Решение по дело №1058/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Административното дело е образувано по жалба на П.А.А.,*** срещу решение № 2153-14-98/13.12.2023година на директора на ТП на НОИ Плевен.

В жалбата се посочва, че решението е незаконосъобразно, тъй като неправилно не е зачетен стажа в периода от 01.01.2001 г. - - 31.12.2003 г. в ЕТ „В.Р.-Е.К.“ гр. Гулянци, тъй като същият е оформен надлежно в представената трудова книжка. В допълнение на жалбата се посочва, че неправилно не е зачетен трудовия стаж, тьй като съгласно чл. 347 от КТ /в относимата редакция/, трудовата книжка е официален документ, с който се удостоверяват началото и краят на трудовото правоотношение, заеманата длъжност, основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, продължителността на трудовия етаж на работника, както и други данни и обстоятелства, свързани с неговата трудова дейност. Нормата на чл. 347 от Кодекса на труда определя трудовата книжка като официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Стажът от 01.01.2001 г. до 31.12.2003 г. е отразен в трудова книжка № 6, като е посочен работодател, вид дейност, длъжност, заплата, дата на постъпване на работа и дата на прекратяване на трудовия договор, основанието за прекратяване, прослуженото време от 3 години. 0 месеца и 0 дни, а в колони 6 и 9 са положени кръгли печати на ЕТ „В.Р.-Е.К.“ гр. Гулянци и фигурират и в двете колони два подписа абсолютно идентични. Посочва, че обстоятелството, че в трудовата книжка № 6 не е отразено двата подписа в лявата и дясната страна под последния запис от кого са поставени, при наличие на подписи на работодателя в колони 6 и 9, които са абсолютно идентични с подписа поставен в дясната част под окончателния запис в трудовата книжка на стр. 7. не е следвало да се приема за такова нарушение на изискванията на закона, което да опорочи доказателствената сила на трудовата книжка, като писмен документ до степен да не бъде признат придобит и удостоверен в нея трудов стаж, като не е предприето от органа надлежно оспорване.

Счита, че неправилно органът приема, че представеният образец УП - 2 с № 3 от 06.12.2011 г., издаден от същия работодател и за същия период е оформен с един и същ подпис за главен счетоводител и ръководител, като в тази връзка от страна на административния орган е извършена проверка в Регистъра на осигурените лица /РОЛ/. Видно от мотивите на обжалваното решение пенсионният орган никъде не твърди, че подписалите удостоверението лица за „главен счетоводител“ и „ръководител“ не са лицата, заемащи тази длъжност, а трети лица. Процесното УП-2 съдържа подпис на главен счетоводител, но така и на ръководител, като в този смисъл органът неправилно е приел, че процесното УП - 2 е без необходимото съдържание. Моли за отмяна не решението.

В съдебно заседание оспорващата– П.А.А.,*** не се явява, представлява се от адв. С., която поддържа жалбата и допълнението към нея и счита, че след сверяване от съда на оригиналната трудова книжка с представеното заверено копие, се констатира, че същата е надлежно оформена с два подписа, като не е налице искане от ответника, нито в съдебното производство, нито в административното такова, за оспорване на подписите. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът – директорът на ТП на НОИ Плевен, се представлява от юрк С., която намира жалбата за неоснователна и намира, че трудовата книжка не е надлежно оформена с два подписа на работодател и счетоводител, като и представеното удостоверение обр. УП-2 не е с два подписа, като и в регистър на осигурените лице няма подадени данни за лицето. Моли за отхвърляне на жалбата.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. №2113-14-791/22.05.2023 г. П.А. иска да й бъде отпусната лична пенсия за ОСВ по чл. 68а от КСО.

С писмо от 13.06.2023 година е поискано от началник на отдел КПК при ТП на НОИ плевен да потвърди данни за осигурителен стаж и доход а А. за периода от 01.12.2007 г. – 30.06.2011 г.. и с КП на л. 22 по делото се посочва , че след извършване на проверка в информационна система на НОИ се установява, че П.А.А. с ЕГН ********** е била самоосигуряващо се лице, регистриран, като собственик на фирма ЕТ „П.А.“ с ЕИК ********* и е декларирана начална дата на осигуряване от 05.01.2004 , като прекратяване на осигуряването е подадено, считано от 01.07.2011 г. През периода на проверката данни по чл.5, ал.4 от КСО са подадени от 01.12.2007г. до 31.12.2007г. и за периода от 01.01.2011 г. до 30.06.2011 г. с Декларация обр. 1, като за периода от 01.01.2011 г. до 30.06.2011 г. включително са внесени дължимите осигурителни вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице, а за времето от 01.12.2007 г. до 31.12.2010 г. включително няма данни за преведени в приход на ДОО, авансови осигурителни вноски.

С писмо от 22.06.2023 година до началник на отдел КПК при ТП на НОИ Плевен се посочва, че в производството по отпускане на пенсията се установява, че период от 01.01.2001 г. - 31.12.2003 г., към ЕТ „В.Р.-Е.К.“ гр. Гулянци не е надлежно заверен в трудовата книжка и липсват данни в Регистъра на осигурените лица и Регистъра на трудовите договори и се изисква извършване на проверка.

С КП от 15.11.2023 година на л. 29 по делото се посочва, че съгласно данни от Търговски регистър ЕТ „В.Р.-Е.К.“ гр. Гулянци ЕИК ********* е създадена с Решение 1926 от 11.12.1996 по ф.д. 1926 /1992г. на Плевенски окръжен съд, като за неин собственик е била вписана г-жа В. С. Р. ЕГН **********.

Плевенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 60 ТЗ с решение от 8.VI11.2002 г. по ф.д. № 1926/92г. вписа прехвърляне на търговското предприятие с фирма "В. Р." от едноличния търговец В.А.Р.на Е.И.К.и го вписа като едноличен търговец с фирма "В.Р.-Е.К.", като фирмата няма пререгистрация в срока до 31.11.2011 г. и съгласно §5, ап.1 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за търговския регистър, считано от 01.01.2012г. фирмата е заличена служебно. Видно от НБД „Население“ при ГД „ГРАО“ г-н Е.И.К.ЕГН ********** е починал на 17.10.2016г. Поради изложените факти и обстоятелства не може да бъде извършена проверка на осигурителен стаж и доход на П.А.А. ЕГН ********** за периода 01.01.2001г.- 31.12.2003г. в ЕТ „В.Р.-Е.К.“ гр. Гулянци ЕИК *********.

С разпореждане №2113-14-791 #8/06.11.2023 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ -Плевен на основание чл. 68а от КСО и чл. 10 от НПОС е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на П.А.А., тъй като лицето има навършена възраст, но няма необходимият осигурителен стаж - 36 години и 6 месеца, изискуем по чл. 68, ал. 2 от КСО за 2024 г. - към датата на навършване на възрастта, а е в размер на 34 години 2 месеца 7 дни.

Подадена е жалба от А., в която възразява срещу незачитане на периода на работа в ЕТ „В.Р.-Е.К.“ - гр. Гулянци.

По жалбата е постановено процесното решение, с което е отхвърлена жалбата и е и потвърдено разпореждане №2113-14-791#8/06.11.2023 г. на ръководител ПО като правилно и законосъобразно. Административният орган посочва, че не е зачетен осигурителен стаж за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2003 г. на длъжност „тапицер“ в ЕТ „В.Р.-Е.К.“ - гр. Гулянци , тъй като не отговаря на изискванията на чл. 6 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж. (НТКТС), изискваща при оформяне на стажа след прекратяване на трудовия договор да бъдат спазени определени правила, свързани с наличие на подписи на счетоводител и ръководител, и печат на дружеството. В конкретния случай, на стр. 7 от представената трудова книжка №6, липсват нормативно предвидените 2 подписа на счетоводител и на ръководител. В крайната заверка на осигурителния стаж е положен само 1 подпис, без да е уточнено на кого е и последица от неспазване на посоченото правило е липсата на обвързваща доказателствена сила на документа.

Органът намира, че и представен обр. УП-2 №3/06.12.2011 г. от същия осигурител за същия период от трудовата книжка не отговаря на изискваният, тъй като е оформен с един и същ подпис на главен счетоводител и ръководител, а след извършена проверка на данните в регистъра на осигурените лица, съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО, е установено, че такива липсват и не са подавани данни за г-жа А. от осигурителя ЕТ „В.Р.-Е.К.“ - гр. Гулянци.

Посочва, се че относно искането на лицето за извършване на проверка на осигурителя ЕТ „В.Р.-Е.К.“ - гр. Гулянци, следва да се отбележи, че такава е възложена служебно с писмо изх. №1056-14-836/22.06.2023 г. от началник на отдел „Пенсии“ към ТП на НОИ - Плевен. Проверката е завършила е констативен протокол №КВ-5-14- 01461560/15.11.2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ - Плевен, като е установено, че съгласно данни от Търговския регистър ЕТ „В.Р.-Е.К.“ - гр. Гулянци е създадена с решение 1926 от 11.12.1996 г. по ф. д. 1926/1992 г. на Плевенски окръжен съд, като за неин собственик е била вписана г-жа В. С. Р.. С решение от 08.08.2002 г., на основание чл. 6 във връзка с чл. 60 от ТЗ, Плевенският окръжен съд вписва прехвърляне на търговското предприятие с фирма „В. Р.“ от едноличния търговец В.А.Р.на Е.И.К.и го вписа като едноличен търговец е фирма "В.Р.-Е.К.". Фирмата няма пререгистрация в срока до 30.11.2011 г. и съгласно §5, ал. 1 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за търговския регистър, считано от 01.01.2012 г. фирмата е заличена служебно. Видно от НБД „Население“ при ГД „ГРАО“ г-н Е.И.К.е починал на 17.10.2016 г., поради което не може да бъде извършена проверка на осигурителния стаж на г-жа П.А. при този работодател.

Именно поради липса на данни в регистър на НОИ и ненадлежно оформена трудова книжка и удостоверение обр. УП-2 органът приема, че не се удостоверяват по безспорен начин съществуването на осигурителния стаж в ЕТ „В.Р.-Е.К.“ - гр. Гулянци за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2003 г. и претендираният стаж не може да бъде установен с редовни документи по чл. 40 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, поради което липсва правно основание за неговото зачитане при преценка правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като се посочва, че установяването му следва да е по съдебен ред.

По делото е представено заверено копие на трудова книжка и в с.з е представен оригинал на същата и съдът констатира, че представеното копие е съответно на оригинала, като в графа №1 пише ЕТ „В. Р.- Е.К.“, графа №2 – 3 А, колона №3-длъжност - тапицер, колона №4-дневно/месечно основно трудово възнаграждение -140 лв., в колона №5 – дата на постъпване – 01.01.2001 г., колона №6- подпис и печат на работодателя е налице подпис и печат на ЕТ „В.Р.-Е.К.“ гр. Гулянци, колона №7 – дата на прекратяване на трудовото правоотношение - 31.12.2003 г., колона №8 – основание за прекратяване– чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, в колона №9 подпис и печат на работодателя– печат на ЕТ „В.Р.-Е.К.“ гр. Гулянци с подпис. Записано е общо прослуженото време от 01.01.2001 г. до 31.12.2003 г. - 3 години, 0 месеца и 0 дни, осигурителният стаж е равен на зачетения, следва печат на ЕТ „В.Р.-Е.К.“ гр. Гулянци с два подписа.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по см. на чл. 117, ал. 3 от КСО – директор на ТП на НОИ –Плевен .

Съдът намира, че решението е постановено в установената писмена форма, изложени са мотиви, спазени са административно-производствените правила, но е налице неправилно прилагане на материалния закон и целта на закона.

Съгласно чл. 68а от КСО лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 и пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено.

Съгласно чл. 15 , т. 8 от НПОС вр. чл. 68, ал. 2 от КСО от 1 януари 2023 г. жените се пенсионират при възраст 62 години и осигурителен стаж 36 години и 4 месеца .

В случая на лицето е зачетен стаж от 34 години 2 месеца 7 дни и с подадената жалба от А. се възразява само относно период на работа ЕТ „В.Р.-Е.К.“ - гр. Гулянци – 01.01.2001 г. – 31.12.2003 г..

Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, и с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя.

Спорният въпрос е по същество относно материалната удостоверителна сила на трудовата книжка, която, съгласно решението на административния орган не е оформена съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, съгласно който при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. С оглед копие на трудова книжка и извършено сверяване на с оригинал от съда в с.з. на 22.02.2024 г. е налице за процесния период оформяне на стаж с посочване на продължителност на същия посочен с цифри и словесно и налице печат и два подписа, като не е посочено на кои лица са. Органът приема, че е налице едни подпис и не се посочва на кого е, но при сверяване с оригинал се налични два подписа, които не е посочено, дали са на главен счетоводител и работодател. Съдът намира, че стажът е надлежно оформен в трудовата книжка.

Надлежно оформен е и в представено удостоверение обр. УП-2 от 06.12.2011 г , тъй като е посочен стаж и са налице два подписа за „гл. счетоводител“ и за „ръководител“, като твърдението на органа, че визуално са на едно и също лице, съдът намира за недоказано, тъй като не е налице оспорване на автентичност по съответния ред на документа, нито в административното производство, нито пред съда и единствено при успешно проведено такова с изслушана графологична експертиза може да се установи идентичност на подписите или не.

Съгласно легалното определение на трудовата книжка в чл. 347 от Кодекса на труда КТ/, тя е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя /чл. 347 от КТ към момента е променен, но промяната ще влезе в сила, считано от 01.06.2025 г. / Като официален удостоверителен документ тя се издава по определен ред и от съответен орган и има материална доказателствена сила за изявленията, които се съдържат в нея. Тази доказателствена сила обвързва както съда, така и органите на НОИ, но само за удостоверяваните в нея факти.

Съгласно разпоредба на чл. 349, ал. 1, т. 9 от Кодекса на труда в трудовата книжка задължително се вписва продължителността на времето, което се признава за трудов стаж /в редакцията на текста към ДВ, бр. 86 от 2017 г., тъй като текстът е променен, но ще влезе в сила считано от 01.06.2025 г. /.

Съгласно Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж - чл. 6, ал. 1 на Наредбата е посочено, че при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит при работодателя се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя и се подпечатва с печата му. Налице е надлежно оформяне на стаж в трудова книжка и съгласно чл. 347 от КТ и удостоверителна сила не е опровергана по делото, предвид на което документът се явява годно доказателство за отразения в нея осигурителен стаж на жалбоподателката относно процесния период.

Предвид горното съдът намира, че приетото от органа, че стажът в процесния период не е оформен надлежно в трудова книжка и в УП- 2 не е доказано, а напротив от представените документи следва да се приеме, че е оформен съгласно изискванията на закона.

Следва да се има предвид, че неподаването на данни за осигуреното лице и липсата на данни в Регистър на осигурините лица за внесени осигурителни вноски не води до извод за невъзможност за зачитане на стаж, тъй като съгласно §1, т. 3 от ДР на КСО в редакция към датата на полагане на стажа "осигурителен стаж" е времето, за което има внесена или са дължими осигурителни вноски т.е. внасянето на осигурителни вноски не е задължително условие за зачитане на стаж, тъй като е прието, че следва да са само дължими, за да се зачете период за осигурителен стаж.

Предвид горепосоченото съдът намира, че решението на директора на ТП на НОИ-Плевен е незаконосъобразно, макар и постановено от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административно-производствените правила, но то не съответства на материалния закон и целта на закона – отпускане и изплащане на размер пенсия на лица за целия доказан трудов стаж с надлежните документи и зачитане на този стаж съгласно действащите по време на полагането му, в случая признаването му, правни разпоредби и следва административната преписка да бъде върната на органа за произнасяне с оглед изложените мотиви относно зачитане на стаж в периода 01.01.2001 г. – 31.12.2003 г..

С оглед изход на делото и на основание чл. 143 , ал. 1 от АПК искането на пълномощник на оспорва за присъждане на разноски е основателно и следва ТП на НОИ-Плевен, ***“ № 8 да заплати на П.А.А.,*** разноски в размер на 500 лева – договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 84 гръб по делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. второ от АПК вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав

РЕШИ:

Отменя решение № 2153-14-98/13.12.2023година на директора на ТП на НОИ Плевен и потвърденото с него разпореждане № 2113-14-791-8/06.11.2023 година на ръководител ПО.

Връща административната преписка на директор на ТП на НОИ Плевен за произнасяне с оглед дадени указания и мотиви в решението.

Осъжда ТП на НОИ-Плевен, ***“ № 8 да заплати на П.А.А.,*** разноски в размер на 500 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.