ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 93
гр. Габрово, 14.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
С. Миланези
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело
№ 20234200500044 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, подадена чрез пълномощника юрк. Ю.Ю. срещу разпореждане на Тревненски районен
съд по ч.гр.д. № 261/2022 г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното разпореждане. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е
отхвърлил заявлението за претендираните суми. Счита, че Заповедното производство по чл.
410 ГПК предоставя облекчен ред за внасяне на безспорност в правните отношения между
страните - кредитор и длъжник, поради което това производство е строго формално.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК представлява съдебен акт, с
който съдът разпорежда на длъжника да заплати на кредитора конкретна сума, само въз
основа на твърденията на кредитора, без да е необходимо същите да са подкрепени с
доказателства. С нормата на чл. 410, ал. 3 ГПК (ДВ, бр. 100/2019 г.) е въведено изискване,
когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението да се
прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и
изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Това изискване обаче е
въведено единствено с оглед задължението на съда по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК служебно да
извърши проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в договора, сключен
с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Горната проверка изключва
възможността в производството по чл. 410 ГПК заповедният съд да следи и за редовността
на приложените документи от външна страна, в т. ч. и за подписите на страните, каквото
задължение съдът има само в производството по чл. 417 ГПК. В случая, заповедният съд е
извършил проверка за наличие на съгласие при сключване на договора за кредит, която
излиза извън обхвата на правомощията му по чл. 411, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 ГПК,
само в които хипотези може да откаже издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Изразява становище, че процесният договор за кредит е сключен въз основа на
подробна информация, достъпна на уеб адрес, на който електронен адрес са публикувани и
1
Общите условия за предоставяне на кредит от разстояние, съгласно които
кредитополучателят кандидатства за кредит, като подава заявление до Кредисимо по
образец лично. Кандидатстването се извършва на сайта, чрез Профила или по телефон. След
като в заявлението бъдат попълнени наименованието на кредитния продукт, размерът и с
срокът на кредита, при кандидатстване на сайта/профила, Кредисимо осигурява на
кредитополучателя достъп в чекбоксите, чрез хиперлинк от преддоговорната информация, в
т.ч. пълният текст на кредитната документация, включително проекта на договора за кредит,
актуалните ОУ, Стандартния европейски формуляр, както и всички декларации, които
кредитополучателя има право да приеме, респективно декларира с електронно
волеизявление – маркиране на съответните чекбокси и натискане на бутона „Вземи парите
сега“. Ако кредитополучателят е съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ, с
маркиране на чекбокса с текст „Вземи парите сега!, декларирам, че съм се запознал със
Стандартния европейски формуляр, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и
договора и с натискане на бутона „Вземи парите сега“ на указаното за това място в сайта/в
профила от кредитополучателя заявлението за кандидатстване за кредит е изпратено към
кредитора. С извършването на тези действия се спазват изискванията на чл. 10, ал. 1 от
ЗПФУР, както и на чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗПФУР.
На посочения по-горе сайт, са предоставени приложимите общи условия,
преддоговорна информация и проект за договор, като от първите е видно, че е спазено
изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПФУР, както и на чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗПФУР. Страницата е
активна, общодостъпна и позволява извършването на информативна справка от всяко лице.
Електронната система за кандидатстване и сключване на договори от разстояние на
credissimo.bg, съдържа алгоритъм, който е и описан в общите условия, и съдържа
задължителна възможност за изрично съгласие на всеки етап от регистрацията,
запознаването с условията, приемането им и сключването на договора от разстояние, който
изключва преминаването към всяка следваща фаза /от отправянето на поканата, отправянето
на предложението, приемането му, приемането на ОУ, предоставянето на преддоговорната
информация и т. н., до сключването на договора/, без даване на съответното съгласие в
предходната и съответно - приключването на процедурата по сключване на договора. Видно
е, че длъжникът е предоставил всички изискуеми данни - три имена, ЕГН, адрес, телефон,
отправил му е предложение за сключване на договор и такова е последвало в предписаната
от закона форма. Договорът за предоставяне на поръчителство, както и договорът за
поръчителство, също са сключени от разстояние чрез размяна на електронни волеизявления
от страните съгласно чл.16 от Договорите. Следователно, при спазването на изискванията на
чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР и при наличието на предпоставките на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ следва
да се приеме, че представеният по делото електронен документ-договор за кредит,
възпроизведен на хартиен носител, е саморъчно подписан документ и се ползва с формална
доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК. Това, от своя страна, безспорно доказва
възникването на заемно правоотношение между кредитора и длъжника, чиято разновидност
представлява договорът за кредит. Изложените аргументи са подкрепени от Решение № 148
от 8.06.2020 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 144/2020 г.; Решение № 162 от 5.06.2019 г.
на ОС - Сливен по в. гр. д. № 254/2019 г. и Решение № 186 от 24.07.2020 г. на ОС - Враца по
в. гр. д. N° 263/2020 г. Динамиката на развитие и популяризирането на кибертехнологиите в
ежедневния живот повишават стандарта на общата елементарна култура и правят ноторни, а
не специфични знанията, свързани с функционирането на подобни електронни услуги. Така
е ясно, че различните етапи от регистрацията се визуализират само за потребителя, ползващ
съответното средство за комуникация от разстояние и единствено той може да ги отпечата
като изображение върху хартиен носител, но фактически те не биха имали необходимата
доказателствена стойност по смисъла на ГПК. При доставчика се генерира единствено
подписаното /по см. на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ/ крайно електронно изявление, от което биха
могли да произтекат някакви последици - права и задължения, каквото в случая е договорът
2
за кредит. В разрез с разпоредбите на закона, вменяващи задължение на заявителя да
представи договор, в случай че е сключен с потребител, и кореспондиращото на съда
задължение да се запознае със същия, първоинстанционният съд е счел, че от представените
към заявлението доказателства липсва яснота за начина на сключване на договора. Видно от
глава 3 „Кандидатстване за кредит. Обезпечение", по ясен, подробен и недвусмислен начин
е описана процедурата по кандидатства, одобрение и отпускане на кредита.
Моли да се отмени атакуваното Разпореждане № 327 от 29.12.2022 г. по ч.гр.д.
261/2022 г., по описа на Районен съд - Трявна, с което заповедният съд е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД срещу С. Р. П., като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесете по
съществото на въпроса..
Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.
Габровски окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред Габровския районен съд е образувано по заявление от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу С. Р.
П.. Във връзка с подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 261/2022 г. по описа на РС –
Трявна за заплащане на следните суми: 1 066,36 лв. – представляваща платена главница на
„Кредисимо“ във връзка с договор за потребителски кредит № 2382354; 181,16 лв. -
възнаградителна лихва за периода 20.06.2021г. - 20.05.2022г.; 170,55 лв. - обезщетение за
забава за периода 21.06.2021 г. – датата на подаване на заявлението в съда -29.12.2022 г. и
228,36 лв. разноски в заповедното производство, от които 28,36 лв. за платена държавна
такса и 200,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
За периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или
неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС; законна лихва върху
главниците от подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението. Претендира направените по делото разноски в размер на 34,05 лв. за платена
държавна такса и 200,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Паричното вземане е за задължение по договор за предоставяне на поръчителство,
сключен с „Ай тръст“ ЕООД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от
страна „Ай тръст“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД, по силата
на Приложение № 1 от дата 10.06.2022 г. към Договора за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от дата 01.02.2022 г.
В заявлението са изложени обстоятелствата, от които произтича вземането: на
28.04.2021 г. между Кредисимо ЕАД и С. Р. П. е сключен договор за потребителски кредит
№ 2382354, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит, като кредитополучателя се е задължил при
условията и сроковете да говора да усвои върне като заплати на кредитодателя уговорената
лихва за ползване на кредита.
Между „Ай тръст“ ЕООД и С. Р. П. е сключен договор за предоставяне на
поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между
кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „Ай тръст“ ЕООД и
„Кридисимо“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителя се е
съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя, по договор за потребителски кредит
3
№ 2382354.
Поради неизпълнение на задължението си, договора за потребителски кредит от
страна на кредитополучателя е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник „Ай
Тръст“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на
своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД възниква правен
интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред.
Посочват, че заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД е регистриран в
системата за сигурно електронно връчване, поддържана от Държавна агенция „Електронно
управление“ и използва метод за връчване чрез квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща, съгласно чл. 3 §37 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета то 23 юли 2014 г.
Претендират от длъжника С. Р. П. от гр. ********* сума в размер на: 1 066,36 лв. –
представляваща платена главница на „Кредисимо“ във връзка с договор за потребителски
кредит № 2382354; 181,16 лв. - възнаградителна лихва за периода 20.06.2021г. - 20.05.2022г.;
170,55 лв. - обезщетение за забава за периода 21.06.2021 г. – датата на подаване на
заявлението в съда -29.12.2022 г. и 228,36 лв. разноски в заповедното производство, от
които 28,36 лв. за платена държавна такса и 200,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане № 327 от 29.12.2022 г., заповедният съд е приел, че искането за
издаване на запис на заповед не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 3 от ГПК. Приел е,
че нито един от изброените документи в заявлението не съдържа подпис на потребителя.
Всички документи, с изключение на застраховката не съдържат подписи и от страна на
представител на съответните дружества. Не са приложени доказателства, удостоверяващи
уведомяването на потребителя за съдържанието на договорите и приложенията към тях,
нито такива, удостоверяващи съгласието му да се задължи по съответните договори. Съдът
счита, че искането за издаване на заповед за изпълнение е в противоречие със закона и с
добрите нрави и не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 3 от ГПК. В конкретният случай
се касае за вземане, претендирано на основание договор, сключен с потребител и съдът
следи служебно за спазване правата на потребителите.
Съгласно Тълкувателно решение № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК на ВС на НРБ,
прехвърлянето на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор. Съгласно Определение № 410 от 14.07.2022 г. по
в.ч.гр.д. № 278/2022 г. на ОС - Габрово, липсата на приложено уведомление до длъжника за
цедиране на вземането, е самостоятелно основание да се откаже издаване на заповед за
изпълнение. По настоящото дело заявителят не е удостоверил настъпването на
прехвърлителния ефект на цесията спрямо длъжника, поради което не са налице
доказателства, че потребителят може да извърши валидно законово плащане в полза на
заявителя.
Отделно от това, в нито един от приложените към заявлението договори,
приложенията към тях и общите условия не се установяват подписи на страните. От
съдържанието на същите не може да се извлече информация за волеизявления, разменени по
електронен път, в случай че се касае за договор, сключен по реда на ЗПФУР. Приложените
документи не съдържат достатъчно информация, от която да се направи извод, че
потребителят е получил на хартиен носител или в електронен вид договорите, заедно с
приложенията към тях и общите условия и е направил надлежно волеизявление, че се
съгласява с клаузите на същите. Това е отделно основание за отхвърляне на заявлението
съгласно Определение № 469 от 08.08.2022г. по в.ч.гр.д 308/2022г. на ОС - Габрово,
Определение № 200 от 07.04.2022 г. по в.ч.гр.д 121/2022 г. на ОС-Габрово и Определение №
369 от 27.06.2022 г. по в.ч.гр.д 230/2022 г. на ОС-Габрово. Предвид изложеното заповедният
съд е приел, че в настоящия си вид заявлението е в противоречие със закона и с добрите
нрави и следва да бъде отхвърлено.
4
Въззивният съд изцяло споделя изложеното от първоинстанционния съд по
отношение на договорите сключени от разстояние и по реда на ЗПФУР. За доказване факта
на сключване на подобен вид договор е предвиден специален ред, регламентиран в чл. 18 от
ЗПФУР, съгласно който доказателствената тежест е възложена върху доставчика на услугата
от разстояние, който следва да докаже, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора, а в ал. 2 на чл. 18 от ЗПФУР е предвидено, че за доказването на
преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се
прилага ЗЕДЕУУ. В случая към заявлението по чл. 410 ГПК не са представени
доказателства, от които да се установява, че е спазен реда и формата за сключване на
договора за потребителски кредит от разстояние, и в частност реда електронно изявление, в
съответствие с изискванията на ЗЕДЕУУ, което е необходимо, за да бъде ангажирана
отговорността на длъжника за неизпълнение. В изпълнение на задължението си по чл. 410,
ал. 3 от ГПК при сключен договор за потребителски кредит от разстояние заявителят не е
освободен от задължението си да ангажира годни доказателства за това, че са направени
валидни електронни изявления от страните, насочени към сключването на договора. Този
извод произтича и от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ, според който писмената
форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно
изявление. Предвид това, за да изпълни разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, заявителят,
който претендира вземания въз основа на потребителски договор от разстояние, следва да
представи към заявлението електронния документ, обективиращ електронните изявления и
на двете страни по правоотношението, при съвпадането на които възниква договорната
връзка.
Поради изложеното по-горе въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е
правилно и следва да бъде потвърдено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 327 от 29.12.2022 г. постановено по ч.гр.д. №
261/2022 г. по описа на Районен съд - Трявна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5