Р Е Ш Е Н И Е
№............
гр. П., 20.07.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. П., Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание
на втори юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 803/2018 г. по описа на РС- П., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Л.В.Д., с
адрес ***, против Наказателно постановление № 15-1006-001623/30.05.2015 г.
издадено от Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. П., с което за нарушение на
чл.139 ал.5 от ЗДвП на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП й е наложена глоба в
размер на 300 лева и за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лева.
В жалбата се релевират оплаквания за
неправилност на НП, поради което се иска отмяна на същото.
В първото съдебно заседание
жалбоподателката, редовно призован не се явява, поддържа жалбата, дава
обяснения и иска НП да бъде отменено. Във второто съдебно заседание по делото
редовно уведомена жалбоподателката не се явява, не изпраща процесуален
представител и не представя писмено становище по спора.
Въззиваемата страна, редовно
призована не изпраща законов или процесуален представител. С
административнонаказателната преписка изпраща писмено становище, с което иска
НП да се потвърди.
Като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
съдът прие за установено следното:
Жалбоподателката
е санкционирана за това, че на 30.05.2015 г. около 16,30 часа, на път трети
клас № 3704 км 0+600 м, в посока от с. Ю. към гр. П., е управлявала лек
автомобил „...“ с рег. № ..., собственост на Росица Николаева Д. ***, без да е
заплатила винетна такса по реда на чл.10 ал.2 от ЗП за управлявания от нея
автомобил и не е залепила валиден стикер по образец. При извършената й проверка
не е носела и представила КТ.
Това било установено от автопатрул
на Сектор „ПП“ при ОД на МВР- П., в състава на който бил актосъставителя- св. Е.Т..
По този повод той съставил против жалбоподателката АУАН с бланков № 014501/30.05.2015
г. за нарушения на чл.139 ал.5 и на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, в присъствието на
нарушителя и свидетел. АУАН бил предявен и връчен лично на нарушителя срещу
подпис. В акта жалбоподателката вписала собственоръчно обяснение, че автомобилът
не е нейна собственост и не е обърнала внимание, че е изтекъл срока на
валидност на винетния стикер.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН срещу
съставения й АУАН жалбоподателката подала възражение. Въпреки същото и
изложените в него доводи, АНО преценил, че следва да ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за извършените от
нея нарушения.
Издаденото на 18.06.2015 г. НП, било
връчено лично на санкционираното лице на 08.03.2018 г., а жалбата против същото
е депозирана на същата дата лично от санкционираното лице на чрез АНО пред РС- П.,
с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от
лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
НП и пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства-
показанията на св. Т. и обясненията на жалбоподателката Д..
Настоящият
съдебен състав кредитира в цялост показанията на св. Т., като същите се явяват
логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и съответни на приобщените
по делото писмени доказателства. Съдът възприема в цялост приобщените по делото
писмени доказателства, тъй като при преценката им не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода
на АНП и съдебното следствие. Съдът даде кредит на доверие и на обясненията на
Жалбоподателката Д., тъй като от една страна същите са логични и
последователни, като от самото начало изнесените от нея факти и твърдения са
еднопосочни, а освен това не бяха оборени и от нито едно доказателство по
делото.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
Съдът
действайки в рамките на цялостния контрол за законосъобразност на НП, намира че
при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, Действително и двата акта са издадени от компетентни
органи в кръга на правомощията им, в законоустановените срокове, като съдържат
и необходимите реквизити. При описание на нарушението по пункт 1 обаче е налице
неяснота, т. к. фактическите рамки на административното обвинение не са
формулирани достатъчно ясно с посочване на всички/достатъчни обстоятелства
които да дадат описание на същото, т.е. не са спазени изискванията на чл.42 т.4
и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Разпоредбата
на чл.139 ал.5 от ЗДвП разписва, че движението на определена категория пътни
превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на
съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата. Тази норма препраща
съответно към Закона за пътищата, където в чл.10 ал.1 от същия са определени
съответните такси за съответните категории МПС.
При
това положение в АУАН и в НП, освен дата и място на нарушението, дали лицето е
имало качеството на водач, както и че управлява МПС, следва да има изрично
пълно описание на управляваното МПС, което да прави неговата категория
определяема, респ. ясно и точно да е посочена категорията на МПС. По-нататък следва
да се посочи и каква такса, съгласно разпоредбата на ЗП не е заплатена, за да
се движи посоченото МПС по съответния път. И не на последно място с посочването
на мястото на извършване на нарушението следва да се посочи и дали за
движението във въпросния участък се изисква за МПС да има заплатена такава
такса.
В
АУАН и НП липсва пълно описание на МПС, респ. посочване дали същото е с 8 или
по-малко места с мястото на водача. Освен това не е посочено и дали за
въпросният участък път се изисква за движението на МПС да има заплатена винетна
такса. Освен това за разлика от актосъставителя, който е посочил в АУАН, че не
е заплатена винетна такса по чл.10 ал.1 от ЗП, АНО в описанието на нарушението
е посочил, че не е заплатена такава такса по чл.10 ал.2 от ЗДвП. Последната
разпоредба разписва заплащането на компенсаторна такса в определени случаи. Не
става ясно обаче дали конкретния случай е такъв, поради липсата на посочване на
изискуеми обстоятелства. Освен това е налице противоречие между описанието на
нарушението в тази му част, относно вида на таксата, в АУАН и в описателната
част на НП, така и между обстоятелствената и диспозитивната част на самото НП.
В последната е записано, че не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП. С
последното АНО е извършил дописване на нарушението, в сравнение с вмененото с
АУАН нарушение на жалбоподателя, т.к. в акта е посочено само, че не е заплатена
винетна такса по чл.10 ал.1 от ЗП без да е посочена конкретната точка от тази
алинея. последното пък е абсолютно необходимо, т.к. ал.1 на чл10 от ЗП определя
вида на съответните дължими такси, което пък зависи от вида на конкретно
управляваното МПС. Обобщено казано налице е непълнота в описанието на
нарушението, недопустимо дописване от страна на АНО на елементи от фактическия
състав на нарушението и противоречие в описаните обстоятелства, касаещи
нарушението веднъж между АУАН и НП и втори път между обстоятелствената и
диспозитивната част на нарушението.
Пороците на НП по пункт 1
се задълбочават и с това, че в описанието на нарушението е посочено че не е
заплатена винетна такса и едновременно с това, че не е залепен валиден стикер
по образец. Т.е. във вина на въззивника се вменяват две отделни нарушения. Това
е така, т.к. незаплащането на винетна такса съставлява нарушение на чл.139 ал.5
от ЗДвП и се санкционира по чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП. Незалепването на валиден
винетен стикер за платена винетна такса е нарушение на чл.100 ал.2 от ЗДвП. В същото време, с диспозитива на НП жалбоподателката е
санкционирана за нарушение на чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП. Казано с други думи, практически в описателната част на НП
е допуснато смесване на съставите на две административни нарушения, при което
жалбоподателката не може коректно да разбере какво точно нарушение е извършила
и за какво е санкционирана, а от тук и да организира ефективно защита като
оборва фактите, очертаващи обективната или субективна съставомерност на
вмененото й нарушение.
Всички изложено до тук е достатъчно
основание, за да се отмени НП.
Но дори и хипотетично да се допусне, че посочените
по-горе нарушения на процесуалния и материалния закон не бяха допуснати, то е
налице и още едно основание за отмяна на НП. това е така, т.к. дори и да се
приеме, че е извършено нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП от страна на
въззивника, то следва да се има предвид, че извършеното
разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този тип. Целта на посочената нарушена
разпоредба е да не се допусне по републиканските пътищата, да се движат
превозни средства, за които не е заплатена винетна такса по реда на ЗП.В
конкретния случай, както се установи и от гласните доказателства, а и от
възражението на нарушителя, е че за управлявания от жалбоподателка автомобил не
е била заплатена винетна такса, като валидността на последната е изтекла
ден-два преди датата на нарушението. От
посоченото възражение срещу АУАН и от обясненията на жалбоподателката, обаче
безспорно се установи, че на процесната дата, тя е управлявала автомобила при
форсмажорни обстоятелства, за да окаже спешна помощ на безпомощен и болен
възрастен човек, спрямо който е следвало незабавно да се окаже спешна
медицинска помощ. В този именно момент жалбоподателката е била спряна от
контролните органи за проверка. Движена от мисълта да помогне, тя не е обърнала
внимание на изтеклата валидност на винетния стикер, още повече, че автомобилът
не е нейна собственост и не се управлява често от нея. Тези обстоятелства са
били известни на АНО, т.к. са били изложени в посоченото възражение. От друга
страна и обществената опасност на дееца е изключително ниска с оглед на това,
че до процесното нарушение въззивницата е санкционирана само един път с 1 НП и
то през м. април 2010 г. за несъществено нарушение. Т.е. в продължение на
повече от 5 години жалбоподателката не е била санкционирана за нарушение на
правилата за движение. Следва също така да се вземе предвид и обстоятелството,
че жалбоподателката е с влошено здравословно състояние, както и материално и
финансово такова, като всички тези обстоятелства са били на вниманието на АНО.
Всичко това според настоящия съдебен състав характеризира случая
като маловажен поради своята явно незначителна обществена опасност и като
такова представлява маловажен случай. АНО е следвало на основание чл.28 от ЗАНН
да не налага наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно извършване
на нарушение на ще му бъде наложено административно наказание.
Същите съображения мотивираха съда да приеме и че другото вменено
на жалбоподателката нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП за маловажен случай.
Преценката за „маловажност на случая“ подлежи и на съдебен
контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на
преценката по чл.28 от ЗАНН от страна на наказващия орган. При това положение
когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не ги е приложил, то това е основание за отмяна на НП. С
оглед на изложеното, като не е съобразил малозначителността на деянието АНО е
ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателката със санкция,
която не била съответна на ниската тежест на конкретното нарушение и по този
начин НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
По изложените съображения и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, районен съд П., в настоящия състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 15-1006-001623/30.05.2015 г. издадено от Началник Сектор „ПП“
при ОД на МВР гр. П., с което на Л.В.Д., с адрес ***, за нарушение на чл.139
ал.5 от ЗДвП на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП й е наложена глоба в размер
на 300 лева и за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1
т.1 пр.2 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд- П..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: