Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.
София, 19.02.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и
девети януари две хиляди и осемнадесета година в следния състав
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т. д. № 7331 по описа за 2015 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 258 и чл. 266 ЗЗД и по чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „С.Н.“
ЕООД, ЕИК *******, твърди наличието на облигационни
отношения с ответника „Д.Р.И.“ ЕООД, ЕИК *******, по сключен на 31.05.2013 г. рамков
договор - за изработване на софтуер по проект – договор с елементи на
изработка. Твърди, че рамковото споразумение всъщност носи белезите и на
договор в полза на трето лице и неговото съгласие не е предпоставка за
действителност на споразумението, тоест, че е налице уговорка услугите да се
предоставят на трето лице. Твърди, че в срока на договора е изпълнявал точно
задълженията си, като е предоставял услугите /вкл. удостоверяване чрез
приемо-предавателни протоколи/, както и е издавал фактури, съобразно
уговореното и за дължимото месечно възнаграждение, но ответникът не е изпълнил
задължението си да заплати цената по тях в предвидения срок. Твърди и наличието
на клауза за неустойка в договора /чл. 2.2/, като смята и че по всяка от
фактурите ответникът му дължи мораторна неустойка в посочения размер за дните
на забавата. Претендира разноски и законна лихва.
Моли
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 62 588,53 лева –
незаплатена цена за извършени работи по рамково споразумение, сумата от 893,17
лева – обезщетение за забава за периода от падежа на всяка неплатена фактура до
26.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът „Д.Р.И.“
ЕООД оспорва предявените искове. Твърди, че не са налице облигационни отношения
между страните, както и че ищецът не е изпълнил задълженията си по
споразумението. Твърди, че услугите са предоставени на трето лице, поради което
не ответникът е задължен за заплащане на цената им, доколкото потребителят на
услугата не е подписал тристранното рамково споразумение. Моли за отхвърляне на
исковите претенции.
Предявени са осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и чл. 266 ЗЗД и по чл. 92 ЗЗД.
Ищецът носи
тежест да докаже наличието на облигационни отношения с ответника по договор с
елементи на изработка, по който е изправна страна, изпълнение на предпоставките
за изплащане на претендираното възнаграждение по договора за процесния период -
извършване на поръчаната работа, съобразно изискванията по договора и приемане
на работата от ответника без забележки, размер на дължимото и договорено
възнаграждение, датата, на която вземанията са станали изискуеми, валидна
неустоечна клауза и размер на неустойката за забава.
Ответникът
носи тежест да докаже евентуално плащане, правоизключващите си възражения.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
На 31.05.2013
г. между ищеца “С.Н.” ЕООД – в качеството му на доставчик, и ответника “Д.Р.И.”
ЕООД – наричан ДРИ, е подписано Рамково споразумение за професионални услуги. Като
страна по споразумението е посочено и трето лице – „С.“ ГМБХ, което не обаче не
е подписало споразумението. Съгласно чл. 1 от споразумението „УСЛУГИ“, С.
ангажира доставчика за предоставяне на услуги на С., както е посочено в оферта
от 31.05.2013 г., своевременно и по професионален начин и описани в Приложение
А, като доставчикът ще се отзовава на всички обосновани искания за услуги с
Отчет за работа и ще осигури на С. очакваното съдействие, а услугите ще се
извършват от С.Н.Съгласно чл. 2.1. от Рамковото
споразумение в замяна на услугите, извършвани от доставчика, ДРИ ще заплаща на
доставчика възнаграждение, договорено между страните в Приложение А към
споразумението, като фактурите се заплащат до 30 дни от издаването им. Съобразно
Приложение А към споразумението е уговорена схема на плащане, като услугите се
заплащат на месечна база съобразно действителните работни дни за екипа,
умножени по часова ставка от 25 евро. Според уговореното в чл. 2.2 от Рамковото
споразумение, в случай, че плащането не е получено в рамките на 30 дни от датата
на издаване на всяка фактура, клиентът дължи на доставчика лихва за забавянето
в размер на 1.0 % върху общата дължима сума. Съгласно чл. 5.1. от
споразумението договорът влиза в сила от датата на споразумението и продължава
една година, ако не се прекрати, както е предвидено в него, а ако в рамките на
един месец преди изтичане на срока, нито една от страните не уведоми другата,
че желае да прекрати договора, той автоматично се продължава за още една година
ежегодно. Според чл. 10 от рамковото споразумение договорът се тълкува в
съответствие със закони на Република България, като всички спорове, възникнали
от или във връзка с договора или в случай на нарушаването му, се присъжда в
компетентния съд на страната.
Действително
договорът има белезите на такъв по чл. 22 ЗЗД, но същият поражда действие между
страните по него /а за третото лице единствено права, доколкото същото не е
подписало рамковото споразумение/, поради което възраженията на ответника са
неоснователни. Последният е страна по договора, налице е постигнато съгласие,
съгласно което ответникът се е задължил да заплаща възнаграждение за работата
на ищеца по поръчки на третото лице.
По делото са
представени като доказателства фактура № **********/11.07.13 г. на стойност 23
176,58 лева с ДДС, фактура № **********/02.12.13 г. на стойност 4 987,37 лева с ДДС, фактура №
**********/02.01.14 г. на стойност 2 347 лева с ДДС, фактура № **********/03.02.14
г. на стойност 3 285,79 лева с ДДС, фактура № **********/04.03.14 г. на
стойност 4 693,99 лева с ДДС, фактура № **********/01.04.14 г. на стойност 4
517,96 лева с ДДС, фактура № **********/02.05.14 г. на стойност 4 928,69 лева с
ДДС, фактура № **********/02.06.14 г. на стойност 3 520,50 лева с ДДС, фактура
№ **********/01.07.14 г. на стойност 3 755,20 лева с ДДС, фактура № **********/01.08.14
г. на стойност 7 040,99 лева с ДДС, фактура № **********/01.10.14 г. на
стойност 2 347 лева с ДДС, фактура № **********/10.10.14 г. на
стойност 2 347 лева с ДДС, фактура №
**********/27.10.14 г. на стойност 2 347 лева с ДДС, фактура № **********/03.11.14
г. на стойност 2 347 лева с ДДС, фактура № **********/03.11.14 г. на стойност 704,10
лева с ДДС, фактура № **********/17.11.14 г. на стойност 2 347 лева с ДДС и
фактура № **********/01.12.14 г. на стойност 2 347 лева с ДДС. Всички фактури
са издадени от ищеца - като доставчик, на ответника – като получател, във
връзка с Разработване на софтуер по проект Cyflex и Консултантски услуги по
разработване на софтуер Cyflex.
Като
доказателство по делото е представена Нотариална покана от 04.03.2015 г. с per.
№ 2043 на нотариус М. *** действие PC София, с peг. № 042 на НК, връчена на
ответното дружество на 19.03.2015 г., с която ищецът е уведомил ответника за
дължимата му се сума в размер на 81 775,22 лева с ДДС, дължими по
незаплатени фактури за разработен софтуер, като му е дал срок за заплащане на
задължението – до 20.03.2015 г.
От
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема, като
изготвено задълбочено, компетентно и мотивирано, в обхвата на компетентност на
вещото лице и въз основа доказателствата по делото, се установява, че по
Рамковото споразумение от 31.05.2013 г., ищецът е издал на ответника 20 бр.
фактури - фактура № **********/11.07.13 г., фактура № **********/01.11.13 г.,
фактура № **********/02.12.13 г.,
фактура № **********/02.01.14 г., фактура № **********/03.02.14 г., фактура №
**********/04.03.14 г., фактура № **********/01.04.14 г., фактура №
**********/02.05.14 г., фактура № **********/02.06.14 г., фактура № **********/01.07.14
г., фактура № **********/01.08.14 г., фактура № **********/01.09.14 г., фактура
№ **********/15.09.14 г., фактура № **********/01.10.14 г., фактура №
**********/10.10.14 г., фактура № **********/27.10.14 г., фактура №
**********/03.11.14 г., фактура № **********/03.11.14 г., фактура №
**********/17.11.14 г., фактура № **********/01.12.14 г. Вещото лице е
посочило, че по част от фактурите - фактура № **********/11.07.13 г., фактура №
**********/01.09.14 г., фактура № **********/15.09.14 г., са постъпили плащания
в общ размер на 19 145,63 лева, като в експертизата са отразени точните дати и
размери на плащанията по всяка от посочените фактури. Според заключението неплатените
суми по издадените от ищеца фактури за извършени услуги по Рамковото споразумение
от 31.05.2013 г. са в размер на 81 775,23 лева. От експертизата се установява
още, че за неплатените суми по издадените от ищеца фактури, лихвата за забава е
в общ размер на 995,28 лева. Вещото лице е посочило, че от ответното дружество
не му е бил предоставен достъп до счетоводния архив, като счетоводителят Искра Спасова е твърдял, че е счетоводител от
2015 г. и не му е бил предаден счетоводният архив от предходните периоди и
поради това вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на ответника –
дали процесните фактури са осчетоводени при него. От заключението се установява
при извършената проверка в счетоводството на ищеца, че процесните фактури са били
осчетоводени и счетоводството е било водено редовно по отношение на издадените
фактури по Рамковото споразумение от 31.05.2013 г.
С молба от
26.01.2018 г., имаща правно основание в чл. 232 ГПК, ищецът е оттеглил частично
предявените от него искови претенции, а именно за сумата от 17 837,19 лева
– главница по следните фактури: фактура № **********/01.07.14 г. фактура №
**********/01.08.14 г., фактура № **********/01.10.14 г., фактура №
**********/10.10.14 г., фактура № **********/27.10.14 г., , а също и за сумата
от 194,42 лева – лихва за забава върху главниците по посочените фактури.
С влязло в
сила протоколно определение от 29.01.2018 г. съдът е прекратил поради оттегляне
на иска и на основание чл. 232 от ГПК, исковете, предявени от ищеца, за
главница по чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 258 и чл. 266 от ЗЗД и неустойка по чл. 92 от ЗЗД, в
посочените в молбата на ищеца от 26.01.2018 г. части и суми, като претенциите
на ищеца към ответника след извършеното десезиране на съда са в следните
размери: за сумата от 44 751,34 лева – главница, дължима по фактури: фактура № **********/11.07.13 г., фактура № **********/02.12.13 г., фактура № **********/02.01.14 г., фактура
№ **********/03.02.14 г., фактура № **********/04.03.14 г., фактура №
**********/01.04.14 г., фактура № **********/02.05.14 г., фактура №
**********/02.06.14 г., фактура № **********/03.11.14 г., фактура №
**********/03.11.14 г., фактура № **********/17.11.14 г., фактура №
**********/01.12.14 г., и за сумата от 698,75 лева – неустойка за забава върху
главниците по посочените фактури.
За част от сумите /по част от фактурите/, които са останали
предмет на настоящото производство, съдът намира последното за недопустимо.
Видно от
изисканите и приложени към настоящето ч.гр.д. № 42608/2015 година на СРС, 56
състав и ч.гр.д. № 42607/2015 година на СРС, 81 състав, производствата по тях
са приключили с влезли в сила заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа
на които ищецът в настоящото производство се е снабдил с изпълнителен лист.
Производствата касаят вземанията по фактура № **********/03.11.14 г., фактура №
**********/03.11.14 г., фактура № **********/17.11.14 г., фактура №
**********/01.12.14 г., както и по фактури: фактура № **********/04.03.14 г.,
фактура № **********/01.04.14 г., фактура № **********/02.05.14 г., фактура №
**********/02.06.14 г.
Съгласно чл.
416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено или
след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането,
заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава
изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта. Тоест,
законодателят е придал изпълнителна сила на влязлата в сила заповед за
изпълнение и за посочените вземания, за които ищецът вече се е снабдил с
изпълнителен лист не е налице правен интерес от провеждане на осъдителен иск за
същите вземания и снабдяване на ищеца с още едно съдебно изпълнително основание
за тях.
Поради тези
причини, производството в посочената част, за вземанията и неустойките за
забава /като акцесорни такива/ по изброените фактури или общо за вземания за
главници от 25 406,23 лева с ДДС и от 322,54 лева за неустойки за забава.
По отношение
на вземанията по останалите фактури, предмет на производството и след оттегляне
на част от исковете /които, макар и да са били предмет на заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № ч.гр.д. № 42549/2015 година на СРС, 24
състав, издадената по него заповед за изпълнение е обезсилена с влязло в сила
определение на съда/, следва да се посочи следното.
По иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и чл. 266 ЗЗД.
Договорът
за изработка по чл. 258 ЗЗД по принцип е неформален договор, с който изпълнителят
се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а тя - да заплати възнаграждение. Представеното по делото Рамковото
споразумение от 31.05.2013 г. е именно
такъв договор – с елементи на изработка. Същият има характер и на рамков
договор между страните, по силата на който ответникът е възложил, а ищеца се е
задължил да разработи софтуер по проект. Според разпоредбата на чл. 55, ал. 1
от ТЗ, редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се
приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Съгласно
нормата на чл. 161 от ГПК, с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да
приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране
на допуснати доказателства. Поставеният по съдебно-счетоводната експертиза
въпрос № 3 е „Осчетоводени ли са в счетоводството на ответника фактури за
периода на Рамковото споразумение за професионални услуги от 31.05.2013 г., включително
процесните фактури?“. Както се установи, вещото лице е посочило в своето
заключение, че не му е бил предоставен достъп до счетоводния архив на ответника,
поради което не е извършило проверка в неговото счетоводство. Предвид изложеното,
съдът намира, че процесните фактури са осчетоводени, както при ищеца, така и при
ответника. От този факт се установява не само наличието на договорни отношения
по Рамковото споразумение от 31.05.2013 г. между страните, но и изпълнение на
задълженията на ищеца по него и размера на дължимото възнаграждение от
ответника. С Решение № 138/17.10.2011 г. по т. д. № 728/2010г. на ВКС, Решение
№ 42/15.04.2010г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, Решение № 166/ 26.10.2010 г.
на ВКС, Решение № 65/ 16.07.2012 г. по т.д. № 333/2011г. на ВКС и Решение № 216/02.08.2016
по дело № 2411/2014 г. на ВКС, е прието, че ако възложителят е подписал
издадена от изпълнителя фактура, тя е отразена в счетоводните регистри на
търговското дружество - възложител и възложителят е ползвал правото на
приспадане на данъчен кредит, е налице приемане от поръчващия на фактически
изпълнените работи. Поради това съдът приема, че осчетоводяването на фактурите на
посочената в тях стойност и основание по същество представлява признание на
ответника за изпълнение на възложената работа на ищеца, както и удостоверява
приемането й от ответника без възражения по смисъла на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД.
Видно от посоченото в процесните фактури, изпълнените от ищеца дейности са в
рамките на договорения вид услуги, както и са начислени суми, съобразно
уговореното от страните относно възнаграждението. Ответникът не оспорва
отразените във фактурите цени за извършени услуги. Така, от съвкупна преценка
на доказателствата по делото, се доказва изпълнение на задълженията на ищеца по
договора за изработка, както и приемане на работата от възложителя. За
последния, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, е възникнало задължението за
заплащане на дължимото възнаграждение и суми, съобразно договореното в Рамковото
споразумение от 31.05.2013 г., Приложение А към него и отразеното в издадените
фактури. Поради това, искът за главница е основателен размер на 19345,34 лева
/предвид направеното оттегляне и в частта, в която исковете са допустими/.
По иска по чл. 92 ЗЗД.
Неточното
изпълнение на задълженията на възложителя-ответник в темпорално отношение -
забавеното изпълнение, е основание за възникване на право на обезщетение за
забавата или за мораторна неустойка. Във всяка от процесните фактури е посочена
дата на нейното издаване, като съгласно уговореното в чл. 2.1 от Рамковото
споразумение фактурите се заплащат до 30 дни от издаването им. В чл. 2.2 от
Рамковото споразумение се съдържа валидна неустоечна клауза, според която в
случай, че плащането не е получено в рамките на 30 дни от датата на издаване на
всяка фактура, клиентът дължи на доставчика лихва за забавянето в размер на 1.0
% върху общата дължима сума. Неустойката за забава е уговорена в обичаен за
търговските отношения и характера на договора и вида на неизпълнение на
задължението, което обезпечава и вредите, които обезщетява и санкционира
размер. От заключението по назначената ССЧЕ се установи, че неустойката за
забава по фактурите, за които
производството по делото е допустимо и не са предмет на оттегляне от страна на
ищеца е над претендирания размер. Тоест, предвид изискуемостта на вземането
по всяка фактура и периода на забавата, а също и с оглед на диспозитивното
начало по чл. 6 от ГПК, искът за неустойка за забава е основателен в размер от 376.21
лева.
По разноските.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и заявено своевременно искане, на ищеца са дължими
разноски, съответни на уважената част от исковете, а именно от 1238,18 лева /за
държавна такса и адвокат/.
На
ответника са дължими разноски, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, съответни на
частта от исковете, по които производството е прекратено като недопустимо и за
които е направено оттегляне по реда на чл. 232 ГПК.
Възражението
за прекомерност е неоснователно, доколкото възнаграждението е уговорено почти в
предвидения в НМРАВ /2921,44 лева с ДДС/ минимален размер, както и предвид действителната
правна и фактическа сложност на делото.
Предвид
посоченото, съответните разноски, дължими на ответника са 2068,02 лева за
адвокат и съобразно представен списък.
Съдът констатира, че предвид цената на първоначално
предявените обективно кумулативно съединени искове за главница – в размер на 62 588,53
лева и за неустойка за забава – 893,17 лева, то размерът на дължимата държавна
такса в настоящото производство за исковете е 2 553,54 лева. Ищецът е
представил по делото доказателства за платена държавна такса по предявените искове
в общ размер на 2 539,27 лева. /л. 9 от делото/, поради което следва да
бъде осъден на основание чл. 77 ГПК да заплати по сметка на СГС дължимата разлика
до пълния размер на държавната такса – в размер на 14,27 лв.
Ответникът
е останал задължен за сумата от 100 лева, с които е бил определен размерът на
дължимите разноски за депозит за вещо лице по ССчЕ и на тази сума следва да
бъде осъден на основание чл. 77 ГПК.
Воден
от горните съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, като
недопустимо и на основание чл. 130 ГПК, производството по т.д. № 7331/2015
година на СГС в частта по предявените
осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 258 и чл. 266 ЗЗД и по чл. 92 ЗЗД за сумите от общо 25 406,23 лева – вземания за възнаграждения по Рамково
споразумение от 31.05.2013 г., Приложение А
към него
и
фактура № **********/04.03.14 г., фактура № **********/01.04.14 г., фактура №
**********/02.05.14 г., фактура № **********/02.06.14 г., фактура №
**********/03.11.14 г., фактура № **********/03.11.14 г., фактура №
**********/17.11.14 г., фактура № **********/01.12.14 г., както и за сумата от
общо 322,54 лева - неустойка за забава върху главницaтa по посочените
фактури, дължима по чл. 2.2 от Рамково споразумение от 31.05.2013 г.
ОСЪЖДА “Д.Р.И.” ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** ****, р-н *****, ПАРТЕР, да заплати на „С.Н.” ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** 1000, р-н Средец, ул. Рачо Димчев No 8, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258
и чл. 266 ЗЗД сумата от 19345,11 лева с
ДДС, представляваща неизплатената част от дължимото възнаграждение по Рамково
споразумение от 31.05.2013 г., Приложение А
към него,
и
фактура № **********/11.07.13 г.,
фактура № **********/02.12.13 г.,
фактура № **********/02.01.14 г., фактура № **********/03.02.14 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.11.2015 г., и на основание чл. 92 от ЗЗД - сумата от 376,21 лева, представляваща
неустойка за забава върху главницaтa по посочените фактури, дължима по чл. 2.2 от
Рамково
споразумение от 31.05.2013 г.
ОСЪЖДА “Д.Р.И.”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** ****, р-н ******,
ПАРТЕР, да заплати на „С.Н.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** 1000, р-н Средец, ул. Рачо Димчев No 8, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1238,18 лева -
съдебно-деловодни разноски, сторени в настоящото производство.
ОСЪЖДА „С.Н.” ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** ****, р-н ****** да заплати
на “Д.Р.И.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** 1504, р-н
Оборище, ул. Стара планина No 44, ПАРТЕР, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, сумата
от 2 068,02 лева - съдебно-деловодни разноски, сторени в настоящото
производство.
ОСЪЖДА „С.Н.” ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** *****, р-н *******, на
основание чл. 77 ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 14,27 лева – разлика до пълния размер
на дължимата в настоящото производство държавна такса.
ОСЪЖДА “Д.Р.И.”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** ****, р-н ********,
ПАРТЕР, на основание чл. 77 ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 100 лева – разноски за
вещо лице, дължими съгласно определение на съда от 09.11.2017 година.
Решението
в частта, която има характер на определение за прекратяване подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в седмичен срок от връчването му на
страните, а в останалата част - подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: