Решение по дело №87/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 4
Дата: 10 януари 2020 г.
Съдия: Весела Любомирова Сахатчиева
Дело: 20194400900087
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

                               Р Е Ш Е Н И Е                                      

 

 

 

        Номер ....                      10.01. 2020г.         гр.ПЛЕВЕН

 

 

        ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                      търговски състав,

на   ШЕСТНАДЕСЕТИ  ДЕКЕМВРИ  две хиляди  и   деветнадесета година, в публично заседание , в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

 

СЕКРЕТАР: Д. Г.

като разгледа докладваното от  СЪДИЯТА САХАТЧИЕВА  

т.д.  №87 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.432,АЛ.1 ОТ КЗ ВР.ЧЛ.45 ОТ ЗЗД.

        Постъпила е искова молба от  З.Д.Д., ЕГН**********,***,чрез пълномощника й адв.Т.Г. от САК против „****“АД , ЕИК****,гр.***, като е предявен пряк иск срещу застрахователя по сключена застраховка „Гражданска отговорност“, с цена 45 000,00лв.,с правно основание чл.432 от КЗ вр.чл.45 и сл. от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,причинени на ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 06.07.2018г. в с.Б., Пл.област по вина на водача на л.а.“****“,с рег.№***,по отношение на който автомобил е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в „*****“АД, с покритие към датата на произшествието,ведно със законната лихва,считано от 01.12.2018г.  до окончателното изплащане на сумата.

     В ИМ се твърди,че в резултат на настъпилото на 06.07.2018г. ПТП,на ищцата са причинени следните телесни увреждания: фрактура на дясна раменна кост-счупване на ключица и контузия на гръден кош.За получените травми е предписано консервативно лечение,като възстановителният период е бил дълъг  и мъчителен,доминиращата дясна ръка е била обездвижена. След извършени прегледи на 01.10.2018г. и 12.10.2018г. е констатирано намаляване на обема на движение с 30% на дясната ръка и намален захват на същата ръка. Налице е усложнение при възстановителния период.Ищцата твърди ,че и към настоящия момент има силно ограничено движение на дясната ръка,вследствие на настъпилата фрактура в областта та дясната раменна става за месеци напред.Вследствие на настъпилото ПТП са ограничени и засегнати социалните контакти на ищцата и пострадала.Налице е и отражение върху психологическата състояние на З.Д..

Ищцата твърди,че на 31.08.2018г./погрешно посочена 2019г. в ИМ/ е депозирала извънсъдебна претенция,ведно с приложени документи за настъпилото ПТП и причинените на З.Д. телесни увреждания, като в законоустановения срок ответното дружество не е изплатило застрахователно обезщетение за претърпените от пострадалата неимуществени вреди-болки и страдания.

  Налице са предпоставките за предявяване на пряк иск срещу застрахователя и пасивна легитимация на ответното дружество ****“АД , ЕИК***, гр.С.,тъй като към датата на процесното ПТП  по отношение на л.а.“****“,с рег.№*****, е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в „*****“АД, с покритие към датата на произшествието.

    Предвид изложеното е налице правен интерес от страна на  ищцата З.Д.Д. , ЕГН**********,*** предяви пряк иск против „****“АД , ЕИК****, гр.София, с правно основание чл.432 от КЗ вр.чл.45 и сл. от ЗЗД ,за заплащане на обезщетение в размер на 45 000,00лв. за неимуществените вреди, причинени на ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 06.07.2018г. в с.Б.,Пл.област по вина на водача на л.а.“***“,с рег.№****,по отношение на който автомобил е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в „*****“АД, с покритие към датата на произшествието,ведно със законната лихва,считано от 01.12.2018г.  до окончателното изплащане на сумата.

      С ИМ са представени писмени доказателства.Правят се доказателствени искания.     

    Препис от ИМ с приложенията е изпратен на ответника с указания за подаване на писмен отговор в срока по чл.367,ал.1 от ГПК.Такъв  е постъпил.

     Ответникът е възразил по редовността на исковата молба.По съществото на спора е заявил,че оспорва предявеният иск по основание и размер.Оспорва фактическите твърдения на ищцата за наличие на вина на водача на застрахования автомобил за настъпване на процесното ПТП,която вина неи е установено по предвидения в закона начин.Оспорват се всички твърдения в ИМ,касаещи възникването на  вземането,предмет на претенцията.На следващо място претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000,00лв. е неоснователно завишено.Излагат се доводи за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата,изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан.

      Ответникът е оспорил всички твърдения на ищеца относно: твърдените травматични увреждания,твърдените болки и страдания, подлежащи на компенсиране,твърдените последици от инцидента и тяхната продължителност, причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилите увреждания,механизмът на осъществяване на твърдяните неимуществени вреди и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и механизма на процесното ПТП.    С писмения отговор са направени доказателствени искания.

      Постъпила е Допълнителна ИМ от ищцовата страна.Ищцата е заявила,че ИМ е редовна,като са представени четливи писмени доказателства за съда и ответното дружество.Моли съда да обяви за безспорен факт  по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение по сключена задължителна застраховка „ГО“,учредено с полица №***** ,с начална дата на покритие 04.11.2017г.

    Оспорват се направените възражения от ответната страна относно основанието и размера на предявения иск,изложените фактически твърдение с ИМ. Оспорва се направеното възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата.

   Постъпил е Допълнителен писмен отговор от ответното дружество, в който заявява,че поддържа всички оспорвания и възражения, направени с писмения отговор по ИМ.

    С определение по реда на чл.374 от ГПК съдът е допуснал до разглеждане по същество  предявения  иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД от З.Д.Д., ЕГН**********,*** „*****“АД , ЕИК****, гр.София, с цена 45 000,00лв.,за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 06.07.2018г. в с.Б.,Пл.област по вина на водача на л.а.“*****“,с рег.№****, по отношение на който автомобил е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в „*****“АД, с покритие към датата на произшествието, ведно със законната лихва,считано от 01.12.2018г.  съгл.чл.497,ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата.Приети са представените писмени доказателства и съдът се е произнесъл по направените доказателствени искания.

     С проекто-доклада на съда е  прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“, сключена с ответното дружество по отношение на л.а.“****“,с рег.№***** ,  с покритие към датата на произшествието -полица №*****  от 04.11.2017г.

     Окръжният съд като прецени доводите на страните и доказателствата по делото,намира за установено следното :

     Предявеният иск е допустим ,основателен по съществото си и частично основателен по размер.

      Не се спори, че на 06.07.2018 г. в с.Б., Пл.област  е настъпило ПТП по вина на водача на л.а.“****“,с рег.№****,който автомобил отклонявайки се встрани от пътното платно ,се удря в крайпътно дърво.Не се спори,че ищцата З.Д. се е намирала в качеството си на пътник в горепосоченото МПС.

    Във връзка с процесното ПТП е образувано Досъдебно производство №119/2018г. по описа на Районна прокуратура-Никопол,,което е приложено към настоящото дело.ДП е приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 15.11.2018г. съгласно разпоредбата на чл.343,ал.2 от НК,по искане на пострадалата З.Д..Видно от проведеното разследване водачът на л.а. „****“,с рег.№*****-Н.Д.Д. ***,за да избегне удар с куче,излязло от ляво на пътното платно,извършил рязка маневра надясно,след което настъпил удар на л.автомобил в крайпътно дърво ,разположено вдясно по посока на движение на автомобила.Пострадалата Д.  се е возела на предна дясна седалка,като водачът и пътничката са били с поставени предпазни колани.

    Съдът намира че е налице  активна легитимация у ищцата за предявяване на иска, както и основание за възникване на задължение за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл.432 от КЗ против ответното застрахователно дружество, тъй като в хода на настоящото производство е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличието и валидността на сключен застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ по отношение на л.а. „****“,с рег.№****.

    На следващо място съдът намира, че е спазено и рекламационното производство по реда на чл.380 от КЗ – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Видно от представените по делото писмени доказателства, такава претенция е отправена към застрахователя на 31.08.2018 г., като с писма от  21.09.18г. и 26.11.2018 г. ,изпратени до З.Д. ,застрахователят  е посочил,че в дружеството е образувана щета №**** и е указал представянето на допълнителни документи във връзка  депозираната застрахователна претенция. До момента на подаване на ИМ и настоящия момент не са представени доказателства за изплатено застрахователно обезщетение, поради което е налице отказ за  изплащане на застрахователно обезщетение.

    Спорни по делото са въпросите доказано ли е наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и уврежданията , причинени на ищцата, налице ли са предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултата на настъпилото ПТП на 06.07.2018г., в какъв размер следва да бъде определено обезщетението, спазвайки разпоредбите на КЗ и ЗЗД.

   В хода на съдебното дирене пред окръжния съд са събрани  доказателства-гласни и писмени такива ,както и са назначени съдебно-медицинска и автотехническа експертизи.

      От заключението на вещото лице инж. В.П. по назначената автотехническа експертиза, което съдът приема като компетентно и обективно, се установява следното:механизмът на произшествието е свързан с неконтролирано движение на автомобила в границите на пътното платно.Преди удара в дървото на тротоара и движението на автомобила,водачът е бездействал,не е управлявал колата с волана и не е задействал спирачките.Водач е бил Н.Д.,а пострадалата З.Д. е  била пътник на предна дясна седалка.Автомобилът е бил оборудван с обезопасителни колани.С поставен колан ищцата би осъществила контакт при кос центричен удар с главата и дясно рамо в страничната средна колона на купето,стъклото на вратата и с ръце в челното стъкло.При непоставен колан, пострадалата е щяла да осъществи контакт с предна дясна корона на купето,челно стъкло и таблото на седалката,при челен удар на автомобила, би ударила главата си в челното стъкло и да го счупи.При тези изводи заключението на вещото лице е,че пострадалата З.Д. е била с поставен обезопасителен колан при настъпване на ПТП.

  Изводите на вещото лице кореспондират и с показанията на разпитания като свидетел водач на автомобила Н.Д.Д.,съпруг на З.Д..Свидетелят посочва,че на 06.07 са се прибирали от гр.Плевен,където са посетили лекар във връзка с оплаквания на съпругата му.За да избегне удар с куче,излязло от ляво на пътното платно,извършил рязка маневра надясно, и се ударил в дърво.Коланът на жена му засякъл ,в резултата на което се е счупила дясната й ключица.Човек от селото извикал полиция и Бърза помощ,след което З.Д. била откарана в болница в гр.Плевен.

  От заключението на в.л. д-р Д. по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява,че на ищцата е получила фрактура на дясната ключица.Други счупени кости на гръдната клетка няма.След сваляне на меката превръзка на ръката за пълното възстановяване на хватателната функция е необходимо извършване на рехабилитация. Няма представени медицински документи, удостоверяващи извършването на терапевтични и рехабилитационни процедури. При личния преглед от в.лице ищцата е посочила,че не е провеждала такава рехабилитация,тъй като лекуващият ортопед при преглед на 12.10.2018г. е казал,че не е необходимо провеждане на рехабилитация,а е препоръчано пострадалата сама прави упражнения за раздвижване на ръката.Към настоящия момент ищцата е в много добро общо състояние,има слабо ограничени  и слабо болезнени движения в дясна раменна става,което се дължи на непровеждане на рехабилитация и физиотерапия.

    В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателства относно претърпените болки и страдания от ищцата в резултат на процесното ПТП.От показанията на св.Д. В.-дъщеря на ищцата се установява,че  след катастрофата е посетила родителите си в с.Б..Майка й е била в синини,по гърдите и корема,изпитвала е остра  болка заради счупената ключица.Не е извършвана оперативна интервенция на ищцата,като в резултата на причинената травма е била на легло около 2-3 месеца.Свидетелката е помагала на майка си в ежедневните й битови нужди.Потвърждава,че при преглед при ортопед са препоръчали на З.Д. сама да прави упражнеиня за раздвижване на ръката.

   Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение от страна на ответното застрахователно дружество за причинените на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на настъпилото на 06.07.2018г. ПТП. На първо място, е налице доказано в хода на  съдебното дирене по настоящото дело виновно поведение на водача на лекия автомобил „****“,с рег.№**** и съпруг на пострадалата,  за настъпване на процесното ПТП.Категорични са изводите на вещото лице инж.П. по назначената съдебна автотехническа експертиза в хода на настоящото производство, че причина за произшествието е неконтролираното движение на автомобила в границите на пътното платно,като преди удара в дървото на тротоара и движението на автомобила,водачът е бездействал,не е управлявал колата с волана и не е задействал спирачките.

  На следващо място, съдът намира, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат,причинените увреждания на ищцата  и процесното ПТП В хода на съдебното дирене не се доказва наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.

  По отношение на размера на претендираното обезщетение съдът намира, че претенцията  е частично основателна.От заключението на в.л. по назначената медицинска експертиза,както и събраните писмени и гласни доказателства,е установено по категоричен начин,че на  ищцата З.Д.  като пътник в лекия автомобил е  причинена  фрактура на дясната ключица,други счупени кости на гръдната клетка няма. Към момента на прегледа от вещото лице  ищцата е в много добро общо състояние,има слабо ограничени  и слабо болезнени движения в дясна раменна става,което се дължи на непровеждане на рехабилитация и физиотерапия.

   При определяне размера на обезщетението съдът съобрази и обстоятелството,че възстановителния период е продължил около 2-3 месеца. В резултат на причинените увреждания ищцата е търпяла болки и страдания,които са били силни за период от  около 2-3 до 4 месеца.Не са налице остатъчни последици от получените увреждания.

       Предвид изложеното и съобразно разпоредбите на чл.52 от ЗЗД за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от съда по справедливост, следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 25 000,00 лв., платимо от ответното дружество за причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат  на настъпилото ПТП на 06.07.2018г., ведно със законната лихва,считано от  01.12.2018г./ изтичане на срока по чл.497,ал.1,т.1 от КЗ/,до окончателното изплащане на сумата. За разликата до претендираното обезщетение в размер на  45 000,00 лв. за причинените на З.Д. неимуществени вреди ,искът като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

        При този изход на делото ответното дружество ЗК „****“ АД ЕИК ***, гр. София следва да бъде осъдено на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на  ищцата З.Д.Д., ЕГН**********,*** деловодни разноски за настоящата инстанция съобразно уважената част от иска и Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения в размер на 1280лв. –адв.възнаграждение.

        Следва да бъде осъдено ответното дружество ЗК “***“АД, ЕИК***, гр. София на основание чл.76,ал.6 от ГПК  да заплати в полза на Окръжен съд гр.Плевен ДТ върху уважената част от иска в размер на  1000лв., както и разноските за вещи лица в размер на 300лв.,платени от бюджета на Пл.ОС/по 150лв. на в.лица по назначените СМЕ и САТЕ/.

        Водим от горното,съдът

 

                                              Р  Е  Ш  И :

 

        ОСЪЖДА   на  основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД  ЗК “***“АД, ЕИК ****, гр. София ДА ЗАПЛАТИ НА З.Д.Д., ЕГН**********,***, сумата в размер на   25 000,00лв. /двадесет и пет хиляди лева/ като обезщетение за претърпените от ищцата  неимуществени  вреди  в резултат на настъпило на 06.07.2018 г. ПТП  в с.Б.,Пл.област по вина на водача на л.а.“***“,с рег.№***,по отношение на който автомобил е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в „****“АД,с покритие към датата на произшествието, ведно със законната лихва,считано от 01.12.2018г. - изтичане на срока по чл.497,ал.1 от КЗ,до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираното обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди в размер на 45 000,00 лв., ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

         ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ЗК “***“АД, ЕИК ***, гр. София ДА ЗАПЛАТИ НА З.Д.Д., ЕГН********** направените деловодни разноски за настоящата инстанция съобразно уважената част от иска и Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения в размер на 1280лв. адв.възнаграждение.

        ОСЪЖДА на основание чл.76,ал.6 от ГПК ЗК“***“АД, ЕИК***, гр.София ДА ЗАПЛАТИ в полза на Окръжен съд гр.Плевен ДТ върху уважената част от иска в размер на размер на  1000лв., както и разноските за вещи лица в размер на 300лв.,платени от бюджета на Пл.ОС/по 150лв. на в.лица по назначените СМЕ и САТЕ/.

        РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване пред АС-В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                  

                                           

                                         

                                    

                                                 СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: