РЕШЕНИЕ

 

№1304/19.7.2018г.

Година 2018                             Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                     двадесет и трети състав

На   втори юли                                               Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                                         Съдия  :Даниела Михайлова

Секретар   : Пламен Пламенов

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 5736  по описа на съда за 2017г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на  „М.” ООД, представлявано от А.М.В.,   против Наказателно постановление № 03-006803/ 10.09.2016г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „М.” ООД  е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на  2 000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 413  ал.2 от КТ. 

            В жалбата са наведени множество доводи за това, че между дружеството и пострадалия работник не е имало трудово-правни отношения, което да наложи провеждането на начален инструктаж.Твърди се и че след като проверката от контролните органи е била извършена на 03.08.2016г., то не е възможно да се констатира нарушение, извършено на 02.08.2016г.Поради тези и други съображения се иска цялостна отмяна на постановлението. 

              В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована,   представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв. А. отново излага съображения, че неправилно е било прието, че към датата на нарушението наказаното дружество е имало качеството на „ работодател“ спрямо пострадалия работник.Тя навежда и доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с приетата правна квалификация на нарушението.В заключение адв.А. пледира постановлението да бъде отменено изцяло, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

            Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание  се явява упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното наказателно постановление.

            След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа   страна следното:                 

          На 02.08.2016г. в зърнобаза в с.Тръстиково, общ.Аврен, стопанисвана от „М.” ООД, възникнала трудова злополука, при която Я.Я.паднал   от шахта върху бетонна настилка и по-късно починал в болнично заведение.

           По този повод на 03.08.2016г. служители на Д „ИТ“-Варна, един от които св.П.Е., извършили проверка в обекта.До вътрешността на базата се влизало през портал, на който имало охрана.Имало и масивна висока ограда.При проверката св.Е. снел обяснения от лицата, присъствали по време на инцидента, от св.Я., с когото пострадалия бил по-рано през деня, както и от управителките на дружеството.Той огледал и мястото, от където работника бил паднал, а именно шахта за зърно с височина над 4 метра, на която имало монтирана стълба за изкачване.Св.Е. установил още, че Я.в предходни периоди от време е бил служител на „М.” ООД, като е бил назначаван на различни длъжности .Към момента на инцидента обаче той нямал сключен трудов договор.От дадените от св.Я. обяснения станало ясно, че по-рано същият ден пострадалия бил провел разговор по телефона с г-жа В. и бил извикан на работа в зърнобазата.Охранителят на портала- М.Р., също в обясненията си потвърдил, че е получил разпореждане от г-жа В.да допусне на територията на базата Я., който отишъл там около 12.00ч. и след около половин час пострадал , падайки от шахтата.Св.Е. проверил книгата за начален инструктаж, в която не било документирано провеждането на такъв на пострадалия.След приключване на проверката бил изготвен Протокол № ПР1632529/30.08.2016г., в който били описани направените констатации и били дадени съответните предписания. 

          Поради така установеното при проверката св.Е. съставил против  „М.” ООД в качеството му на работодател акт за това, че   е допуснато до работа лицето Я.Я.като механик в производствено звено на предприятието-зърнобаза в с.Тръстиково, което не е инструктирано и няма документиран проведен начален инструктаж в книга за инструктажи.Било прието, че нарушението е извършено на 02.08.2016г. и квалифицирано като такова по чл.12 ал.1 вр. чл.11 ал.1 и ал.5 от Наредба № РД-07-02 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж.Актът бил предявен на въз.В. като представляващ дружеството,  която вписала като възражения, че пострадалия към 02.08.2016г. не е бил в трудови провоотношения и не е допускан до работа в зърнобазата. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани и писмени възражения, в които отново категорично било отречено обстоятелството, че между „М.” ООД и Я.е имало трудово правоотношение.Било описано, че същият в предходни периоди е бил служител на дружеството, но е бил освободен поради честа употреба на алкохол.Било посочено още, че в деня на инцидента Я.е бил на територията на зърнобазата, но единствено като външно лице-посетител, поради което и не е имало необходимост да бъде инструктиран като лице на трудов договор.В заключение било направено искане до бъде приложена разпоредбата на чл.54  от ЗАНН.Депозираните възражения били разгледани и с мотивирано становище приети за неоснователни.

           Въз основа на издадения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление № 03-006803 / 10.09.2016г.В него административно-наказващият орган посочил, че „М.” ООД, в качеството си на работодател, е допуснал Я.като механик в производствено звено на предприятието-зърно база с.Тръстиково, като не е документирал провеждане на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в Книга за инструктаж, което е било установено при разследване на трудов инцидент, станал на 02.08.2016г. със смъртен изход.Нарушението   било квалифицирано като такова по чл.11 ал.5 вр. чл.12 ал.1 и ал.2 от  Наредба № РД-07-02  от за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж.  За него  на основание чл.416 ал.5 вр. чл.413 ал.3 от КТ, на „М.” ООД, била   наложена „Имуществена санкция” в размер на  2 000лв. 

           На дружеството с друго наказателно постановление била наложена „имуществена санкция“   в размер на 1 500лв., за това че допуснало лицето да престира труд без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните, което било обжалвано.Било издадено и Постановление по чл.405 „а“ от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение между „М.” ООД и пострадалия.То било обжалвано пред Административен съд-Варна, като с Решение № 2264/15.12.2017г. било потвърдено.Съдебният акт бил обжалван пред ВАС.

           Междувременно по повод на инцидента било образувано досъдебно производство.С Постановление от 30.10.2017г. на прокурор при ВОП наказателното производство било прекратено.В хода на разследването се установило, че преди инцидента Я.е употребил алкохол, както и че отишъл в зърнобазата, защото имал уговорка с единия от управителите на дружеството-Н. В., да разговаря с нея за това дали може да постъпи на работа.Когато пристигнал в базата там имало камион със зърно, който следвало да бъде разтоварен.Я., въпреки че не бил работник там и нямал трудови правоотношения, решил да помогне при разтоварване на зърното.За това разпоредил на водача на камиона да започне да разтоварва , който останал с впечатление че мъжът е работник в базата.За това започнал да разтоварва в съответната шахта.Я.от своя страна взел чук и щанга , покатерил се по метална стълба до шахтата и малко  след това паднал от нея върху бетонната настилка, а по-късно починал.При изготвената съдебно-медицинска експертиза се установило, че причината за смъртта му е тежка черепно-мозъчна травма, съчетана с тежка гръдна травма.В кръвта му била установена концентрация на алкохол от 2,33 промила, което съответствало на средна степен на алкохолно повлияване, при която са налице тежки нарушения в координацията на движението, равновесието, адекватната преценка на околната действителност и собствените постъпки и др.За изясняване на причините за настъпване на злополуката била назначена съдебно-медицинска и техническа експертиза, според която металната стълба, по която се е качвал пострадалия и в последствие е паднал от нея, не е предпоставка за инцидента, тъй като имало достатъчна якостна здравина и била използвана на съответното технологично място.При тези факти по делото прокурорът при ВОП приел, че причината за смъртта на Я.са били неговите собствени действия.Той бил започнал по своя инициатива действия по разтоварване на зърното в шахтите, предприел е ползване на стълбата на шахтата без валиден трудов договор и без знанието на ръководството на зърнобазата, без да е преминал инструктаж, без лични предпазни средства и в нетрезво състояние.Именно степента на алкохолно повлияване , при която са били налице тежки нарушения в координацията на движението и равновесието на Я.била в пряка причинна връзка с падането му от стълбата, което съчетано с това, че не е използвал лични предпазни средства, като каска и др., са довели като пряк резултат до получаване на травматичните увреждания и от там до настъпване на неговата смърт.Поради тези съображения прокурорът при ВОП приел, че не е налице престъпление по чл.123 ал.1 от НК и прекратил наказателното производство.

          В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св.П.Е.-актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.От тях се установи, че проверката в обекта е била извършена на 03.08.2016г., че са били събрани доказателства за това, че пострадалия е бил извикан на работа от една от управителките, както и че не му е бил проведен начален инструктаж.Св.Е. описа  как се осъществява достъпа до зърнобазата, както и че от извършените от Я.действия е направил извод, че същият е изпълнявал длъжността „ механик „.По искане на процесуалният представител на наказаното дружество съдът допусна до разпит св.Н.М.. Доколкото той  не е бил очевидец на инцидента, а описа установената в базата практика лицата да бъдат инструктирани преди да бъдат допуснати до работа, съдът намира, че няма пречка неговите показания също да бъдат кредитирани.По искане на процесуалният представител на наказващият орган съдът допусна до разпит св.В.Я., чиито показания също кредитира.Свидетеля посочи, че е възприел как Я.преди обяд на 02.08.2016г. провежда разговор по мобилния си телефон и заявява“Да, госпожо В., идвам на работа“.Св.Я. заяви още, че пострадалия е бил употребил алкохол, както и че е очаквал около 12.00ч. да бъде взет от кола на дружеството и закаран в базата, където по-късно е пострадал.

            Съдът приобщи представените и от двете страни писмени доказателства- заверени копия от постановление на ВОП, справки от НАП, СМЕ, Решение № 2264/15.12.2017г. на Административен съд-Варна и протокол от съдебно заседание от 09.10.2017г., касационна жалба срещу решението, обяснения от В.Я., справки и заповеди от „М.“ ООД, удостоверения, справки от ТР и д, които кредитира изцяло.

              Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото   доказателства и тези по административно-наказателната преписка, както и приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

            Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

           Жалбата е процесуално допустима , депозирана в срок  и от надлежна страна,   поради което и е приета за разглеждане.

            Наказателното постановление № 03- 006803/ 10.90.2016г. е издадено от компетентен орган съгласно чл.416 ал.5 от КТ ,   Заповед  №  -0280/03.08.2010г. на Изпълнителния директор на ИА”Главна инспекция по труда”  и Заповед № ЧР-978/29.08.2016г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“-София .То е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34 от ЗАНН.

            От доказателствата по делото безспорно се установява, че на 02.08.2016г. Я.Я.се е намирал в зърнобаза в с.Тръстиково, стопанисвана от „М.“ ООД, че същият е бил употребил алкохол, че е пострадал при падане от височина и че не му е бил проведен начален инструктаж. Тези обстоятелства не се и оспорват.Спорният елемент е дали за „М.“ ООД е било налице задължение за провеждане на начален инструктаж преди допускане до работа на Я., респективно дали между тях е имало  трудово-правни отношения и дали дружеството  е имало качеството на работодател по отношение на пострадалия.

            След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че правилно в хода на административно- наказателното производство е било прието, че са налице трудовоправни отношения.От показанията на св.Е. се установява, че достъпа до зърнобазата не е свободен, а напротив, контролирал се е охранител.В депозираните в хода на административно-наказателното производство обяснения  М.Р. сочи, че е пуснал пострадалия по изрично разпореждане на една от управителките на дружеството, което не се и оспорва.Св.Я. на свой ред в хода на съдебното следствие изрично заявява, че е присъствал на проведен от пострадалия телефонен разговор, в който същия е заявил „Да, госпожо В., идвам на работа“.От съдържанието на постановлението за прекратяване на досъдебното производство пък става ясно, че пострадалия освен че е бил допуснат да влезе на територията на базата, се е „ разпоредил“ относно разтоварването на зърното, взел е инструменти и се е качил по стълба на шахтата.Всички тези обективно извършени действия от страна пострадалия водят до извод, че същият не би могъл да е само посетител на обекта или че се е намирал там за да разговаря за наемане на работа с една от управителките и то при положение, че и двете са били извън базата в този момент.Поради изложеното до тук съдът намира , че правилно  е било прието, че Я.на 02.08.2016г. е престирал труд като „ механик“ в полза на „М.“ ООД с работно място зърнобаза с.Тръстиково.В този смисъл  „М.“ ООД притежава качеството на работодател по отношение на пострадалия и възраженията в тази насока са неоснователни.

           При така установената фактическа обстановка обаче наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на постановлението.

          Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в постановлението следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението чрез посочване на  конкретните обстоятелства на същото.Т.е. в обстоятелствената част на постановлението следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението. В атакуваното постановление обаче липсва съществен съставомерен елемент от нарушението. Описано е , че „М.“ ООД в качеството си на работодател е допуснал Я.като механик в производствено звено на предприятието , което само по себе си е извод, а не обстоятелство по извършване на нарушението.Не е посочено  обаче,  че пострадалия е бил допуснат до работа като механик, за да е необходимо да бъде инструктиран преди това, за да е налице твърдяното административно нарушение.

             На следващо място в акта е описано, че Я.не е инструктиран и няма документиран проведен начален инструктаж в Книгата за инструктаж.В постановлението обаче е посочено, че работодателя не е документирал провеждането на начален инструктаж. Приетите за нарушени правни норми на чл.11 ал.5 вр. чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-02, предвиждат, че инструктажите, проведени по реда на наредбата се документират в Книги за инструктажи, че начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл.11 ал.1 т.1-т.5, а именно на работещите, предоставени от предприятие, което осигурява временна заетост, командировани работници и служители, работещи от други предприятия, които ще работят на територията на предприятието, лица , приети за обучение или повишаване на квалификацията и лица , с които се провежда производствена практика, за да бъдат запознати с определени обстоятелства, както и че инструктажът се провежда в деня на постъпване на работа по утвърдена от работодателя програма, която включва изчерпателно изброени въпроси. В този смисъл  задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктажите по безопасност и здраве.Съгласно чл.11 ал.2  от Наредбата обаче  те се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование  по ред и условия, определени от работодателя, като именно длъжностното лице което провежда инструктажа издава и служебната бележка по смисъла на чл.12 ал.3 от Наредбата, а съобразно образецът на книгата в която се документират инструктажите, същите се  документират не от работодателя, а от длъжностното лице, което ги е провело.  В този смисъл, от анализа на приетите от наказващият орган за нарушени правни норми, може да се направи извод, че задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктаж чрез определянето на длъжностно лице, което да го извършва и документира.Т.е. документирането на инструктажа е вменено в задължение не на работодателя, а на съответното длъжностно лице. В тази насока е и константната съдебна практика -  решение по КНАД № 3652/2015год.; решение по КНАХД № 951/2016год. Решение по к.н.а.д. № 3303/2016г. , к.а.н.д. № 3134/2016г. , всички на Административен съд –Варна, решение по н.а.х.д. № 2510/2016г., на ВРС, по н.а.х.д. № 3581/2016г. на ВРС и др. Въззивното дружество като работодател би могло да носи отговорност по наредбата  в случай,  че изобщо не е определило лице да провежда инструктажа , което би представлявало нарушение на чл.11, ал.1  или ако допусне до работа лице, което не е инструктирано , което пък е нарушение на нарушение на чл.3 от Наредбата, каквото обаче не е посочено нито в акта, нито в постановлението.

Поради изложеното до тук, съдът намира, че наказващият орган е допуснал нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което се явява съществено , доколкото води до нарушаване правото на нарушителя да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен с всички негови обективни и съставомерни характеристики.С оглед на това атакуваното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

 Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                           Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ   Наказателно постановление № 03-006803/ 10.09.2016г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „М.” ООД  е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на  2 000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 413  ал.2 от КТ. 

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред  Административен съд-Варна по реда на АПК.

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: