Р
Е Ш Е
Н И Е №
117
гр. Габрово, 07.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДИМОВА
при секретаря Ваня Григорова като разгледа докладваното от съдията И.
Димова гр. д. № 56 по описа за 2018
г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предмет на производството са предявените искове с правно основание по чл. 49 от ЗЗД, тъй като се претендират неимуществени вреди причинени на пострадал от работодателя на деликвента при или по повод изпълнението на възложената работа, ведно със законната лихва от датата на деликта - 07.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Предявеният обратен иск е с правната квалификация по чл. 219, ал. 3 ГПК и произтича от съществуването на застрахователно правоотношение между ответника по главния иск МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД - гр. Габрово и застрахователните дружества, привлечени като трето -лице помагач.
Образувано е по искова молба на К.К.Т. с адрес ***, чрез своя законен представител Ц.Х.Х. - майка със същия адрес против МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД - гр. Габрово.
Твърденията на ищцата са, че на 07.05.2017 г. малолетната К.К.Т. /на 1 г. и 5 м./ е претърпява инцидент в къщи, при който удря ръката си. Веднага е заведена в Спешното отделение на ответника. На малолетната К. е оказана несвоевременна и недостатъчна медицинска помощ. Непопълнените данни в амбулаторния лист не са просто формални нарушения, а доказват небрежния и повърхностен преглед, който е извършен на дете на 1 г. и 5 м. с травма на ръката. Реално не е осъществен преглед, не е описан обективния статус, няма назначени никакви изследвания, чрез които да се извърши адекватна диагностика. Счита, че са налице нарушения на чл. 81, ал.1, т. 2 от Закона за здравето /ЗЗ/. Наместването на ръката на детето без прилагане на аналгезия или анестезия е нарушило правото на К. за предотвратяване на болката - чл. 86, ал. 1, т. 12 от ЗЗ. При повторното посещение на К. е поставена неправилна диагноза и е приложено неправилно лечение, което не съответства на утвърдените от науката и практиката методи за лечение на подобен тип фрактури при малки деца, което е нарушение на чл. 79 от ЗЗ. Извършването на всички тези медицински дейности без наличие на информирано съгласие от страна на родителя й представлява нарушение на чл. 87, ал. 4 във р. с чл. 88, ал. 1 ЗЗ. При липса на информирано съгласие, рисковете и усложненията, които настъпват при или по повод провежданото лечение не преминават върху пациента, а се носят от лекаря - чл. 88 от ЗЗ. Твърдят, че тези нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилата увреда в ръката на детето, защото при правилно и адекватно лечение подобни фрактури зарастват и е налице пълно възстановяване. Настъпили са неимуществени вреди, в резултат на противоправното поведение, които трудно биха могли да възмездят страданията на малко дете, което е било подложено на множество прегледи и манипулации.
В срок е постъпил писмен отговор чрез адв. М. от ГАК. Счита исковата претенция за неоснователна, недоказана и я оспорва изцяло. С представения отговор на исковата молба, ответникът привлича трето лице помагач - ЗАД "ОЗК Застраховане" АД и предявява обратен иск срещу него. В условията на евентуалност предявява иск срещу ЗД "ЕВРОИНС" АД също привлечено за трето лице помагач.
Твърденията на ответника МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД - гр. Габрово са, че оспорва твърдението на ищцата, че пациента, заедно с майка му са били изпратени в отделението по ортопедия без лекарят в спешното отделение да е снел и описал в листа за прегледи анамнезата, обективното състояние и не е назначил изследвания. Счита, че дори да се приеме, че са налице нарушения на приемащия лекар от "Спешно отделение" при лечебното заведение, то се касае за работа с медицинската документация, а не с прякото оказване на медицинска помощ. Още при устното снемане на анамнезата лекарят от "Спешното отделение" е предприел необходимите действия веднага да се осъществи консултация със специалист - ортопед и пациента е бил насочен към отделението по ортопедия и травматология. Състоянието на пациента не е било спешно според медицинския стандарт "Спешна медицина". На второ място оспорва твърдението, че не е действано според т.нар. "обичайно поведение", тъй като в медицината това е невъзможно. В случая дежурния лекар- ортопед е снел анамнезата на пациента, извършил е клиничен преглед и правилно е преценил, съобразно представения му механизъм на травмата, че се касае за сублуксация на главичката на радиуса, което било честа травма при деца на възраст до 3 г. и се предизвиквало от опъване и усукване на крайника. Лекарят не е назначил рентгенография на крайника, поради това, че на тези изследвания се визуализирали осифициралите структури. Обикновено при деца до 3 г. се правели симетрични сравнителни ренгенографии, поради това, че на изследванията се виждат ядра на осификация, а не цели кости. Дежурният лекар е направил репозиция на крайника и е назначил лечение. На следващо място, в исковата молба не е уточнено за кой крайник е налице травма, поради което счита, че е налице противоречие в изложението. Също така счита, че са неоснователни твърденията, че са налице неправилни действия от страна на лекар, служител на лечебното заведение, както и че са нарушени правилата на "добрата медицинска практика". Неоснователни са твърденията, че майката на детето не е информирана за начина за провеждане на лечението, за очакваните резултати от него, както и за възможностите за лечение. Счита, че не са налице доказателства в подкрепа на твърденията на ищцовата страна за нарушения на тези норми, които водят след себе си искане за обезщетение относно настъпили вреди. Лекарите са предприели адекватно лечение, включително и предоставяне на достатъчно необходима информация за хода на лечението и очакваните резултати.
Предявява обратен иск срещу ЗАД "ОЗК Застраховане" АД, който е привлякъл като трето лице - помагач, тъй като има сключена застрахователна полица № 0745-530-2017-00001. Сключен е договор № УС -04-14-044-17/03.02.2017 г. между ответника и застрахователя с предмет -пълна застрахователна защита по задължителните застраховки по обособена позиция "Застраховка на професионална отговорност на лечебните заведения, хуманитарни лекари и медицински персонал" на лечебното заведение. Съгласно чл. 10 от договора е посочено, че застрахователят по договора се задължава при настъпването на застрахователното събитие да заплати застрахователно обезщетение съгласно лимита на съответната застраховка, а в чл. 11 от него - задължението на застрахователя безусловно да встъпи в правата на застрахования във всички бъдещи съдебни и административни дела заведени срещу МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД във връзка с настъпили застрахователни събития. В Раздел ІV "Застрахователно покритие" е предвидено, че застрахователят покрива всички видове рискове, които са посочени изрично в техническото задание на възложителя и техническото предложение на застрахователя. Искът за обезвреждане на настъпилите вреди е предявен срещу болницата и предвид обстоятелството, че е налице сключен застрахователен договор с ответното дружество за МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД - гр. Габрово възниква право, предвид нормата на чл. 435 КЗ, ако е удовлетворено увреденото лице, застрахования има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума и на покритието по застрахователния договор.
При условията на евентуалност предявява иск срещу ЗД "ЕВРОИНС" АД, с който на 02.01.2018 г., лечебното заведение е сключило застрахователен договор № СБ05-04-14-004-18 със срок на действие 10.01.2018 г.-10.01.2019 г. и с предмет пълна застрахователна защита по задължителните застраховки по обособена позиция "Застраховка на професионална отговорност на болнични заведения, хуманитарни лекари и медицински персонал" на лечебното заведение. В чл. 6 от договора изрично е предвидено, че застрахователното покритие обхваща всички предявени суми през срока на застраховката, които застрахованите лица на законово основание са отговорни да заплатят, като компенсация за причинените вреди или финансовите загуби на увредените трети лица /пациентите/, при упражняването на медицинската професия, включително такси и съдебни разноски, направени по делото. Издадена е застрахователна полица № **********/001.
С определение № 649 от 05.10.2018 г. съдът е привлякъл като трето лице помагач на страна на ответника ЗАД "ОЗК Застраховане" АД и ЗД "ЕВРОИНС" АД. Указал е на ищеца по обратния иск да отстрани нередовностите по него.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ЗД "ЕВРОИНС" АД. Счита предявения иск за присъждане на сумата 25 001,00 лв., ведно със законната лихва, предявени от страна на МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД срещу ЗД "ЕВРОИНС" АД за недопустими и неоснователни и ги оспорва изцяло по основание и размер.
Твърдения на третото лице помагач ЗД "ЕВРОИНС" АД са, че не е възникнало застрахователно правоотношение между него и ответника по първоначалния иск, тъй като е платена само първата премия. Прави възражение за прекратяване на застрахователния договор на 16-ия ден след падежа на неплатената вноска. Твърди, че ако все пак се приеме, че има възникнало застрахователно правоотношение, процесните вреди не попадат в обхвата на застрахователното покритие. Застрахователното събитие е извършено извън застрахователния период, поради което не съставлява застрахователно събитие и застрахователят не дължи обезщетение за процесните вреди. Твърди, че извършеното действие или бездействие не съставлява виновно неизпълнение на професионалните задължения на застрахования. Няма данни за конкретно нарушение на медицинските стандарти или на вменените професионални задължения на лечебното заведение при провеждането на конкретно лечение, а само общи твърдения за нарушени права и неспазени задължения, както и за нарушение на "обичайните практики", което не съставлява неизпълнение на вменено професионално задължение. Поради което счита, че и втората предпоставка за определянето на събитието като застрахователно не е налице. Счита, че поради обстоятелството, че събитието е настъпило преди началото на застрахователния период не съставлява покрит по застраховката риск. Отделно от горното твърди, че процесните вреди съставляват изключен по застраховката риск. В случай, че се докаже, че е налице действие или бездействие от страна на застрахования, то същото е извършено в резултат на груба небрежност, поради което и с оглед на разпоредбата на чл. 7, ал. 17 от Общите условия на застраховката, представлява изключение от застрахователното покритие. Моли да се отхвърлят исковете срещу ЗД "ЕВРОИНС" АД, тъй като са неоснователни поради обстоятелството, че не са представени доказателства за влязло в сила застрахователно правоотношение, а дори да се докаже, че има такова, вредите по първоначалния иск срещу лечебното заведение излизат извън обхвата на застрахователното покритие по договора, алтернативно съставляват изключение от застрахователното покритие и ЗД "ЕВРОИНС" АД не носи отговорност за тяхното обезщетяване. Алтернативно моли да се уважат исковете частично, като се вземат предвид, че съгласно чл. 5.1. от раздел ІV на застрахователната полица, в отношенията между застрахования и застрахователя се прилага безусловно самоучастие от 0,01 % от обезщетението. В тази връзка, в частта за самоучастие, не следва да се прилага правото на регрес.
По отношение на първоначалния иск взема становище, че исковете са допустими, но неоснователни и ги оспорва изцяло по отношение на основание и размер. Счита, че от представените по делото доказателства е видно, че прегледите и лечението на ищцата, за които се иска осъждането на ответното лечебно заведение е извършено в ДКЦ І - Габрово ЕООД, което по смисъла на чл. 8 от ЗЛЗ представлява заведение за оказване на извънболнична помощ. По своята правна същност ДКЦ І - Габрово и МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД - гр. Габрово са отделни самостоятелни правни субекти, на които са вменени различни права и задължения и които разполагат с различни лечебни и диагностични възможности. Двете лечебни заведения не могат да съвместяват своите дейности и МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД - гр. Габрово да отговаря при условията на чл. 49 ЗЗД за действия на медицинския персонал на отделеното лечебно заведение ДКЦ І - Габрово ЕООД. Не е налице възлагане на дейност от страна на МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД - гр. Габрово на ДКЦ І - Габрово ЕООД, поради което не е налице един от елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Във връзка с това не се поражда задължение за МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД - гр. Габрово да обезщети вреди, причинени от ДКЦ І - Габрово ЕООД. На следващо място твърди, че не е индивидуализирано лицето, което се твърди, че е следвало да извърши дадени действия по лечението на ищцата, но не ги е извършило или съответно не е следвало, а е извършило действия, заради които ищцата търпи процесните вреди. Уточнението е важно, за състава на чл. 49 ЗЗД. Бланкетни са твърденията на ищцата за извършени нарушения, изразяващи се в предоставяне на информация за лечението и за алтернативите му, както и за причиняване на болки и страдания, които е можело да бъдат избегнати. Счита, че исковете са завишени и досежно болките и страданията, които ищцата търпи вследствие на самото счупване, същите не подлежат на обезщетяване от страна ответното лечебно заведение.
В указания от съда срок е постъпил отговор на исковата молба по предявения обратен иск и от ЗАД "ОЗК Застраховане" АД, чрез процесуалния му представител адв. И.И.. Счита предявените искове за недопустими, неоснователни и необосновани, моли да се отхвърлят изцяло.
Твърдения на третото лице помагач ЗАД "ОЗК Застраховане" са, че не са пасивно легитимирани, поради изтичане на покритието на застрахователната полица към датата на завеждането на иска. Моли да се отмени определението в този смисъл. Извън горното счита, че искът следа да бъде отхвърлен и отговорността да се поеме единствено от ответника по първоначалната искова молба поради неспазване на застрахователния договор. Съдът следва да има предвид, че видно от застрахователната полица между страните е предвидено самоучастие на застрахования в размер на 3% от всяка претенция. Заявява, че не са представени доказателства за родствена връзка между малолетната ищца и представителя й, поради което не е налице активна легитимация на Ц.Х. за извършване на съдопроизводствени действия в качеството на законен представител на пострадалата К.Т.. От исковата молба не става ясно в коя болница е постъпила К.Т., какъв е механизмът на получаване на травмата и какви са причините за нея. Счита, че не е налице нарушение на медицинската практика и не се проявяват всички елементи на фактическия състав, за да бъде породена гражданската отговорност на медицинския специалист. Към момента няма вредоносен резултат за пациента. Поддържа изложеното, че е извършено качествено и достатъчно лечение и не е налице нито диагностична, нито лечебна лекарска грешка. Счита, че липсва информация за кой крайник става въпрос и информация за втората травма. Оспорва исковете по размер и претендира съпричиняване. Оспорва претенцията за мораторна лихва. Оспорва направените доказателствени искания.
С определение № 93 от 30.01.2019 г., съдът е приел исковата молба за редовна и допустима, както и предявения обратен иск.
От представените по делото доказателства се
очертава следната фактическа обстановка по главния иск:
Пред Окръжен съд - Габрово е подадена искова молба от К.К.Т., чрез законния си представител Ц.Х.Х. против МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД - гр. Габрово, с която претендира да й бъдат заплатени 25 001,00 лв. за непозволено увреждане, причинено от няколкократно оказване на некачествена и недостатъчна медицинска помощ, причинени болки и страдания по време и след проведеното лечение, както и от оказването на медицинска помощ без информирано съгласие, което е в резултат на претърпян инцидент на 07.05.2017 г. в къщи, при който малолетната К.К.Т. си удря ръката. Била е заведена е веднага в "Спешно отделение" на МБАЛ "Д-р Тота Венкова" - гр. Габрово. Детето е прегледано от дежурния лекар и е насочено към лекар-ортопед. Не била назначена рентгенография, пациентката не е била обезболена при наместването на ръката и не е извършена гипсова имобилизация. Освободена е за домашно лечение и е препоръчано да се дава "Нурофен" за болките.
На следващия ден - 08.05.2017 г. К., отново е заведена в болницата от майка си, като отокът, болката и зачервяванията персистират и не само, че няма подобрение в състоянието на детето, но видът и ръката видимо се влошава. На този ден е извършена рентгенография и е поставена диагноза "фрактура в дисталната част на хуверуса със суспектни белези за сублуксация". Поставена е гипсова имобилизация тип "лонгета" и детето е насочено за домашно лечение. Не е извършено наместване под рентгенов контрол на луксацията, както и извършване на лечение чрез използване на медицински изделия, които я фиксират.
К. е била консултирана в последствие първо в МБАЛ "Д-р Г. Странски" - гр. Плевен, а после в УМБАЛСМ "Н.И. Пирогов" ЕАД - град София. Изследванията и прегледите са показали лошо зарастване на ръката след неправилно лечение, като е налице варусно изкривяване на лакътната става. На родителите са предложени два варианта - оперативно лечение или консервативно такова. Извършена е продължителна рехабилитация на К., като движенията на ръката не са се възстановили, а самия крайник е видимо деформиран. При последния контролен преглед през м. Март 2018 г. се установява около 20 градуса дефицит на флексията и се предписва продължаване на рехабилитационната програма и контролни прегледи на 3 месеца, поради опасност от засилване на деформацията.
При извършена проверка на изпълнителната агенция "Медицински одит" са констатирани нарушения, касаещи своевременността и достатъчността на оказаната медицинска помощ от страна на служители на ответника. Били са образувани пет административно-наказателни производства и съставени пет акта за установяване на административно нарушение.
По делото е приета и приложена изпратената от Изпълнителна агенция "Медицински одит" пълната административно -наказателна преписка в заверен препис, образувана по повод установените нарушения по повод на лечението на К.Т. в МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД - гр. Габрово, а именно - АУАН № А-27-371/27.11.2017 г.; АУАН № А-27-371-1/27.11.2017 г.; АУАН № А-27-371-2/27.11.2017 г.; АУАН № А-27-371-3/27.11.2017 г.; АУАН № А-27-371-4/27.11.2017 г.
По делото са приложени множество писмени доказателства, от които се установява, че е било налице счупване на горен крайник и в последствие е наличен дефицит на флексията от около 20 градуса.
От заключението на съдебно -медицинската експертиза на в. л. д-р В.В. се установява, че съгласно утвърдените от науката и практиката методи при травма на горен крайник при дете е задължително да се направи рентгенография. Диагнозата на К.Т. при първото посещение в "Спешно отделение" е била "пронацио долороза на лява лакътна става". Тази диагноза се получава само при изтегляне на ръчичката на детето при повдигане на тялото във въздуха. Тя не се получава при контузия и ректна травма в областта на лакътната става. При второто посещение на ищцата в "Спешно отделение" и при направената рентгенова снимка се е установило, че се касае за "счупване в дисталната част на хумеруса със суспектни белези за сублуксация". Вещото лице е установило, че е налице разминаване между поставената диагноза на ищцата при първото и второто посещение. Също така според вещото лице е налице разминаване между поставената диагноза при второто посещение на К. и действителното й състояние с оглед последващите усложнения и поставените диагнози. Методите за лечение на фрактурата - луксацията, която е установено при К. са задължителна хоспитализация в специализирана детска клиника и оперативно лечение. При третото посещение на ищцата при ответника е било за сваляне на гипса и от там е препоръчано раздвижване и ЛФК, като са казали на майката, че нищо не може да се направи повече, което според вещото лице не е било правилно. Необходимо е било детето да се насочи за оперативно лечение в "Пирогов" още в началото на поставяне на втората диагноза. Препоръчителното лечение при този тип фрактури е оперативно. След като е изпуснат периода от първите седем дни за операция, прогнозите за възстановяване на този етап не са били добри. Евентуалното оперативно лечение може да се предприеме след навършването на 18 годишна възраст. В момента състоянието на лявата лакътна става на К. е с деформация, ограничени движения и това ще остане завинаги, ако не се предприемат оперативни действия след навършването на 18 г. Становището на вещото лице е, че е възможно чрез физикален преглед /палпация/ на наранения крайник да се установи сублуксация на главичката на радиуса на лакътната става като задължително се снема анамнеза от майката как е получено нараняването при условие, че има данни за директна травма на лакътната става, означава че не се касае за "пронацио долороза". При условие, че ръчичката е рязко издърпана нагоре без травма в лакътната става означава, че се касае за "пронацио долороза". В случая се касае за директна травма в лакътната става с оток, силна болка и деформация на лакътната става, за което е задължително да се направи рентгенова снимка.
В съдебно заседание вещото лице допълва поддържаното от него заключение. На детето е следвало да се направи снимка, да се уточни точната диагноза и да се хоспитализира, като ако това е било невъзможно в Габрово, тогава е трябвало да ги насочат към специализирано детско заведение, като най- доброто е "Пирогов". След като се хоспитализара е следвало да се предприеме оперативно действие. Трябвало е да се намести под рентгенов контрол и да се фиксира чрез Киршнерови игли. Чрез тях се избягва открита операция при малките деца, защото се нарушава ядрото на растежа. Всяка една кост има ядро на растеж, което завършва на 18 години. Поставената лонгета е само за обездвижване на лакътната става и резултатът не е добър. Според вещото лице на този етап няма възможност за подобряване на състоянието на К., изпуснат е спешния момент. Трябва да навърши 18 г., да завърши растежа и тогава да се мисли какво може да се направи. В момента е с видима деформация.
В момента на прегледа е трудно да се установи деформацията на лакътната става, защото той е спешен случай и има оток, цялостен оток на лакътната става. Тази деформация се получава след минимум две седмици, когато се разсее отокът. Трудно се установява деформацията на лакътната става при прегледа по спешност.
При първото посещение лекарят неправилно е поставил диагнозата "пронацио долороза". При тази диагноза, в момента в който се намести ръчно ръката и на детето се подадат връзка ключове, детето ще я хване. Това не е било направено, за да се потвърди поставената диагноза. Механизмът на увреждане е падане, контузия на лакътната става. При падане и контузия не се получава тази диагноза - "пронацио долороза". Следвало е да се направи снимка и да се гипсира.
При първото посещение е поставена грешна диагноза, а при второто посещение - истинската диагноза с фрактура и полуизкълчване, но е приложено невярно лечение. Вещото лице е категорично, че при детето е имало счупване с полуизкълчване и това е била диагнозата, след като се е запознал и с приложения диск по делото.
Съдът следва да кредитира заключението на вещото лице, освен с оглед на неговите специални знания и квалификация, но така също и с оглед добросъвестността му. Своето заключения вещото лице е обосновал въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелят Н.Е. се установява, че 07.05.2017 г. след претърпян инцидент в къщи, свидетелят е закарал К. и майка и в болницата и е присъствал на проведения преглед при ортопеда д-р Б.. Лекарят е заявил, че ръката не е счупена и е започнал да я намества. През това време детето е плачело. Целият преглед е продължил около половин час и след това са ги освободили да се приберат. Ръката е била синя и надута, а на майката са казали да прави компрес. Гипсирали са ръката, но е зараснала накриво.
Св. К.И., който е баща на ищцата, установява, че по време на телефонен разговор с майката е разбрал, че е станал инцидент с К.. Първоначално от майката на детето му е било казано, че ръката е само извадена и са я наместили, но в последствие се е установило че нещата са по-сложни. По това време той е бил на работа във Франция. На следващия ден са правили снимка и са гипсирали ръката. След свалянето на гипса, майката отново е споделила, че нещата не са наред. Било е видимо изкривяването на ръката на детето. Отишли са до Плевен за консултация с друг лекар. От там са им обяснили, че травмата е сложна и е необходимо второ мнение от някоя клиника в София, по точно "Пирогов" при д-р С. и д-р П.. Лекарите са изказали същото становище, че не може да се направи операция след като са направили снимка. Трябва да се изчака периода на растежа. Посъветвали са ги да направят рехабилитация. Насрочени са били контролни прегледи. Детето и до ден днешен като види бяла престилка е в стрес и плаче. При прегледите не си е давала ръката да я пипат, дърпала я и казва: "Не, аз съм болена". Първата вечер не е спала, когато са и назначили комплекс с Нурофен. След това спи неспокойно. Имало е период, в който се е будила и плачела. Ръчичката и е видимо деформирана.
При така установената по делото фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното по предявения иск по чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД:
Съгласно установената съдебна практика /ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.; / отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят на определена работа /вкл. юридическо лице/, ако изпълнителите на работата - физически лица, са извършили виновно противоправно деяние /чл. 45 ЗЗД/.
В конкретния случай отговорността на МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД - гр.
Габрово се ангажира, в качеството на
работодател на медицински специалисти, извършили клиничен преглед на ищцата,
като са поставили грешна диагноза и провели неправилно лечение.
Релевантните факти обосноваващи основателност на
иска са противоправно деяние /действие или бездействие/, настъпили вреди,
причинна връзка между деянието и вредите, характера на същите, възлагане на
определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносния резултат.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2
от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се
предполага до доказване на противното.
Това са правопораждащи факти и доказването им
следва да се извърши от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
В тежест на ответната страна е да установи
възраженията в отговора, включително спазване на необходимите медицински
стандарти и добра медицинска практика.
По делото не се спори, че медицинските лица,
извършили манипулациите са действали по възложение на ответното дружество.
За да е налице противоправно деяние осъществено от
служители при ответника е необходимо да бъде установено нормативно задължение
за същите, неизпълнението на което да ангажира гаранционно- обезпечителната
отговорност на възложителя.
С оглед нормата на чл. 80 от
Закона за здравето качеството, на медицинската помощ се основава на
медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1
от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска
практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните
организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Принципите на които се
основава предоставянето на медицинска помощ, залегнали в чл. 81, ал. 2,
вр. ал. 1 от
Закона за здравето и обуславящи правото на достъпна медицинска помощ
сочат на 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2.
равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца,
бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и
координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на
пациента.
Условията и редът за осъществяване правото на
достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския
съвет. Съгласно чл. 6, ал. 1
от Закона за лечебните заведения / изм. ДВ, бр. 95 от 2015 г. /
дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които
работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за
качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента.
При съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства и установена фактическа обстановка съдът намира да е налице
осъществено противоправно деяние от страна на служители при ответното
дружество, поради нарушение на принципа за качество на предоставяне на
медицинската помощ и достатъчност на извършените медицински дейности, в
нарушение на чл. 81, ал.
2, т. 1 от Закона за здравето. При първото посещение на ищцата в
"Спешно отделение" са били поставили погрешна диагноза, а при второто
посещение, диагнозата е била вярна, но лечението погрешно. Приложено е лечение,
което не съответства на утвърдените от науката и практиката методи за лечение
на подобен вид фрактури при малки деца, което е нарушение на чл. 79 от Закона
за здравето.
От приложената по делото преписка в цялост
на Изпълнителна агенция "Медицински одит" се установява, че по повод
извършена проверка са били съставени актове за установяване на административно
нарушение и въз основа на тях са издадени наказателни постановление за нарушение
на чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето, съгласно които "Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане
на следните принципи: своевременност, достатъчност и качество на медицинската
помощ" в частта: "достатъчност и качество на медицинската
помощ". АУАН и НП са били издадени на лицата, за които ИА "Медицински
одит" е приела, че не са предоставили "достатъчност и качество на
медицинската помощ" на К.Т. по повод полученото нараняване на лявата
лакътната става на 07.05.2017 г.
Налице е и причинна връзка между установеното
противоправно поведение и причинените вреди на ищцата, с оглед на
неблагоприятния за нея изход от травмата - зарастване на криво на ръката, нужда
от оперативно лечение след навършване на 18 г. и претърпените болки и страдания
в ниска възраст. Неадекватното лечение е станало причина да се консултират
родителите на ищцата с лекари в други лечебни заведения - в Плевен с д-р Т. и в
МБАЛ "Пирогов" - София с д-р С. и д-р П., които са дали становище, че
на този етап операция не може да се извърши, защото не е завършен растежа. В
този смисъл е приетото по делото заключение на вещото лице. На детето е
следвало да се направи рентгенова снимка и да се хоспитализира. Следвало е да
се фиксира ръката чрез Киршнерови игли, които минават през кожата и така се
избягва открита операция, защото се нарушава ядрото на растежа, което завършва
на 18 г.
Не е установено ищецът да е допринесъл за настъпването
на вредите.
При определяне на дължимото справедливо
обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази критериите по чл. 52 ЗЗД.
Според указанията в т. 2 на ППВС № 4/1968 г. и в постановените по реда на чл. 290 ГПК
решения на ВКС: № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г., № 158/28.12.2011 г.
по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о., № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011
г. на ВКС, II т. о., № 124 / 11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 г. на II т. о.,
№ 749/05.12.2008 г. по т. д. № № 387/2008 г. на II т. о., № 25/ 17.03.2010 г.
по т. д. № 211/2009 г., II т. о., № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на
II т. о., № 1 / 26.03.2012 г., по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о., №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о. и много други, понятието
"справедливост" не е абстрактно, а всякога - налагащо преценката на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания
биха могли да са свързани с начина на извършване, характера на увреждането,
произтичащите от него физически и психически последици. Посочените
обстоятелства, както и редица други следва да бъдат обсъдени от съда в тяхната
съвкупност, като се прецени и общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на самото общество, несъмнено обусловено от съществуващата в
страната икономическа конюнктура. За да бъде справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи
точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен
еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални,
физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота
му за определен по- кратък или по- продължителен период от време.
В съответствие с горепосочената практика съдът
намира, че следва да се определи справедливия размер в съвкупност на всички
обстоятелства, имащи отношение към определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост: всички претърпени като вид вреди, техният
интензитет и конкретните им проявления върху личността на увреденото лице,
включително и с оглед на ниската му възраст. Следва да се има предвид, че всеки
един критерий се отчита, но всички те следва да се съобразят като съвкупност и
не следва да се отдава самостоятелно и водещо значение на някой от тях само
поради отнасянето му към определена категория, вкл. и възрастта.
Във връзка с горното, настоящата инстанция намира,
че причинените вреди на ищцата следва да бъдат репарирани в пълнен размер, тъй
като травмата е била причинена в ранна детска възраст, едва на 1 г. и 5 м.
Претърпяла е болки, стрес и страдания, а в последствие и рехабилитация от
неправилно поставена диагноза и неправилно проведено лечение. Лявата ръка е
останала деформирана, което не е без значение за живота на едно момиче, което
тепърва ще израства. От становището на медицинските лица се установява, че
предприемането на оперативна интервенция е възможно след завършване на растежа
на костта, а именно след навършване на 18 г., което се явява много
продължителен период от време, като не може да се каже дали изходът би бил
благоприятен или не. Ищцата ще следва да живее до навършване на пълнолетие с
деформация на лявата си ръка, което води до допълнителен стрес. От значение
също така, че при извършване на манипулациите на детето не е приложена местна
анестезия или поставяне на аналгезия. Детето е преживяло травма и в
продължителен страх от лица облечени в бели престилки, като е не е давала ръката да я пипат, дърпала я и
казва: "Не, аз съм болена".
Във връзка с горното, предявения иск за присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 25 001,00 лв.
следва да бъде уважен изцяло, като се присъди и законната лихва от датата на
деликта -07.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид сбъдване на вътрешното процесуално
условие, под което са предявени евентуалните обратни искове с правно основание
чл. 435 от КЗ до размера, до който са намерени за основателни главните искове,
съответно от 25 001,00 лв., същите следва да бъда разгледани срещу привлеченото
трето лице помагач на страната на ответника ЗАД "ОЗК Застраховане" АД, който обратен иск е предявен в евентуалност и
срещу ЗД "ЕВРОИНС"
АД.
Ответникът по иска МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД - гр. Габрово с отговора на исковата молба е предявил обратен
иск срещу ЗАД "ОЗК
Застраховане" АД. Твърденията на
ищеца по обратния иск са, че МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД - гр. Габрово е сключило с ЗАД "ОЗК Застраховане" АД Договор № УС-04-14-044-17 /л.66-79/, въз основа
на проведена поръчка по ЗОП, с предмет пълна застрахователна защита по
задължителни застраховки, по обособена позиция "Застраховка на
професионална отговорност на лечебни заведения, хуманитарни лекари и медицински
персонал" на лечебното заведение. Била е издадена застрахователна полица №
0745-530-2017-00001 /л.64/. Срокът на застраховката е 12 месеца, с начало
04.02.2017 г. и край 03.02.2018 г. Определена е била застрахователната премия в
размер на 11832,00 лв.
В Раздел ІV от договора е посочено
"Застрахователното покритие", като чл. 6 от него предвижда, че
застрахователното покритие на всички видове застраховки е както следва: всички
други описани в Приложение № 1 - Техническото задание на възложителя за
съответната обособена позиция и Приложение № 2 - Техническа оферта за участие в
процедурата.
В техническото предложение за изпълнение на
поръчката, обр. № 3 /л.69/, застрахователите са предложили: покрит риск по тази
застраховка при предявяването в срока на застраховката на иск /граждански,
наказателни и други/ срещу отговорността на някое от застрахованите лица,
включително лечебното заведение, за имуществени и неимуществени вреди,
причинени на трети лица в резултат на виновно неизпълнение на техните
професионални задължения, включително лекарска грешка, в разрез с нормите за
извършване на действия по упражняване на медицинска професия. Като се определя
агрегатен лимит за всички искове 2 000 000,00 лв.; единичен лимит за едно
събитие 500 000,00 лв. за ЮЛ; единичен лимит за едно събитие 500 000,00 лв. -
за ФЛ, вкл. ФЛ - лекари /чужденци/,
които извършват прегледи и операции. Определено е самоучастие в размер на 3% /но
не повече от 5%/ от всяка претенция. Застраховани са общо 383 лица от лечебното
заведение.
МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД - гр.
Габрово е подало уведомление за щета
по застрахователна полица № 0745-530-2017-00001 до ЗАД "ОЗК Застраховане" АД на 23.02.2018 г., като за пострадало лице е
посочена К.К.Т..
С отговора на исковата молба, ЗАД "ОЗК Застраховане" АД прави възражение за липса на пасивна процесуална
легитимация по обратния иск, тъй като към датата на настъпване на застрахователното
събитие същата не е имала покритие. Видно от представената полица и договор,
срокът на действие на застраховката е от 04.02.2017 г. до 03.02.2018 г., като
застрахователното събитие е станало на 07.05.2017 г., а исковата молба е
подадена на 03.08.2018 г.
Видно от клаузите в полицата и договора е, че
страните са постигнали съгласие застрахователното покритие да се простира в
рамките на договорените лимити за отговорност спрямо всички искове, предявени
към застрахования през срока на действие на застрахователната полица за вреди,
произтичащи от неправомерни деяния, осъществени по повод изпълняваната
медицинска дейност за периода от началото на уговорената ретроактивна дата
04.02.2017 г. до 03.02.2018 г. Необходимо условие, за да възникне правото на застрахователно
обезщетение е вредите да са причинени от деяния, осъществени за времето от
04.02.2017 г. до 03.02.2018 г. и претенцията на третото увредено лице спрямо
застрахования да е предявена писмено през този период или възприет е т.нар.
модел " climes made", при който отговаря застрахователят,
сключил договор към момента на предявяване на претенцията за обезщетение, макар
и вредоносното деяние да е извършено/допуснато преди началната дата на
застрахователната полица, но след уговорената ретроактивна дата, съответно не е
възприет т.нар. модел "occurrence", при който отговаря застрахователят,
сключил договор към момента на настъпване на вредоносното деяние, без значение
кога впоследствие е предявена претенцията в рамките на предвидената в закона
погасителна давност. В този смисъл е решение № 154 от 07.11.2017 г. на ВнАС по
в.гр.д. № 342/2017 г., което не е допуснато до касационно обжалване с
Определение № 693 от 27.07.2018 г. по гр.д. № 386/2018 г. на ІV г.о на ВКС.
Във връзка с горното, предявения обратен иск от МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД - гр.
Габрово против ЗАД "ОЗК Застраховане" АД следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
При така установеното, за съдът възниква
задължението да разгледа и предявения в евентуалност обратен иск срещу ЗД "ЕВРОИНС" АД.
От представените по делото застрахователна полица
№ **********/001 и застрахователен договор № СБ05-04-14-004-18 от 02-.01.2018
г. е видно, че МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД - гр. Габрово и ЗД
"ЕВРОИНС" АД са сключили договор с предмет пълна застрахователна
защита по задължителните застраховки по обособена позиция "Застраховка на
професионална отговорност на болнични заведения, хуманитарни лекари и
медицински персонал" на лечебното заведение. Срокът на договора е
определен на 1 г. и влиза в сила на 10.01.2018 г. През срока на договора
застрахователното дружество се е задължило да предоставя пълно застрахователно
покритие за отделните рискове и обекти, както и своевременно да организира и
осъществява ликвидация на настъпилите щети, след заплатена от страна възложителя
застрахователна премия. Същата е определена в размер на 31579,80 лв. Определено
е самоучастие в размер на 0,01% от всяка претенция. Застраховани са общо 372
лица от медицинския персонал. Застрахователните лимити на отговорност за
определени в агрегат - 2 000 000,00 лв., а за едно събитие 500 000,00 лв. за
юридическото лице и 500 000,00 лв. за физическите лица.
Видно от представените по делото банкови
документи, МБАЛ "Д-р
Тота Венкова" АД - гр. Габрово е
заплатило на ЗД
"ЕВРОИНС" АД на 01.02.2018 г. сумата от 7894,98 лв.; на
30.04.2018 г. сумата от 7894,94 лв.; на 06.08.2018 г. сумата от 7894,94 лв. и
на 02.11.2018 г. сумата от 7894,94 лв. или общо 31 579,76 лв., която се явява
пълната застрахователна премия. В тази връзка неоснователно е направеното
възражение за незаплащане на уговорените вноски по премията, поради което
полицата не е породила действие между страните.
Макар и застрахователното събитие - увреждането на
ищцата по главния иск да не е настъпило по време на действие на полицата на
този ответник, то предявяването на иска срещу застрахованото дружество е
станало именно по време на действие тази полица и договор. Исковата молба е
предявена на 03.08.2018 г. и съгласно предмета на договора и приложените Общи
условия, застраховката покрива професионалната отговорност на застрахования по
писмени претенции на увредените лица за причинените им вреди, предявени в срока
на действие на застрахователния договор. Застрахователят покрива отговорността
на застрахованите в границите на определените в договорите застрахователни суми
- чл. 5 /л.82/. В чл. 7 са посочени изключенията, които полицата не покрива, в
които не влиза настоящия случай.
Налице е влязло в сила застрахователно
правоотношение, което покрива уговорен застрахователен риск, поради което за застрахования
възниква правото да ако е удовлетворил увреденото лице да получи от
застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната
сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при
спазване изискванията на чл. 434
от КЗ.
Във връзка с горното съдът намира, че следва да бъде уважен предявения обратен иск срещу този ответник, като на основание чл. 435 КЗ Третото лице – помагач ЗД "ЕВРОИНС" АД да заплати на ответника МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД сумата от 25 001,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо съобразно сключена застраховка "Професионална отговорност" със застрахователна полица № **********/001 от 30.01.2018 г., след като МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД - гр. Габрово ги заплати на К.К.Т., действаща чрез родителя си Ц.Х.Х. - законен представител, на основание чл. 435 от КЗ, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска - 28.09.2018 г. и направените по делото разноски.
По отношение на разноските.
При този
изход на делото разноските се разпределят както следва:
По предявения главен иск по чл. 49 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД: ищецът не е представил списък на разноските по реда на чл. 80 ГПК,
поради което няма да има право на изменение на решението в частта за
разноските. По делото са представени Договор за предоставяне на правни услуги
от 30.01.2018 г. /л.527, т. ІІ/, Анекс от 17.06.2018 г. към договора, платежно
нареждане от 01.10.2018 г. за 550,00 лв., платежно нареждане от 09.08.2018 г.
за 550,00 лв. и отчет по сметка на ПИБ АД за постъпила сума от 500,00 лв.
/л.469-472/. Ищцата е направила разноски и за внесен депозит за вещо лице в
размер на 800,00 лв. с платежно нареждане от 12.02.2019 г. /л.453/ и
допълнителен депозит в размер на 117,00 лв. от 07.06.2019 г. /л.552/, както и
депозит за свидетели в размер на 40,00 лв. /л.494/. Платената държавна такса е
в размер на 1 000,00 лв. /л.11/. Общо направените разходи в производството за ищеца
възлизат на 3 557,00 лв., които следва да се възложат в тежест на ответника, с
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На следващо
място, съдът дължи произнасяне и по направените разноски по предявения обратен
иск.
Съобразно
чл. 78, ал. 10 ГПК, третото лице помагач нито дължи, нито му се дължат
разноски, както от страната, на която помага, така и от насрещната страна.
Когато обаче помагачът е и ответник по обратен иск, то той има право на
разноските, направени за защитата срещу този иск и при прекратяване на
производството по същия. Неразглеждането на този евентуален иск от съда поради
несбъдване на процесуалното условие, под което е предявен /уважаването на
първоначалния иск/, по същество е равнозначно на прекратяване на производството
по обратния иск /оставяне без разглеждане/. В тази хипотеза ответникът по
обратния иск има право на разноски при условията на чл. 78, ал. 4 ГПК. Отговорността
за направените от него разноски следа да бъде възложена на ищеца по обратния
иск , а не на ищеца по първоначалния иск, тъй като последният не е страна по
процесуалното правоотношение, породено от обратния иск. В този смисъл е
Определение № 724 от 15.12.2015 г. по т.д. № 1280/2014 г., ІІ т.о. на ВКС.
Във връзка с горното, на третото лице-помагач ЗАД "ОЗК Застраховане" АД му се дължат от ищеца по обратния иск, направените по делото разноски в размер на 1536,00 лв. с ДДС, за което има представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и фактура № 178/10.01.2019 г. /л.529-530/.
С оглед уважаването на обратния иск, предявен в
евентуалност по отношение на ЗД "ЕВРОИНС" АД, разноски се дължат на
ищеца МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД - гр. Габрово, в размер на 1 900,04
лв. В представения списък на разноските, процесуалния представител е
претендирал заплатената държавна такса от 1 000,04 лв. по сметка на ГОС за
предявения обратен иск и адвокатско възнаграждение от 1 800,00 лв., като не е
посочил в какво съотношение е заплатеното възнаграждение по главния и обратния
иск. Във връзка, с което съдът намира, че следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 900,00 лв. за уважения обратен иск. За доказване на
платеното възнаграждение е представен договор за правна защита и съдействие и
фактура № 2558/28.09.2018 г. /л.53-54/.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД - гр. Габрово, ЕИК107507217 да заплати на К.К.Т., ЕГН *** с
адрес ***, чрез своя родител Ц.Х.Х. сумата от 25 001,00 лв. /двадесет и пет
хиляди и един лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, причинени от неколкократно оказване на некачествена и недостатъчна
медицинска помощ, причинени болки и страдания по време и след проведено
лечение, в следствие на причинена травма на ръката на 07.05.2017 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта /07.05.2017 г./
година, до окончателното й изплащане, на основание чл. 49 във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения обратен иск от МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД - гр.
Габрово, ЕИК ********* против третото
лице - помагач ЗАД "ОЗК
Застраховане" АД, ЕИК *********,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД "ЕВРОИНС" АД, ЕИК
*********, в качеството му на третото лице – помагач по
предявения срещу него обратен иск в евентуалност да заплати на ответника МБАЛ "Д-р Тота
Венкова" АД - гр. Габрово, ЕИК
********* сумата от 25 001,00 лв. /двадесет и пет хиляди и един лева/, представляваща
застрахователно обезщетение, дължимо съобразно сключена застраховка
"Професионална отговорност " със застрахователна полица
№ **********/001 от 30.01.2018 г., след като МБАЛ
"Д-р Тота Венкова" АД - гр. Габрово, ЕИК ********* ги заплати на К.К.Т., ЕГН *** с
адрес ***, чрез своя родител Ц.Х.Х., на основание чл. 435 от КЗ.
ОСЪЖДА МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД, ЕИК ********* да заплати на К.К.Т., ЕГН *** с адрес ***, чрез своя
родител Ц.Х.Х. направените от нея съдебни разноски в размер на 3557,00 лв. /три
хиляди петстотин петдесет и седем лева/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД, ЕИК ********* да заплати на ЗАД "ОЗК Застраховане" АД, ЕИК ********* направените разноски в размер на 1 536,00 лв. /хиляда
петстотин тридесет и шест лева/, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД "ЕВРОИНС" АД, ЕИК
********* да заплати на МБАЛ
"Д-р Тота Венкова" АД - гр. Габрово, ЕИК107507217 сумата от 1 900,04 лв. /хиляда и деветстотин лева
и 4 ст./, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено
при участие на третите лица - помагачи на страната на ответника МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД - гр.
Габрово- ЗАД "ОЗК
Застраховане" АД и ЗД "ЕВРОИНС" АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Велико Търново.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: