№ 3329
гр. Варна, 14.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.
Деница Славова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20253100501317 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на В. С. В. чрез адвокат
Й. А. против решение № 1166 от 06.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 20243110108218 по
описа на Районен съд – Варна, четиридесет и осми състав, с което е осъден въззивникът да
заплати на Н. А. А. сумата от 1 737,06 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка по челно стъкло - 1 брой,
комплект предни чистачки, гайка - 2 броя, рамо чистачка пред водача - 1 брой, рамо чистачка
пред пасажер - 1 брой, задвижващ механизъм предни чистачки - 1 брой, втулка система
чистачки - 2 броя, на лек автомобил марка БМВ 320Д с рег.№ В9356 ТК, рама №
WBAAS710X0FY08534, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
увреждането /09.02.2024 г./ до окончателното изплащане на същата, на основание член 45 от
ЗЗД; както и сума в размер на 1 144,50 лева, представляваща сторени разноски пред първата
инстанция, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното решение, както и за постановяването му при съществени нарушения на
процесуалните правила. Счита се, че съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа
обстановка и неправилна преценка на доказателствата. Сочи, че изводът за вредите е
направен само на база свидетелските показания на Павлин Жечев, без те да се анализират
ведно в всички събрани по делото доказателства, включително и заключението на вещото
лице. Не е установено категорично дали въобще е бил повреден задвижващият механизъм,
като се излагат подробни аргументи. Излагат се доводи, че представените фактури целят
единствено да облагодетелстват ищеца, както и , че последният е възпрепятствал събирането
на доказателства по делото.
Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли иска, а в
1
условията на евентуалност – да се уважи за сумата от 612,86 лева и се отхвърли за разликата
до претендираната и присъдена сума.
Във въззивната жалба е направено искане за изискване от Районна прокуратура –
Варна на находящия се по преписка № 6763 от 2024 г. видеозапис, след което да се назначи
комплексна видео- и автотехническа експертиза. В уточнителна молба от 09.07.2025 г. е
посочено, че това искане се прави във връзка с наведените във въззивната жалба доводи, че
не всички претендирани детайли като увредени са такива, а само рамената и перата на
чистачките.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по
така подадената жалба, с който същата се оспорва, като същевременно се излага, че
решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима – депозирана е от активно легитимирана
страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в законовоопределените срокове,
отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Обективираните във въззивната жалба искания за събиране на нови доказателства са
преклудирани – изрично в уточнителната молба В. В. е посочил, че посредством искането за
събиране на посочените доказателства се цели установяването на наведените във въззивната
жалба доводи, че не всички претендирани детайли като увредени са такива, а само рамената
и перата на чистачките. Видно от отговора на исковата молба е, че се оспорват сумите по
представените фактури, тъй като посочените части се предлагат на много по-ниски цени и
не съответстват на пазарните цени на посочените части; че не е ясно за каква марка и модел
автомобил са посочените части; че сумата не е платена от ищеца, тоест възраженията са само
досежно размера, но оспорване на конкретните вреди по вид не е направено.
Доказателственото искане трябва да е свързано със своевременно въведени от ответника
иотносими към предмета на спора обстоятелства, поради което и настъпилата преклузия по
член 147 от ГПК изключва приложението на член 266, алинея 1 от ГПК. Посочената
разпоредба забранява на страните да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят нови
доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното
производство. В случая направеното доказателствено искане не се отнася до нови или
нововъзникнали факти или обстоятелства, следователно възраженията и новите
доказателства не могат да се разгледат във въззивното производство.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника В. С. В. за изискване от Районна
прокуратура – Варна на находящия се по преписка № 6763 от 2024 г. видеозапис, след което
да се назначи комплексна видео- и автотехническа експертиза.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3