Решение по дело №256/2019 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 260039

 

гр. Тутракан, 23.12.2020 г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание Н.двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при  участието  на  секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 256/2019 г. по описа на съда, З.да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1, чл. 79 от ЗЗД от страН.Н.ищеца А.ЗА С.НА В.” ЕАД, представлявано от  юрисконсулт С. П. (л. 6) и М. С. (л. 83), за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 840/12.12.2018 г. З.изпълнение на парично вземане  въз основа на документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 605/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан  (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца в качеството му на цесионер:

1.1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл.   240, ал. 1 от ЗЗД, по Договор З.паричен заем  № 2736936/27.01.2017 г. в размер на 437,05 лв.;

1.2. неустойка по 92 от ЗПК, дължима на осн. чл. 4, ал. 2 от договора, възлизаща на 261 лв.;

1.3. мораторна лихва върху главницата по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за периода: 08.04.2017 г. – 31.10.2018 г. (вкл.) в размер на 66,88 лв.;

1.4. законната лихва върху главницата по чл. 33 от ЗПК, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в Районен съд - гр. Русе (01.11.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението.

1.5. Твърди се, че процесното вземане произтичало от сключен на 27.01.2017 г. между „И. А.М.“ АД, в качеството му на Заемодател и Д.А.А., в качеството му на Заемател - Договор за паричен заем № 2736936. С подписването на Договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 750,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. С отпусната сума страните се съгласили да се рефинансира, респ. погаси изцяло текущ заем на Заемателя по Договор за паричен заем № 2628735. Страните направили изявления за прихващане на насрещни изискуеми В. като се погаси старо задължение в размер на 398,49 лв. Реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора. Общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 833,25 лв. Договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 83,25 лв. Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 25.08.2017 г., на 15 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 55,55 лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 10.02.2017 г., а падежът на последната погасителна вноска е 25.08.2017 г.

1.6. Била начислена такса разходи в размер на 45 лв.

1.7. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И. А.М.“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 391,50 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 15 равни вноски, всяка в размер на 26,10 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка е с конкретно определен размер в договора за заем, като не е изчислена в процентно съотношение. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща Заемателят била в общ размер на 81,65 лева.

1.8. Ищецът признава, че ответникът е заплатил по договора сума в размер на 571,70 лв., с която били погасени следните В.: 

1.8.1.   неустойка за неизпълнение - 130,50 лв.;

1.8.2.   такса разходи - 45,00 лв.;

1.8.3.   договорна лихва - 83,25 лв.;

1.8.4.   главница - 312,95 лв.

1.9. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 25.08.2017 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.

1.10. Твърди се , че на 01.02.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне н.вземания /цесия/ от 16.11.2019 г., сключен между „И. А.М.” АД и ,А.з.с.на в.” ООД, по силата на което вземането на „И. А.М.” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2736936/27.01.2017 г., е прехвърлено в собственост н.,,А.з.с.на в.” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

1.11. Твърди се, че на ответника е изпратено уведомление за извършената продажба на вземането от страна на „И. А.М.” АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2736936 от 02.02.2019г., чрез „Български пощи" ЕАД, на адреса, посочен от него в Договора за потребителски. Писмото е върнато в цялост, като е отбелязано, че „получателят отсъства“.

2. Ответникът Д.А.А. е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК чрез назначеният от съда с Определение № 601 от 11.10.2019 г. особен представител адв. Е.Г. ***, с която счита предявеният иск за допустим, но неоснователен.

2.1. Направено е възражение, че всички вземания са погасени.

2.2. Направено е възражение за неравноправност на клаузите на договора.

2.3. Направено е възражение, че ищецът не е уведомен за цесията. Оспорва се възможността за съобщаването на цесията на особения представител.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

3. На 27.01.2017 г. бил сключен Договор З.паричен заем  № 2736936/27.01.2017 г. между „И. А.М.” АД, в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател (л. 9). Главницата е 750 лв. Съгл. чл. 3 от договора с част от заетата сума - 398,49 лв. се рефинансира предишен договор за кредит на ответника, а остатъкът му е предаден в брой, за което договора служи като разписка.

4. На 16.11.2010 г. е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между „И. А.М.” АД, в качеството му на цедент и ищеца, в качеството му на цесионер (л. 18). Видно от Приложение № 1/01.02.2018 г. от договора (л. 83 - поз. № 34) процесното вземане е прехвърлено с договора на цесионера. Цесионерът е упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за цесията (л. 25).

5. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза, която е установила размера на вземанията (л. 103).

 

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

 

I. По допустимостта

 

6. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.

 

II. Основни положения

 

7. Налице е валидно сключен договор за потребителски кредит между „И. А.М.” АД, в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател. Установено е, че кредитодателя е изпълнил задължението си за предоставяне на заетата сума. Съгл. чл. 3 от договора с част от заетата сума - 398,49 лв. е рефинансиран предишен договор за кредит на ответника, а остатъкът му е предаден в брой, за което договора служи като разписка. В тази връзка съдът приема, че е изпълнен фактическия състав по сключването на реалната сделка.

8. Относно извършената цесия

8.1. Съдът приема, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия преди завеждането на делото.

8.2. В съдебната практика е прието, че длъжникът се счита за надлежно уведомен за извършената цесия и когато цедента извърши уведомяването в хода на процеса (В този смисъл постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о.; С Решение № 3/16.04.2014 г., по т. дело № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о.).

8.3. На цесионерът (ищец по делото) е предоставено правото да уведоми длъжниците по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия от името на цедента (Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г. о.). Поради тази причина следва да се приеме, че с връчването на исковата молба и приложените към нея доказателства ответникът е могъл да се запознае с упълномощителната клауза в договора за цесия и изявлението на цедента за прехвърляне на вземането, материализирано в представеното удостоверение.

8.4. В този смисъл съдът счита, че с получаването на исковата молба длъжникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия, от който момент същата има действие спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и което обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

8.5. Съдът намира, че не са налице пречки ответникът да бъде уведомен за извършената цесия чрез особеният му представител. Последният е назначен, тъй като ответникът не може да бъде намерен на регистрираните постоянен и настоящ адрес. За да не може длъжника да черпи права от собственото си неизправно поведение, е въведен института на особеният представител, като всички действия по връчването на особения представител пораждат ефект в правната сфера на ответника. Нещо повече, за кредитора съществува възможността да уведоми длъжника за цесията по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК чрез нотариус, дори без да назначава особен представител. В този смисъл, по аргумент от по - силното основание,  съдът приема, че няма пречка ответникът да бъде уведомен за цесията чрез особения представител в хода на исковото производство чрез връчването на исковата молба. Подобно разрешение е възприето в Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., във връзка с обявяването на кредита за предсрочно изискуем.    

9. В резултат на сключените договори за цесия на осн. чл. 99, ал. 2 от ЗЗД вземанията по процесният договор са преминали върху ищеца. Длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия, поради което същата има действие спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.

 

III. Действителност на неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора

 

10. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка относно действителността на договорените клаузи, в частност и наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. Предпоставките за неравноправност на клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП са:

10.1. позоваващото лице да има качеството на потребител;

10.2. клаузата да не е уговорена индивидуално;

10.3. клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя;

10.4. да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП.

11. Позоваващото лице да има качеството на потребител.

11.1. Ответникът (кредитополучател) е физическо лице, което ползва услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност (§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ /отм./).

11.2. Ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 2 от ДР на ЗЗППТ (отм.).

12. Клаузата да не е уговорена индивидуално – Доказателствената тежест за установяването на обстоятелството, че клаузите са договорени индивидуално лежи върху търговеца съгл. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, съотв. чл. 37, ал. 4 от ЗЗППТ (отм.). Доказване в тази насока не е проведено от ищеца по делото.

13. Клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. (чл. 35, ал. 1 от ЗЗППТ /отм./).

13.1. Чл. 143, т. 5 от ЗЗП посочва като пример за такива клаузи, договорни разпоредби, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

13.2. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

13.3. В конкретният случай стойността на предвидената неустойка - 261,00 лв. надхвърля многократно стойността на възнаградителната лихва - 83,25 лв., поради което същата излиза извън рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

13.4. Освен това съдът намира, че с уговорената неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. СИЕ е установила, че при начисляването на неустойка реално се завишава значително ГПР, като същият надхвърля предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК лимит. Аргумент в тази насока е и 4, ал. 2 от договора, който предвижда, че неустойката се заплаща заедно с погасителните вноски. (В този смисъл Определение № 1/02.01.2018 г. по ч. търг. д. № 190 по описа за 2017 г. на Окръжен съд гр. Силистра).

13.5. Не на последно място с уговорената неустойка върху потребителя се прехвърлят рисковете по оценка на кредитоспособността по чл. 16 и сл. от ЗПК, като вместо да прецени визираните в чл. 4, ал. 1 обстоятелства при сключването на кредита, кредиторът налага неустойка в случай, че посочените събития не се сбъднат, което води до въвеждането на ГПР над определения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК лимит (вж. предходната точка). 

13.6. Да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП - Разпоредбата, определяща клаузата като неравноправна, не попада в обхвата на хипотезите на чл. 144 от ЗЗП.  

14. В обобщение съдът намира, че уговорената клауза за неустойка е нищожна на осн чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради нейната неравноправност.

 

 

IV.Действителност на неустойката под формата на такса „Разходи”

 

15. Съдът приема, че се касае за неустойка, доколкото размерът на „разходите”, които кредитополучателят трябва да заплати при неизпълнение, е предварително фиксиран, т. е. той не се влияе от действително направените разходи. Следователно такса „разходи” има характера на неустойка с компенсаторен характер. Тази неустойка е предвидена в Тарифа на „И. А.М.” АД, която обаче не е приложена.

16. Съгл. чл. 10, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисионни или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.

17. В конкретният случай кредиторът е предвидил неустойка, свързана с изпълнението на договора, която обаче не е включена в самия договор.

18. В тази връзка съдът намира, че претендираната неустойка е нищожна, тъй като противоречи на чл. 10, ал. 2 от ЗПК.   

19. Следователно заплащането на същата е правилно игнорирана от вещото лице при изготвянето на СИЕ.

 

V.Заета сума

 

20. В резултат на сключеният договор за кредит е възникнало задължението на кредитополучателя по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД да върне сумата, съгласно инкорпорирания в договора погасителен план.

21. От заключението на експертизата (Вариант № 2) се установява, че е останал непогасен остатък от главницата в размер на 298,46 лв.

22. Падежът за връщане на всички вноски е настъпил (последната вноска е била изискуема на 25.08.2017 г.).

 

VI.Обезщетение за забава (мораторна лихва) по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД

 

23. Вноските за процесният периода са падежирали, поради което на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава върху размера на погасителните вноски респ. върху инкорпорираната в тях главница.

24. От приложената таблица ким СИЕ се установява, че с извършеното плащане на 10.05.2018 г. ответникът е погасил цялата дължима към този момент мораторна лихва. Следователно същият дължи такава само за периода: 11.05.2018 г. - 31.10.2018 г., като същата възлиза на 14,43 лв.

 

Разноски

 

25. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъде присъден размера на разноските по делото и в двете му фази (заповедната и исковата), доколкото и двете касаят едно производство по арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК.

26. Дължимото юрисконсултско възнаграждение обаче следва да бъде определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК на 150 лв., от които:

26.1. за заповедната фаза на осн чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ  - 50 лв.;

26.2. за исковата фаза на осн чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ  - 150 лв.

27. Размерът на останалите разноски не подлежи на редукция.

28. В тази връзка общият размер на разноските възлиза на 900 лв., от които съобразно уважената част от исковете следва да бъде присъдена част в размер на           269,60 лв.

29. Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника Д.А.А., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, че съществува вземането срещу него на ищеца „А.ЗА С.НА В.” ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, ****************в качеството му на цесионер, предмет на Заповед № 840/12.12.2018 г. за изпълнение на парично вземане  въз основа на документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 605/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан , с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца в качеството му на цесионер: равностойността на заета сума (главница) по Договор за паричен заем  № 2736936/27.01.2017 г., сключен между „И. А.М.” АД и ответника, в размер на 298,46 лв. (двеста деветдесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки); мораторна лихва върху главницата за периода: 08.04.2017 г. – 31.10.2018 г. (вкл.) в размер на 14,43 лв. (четиринадесет лева и четиридесет и три стотинки); законната лихва върху главницата от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в Районен съд - гр. Русе (01.11.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението.

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за установяване на вземанията за равностойността на заета сума, за разликата между уважения размер -  298,46 лв. и претендирания такъв - 437,05 лв.; неустойка, дължима въз основа на чл. 4, ал. 2 от договора за кредит, възлизаща на 261 лв.; мораторна лихва, за разликата между уважения размер -  14,43 лв. и претендирания такъв - 66,88 лв.

 

ОСЪЖДА ответника Д.А.А., с ЕГН **********, да заплати на ищеца „А.ЗА С.НА В.” ЕАД, с ЕИК ********, част от направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 269,60 лв. (двеста шестдесет и девет лева и шестдесет стотинки).

           

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд.

                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: