Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Плевен,26.01.21г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, ІII н.с., в публично съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА
при секретаря Т. Г., като разгледа АНД № 2166/2020 год. по описа на ПлРС, ІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на В.Н.Г., с ЕГН: ********** от чрез адв. В.М. ***, със съдебен адрес *** против наказателно постановление № 17-0938-225803 от 24.11.2017 г. на Началник Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР – Плевен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 175А, ал. 1, предл. 2 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП е наложил на В.Н.Г. административно наказание – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца; глоба в размер на 20 лв., за извършено нарушение по чл. 104Б, т. 1 от ЗДвП и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата са наведени доводи, за незаконосъобразност на издаденото НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят В.Г. се явява лично и с адв. В.М. ***, като молят съда да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен – редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява. Не е взето становище по постъпилата жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление № 17-0938-005903 от 24.11.2017 г. е издадено от Началник Сектор „ПП“ към ОД на МВР - гр. Плевен.
Административно – наказателното производство е започнало чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение № 5903 от 11.11.2017 г., съставен от Д. А. Х. на длъжност мл. авто-контрольор при СПП към ОД на МВР - Плевен, в присъствието на И.Ц.Д., свидетел при установяване на административното нарушение и при съставяне на АУАН.
В АУАН е отразено, че на 11.11.2017 г. около 20:25 часа Път –II-35, км. 2, с посока гр. Плевен, като водач и управлява собственият си лек автомобил „БМВ-320“ – компакт, с рег. № ЕН0318кв извършва следното:
1.Участва в нерегламентирано състезание по път отворен за обществено ползване, като се състезава с лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ“, с рег. № ЕН7746КА, с водач Б.Д.Б., с ЕГН: **********. Не е изпълнил задължението си да заплати в срок наложена му глоба с фиш серия М№251041/13.02.2017 г. Автомобилът е спрян от движение.
2.Водачът управлява МПС с наложено наказание Глоба с НП или ЕФ,незаплатена в срока за доброволно плащане.
При така установените факти и обстоятелства, актосъставителят е приел, че е извършено нарушение на чл. 104б, ал. 1 и чл. 190, ал. 3 вр с чл 171т1от ЗДвП.
Актът е връчен лично на жалбоподателя, като същият не е направил възражения.
След запознаване с материалите по административно – наказателната преписка, административно наказващият орган е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушени и е издал сега атакуваното наказателно постановление.
От формална страна, съдът намира, че както АУАН, чрез който е започнало административно – наказателното производство, така и сега атакуваното наказателно постановление, са издадени от компетентните за това лица, поради което в тази насока липсват допуснати съществени процесуални нарушения.
Актосъставителят Д.Х. – редовно призован, се явява в съдебно заседание, като поддържа изцяло съставения от него АУАН, като заявява , че, той не е свидетел очевидец на констатираното нарушение, а единствено и само е съставил АУАН-а тъй като жалбоподателят му е бил посочен като нарушител от негови колеги.
Става въпрос за екип – служители на 01-РУ на МВР – Плевен.
В съдебно заседание беше разпитан полицейския служител И.Ц.Д., който заяви, че е свидетел очевидец на извършеното от страна на жалбоподателя нарушение и описа една фактическа обстановка описана в АУАН, че на въпросната дата са видели двата автомобила на които в последствие е съставен АУАН в едно платна ,успоредно един до друг да се състезават ,по точно да се изпреварват. След което същите се върнали велоятно за второ гонка и тогава били спрени от нето и патрул на КАТ,които бил извикан от св.Д. и им бил съставен АУАН. Категоричен е че в тъмното е видял моделите на автомобилите ,а в последствие и водачите им.
В съдебно заседание беше разпитан свидетелят Б.Д.Б., който е бил зад автомобила на жалбоподателя, впоследствие го е изпреварил и е бил спрян. Този свидетел под угрозата от наказателна отговорност заявява, че е пътувал от гр. Бяла, обл. Русе в посока гр. Плевен и непосредствено след моста на с. Гривица в посока гр. Плевен е подминал автомобила на жалбоподателя и без причина е спрян от полицейските служители. Този свидетел беше категоричен, че не познава жалбоподателя, че никога не го е виждал и че е нямал никакви уговорки с него, за гонки състезания или нещо от този род.
В съдебно заседание беше разпитан и свидетеля Н.С.Н., който се явява очевидец на факта, че заедно с жалбоподателя са отишли до с. Гривица, за да купуват евентуално гуми втора употреба. На връщане карайки един зад друг, са се прибирали за към гр. Плевен в тъмната част на денонощието. Този свидетел е категоричен, че не е имал уговорки за никакви гонки с никога, а че просто са се прибирали за гр. Плевен. На практика този свидетел е очевидец, как полицейските служители са спрели автомобила на жалбоподателя и са му съставили АУАН.
Що се касае до първото констатирано и съответно санкционирано нарушение , настоящият Съд намира , че същото не е било установено по безспорен и категоричен начин. Както в АУАН , така и в НП е записано единствено и само предположение кои от двете забрани на чл. 104 б от ЗДвП са били нарушени. Законодателят в сочения текст е записал , че на водача на моторно превозно средство е забранено да: 1. oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване и 2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Начинът , по който е описано това нарушение чл 104, ал1 от ЗДвП води до неуточнение в коя от двете хипотези и приета по т1 на чл104б от ЗДвП,по пр.1 или пр2 или и във двете хипотези е участвал жалбоподателят-организира или участва или и двете хипотези на т.1.В случая е налице неяснота между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация.Като е санкциониран по целият текст на чл 104бт1 от ЗДвП,като при така даденото словесно описание на нарушението и така дадената в съответния АУАН правна квалификация на деянието,не става ясно всъщност в кое точно се изразява административното обвинение срещу соченото за нарушител лице, не би могло да се формират изводи относно волеизявленията на актосъставителят,доколкото едната посочена като нарушена норма изисква водачът да организира ,а другата хипотеза да участва в нерегламентирани състезания.Става въпрос за две различни хипотези на едно административно нарушение,които състави обаче няма доказателства да са осъществени едновременно и за които съответно ,няма кака едновременно да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на дееца. По този начин още със съставянето на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение , с което се засягат съществено и правото на защита на жалбоподателят да научи в какво точно е обвинен и да разбере правната квалификация на деянието. Същото съществено процесуално нарушение е допуснато и при съставянето на НП,която обвинителна функция е причислена към тази на Обвинителният акт в НПК.Това нарушение е съществено и не може да бъде сезирано в съдебната фаза на административното производство ,поради което НП в тази му част следва да бъде отменено като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
По отношение на второто, описано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:
Разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП регламентира, че наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Т. е. посочената правна норма съдържа само срокове, които не са императивни и са с изключително висока степен на абстрактност и е невъзможно въз основа на нея да се обуславя административнонаказателна отговорност.
На следващо място, е необходимо да бъде посочено наказанието „глоба“ с какъв точно акт е наложено, кога същият е влязъл в сила и съответно от кога тече срокът за плащане. В този смисъл е налице съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсват и изобщо не са посочени признаците от обективна страна на подобно нарушение – да е налице влязъл в сила фиш и да е изтекъл предвидения едномесечен срок от влизане в сила на фиша, в който водачът е спестил дължимото поведение.
В тежест на административно наказващият орган е да докаже фактите и обстоятелствата, при които приема, че е извършено нарушението, което в случая не е изпълнено, а в тази връзка и деянието остава недоказано.
По - същественото в случая обаче, е нарушението на материалния закон, тъй като на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което не съществува и в този смисъл е нарушен принципът на законоустановеност на административните нарушения по чл. 6 от ЗАНН, особено в аспекта „обявено за наказуемо”. В тази връзка следва да се посочи, че нормата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП не съдържа изискване глобата да не е заплатена в срока за доброволно заплащане, така както е посочено в наказателното постановление, защото поначало такъв срок се дава с покана /съобщение/ за доброволно изпълнение, което пък от своя страна предполага вече надлежно образувано изпълнително производство /при ДСИ, ЧСИ, публичен изпълнител/. В случая материалната незаконосъобразност произтича и от това, че обжалваното наказателно постановление не държи сметка и за разпоредбите на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, във вр. чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, които не могат да се тълкуват самостоятелно и без връзка с чл. 190, ал. 3 от същия закон, както и обратното. Видно от акта за установяване на административно нарушение с него, без посочено основание, са иззети и СУМПС, и контролният талон, като от материалите по преписката не става ясно по какви причини контролният талон е във владение на жалбоподателя при положение, че има незаплатена глоба. От своя страна разпоредба на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП предвижда, че наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване.
Управлението на моторно превозно средство с наложено наказание „глоба“, незаплатена в срока на доброволно заплащане е основание за прилагане на принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП /за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба/, респ. по чл. 171, т. 2, б. „к“ от ЗДвП /за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба/, а не осъществява сочения състав на административно нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Т. е. на водач, който управлява МПС без да е заплатил глоба, наложена му с влязъл в сила акт, може да му се наложи единствено ПАМ по посочените по - горе разпоредби. Съдът констатира, че актосъставителя отнемайки СУМПС и контролен талон на жалбоподателя Д., фактически е направил точно това, но без да състави съответният ПАМ, а в разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП не се предвижда отнемане на СУМПС и/или контролен талон.
Следва да се посочи също, че наказание по субсидиарния състав на чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 190, ал. 3 от същия закон не може да бъде наложено, защото, на първо място, не е ясно кой е субектът на дължимото поведение – водач, пешеходец, собственик, длъжностно лице, психолог, някой от множеството субекти по чл. 178б от ЗДвП и пр. На следващо място, нормата съдържа само срокове, които очевидно не са императивни и в този смисъл същата е с изключително висока степен на абстрактност и е невъзможно въз основа на нея да се обуслови административно наказателна отговорност. Следователно неплащането на наложеното наказание „глоба“ в срока на доброволното изпълнение не следва да бъде санкционирано с налагането на ново наказание „глоба“.
При тези обстоятелства и съображения съдът намира за незаконосъобразно наказателното постановление и в тази част, поради което следва да бъде отменено.
Предвид гореизложеното , Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 17-0938-225803 от 24.11.2017 г. на Началник Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР – Плевен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 175А, ал. 1, предл. 2 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП е наложил на В.Н.Г., с ЕГН: ********** административно наказание – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца; глоба в размер на 20 лв., за извършено нарушение по чл. 104Б, т. 1 от ЗДвП и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Регионален административен съд – гр. Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: