Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 16.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети
септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5146
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Юникарго транс” ЕООД със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Черни връх“ № 42, ет.5, ап.19,
представлявано от Кирил Карамфилов Шаралиев, твърди, че с ответника сключили договор за превоз от
17.09.2018г., по силата на който втория възложил на първия да превозва палети
до склад, находящ се в гр.Варна, ул.“Колю Фичето“ № 41. В раздел IV, чл.4.1,
т.1 и т.2 от договора за превоз било предвидено, че превозвача следва да
превозва пратките предадени от възложителя в склада до клиенти в района на
действие и да събира пратки от клиенти в района на действие и да ги превозва до
склада. Въпреки изричните уговорки на превозния договор за доставяне на
пратките до склада в гр.Варна, ул.“Колю Фичето“ № 41, му било разпоредено да
превозва пратките до склад в гр.Аксаково, предвид на което и съгласно клаузата
на раздел VIII, чл.8.2 от договора е фактурирал цена от 8.00 лева на палет от
склада в гр.Варна, ул.“Колю Фичето“ № 41 до гр.Аксаково или от други населени
места до гр.Аксаково, а към месец февруари 2019г. до РЦ на ответното дружество
в гр.Варна. За извършените превози били съставени 171 броя товарителници за
превоз на 594 броя палети. Дължимата сума за тези превози е фактурирана с
фактура № 1198/27.02.2019г. на обща стойност 5 701.92 лева с включен ДДС, която
до момента не му е платена от ответника. За тази парична сумаищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е било образувано ч.гр.дело № 4114/2019г. по описа на РРС, но срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение длъжникът подал
възражение за недължимост на сумите и му било указано да предяви иск относно
вземането си срещу ответника. Поради това моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от
5 701.92 лева с включен ДДС, представляваща неизплатени възнаграждения по
сключени договори за превоз на стоки, за което е издадена фактура № 1198/27.02.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 13.06.2019г. до окончателното й
изплащане, въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 4114/2019г. по описа на РРС. Претендира и направените по настоящото
дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът
“Еконт транс” ООД със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“Тутракан“ № 11, представлявано от
Михаил Събев и И.Тодорова, оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че не е
възлагал на ищеца превоза на палети по твърдените от него дестинации. Твърди,
че от посочените 171 броя товарителници, 16 броя изобщо не са съставяни между
страните, а 155 броя се отнасят до превози с други дестинации, а не тези, за
които ищцовото дружество претендира заплащане. В тази връзка съгласно чл.61 от
ЗАвП товарителницата удостоверява условията на договора, а в процесните
товарителници никъде не е указано, че пратките следва да се превозват до
твърдяното от ищеца местоназначение. Също видно и от съдържанието им,
превозвачът е превозил 240 броя палети, а не твърдените 594 броя. По действащия
между страните договор за превоз от 17.09.2018г. ищецът ежемесечно за
извършените превози е издал фактури №
810/28.09.2018г., № 919/31.10.2018г., № 1001/30.11.2018г., № 1083/31.12.2018г.,
№ 1148/31.01.2019г., които са били осчетоводени от ответника и заплатени от
него. На 26.02.2019г. ищцовото дружество на основание чл.11.2 от Раздел ХI е
подал предизвестие за едностранно прекратяване на договора, считано от
26.02.2019г. Непосредствено след това, на 27.02.2019г. ищецът е издал и
процесната фактура № 1198/27.02.2019г., като част от сумата по нея в размер на
5 130.96 лева, дължима за извършените превози през м.02.2019г. е била
заплатена в срок от ответника, а останалата част счита, че не е дължима. За
периода от м.09.2018г. до м.02.2019г., през който период се твърди, че бил
извършен превоза на палетите и се дължи допълнително възнаграждение, „Юникарго
транс“ ООД не е претендирало друго възнаграждение и не е издавало други фактури
на ответното дружество.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните бил сключен договор за превоз от
17.09.2018г., по силата на който ответникът възложил на ищеца да превозва
палети до склад, находящ се в гр.Варна, ул.“Колю Фичето“ № 41.В раздел IV,
чл.4.1, т.1 и т.2 от договора за превоз било предвидено, че превозвача следва
да превозва пратките предадени от възложителя в склада до клиенти в района на
действие и да събира пратки от клиенти в района на действие и да ги превозва до
склада. В чл.8.2 била уговорена цена от 8.00 лева без ДДС на превоза за събиране или доставяне на 1
брой палет на територията на Община Варна и Община Аксаково и цена от 0.60 лева
без ДДС на километър изминато разстояние от едно транспортно средство за един
курс, считано от Склада до съответните локации за събиране или доставяне и
обратно до Склада за събиране или доставяне на съответния брой палети.
Представена е фактура №
1196/27.02.2019г., съгласно която ищецът фактурирал извършен транспорт и
товаро-разтоварни операции в полза на ответника на обща стойност 11 723.88
лева с включен ДДС, с падеж на плащане 15.03.2019г. Към тази фактура е
представен списък на 171 броя товарителници за извършен превоз на 594 броя
палета за периода 26.09.2018г. до 19.12.2019г. По делото не се спори, че ответникът
е заплатил на ищеца по тази фактура сумата от 5 130.96 лева транспорт и
891.00 лева товаро-разтоварни работи, като е оспорил дължимостта на сумата от
5 701.92 лева с включен ДДС.
Представени са и фактури №№
810/28.09.2018г.; 919/31.10.2018г.; 1001/30.11.2018г.; 1083/31.12.2018г. и
1148/31.01.2019г. за извършени от ищеца превози по сключения между страните
договор за превод от 17.09.2018г., както и платежни нареждания за плащането им
от страна на ответното дружество по банкова сметка ***.
Въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е било образувано ч.гр.дело №
4114/2019г. по описа на РРС за сумата от 5 701.92 лева с включен ДДС,
представляваща неизплатени възнаграждения по сключени договори за превоз на
стоки, за което е издадена фактура № 1198/27.02.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.06.2019г. до
окончателното й изплащане,
но срещу издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК ответникът е подал възражение за недължимост на сумите по нея и указано
на ищеца да предяви иск относно вземането си срещу длъжника.
В показанията си свидетелката И.И. Ш.твърди,
че „Еконт Транс“ ООД събирали палети в склад, находящ се в гр.Варна, ул.“Колю
Фичето“ № 41, които след това по силата на сключения между страните договор за
превоз вечер следвало да бъдат превозени от “Юникарго транс” ЕООД до депото в гр.Пловдив.
Търговецът, който работел за „Еконт Транс“ ООД в офиса гр.Варна и който
изпълнявал ролята на регионален управител, не успял да събере толкова стока, за
да се напълни цял камион /33 палета/ и да тръгва от склада на ул.“Колю Фичето“
№ 41 с уговорката, че всяка следващо седмица ще успеело да има такъв камион. По
устна молба от страна на този мениджър на „Еконт Транс“ ООД палетите трябвало
да се извозят до склад на „Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД в гр.Аксаково като временна
мярка, до момента в който те успеят да напълнят цял камион. Транспортирането на
пратки на „Еконт Транс“ ООД до склада на „Юникарго Транс“ ЕООД в гр.Аксаково го
наложило невъзможността да осигурят пълен камион, а когато камионът не бил
пълен, стоката се извозвала до гр.Аксаково, като от там вече със стоки на други
фирми и с камион на „Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД се извозвали до гр.Пловдив.
Фактурата за тези превози е издадена през м.февруари 2019г. в края на
търговските взаимоотношения между страните по повод на сключения договор за
превоз. Транспортът от склада на ул.“Кольо Фичето“ № 41 до гр.Аксаково не е бил
включван в предходните фактури, поради причината, че е като търговски жест от
страна на„Юникарго Транс“ ЕООД, защото очаквали нещата да се променят и да си
изпълнят договора, както бил подписан в самото начало, т.е. да събират палетите
в склада в гр.Варна и да могат да товарят цял камион.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че фактури №№ 810/28.09.2018г.;
919/31.10.2018г.; 1001/30.11.2018г.; 1083/31.12.2018г. и 1148/31.01.2019г. са
били изплатени изцяло от ответника на ищеца. По фактура № 1196/27.02.2019г.
ответникът е заплатил на ищеца сумата от 6 021.96 лева и остава неплатена
сума в размер на 5 701.92 лева с ДДС. Ответното дружество е включило
фактура № 1196/27.02.2019г. в Дневника за покупки по ДДС и справка-декларацията
по ЗДДС за данъчен период м.12.2019г., като е ползвало частично данъчен кредит
в размер на 1 003.66 лева, само за признатата част от сумата по фактурата
в размер на 6 021.96 лева с ДДС.
От заключението на изготвената по
делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общата
стойност на извършените транспортни услуги, отразени в процесните 155 броя
товарителници, издадени през периода от 26.09.2018г. до 31.01.2019г. е
2 672.88 лева без ДДС или 3 207.46 лева с включен ДДС. В
товарителниците е отразено, че транспортните палети са общо 240 броя.
Извършените транспортни услуги от ищеца, отразени в процесните 155 броя
товарителници за обществен автомобилен превоз в страна са отразени в описите са
съответния месец – септември, октомври, ноември и декември 2018г. и януари
2019г. и са фактурирани в издадените от ищеца фактури за съответния месец - №№ 810/28.09.2018г.;
919/31.10.2018г.; 1001/30.11.2018г.; 1083/31.12.2018г. и 1148/31.01.2019г.
С писмо от 11.09.2020г., издадено
от управителя „Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД, същите уведомяват съда, че не
разполагат с транспортни или други документи, сочещи „Юникарго транс“ ЕООД като
изпращач, получател, съответно – собственик на пратки, превозвани от
„Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД. Дружеството „Еконт транс“ ООД не им е възлагало като
спедитор, да извършват превоз на пратки на трети лица.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се доказва, че ищецът в
настоящото производство се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4114/2019г. по описа на РРС
срещу ответното дружество за заплащане на сумата от 5 701.92 лева /пет хиляди
седемстотин и един лева и деветдесет и две стотинки/ с включен ДДС,
представляваща неизплатени възнаграждения по сключени договори за превоз на
стоки, за което е издадена фактура № 1198/27.02.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.06.2019г. до
окончателното й изплащане. Ответникът обаче в законовоустановения срок е подал
възражение, че не дължи тази парична сума и указано на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си. Заявителят е предявил в указания му срок иск за
установяване на вземането си, поради което претенцията му е процесуално
допустима.
В настоящото производство в тежест
на ищеца да докаже основанието и размера на вземането си, за което се е снабдил
със заповед за изпълнение, а ответникът
– фактите, които го изключват, унищожават или погасяват.
Ищецът в случая претендира вземане за
неплатен превоз на 594 броя палета от склад в гр.Варна, ул.“Колю Фичето“ № 41
до склад в гр.Аксаково, а „към месец февруари“ до РЦ на „Юникарго Транс“ ЕООД в
гр.Варна. Твърди, че дължимата за тези превози цена е 8.00 лева без ДДС за 1
брой палет или общо сумата от 5 701.92 лева с ДДС. Твърди и че за
извършените превози страните са съставили 171 броя товарителници, които са
описани в приложен по делото списък.
От събраните по делото писмени
доказателства и заключенията на изготвените съдебно-счетоводна и допълнителна
съдебно-счетоводна експертизи, съдът намира, че не е доказано „Еконт Транс“ ООД
да е възлагало на „Юникарго Транс“ ЕООД, нито „Юникарго Транс“ ЕООД да е извършвало
превоз на 594 броя палета от склад в гр.Варна, ул.“Колю Фичето“ № 41 до склад в
гр.Аксаково, а „към месец февруари“ до РЦ на „Еконт Транс“ ООД в гр.Варна.
Видно от съдържанието на представените по делото 155 броя товарителници – част
от цитираните от ищеца 171 броя товарителници, доказващи извършването на
превоза, същите се отнасят до превози с други дестинации, а не тези, за които
ищецът претендира заплащане с исковата си молба. Последното е потвърдено от
„Юникарго Транс“ ЕООД с подадена по делото уточняваща молба по делото. 16 броя
от товарителниците не са съставяни между страните, а именно: 12 броя
товарителници с дата на съставяне през м.февруари 2019г. – вписани под № 114 –
118 вкл. и 124-130 вкл. от приложения списък, както и товарителници вписани под
номер 18, 21, 50, 143. Единственото ангажирано от ищеца доказателство, целящо
да докаже извършването на превоз по посочените в исковата молба дестинации, са
показанията на свидетелката И.Шаралиева. Същите обаче съдът намира, че не могат
да бъдат приети за обективни и безпристрастни, доколкото същата е в роднински
връзки с управителя и едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество –
Кирил Шаралиев, с оглед на общата им фамилия, както и поради факта, че тя е
служител на ищеца. Освен това, показанията на свидетелката са общи и не сочат с
точност дати, кога и колко палета са превозени от ищеца по оспорените от
ответника дестинации. Същите противоречат и на писменото доказателство - писмо от 11.09.2020г., издадено от
управителя „Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД, съгласно което това дружество не
разполага с транспортни или други документи, сочещи „Юникарго транс“ ЕООД като
изпращач, получател, съответно – собственик на пратки, превозвани от
„Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД, както и че дружеството „Еконт транс“ ООД не им е
възлагало като спедитор, да извършват превоз на пратки на трети лица. Видно и
от съдържанието на процесните 155 броя товарителници, превозвачът е превозил
240 броя палета, а не твърдените 594 броя. Последното е отразено и в
заключението на приетата по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза,
а обясненията на пълномощника на ищеца за броя на палетите са нелогични, след
като липсва такъв брой отразяване на палетите в товарителните, такива
договорености между страните и не става ясно защо ищецът начислява превозно
възнаграждения за 594 броя, а не са документирани 240 броя. Неоснователността
на претенцията на ищеца се доказва и от заключението на изготвената по делото
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, от която е видно, че превозът на
отразените в 155-те броя таварителници палета, е бил вече включен в цената на
превоза по издадените фактури №№ 810/28.09.2018г.; 919/31.10.2018г.;
1001/30.11.2018г.; 1083/31.12.2018г. и 1148/31.01.2019г. и заплатен от
ответното дружество на ищцовото такова. В чл.8.2 от сключения между страните
договор за превоз е уговорено, че цената, която „Еконт Транс” ООД се е
задължило да заплаща на ищеца за извършеното от него събиране или доставяне на
палети на територията на Община Варна и Община Аксаково, е въз основа на
ежемесечно издавани фактури, до 5-то число на месеца, следващ месеца на
извършване на услугите. В процесната фактура № 1198/27.02.2019г.
са били включени вече заплатени извършени превози, а в нея се включват такива –
според ищеца за минал период, в нарушение на договореното по чл.8.2 от договора
за превоз.
По изложените по-горе съображения
съдът намира, че претенцията на ищеца е недоказана, а от там и неоснователна,
поради което предявеният положителен установителен иск да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 5 701.92
лева с включен ДДС, представляваща неизплатени възнаграждения по сключени
договори за превоз на стоки, за което е издадена фактура № 1198/27.02.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 13.06.2019г. до окончателното й
изплащане, въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 4114/2019г. по описа на РРС, следва да се отхвърли като
неоснователен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и
предвид отхвърлянето на предявения иск,ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените по настоящото дело разноски в размер на 1 750.00
лева – заплатени възнаграждения на вещото лице и на редовно упълномощения
адвокат. Съдът намира за неоснователно направеното от пълномощника на ищеца
възражение за прекомерност на договореното от ответника с редовно упълномощения
от него адвокат адвокатско възнаграждение. Същото е в размер на 950.00 лева.
Цената на настоящия иск е 5 701.92 лева и съгласно чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията му през 2019г., когато е упълномощен адвоката и му е заплатено
възнаграждението, минималния размер на адвокатското възнаграждение е в размер на
615.10 лева. Съгласно чл.1 от същата Наредба обаче, размерът на
възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък
от определения в наредбата минимален размер. В случая възнаграждението е било
договорено с писмен договор между ответника и упълномощения от него адвокат в
размер на 950.00 лева и то не е в прекомерен размер – дори не надвишава 2 пъти
минимални размер.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.422 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Юникарго транс” ЕООД със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Черни връх“ № 42, ет.5, ап.19, ЕИК
*********, представлявано от Кирил Карамфилов Шаралиев, против “Еконт транс”
ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“Тутракан“ № 11, ЕИК
*********, представлявано от управителите Михаил Събев и И.Тодорова, положителен установителен иск да се
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
5 701.92 лева /пет хиляди седемстотин и един лева и деветдесет и две
стотинки/ с включен ДДС, представляваща неизплатени възнаграждения по сключени
договори за превоз на стоки, за което е издадена фактура № 1198/27.02.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 13.06.2019г. до окончателното й
изплащане, въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 4114/2019г. по описа на РРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА “Юникарго транс” ЕООД със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Черни връх“ № 42, ет.5, ап.19, ЕИК
*********, представлявано от Кирил Карамфилов Шаралиев, да заплати на “Еконт
транс” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“Тутракан“ № 11,
ЕИК *********, представлявано от управителите Михаил Събев и И.Тодорова, сумата
от 1 750.00 /хиляда
седемстотин и петдесет/ лева – направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: