№ 23
гр. Варна, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20243000500447 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и сл.
от ГПК, образувано по подадени въззивна и частна жалба, както
следва:Въззивна жалба, подадена от В. В. Т., М. А. М. и Х. А. М., последните
двама малолетни, действащи чрез своята майка и законен представител В. В.
Т., тримата чрез процесуалния си представител адв.Н.Д., против решение
№126/07.06.2024г., постановено по гр.д.№482/23г. по описа на ШОС, в
частите му, с които: 1/ са отхвърлени предявените от В. В. Т., М. А. М. и Х. А.
М. против Гаранционен фонд, гр.София искове в частите им за осъждане на
ответника да заплати на всеки един от ищците сумата, представляваща
разликата над 60 000лв. до 200 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие смъртта на А. М. С., настъпила в резултат на ПТП на
*г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 22.12.2023г. до
окончателното им изплащане; 2/ В. В. Т., М. А. М. и Х. А. М. са осъдени да
заплатят на Гаранционен фонд, гр.София сумата, представляваща разликата
над 214, 28лв. до 1 114, 29лв., представляваща направените по делото
разноски/съразмерно тези отхвърлени части/, като решението е постановено
при участието на трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд - Т. Ж.
А..В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно,
като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по
изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено
и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени и
за горепосочените им части.Претендират се разноски.
1
Въззиваемата страна Гаранционен фонд, гр.София в депозирания отговор
по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си
представител ю.к.К.Я., поддържа становище за нейната неоснователност и
моли решението на ШОС да бъде потвърдено в обжалваните му
части.Претендира разноски.
Третото лице помагач Т. Ж. А., редовно уведомено, не е депозирало
отговор по въззивната жалба в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК.В о.с.з. се явява,
не изразява становище по жалбата.
Частна жалба, подадена от адвокат Н. Н. Д., процесуален представител на
В. В. Т., М. А. М. и Х. А. М., против определение №526/23.07.2024г.,
постановено по гр.д.№482/23г. по описа на ШОС, с което е оставена без
уважение подадената от него молба вх.№3302/26.06.2024г. за изменение на
решение №126/07.06.2024г., постановено по гр.д.№482/23г. по описа на ШОС,
в частта му за разноските по реда на чл.248 от ГПК, чрез присъждане на
допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 14 220лв. с ДДС.В
жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата
подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което подадената молба с пр.осн. чл.248 от ГПК бъде
уважена, като допълнително се присъди на адв.Н.Д. възнаграждение по реда
на чл.38, ал.2 от ЗА в размер, съответстващ на минималния предвиден такъв в
Наредба №1/04г. на ВАдвС.
Въззиваемата страна Гаранционен фонд, гр.София в депозирания отговор
по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си
представител ю.к. К.Я., поддържа становище за нейната неоснователност и
моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В исковата си молба ищците В. В. Т., М. А. М. и Х. А. М., последните двама
малолетни, действащи чрез своята майка и законен представител В. В. Т.,
излагат, че на 15.09.2023г., на път III-2082, км.27+890/с.Кюлевча-с.Марково/, е
настъпило ПТП, самокатастрофа, при което л.а. „Ворво В40“ с рег.№*,
управляван от водача Т. Ж. А., поради несъобразена с релефа и атмосферните
условия скорост, излязъл извън платното за движение в дясно по посока на
движението на МПС и се преобърнал по таван в канавката.В резултат от ПТП
е починал А. М. С., пътувал в л.а. „Ворво В40“ с рег.№*, който е баща на
ищците М. М. и Х. М. и фактически съжител на ищцата В. Т..Вследствие от
смъртта на съответно родителя и съжителя си ищците претърпели
неимуществени вреди - тежки психични болки и страдания.За управлявания
от Т.А., против когото е образувано ДП №136/23г. по описа на ОД на МВР
Шумен, л.а. не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, предвид което легитимиран да отговаря по
претенцията за заплащане на обезщетение за така причинените вреди е
ответникът „Гаранционен фонд“.Предявили писмено претенциите си пред
него на 26.09.2023г., предоставили допълнително на 27.09.2023г. съставен от
компетентното длъжностно лице и съдържащ всички необходими реквизити
констативен протокол за ПТП.По образуваните щета №23210190/27.09.2023г.,
щета №23210191/27.09.2023г. и щета №23210192/27.09.2023г. с писма от
06.10.2023г. ответникът отговорил с искане за представяне на допълнителни
документи, вкл. влязъл в сила акт за приключване на наказателното
производство, с каквито обективно към посочения момент те не са можели да
2
се снабдят.
Вследствие загубата на своя баща и съжител ищците търпят
неимуществени вреди.Те са живеели в едно домакинство в с.М. до трагичната
му смърт в млада възраст-само на * години, ежедневно са били заедно и са се
радвали на общите грижи за децата и семейството.Изключително тежко
приемат загубата му, осъзнават и страдат от факта, че завинаги са лишени от
пълноценното и щастливо семейство, каквото са били преди настъпване на
процесното ПТП, както и от моралната съпружеска и бащина опора, каквато
пострадалият им е давал.Загубата на роден баща в такава ранна възраст
съставлява едно от най-тежките възможни житейски събития така, че дори и
интензивността на страданието да намалява във времето, негативните
последици са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък
завинаги, имайки предвид силната емоционална връзка родител-дете, както и
момента от живота си, когато са го загубили-когато имат най-много нужда от
неговите грижа, любов и подкрепа.Въпреки невръстната си възраст, те
изживяват тежко загубата му, след инцидента се чувстват по-уязвими, по-
несигурни, избухливи, плачливи, тревожни, търсят и питат за баща си.Ищцата
е загубила своята най-голяма емоционална и духовна подкрепа, своя спътник в
живота, баща на децата й и център на семейството.И понастоящем не се е
отърсила от случилото се, страда от посттравматичен стрес, чувство за
несигурност, станала е избухлива, сприхава, плачлива, затворена, изпълнена с
чувство за самота и безпомощност, вкл. как ще продължи живота си и ще се
справи ли сама, не може да спи, нарушена е концентрацията й.
Предвид гореизложеното, претендират ответникът „Гаранционен фонд“ да
бъде осъден да заплати на В. Т. сумата от 200 000лв., на М. М. сумата от
250 000лв. и на Х. М. сумата от 250 000лв., представляващи обезщетение за
претърпените в резултат от смъртта на съжителя, съответно баща им
неимуществени вреди - психични болки и страдания, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 26.09.2023г. до окончателното изплащане.
Ответникът „Гаранционен фонд“, гр.София в депозирания писмен отговор
в срока по чл.131 от ГПК оспорва предявените искове и моли да бъдат
отхвърлени.Не оспорва твърдението, че е бил сезиран с претенции от ищците
във връзка с процесното ПТП, по които са заведени посочените в исковата
молба щети.Излага, че по същите е уведомил ищците, че е необходимо да
представят доказателства, че действително е налице хипотезата на чл.557,
ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, както и да посочат банкови сметки, каквито
доказателства те не са представили, поради което по претенциите е
постановен отказ на 22.12.2023г.Оспорва твърдения механизъм на настъпване
на ПТП.Оспорва твърденията на ищците, че са търпели описаните в исковата
молба болки и страдания, а, ако евентуално са търпели такива, поддържа, че
претендираните размери на обезщетения са изключително завишени,
неотговарящи на действителните вреди, социално-икономическите условия в
страната, стандарта на живот, трайната съдебната практика към годината на
ПТП и противоречат на принципа на справедливост, прогласен в чл.52 от
ЗЗД.Оспорва претенцията за законна лихва от 26.09.2023г.Твърди, че т.к. не е
деликвент или застраховател, а изпълнява чуждо задължение, изплащайки
обезщетение по силата на закона, би дължал законна лихва едва от изтичане на
срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице в случай, че не се
произнесе, а не от датата на сезиране.В случая се е произнесъл в срок по
3
претенцията, поради което лихва би се дължала от датата на отказа-
22.12.2023г., евентуално от датата на подаване на исковата молба-
21.11.2023г.Възразява за съпричиняване в размер на поне 70% от пострадалия,
т.к. същият е знаел и се е съгласил да пътува при неправоспособен водач, в
увредено МПС и без поставен обезопасителен колан.
По искане на ответника в срока и по реда на чл.219, ал.1 от ГПК е
конституиран като трето лице помагач на негова страна Т. Ж. А..Привличане е
поискано предвид разпоредбата на чл.558, ал.7 от КЗ, предвиждаща, че
„Гаранционен фонд“ встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение и лихви, както и разходи за определянето и
изплащането му, като има право на регресен иск срещу виновния за ПТП
водач.
Третото лице помагач Т. Ж. А., редовно уведомено, не депозирало
становище по предявените искове.В о.с.з. се явява, не изразява становище.
С влязлата в сила част от първоинстанционното решение предявените
искове са уважени до размерите от по 60 000лв. за всеки от ищците, ведно със
законна лихва, считано от 22.12.2023г. до окончателното изплащане, исковете
на М. М. и Х. М. са отхвърлени за разликата над 200 000лв. до 250 000лв.,
както и са отхвърлени претенциите на тримата ищци за присъждане на
законна лихва за периода 26.09.2023г.-22.12.2023г.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са искове с пр.осн. чл.558, ал.5, вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ и
чл.86 от ЗЗД.
Между страните не е спорно, а и от представеното по делото удостоверение
за наследници, издадено от община К., се установява, че ищците М. М. и Х. М.
са наследници по закон, низходящи, на А. М. С., поч. на *г.Страните не са
спорили и относно обстоятелството, че А. М. С. е живял във фактическо
съжителство с ищцата В. Т., поне от края на 2018г./ищецът М.М. е роден на
*г./ и до смъртта си.
С влязла в сила на 08.03.2024г. присъда №6/21.02.2024г., постановена по
НОХД №25/24г. по описа на ШОС, Т. Ж. А. е признат за виновен в това, че: 1/
на 15.09.2023г., на път III-2082, км.27+890, в посока от с.Кюлевча, общ.
Каспичан към с.Марково, общ. Каспичан, при управляване на л.а. „Волво В
40“/с поставен рег.№*/, без да има необходимата правоспособност за това,
когато такава се изисква по закон /ЗДвП/, нарушил правилата за движене по
пътищата, а именно: чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в km/h: - за пътно превозно средство от
категория В - 90 км./ч. в извън населено място“, като управлявал МПС с
превишена скорост - 101 км./ч, в резултат на което по непредпазливост
причинил смъртта на А. М. С. и средна телесна повреда на Т. В. В.; 2/ на
15.09.2023 година, на път III-2082, км.27+890, в посока от с.Кюлевча, общ.
Каспичан към с.Марково, общ. Каспичан, при управляване на л.а. „Волво В
40“/с поставен рег.№*/, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден
в ЗДвП и Наредба № I-45/25.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
4
превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните работи.
На осн. чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.С оглед това и тези горепосочени факти се приемат за
установени от съда така, както са посочени във влязлата в сила присъдата по
НОХД №25/24г. по описа на ШОС.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото
писмени доказателства, че към 15.09.2023г. за л.а. „Волво В 40“/с поставен рег.
№*/, с което е причинено ПТП, при което е загинал А.С., не е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
На осн. чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ ответникът е пасивно легитимиран да
отговаря по претенциите на ищците като трети увредени лица, т.к. се
претендира обезвреда на неимуществени вреди, настъпили вследствие на
смърт при ПТП на територията на РБ, от МПС, което обичайно се намира на
територията на РБ, и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.Изпълнена е и
процесуалната предпоставка за допустимост на иска, предвидена в чл.558,
ал.5 от КЗ - предявена претенция от ищците пред Гаранционен фонд с вх.
№24-01-414/26.09.2023г., по която са образувани щета
№23210190/27.09.2023г., щета №23210191/27.09.2023г. и щета
№23210192/27.09.2023г., по които ответникът е отказал да изплати
обезщетение с решение от 22.12.2023г./по посочени в същото причини, вкл., че
не е представен влязъл в сила акт-присъда, споразумение или АУАН с НП
срещу сочения за виновен за процесното ПТП водач, както и банкова сметка
на молителите/.
Ищците са съответно деца и лице, било с починалия във фактическа
семейна съпружеска връзка, която е била продължителна и трайна, предвид
което и съгласно разрешенията, дадени съответно в ППВС №4/25.05.1961г. и
ППВС №5/24.11.1969г., са легитимирани да претендират обезщетение за
търпените от смъртта му неимуществени вреди, които вреди са в пряка
причинно-следствена връзка с осъщественото от виновното противоправно
деяние, установено с влязла в сила присъда.
На осн. чл.558, ал.1 от КЗ размерът на обезщетението, изплащано от фонда,
не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по
задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило
ПТП, като лихвите за забава на ГФ се изчисляват и заплащат при спазване
чл.497 от КЗ.Минималната застрахователна сума/лимит на отговорността/ за
2023г. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, съгласно разпоредбата на чл.492 от КЗ в действащата й
към датата на ПТП редакция, за неимуществени вреди за всяко събитие,
независимо от броя пострадали лица, е 10 420 000лв.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост.Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от
ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне на размера на обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г.При
определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да
се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото
5
конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането,
интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални
болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към
момента на увреждането, израз на което е и минималната застрахователна
сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди в следствие
увреждане или смърт.Като паричен еквивалент на претърпените болки и
страдания справедливите обезщетения за неимуществени вреди изискват
съобразяване на конкретните икономически условия, чийто обективен белег са
и посочените лимити, макар да нямат самостоятелно значение по отношение
на критерия за справедливост.От своя страна икономическите условия в
страната към момента на настъпване на застрахователното събитие се влияят
от множество фактори, като минимална работна заплата/към момента на
деликта 780лв./, инфлационни процеси/9, 5% за 2023г./, нарастване на цените
и др.
Съгласно заключението на комплексната СМАвтЕ от 30.04.2024г. на
в.л.П.В. и в.л.П.П. и обясненията на в.л. в о.с.з. на 07.05.2024г.,
непосредствената причина за смъртта на А. М. С. при ПТП на 15.09.2023г. е
тежка закрита черепно-мозъчна травма, протекла с многофрагментарно
счупване на черепния покрив и основа, кръвоизливи под мозъчните обвивки и
дифузна травма на мозъка.Настъпилите телесни увреждания на пострадалия
са от следния механизъм: при опита на водача на л.а. „Волво В40“ да премине
от десния банкет на пътното платно, същият е предприел рязък завой наляво и
предното дясно колело е заорало в десния край на платното, вследствие което
автомобилът се е преобърнал по таван.При преобръщането по таван пътникът
на предна дясна седалка А. М. С./без поставен обезопасителен колан/ е
изхвърчал от автомобила при преобръщането му и паднал върху лявата
странична част на тялото си в десния край на пътното платно.
Съгласно показанията на св.А.Ат., починалият е бил негов племенник, син
на сестра му.Познава В. и децата им, те живеят в с.М., където живее и
свидетелят.Приживе на А. постоянно е виждал семейството, били весели,
сплотени, не ги е виждал да се карат, да се бият, А. бил грижовен баща,
помагал на жена си в къщи и за децата.Той работел, В. гледала децата.След
смъртта му В. се затворила в себе си, била умислена, станала по-избухлива.Х.
е малък и не разбира, но М. е по-голям и вече разбира, в началото го лъжели,
че А. работи в Г., но после разбрал и станал раздразнителен, плаче, иска да
ходи до гробището при баща си.В. и децата често ходят до гробището,
плачат.В. сега живее сама с децата си.Няма друг мъж.
Съгласно показанията на св.Р.Х. същата е съседка на ищците.Познавала А.
приживе.Семейството на А. и В. било много хубаво, задружно, той се грижил
много добре за тях, работил, тя гледала децата, била весела, общувала с
всеки.След инцидента В. е по-затворена, не общува с никого, постоянно
плаче, не се храни, взема успокоителни, често ходи до гробището с децата/на
голямото казала 2 месеца след инцидента, че баща му е починал/, сега живее
сама с децата.
Съгласно показанията на св.Т.В., същият е брат на ищцата.Той е пътувал в
същия л.а. при инцидента, А. седял отпред до шофьора, свидетелят отзад.Не
помни да са имали поставени колани, прозорците на колата не са били
отворени, А. и водачът не са употребявали тогава алкохол.
6
Съгласно заключението на комплексната СППЕ от 30.04.2024г. на в.л. С.Н.
и в.л. Е.Д.а, личностовите преживявания при В. Т. и М. М. към момента на
загубата феноменологично са отговаряли на стресогенна ситуация от най-
висок ранг.Х. М. е във възраст, в която все още не разбира на когнитивно ниво
загубата.Преживяваното от ищцата е стресогенен фактор с голяма
интензивност и към момента тя има оплаквания от негативния афективен
регистър, които попадат в синдромната характеристика на диагностичната
категория разстройство в адаптацията.Непосредствено след смъртта на А.С.,
тя е преживяла остра стресова реакция - преходно разстройство със значителна
тежест, в отговор на силен стрес, продължаващо от няколко часа, до няколко
дни, характеризиращо се с усещане на зашетеменост и включва емоционални,
двигателни, вазомоторни и поведенчески нарушения, на по-късен етап е
настъпила когнитивната преработка на травматичното преживяване, когато в
пълнота се осъзнава случилото се и последиците от него, и тогава типичните
реакции включват чувства на загуба, тъга, отчаяние.От субективно
споделеното от ищцата става ясно, че след смъртта на съжителя си е била
подтисната, тревожна, раздразнителна, отпаднала, нямала апетит, не спяла,
измъчвали я страхове за бъдещето, което може да се определи като
разстройство в адаптацията - тревожно-депресивна реакция.С времето
симптоматиката се редуцирала, макар, че все още персистирала и се
отразявала на социалното й функциониране, макар, че не би могло да се
определи към настоящия момент като дисфункционално.
Починалият е бил на * години, в работоспособна и млада възраст, в
разцвета на жизнените си сили, работил до смъртта си, за да осигурява
издръжката на своето семейство.От цитираните свидетелски показания/тези
на св.Ат. ценени при условията на чл.172 от ГПК, но и като непротиворечащи
на останалия събран по делото доказателствен материал/, кредитирани от съда
като базирани на лични и непосредствени възприятия, безпротиворечиво се
установява, че между В.Т. и починалия е имало трайна емоционална връзка,
отличаваща се с обич, силна привързаност и съпричастност с нуждите и
проблемите на другия, а между М.М. и Х.М., и починалия е имало обичайната
дълбока емоционална връзка родител - дете, отличаваща се с много обич,
доверие, грижа, привързаност.Внезапната му трагична смърт е била загуба на
главата и стожера на едно сплотено семейството, към когото са се отнасяли с
любов и уважение.Фактическото съжителство е започнало поне от края на
2018г., т.е. когато ищцата е била на * години, и продължило за период от 5
години, през който период А.С. е бил основната й жизнена опора.Децата са
били на възраст, съответно от *г. и *г., отглеждани от раждането си в
семейството, като М.М., макар и в сравнително ниска възраст, вече осъзнаващ
безвъзвратността на загубата.Травмата от загубата на единия родител,
настъпила на такава детска възраст, в която основно се разчита при
израстването именно на грижите, обичта и морална подкрепа на родителите,
остава доживотен белег в съзнанието.Ищците ще продължават търпят
емоционални, сетивни и когнитивни липси от загубата на бащината фигура в
семейството и това ще се отрази на психоемоционалното им развитие.От
внезапната смърт на А.С. ищцата е претърпяла изключително силни
емоционални страдания, първоначално остра стресова реакция, свързана с
преживявания на интензивен страх, безпомощност, ужас, породени от сблъска
с настъпилата смърт, а понастоящем продължава да има оплаквания
7
негативния афективен регистър/тревожност, раздразнителност/, определени
като тревожно-депресивна реакция, водеща до нарушаване на социалното
функциониране/не може да спи, чувства се потисната, не вижда перспективи
пред себе си/.
Съобразявайки продължителността и интензитета на претърпените
неимуществени вреди по повод непрежалимата загуба на бащата на ищците,
съответно фактическия съжител на ищцата, възрастта и общественото
положение на починалия, обстоятелствата, при които е настъпила внезапната
му смърт, степента на родствена близост, действителното естество и
съдържание на отношенията в семейството на починалия, силната
емоционална привързаност между членовете на семейството, мястото, което
починалият до смъртта си е заемал в живота на всеки от един от ищците,
необратимия характер на понесените морални болки и страдания,
обществено-икономическите условия в страната към момента на проявление
на вредите и към настоящия момент, нивата на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент, съдът приема, че
обезщетението за всеки от малолетните ищци следва да се определи в размер
от по 150 000лв., а за втората ищца от 120 000лв., явяващ се съобразен с така
установените в производството, че са търпени от ищците емоционални болки
и страдания от загубата на А.С. и психичната травма, която ще остане до
живот за всеки от тях, като се отчита и обстоятелството, че макар и бавно след
първоначалния шок емоционалното състояние на В.Т. е започнало да се
подобрява, с времето симптоматиката се е редуцирала, като понастоящем
състоянието й не би могло да се определи като дисфункционално, както и
това, че обективното затруднение на преживелия съжител по отглеждането на
децата няма съдържанието на търпима емоционална болка и душевно
страдание в пряка причинност със загубата на починалия съжител, а е в
причинност с изпълнението на морален, родителски дълг, а по отношение на
децата и това, съгласно заключението на в.л., понастоящем за същите не са
констатирани продължаващи оплаквания от негативния афективен спектър.
По възражението за съпричиняване.
По въпроса за предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди
при принос на пострадалия, съществува задължителна практика - ППВС
№17/1963г.Последователно e застъпваното от ВКС /напр. решение
№97/29.06.2019г. по т.д. №1084/15г. II т.о., решение №60097/13.09.2021г. на
ВКС по т. д.№1600/20г., II т.о. и множество други/ принципното становище, че
при въведено от ответника в срок възражение за наличие на съпричиняване
той следва да докаже, при условие на пълно главно доказване, конкретния
обективен принос.Приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от
наличието на категорично доказани в процеса действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането.В случаите, при които пострадалият е пътувал в
лек автомобил, без да ползва предпазен колан, това обстоятелство не обуславя
само по себе си приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД.Намаляването на
обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличие на категорични
доказателства, че вредите не биха били настъпили, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
Съгласно заключението на цитираната комплексна СМАвтЕ от 30.04.2022г.,
процесният л.а. „Волво В40“, в който към момента на ПТП А.С. е стоял на
8
предната дясна седалка до водача, е бил оборудван на всички 5 места с
обезопасителни колани, като страничните отпред и отзад са от триточков
тип.Предвид обстоятелствата, че А.С. е изпаднал от автомобила по време на
преобръщането, че от установените при аутопсията травматични увреждания
липсват такива, които категорично да сочат, че са свързани с употребата на
обезопасителен колан, както и, че част от уврежданията са в резултат от
свободното движение на тялото в купето на автомобила преди изпадането, е
прието, че липсват каквито и да било факти и данни А.С. да е бил с поставен
обезопасителен колан при настъпване на ПТП.Съвкупно ценени заключението
и показанията на св.Т.В./роднина на ищците/, според които същият няма
спомен А.С. да е имал поставен обезопасителен колан, установяват, че при
настъпване на ПТП А.С. не е имал поставен обезопасителен колан в
нарушение изискванията на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно същото заключение, при поставен предпазен колан пострадалият
при преобръщането на автомобила би останал фиксиран към седалката и
облегалката на седалката и вероятността да получи значителни травматични
увреждания при съприкосновение с интериора на автомобила е по-малка, а
изпадане от автомобила и удар при върху платното практически не е
възможно.Травматичните увреждания в лявата странична част на главата /У-
образна разкъсно-контузна рана слепоочно в ляво, с обилно кръвонасядане на
меките черепни обвивки и многофрагментна фрактура в лявата странична
част на черепа - под описаната рана/, както и уврежданията в лявата странична
част на тялото/шест леви ребра, ляв бъбрек/ са получени при изпадане на
тялото от автомобила върху пътното платно, което при поставен предпазен
колан е било предотвратимо.При поставен колан е малко вероятно да се
получат травматични увреждания в областта на гърба и поясната област, тъй
като същите са била разположени върху облегалката на дясната седалка.При
правилно поставен предпазен колан могат да бъдат получени травматични
увреждания по крайниците, тъй като същите не се обхващат от колана и могат
да контактуват с детайли на купето в условията на ПТП.Такива са
установените охлузвания по десните крайници, външната страна на лявото
коляно, лявата подбедрица.Тези увреждания обаче, независимо от начина им
на причиняване са плитки и повърхностни, не засягат подлежащите кости,
съдови и нервни структури, и нямат пряко отношение към настъпилата смърт.
Съгласно обясненията на в.л. по комплексна СМАвтЕ в о.с.з. на
07.05.2024г., ако пътниците имаха колани, те щяха да си останат по местата
при преобръщането, а т.к. не е имало смачкване на тавана на автомобила,
нямаше да имат съществени уврежданията в областта на главата.Възможно е
да е имало съприкосновение между главата на пострадалия и детайли от
купето, но те нямат общо с причината за смъртта.Причината за смъртта е
получената черепно-мозъчна травма в лявата слепоочна област на главата,
където е счупен черепът и която рана е настъпила при изпадането на тялото от
автомобила, при което изпадане то е паднало на лявата си страна - освен
травмата в лявата част на главата, рана има на левия лакът, счупени са 6 леви
ребра и има разкъсване на левия бъбрек.
Предвид така установеното от заключението/същото е оспорено от ищците
в тези му части, но в производството от тях не са ангажирани други
доказателства, които да го опровергават/ и съдът приема, че липсата на
поставен обезопасителен колан е допринесло за настъпване на увреждането,
9
защото при поставен колан А.С. не би получил именно тези травми в областта
на главата, станали непосредствената причина за смъртта.Приема се в
съдебната практика - решение №350/17.10.2011г. по гр.д. №1382/10г., ВКС, IV
г.о., решение №31/04.04.2019г. по гр.д.№1267/18г., ВКС, I т.о. и др., че е
налице принос за настъпване на вредоносния резултат от пострадалото лице и
в хипотезата, когато е пътувало в моторно превозно средство, управлявано от
неправоспособен водач, при знание за този факт, т.к. съгласието да бъдеш
превозван от неправоспособен водач на МПС означава сам да се поставиш в
ситуация на повишен риск от увреждане с оглед некомпетентността на
шофьора.Рискът следва от знанието за липса на квалификация за управление
на МПС и от съответната възможност да се направи основателно
предположение за настъпването на вредоносния резултат.Поемането на такъв
риск представлява съпричиняване на увреждането по смисъла на чл.51, ал.2
ЗЗД.Третото лице помагач Т.Ж. е заявило пред първоинстанционния съд, че са
се познавали от малки с А.С., били са приятели и са работили заедно, както и,
че е управлявал автомобил в селото, в което живеят.В обясненията си в
досъдебното производство е заявил, че А.С. е брат на жената, с която живее на
семейни начала-М. М. А., както и, че никога не е имал свидетелство за
управление на МПС, но въпреки това управлявал МПС.Обстоятелството, че
той е бил неправоспособен водач, е установено с цитираната
присъда.Близките им още от детството отношения в малко населено място и
постоянните им контакти впоследствие правят малко вероятно незнанието на
този факт.
При определяне степента на съпричиняването е необходимо да се извърши
съпоставка на поведението на участниците в произшествието, като
съразмерността на действията или бездействията на пострадалия с останалите
обективни и субективни фактори, станали причина за настъпване на ПТП, ще
определят и приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат.Преценката е комплексна, като се определя степента на обективна
вредоностност, както и дали действието или бездействието е противоправно и
ако е виновно, каква е вината на пострадалия.Намаляването се определя
според размера на причиняването в общата вреда с оглед всички факти и
обстоятелства и конкретно се взема предвид нарушението от страна на
пострадалия, за да настъпи противоправният резултат.При определяне обема
на съпричиняване се изисква определяне на целия увреждащ
комплекс.Съгласно разясненията в т.7 от ППВС 17/63г. следва да се установи
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат.В случая първопричина за настъпване на увреждането е
противоправното деяние на водача на автомобила Т.Ж., изразяващо се в
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, при което се е достигнало до обръщане на
автомобила по таван.Същевременно е установено, че ако А.С. бе с поставен
обезопасителен колан, то той би останал фиксиран към седалката и
облегалката на седалката и не би изпаднал от автомобила, а ако не беше
изпаднал от автомобила, не би се достигнало до удар на тялото, вкл. лявата
част на главата, в пътното платно, при който и удар са получени
травматичните увреждания в лявата странична част на главата /У-образна
разкъсно-контузна рана слепоочно в ляво, с обилно кръвонасядане на меките
черепни обвивки и многофрагментна фрактура в лявата странична част на
черепа - под описаната рана/, които са непосредствената причина за смъртта
10
му.Доколкото таванът на автомобила не е бил смачкан, като не е имало и
сблъсък на автомобила с друг автомобил или сблъсък с друг предмет пред
него, то и при поставен колан биха се получили травматични увреждания по
крайниците, необхванати от колана и контактуващи с детайли на купето, но
установените охлузвания по десните му крайници, външната страна на лявото
коляно, лявата подбедрица са били плитки и повърхностни, като не са засягали
подлежащите кости, съдови и нервни структури, и са нямали пряко отношение
към настъпилата смърт.
Съпоставяйки приноса на водача на автомобила и този на пострадалия при
именно така установения механизъм на настъпване на смъртта и
възможността този изход да бъде предотвратен при поставен колан, съдът
приема за общия противоправен резултат обем съпричиняване на пострадалия
в размер на 50%.Така обезщетението за В.Т. възлиза на 60 000лв., а за всяко от
децата на 75 000лв.
Предвид частичното несъвпадане крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на ШОС следва да
бъде отменено в частите му, с които исковете на М.М. и Х.М. са отхвърлени за
разликата над 60 000лв. до 75 000лв. и вместо него постановено друго, с което
претенциите им се уважат в посочените части, ведно със законна лихва,
считано от 22.12.2023г./няма оплаквания във въззивната жалба относно
началната дата на присъждане на законна лихва от първоинстанционния
съд/датата на отказа на ответника за изплащане на обезщетение//.В останалите
му обжалвани части решението следва да бъде потвърдено.
Страните претендират присъждане на разноски за въззивна
инстанция.Въззивниците при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 18.10.2024г.Общият
материален интерес пред настоящата инстанция възлиза на 420 000лв.С оглед
задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с
решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, определените с Наредба
№1/09.01.2004г. на ВАдвС минимални размери на адвокатските
възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между
страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени
договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл.78,
ал.5 от ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на
чл.101, пар. 1 ДФЕС.Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда, вкл. когато той определя
възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА.Тези размери, както и приетите
за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с
оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът
на спора, интересът, видът и броят на предявените искови претенции и
тяхното съединяване, видът и количеството на извършената работа, и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото.Спорът пред настоящата
инстанция е разглеждан в едно о.с.з., в което не са събирани
доказателства.Същевременно производството, независимо от материалния
интерес, е с ниска фактическа и правна сложност, в голямата си част фактите
са общи за тримата ищци, а по част от тях страните са обвързани от
формираната СПН по влязлата в сила част от първоинстанционното
решение.При неприлагането на Наредба №1/09.01.2004г. на ВАдвС и
11
съобразяване горепосочените обстоятелства, вкл. видът и количеството на
извършената работа и преди всичко с оглед фактическата и правна сложност
на делото, съдът приема, че възнаграждение в размер от 6 000лв. без ДДС и с
ДДС/адв.Н.Д. е регистриран по ЗДДС/ 7 200лв. съответства на пазарните
условия и се явява справедливо и обосновано.Съобразно уважената част от
исковите претенции/30 000лв./ и общия интерес пред настоящата
инстанция/420 000лв./ съразмерно се следва сумата от 515лв.За уважената
част от исковете от настоящата инстанция се следва допълнително
възнаграждение за първа инстанция на представителя на ищците в размер на
500лв. или общо за двете инстанции 1015лв.Въззиваемата страна претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на осн.
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25 от НЗПП в размер на 400лв., от което съразмерно
с неоснователната част от жалбата/390 000лв./ се следва сумата от
371лв.Разноските за първа инстанция на ответника, съобразно новия резултат,
следва да се редуцират до 1 050лв. На осн. чл.78, ал.6 от ГПК въззиваемата
страна, ответник в производството, следва да бъде осъдена да заплати
дължимите за първа и въззивна инстанция държавни такси за сумата от
30 000лв., в размер съответно от 1200лв. и 600лв., или общо 1 800лв.
По частната жалба.
С първоинстанционното решение съдът е присъдил на осн. чл.38, ал.2 от
ЗА възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на процесуалния
представител на ищците адв.Н.Д. в размер на 3 000лв. с оглед фактическата и
правна сложност на делото и обема на извършената работа.С молба,
депозирана в срока по чл.248, ал.1 от ГПК/в случая в срока за обжалване на
решението/, е поискано изменение на решението в частта за разноските, чрез
присъждане на допълнително такова в размер на 14 220лв. с ДДС,
съответстващ на минималното такова по Наредба №1/04г. на ВАдвС,
съобразно уважената част от исковете.В депозирания в срока по чл.248, ал.2 от
ГПК отговор по молбата ответникът е поддържал становище за нейната
неоснователност.С обжалваното определение молбата е оставена без
уважение.
Както се изложи, с оглед задължителния характер на даденото тълкуване на
чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС,
определените с Наредба №1/09.01.2004г. на ВАдвС минимални размери на
адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара
между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени
договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл.78,
ал.5 от ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на
чл.101, пар. 1 ДФЕС.Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда, вкл. когато той определя
възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА.Тези размери, както и приетите
за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с
оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът
на спора, интересът, видът и броят на предявените искови претенции и
тяхното съединяване, видът и количеството на извършената работа, и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото.Производството пред ШОС
е разгледано в едно о.с.з., в което са събрани писмени и гласни доказателства и
изслушани две експертни заключения.Производството, независимо от
12
материалния интерес, е с ниска фактическа и правна сложност, в голямата си
част фактите са общи за тримата ищци.Присъденото възнаграждение в размер
на 3 000лв. е съразмерно на уважените от ШОС части/180 000лв./ от исковите
претенции и видно от този размер, глобалното определено възнаграждение/за
700 000лв./ за първа инстанция е било в размер на 11 667лв.Съдът приема, че
общо възнаграждение в размер на 11 667лв. при посочената ниска фактическа
и правна сложност на делото и разглеждането му в едно о.с.з. пред ШОС се
явява справедливо и обосновано, и не се налага неговото
увеличение.Напротив общото минимално възнаграждение по посочената
наредба при интерес от 700 000лв. би било в размер на 30 650лв. без ДДС,
което съдът намира за несъответно на вида и количеството на извършената
работа, и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.По
изложените съображения съдът приема, че молбата за изменение
първоинстанционното решение в частта за разноските е неоснователна,
поради което обжалваното определение, като правилно, следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №126/07.06.2024г., постановено по гр.д.№482/23г. по
описа на ШОС, в частите му, с които: 1/ са отхвърлени предявените от М. А.
М. и Х. А. М. против Гаранционен фонд, гр.София искове в частите им за
осъждане на ответника да заплати на всеки един от двамата ищци сумата,
представляваща разликата над 60 000лв. до 75 000лв., представляваща
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, вследствие смъртта на А. М. С., настъпила в резултат на
ПТП на *г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
22.12.2023г. до окончателното им изплащане; 2/ М. А. М. и Х. А. М. са
осъдени да заплатят на Гаранционен фонд, гр.София от общата сума 1 114,
29лв. само сумата, представляваща разликата над 1 050 до 1 114, 29лв.,
представляваща направените по делото разноски/съразмерно тези отхвърлени
части/, като решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на Гаранционен фонд - Т. Ж. А., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, БУЛСТАТ *********, да заплати на М. А.
М., ЕГН **********, малолетен, действащ чрез своята майка и законен
представител В. В. Т., ЕГН **********, сумата, представляваща разликата над
60 000лв. до 75 000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди-морални болки и страдания, вследствие смъртта на А.
М. С., настъпила в резултат от ПТП на *г., ведно със законна лихва върху
главницата, представляваща разликата над 60 000лв. до 75 000лв., считано от
22.12.2023г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, БУЛСТАТ *********, да заплати на Х. А.
М., ЕГН **********, малолетен, действащ чрез своята майка и законен
представител В. В. Т., ЕГН **********, сумата, представляваща разликата над
60 000лв. до 75 000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди-морални болки и страдания, вследствие смъртта на А.
М. С., настъпила в резултат от ПТП на *г., ведно със законна лихва върху
13
главницата, представляваща разликата над 60 000лв. до 75 000лв., считано от
22.12.2023г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №126/07.06.2024г., постановено по гр.д.
№482/23г. по описа на ШОС, в частите му, с които: 1/ са отхвърлени
предявените от В. В. Т., М. А. М. и Х. А. М. против Гаранционен фонд,
гр.София искове в частите им за осъждане на ответника да заплати на
първата ищца сумата, представляваща разликата над 60 000лв. до 200 000лв., а
на втория и третия ищец на всеки сумата, представляваща разликата над
75 000лв. до 200 000лв., представляващи обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта
на А. М. С., настъпила в резултат на ПТП на *г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 22.12.2023г. до окончателното им изплащане; 2/
В. В. Т., М. А. М. и Х. А. М. са осъдени да заплатят на Гаранционен фонд,
гр.София сумата, представляваща разликата над 214, 28лв. до 1 050лв.,
представляваща направените по делото разноски/съразмерно тези отхвърлени
части/, като решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на Гаранционен фонд - Т. Ж. А..
ПОТВЪРЖДАВА определение №526/23.07.2024г., постановено по гр.д.
№482/23г. по описа на ШОС.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, БУЛСТАТ *********, да заплати на адв.Н.
Н. Д., ЕГН **********, сумата от 1 015лв., представляваща възнаграждение за
оказана безплатно адвокатска защита на В. В. Т., М. А. М. и Х. А. М. пред
първа и въззивна инстанция, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, БУЛСТАТ *********, да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд-
Варна сумата от 1 800лв., представляваща държавни такси, на осн. чл.78, ал.6
от ГПК.
ОСЪЖДА В. В. Т., ЕГН **********, М. А. М., ЕГН **********, и Х. А. М.,
ЕГН **********, двамата малолетни, действащи чрез своята майка и законен
представител В. В. Т., ЕГН **********, да заплатят на „Гаранционен фонд“,
БУЛСТАТ *********, сумата от 371лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3, вр. ал.8 от
ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на „Гаранционен фонд“, гр.София Т. Ж. А..
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14