Решение по адм. дело №1304/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на К. С. М., [ЕГН], чрез адв. Д., против Решение № 104/15.05.2025 г. на директора на ТД на НАП-Варна, с което е отменено Разпореждане № [рег. номер]-105-0157500/15.04.2025 г., с което по изп. дело е присъединено вземане по ИЛ № 78/26.02.2025 г., издаден във връзка със съдебно решение № 4/9.01.2025 г. по НОХД № 20243100200653/2024 г. по описа на ВОС, като е разпоредено да се предприемат последващи действия за отписване на задължението по изпълнителен титул ИЛ № 78/26.02.2025 г., от данъчно-осигурителната сметка на лицето, с оглед избягване на двойно заплащане на неплатения данък – веднъж като данък, веднъж като обезщетение за нанесена вреда. С решението е оставена без уважение жалба вх. № Ж-03-110/25.04.2025 г. по регистъра на ТД на НАП Варна подадена от К. М., срещу разпореждане за присъединяване № № [рег. номер]-105-0157500/15.04.2025 г. в останалата част.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. С решението е отменено разпореждане от 15.04.2025 г. в частта, с която по изпълнителното дело е присъединено вземане по ИЛ № 78/26.02.2025 г., издаден въз онова на решение, постановено по НОХД № 653/2024 г. по описа на ВОС, на стойност 88 067.51 лв. Счита, че точно тази главница и законна лихва представлява присъденото от съда обезщетение за нанесена на държавата вреда, която представлява невнесения в бюджета данък от данъчния субект, в случая К. М., в качеството му на физическо лице и ЕТ. Делото е разгледано от ВОС, след извършена ревизия срещу М.. При повторното разглеждане на делото и приета ССЕ е приет предявен граждански иск за сумата от 47 903.78 лв. и съответната лихва. Правилен е извода в оспореното решение, че според разпореждането за присъединяване се иска двойно заплащане от М. веднъж на сумата като данък, веднъж като обезщетение за вреда. Неправилен е извода на ответника, че са налични два изпълнителни титула и следва да се изпълни този с по-голям размер, а именно по ревизионния акт, по който сумата е 142 282,54 лв. главница и лихва. За този извод на ответника не са посочени основания и мотиви. Процесния РА е бил основание за образуване и водене на НОХД, в хода на което са събрани доказателства и са изяснени дължимите суми от М.. Налице е един титул за изпълнение и това е съдебното решение № 4/9.01.2025 г. по НОХД № 20243100200653/2024 г. по описа на ВОС. Моли да се отмени решението и да се уважи жалбата на М., срещу разпореждането за присъединяване.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. Д., поддържа жалбата. Моли да се отмени оспорения акт.

Ответната страна – директора на ТД на НАП – Варна, чрез юрк. А., оспорва жалбата. Поддържа, че в случая са налице две производства – административно и наказателно. Едното задължение е в резултат на влязъл в сила ревизионен акт, а друго задължение е обезщетение за причинени вреди. Поради недопустимост едно и също лице два пъти да дължи едно и също е прието, че дължи установените задължения с РА. РА е влязъл в сила в предходен период. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

В ТД на НАП - Варна срещу М. и в качеството му на ЕТ „ К. М.- ** “ е образувано изпълнително дело № **********/2010 г. за събиране на изискуеми публични задължения по документи както следва: Декларации обр. 6 № 030021708905376 от 8.10.2017 г.,№ 030021801078228 от 06.02.2018 г., № 030021801078452 от 06.02.2018 г.,№ 030021801078526 от 06.02.2018 г., № 030021801078611 от 06.02.2018 г. № 030021804485469, №030021804485469 от 11.05.2018 г., №030021804485539 от 11.05.2018 г., 030021901042884 от 06.02.2019 г., №030021901042962 от 06.02.2019 г.,№ 030021903040213 от 03.04.2019 г, НП № 1642/25.08.2017 г., електронен фиш № К4822647/15.05.2021 г., Ревизионен акт № Р-03000315006171-091-001/08.04.2016 г., Ревизионен акт № Р-ОЗОООЗ16000027-091 -001/31.08.2016г., Ревизионен акт № Р-03000317005809-091 -001/24.01.2018г.

С Разпореждане за присъединяване N° [рег. номер]-105- 0157500/15.04.2025г. публичен изпълнител при ТД на НАП Варна е присъединил на основание чл. 217, ал.2 от ДОПК, следните вземания по: Съдебно решение 4/09.01.2025г. по НОХД 20243100200653/2024г., по Декларация обр. 6 №030021903040213 и по протокол № 03000193140265/03.04.2019г. Установено е, че общият размер на публичните задължения по изпълнителното дело, в т.ч. и присъединените с разпореждането са: главница - 118 052,48 лв., лихва - 112 297,57 лв. към 15.04.2025г., нелихвоносно вземане 600 лв.

Разпореждането е съобщено на М. на 22.04.2025 г.

На 25.04.2025 г. е депозирана жалба от М. до Директора на ТД на НАП - Варна, в която сочи, че не дължи посочените суми, а единствено дължимата сума е тази, по която е осъден по НОХД № 653/2024 г. по описа на ВОС, а именно 47 907.48 лв., която представлява уважен граждански иск предявен по делото от НАП и присъдена от ВОС. Общата сума по изп.д. е била 176 814.12 лв., но тя е касаела същия случай, по който е образувано НОХД, а именно по ревизионните актове на НАП, посочени в справката. ВОС е оправдал М. по отношение на сумите над 47 903.78 лв., като е счел, че са недоказани. Предвид изложеното счита, че дължи само сумата, която е уважена и присъдена от ВОС по предявения граждански иск. По изложените доводи моли да се отмени разпореждането по отношение на дължимостта на сумите: главница - 118 052,48 лв., лихва - 112 297,57 лв. към 15.04.2025г., нелихвоносно вземане 600 лв., тъй като се явява незаконосъобразно и в противоречие със съдебно решение по НОХД № 653/2024 г. по описа на ВОС. Към жалбата е представена и молба на Министъра на финансите, представляващ Държавата срещу М., с която на осн. чл. 84 от НПК се претендират имуществени вреди в размер на 47 903.78 лв. , ведно със законната лихва, считано от датата на съответното увреждане, до окончателното изплащане на главницата.

С решение № 104/15.05.2025 г. Директора на ТД на НАП - Варна е разгледал жалбата. Приел, че не се оспорва факта на присъединяване на вземанията по решението и декларацията, а единствено се твърди недължимост на сумата над 47 903.78 лв. Изложил е мотиви, че искането е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките на чл. 168 от ДОПК за прекратяване на производството по изпълнителното дело. Ответника е разгледал характера на дължимото обезщетение за причинени имуществени вреди в полза на Държавата по присъда № 4/9.01.2025 г. на ВОС. Установил, че присъдата е влязла в сила на 25.01.2025г. М. е признат за виновен за това, че в периода 01.01.2015г. -18.09.20 17 г., при условията на продължавано престъпление в качеството на ЕТ „К. М. - **“, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, укрил осигурителни вноски в особено големи размери. С присъдата е уважен и предявения граждански иск и подсъдимия е осъден да заплати на Държавата представлявана от Министъра на финансите сумата от 47 903,78 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянията ведно със законната лихва, считано от датата на съответното увреждане - до окончателното изплащане на главницата. След влизане на присъдата е издаден изпълнителен лист. Решаващия орган е изложил мотиви, че е неоснователно твърдението на М., че единствената дължима сума е тази по изпълнителното дело, тъй като за периода 01.01.2015г. - 31.07.2017г. в ТД на НАП Варна е възложено извършването на ревизия на М., производството е приключило със Ревизионен акт № Р-03000317005809- 091-001/24.01.2018 г. Приел, че задълженията определени с този ревизионен акт са относими към извършеното престъпление и постановената присъда от ВОС. Ответника е изложил мотиви, че до колкото щетата за фиска представлява размера на невнесения в законовите срокове данък и съответната за забавата му лихва, то обезщетението в полза на държавата за нанесеното непозволено увреждане е задължението за данък със съответната лихва. В този смисъл е и Тълкувателно решение N° 1 от 07.05.2009г. на ВКС. Обезщетението за нанесената на държавата вреда от престъплението призната с присъда, представлява невнесения в бюджета данък от данъчния субект - задължено по силата на данъчния закон лице и като такъв следва да се отразява в информационната система на НАП като се отбелязва, че се касае за солидарна отговорност. В случая данъчно задълженото лице по материалния закон е едноличният търговец, а отговорността за задължението по присъдата е физическото лице, касае се за едно и също лице. Придобиването на търговско качество от физическо лице не води до възникване на нов правен субект. Едноличният търговец отговаря с цялото си имущество за всички свои задължения, независимо от тяхната природа - частноправни или публични. Тъй като данъчното задължено лице е едно, независимо, че са налице два изпълнителни титула, не следва да се изисква двойно заплащане на неплатения данък - веднъж като данък и веднъж като обезщетение за нанесена вреда. Предвид изложеното ответника е приел, че е налице разминаване в размера на задължението, установено с различни изпълнителни титули и следва да се изпълнява по- големия установен размер, в настоящият случай определеният с Ревизионен акт № Р- 03000317005809-091-001/24.01.2018 г., като неоснователно с оспореното разпореждане е присъединено вземане по решение № 4/09.01,2025г. по НОХД 20243 Ю0200653/2024г. по описа на ВОС, след като по изп. дело е присъединено вземането по ревизионният акт и той е с по-големият установен размер. По тези съображения е прието, че жалбата е неоснователна до колкото се оспорва делимостта на сумите по изпълнителното дело, но е основателна по отношение на присъединяване на задължение по съдебно решение № 4/09.01.2025г. по НОХД 20243100200653/2024г. по описа на ВОС. С решението е отменено Разпореждане №[рег. номер]-105-0157500/15.04.2025г., с което по изпълнителното дело е присъединено вземане по ИЛ № 78/26.02.2025г. издаден във връзка с решение № 4/09.01.2025г. по НОХД 20243100200653/2024г. по описа на ВОС, като е разпоредено да се предприемат последващи действия за отписване “на“ задължението по изпълнителен титул ИЛ № 78/26.02.2025г. издаден във връзка със съдебно решение № 4/09.01.2025г. по НОХД 20243100200653/2024г. от данъчно-осигурителната сметка на лицето с оглед изложените мотиви по-горе за избягване на двойно заплащане на неплатения данък - веднъж като данък и веднъж като обезщетение за нанесена вреда. В останалата част жалбата е оставена без уважение и преписката е върната на публичния изпълнител за предприемане действия по компетентност.

Депозираната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно чл. 162, ал. 2 ДОПК, публични са държавните и общинските вземания: 1 за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета; 2 за други вноски, установени по основание и размер със закон; 3 за държавни и общински такси, установени по основание със закон; 4 за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; 5 за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата; 6 по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции; 7 по влезли в сила наказателни постановления; 8 за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на изрично изброените основания; 9 лихвите за вземанията по т. 1 - 8. Съгласно чл. 162, ал. 4 ДОПК, частни са държавните и общинските вземания извън тези по ал. 2.

В глава ХХV, раздел І от ДОПК са посочени изпълнителните основания.

Съгласно чл. 209, ал.1 от ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. В ал.2 е посочено, че принудително изпълнение се предприема въз основа на: 1. ревизионен акт, независимо дали е обжалван; 2. декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски; 3. актовете по чл. 106 и 107, независимо дали са обжалвани; 4. решение, издадено от митническите органи, независимо дали е обжалвано; 5. влязло в сила наказателно постановление; 6. влезли в сила решения, присъди и определения на съдилищата, както и решения на Европейската комисия, на Съвета на Европейския съюз, на Съда на Европейските общности и на Европейската централна банка; 7. разпореждане за събиране на суми, издадено от органите на Националния осигурителен институт, независимо дали е обжалвано; 8. разпореждане по чл. 211, ал. 3, независимо дали е обжалвано.

В случая ответника и публичния изпълнител са приели, че вземането на Държавата, установено с решение /присъда/ № 4/09.01.2025г. по НОХД 20243100200653/2024г. по описа на ВОС е публично държавно вземане.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. на ВКС, ревизионният акт по правните си характеристики е индивидуален административен акт, издаден в рамките на данъчното производство от компетентния орган по приходите в приложение на съответните норми от данъчното законодателство. С влезлия в сила ревизионен акт се предявява искане за изпълнение от данъчно задълженото лице на установеното публичноправно задължение. Неговото основание е съществуващото по силата на закона данъчно вземане на държавата. В същото решение е посочено, че предявеният на основание чл. 45 от ЗЗД граждански иск от държавата чрез министъра на финансите в наказателния процес представлява искане да се присъди обезщетение за причинените от дееца имуществени вреди в резултат на деянието, предмет на повдигнатото обвинение. Основанието на иска е деликтът, какъвто характер има всяко резултатно престъпление. Следователно претенцията на държавата с предявения граждански иск срещу субекта на престъплението – искане за обезвреда, е различна по своята правна характеристика от претенцията, основана на влезлия в сила ревизионен акт срещу данъчно задълженото лице – вземане за данък. Различни са и правните основания – задължение, произтичащо от деликт, и административно задължение.

Възможността държавата да предяви граждански иск в рамките на наказателното производство е самостоятелен процесуален път за защита на права и законни интереси от нарушението на въведената обща забрана да не се вреди другиму по чл. 45 от ЗЗД. Той не се конкурира с предвидения в специалното данъчно производство и единият не замества другия. Позиция за автономност на наказателното и данъчното производство е възприета с Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС. Съществено е обаче, че в крайна сметка сумата, която се дължи като данъчно задължение, е същата, която се претендира и от субекта на престъплението. И в двата случая тя постъпва в бюджета на държавата.

Според ВКС, евентуалната конкуренция между публичното и частното вземане на държавата (вземане за данък и вземане от деликт) при един и същи длъжник поради две различни изпълнителни основания е регламентирана в ДОПК, който отдава подчертан приоритет на процеса за събиране на публичното държавно вземане. Гаранция за предотвратяване на възможността държавата да събере два пъти една и съща сума от длъжника в изпълнителното производство се съдържа и в разпоредбата на чл. 458 от ГПК.

При анализ на нормите на ДОПК и Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. на ВКС се налага извод, че вземането на Държавата в размер на 47 903.78 лв. е вземане от деликт, т.е. същото е частно държавно вземане, а не публично. В обратна насока са изложените мотиви в оспореното решение и постановлението на публичния изпълнител.

В обхвата на чл. 162, ал. 2, т. 6 ДОПК попадат само влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания, а настоящият случай не е такъв, т. к. присъдената сума, представлява обезщетение за имуществени вреди вследствие престъплението по чл. 255 от НК, с което се осъществява деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД.

С разпореждане съдът е изискал цялото изпълнително дело № **********/2010 г. , с молба с.д. № 14533/2025 г от ответника е представен заверен препис от всички документи по делото. Видно от представеното изп. дело, в същото е приложена молба на Министъра на финансите, с която е предявен граждански иск по реда на ГПК, на осн. чл. 84 от НПК, за сумата от 47 903.78 лв. С присъда, постановена но НОХД № 20243100200653/2024 г. по описа на ВОС, гражданския иск е уважен и М. е осъден да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, сумата от 47 903.78 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянията, ведно със законната лихва, считано от датата на съответното увреждане - до окончателното изплащане на главницата. В изпълнителното дело не се съдържа изпълнителен лист, издаден въз основа на присъдата, както се твърди в оспореното решение.

Настоящия съдебен състав приема, че за събирането на частното държавно вземане, което в случая е вземане от деликт, следва да е налице издаден изпълнителен лист. Тъй като вземането не е публично, то за същото не е приложима и нормата на чл. 209, ал. 2 от ДОПК. Оспореното решение е постановено при непълнота на доказателствата, от приложеното изпълнително дело, което явно не е в цялост, не става ясно въз основа на чия молба, въз основа на какъв изпълнителен титул е присъединено вземането от деликт.

Действително от Присъда № 4/09.01.2025г. по НОХД 20243100200653/2024г. по описа на ВОС, се установява, че М. е осъден и да заплати и д.т. върху уважения граждански иск, която е публично държавно вземане, но това вземане не е присъединено по изп.д.

Съдът споделя доводите на ответника, че доколкото щетата за фиска представлява размера на невнесения в законовите срокове данък не следва да се изисква двойно заплащане на неплатения данък - веднъж като данък, веднъж като обезщетение за нанесена вреда. Гаранциите срещу двукратното събиране от държавата на едни и същи суми от длъжника се съдържат в изпълнителното производство – вж. чл. 191 ДОПК и чл. 458 ГПК /в този смисъл и т. 2 от мотивите на ТР № 4 от 12.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСНК на ВКС, определение на ВАС, постановено по адм.д. 6597/2021 г./ .

В настоящото производство, предвид процесуалната природа на обжалвания административен акт, съдът следва да провери законосъобразността на мотивите на органа по повод на административното обжалване на действията/актовете, поради което и неизлагането на мотиви от страна на органа препятства проверката. Последният не е действал в съответствие със задължението си да изясни всестранно и пълно всички относими за неговата решаваща воля факти и обстоятелства, при правилно отчитане на данните в изпълнителното дело, което е довело до допускането от директора на ТД на НАП Варна на съществено нарушение на административнопроизводствените правил.

Изложените доводи в тяхната съвкупност мотивират съда да приеме, че решението е незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна. Доколкото в настоящото производство административният съд действа като контролно-отменителна инстанция, а не като такава по същество, то преписката следва да бъде върната на компетентния административен орган за произнасяне по подадената пред него жалба.

При новото произнасяне директорът на ТД на НАП - Варна следва да изиска данни индивидуализиращи изпълнително основание, да провери наличието или не на изпълнителен титул. Да извърши преценка на вида на вземането - дали същото е публично или частно държавно вземане и едва тогава да се произнесе. .

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 104/15.05.2025 г. на директора на ТД на НАП-Варна.

ВРЪЩА преписката на директора на ТД на НАП Варна за произнасяне по подадената жалба № Ж-03-110/25.04.2025 г. по регистъра на ТД на НАП – Варна, подадена от К. С. М. срещу Разпореждане № [рег. номер]-105-0157500/15.04.2025 г. при спазване на дадените указания.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 268, ал. 2 от ДОПК.