Производството е по чл. 318 и сл. от НПК, във вр. чл.425, ал.1, т.1 от НПК. С решение № 215/21.04.2008 г., постановено по НД № 144/2008 год., Върховният касационен съд е възобновил производството по ВНОХД № 765/2007 г. по описа на ОС, гр.Кърджали,и е върнал делото на настоящия съд за ново разглеждане от друг състав , като е отменил постановеното по същото дело решение № 126/04.10.2007 г. по ВНОХД № 223/2007 г., с което е потвърдена присъда № 86/16.07.2007 г. по НОХД № 765/2007 г. по описа на РС – Кърджали. С цитираната присъда № 86/16.07.2007 год., постановена по НОХД № 765/2007 год., Кърджалийският районен съд е признал Мюмюн Али Ариф от с. Македонци, общ. Кърджали, за виновен в това, че на 03.07.2007 год. в гр. Кърджали, по ул. ”Първи май” пред бензиностанция „Шел, управлявал моторно превозно средство – собствения си лек автомобил марка „Форд", модел „Екскорт”, с ДК № К 18 76 АР, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 2.38 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343 б, ал.1 от НК, във вр. с чл.78а от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание "глоба" в размер на 1 250 лв. Против така постановената присъда е постъпил въззивен протест от Районна прокуратура – Кърджали, в който се твърди, че присъдата е неправилна, тъй като не бил приложен законът, който трябвало да бъде приложен от първоинстанционния съд. Излагат се съображения относно неприложимостта на разпоредбите на ал.1-5 на чл. 78а от НК, което се обосновава с разпоредбата на ал.6 на същия член, съгласно която разпоредбите на чл.78а ал.1-5 не се прилагат, ако дееца е бил в пияно състояние. Подс. Мюмюн Ариф бил в пияно състояние, извършвайки процесното деяние, което било видно от приетото в т.4, б.”а” на диспозитива на Постановление №1/17.01.1983 г. по н.д. №8/1982 г. на Пленума на ВС на РБ. Прокурора от Районна прокуратура – Кърджали счита, че първоинстанционнният съд необосновано е приложил разпоредбите на чл.78а от НК, като е освободил подс.Мюмюн Ариф от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 343б ал.1 от НК с налагане на административно наказание. Предлага се с протеста Окръжният съд да постанови решение, с което да бъде изменена протестираната присъда, като на подсъдимия Мюмюн Ариф бъде наложено поисканото наказание от представителя на обвинението пред първата инстанция и по този начин се увеличи последното по смисъла на чл.337, ал.2, т.1 от НПК. В протеста не се сочат нови доказателства . Ответникът по протеста, при новото гледане на делото пред въззивната инстанция, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител изразява становище,че протестът е основателен. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, при новото гледане на делото ,като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в протеста, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Протестът е основателен. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, поради което не е необходимо провеждането на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните от първоинстанционния съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: Подс.Мюмюн Ариф живее постоянно в с.Македонци, общ.Кърджали, с основно образование е, не е женен и не е осъждан. Не притежава свидетелство за правоуправление на МПС. На 02.07.2007 год. вечерта подсъдимият гостувал на свои приятели в гр.Кърджали, където употребил алкохол - бира. Около 03.00 часа на 03.07.2007 год. подс.Ариф се качил на личния си автомобил марка „Форд”, модел „Екскорт” с ДК № К 18 76 АВ, привел го в движение и потеглил в посока към денонощния магазин в кв.”Веселчане” в гр. Кърджали, от където си закупил цигари и продължил по ул.”Първи май” в посока с. Македонци, където живеел. В близост до бензиностанция „Шел” в гр. Кърджали автомобилът аварирал по средата на пътното платно, вследствие на спукана предна лява гума. Междувременно по същата улица автопатрул на РПУ – Кърджали в състав – св.Делчо Иванов и св.Динчер Хайдаров,извършвали обход в района и в изпълнение на служебните си задължения спрели до автомобила разположен по средата на пътното платно, за да раþберат причината за състоянието на същия. Подсъдимият в присъствието на полицейските служители излязъл от предната лява врата на автомобила и ядосан на създалата се ситуация, с лакътя на лявата си ръка счупил пропуканото задно панорамно стъкло на МПС. Органите на реда поискали документите на водача, за да извършат проверка, но подс.Ариф не им представил такива, като започнал да им обяснява случилото се и че се опитал да премести автомобила от пътното платно, но не успял. Св.Делчо Иванов и св.Динчер Хайдаров потърсили съдействие от колегите си от „Пътен контрол” – св.Вили Бонина и св.Тодор Стойчев, които незабавно пристигнали на място. Последните извършили проверка и след справка констатирали, че подсъдимият не притежава свидетелство за управление на МПС за никоя категория. Същият бил изпробван за наличие на концентрация на алкохол в кръвта с техническо средство – „Дрегер” № 7410, който отчел концентрация на алкохол в кръвта му 2,38 на хиляда. Бил му съставен акт за установяване на административно нарушение № 3024/03.07.2007 год. за извършени нарушения по чл. 150 и чл.5 ал.2 т.3 от ЗДвП, който подсъдимият отказал да подпише. На подс. Ариф бил издаден и талон за медицинско изследване на кръвта, но същият отказал да даде кръв за извършване на алкохолна проба. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - обясненията на подс.Ариф и показанията на свидетелите Иванов, Хайдаров, Бонина и Стойчев, дадени в съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло, както и от останалите писмени доказателства по делото, събрани и приети от първоинстанционният съд. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира,че подсъдимият Мюмюн Али Ариф е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б ал.1 от НК – на 03.07.2007 год. в гр. Кърджали, управлявал моторно превозно средство – собствения си лек автомобил марка „Форд", модел „Екскорт” с ДК № К 18 76 АР, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 2.38 на хиляда, установено по надлежния ред, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и първоинстанционният съд. Изложените от същия доводи относно съставомерността на деянието, обективните и субективните му признаци и умисъла на подсъдимия за извършването му, са изцяло обосновани, подробни и правилни, и се споделят от въззивния съд, поради което не се налага преповтарянето им, като спор относно осъществяването на деянието от подсъдимия от обективна страна, както и относно формата на вината, не е налице между страните. При определяне наказанието на подсъдимия Ариф за извършеното деяние по чл. 343б ал.1 от НК, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за приложение на чл. 78а от НК, поради което го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1250 лева. Прилагайки института на чл.78а от НК, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като според ТР № 2/2007 година на ОСНК при ВКС „при наличието на ограничението по чл.78а ал.6 НК (ДВ бр. 75/2006 год.) „деецът е бил в пияно състояние”, институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е неприложим за престъпленията по чл.343б ал.1 НК и когато законовите предпоставки в чл.78а, ал.1-5 НК са налице”. И това е така, тъй като макар и формулирано по друг начин в сравнение с допълнителния квалифициращ признак в резултатните престъпления по чл. 343 ал.3, чл.123 ал.3 и др., „пияното състояние” на дееца се съдържа имплицитно като елемент от обективната страна на деянието, съгласно количествения критерий за определяне на съдържанието на това понятие, въведен в Постановление № 1/83 год. на Пленума на ВС, без значение дали е обективен признак от състав, който сам по себе си обуславя наличието на самото престъпление, или е допълнителен квалифициращ признак към основен състав, обуславящ по-тежка наказуемост. При това положение, и с оглед неприложимостта на разпоредбите на чл.78а от НК по отношение на подс. Мюмюн Ариф, следва обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която за извършеното престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, на основание чл. 78а от НК, Ариф е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1250 лева, като следва да бъде отменено освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, и следва да му бъде наложено наказание от вида на предвидените в НК, съобразно правомощията на въззивния съд при постъпил протест срещу невлязлата в сила първоинстанционна присъда При определяне на наказанието на подсъдимия Мюмюн Ариф настоящата инстанция прецени, че са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства: чисто съдебно минало, пълни самопризнания и съдействието за разкриването на обективната истина, критичното отношение към извършеното и добри характеристични данни. Всички тези обстоятелства сочат, че и най-лекото, предвидено в закона наказание за това престъпление, би се оказало несъразмерно тежко на извършеното деяние по чл.343б, ал.1 от НК. Ето защо, следва наказанието на подс.Ариф да бъде определено при условията на чл. 55 , ал.1, т.2, б.”б” от НК, като предвиденото наказание „лишаване от свобода” до една година следва да бъде заменено с наказание „пробация”. На основание чл. 42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6, във вр. с ал.1 от НК, следва да бъде определена за изтърпяване от подсъдимия следната съвкупност от пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца и 100 часа „безвъзмезден труд в полза на обществото” годишно,за срок от една година. Съдът намира, че чрез налагане на наказания в посочените вид и размери, целите на наказанието по чл.36 от НК спрямо подс.Ариф биха били постигнати в пълна мяра. С оглед на изложеното обжалваната присъда следва да бъде изменена в частта й, с която за извършеното престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, на основание чл.78а от НК, подс.Ариф е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1250 лева, като следва да бъде отменено освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, с налагането на административно наказание „глоба” в размер на 1250 лева и му се наложи наказание „пробация”, като на основание чл. 42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6, във вр. с ал.1 от НК, следва да бъде определена за изтърпяване от подсъдимия следната съвкупност от пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца и 100 часа „безвъзмезден труд в полза на обществото” годишно, за срок от една година. Водим от изложеното, и на основание на основание чл. с чл.337, ал.2, т.1, във вр. с чл. 334, т.3 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 86/16.07.2007 год., постановена по НОХД № 765/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с която за извършеното престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, МЮМЮН АЛИ АРИФ от с.Македонци,общ.Кърджали, с ЕГН **********, на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като ОТМЕНЯВА освобождаването му от наказателна отговорност с налагането на административно наказание „глоба” в размер на 1250 лева по реда на чл.78а от НК и му НАЛАГА наказание „пробация”, като на основание чл. 42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6, във вр. с ал.1 от НК, определя следната съвкупност от пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца и 100 часа „безвъзмезден труд в полза на обществото” годишно, за срок от една година.. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|