РЕШЕНИЕ
N. 96
гр.Перник,
03.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд - гражданска колегия, в откритото съдебно заседание на 02.03.2017 г. при участие на секретаря Емилия Павлова в състав:
Председател: Людмила
Пейчева
Членове: Капка Павлова
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от съдия Ковачев в. гр.
дело N. 51 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258
и следващите от ГПК във връзка с чл. 341, 343,344 от
ГПК, чл. 33 ЗС, чл. 26, ал. 1, пред. 2 и пред. 3 и чл. 26, ал. 2, изр. 1, пред.
пето и чл. 76 от Закон за наследство.
Образувано е по въззивни жалби от С.С. чрез адв. К.Б. срещу Решение 379/22.04.2016г. на П.
районен съд по гр.д. 2327/2015, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение от
28.09.2016г. и Решение от 11.11.2016г., в частта с
която ПРС:
1.
Отхвърлил предявените инцидентни установителни
искове за нищожност на прехвърлителни сделки
(замени), извършени от починал сънаследник с идеални части от два от трите
имота (по т. 1 и т. 2 от исковата молба) предмет на делбата като е приел, че не
са нищожни нито поради противоречие с добрите нрави, нито поради заобикаляне на
закона (чл. 33 ЗС) и не са привидни.
2.
Отхвърлил евентуалните искове с правно основание чл. 76 от ЗН като е
приел, че след смъртта на разпоредилият се сънаследник е недопустимо
приложението на чл. 76 ЗН, защото щом е починал преди предявяване на иска то
няма как частта, с която се е разпоредил да му се падне в дял, а и щом е
починал не може да участва като главна страна в процеса. Позовал се на ТР
1/2004г. на ОСГК на ВКС.
3.
Допуснал делба на имота по т.1 от исковата молба при квота за
жалбоподателя 1/6 ид. част; 1/6 ид.
част за С.З. и 4/6 ид. части в режим СИО за М. и Н.
С..
4.
Допуснал делба за имота по т. 2 от исковата молба при квота за
жалбоподателя 1/6 ид. част; 1/6 ид.
част за С.З. и по 2/6 ид. части за Г. и А. Г..
В жалбите се излагат
оплаквания за процесуални нарушения, нарушения на
материалния закон и необоснованост.
Излага и съображения за частична
недопустимост на решението по отношение на инцидентните искове за нищожност и
евентуалните за относителна недействителност по съображения, че те не са били
насочвани срещу С.З., а е налице произнасяне и по отношение на него.
Твърди се едностранчиво и
превратно тълкуване на доказателства от съда и необсъждане на доводите и
възраженията на жалбоподателя. Изразява несъгласие с изводите на ПРС, че няма
нееквивалентност на престациите по атакуваните прехвърлителни сделки, която да е до степен да обуслови нищожност
и несъгласие с извода за неприложимост на чл. 76 от закона за наследството.
Иска се обезсилване на
решението по установителните искове в частта му,
отнасяща се до С.З., отмяна на решението в атакуваните части, уважаване на
инцидентните искове и допускане на делба на имотите по т.1 и т. 2 от исковата
молба само между него и С.З. при равни квоти по ½ ид.
част.
В хода на
процедурата по чл. 269 от ГПК въззивния съд констатира, че обжалваното решение е валидно като
постановено от надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда и
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК.
От фактическа страна се установява следното:
Ищецът С.С.
и С.З. са наследници на Г. и В. Г. като ищецът е техен син, а С.З. техен внук.
Това се установява от представените удостоверения за наследници.
Приживе Г. и В. Г. са придобили
в режим СИО (за което няма спор по делото) недвижими имоти, както следва:
1.
Имот с идентификатор *** по кадастралната карта на *** с
административен адрес: ***, койото имот по план за
застрояване и регулация, одобрен със заповед ***г. на кмета на ***,
представлява парцел ***, кв. ** с площ 367 кв.м., заедно със застроените в него
сграда с идентификатор *** – двуетажна жилищна сграда с застроена площ 70 кв.м.
и сграда с идентификатор ***- с площ 15 кв.м. (хангар, депо, гараж и сграда с
идентификатор ***, с площ 16 кв.м. (хангар депо гараж)
2.
УПИ *** от кв. * по рег. план на
***, одобрен със заповед N. ***,***г. и Заповед N. ***г. с площ 530 кв.м. с
построени в имота Масивна двуетажна жилищна сграда и селскостопански постройки.
В. Г. починала на ***г. и
оставила за наследници Г. Г.-съпруг, ищецът-син и В. С.-дъщеря, при което
имотите са станали съсобствени по наследяване между
Г. Г. с квота 4/6 ид. части (3/6 поради прекратена
СИО и 1/6 по наследство), С. С. с квота 1/6 и В. С. с квота 1/6. Последната
починала на ***г. и оставила единствен наследник ответника С.З.-нейн син (внук на Г. и В. Г.).
Г. Г. починал на ***г. и оставил
за свой наследник ищецът негов син и С.З. негов внук, наследяващ по право на
заместване майка си В. С..
Преди смъртта си Г. Г. се
разпоредил в полза на трети лица чрез договори за замяна на недвижими имоти
срещу прехвърляне в собственост на леки автомобили с притежаваните от него 4/6 ид.ч. от посочените недвижими имоти, което се установява от
неоспорените по делото Нотариални актове: НА
№ ***г. , том ***, рег. № ***, дело № *** г. на Нотариус М. Д. рег. N. *** и НА № ***г., том ***,
рег. № ***, дело № *** г. на Нотариус Р. М., рег. N. *** на нотариална камара.
Ищецът С.С. е предявил срещу
С.З. (негов племенник) иск за делба на посочените имоти, съединен с инцидентни установителни искове за нищожност на сделките, обективирани в нотариалните актове, поради заобикаляне на
закона (чл. 33, ал. 1 от закона за собствеността), противоречие с добрите
нрави-поради значителна нееквивалентност на престациите
по заменителните сделки и привидност-абсолютна симулативност и за разкриване на прикрита със замените
сделка – дарение (основанието е релевирано в ОСЗ от
***г. на ПРС). Исковете видно от петитума са
предявени предявени срещу ответниците
М.С., Н.С., Г.Г. и А.Г.-приобритатели
на имотите по заменителните сделки. По отношение на
С. З. няма петитум по инцидентните.
Предявил е в условия на евентуалност (ако бъдат отхвърл;ени инцидентните установителни искове за нищожност) и искове по чл. 76 от
закона за наследството срещу М.С., Н.С., Г.Г. и А.Г.
за обявяване на относителна недействителност спрямо него на заменителните
сделки, тъй като Г. Г. (негов баща) се е разпоредил със своите идеални части от
имотите имащи сънаследствен характер.
При така установената фактическа обстановка в хода на
процедурата по чл. 269 от ГПК въззивния съд констатира, че обжалваното решение е валидно като
постановено от надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда и
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК.
Решението обаче е частично недопустимо досежно
инцидентните установителни искове за нищожност и за
относителна недействителност на заменителните сделки.
Според настоящият състав
исковете за нищожност на сделките (на всички релевирани
основания) и за тяхната относителна недействителност (чл. 76 ЗН) не са били предявени и срещу С.З.. Това
е видно от петитума на исковата молба.
Исковете за нищожност не биха могли да се предявят срещу него, защото
когато дадена сделка се атакува като недействителна от страна по нея (или
наследник на страна по сделката) то ответник по иска е насрещната страна
(страни) по сделката съответно правоприемниците на насрещната страна по
сделката. Другите наследници на починалата страна по сделката не могат да бъдат
ответници по иска на техния сънаследник, освен в
хипотеза, в която те самите са приобритатели по
сделката, каквато в случая не е налице. Като правоприемници те заемат
положението на наследодателя си и стоят на едната страна по правоотношението и
не могат да са ответници по иск на друг наследник на праводателят им, с който се атакува сключена от
него сделка. Биха могли да бъдат само съищци. В
случая С.З. е главна страна само по иска за делба.
Освен това дори иска да бъде
предявен от един от сънаследниците на починалата
страна по сделката срещу друг наследник
на същата страна и да бъде уважен това не би се отразило на размера на правата
на ищеца в съсобствеността, нито ще доведе до увеличаване на обхвата на
наследствената маса (другият сънаследник нищо няма да „върне“ в наследството,
защото не е придобил нищо по сделката). Тоест налице е и липса на интерес от
иск срещу С.З., а и такъв не е предявяван и решението постановено и срещу него
по исковете за нищожност на двете атакувани сделки е недопустимо.
Решението по исковете за нищожност е недопустимо и за 2/6 (две шести)
идеални части от прехвърлените чрез атакуваните сделки 4/6 идеални части от
имотите по т. 1 и т. 2 от исковата молба. Това е така, защото иска за нищожност на сделка
извършена от наследодателя може да се предяви от негов наследник само за част,
която съответства на дела му в наследството, тъй като само върху нея той би
получил право на собственост по наследяване (Решение № 337 от 27.10.2015
г. на ВКС по гр. д. № 1430/2015 г., IV г. о., ГК) . Върху другата част от прехвърленото имущество права
биха имали другите сънаследници съобразно дяловете в
наследството, но по силата на чл. 26, ал. 2 ГПК един сънаследник не може да
предявява пред съда права на другите сънаследници. В
случая исковете са предявени за нищожност на целите сделки - за всичките 4/6 ид. части от имотите техен предмет и са отхвърлени по
отношение на целите сделки, което води и до частична недопустимост на решението
по изложените мотиви.
Решението е недопустимо и в частта по исковете по чл. 76 от Закона за
наследството. Ищецът като правоприемник на своя
наследодател Г. Г. (заменител по сделките) не е процесуално легитимиран да
предяви този иск, защото и неговият праводател не е имал тази
възможност.
Независимо, че преди смъртта на Г. Г. имотите са били съсобствени
по наследство между него, ищеца и С. З., последните двама като универсални
правоприемници на Г. Г. след неговата смърт са в неговото правно положение и не
са процесуално легитимирани да предявят иск за относителната недействителност
на сделките по отношение на тях, защото и той не имал такова право (т. 2 от ТР.
1/2004г. на ОСГК на ВКС; аналогично и Решение № 337 от 27.10.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 1430/2015 г., IV г. о., ГК). И в тази част решението е постановено по недопустим
иск и ще следва да се обезсили, а производството по тези искове да се прекрати.
В частта до размер от 2/6 ид. части от
имотите по т. 1 и т. 2 от исковата молба, с която исковете за нищожност на двете сделки поради заобикаляне на закона са отхвърлени
решението е правилно. Налице е
задължителна практика на ВКС Решение №
54 от 18.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 627/2012 г., IV г. о., според която при договор за
замяна сключен с цел да се избегне приложението на чл. 33, ал 1 от Закона за
собствеността не е налице заобикаляне на закона и следователно исковете на това
основание правилно са отхвърлени до размера, в който са допустими (предвид
изложеното по горе относно частичната им недопустимост).
В частта до размер от 2/6 ид. части от имотите,
с която исковете за нищожност на двете сделки поради противоречие с добрите
нрави, породена от нееквивалентност на престациите са
отхвърлени решението е правилно. ПОС споделя напълно мотивите на ПРС и препраща към
тях, а е налице и задължителна практика на ВКС в смисъла посочен от ПРС, че е
необходима практическа липса на престация от едната
от страните - Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 2419/2015 г., III г. о. – представено и от самия жалбоподател. Не е налице липса на престация по заменителните
сделки, защото Г. Г. е получил в собственост леки автомобили и освен това си е
запазил право на ползване върху имотите.
По отношение на иска за нищожност поради привидност ПОС намира
следното: Привидността
има две основни форми – абсолютна симулация и относителна симулация.
Абсолютната симулация се урежда в чл. 26, ал. 2, предл.
5 от ЗЗД като основание за нищожност. Относителната симулация (съчетанието
привидна и прикрита сделка) е уредена отделно в чл. 17 от ЗЗД.
С исковата молба първоначално е
заявено като основание на иска само абсолютната симулация. В съдебно заседание
от 21.01.2016г. пред ПРС е наведено в условията на евентуалност като основание
за нищожност и наличието на относителна симулация като е твърдяно, че замените
прикриват дарения на недвижимите имоти.
Основанието за нищожност на двете заменителни
сделки на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 във
връзка с чл. 17 ЗЗД като привидни, прикриващи дарение не е разгледано от ПРС.
Мотивите на ПРС
свързани със симулация се отнасят само до хипотезата на абсолютна такава, а
твърдяното прикриване на дарение със
замяна е коментирано бегло само във връзка с заобикалянето на закона и е прието
че щом поначало дарението не е забранено от закона то не може да има
заобикаляне на закона. Но не е разглеждал изобщо въпроса дали има прикрита
сделка, тоест дали има дарение.
В жалбите обаче липсват оплаквания за липса на произнасяне по
евентуално заявеното основание за нищожност - относителна симулация и ПОС също
не може да го разгледа за пръв път, защото ще се стигне до двуинстанционно
разглеждане,
нито да върне делото за допълване на решението.
Отделен е въпроса, дали без да е
предявен иск за намаляване на дарението поради накърнена запазена част или
атакуването му като нищожно ищецът има интерес от разкриване на привидност и
установяване, че всъщност са извършени дарения тъй като дори той да бъде уважен
и да се приеме, че има дарения, това няма да се отрази на квотите в
съсобствеността по иска за делба, защото щом дарението е действително и не е
намалено по реда на чл. 30 ЗН, то в случая не би съществувала възможност
съответните идеални части да се върнат в наследствената маса и да бъдат
получени от ищеца като наследник на Г. Г. при делбата, а именно в това се
състои интересът на С. С. от разкриване на привидност и установяване на
дарение. Този въпрос обаче не влиза в предмета на въззивното
производство.
Що се касае до иска за нищожност основан на абсолютна
симулация ПОС споделя изцяло изложените мотиви на ПРС за неоснователност. За да е
налице абсолютна симулация както правилно е приел пРС
е необходимо да се докаже, че страните по сделките изначално не саимали воля да бъдат обвързани от тях по какъвто и да било
начин. Симулативността поначало се доказва с „обратно
писмо“ каквото не е представено и не се твърди да е съставяно от страните по
атакуваните сделки. От показанията на разпитаните свидетели не може да се
направи извод, че Г. Г. не е имал намерение да прехвърля правото на собственост
върху недвижимите имоти срещу правото на собственост върху леките автомобили.
При липсата на пълно и главно доказване, че страните по договорите за замяна не
са искали да се породят техните правни последици исковете правилно са
отхвърлени.
И тук обаче важи изложеното
по-горе за частична недопустимост на исковете и на решението до размер от
2/6 (две шести) идеални части от имотите
предмет на сделките.
Предвид гореизложеното
крайните изводи по иска за делба са правилни и решението по иска за делба е
правилно, въпреки налагащото се частично обезсилване по другите искове.
При този изход на делото във
въззивната инстанция на жалбоподателя не се дължат
разноски.
Въззиваемата М.С. е направила разноски в
размер на 800,00 лева, видно от представения договор за правна помощ-платени в
брой. Срещу размера на този хонорар е заявено възражение за прекомерност от адв. Б.. ПОС намира възражението за неоснователно. Размера
не прекомерен с оглед факта, че към датата на подписване на представения
договор за правна помощ и плащане на сумата е действала старата редакция на чл.
7, ал. 4 от Наредба 1 от 2004г. на
висшия адвокатски съвет, предвиждащ именно 800 лева минимален хонорар по дело
за делба, още повече, че в настоящото производство се разглеждат и други преюдициални претенции.
Водим
от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като постановено по недопустим иск Решение 379/22.04.2016г. на П. районен съд по гр.д. 2327/2015, поправено по
реда на чл. 247 ГПК с Решение от 28.09.2016г. и Решение от 11.11.2016г., в частта с която ПРС е отхвърлил, предявените
от С.Г.С. с ЕГН ********** в
условията на евентуалност искове срещу С.Н.З.,
с ЕГН **********, М.А.С. с ЕГН **********
и Н.Г.С. с ЕГН ********** с правно основание чл. 76 от Закона за
наследството - за прогласяване на относителна недействителност на договор
за замяна на недвижим имот, обективиран в НА № ***,
том ***, рег. № ***, дело № *** г. на Нотариус Р. М., рег. N.
*** на нотариална камара, КАКТО И в частта, с която ПРС е
отхвърлил, предявените от С.Г.С. с ЕГН ********** в условията на евентуалност искове срещу С.Н.З., с ЕГН **********, Г.Н.Г., с ЕГН ********** и А.Н.Г., с ЕГН ********** с правно основание чл. 76 от
Закона за наследството - за
прогласяване на относителна недействителност на договор за замяна на недвижим
имот, обективиран в НА № ***, том ***, рег. № ***,
дело № *** г. на Нотариус М. Д., рег. N. *** нотариалната камара КАТО ПРЕКРАТЯВА производството по
изброените искове.
ОБЕЗСИЛВА като постановено по непредявен иск Решение 379/22.04.2016г. на П. районен съд по гр.д. 2327/2015, поправено по
реда на чл. 247 ГПК с Решение от 28.09.2016г. и Решение от 11.11.2016г., в частта му, с която по предявените от С.Г.С.
с ЕГН **********
искове
за нищожност поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и
привидност-абсолютна симулативност на договор за
замяна на недвижим имот, обективиран в НА № ***, том ***,
рег. № ***, дело № *** г. на Нотариус М. Д. и договор за замяна на недвижим
имот, обективиран в НА № ***, том ***, рег. № ***,
дело № *** г. на Нотариус Р. М. П. решението
е постановено и срещу С.Н.З..
ОБЕЗСИЛВА Решение 379/22.04.2016г. на П. районен съд по гр.д. 2327/2015, поправено по
реда на чл. 247 ГПК с Решение от 28.09.2016г. и Решение от 11.11.2016г., в частта, с която ПРС е отхвърлил над размера
от 2/6 (две шести) идеални части до размера от 4/6 (четири шести) идеални части
от недвижимия имот, предявените от С.Г.С. с ЕГН ********** срещу М.А.С. с ЕГН ********** и Н.Г.С. с ЕГН **********
инцидентни искове за нищожност поради
заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и привидност-абсолютна симулативност на договор за замяна на недвижим имот, обективиран в НА № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** г.
на Нотариус Р. М., рег. N. *** на
нотариална камара КАТО ПРЕКРАТЯВА производството
по тези искове за разликата над 2/6 идеални части от недвижимия имот.
ОБЕЗСИЛВА Решение 379/22.04.2016г. на П. районен съд по гр.д. 2327/2015, поправено по
реда на чл. 247 ГПК с Решение от 28.09.2016г. и Решение от 11.11.2016г., в частта, с която ПРС е отхвърлил над размера
от 2/6 (две шести) идеални части до размера от 4/6 (четири шести) идеални части
от недвижимия имот, предявените от С.Г.С. с ЕГН ********** срещу Г.Н.Г. с ЕГН ********** и А.Н.Г. с ЕГН
********** инцидентни искове за
нищожност поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и
привидност-абсолютна симулативност на договор за
замяна на недвижим имот, обективиран в НА № ***, том ***,
рег. № ***, дело № *** г. на Нотариус М. Д. рег. N. *** нотариалната камара КАТО ПРЕКРАТЯВА производството по тези искове за
разликата над 2/6 идеални части от недвижимия имот.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 379/22.04.2016г. на П. районен съд по гр.д. 2327/2015, поправено по
реда на чл. 247 ГПК с Решение от 28.09.2016г. и Решение от 11.11.2016г. в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА С.Г.С. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
НА М.А.С. с ЕГН ********** от *** сумата от 800,00 лева-разноски за
адвокатски хонорар за въззивното производство
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕ.Л: Членове: 1. 2.