Решение по дело №1973/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1631
Дата: 29 септември 2022 г.
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20227180701973
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1631                                           

град Пловдив, 29.09.2022 година                         

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, XXIII състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ  

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

при секретар Христина Николова и участието на прокурор Петър Петров, като разгледа КАНД № 1973/2022г. по описа на съда, докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе съобрази следното:

Производство по чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от И.В.А. *** чрез адв.П. против Решение №1177/06.06.2022г., постановено по АНД №20225330201411/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив-VII н.с., с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ Серия К №3703136, издаден от ОД на МВР- гр.Пловдив за наложено  му на осн. чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 ЗДвП административно наказание „глоба в размер на 100 лева“ за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, установено чрез АТСС. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати разноски в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, като се развиват доводи за допуснати съществени нарушения на съдебните правила, изразяващи се в направените изводи при обсъждане на доказателствата и за липса на пороци на проведения административно- наказателен процес. Настоява се за отмяна на съдебното решение му и отмяна на издадения ЕФ. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР-Пловдив, редовно призована не взима становище по касационната жалба и обжалваното решение на Районния съд. Не претендира разноски.

Контролиращата страна чрез участвалия представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба и счита, че първоинстанционният съдебен акт като законосъобразен, следва да бъде оставен в сила.

Касационният състав, като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните за това съображения:

Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба от И.В.А. против процесния ЕФ сер.К №3703136, издаден от ОД на МВР- гр.Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до това, че на 13.06.2020год. в 05:37ч. в гр.Пловдив, на ул.*** №111, в посока бул.***, при ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч чрез използвано АТСС „АRN CАМ S1“ №11743са и отчетен толеранс в полза на водача от 3 км/ч е установено превишение от 30км/ч на скоростта на предвижване на водач на лек автомобил Шкода Фабиа с ДК №********, собственост на Такси-1-2009 ЕООД, което е административно нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП и за което на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.1 ЗДвП е определено и наложено административно наказание „глоба в размер на 100 лева“. Към ЕФ е приложен снимков материал с посочен номера на автомобила, справка за собственост, протокол за използване на АТСС №1030р-188828 от 13.06.2020г. със снимков материал на АТСС, заповед за оправомощаване, протокол за техническа изправност на АТСС от БИМ, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, протокол за преглед на запис с нарушение. В хода на първоинстанционното съдебно производство не са събирани други писмени доказателства. За да потвърди обжалваният ЕФ, районният съд е приел, че по безспорен и категоричен начин е установено извършеното административно нарушение и неговия автор, законосъобразно е определена и наложена и съответната санкция, с което са изпълнени всички законови изисквания по неговото издаване.

Решението на съда е правилно.

Първоинстанционният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които са дадени законосъобразни правни изводи за съставомерност за извършено административно нарушение от конкретното административнонаказано лице. В дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване на нарушението, авторът на административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на установената съдебна практика. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства относно механизма на извършване на нарушението, обстоятелството, че е санкционирано юридическото лице, а не физическо лице, което го представлява, което е довело до законосъобразно изпълнение на административно – производствените правила. Съобразно правилата, възведени с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Спазена е процедурата по издаване на атакувания електронен фиш. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на  районния съд, се споделят и от настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

Наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни. Във  връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че те са същите, които той е поддържал и пред районният съд, който е дал законосъобразен отговор на всички тях. Посочената разпоредба на чл.91 ал.3 ЗМВР не е съответна на извършеното нарушение и искането за събиране на доказателства за нейното приложение е неоснователно. Неизпълнението на същата не може само по себе си да послужи като основание, обосноваващо съществен порок на проведения административно – наказателен процес от категорията, водещи до ограничаване правата на нарушителя и съставляващи извод за незаконосъобразност на издадения ЕФ. В случаят законосъобразно е ангажирана обективната отговорност на касатора като управител на дружеството собственик на МПС, поради което и законосъобразно е определена административната санкция. Не съществува двусмислието, посочено от касатора като нарушение на административно производствените правила. Ето защо възражението е неоснователно. По всички направени възражения решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на електронния фиш, като е формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

С оглед този изход на спора разноски се дължат на ответника, който не е направил своевременно искане за тяхно присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне по тях. 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Пловдивският административен съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1177/06.06.2022г., постановено по АНД №20225330201411/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив-VII н.с.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                      

                     2.