Решение по дело №5389/2023 на Софийски районен съд

Производството е по реда на глава XXVIII НПК.
Образувано е по внесен от СРП обвинителен акт срещу Д. А. , с твърдения за извършено
престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 НК, а именно: че в гр. , бул.”Витоша”№2 - Софийски
Градски съд, Търговско отделение, в качеството си на управляващ и представляващ търговско
дружество /последващо наименование /, ЕИК , изпаднало в неплатежоспособност на 26.04.2016 г.,
като е имало установени непогасени, изискуеми и ликвидни парични задължения (задължения към
републиканския бюджет по декларация- образец 6 № 220021603214984/ 12.04.2016 г. /вх. №
22000163403870/11.04.2016 г., за сумата 1154, 29 лв.), в 30-дневен срок от спиране на плащанията -
в периода от 26.04.2016 г. до 25.05.2016 г. да не е поискал от Софийски Градски съд-Търговско
отделение да открие производство по несъстоятелност /Чл. 608, an. 1, т. 2 от Търговски закон -
„Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност”; /чл. 608, ал. 2,
Търговски закон /в редакция към ДВ, бр. 20/2013 г./: „Неплатежоспособността се предполага,
когато длъжникът е спрял плащанията”/.
В съдебно заседание СРП, редовно призована, не изпраща представител.
Защитата пледира за налагане на административно наказание, в минимален размер.
Навежда доводи и за субективна несъставомерност.
Обв. Д. не взема отношение. Спрямо него съдебната фаза протича, при условията на чл.
269, ал. 3, т. 4, б. „а“ НПК.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след
извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното :
Обв. Д. А. Д. е роден на г. в гр. , с българско гражданство, неосъждан, ЕГН **********.
било регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията на 23.09.2014 г., с
предмет на дейност - консултантска дейност, мениджмънт, рекламни, информационни, програмни,
импресарски услуги, сделки с интелектуална собственост, ноу-хау, сделки на търговско
представителство и посредничество, както и всяка друга дейност и услуги, която не е забранена от
закона.
От 05.08.2016 г. фирменото наименование претърпяло промяна, а именно- „Г
В периода 30.04.2015 г. до 05.08.2016 г., като управител на дружеството бил вписан обв. Д.
А. Д.. През този период седалището на дружеството се намирало в гр. , р-н “ № , ет. , ап. .
От страна на горепосоченото дружество, със знанието и съгласието на обвиняемия, била
подадена пред ТД на НАП: декларация - образец 6 № 220021 *********/12.04.2016 г. /вх. №
22000163403870/11.04.2016 г./ за сумата 1 154, 29 лв.
Възникналите публични задължения не били погасени до крайния срок за доброволно
плащане - до 25.04.2016 г. (вкл.), както и за периода от 26.04.2016 г. до 25.05.2016 г. обв. Д., в
качеството си на управител и представляващ дружеството, не поискал от съда - Софийски градски
съд, Търговско отделение, гр.София, бул. „Витоша“ № 2, да открие производство по
несъстоятелност.
Назначена и изготвена ССЕ дала заключение, че за периода 2014 – 2015 г. коефициентите
за рентабилност на дружеството били с отрицателни стойности и същото в цитирания период било
декапитализирано.
Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите Ц Ц (т. 3, л. 11 ДП; т. 5, л. 44 ДП), Станка Йорданова (т. 3, л. 65 ДП), Т Г (т. 3, л. 128
ДП), Петър Бакалски (т. 5, л. 24 ДП) и С Й (т. 5, л. 92 ДП); уведомление от НАП (т. 1, л. 7 ДП);
справка за общи задължения (т. 1, л. 9 ДП); извлечение от ТР (т. 1, л. 20 ДП‘ т. 2, л. 9 ДП; т. 3, л.
229 ДП; т. 3, л. 231 ДП; т. 3, л. 232 ДП); договор за счетоводно обслужване (т. 1, л. 34 ДП);
заявление за подаване на документи по електронен път (т. 1, л. 36 ДП); справка от БНБ (т. 2, л. 8
1

ДП); извлечение от Апис Регистър (т. 2, л. 17 ДП); справка от Агенция по вписванията (т. 2, л. 21
ДП); справка от НАП (т. 2, л. 141 ДП; т. 4, л. 100 ДП; т. 3, л. 167 ДП; т. 3, л. 169 ДП, т. 5, л. 40 ДП;
т. 5, л. 70 ДП; т. 5, л. 107 ДП); счетоводно досие (т. 3, л. 76 ДП); справка от Райфайзен банк (т. 3, л.
151 ДП; т. 4, л. 116 ДП); ГФО (т. 3, л. 209 ДП); справка от ПИБ (т. 4, л. 1 ДП); декларация (т. 5, л.
41 ДП); справка за общи задължения (т. 5, л. 45 ДП; т. 5, л. 50 ДП); справка за задължения на
осигурител (т. 5, л. 49 ДП); справка от СГС (т. 5, л. 94 ДП); справка за съдимост (т. 5, л. 110 ДП);
характеристична справка (т. 3, л. 163 ДП).
По делото са налични надлежни писмени доказателства за съществуването и
функционирането на процесното дружество, както и за паричното задължение към държавата, като
между страните не се спори, че тези задължения не са били погасени.
Един от ключовите моменти по делото касае началната дата на неплатежоспособността. В
подкрепа на твърдението, че този момент е от особена важност, е и обстоятелството, че в рамките
на досъдебното производство се е наложило изготвяне на повторна ССЕ, която да даде отговор на
този въпрос, след постъпването на допълнителни писмени доказателства. Стандартно, вещото
лице следва да даде отговори на въпросите, касаещи капиталовата структура на дружеството;
какъв е общият размер на задълженията по търговски сделки; какъв е общият размер на
публичните вземания за определен период; какво е движението на паричните потоци; какви са
коефициентите на обща, бърза и абсолютна ликвидност, като се вземат предвид счетоводните
баланси към инкриминирания период; какви задължения са осчетоводени, към кои кредитори,
съгласно счетоводните стандарти и по коя партида (ако не са осчетоводени посочените в
обвинителния акт задължения, как отразяването им би се отразило на посочените коефициенти на
ликвидност); да се посочат задълженията на кредиторите с размер и обезпечения на вземанията –
главници, лихви, неустойки; да се посочи размерът на дълготрайните и краткотрайните
материални и финансовите активи; да се посочат краткосрочните вземания и структурата им,
съгласно записванията, както и да се посочат длъжниците.
Тук е мястото, да се подчертае дебело, че в мотивационната част на повторното заключение
изрично се посочва, че в периода 2014 - 2015 г. пасивите на дружеството вече са надвишавали
активите му, т. е. същото не е било в състояние да обслужва своите публични и частноправни
задължения и същото е било декапитализирано. Тази невъзможност, пренесена към един малко по-
късен етап – на посочената в първата експертиза дата – 25.04.2016 г., е послужила на СРП да
определи като начален срок на задължението по чл. 227б, ал. 2 НК именно 26.04.2016 г.,
респективно за краен – 25.05.2016 г. Обосноваността на това твърдение ще бъде коментирана в
правния анализ на настоящото изложение. В конкретния случай, приемайки по-ранната дата,
застъпена от експерта-счетоводител, съдът не попада в хипотезата на чл. 378, ал. 3 НПК,
доколкото и към цитирания от СРП период – 26.04.2016 г. – 25.05.2016 г. дружеството е било
неплатежоспособно – както съобразно самата обвинителна теза, така и с оглед заключението на
ССЕ, а и с оглед приетата за установена от настоящия съдебен състав фактология, т. е. съдът
продължава да разглежда делото в очертаните фактически положения, но формира различни от
предложените от СРП правни изводи.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
обв. Д. не е реализирал престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Инкриминираното парично задължение произтича от отношения между търговец и
държава, т. е. има публичноправен характер и в този смисъл неизпълнението му е годно да
повдигне въпроса с платежоспособността (респективно – липсата на такава и началната й дата).
Подсъдимият е принципно годен субект на наказателната отговорност по чл. 227б, ал. 2 вр.
ал. 1 НК – към инкриминирания период той е бил управляващ и представляващ търговско
дружество /последващо наименование , т. е. той е имал представителна власт и активна
процесуална легитимация да сезира съда, с искане за откриване на производство по
несъстоятелност.
2

В настоящия случай, СРП е инкриминирала конкретен период от подаването на декларация
- образец 6 № 220021 *********/12.04.2016 г. /вх. № 22000163403870/11.04.2016 г./. При наличие
на ясно формулирана обвинителна теза и при липса на процесуална възможност в диференцирана
процедура по глава XVIII НПК прокуратурата да упражни правомощието си по чл. 287, ал. 1 НПК,
съдът дължи произнасяне по въпроса – може ли и следва ли описаната в обстоятелствената част на
постановлението за привличане и приета от съда за вярно отразена фактическа обстановка да
доведе до ангажиране на наказателна отговорност. Тук изниква първият сериозен, според
настоящия съдебен състав, проблем. Съгласно действащата към датата на инкриминираното
деяние редакция на разпоредбата на чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 НК, подсъдимият е разполагал с 30-
дневен срок да заяви пред съда по регистрация обстоятелството, че представляваното от него
дружество е спряло плащанията и е изпаднало в неплатежоспособност. Според прокуратурата,
този срок за Д. е изтекъл на 25.05.2016 г. и това е последният момент, в който той е могъл и е
следвало да заяви инкриминираното обстоятелство. В този ред на мисли, неясно за настоящия
съдебен състав остава обстоятелството – защо на Д. е повдигнато обвинение, че до 25.05.2016 г.
(работен, присъствен ден) не е сезирал СГС, ТО с искане за откриване на производство по
несъстоятелност, при положение, че регламентираният в закона 30-дневен срок, при начална дата
26.04.2016 г. и при спазване на правилата на чл. 183, ал. 2 НПК, изтича на 26.05.2016 г., т. е. към
последния ден от инкриминирания срок (25.05.2016 г.) Д. все още е могъл валидно (т. е. без да му
бъде търсена наказателна отговорност) да извърши цитираното действие. В този смисъл, към
сочената от СРП дата задължението все още е било налично (касае се за състав на продължено
престъпление – установяване на трайно противоправно състояние, съществуващо, до надлежното
му отстраняване), но все още е могло да бъде валидно изпълнено и в този смисъл не са били
налице предпоставките за ангажиране на наказателна (или друг вид) отговорност.
На следващо място, вещото лице по повторната ССЕ е дало категорично заключение, че
към периода 2014 – 2015 г. пасивите на дружеството вече са надвишавали активите (дълготрайни
и краткотрайни), като посочването на по-късна дата (25.04.2016 г.) е само и единствено, във връзка
с конкретно поставената задача да съотнесе неплатежоспособността към изтичането на срока за
погасяване на публичното задължение по декларация - образец 6 № 220021 *********/12.04.2016
г. /вх. № 22000163403870/11.04.2016 г./. Преди датата 25.04.2016 г. (когато неплатежоспособността
е била факт от обективната действителност, в каквато насока са абсолютно верните твърдения на
СРП), обаче, дружеството вече е било декапитализирано, т. е. налице са данни за поне една по-
ранна дата (ако не и повече), на която дружеството е било в невъзможност да погаси свое
изискуемо и ликвидно задължение (разликата между пасивите и активите към дата 25.04.2016 г.
надвишава размера на инкриминирианото публично задължение, а законът не ограничава
съставомерността на деянието само до публичноправни задължения, а включва и частноправни
такива, вкл. и по силата на презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ – неплатежоспособност се
предполага, когато са спрени плащанията, без законодателят да поставя ограничения във вида им),
т. е. установява се поне една начална дата на неплатежоспособността, по-ранна от
инкриминираната, от която да е запознал да тече срок по чл. 227б, ал. 1 НК. Доколкото това също е
обстоятелство, включено в предмета на доказване, но свързано със съществено изменение на
фактическата обстановка (ограничаващо и правото на защита), и то не в интерес на подсъдимия,
това е и второ, самостоятелно основание за оправдаване на Д..
Инкриминираната от СРП дата (с всички уточнения, направени по-горе в настоящото
изложение) е обвързана с подаването на декларация - образец 6 № 220021 *********/12.04.2016 г.
/вх. № 22000163403870/11.04.2016 г./. Тук е мястото да се отбележи, обаче, че освен обективна
(наличие на задължение и невъзможност за плащането му), всяко деяние има и субективна страна
(знание както за наличието на публично задължение, така и за изтекъл срок за доброволно
изпълнение). В този смисъл и с оглед наличния по преписката договор за счетоводно обслужване,
субективната съставомерност също е въпрос, на който утвърдителен отговор би могъл да бъде
обоснован.
С изложените по-горе аргументи, настоящият съдебен състав намира, че оправдателна
присъда се явява единствен законосъобразен и обоснован завършек на наказателното
производство.
3

По разноските
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и предвид императивната разпоредба
на чл. 190, ал. 1 НПК, направените по делото разноски следва да останат, за сметка на държавата.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
4

Номер на акта:	4460
Дата:	6 октомври 2023 г.
Съдия:	Делян Любомиров Дилков

Дело:	20231110205389
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	24 април 2023 г.

Решение по дело №5389/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите