., служител на ответника, обаче също сочи, че районът е бил опесъчен в 6,00 часа.Това е часът на
катастрофата.Действително в представения от агенцията дневник е отбелязано, че
в посока ДЗС-с.Бъзън е било извършвано опесъчаване
между 5,00 часа и 6,00 часа.Това обаче не доказва по безспорен начин, че към
момента на инцидента опесъчаващият камион вече е
преминал през мястото на произшествието.Не е било изпълнено и задължението на
ответника да поддържа в изправност републиканския път с оглед наличните дупки
по платното за движение.Изложените факти налагат извод, че са доказани
предпоставките да бъде ангажирана отговорността на ответника.
АПИ са навели
доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалия.Неоснователни са твърденията, че липсват данни дали лицето
не е било употребило алкохол.СМЕ е дала отрицателен отговор на този въпрос,
позовавайки се на извършения химичен анализ.По наведените доводи за липса на
спирачни следи по платното, техническата експертиза е обяснила, че водачът е
предприел действия по намаляване на скоростта на около 200 м от мястото на
инцидента, движейки се с около 75 км/ч, като заледеният терен допълнително е
допринесъл за липсата на сцепление между гумите на камиона, респ. отсъствие на
спирачен път.
Съдът обаче
счита за основателно твърдението на ответника, че няколко метра преди мястото
на катастрофата, наследодателят на ищците е преминал покрай пътни знаци А12 и
Т2, обозначаващи неравности по пътя.В този смисъл е представен констативен
протокол за монтаж на знаците през 2014 г. и св.Д.Д. е потвърдил, че
подписвайки документа, лично се е
убедил, че същите са били налични.В този смисъл съдът не кредетира
показанията на ищцовите свидетели. Неправдоподобно
звучи твърдението на Г.Н., че веднага след катастрофата там било асфалтирано и
бил поставен знак.Д.Й. е пояснил, че атмосферните условия не са допускали
полагане на асфалт.Ответникът не е и твърдял, че спорните знаци са били ситуирани на самото място на катастрофата, а сочи, че те са
преди км 24+000.В този смисъл неоснователни са доводите на ищците, че в
наказателното производство лисва документирано наличие на знаци А12 и Т2.Участъкът
преди мястото на удара не е бил предмет на обследване.С оглед изложеното, съдът
намира, че водачът на товарния автомобил, при избиране скоростта на движение на
МПС, не се съобразил в достатъчна степен
с атмосферните условия към него момент, със състоянието на пътя, с тежестта на превозвания
товар и с конкретните условия на видимост, поради което и не бил в състояние
своевременно да намали скоростта си на движение до нужната стойност, така, че да
избегне последвалия удар, респ. да намали интензитета на сблъсъка.Настоящият
състав приема, че степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия е 20 %.
По делото е
установен фактът на причиняване на неимуществени вреди на ищците от смъртта на техния
наследодател.Свидетелите М.Ю. и М.Р. сочат, че между съпрузите съществували
обич и привързаност. Семейството прекарвали свободното си време заедно. Наследодателят
бил житейска опора за съпругата и децата си.Той ги обезпечавал
финансово.Действително свидетелите М.Ю. и М.Р. установяват, че след смъртта на С.,семейството
му изпаднало във финансови затруднения.Предмет на настоящото дело обаче не са
имуществените вреди на наследниците досежно
получаваната от тях издръжка от наследодателя, поради което и свидетелските
показания в тази им част се явяват неотносими към
спора.
Съдът намира,
че преживялата съпруга е понесла най-тежко смъртта на С.Ю..За нея случилото се
било неочаквано, изключително травмиращо и водещо до промяна в социалния й
статус.Към момента на смъртта децата на съпрузите били в изключително ниска
възраст.От разпита на свидетелите става ясно, че до настоящия момент те не
знаят, че баща им е починал.Независимо от това обстоятелство, съдът намира, че
с факта на смъртта е бил прекъснат незаменимият и ценен контакт между родител и
малолетни деца.Унищожена е била духовната, емоционална и физическата връзка
между тях.Занапред втората и третата ищца няма да имат бащината подкрепа, на
каквато всяко дете разчита от своите родители до навършване на определена
възраст.
Съгласно задължителните
указания, дадени в ППВС № 4/1968 г., справедливостта, като критерий за
определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а
предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства,
преценени адекватно и в тяхната съвкупност.Според Решение № 178/12.11.2013 г. по т.д.№ 458/ 2012 год. на І т.о. на
ВКС, Решение № 205 по
т.д.№ 218 / 2010 г. на ІІ т.о., решение по т.д.№ 1919 /
2014 год. на І т.о., Решение № 215/03.02.2017
г.
по дело №2908/2015 на ВКС, ТК, I т.о., единствено фактите
и обстоятелствата, относими към установяване съдържанието
на връзката между починал от деликт и претендиращ обезщетение за неимуществени
вреди, както и такива по
установяване преживяването на тази загуба от последния,са релевантни за
преценка и съотнасяне към критериите за определяне на обезщетението за
неимуществени вреди.В контекста на гореизложеното,у съдът намира, че
следващите се обезщетения за ищците са 100 000 лв. за преживялата съпруга
и по 70 000 лв. за децата.При отчитане процента на съпричиняване
тези стойности трябва да се намалят до 80 000 лв. и до 56 000 лв.До
пълния размер от 200 000 лв. исковете са неоснователни.В настоящото
производство се претендират частични суми от по 10 000 лв.Вземанията се
дължат със законната лихва от датата на деликта.
Съгласно чл.78
ал.1 от ГПК в полза на ищците следва да се присъдят направените от тях разноски
за производството.Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Македония” № 3, да заплатят на Х.Ю., 13219792734, лично и
като майка и законен представител на Р.Ю., родена на *** г., 44108095674,
и С.Ю., родена на *** г., 14004088308, всички граждани на
Република Турция, гр.Истанбул, ..., ..., № 2, ап.8, със съдебен адрес:***, чрез адв.Николина М. ***, на основание чл.49 от ЗЗД, сумите от по 10 000 лв., частично
предявени от общи размери съответно на 80 000 лв. за първата от тях и на
по 56 000 лв. за двете малолетни деца, представляващи обезщетения за
претърпени неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на техния наследодател С.Ю., ведно със законната лихва, считано от 29.01.2015 г., както и сумата от 3 154 лв.-разноски по делото.
Решението е постановено при
участието на трети лица-помагачи на страната на Агенция ”Пътна инфраструктура”-”Хидрострой” АД-София и ”Пътинжинеринг”
АД-Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /П/