Р Е Ш Е Н И Е
№ 260165 02.09.2020г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХVІ –ти граждански състав
на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова
при секретар Марина Димова,
като разгледа докладваното от съдия Петрова
гражданско дело № 4064 по описа за
2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на
Сдружение „Музикаутор“, ЕИК *********, представлявано
от изпълнителния директор И.Д., чрез гл.юрк. Е. С.
против „СКАТ“ ООД, ЕИК *********, с която се претендира осъждане на ответника
да заплати сумата от 11515.34 лева,
представляваща разликата между окончателното годишно възнаграждение за права
върху използваните музикални и свързани с тях литературни произведения,
принадлежащи към репертоара на „Музикаутор“,
възлизащо на 21595.34 лева с ДДС, съответно 17996.12 лева без ДДС и заплатените
гарантирани месечни минимуми в размер на 10 080 лева с ДДС (8400 лева без ДДС)
за календарната 2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
12.04.2019г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на
твърдения за сключен на 15.02.2005г. между страните договор, с който ищецът е
отстъпил на ответника срещу възнаграждение неизключителното право да използва
за нуждите на своята програма всички защитени произведения от неговия
репертоар, при условията, начините и в границите, определени в договора. Твърди
се, че ответникът не е заплатил дължимата за това сума в цялост и е предявена
претенция по неизпълнение на договорно задължение за заплащане на дължима сума.
Сочи се, че на основание чл. 8 от договора, окончателното годишно
възнаграждение за права за 2017г. в размер на 1 % от прихода, свързан с
телевизионната дейност на ответника съобразно чл. 7, ал.1 от процесния договор в размер на 1 799 612.00 лева без ДДС, възлиза на 17
996.12 лева без ДДС. От нея следва да се приспаднат месечните минимуми в размер
на 700 лева на месец или общо 8 400 лева без ДДС за 12 календарни месеца за
2017г., които ответното дружество е заплатило на ищеца. Така определената
дължима сума за доплащане до пълния окончателен размер на дължимото годишно
възнаграждение за права за 2017г. възлиза на 9 596.12 лева без ДДС, а с
начислен ДДС - съответно 11 515.34 лева.
Правното
основание на иска е чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.20 а от ЗЗД и във вр. с чл.7, ал.1 от договора от
15.02.2005г., сключен между Сдружение „Музикаутор“ и
„СКАТ“ ООД.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество, в който оспорва иска по основание и размер. Счита, че е неясно как е
формиран този размер на изравнителната вноска, не е ясно на Тарифата или
Правилата се позовава ищеца. Намира, че не е налице такова условие за
калкулиране на допълнителни възнаграждения, съгласно съдържанието на действащия
договор. „Тарифата“ не е посочена като приложение към договора, нито е приета
за неразделна част от неговото съдържание, не е посочена каква редакция. Същата
не е приложена и като доказателство към исковата молба. Липсват доказателства и дори позоваване за одобряване
на такава тарифа от министерството на културата към датата на издаване на
въпросната фактура. Оспорва твърдението на ищеца, че „тарифата“ по смисъла на
договора е действащата към момента Тарифа на СНЦ „Музикаутор“.
Тази тарифа нито е била представена на ответното дружество при сключване на
договора, нито е станала приложение към него, нито може да се направи извод, че
страните са постигнали съгласие за условията, при които се определя
възнаграждение, според Тарифа и Правила, които се определят едностранно от
единия контрагент по договора. В чл. 16, ал.4 от договора двете страни са се
съгласили, че финансовите параметри, уговорени в чл.7 ще важат до 31.12.2006г.
и че до 31.03.2007г. ще предоговорят размера на
дължимото възнаграждение. Счита, че дори да е бил налице действащ двустранен
механизъм за определянето на окончателно възнаграждение по силата на чл.7 и
чл.8 от договора от 2005г., той важи само за първоначалния едногодишен срок на
договор до 2006г. и към момента 2017г. този начин за определяне е загубил сила,
и липсва правнорегламентирано определяне на сума на
възнаграждение по силата на чл.8 от договора, тъй като разпоредбата на чл. 8
директно препраща към начините за определяне и финансовите параметри за
определянето им, по смисъла на чл.7 от същия договор. По изложените съображения
издадената фактура е върната, тъй като липсва основание за издаването й.
Съгласно чл. 17 от договора изменения и
допълнения се правят с изрично писмено съгласие на страните по него, тоест
трябва да бъде подписано двустранно писмено споразумение, което да урежда
въпросните финансови параметри въз основа на които се определя възнаграждението
по договора. Между страните, въпреки провеждани преговори, съгласие за
конкретни финансови параметри не е постигнато и липсва подписано двустранно
споразумение за определянето им като действащ механизъм за определяне на
допълнителни възнаграждения по смисъла на чл.16, ал.4 от договора. На следващо
място се прави възражение за неизпълнен от страна на ищеца договор. Ищецът не е
предоставил необходимата информация за 2017г. относно правата и обема на
правата, които предоставя по договора, не всички от които са свързани с
ползване на музикални произведения. Такава информация изрично конкретизираща
обхвата и предмета на договора и дължимата престация
на доставчика по него - не е предоставена по договора, включително и за 2017г.,
което съгласно чл.1, ал.4 от договора, СНЦ „Музикаутор“
е длъжно ежегодно да предостави на своя контрагент по договора-до 60 дни от
изтичане на предходната календарна година. Не е представена и гаранцията, която
ищецът дава на ответника-ползвател по смисъла на чл. 2, ал.2 от договора,
свързана с това правило, тъй като задължението на СНЦ „Музикаутор“
за гарантиране, че произведенията на авторите са надлежно разгласени със
съгласието на носителите на авторските права върху тях, е пряко свързано с
посочването на носителите на правата върху произведенията и самите
произведения, включени в актуалната информация която предоставя на контрагента
си по този договор, и без такава информация представяна и актуализирана
ежегодно, на практика договорът е без предмет. На следващо място, от страна на
ответника е поискана и информация за разпределяне на получените от „СКАТ“ ООД
суми между правоимащите автори и авторски дружества,
вкл. членове на „Музикаутор“" - за последните 6
години от действието на договора, включително за календарните 2014г., 2017г. и
2018 година, част от този период на действие на договора, но ищецът не е
представил подобна информация, съгласно задължението по чл. 11 от договора. На
следващо място се твърди нищожност на клаузите на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от
договора, като неравноправни. Тези клаузи не отговарят на изискването за
добросъвестност, дават възможност за едностранно определяне от доставчика на
цени, които са неопределени предварително и варират според собствени правила на
доставчика и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
доставчика-ищец и потребителя-ответник, по смисъла на чл.143 от Закона за
защита на потребителите, особено при изпълнение на характеристиките на т.1,
т.2. т.3, т.10, т.11, т.12, т.13, т.14, т.17, т.18 и т.19 от същата разпоредба.
Поради наличие в договора на неравнопоставени клаузи,
които не следва да произвеждат действие между страните, като нищожни не следва
да бъдат вземани предвид, като основание за определяне на дължима сума по
договора. Клаузата е нищожна предвид явната неравнопоставеност между страните
по договора по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Такава клауза като клаузата на чл. 8 от
договора е неравноправна, поради липсата на възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора и поставя такива
условия, които пречат на такава преценка - т.18 и т.19 на чл.143 от Закона за
защита на потребителите. На следващо място сочи, че приложените към исковата
молба удостоверения са издадени по разпоредби на ЗАПСП, които са отменени през
март 2018г. Липсват доказателства за регистрация на ищеца като организация за
колективно управление на права. Оспорват се част от представените писмени
доказателства от ищеца.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото и от представения договор № 048 от 15.02.2005г. за
излъчване по безжичен път и механично възпроизвеждане се установява, че
страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение. Видно от чл. 1,
ал. 1 от договора ищецът в качеството си на дружество за колективно управление
на авторски права по смисъла на чл.40 ЗАПСП отстъпва срещу възнаграждение на „СКАТ”
ООД неизключително право да използва за нуждите на своята програма всички
защитени произведения, принадлежащи към репертоара на „Музикаутор”.
Ал. 2 на чл. 1 регламентира какво обхваща репертоара на „Музикаутор”.
Като насрещна престация, в чл. 7, ал.1 от договора, срещу
предоставените с договора права от името на авторите – членове на „Музикаутор” и на сходни чуждестранни авторски организации, е
уговорена дължимост на годишно възнаграждение,
определено въз основа на отчисления в размер на 1 % от приходите на
телевизията, при гарантиран месечен минимум в размер на 700 лева, редуцирани
пропорционално на часовия обхват на разпространение на програмата, съобразно
Тарифата на „Музикаутор”. Изрично е уговорено как се
формират приходите на телевизията. Според чл. 16, ал. 1 договорът се сключва за
срок от една година, като ще се подновява с мълчаливото съгласие на страните за
нови периоди от по една календарна година, но всяка от страните запазва правото
си да го прекрати с писмено предизвестие с обратна разписка. Съгласно чл. 16,
ал. 4 от договора, двете страни се съгласяват, че финансовите параметри,
уговорени в чл. 7 ще важат до 31.12.2006г. и че до 31.03.2007г. ще предоговорят размера на дължимото възнаграждение. Според
ал. 5, в случай, че телевизията не се отзове на писмената покана за
предоговаряне от страна на „Музикаутор”, то размерът
на дължимото възнаграждение се счита автоматично увеличено с 10 %.
Представени са Правила за
определяне размера на авторските възнаграждения, дължими от телевизионните
оператори за излъчване по безжичен път, предаване по кабел и механично
възпроизвеждане, посочени в договора като Тарифа на „Музикаутор”.
Видно от удостоверение за
регистрация на дейност по колективно управление на права от 27.10.2011г.,
издадено от Министерство на културата, ищцовото
сдружение е регистрирано по реда на чл. 40 б, ал.1 ЗАПСП в регистъра на
Министерство на културата, като организация за колективно управление на
посочени в удостоверението авторски права, сред които възпроизвеждане на
музикални и литературни произведения, свързани с музика, публично изпълнение на
такива произведения, както и разпространение на записи съдържащи такива
произведения и др.
Представено е и Удостоверение за
регистрация № ЛРР-02-4090-02 2, издадено от СЕМ на СКАТ ООД за доставяне на
линейна медийна услуга – телевизионна програма с наименование „СКАТ“.
Приложена е и нотариална покана
до СКАТ ООД за представяне на заверено копие от годишния счетоводен отчет за
приходите и разходите за 2017г. и декларация за териториален и часови обхват на
разпространение на програмите за 2017г., кореспонденция между страните, както и
отговор от СКАТ ООД с приложен към него отчет.
Въз основа на представените от
СКАТ ООД отчети и чл. 7 от договора е издадена фактура от 27.07.2018г. за сумата
от 11515.34 лева
От заключението на приетата по
делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът кредитира като
компетентно и ясно изготвено се установява, че размерът на сумата за доплащане
за 2017г. на възнаграждението по договора от 15.02.2005г., възлиза на 11515,34
лева. От страна на ищеца е издадена на ответника фактура № **********/27.07.2018г.
на стойност 11 515,34 лева, с основание „изравнителна вноска за 2017г.“ Фактурата
е осчетоводена в счетоводството на ищеца по сметка 4113 /Клиенти/ партидата на
контрагент 1014 „СКАТ“ ООД. Фактурата е включена в дневниците за продажби по ЗДДС
за данъчен период м.07.2018г. под № 270. ДДС в размер на 1 919,22 лв. е
начислен по фактурата, съответно осчетоводен по сметка 453/2 /ДДС на
продажбите/. По отношение на процесната фактура и
фактурите за авансовите вноски за 2017г., счетоводството на ищеца е редовно
водено. Начисления
ДДС в размер на 1 919,22 лева участва в резултата по Справка - декларация по
ЗДДС за м.07.2018г. Резултата по СД за м.07.2018г. е в размер на 39 738,18 лева
ДДС за внасяне, внесен ефективно.
Предвид ангажираните по делото
доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че
предявеният иск е основателен по следните съображения:
Безспорно се установи, че между
страните е налице валидна облигационна обвързаност, съобразно сключения договор
от 15.02.2005г. С договора, на ответника е предоставено правото да ползва
авторски произведения от репертоара на сдружението. Няма данни, нито твърдения
договорът да е прекратен съгласно предвидената в чл. 16, ал. 1 възможност.
Съгласно уговорките в договора основното задължение на „Музикаутор”
е да отстъпи на телевизията от името и за сметка на своите членове и на
членовете на сродните чуждестранни авторски дружества неизключителното право да
използва за нуждите на своята програма всички защитени произведения, принадлежащи
към неговия репертоар. Именно срещу това основно задължение на ищеца, респ.
срещу предоставените с договора права от името на авторите – членове на „Музикаутор” и на
сходни чуждестранни авторски организации в чл. 7 е уговорено насрещното
задължение на телевизията да заплаща годишно възнаграждение. Начинът на
определянето на това възнаграждение е регламентиран подробно и изчерпателно в
чл. 7 от договора, нормата е пределно ясно и не се нуждае от тълкуване.
Изчислявайки възнаграждението съобразно уговорките на страните по договора от
15.02.2005г., експерта дава заключение, че размерът на сумата за доплащане за
2017г. на възнаграждението, възлиза на 11515,34 лева. Ответникът не ангажира
доказателства за наличие на друга актуална Тарифа/Правила за определяне размера
на авторските възнаграждения, дължими от телевизионните оператори за излъчване
по безжичен път, предаване по кабел и механично възпроизвеждане, която да е
била действаща през процесния период, поради което възражението
в отговора се явява недоказано и неоснователно. Видно от съдържанието на
представените към исковата молба правила същите се прилагат по отношение на
всички ползватели от същия вид и няма данни тези правила/тарифа да са изменяни
след сключване на договора през 2005г. до настоящия момент. Видно е, че използването
на термините Тарифа и Правила визира един и същ документ предвид съдържанието
на Правилата. По отношение действието на тарифата следва да се има предвид чл.
94р., ал. 1 и ал. 16 (в сила от 29.03.2018г.), а именно договорите по чл. 94о1,
ал. 1, сключени с организация за колективно управление на права, предвиждат
възнаграждение за носителите на права въз основа на тарифи, като до
утвърждаването на тарифа или на изменение и допълнение в нея ползвателят е
длъжен да заплаща възнаграждение за използваните произведения и други обекти на
закрила съгласно последния договор, сключен с организацията за колективно
управление на права, или ако няма такъв – съгласно действащата тарифа на
организацията. Съгласно § 24, (1) от Преходните и заключителни разпоредби на ЗАПСП,
организация за колективно управление на права, която е регистрирана в
Министерството на културата до влизането в сила на този закон, запазва
регистрацията за същата категория права, видове права, произведения или други
обекти на закрила, за които е била регистрирана, а според (4) възнагражденията
за отстъпване на управляваните от организациите за колективно управление права,
определени до влизането в сила на този закон, запазват действието си. На
следващо място, не може да се счете, че финансовите параметри, уговорени в чл.
7 са загубили актуалност и възнаграждение не се дължи от СКАТ ООД, само поради
това, че не е предоговорен нов размер на дължимото
възнаграждение. При предвидената възможност за подновяване на договора с мълчаливо
съгласие на страните не може да се приеме тезата на ответника, че задълженията
остават непроменени само за „Музикаутор”, а
задълженията на СКАТ ООД се редуцират или отпадат. Нещо повече, според
следващата алинея на същия член, в случай, че телевизията не се отзове на
писмената покана за предоговаряне от страна на „Музикаутор”,
то размерът на дължимото възнаграждение се счита автоматично увеличено с 10 %,
т.е. според настоящия състав хипотеза, при която възнаграждението да бъде
намалено или да отпадне страните не са уредили в договора. Такова изменение е
възможно само с изрично писмено съгласие на страните по него, каквото никоя от
страните не твърди. Няма данни никоя от страните да се е възползвала и от
правото си да прекрати договора, поради което настоящият състав приема, че
същият е бил подновен през процесната 2017г. при
финансовите параметри, уговорени в чл. 7. Както бе посочено по-горе годишното
възнаграждение е уговорено срещу предоставените с договора права от името на
авторите – членове на „Музикаутор” и на сходни чуждестранни авторски организации,
поради което останалите акцесорни задължения, описани
в отговора като неизпълнени, не следва да влияят на дължимостта
на уговореното възнаграждение. Наличието на списъци на съответните автори към датата
на сключване на договора няма никакво отношение към предмета и действителността
на договора, като дължимостта на уговореното
възнаграждение възниква с факта на предоставяне на правата, чието упражняване
зависи само и единствено от волята на ползвателя. Ответното дружество, в
качеството му на ползвател, решава кои произведения да ползва при създаването и
разпространението на своята програма, като след като реши какво ще използва
следва да предостави декларация за териториален и часови обхват на разпространение
на програмите и копие от годишния си финансов отчет за калкулиране на
окончателното възнаграждение за изтеклата година. Показанията на разпитания
свидетел не разколебават изводите на съда в горния смисъл. Свид.
Андонова е присъствала на срещи между страните за последващ
период 2018г., които не се довели до промяна в условията на договора. Не й е
известно да е имало такива преговори в предходни периоди.
По отношение на възражението за
наличие в договора на неравноправни клаузи, съдът намира следното: Съгласно §
13 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите, по смисъла на този закон "потребител"
е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. Извън тази дефиниция
остава търговското дружество СКАТ ООД, поради факта, че то е юридическо лице, а
за да следи за неравноправни клаузи съдът трябва да е стигнал до извода, че
лицето е потребител и спрямо него са приложими разпоредбите на Закона за защита
на потребителите.
Поради изложеното, съдът не
приема за основателни направените възражения в отговора относно дължимостта на вземането. Наличието на облигационно
правоотношение, постигнато съгласие за размера на дължимото възнаграждение,
изпълнение на договорните задължения от страна на ищеца, според съда се
доказват с оглед събраните доказателства. Няма основание да се приеме, че
ищецът е неизправна страна по договора, а ответникът и не оспорва, че
фактически е ползвал предоставения му достъп до репертоара на сдружението. Не
се доказа да е била проявена активност от ответника във връзка с каквито и да е
констатирани и доведени до знанието на ищеца възражения относно неизпълнение на
договора или липса на представени списъци на автори, което да е възпрепятствало
ответника да ползва предоставените му права. Поради това и следва да се приеме,
че ищецът е бил изрядна страна в правоотношението и е изпълнил договорните си
задължения, поради което му се дължи съответно възнаграждение. Процесната фактура е осчетоводена от ищцовото
дружество, като от заключението на ССЕ се установи, че дължимата сума изцяло
съвпада с размера, претендиран от ищеца. Предвид
изложеното, съдът счита, че по делото са доказани всички кумулативни
предпоставки за дължимостта на вземането. Ищецът е провел надлежно доказване по отношение на основанието
и размера на претендираната главница.
По делото липсват
данни за извършено плащане, с оглед на което се налага извода, че е дължима
сумата от 11515.34 лева, в какъвто размер е
предявеният иск за главницата, който се явява основателен.
Следва да се присъди и законната лихва за забава върху неизплатената
главница, от завеждане на иска до окончателното изплащане, като обезщетение за
неточно във времето изпълнение на парично задължение.
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, при този изход от делото, ответникът следва
да понесе направените от ищеца съдебно - деловодни
разноски в размер на 1875,80 лева, от които 475,80
лева – държавна такса, 1320 лева – адвокатско възнаграждение и 80 лева –
депозит за експертиза. Неоснователно се явява направеното в срок възражение за прекомерност по чл.
78, ал. 5 от ГПК предвид правната и фактическа сложност на делото, както и
извършените процесуални действия.
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „СКАТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, п.к. 8000, ж.к. Зорница, бл. 47,
ет. трети партерен, представлявано от Д.Д.Х., да
заплати на „Музикаутор“ Сдружение, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1000, р-н Оборище, ул. Будапеща № 17, ет. 4, представлявано от
изпълнителния директор И.Д., сумата от
11515.34 лева (единадесет хиляди
петстотин и петнадесет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща разликата между окончателното годишно възнаграждение за права върху използваните музикални и свързани с тях литературни произведения, принадлежащи към репертоара на „Музикаутор“, възлизащо на 21595.34 лева с ДДС, съответно
17996.12 лева без ДДС и заплатените гарантирани месечни минимуми в размер на 10 080 лева с ДДС (8400 лева без ДДС)
за календарната 2017г., ведно
със законната лихва върху главницата от 12.04.2019г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 1875,80 лева (хиляда осемстотин
седемдесет и пет лева и осемдесет стотинки) - съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. /не се чете/
Вярно с оригинала! МД