Р Е Ш Е Н И Е
№ 1868/3.5.2019г.
Гр.Варна, 03.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII - ри състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на
секретаря ХРИСТИНА Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1161 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано въз основа
на предявената във ВРС на дата 25.01.2019 г. искова молба от ищцата И.П.П. – Я.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чрез
процесуалният представител на ищцата – адвокат от АК Варна – Н.С., против ответника – С.Б.А.Г.А.Л.„ П. Д. С.
В.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***.
Предявените в условията на
обективно кумулативно съединяване искове са с правна квалификация чл. 344,
ал.1, т. 1 и т. 2 КТ. Отправеното
до съда искане е да бъде постановено Решение, по силата на което: да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата,
обективирано в Заповед № 009/23.05.2018
г. на Управителя на СБАГАЛ „П. Д. С.“ Варна ЕООД, ЕИК **********, с която е
прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ поради
промяна на изисквания за изпълнение на длъжността, на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ и да бъде възстановена ищцата на
предишната й длъжност „Главен счетоводител“, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Обективирано е искане и да бъдат присъдени сторените от ищцата съдебно
деловодни разноски
Исковата си молба ищцата гради на следните твърдени право релевантни факти
и обстоятелства а именно:
Ищцата сочи, че работела в ответното дружество СБАГАЛ „П. Д. С. В.“ ЕООД,
ЕИК ********** на длъжност „Главен счетоводител“ до 27.11.2018 г., когато й
била връчена Заповед № 226/27.11.2018 г. на Управителя на ответното дружество.С
цитираната Заповед се прекратявало трудовото правоотношение на ищцата с
работодателя - ответник,на основание чл. 326, ал. 1, т. 11 от Кодекса на
труда.Ищцата счита, че Заповедта била издадена в противоречие с материалния
закон и при съществени процесуални нарушения, които водели до нейната
незаконосъобразност, поради което в законоустановения срок я обжалва пред ВРС и
моли уволнението обективирано в тази заповед да бъде отменено.На първо място ищцата твърди, че
Заповедта била незаконосъобразна, тъй като при уволнението на ищцата не била
спазена предварителната закрила при
уволнение, предвидена в чл. 333, ал.
1, т. 1 и т. 4 от Кодекса на труда.
Според тези разпоредби,сочи ищцата, работодателят можел да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 само с
предварителното разрешение на Инспекцията по труда, когато работничката или
служителката е майка на дете до 3-годишна възраст, и когато работник или
служител е започнал ползването на разрешения му отпуск. От представените
документи в трудовото досие на ищцата било видно, че към датата на прекратяване
на трудовото й правоотношение - 27.11.2018 г., ищцата е майка на дете под
3-годишна възраст и към този момент ползвала разрешения й отпуск за отглеждане
на дете до 2-годишна възраст на основание чл. 164 от Кодекса на труда. Ето защо
счита, че в конкретният случай ответникът не бил спазил изискванията на
цитираните разпоредби на Кодекса на труда, не бил взел предварително разрешение
от Инспекцията по труда за уволнението на И.П. - Я., поради което счита, че
същото това уволнение е незаконно и следвало да бъде отменено без да се
разглежда по същество.На второ място
ищцата счита, че оспорената Заповед за уволнение се явява незаконосъобразна,
тъй като не била мотивирана,
доколкото в нея не било посочено какви
промени в изискванията за заемане на длъжността били настъпили, респективно
по какви критерии ответникът приел, че ищцата не отговаряла на тези променени
изисквания.Прекратяването на трудовото
правоотношение в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ, твърди ищцата, било
допустимо при кумулативното наличие на две предпоставки, първо - реална
промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, извън тези за образование
и квалификация, и второ - работникът или служителят да не отговаря на новите
променени изисквания.
За да бъдело законосъобразно уволнението на това основание било необходимо
заповедта за прекратяване на трудовия договор да бъде мотивирана, като в нея
изрично се посочели променените
изисквания за изпълнение на длъжността и на кои точно от тях работникът или
служителят не отговарял.Ищцата твърди, че уволнението й, извършено с оспорената
Заповед № 226/27.11.2018 г., на Управителя на ответното дружество е
незаконосъобразно, тъй като Заповедта не
била мотивирана и в нея не били изложени променените изисквания за изпълнение на длъжността, на които не отговаряла.
Липсата на мотиви, според ищцата, правела невъзможна проверката на
законосъобразността на заповедта и нарушавала конституционно гарантираното на
ищцата право на защита.На последно
място, ищцата счита,че заповедта за уволнение се незаконосъобразна, тъй като при издаването й била нарушена разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Кодекса на труда.
Според тази разпоредба трудовите права и задължения се осъществявали
добросъвестно съобразно изискванията на законите. Това се отнасяло и за
работодателя при упражняване на субективното му право на уволнение на основание
чл. 328, ал. 1, т. 11 от Кодекса на
труда. Тази разпоредба не допускала извършване на уволнение на посоченото
основание при липсата на предпоставки за това - липса на реална промяна на
изискванията за изпълнение на длъжността. Освен
това ищцата счита, че било налице още едно основание - за злоупотреба с право от работодателя,
доколкото уволнението било извършено
една седмица след възстановяването на ищцата на работа, вследствие на
предходно незаконно уволнение, което било отменено от съда. Ето защо, ищцата
счита, че в конкретният случай била налице злоупотреба
с право от работодателя, тъй като с допустими от закона средства,
възползвайки се от правото едностранно да прекратява трудовото правоотношение с
предизвестие, извършил незаконно уволнение.В подкрепа на твърденията си ищцата е
направила доказателствени искания.
В срока по
чл. 131 ГПК /видно от клеймото на пощенския плик 21.3.2019г./ във ВРС е
депозиран отговор на искова молба, заведен под вх. № 21 677/25.3.2019
г. Отговорът на искова молба е подаден от Управителя на ответника –работодател
– Професор- доктор Е. Г. К..
В отговора на искова молба на първо място ответникът се спира на
твърденията и исканията на ищцата, обективирани в исковата молба.Според ответната страна исковете се
допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло по следните съображения:
Действително трудовото правоотношение на ищцата, не отрича ответникът, било
прекратено със Заповед № 226/27.11.2018
г. на Управителя на СБАГАЛ „П. Д. Д. С. В.“ ЕООД, като в същата било
посочено, че правоотношението се прекратявало на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ поради промяна на изискванията за изпълнение на длъжността.
Работодателят, твърди същият, бил спазил стриктно процедурата по чл. 333, ал. 1 т. 1 и 4 от КТ, предвиждаща,
че в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ работодателят можел да уволни
работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст, както и
работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск
само с предварително разрешение на Инспекцията по труда за всеки отделен
случай. В изпълнение на цитираната разпоредба, работодателят изискал и получил от Дирекция Инспекция по труда гр. Варна надлежно Разрешение изх. № 18097487/20.11.2018 г. по
чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ и Разрешение изх. № 18097777/22.11.2018 г. по чл.
333, ал. 1, т. 4 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата, като разрешенията били налични
към датата на прекратяването, поради което първото от въведените основания за незаконосъобразност на уволнението
се явявало неоснователно.
В оспорваната заповед за уволнението било посочено, че на 20.06.2018 г. за длъжността „Главен счетоводител“, заемана от
ищцата, била утвърдена нова длъжностна характеристика. Съгласно същата, за
изпълнението на длъжността „Главен счетоводител“ били предвидени изисквания за
допълнителна квалификация, а именно - преминати допълнителни специализации и
квалификации по специалности „Стопански и финансов контрол“/“Вътрешен одит“ с
придобита образователно-квалификационна степен „магистър“, преминати
допълнителни специализации и квалификации по управление на човешките ресурси и
обучения или квалификационни курсове по прилагане на ЗОП, както и такива по
прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 за защита на личните данни (GDRP) във
връзка със задълженията и отговорностите на главния счетоводител относно
планирането на процедури по провеждане на обществени поръчки по реда на ЗОП,
разработване и съгласуване с Управителя на структурата и състава на
административно-стопанския блок на лечебното заведение, консултиране на
проектите на инвестиционните програми, участие при преговорите за сключване на
КТД, ръководство на процесите по икономическо планиране и финансово осигуряване,
както и обработването на лични данни при спазване на процедурите за защита на
личните данни съгласно приетия и прилагащ се считано от 25.05.2018 г. Регламент
(ЕС) 2016/679 за защита на личните данни (GDRP).Твърди се от ответника, че на дата 20.11.2018 г. ищцата депозирала
писмено Заявление вх. № 800/20.11.2018 г., че желаела да заеме длъжността, на която била възстановена по силата на
Решение № 3014/21.07.2017 г. на Варненски районен съд по гр.д. № 4558/2017 г.,
влязло в законна сила на 08.10.2018 г. и се явила, за да стори това в срока по
чл. 345 от КТ. Предвид горното била издадена Заповед № 217/20.11.2018 г. за възстановяване на лицето на работа
считано от 21.11.2018 г. Едновременно с връчването на заповедта за допускане
на ищцата до работа й,твърди ответникът, на ищцата била връчена новата
утвърдена от работодателя длъжностна
характеристика за длъжността „главен
счетоводител“, както и нарочно писмо
за представяне на документи, установяващи изпълнението на изискванията за
заемане на длъжността, за допълнително придобити от ищцата квалификации и
преминати курсове и обучения.В указания с писмото срок, нито впоследствие, сочи
ответникът, ищцата не била представила пред работодателя доказателства за това,
че отговаряла на новите въведени изисквания за изпълнение на длъжността „Главен
счетоводител“ съгласно утвърдената на
20.06.2018 г. и надлежно връчена на ищцата длъжностна характеристика,
поради което работодателят приел, че
ищцата не разполагала с така изискваните й документи, респективно, че не
отговаряла на въведените нови изисквания и инициирал процедурата по получаване
на надлежно разрешение от Инспекция по труда за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ. След получаване на разрешението и доколкото
към този момент ищцата отново не била представила доказателства за
съответствието си с новите изисквания, работодателят издал оспорваната Заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение.В заповедта за прекратяване на
ТПО,заявява ответникът, било вписано обстоятелството, че за длъжността „Главен
счетоводител“ имало утвърдена нова
длъжностна характеристика, а от приложените към отговора писмени
доказателства се установявало (според ответника) и че ищцата надлежно се
запознала с нея, поради което счита, че издадената заповед за уволнението
следвало да се счита за надлежно мотивирана.На следващо място работодателят сочи, че в случая не била налице и третата визирана с
исковата молба предпоставка за отмяна на уволнението, а именно: че работодателят упражнил недобросъвестно
уреденото за него право на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение
по реда на чл. 328 ал. 1, т. 11 от КТ. Това било така, тъй като новата длъжностна характеристика била
утвърдена много по-рано от издаването на процесната заповед, а именно още на 20.06.2018 г., респективно - още считано от тази дата били въведени
новите изисквания за изпълнение на длъжността „Главен счетоводител“. Новите изисквания не били въведени от
работодателя с цел да бъдело прекратено ТПО с ищцата, а по обективни причини:
На 14.02.2017 г. било прекратено ТПО с
лицето, заемащо длъжността „Икономически директор“ на лечебното заведение, като
съответната длъжност била съкратена от щатното разписание считано от 01.03.2017
г. В резултат от това съответно поетапно
били изменяни изискванията за заеманата длъжност от „Главния счетоводител“,
последното от които изменения било извършено във връзка влизането в сила от
25.05.2018 г. на Общия регламент за
защита на личните данни (GDRP). Ето защо ответникът счита, че правото на
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328 ал. 1 т. 11 от КТ било упражнено от работодателя добросъвестно, при наличие на визираните за
това предпоставки и при спазване на предвидените в КТ процедури.С оглед
изложеното по – горе, ответникът желае ВРС да постанови Решение, с което да
отхвърли предявените искове като неоснователни и да присъди сторените от него
разноски. В подкрепа на изложените по-горе факти и обстоятелства, ответникът от
своя страна също е направил искания за събиране на доказателства.
В проведеното по делото открито заседание на 19.04.2019 год. ищцата, представяна
от адв.Н.С., желае съдът да уважи предявените искове ведно с присъждане на
сторените по делото разноски. Като допълнение към изложеното в исковата молба
процесуалният представител на ищцата моли съдът да има предвид, че злоупотреба
с право, както е изложено в исковата молба, е налице тогава, когато въведените
нови изисквания за изпълняваната длъжност са в несъответствие с трудовите
функции на длъжността, както и в случаите, когато от обстоятелствата по делото
става ясно, че изменението на тези длъжностни задължения има една-единствена
цел, а именно поредното уволнение на ищцата. На първо място, адв.С. счита, че
нито обективно са били необходими такива промени, за които се твърди в писмения
отговор, и освен това, те не били свързани с трудовата функция, най-малко по
отношение на задълженията по Общия регламент за защита на личните данни. По
този Регламент всеки администратор на лични данни имал задължение да определи
длъжностно лице по защита на личните данни, което по никакъв повод и в никаква
връзка да не обработва лични данни. Главният счетоводител,подчертава адв.С. ,
не бил такова лице; нямало нито едно изискване в този Регламент, което да го засяга.По
абсолютно същите съображения, счита адв.С., че и въведените нови изисквания по
отношение на Закона за обществените поръчки се явявали неотносими към трудовата
функция на ищцата и на отделно основание поддържа изложеното за липсата на
каквито и да е мотиви. Преразказът в оспорената Заповед на фактическата
обстановка по никакъв начин не можел да замести мотивите по отношение кои
изисквания са изменени за съответната длъжност, както и препращането към длъжностната
характеристика; не било налице нито основанието по т. 6, нито по т. 11 от Кодекса
на труда, поради което счита процесуалният представител на ищцата исковете за
доказани .
В същото съдебно заседание ответната страна, представлявана от адвокат С.,
счита, че исковете са неоснователни по подробно изложените в писмения отговор
съображения.Относно казаното от процесуалния представител на ищцата касаещо Регламента
за лични данни, в случая ,твърди адв.С., не се вменявали задължения, нито се
изисквала квалификация за длъжностно лице по защита на личните данни и не това била
същината на въведеното изискване.С оглед горното, адв.С. желае ВРС да отхвърли предявените
искове и да присъди сторените в производството разноски от ответната страна. В
същото заседание адв.С. е направила и възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищцовата страна.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Предявените
от ищцата И.П.П. –Я. при условията на
обективно кумулативно съединяване искови претенции с правни основания чл.344
ал.1 т.1 и т.2 КТ ; заявени своевременно, при наличие на
ясен правен интерес от търсената исковата защита и процесуално допустими.При
ясната преметна рамка на правния спор съдът на първо място следва да се спре
върху извършеното с доклада разпределение на доказателствената тежест между
страните за да извърши съвкупен и поотделен анализ на събраните доказателства и
изведе извод затова дали исковете са основателни и доказани или не. Видно от
материалите по делото с доклада по делото (възприет и от двете страни като правилен) съдът е разпределил тежестта на доказване
между ищцата и ответното дружество по следния начин: На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е
указал на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя както
следва: ВРС е указал и на двете страни, че съгласно общото правило за
разпределение на доказателствената тежест,регламентирано в чл.154 ГПК, всяка
страна в исковия процес следва да установи твърденията и възраженията си, въз
основа на които черпи за себе си положителни права. В тежест на ищцата по делото е възложено да установи и докаже
съществувалото трудово правоотношение между страните, по силата на което е
заемала сочената в исковата молба длъжност, прекратяване на трудовото
правоотношение на твърдяното основание и дата.Съдът е указал на ищцата, че
съгласно чл. 8, ал. 2 КТ се презюмира, че работодателят е действал
добросъвестно при извършеното уволнение, поради което оборването на презумпцията
е изцяло в нейна тежест.(така: Решение №
232/13.06.2011 г. по гр. д. № 781/2010 г. на IV ГО на ВКС.)В тежест на
ответника е възложено да установи и докаже,при условията на пълно и главно
доказване, че при спазване на трудовото законодателство е упражнил правото си
да прекрати трудовото правоотношение с ищцата, съответно, че са налице
материално правните предпоставки за прекратяването на ТПО на соченото
основание; че уволнителната Заповед е съставена от оправомощено за това лице и
че отговоря на всички съдържателни изисквания на Закона, вкл. и че е надлежно
мотивирана и обективира фактическия състав на посоченото правно основание за
прекратяване на трудовото правоотношение.При така
разпределената тежест на доказване следва да бъде отчетен факта, че по делото
са събрани относимите и допустими писмени доказателства, ангажирани и от двете
страни вкл. и в първото по делото открито съдебно заседание ответната страна е
изпълнила задължението си като е представила заверено за вярност с оригинала
копие от личното трудово досие на ищцата.
Относимите към спора писмени доказателства се съдържат в завереното копие
на лично трудово досие на ищцата (съдържащо 134 листа), вкл.и в представените и
от ищцата и от ответника писмени доказателства , в частност –приложените към отговора на исковата молба заверени копия на
следните писмени доказателства, а именно: Трудов договор № 031/11.03.2011 г.; длъжностна характеристика на длъжност „Главен счетоводител” при
СБАГАЛ „П. Д. Д. С. В.” ЕООД, получена на 14.03.2011 г.; молба вх.№
800/20.11.2018 г. от И.П. – Я. с правно основание чл. 345, ал. 1 от КТ; уведомление
до И.П. – Я. относно възстановяване на работа; Заповед № 217/20.11.2018 г. на
осн. чл. 345, ал. 1 от КТ; длъжностна характеристика на длъжност „Главен
счетоводител” при СБАГАЛ „П. Д. Д. С. В.” ЕООД, получена на 20.11.2018 г.;
писмо изх. № 18097487/20.11.2018 г. от Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”; писмо изх. № 18097777/22.11.2018 г. от Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”; длъжностно разписание на
персонала в „СБАГАЛ-Варна” ЕООД, в сила от 21.11.2018 г.; Заповед №
115/20.06.2018 г. на осн. чл. 14, б. Б от Устава на
СБАГАЛ „П. Д. Д. С. В.” ЕООД и чл. 127, ал. 1, т. 4 от КТ; писмо до И.П. – Я.; предизвестие
№ 225/27.11.2018 г. до И.П. – Я.; Заповед № 226/27.11.2018 г. на осн. чл. 328,
ал. 1 т. 11 от КТ; известие за доставяне от 28.11.2018 г.;
При така приобщения по делото писмен доказателствен материал, на първо
място следва да бъде посочено,че от всички приобщени по делото писмени
доказателства се извежда извод, че ищцата е заемала длъжността „Главен
счетоводител“ при ответника СБАГАЛ П. Д. Д. С. В. ЕООД.От материалите приобщени
по делото като заверено за вярност с оригинала копие на ЛТД( лично трудово досие ) се констатира, че на дата 11 –ти март 2011 г. И.П.Я.
е отправила писмена молба до ответника с искане за бъде назначена на длъжността
главен счетоводител /л.185/. Видно от диплома приложена на л. 167, 168 ищцата е
завършила ВСУ „Ч. Х.„ - Варна – * факултет с
образователно квалификационна степен „магистър“ по специалността „*и“, с професионална квалификация „*“, съгласно Протокол на държавна изпитна комисия №
11/28.11.2009г. Приложената на л. 172–ри по делото диплома доказва факта, че
ищцата е завършила * Варна през 2005 г. с
образователно квалификационна степен „магистър „по специалност „счетоводство и
контрол“ и професионална квалификация „магистър по икономика“, след придобита
квалификационна степен „бакалавър“ през 2003 г./л.175/. От приложения на л.
156–ти в заверено за вярност с оригинала копие на трудов договор се установява,
че на дата 11 –ти март 2011 година ищцата и ответното дружество са сключили
трудов договор номер 31, на осн. чл.67, ал.1 т.11 КТ, по силата на който ищцата
е приела да изпълнява при ответника – работодател длъжността „главен
счетоводител“ при вписаното и договорено месечно трудово възнаграждение, за
неопределено време.Относимата към спора е приобщената на л. 157 – 159
длъжностна характеристика, която не се спори, че е подписана от ищцата, респ.
налага се извода, че ищцата е била запозната с длъжностната характеристика за
заеманата от нея длъжност „главен счетоводител „ на дата 14.3.2011 г.
След започване на работа при ответника, ищцата на дата 21 –ви април 2011 г.
е депозирала писмено заявление с искане за ползване на отпуск за 2011 г. в размер
на 8 дни, който видно от Заповед №
0211/26.4.2011 г. / л.154/ е бил разрешен.След този отпуск са последвали
и други заявления на ищцата и заповеди като последната по време заповед е
издадена на база заявление от 21.02.2014г./ л.108/ - Заповед № 163/ 04.03.2014
г. издадена от работодателя на осн. чл.155 , ал. 1 и ал.2 и чл. 156 т.1 и т.2 КТ и чл. 30 КТД по силата на която
на ищцата е разрешен платен отпуск за 2012 г. в размер на 2 дни за периода от 24.02.2014 – 25.02.2014 г. вкл. / л. 107/
.
Приобщеното на л. 106 –ти по делото /част от ЛТД / Допълнително
споразумение № 205/ 13.3.2014 г. към трудовия договор на ищцата обективира промяна в размера на трудовото възнаграждение
на ищцата, което съгласно т.5 е увеличено считано от 1.3.2014 г. С последваща
Заповед № 445/10.06.2014г. на работодателя, към същия трудов договор е
определено ново месечно трудово възнаграждение считано от 01.07.2014 г. / л.101
/ а на дата 27.11.2014 г. е било сключено Допълнително споразумение № 952 между
страните по силата на което трудовото възнаграждение на ищцата е било увеличено
/ л. 98/ считано от 1.10.2014 г. Със Допълнително споразумение № 102/ 24.02.2015
г. трудовото възнаграждение на ищцата отново е било увеличено ,считано от 01.03.2015
г./ л. 89/ а с Допълнително споразумение 940/ 15.12.2015 г. работодателят е
увеличил основното трудово месечно възнаграждение на ищцата, считано от 01.01.2016
г. /л. 84/. В периодите от сключване на допълнително споразумение 205 до 940,
видно от личното трудово досие на ищцата, ищцата е била подавала заявления за
ползване на платен отпуск, последно разрешен със Заповед № 406/26.5.2014 г. за
времето от 29 ти май 2014 г. до 31 –ви май 2014 г. вкл.Със Заявление от дата
непосочена и без подпис ищцата е поискала да й бъде разрешен от
работодателя отпуск за гледане на дете
до 410 дни, считано от 21.11.15 г. до 24.8.16 г. вкл. / л. 86/ и на 30 – ти
ноември 2015 г. работодателят е издал Заповед № 875 , по силата на която е
разрешил на ищцата, заемаща длъжността „главен счетоводител „ при СБАГАЛ „П. Д.
С. В.“- ЕООД ползването на 275 дневен отпуск по майчинство на основание чл.
163, ал.1 КТ считано от 21.11.2015 г. до
21.08.2016 г. вкл./л.85/ .
Видно от Заповед № 012/09.2.2017 г. на осн. чл. 328, ал.2 КТ работодателят
е прекратил ТПО с И.П.П. – Я. на длъжност
Главен счетоводител при СБАГАЛ „П. Д. С.“-
Варна считано от 10.2.2017 г. , като същата уволнителна заповед е била получена
от ищцата на 25.1.2016 г. Цитираната заповед ,както става ясно от твърденията
на двете страни в хода на спора по същество и от приложеното по личното трудово
досие на ищцата заверено за вярност с оригинала копие на съобщение находящо се
на лист 75 –ти по делото е била оспорена от ищцата пред РС Варна и отменена.Приложеното
на л. 75 –ти съобщение изготвено по гр.дело № 4558/2017 г. по описа на РС Варна
удостоверява факта, че Решението по
гражданско дело № 4558/17 г. по описа на ВРС е влязло в законна сила и ищцата И.Я.
може в 2 седмичен срок за се яви на работа . С писмена молба ,заведена при работодателя с вх. № 800/ 20.11.2018 г.
ищцата по делото на основание чл. 345 , ал.1 КТ е посочила пред работодателя
–ответник ,че по силата на Решение №
3014/ 21.7.2017 г. , постановено по гр.дело № 4558/2017 г. по описа на ВРС
и влязло в законна сила е възстановена на основание чл.344, ал.1,т.2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „ главен счетоводител „ в СБАГАЛ П. Д. С. В. ЕООД, като
съобщението за възстановяване по чл.
345, ал.1 КТ било получено на 09.11.2018
г., прилагайки копие от същото . С писмената молба ищцата е декларирала
пред работодателя си ,че се явява в законоустановения срок за заемане на
длъжността, на която е възстановена, като моли да й бъде връчена заповед а
възстановяване на работа. / л. 72/.
С писмено уведомление изготвено от управителя на ответното дружество,
адресирано до ищцата и получено от последната срещу подпис на 20.11.2018 г., на
ищцата е била връчена Заповед № 217 / 20.11.2018 г., издадена на основание чл.
345, ал.1 КТ за възстановяване на
длъжността „ главен счетоводител „, както
и длъжностна характеристика, утвърдена за същата длъжност на 20.06.2018 г.
Отправено е и искането от работодателя към ищцата при явяването й на работа на
21.11.2018 г. да представи съответните документи, удостоверяващи изпълнението
на изискванията за заемане на длъжността .
Със Заповед № 217/ 20.11.2018 г.
издадена на осн. чл. 345, ал.1 КТ във вр.с влязло в сила Решение № 3014/
21.07.2017 г. на Варненски районен съд
по гр. дело № 4558/2017 г. и постъпило заявление от И.П.П. – Я. ЕГН ********** , вх. № 800/ 20.11.2018 г.
работодателят е възстановил И.Я. на длъжността „ главен счетоводител „ при
същите условия , договорени преди прекратяване на трудовото правоотношение,
считано от 21.11.2018 г. Изрично е вписано, че Я. следва да бъде допусната до
работното й място – Счетоводен отдел на
СБАГАЛ „П. Д. Д. С. В.“ ЕООД за изпълнение на трудовите задължение като заповедта е подписана и от управителя на
ответното ЕООД и от ищцата,получена от последната на дата 20.11.2018 г. /л.70/.
На 21 –ви ноември 2018 г. ищцата е попълнила и подписала Декларация че не
притежава документи за : инвалидизиране; заболяване от професионална болест ;исхемична
болест на сърцето; активна форма на туберкулоза; онкологично заболяване ;
психично заболяване , захарна болест.
/л. 69/ .
Констатира се още ,че цитираната
по –горе длъжностна характеристика за заемане на длъжността „главен
счетоводител при СБАГАЛ „П.Д. Д.С. – В.“ ЕООД е била утвърдена от професор
доктор Е. К.на дата 20.06.2018 и получена на дата 20 –ти ноември 2018 г. от
ищцата срещу подпис / л. 66 – 68 /.
Установява се още от личното трудово досие на ищцата,че ищцата е майка на
детето И. К.Я., родено на 15 –ти
февруари 2017 г. в гр.Варна, видно от приобщеното на л. 65 – ти удостоверение
за раждане. Също от ЛТД на ищцата се констатира,че със Заявление- декларация за
изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2 годишна възраст на
осн. чл. 53 КСО И.Я. е отправила искане да й бъде изплатено парично обезщетение
за отглеждане на дете до 2 г. възраст ,считано от 21.11.2018 г. С писмена молба
от дата 21.11.2018 г./ л. 62/ ищцата е отправила искане до Управителя на СБАГАЛ
„П.Д. Д.С.-В.„ЕООД да й бъде разрешено ползването на отпуск за отглеждане на
малко дете до навършване на 2 годишната
му възраст в качеството й на майка, считано от 21.11.2018 г. до 15.02.2019 г.
вкл., като молбата е заведена при работодателя с вх.№ 804 от същата дата / л.
62/ . Молбата на ищцата от 21.11.2018 г. е била уважена от работодателя , като
същият е издал Заповед № 219/ 21.11.2018 г. на основание чл. 164, ал.1 КТ
разрешавайки на ищцата Я.,заемаща длъжност „Главен счетоводител „ в СБАГАЛ „П.
Д. Д. С. В.“ ЕООД да ползва платен
отпуск за отглеждане на детето И. К.Я. , второ по ред в семейството, до
навършване на 2 –годишната му възраст, считано от 21.11.2018 г. до 15.02.2019 г./ л. 61 /.
Изяснено е по делото, че работодателят е отправил писмено предизвестие до ищцата с изх.№ 946/ 27.11.2018 г. с което
на основание чл. 328 , ал.1 т. 11 КТ във вр. с чл. 326 ал.2 КТ е предизвестил
ищцата, че след изтичане на законния срок от 30 дни / тридесет / ще прекрати
ТПО на посоченото основание а при неспазен срок на предизвестието ще й бъде
изплатено обезщетение по чл. 220 , ал.1 КТ/ л.59/ . Отправено е уведомително писмо от работодателя
адресирано до ищцата , с което на ищцата са били изпратени 1. Предизвестие
№ 225/27.11.2018 г. с изх. № 946/27.11.2018 г. за прекратяване на ТПО и 2.
Заповед № 226/ 27.11.2018 г. за прекратяване на същото , като е предоставен 3 дневен
срок на ищцата да се яви в СБАГАЛ „П.Д.Д.С. – В.“ при служител „Човешки ресурси“ за получаване на трудовата книжка.
Приложените на л. 55 – 57 по делото копия на товарителници и бонове
удостоверяват факта, че ищцата е получила уволнителната си заповед и
предизвестието .Фактът, че ищцата е получила и длъжностната характеристика за
която твърди,че е изменена с цел отново да бъде прекратено ТПО и предизвестието
за прекратяване на ТПО не се спори и се установява и от приобщените с отговора
на искова молба писмени доказателства изброени по –горе с разликата ,че с отговора копия на книжата са подредени
хронологично.Сред представените с отговора на искова молба са и писмени
документи, неоспорени от ищцата в о.с.з . а именно приобщените на листи 31 и 31
дадени предварителни разрешения от ИА
Главна инспенция по труда от 20.11.2018 г. и 22.11.2018 г. за прекратяване на
ТПО на ищцата ползваща се от закрилата по чл. 333,ал.1 т.1 КТ /работничка или
служителка която е майка на дете до 3 годишна възраст / и по чл. 333,ал.1, т.4 КТ/работник или служител който е започнал ползуването на разрешения му отпуск /
.Т.е. твърденията на ищцата, че липсва надлежно предприето съгласуване от
страна на работодателя с Инспекцията по труда преди издаването на уволнителната
заповед се оказват недоказани,т.к.такива разрешения са дадени на дати 20 и 22
ноември 2018 г., преди издаването на уволнителната заповед от 27.11.2018 г.
Оспорената Заповед №
226 / 27.11.2018 г. е приобщена по
делото като част от ЛТД на ищцата / л. 60/ , вкл. представена и с отговора на
искова молба / л. 44/.От вписаното в цитираната уволнителна заповед се
установява не само номера и датата на издаването й , но и основанието на което
Управителят на С. „П.Д.В. „ ЕООД е прекратил ТПО с ищцата – чл. 328, ал.1 , т.11 КТ . Причините за прекратяване
на ТПО са посочени от работодателя в оспорената заповед в четири абзаца а именно – сочи се,че
лицето е било назначено на длъжността „ главен счетоводител „ по силата на
Трудов договор № 031 / 11.03.2011 г., като правоотношението с лицето било
прекратено със Заповед № 012/09.02.2018 г.на основание чл.328, ал.2 КТ.На
20.6.2018 г. била утвърдена нова длъжностна характеристика за длъжността
„главен счетоводител „, поради настъпили промени в изискванията за изпълнението
й .С Решение № 3014 / 21.07.2017 г. на Варненския районен съд по гр.дело № 4558/2017
г., потвърдено с Решение № 1776 от 28.11.2017 г. на ВОС по гр.д.№ 2140/2017 г.,
което не е било допуснато до касационно обжалване с Определение №
655/08.10.2018 г. на ВКС Трето г.о. по гр.д.№ 1317/2018 г. и влязло в законна
сила, уволнението на работничката било признато за незаконно и същата била
възстановена на заеманата от нея длъжност .Със заявление № 800 / 20.11.2018 г.
работничката заявила,че желае да заеме длъжността, на която е възстановена и се
явила за да стори това в срока по чл.
345 КТ.Предвид горното е била издадена Заповед № 217/20.11.2018 г. за
възстановяване на лицето на работа считано от 21.11.2018 г. При заемане на
длъжността от лицето, било установено,че били налице промени в изискванията за
изпълнение на длъжността, на които възстановеният на работа работник не отговарял.Предвид
изложеното по-горе работодателят е приел, че са налице предпоставките на чл.
328, ал.1, т.11 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с лицето и посочил,
че по чл.220 , ал.1 КТ за неспазения срок на предизвестие по чл.328 , ал. 1
т.11, във вр. с чл. 326, ал.2 КТ следва да се изплати обезщетение в размер на
едно брутно трудово възнаграждение. В пряка връзка с изложеното като „
преразказ „ според процесуалния представител на ищцата в уволнителната заповед
е самата нова длъжностна характеристика от 2018г.както и приложеното на листи
33 – 40 длъжностно разписание на персонала в ответното лечебно заведение, в
сила от 21.1.2018 г. вкл. и Заповед № 115/20.6.2018 г. на Управителя на
лечебното заведение с която са
утвърдени нови длъжностни
характеристики за длъжностите „ Главен
счетоводител „, „ Зам . главен счетоводител „, „Служител човешки ресурси „, „
Касиер – счетоводител „ съгласно Приложения 1 , 2, 3 и 3 към същата Заповед / л.41/.
При така събраните по
делото доказателства съдът ,след съвкупен и поотделен анализ на същите извежда
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Спор няма по делото, че със Заповед
№ 226/27.11.2018 г. ответникът- работодател е прекратил трудовото правоотношение с
ищцата, заемаща длъжността „ Главен
счетоводител „ при СБАГАЛ „П.Д.Д.С. –В. ЕООД ] че заповедта е съставена в писмен вид от работодателя и
получена от ищцата и че исковете с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 КТ
са предявени в преклузивния срок.Спорът се свежда до въпроса: законно
ли е уволнението на ищцата, обективирано в оспорената Заповед ; налице ли е
било основанието вписано в заповедта – чл. 328, ал.1, т.11 КТ за прекратяване
на трудовото правоотношение, мотивирана ли е заповедта,налице ли е съставът на
чл. 8 КТ. За да бъде даден правилен отговор на спорните по делото въпроси свеждащи
се до преценка на законосъобразността на уволнението на ищцата, съдът следва да
анализира в съвкупност и поотделно писмените доказателства и действащата правна
уредба на трудовото законодателство.
Прекратяването на трудовия договор от
работодателя с предизвестие е
регламентирано в чл. 328, ал.1 КТ като към конкретния спор могат да бъдат
отнесени разпоредбите и на т.11 и на т. 6. Съгласно чл. 328. (Изм. ДВ, бр. 21 от 1990 г., бр. 100 от 1992 г.) ал.(1)Работодателят
може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до
работника или служителя в сроковете по чл.
326, ал. 2 в следните случаи: т.6. когато работникът или служителят не
притежава необходимото образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа, т.11. при промяна на
изискванията за изпълнение на длъжността,
ако работникът или служителят не отговаря на
тях.Според
коментара на Кодекса на Труда ( Издателство „Сиби
2009“ с авторски колектив Васил Мръчков, Красимира Средкова и Атанас Василев) нормата на
чл. 328, ал.1, т.11 КТ въздига в основание за уволнение промяната на изискванията за изпълнение
на длъжността, ако работникът или служителят не отговоря на тях., като това основание съдържа два елемента : Да е извършена промяна в изискванията за изпълнение на
длъжността./ промяна която се отнася до всички други изисквания освен до
промяна в изискванията за образование или за професионална квалификация за
които се отнася т. 6 / Р. № 406 – 01 – Трето Г.О. , Р. 442- 02 – Трето Г.О., Р.
353 – 04 – Трето Г.О. , Р 659-04 – Трето Г.О. /. Ето защо, според коментара на
КТ, съотношението между основанията по т. 6 и т.11 може да се определи като
между общо т.11 и частно – т. 6 . Другите изисквания според Коментара на КТ по
т.11, като изискванията за определен трудов стаж, СУМПС, и други подобни които
нови изисквания се включват след възникване на ТПО чрез промени в длъжностната
характеристика , която утвърждава и може да променя работодателя в зависимост
от изискванията на работата. Изрично е посочено в Коментара на КТ, че
извършването на тези промени е право на работодателя и въпрос на работодателска
целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол, като си цитирани и други
актове постановени от Трето г.о.,ГК, ВКС. Все в цитирания коментар е застъпено
и ясното становище, че при използване на извършвани промени в длъжностната
характеристика които целят само търсенето на начин да се освободи даден
работник или служител може да се окаже злоупотреба с правото му да прави
промени в длъжността характеристика, което е недопустимо / като са цитирани
други актове постановени от Трето Г.О./.Вторият елемент на уволнението по
чл.328, ал.1, т.11 КТ е работникът или служителят, който е заемал до този
момент съответната длъжност да не отговаря на променените изисквания и само
тогава той може да бъде уволнен по т.11, респ. отсъствието на който и да е от
двата елемента прави уволнението незаконно / така Р. 601 – 05 на Трето Г.О. /.
Според настоящият съдебен състав, работодателят
въз основа на писмените доказателства – завереното за вярност с оригинала копие
на лично трудово досие на ищцата установи в процеса,при условията на пълно и главно доказване, че преди прекратяване
на процесното трудово правоотношение са били променени изискванията за
заемането на длъжността „ Главен счетоводител“ , включително и въвеждане на изискване за служителите,
заемащи тази длъжност - визирани в т. 3 и т.4 от раздел Втори на длъжностната
характеристика утвърдена на 20.06.2018 г. / л. 66 /- т.3-преминати обучения /
квалификационни курсове по прилагане на Закона за обществените поръчки и т.4
Преминати обучения / квалификационни курсове по прилагане на Регламент ЕС 2016/679
за защита на личните данни GDPR/.Фактът, че длъжностната
характеристика за заемане на длъжността главен счетоводител е изменена на 20.06.2018 г. е виден от личното
трудово досие на ищцата, но също така се установява,че това изменение е
предхождало възстановяването на ищцата по реда чл.345, ал.1 КТ съгласно Заповед № 217/20.11.2018 г. ,т.е. не
може да бъде изведен извод, че целенасочено работодателят е изменил
длъжностната характеристика за да не може ищцата да продължи да заема същата
длъжност –длъжност от която преди това е била уволнена и в последствие
възстановена, след влизане в сила на съдебния акт по гр.д. № 4558/2017 по описа
на РС Варна . Уволнителният акт на следващо място е и мотивиран, така че може
да се прецени дали фактическите основания, послужили за вземане на решение за
прекратяване на трудовото правоотношение, могат да бъдат подведени под
хипотезиса на чл.
328, ал. 1, т. 11 КТ.В действителност при липса на излагане на мотиви съдът
не би могъл да извърши контрол дали работодателят е упражнил законосъобразно
своето потестативно право с едностранно волеизявление да прекрати трудовото
правоотношение на това безвиновно уволнително основание.Мотивите послужили на
работодателя да прекрати ТПО с ищцата са изложени в самата заповед № 226
/27.11.2018 г. Макар и в мотивите на уволнителната заповед работодателят да е
описал и в действителност преразказал факти и обстоятелства свързани със
започването на работата на ищцата ,възстановяването й на работа след отмяна на
предходното уволнение , в самата заповед се съдържат мотиви корелиращи с
вписаното още в титулната част правно основание за прекратяване на ТПО – чл.
328 , ал.1 ,т.11 КТ - цитат : „ При заемане на длъжността от лицето е
установено , че са налице промени в изискванията за изпълнение на длъжността
,на които възстановеният работник не
отговоря „ .
Поради тези съображения настоящата съдебна инстанция приема, че предявеният
иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен и недоказан.Неоснователни и
недоказани са основните възражения на ищцата,че като лице ползващо се от
закрилата на Кодекса на труда ,работодателят е прекратил ТПО на ищцата без да
изиска надлежно разрешение от Инспекцията по труда , т.к. както бе посочено и
по-горе работодателят е изискал и получил необходимите две отделни писмени
съгласия от ИА Инспекция по труда .Неоснователни и недоказани са твърденията на
ищцата затова,че Заповедта не е мотивирана, т.к.независимо от използваните
изразни средства и форма на описване на фактическата страна на състава на чл.
328,ал.1, т.11 КТ , работодателят е изложил мотиви от които се извежда
извода,че е вписаното правно основание съответства на установеното от
работодателя - промяна на изискванията за
изпълнение на длъжността, ако работникът
или служителят не отговаря на тях,
съгласно утвърдената длъжностна характеристика от 20.06.2018 г. И на последно
място не е налице и състава на чл. 8 КТ , т.к . работодателят е упражнил по
надлежния ред субективното си потестативно право да прекрати трудовото
правоотношение с ищцата, след като ищцата е възстановена на същата длъжност,
запозната с новата длъжностна характеристика, без да представи доказателства че отговоря на
изискванията визирани в раздел втори т.3 и т.4 . При сравнение на датите на
които ищцата е възстановена на длъжност , утвърждаване на новата длъжностна
характеристика и прекратяване на ТПО със заповед 226/27.11.2018 г. ще бъде
установено,че работодателят не е
променял длъжностната характеристика за длъжността главен счетоводител по време
по което би могло да се приеме,че е сторено целенасочено с единствения мотив да
бъде прекратено ТПО с ищцата .Ето защо ,след като ТПО с ищцата е прекратено
на дата 27.11.2018 г. а новата длъжностна характеристика за главен счетоводител
е била утвърдена от управителя на лечебното заведение на 20.6.2018г. ВРС
приема, че обективно работодателят не е могъл да знае за изхода на спора по
предходния трудов спор , т.к. Определението на касационната инстанция е било
постановено на дата 08.10.2018 г. а второто уволнение на ищцата е от 27.11.2018
г. като на 20.6.2018 г.е изменена длъжностната характеристика.Отделен аргумент
в подкрепа на извода затова,че работодателят не злоупотребил с правото си да
прекрати ТПО с ищцата е и установеното
по делото , че със Заповед № 115/20.6.2018 г. на Управителя на лечебното
заведение е била изменена не само длъжностната характеристика за заеманата от
ищцата длъжност но и още три, което мотивира съда да приеме, че субективно
отношение към ищцата не е налице а такова би било в хипотеза в която се изменя
само длъжностната характеристика за длъжността „Главен счетоводител „ и то по
време свързано с влизане в сила на Решението по гражданско дело №
3014/21.07.2017г.
В обобщение съдът
намира,че както обуславящият иск с правно основание чл.344 ал.1,т.1 КТ , така и
обусловеният по чл. 344 ал.1т.2 КТ са останали изцяло неоснователни и
недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. Отделно от всички изложени мотиви
съдът намира за необходимо да отчете и факта, че към момента по тълкувателно дело № 5/2017 г. на ОСГК ( образувано въз основа на Определение № 233/21.7.2017
на ВКС Четвърто Г.О. ,ВКС с докладчик съдията Марио Първанов по гр.д.№ 733/2017
г. ), обединено с тълкувателно дело №
4/2017 г., насрочено за 6.6.2019 г .и
напълно относимо и към конкретния спор произнасяне на ВКС няма а съотношението
между нормите на чл. 328, ал.1 т.6 и чл. 328 ал.1 т.11 КТ ( наведено като правно основание в хода на спора по
същество от адв.Н.С. ) е от съществено
значение дори и за настоящия спор.Ето защо ВРС счита,че едва след постановяване
на ТР от ВКС ще може по –ясно и по прецизно да бъдат разрешавани трудови
спорове като настоящия,но към този момент,настоящият съдебен състав се придържа
към изложените по-горе правни и теоретични постановки .На последно място,без
съдът да повтаря правните си изводи, намира за нужно да подчертае, че в смисъла обуславящ извода за
неоснователност и недоказаност на исковете са и постановените по чл.290 ГПК
актове на касационната инстанция като : Решение № 212/17.6.2015 г. на ВКС, Четвърто Г.О. , ГК с докладчик съдията
Мими Фурнаджиева по гр.дело № 5903/2014 г. по описа на ВКС ; Решение № 243/16.07.2012г. по описа на
ВКС, Четвърто Г.О., ГК с докладчик съдията Бойка Стоилова по гр.дело № 745/2011 г. по описа на ВКС и Решение № 204 / 24.08.2016 г. по
описа на ВКС , Четвърто Г.О., ГК с докладчик съдията Бойка Стоилова по гр.дело
№ 6196/2015 г. по описа на ВКС. (актове които могат да
бъдат прочетени в цялост на адрес : http: // domino.vks.bg.)
С оглед на
изложеното, съдът намира, че извършеното със заповед №226/27.11.2018 г. уволнение
отговаря на законовите изисквания, съответно иска по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ и обусловените
от него искове с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ се явяват неоснователни и
следва да се отхвърлят.В контекста на неоснователността на обуславящия иск съдът
не разглежда обусловения.
По разноските:
С оглед
изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват сторените от
него разноски за процесуално представителство .Видно от л.191 ответната страна
претендира разноски от 560 лева, за процесуално представителство.Списъкът не е
оспорен от ищцата, а самият договор за правна помощ и съдействие е приложен на
л. 54 –ти от делото с номер Серия Б 242193 има характера на разписка, удостоверяваща
плащането в брой на сумата от 560 лева за процесуално представителство на
ответника . С оглед представения договор
за правна защита и съдействие ВРС присъжда в полза на ответника сумата
от точно 560,00 лева – съдебно деловодни разноски за процесуално
представителство на ответника пред настоящата инстанция .
Останалите
разноски по делото – като дължима държавна такса по исковете с правна квалификация
по чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, съдът не възлага върху ищцата поради
императивната разпоредба на процесуалния закон,охраняващ правата и интересите
на ищците по трудови дела.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, т.2 КТ от ищцата И.П.П. – Я.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чрез
процесуалният представител на ищцата – адвокат от АК Варна – Н.С., против ответника – С.Б.А.Г.А.Л.„ П. Д. С.
В.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:*** с
отправеното до съда искане : да бъде постановено
Решение, по силата на което: да бъде
признато за незаконно и отменено
уволнението на ищцата, обективирано в Заповед
№ 009/23.05.2018 г. на Управителя на СБАГАЛ „П. Д. С.“ Варна ЕООД, ЕИК **********,
с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ поради промяна на изисквания за
изпълнение на длъжността, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и да бъде възстановена ищцата на предишната й
длъжност „Главен счетоводител“, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ .
ОСЪЖДА И.П.П. – Я.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на С.Б.А.Г.А.Л.„
П. Д. С. В.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:*** СУМАТА от 560,00лева ( петстотин и шестдесет
лева ) - сторените от
ответната страна съдебно - деловодни пред настоящата инстанция за процесуално представителство
от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от
03.05.2019 г. на осн. чл. 315, ал. 2
вр. чл. 316 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните- чрез адв.С. за ищцата и адвокат С. за ответното
дружество.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: