О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1123
Бургаският окръжен съд гражданска
колегия
в закрито заседание на деветнадесети юни
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Росица
Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова гражданско дело № 711 по описа
за 2019 година.
С Решение № 487/05.03.2019г.,
постановено по гр. дело № 4290/2018г. по
описа на Районен съд - Бургас е осъдена Национална здравноосигурителна каса да
заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Айтос“ ЕООД сума в размер
от 9 352 лева, представляваща неплатена стойност на извършено лечение на
пациенти по клинични пътеки през април 2015г., съгласно сключен между страните
Договор от 19.02.2015г., ведно с мораторната лихва в размер на 2 690, 21
лева, начислена върху главницата за периода от 31.05.2015г. до 30.03.2018г. и
законната лихва, начиная от 02.04.2018г. до окончателното плащане, като е
отхвърлен иска за мораторна лихва за горницата над уважения, до пълния предявен
размер от 2 692, 97 лева и за периода от 30.05.2015г. до 31.05.2015г.
Против
постановеното първоинстанционно решение е депозирана въззивна жалба от
Националната здравноосигурителна каса със седалище гр. София в частта, в която
ответната страна е осъдена да заплати на „Многопрофилна болница за активно
лечение Айтос“ ЕООД със седалище гр. Айтос сума в размер на 9 352 лева,
представляваща неплатена стойност на извършено лечение на пациенти по клинични
пътеки през месец април – 2015г., съгласно сключен между страните Договор от
19.02.2015г., ведно с мораторна лихва в размер на 2 690, 21 лева,
начислена върху главницата за периода от 31.05.2015г. до 30.03.2018г. и
законната лихва, начиная от 02.04.2018г. до окончателното плащане, както и
деловодни разноски в размер на 481, 31 лева. В жалбата се претендира да бъде
отменено атакуваното първоинстанционно решение и вместо него да бъде
постановено ново решение по същество на спора, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени. В жалбата се посочва, че присъдената сума в размер от
9 352 лева представлява стойности на финансовоотчетни документи,
превишаващи размера на бюджета, определен на лечебното заведение за месец април
2015г. с приложение към договора, сключен с НЗОК. В жалбата се посочва, че в
случая не става въпрос за неизпълнение на задължение, поето от страна на
възложителя по Договор № 020678/19.02.2015г., защото съгласно установените по
делото факти задължение за заплащането на претендираните от ищеца средства,
никога не е поемано от страна на Националната здравноосигурителна каса. Посочва
се, че съгласно Закона за бюджета на НЗОК за 2015г. е предвидено директорите на
РЗОК да закупуват от изпълнителите на болнична медицинска помощ здравни
дейности, в рамките на обемите и стойностите на разпределените им годишни
бюджети.
Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Депозираната
въззивна жалба е против решение, което подлежи на въззивно обжалване и от лице,
което има право да го атакува, постъпила е в преклузивния срок за атакуването
му и дължимата държавна такса е заплатена.
Ответната страна
по въззивната жалба – „Многопрофилна болница за активно лечение Айтос“ ЕООД със
седалище гр. Айтос депозира по делото писмен отговор чрез своя процесуален
представител – адвокат М., в което се претендира да бъде оставена без уважение
въззивната жалба, а атакуваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено. В
писмения отговор се посочва, че в нарушение на чл. 131 от ГПК във връзка с чл.
266 от ГПК ответната страна въвежда ново възражение в производството, а именно
– че извършените от ищеца над лимитни дейности са такива, които не са
договаряни при сключване на договора, извън договорни са и следователно не
подлежат на заплащане от ответника. Посочва се, че тези възражения не са
въведени в процеса на делото своевременно с отговора на исковата молба, нито са
твърдени пред първата инстанция. В депозирания отговор се посочва, че по
същество възражението е неоснователно. В отговора се твърди, че наред с
индивидуалните договори, сключвани със съответното здравно заведение, се
сключва и национален рамков договор, уреждащ отношенията между здравната каса
от една страна и предоставящите медицинска помощ от друга и този рамков договор
не предвижда ограничения за заплащане на реално извършените медицински
дейности, а регламентира „извършени и отчетени“. Посочва се, че въвеждането на
лимити по своя характер съставлява финансова рамка, а не ограничение по
съответен вид лечебна дейност.
Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Предявени са
няколко обективно кумулативно съединени иска от „Многопрофилна болница за
активно лечение Айтос“ ЕООД със седалище гр. Айтос против Национална здравно
осигурителна каса със седалище гр. София, с които се претендира да бъде осъдена
ответната страна да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 9 352
лева, представляваща стойността на извършено лечение на пациенти по описаните
по-горе клинични пътеки за месец април 2015г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението, ведно със сумата от 2 692, 97 лева,
представляваща мораторни лихви за забава за периода от 30.05.2015г. до
30.03.2018г. върху дължимата главница от 9 352 лева.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА депозираната въззивна жалба от Националната здравноосигурителна каса
със седалище гр. София против Решение № 487/05.03.2019г.,
постановено по гр. дело № 4290/2018г. по
описа на Районен съд - Бургас в частта, в която ответната страна е осъдена да
заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Айтос“ ЕООД със седалище
гр. Айтос сума в размер на 9 352 лева, представляваща неплатена стойност
на извършено лечение на пациенти по клинични пътеки през месец април – 2015г.,
съгласно сключен между страните Договор от 19.02.2015г., ведно с мораторна
лихва в размер на 2 690, 21 лева, начислена върху главницата за периода от
31.05.2015г. до 30.03.2018г. и законната лихва, начиная от 02.04.2018г. до
окончателното плащане, както и относно присъдените деловодни разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното определение да се
изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.