Разпореждане по дело №337/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по предявени от Н. Н. П., чрез представител по пълномощие, против О. д. на М. – К. иск, с правно основание чл.234,ал.1 от ЗМВР, за заплащане на обезщетение за прослужени години в размер на 26 988 лева и иск, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забава в размер на 525.82 лева, за периода от 01.07.2015 г. до 08.09.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В дадения по делото надлежен срок е постъпил отговор от ответника- Областна дирекция на М. – К., в който се излагат съображения за недопустимост на предявената претенция. Твърди се, че тя е предявена срещу ненадлежен ответник – ОДМВР Г.К.. Сочи се, че служебното правоотношение на ищеца било прекратено със заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121К-675/10.03.2015 г., като с нея било разпоредено и изплащане на дължимите обезщетения по чл.234 от ЗМВР, т.е. страни по служебното правоотношение били държавният служител и Министърът на вътрешните работи. Цитира се съдебна практика, постановена по чл.290 от ГПК – решение № 14 от 17.02.2011 г. на ВКС по Г.д.№ 625/2010 г., III г.о., ГК. Алтернативно се излагат и съображения за неоснователност на исковата претенция.

В настоящото производство с правно основание чл.140 от ГПК, съдът, като провери надлежността на извършената между страните размяна на книжа, пристъпи към произнасяне по допустимостта на предявената искова претенция. В този смисъл съдът съобрази, че ищецът е полагал труд по силата на служебно правоотношение на длъжност – „полицейски инспектор” |V степен в група „Оперативна дежурна част" при ОД на М. – К., прекратено със заповед № 8121К-675/10.03.2015 г. от надлежния по реда на чл.227 във връзка с чл.158 от ЗМВР орган, а именно – Министърът на вътрешните работи. Или, ищецът, претендираш в производството обезщетение по смисъла на чл.234, ал.1 от ЗМВР, дължимо се при прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл.226, ал.1, т.13 от същия закон, е бил държавен служител в М. по силата на едно комплексно /административно и трудово/ служебно правоотношение, което предопределя и съдържанието на взаимните държавнослужебни права, задължения и компетентности на страните по същото. Спецификата на правата и страните по него се разпростира и върху задължението да се изплати и правото да се получи обезщетение по реда на чл.234 от ЗМВР. В този смисъл, надлежна страна по иска, с който се търси присъждане на търсеното обезщетение по чл.234 от ЗМВР е органът, който е страна по държавнослужебното правоотношение и по чиято заповед е прекратено същото. И това е така, защото именно фактът на прекратяване на правоотношението е правопораждащият факт да се търси обезщетението. Този извод е обусловен и от съдържанието на цитираната в производството заповед № 8121К-675/10.03.2015 г., в която надлежният орган – Министърът на вътрешните работи, е разпоредил на ищеца да бъде изплатено и търсеното от него обезщетение по чл.234 от ЗМВР.

С други думи, предявената в производството искова претенция, съставляваща предявени в обективно съединение иск с правно основание чл.234,ал.1 от ЗМВР и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, с която настоящият съд е бил сезиран, е насочена срещу ненадлежен ответник - ОД на М. – К.. Посоченият ответник – ОД на М. Г. К., не е надлежна страна по исковата претенция, защото Областната дирекция нито е страна по спорното материално правоотношение, нито е процесуален субституент на надлежната страна по делото - Министерството на вътрешните работи. Легитимирано да отговаря по исковете е М. като администрация на органа по назначаването, който е страна по държавнослужебното правоотношение и по конкретнишя имуществен спор. Следва да се посочи, че при служебния характер на правоотношението и отчитане на страните по него, понятието работодател е неотносимо. В този смисъл е налице и задължителна съдебна практика – решение № 14 от 17.02.2011 г. на ВКС по Г.д.№ 625/2010 г., III г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Предвид изложеното и тъй като процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, предявеният срещу ненадлежна страна иск се явява недопустим. Производството по един недопустим иск, като недопустимо следва да бъде прекратено.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по Г.д. № 199/2015 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: