Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 294
гр. Севлиево,
11.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито
съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при участието на секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от съдията
Христов гражданско дело № 397 по
описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, като производството e във фазата по
допускане на делбата.
Делото е
образувано по искова молба от К.В.К., с ЕГН **********,*** срещу А.А.К., с ЕГН **********,***,
П.С.Г., с ЕГН **********,*** и М.С.К., с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че страните са наследници на В. К. К., с
ЕГН **********, починал на 03.11.1994 г.. Ищецът бил негов син, а ответниците
съпруга и деца на другия му син - С. В.К.. В. К. К. бил собственик, включително
към момента на смъртта си, на недвижим имот в с. Г., общ. Севлиево,
представляващ дворно място и построените в него къща, тлокане и хамбар,
придобит по силата на сключена спогодба, съгласно протокол от 21.01.1966 г. по
гр. д. № 663/1965 г. по описа на РС - Севлиево. Той умрял като вдовец и негови
наследници по закон били двамата му сина, които го наследили в равни идеални
части. Понастоящем имотът представлявал поземлен имот № 785 в полигона на
местност „***" по плана на с. Г., общ. Севлиево, с площ 1707,00 кв. м.,
при граници: път, ПИ 787 на К.К.Д., Д.Н.Б.и Л.К., ПИ 789 на И.И.Б., П.Т.Г.и М.Г.Г.и
ПИ 784 на наследници на И.Л.С., заедно с построените в този имот: жилищна
сграда полумасивна, на един етаж, с дървен гредоред, цялата на маза, със
застроена площ 42 кв. м., състояща се от: три стаи и коридор; стопанска
постройка, на два етажа, със застроена площ 45 кв. м. и навес с площ 17 кв. м..
След смъртта на наследодателя В. К., двамата му сина започнали да стопанисват и
да се грижат заедно за имота. През последните години преди смъртта си, С. К. и
съпругата му А. се преместили да живеят в наследствения имот, където известно
време живяла и майката на А.. К. и неговото семейство имали стая, в която
отсядали, когато посещавали имота и той не възразявал брат му и семейството му
да ползват имота и да живеят в него. След смъртта на С., съпругата му А.
останала да живее в имота. По това време започнали преговори между К. и
наследниците на брат му за прекратяване на съсобствеността им по отношение на
процесния имот. През 2018 г. К. и племенниците му П. и М. достигнали до
споразумение, като той се съгласил да им продаде своя дял от имота и заедно
започнали да подготвят необходимите документи за снабдяването на четиримата
съсобственици с констативен нотариален акт за собственост и за продажба на
идеалната част от имота. В хода на извършваните административни процедури, К. и
племенниците му се скарали и прекратили отношенията помежду си без да
финализират целените нотариални производства. През месец март 2019 г. К.К. ***,
за да плати дължимите от него местни данъци и такси. Тогава установил, че
партидата му за имота в с. Г., общ. Севлиево е закрита. При направената справка
го информирали, че наследниците на брат му А.А.К., П.С.Г. и М.С.К. са подали
нова декларация по чл. 14 от ЗМДТ и са декларирали имота само на свое име като
са представили нотариален акт № 130, том 6, дело № 920/2018г. по описа на ***,
peг. № ***на НК, район на действие РС-Севлиево, вписан под акт № 170, том 7,
дело № 1447/2018г. по описа на Служба по вписванията - гр. Севлиево. С посочения
нотариален акт А.А.К., П.С.Г. и М.С.К. били признати за единствени собственици
на основание наследство и давностно владение на процесния недвижим имот. Когато
ставало въпрос за наследствен имот, за начало на евентуалното придобиване на
собствеността върху целия имот на оригинерно основание /придобивна давност/ би
могло да се говори от смъртта на наследодателя на страните и при положение, че
част от наследниците - държатели на имотите в един момент са изменили
основанието, на което осъществяват фактическата си власт върху имота и са
започнали да владеят имота само за себе си, отблъсквайки владението на другите
съсобственици за определен от закона период от време. Съгласно Тълкувателно
решение № 1/2012 г. по тълк. дело № 1/2012г. на ВКС, ОСГК,
упражняването на фактическата власт продължавало на основанието, на което е
започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което
съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта е наследствено
правоприемство, т.е. се признава такава и на останалите съсобственици, то го прави
държател на техните идеални части. В този случай, за да придобие по давност
правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е
техен владелец, следвало да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Промяната в намерението, с което се ползва фактически имота, трябвало
да е открито демонстрирано спрямо съсобствениците, на които се противопоставя
давността. Намерението на съсобственика да владее целия имот само за себе си,
включително частите на останалите съсобственици, трябвало да е манифестирано по
недвусмислен начин спрямо тях и да е достигнало до съзнанието им. В конкретния
случай, наследодателят на ответниците и те самите не извършвали действия, с
които да отричат правата на ищеца върху имота и да доведат до неговото знание
намерението им да владеят имота само за себе си. Точно обратното, опитвали са
се да се споразумеят с него за прекратяване на възникналата помежду им
съсобственост, като по този начин категорично демонстрирали, че признават неговата
собственост върху идеална част от този имот. Предвид гореизложеното, се иска
допускане на делба на процесния имот при квоти: 3/6 ид. ч. за ищеца и по 1/6
ид. ч. за всяка от трите ответници. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК, се иска
отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 130, том 6, дело
№ 920/2018 г. по описа на ***, peг. № ***на НК, район на действие РС - Севлиево,
вписан под акт № 170, том 7, дело № 1447/2018г. по описа на Служба по
вписванията - гр. Севлиево, до размер на 3/6 ид. ч..
Преписи от исковата молба и от доказателствата са връчени на
ответниците. В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с
доказателствата, ответниците П.С.Г. и М.С.К. са подали писмени отговори, в
които оспорват основателността на исковете, а ответницата А.А.К. не е подала
отговор, в законния срок.
С отговорите ответниците П.С.Г. и М.С.К. заявяват, че иска за делба и
искането за отмяна на нотариален акт са недопустими, защото понастоящем с
нотариален акт, като собственици на имота се легитимират само ответниците, а
искането за отмяна на нотариален акт може да се предяви, само заедно с
установителен иск. Евентуално, се твърди неоснователност на иска за делба. След
смъртта на общия наследодател В. К. К. в процесния имот останал да живее синът
му С. В.К., заедно със съпругата си А.А.К.. Независимо от различното
местожителство ***, а другата в гр. П., двете дъщери П. и М., ежемесечно
посещавали своите родители, отсядайки обитавали имота, а предвид факта, че
заемат длъжности, позволяващи им по - голям брой дни в годината платен годишен
отпуск, през всичките летни месеци, пролетната и зимната ваканция, отсядали при
своите родители в процесния имот. Освен С. и А. Камбурови в имота от 2002 г. до
датата на смърта си, а именно 12.05.2008 г. живеела и майката на А.К.. Няколко
години след смъртта на общия наследодател В. К. К., ищеца посещавал от време на
време имота. Тези посещения продължили до смъртта на съпругата на ищеца К.К., а
именно до август 2005 г.. След тази дата, контактите между страните ставали все
по - редки, като посещенията в процесния имот от страна на ищеца, изцяло били
преустановени след смъртта на майката на ответницата А.К., починала на
12.05.2008 г.. След тази дата предвид липсата на интерес на ищеца от
собствеността върху имота, ответниците започнали да владеят целия имот като
свой. Държанието на идеалните части притежавани от сънаследника - ищец от
ответниците след тази дата се трансформирало във владение. При това факта, че
ответниците започнали да упражняват собственически правомощия в пълен обем и
единствено за себе си по отношение на процесния имот не останал скрит за ищеца.
От ответниците и техния наследодател - С. К. /съпруг на първата ответница и
баща на последните две/ в годините между 2001 - 2018 били извършвани значителни
ремонтни работи върху имота като: дренаж на къщата, цялостна подмяна на
покривни керемиди с подмазване на капаци, през 2002 - 2003 г. било направено и
вътрешно преустройство на жилището, а именно обособено било помещение и
отремонтирана вътрешна баня и тоалетна на жилището, като до този момент
жилището нямало баня, а тоалетната била външна, правени били множество вътрешни
и външни ремонти на къщата с оглед нейната текуща поддръжка. Bъв всичките
години, от май на 2001 г. до датата на предявяване на иска, фактическата власт
върху целият имот била необезпокоявано упражнявана само от ответниците.
Намерението за своене на целия имот от страна на ответниците след май 2008 г.
било предизвикано от поведението на ищеца, който преди тази дата бил канен от
брат си С. К. /съпруг на първата ответница и баща на последните две/ да участва
финансово в извършване на ремонти, но получил отказ от него с думите „вие
живеете в къщата, не ме занимавайте мен". Доказателство за своене на имота
от страна на ответниците бил и факта, че след смъртта на общият за ищеца и
ответниците наследодател - В. К. К., неговия син - С. В.К. /съпруг на А. и баща
на П. и М./ променил всички партиди на отчитащите уреди в процесния имот, в
това число за ВиК и електрическа енергия, вписвайки ги на свое име, които до
този момент се водели на името на баща му. По този начин, той ясно и
категорично демонстрирал пред брат си - ищец в настоящото производство
намерението за своене на целия имот, включително и на частта която е наследство
по закон на неговия брат. Тъй като ремонтните работи повишили стойността на
къщата и тъй като двете от ответниците, не живеели постоянно там, с цел защита
на имота, ответниците сменили и ключалката на входната врата на имота. Така реално
ищецът нямал никакъв достъп до него, ответниците упражнявали необезпокоявано
владението върху целия имот, като правейки невъзможен достъпът на ищеца до
имота със смяната на ключа ясно показали, че отблъскват неговите владелчески
действия. Извършваните строително ремонтни работи върху имота, смяната на
ключалката на входната врата, което на практика лишило ищеца от достъп до него,
вписването на партидите на ВиК и електрическа енергия на името на единия
наследник - наследодател на ответниците, били действия, с които те ясно
манифестирали по недвусмислен начин собственическите претенции върху целия
имот, включително и върху идеалните части полагащи се на ищеца като наследство
по закон. При това владението върху процесния имот от ответниците и техния наследодател
С. В.К. било явно, необезпокоявано и непрекъснато с демонстрирано намерение за
своене в продължение на повече от 10 години, преди датата на снабдяване с
нотариален акт. Претендират разноски.
В съдебно заседание ищеца, лично и чрез процесуалния си
представител, поддържа исковата молба, по доводите изложени в същата. В писмена
защита излага подробни съображения за основателност на исковете.
В съдебно
заседание ответниците, лично и чрез процесуалния си представител, поддържат неоснователност
на исковете и отговорите си по съображенията, изложени в същите. В писмена
защита излагат подробни съображения в подкрепа на становището си за неоснователност
на исковете.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Установява
се от протокол от 21.01.1966 г. по гр. д. № 663/1965г. по описа на Севлиевски
народен съд, че В. К. К. е получил в дял по делба, при заплащане на парично
уравнение, следния недвижим имот: дворно място в с. Г., Габровски окръг, от
около 1000,00 кв. м., със застроена в него стара паянтова къща, тлокане и
хамбар при съседи: Иван Лалев, Минчо С.ов и път, имот попадащ извън
регулационния план на селото.
Видно от
удостоверение за наследници от 29.03.2019 г. на В. К. К., че същият е починал
на 03.11.1994 г. и е оставил за наследници: К. В.К. – син и С. В.К. – син, починал на
22.09.2015 г., с наследници: А.А.К. - съпруга, П.С.Г. – дъщеря и М.С.К. – дъщеря.
Установява
се от нотариален акт № 130 от 12.10.2018 г., т. VI, рег. № 15 656, дело № 920/12.10.2018 г. на
нотариус № ***на НК, с район на действие – района на РС – Севлиево и от приложения
препис от нотариално дело, по което е издаден посочения нотариален акт, че А.А.К.,
П.С.Г. и М.С.К., са признати за собственици по наследство и давностно владение
на недвижими имоти, а именно: поземлен имот № 785, в полигона на местност „***",
по плана на с. Г., Община Севлиево, с площ 1707,00 кв. м., при граници: път, ПИ
787 на К.К.Д., Д.Н.Б.и Л.К., ПИ 789 на И.И.Б., П.Т.Г.и М.Г.Г.и ПИ 784 на
наследници на И.Л.С., заедно с построените в този имот: жилищна сграда
полумасивна, на един етаж, с дървен гредоред, цялата на маза, със застроена
площ 42 кв. м., състояща се от: три стаи и коридор; стопанска постройка, на два
етажа, със застроена площ 45 кв. м. и навес с площ 17 кв. м., заедно с всички
подобрения и трайни насаждения в имота.
От
квитанции от 29.11.2001 г., за сумата 29,46 лв., от 02.04.2002 г., за сумата 11,70
лв. и от 02.06.2009 г., за сумата 6,38 лв., е видно, че С. В.К. е заплатил на
„Бяла“ ЕООД, за водоснабдяване на имот в с. Г., ул. ***посочените суми.
От сметки от юли 2001 г., за сумата 16,02
лв., от септември 2001 г., за сумата 19,58 лв. и от октомври 2001 г., за сумата
14,70 лв., от данъчна фактура, от 29.12.2006 г., за сумата 20,44 лв. и от фактура
от 28.02.2007 г., за сумата 11,65 лв., е видно, че С. В.К. е заплатил за
електроснабдяване на имот в с. Г., посочените суми.
Представени
са и други неотносими към предмета на правния спор документи.
От
показанията на свидетеля Х. Х., се установяват следните факти: свидетеля ходил с ищеца в бащиния му имот в
село Г., преди ходили по сборове, а последните три години да оправят къщата,
да си
оправят сметките, когато починал брат му; ищеца имал подагра, надули му се
краката, свидетеля му бил шофьор; през последните три години искали да оправят
къщата - да я продават; последните два пъти,
свидетеля бил с ищеца, даже дъщерите донесли документи за земята, брата на
ищеца, имал да му дава от деленето на гори и разни работи към 600 лв., които бил
платил; ответниците казали, че къщата
няма да се продава, дали му документи за земите и като оправят земите да вземе
парите; двете сестри разговаряли, а майка им била трудно подвижна; през
последните три години, свидетеля ходил 3-4 пъти, последният път когато взели
документите и ищеца казал, че ще дойдат и ще се оправят; свидетеля познава
ответницата М.К., майка ѝ била
последния път когато идвали за документите, когато починал С. К.; на погребението
на С. К. ищеца бил много ядосан, защото искал да остане, а ответниците му
казали, да иде да спи у комшиите, защото имало много хора от тяхна страна, но
свидетеля не ходил на погребението; когато свидетеля ходил с ищеца в процесния
имот, ответниците били там, ищеца влизал в къщата, било отключено, вътре имало
хора; никога не ходили в къщата, когато там нямало никой; на млади години свидетеля
ходил на сбор в процесния имот, като помни стаята на ищеца на втория
етаж с две легла.
От
показанията на свидетелката А.Ч., ***, преценени по реда на чл. 172 ГПК от
съда, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната й
заинтересованост, се установяват
следните факти: дядото на свидетелката починал през 1994 година; дядото преди
да почине бил в къщата на свидетелката в гр. Севлиево и го доизгледала майка й,
а в с. Г. по това време нямало никой, никой не ходил там до неговата смърт; след
като дядото починал имота предизвикал интерес; бащата и чичото на свидетелката
не са имали уговорка за изплащане на дела на единия; след като починал чичото
на свидетелката, баща й не ходил в имота, поради това, че след като починал
дядото на свидетелката имота станал интересен, тогава чичо й от гр. Т. и
стринка й се нанесли да живеят там, а също и баба й от гр. В.; ходили били, но
нямали интерес да ходят, защото един вид имало чужди хора в къщата; водили
разговори да си уредят отношенията, дори се стигнало до сделка, да се продаде
понеже ответниците желаели къщата; бащата на свидетелката се съгласил да им
остави къщата, като му изплатят дела, но лятото преди съдебното заседание, вместо
с пари ответниците дошли с нотариален акт, в който бащата на свидетелката не
присъствал като собственик на собствения си имот.
От
показанията на свидетелката Д.Х., се установяват следните факти: свидетелката познава от 45 години страните; съсед
е на имотът в с. Г.; в тази къща към момента на заседанието живеела А.К., 4
години преди това съпруга й починал, имали жилище в гр. Т., продали го и се
преместили в с. Г., това било между 2000 г. - 2003 г., но преди това си идвали
всяка събота и неделя; свидетелката виждала ищеца преди много години, когато съпругата
му била още жива, си идвал всяка събота
и се събирали, но след като съпругата му починала, 2005 г. - 2007 г.,
той престанал да си идва; С. правил абсолютно всичко, което било направено в
къщата; С. направил облицовка с плочи на къщата, дюшамета, шкафове, мивка
навън,
всичко било направено от С.; годината преди съдебното заседание двете сестри
правили дренаж около къщата за да обезводнят, защото влизала вода, сменяли покрива,
измазвали; бабата на двете сестри, живеела там също целогодишно; свидетелката не
била чувала, да ги е подкрепял финансово ищеца, в ремонта, извършвали го за тяхна сметка; свидетелката е жител ***,
а от април до края на октомври е в с. Г..
От
показанията на свидетеля К.Д., се установяват следните факти: свидетеля познава страните от дете, комшия им
е; първо дядо С. и дядо К. и техния баща В. живеел там; след 2000 г. дядо С.,
живеел там със съпругата си А.; към настоящия момент там живеела постоянно А.; свидетеля
не знае К. да е живял там; виждал го е да идва в имота 4-5 пъти годишно или по
- малко, в годините след 2000 г., влизал в имота вътре, имало и други хора
вътре, когато той влизал; дядо С. постоянно правел ремонти, а брат му К. в
ремонтите свидетеля не го виждал; свидетеля не знае К. да е подкрепял финансово
ремонтите.
При така
установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Страните не
спорят, че общият наследодател В. К. К. е придобил собственост върху процесния имот, като такъв
извод следва и от протокола от 21.01.1966 г. по гр. д. № 663/1965г. по описа на
Севлиевски народен съд, от който е видно,
че В. К. е получил в дял по делба, дворно място в с. Г., от около 1000,00 кв.
м., ведно с построените в него сгради. Установи се по делото от удостоверението
за наследници от 29.03.2019 г. на В. К. К., че същият е починал на 03.11.1994
г. и е оставил за наследници: К. В.К. –
син и С. В.К. – син, починал на 22.09.2015 г., с наследници: А.А.К. - съпруга, П.С.Г.
– дъщеря и М.С.К. – дъщеря. С оглед
разпоредбите на чл. 5, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 ЗН и предвид установеното родство на страните с
общия наследодател В. К. К., ищеца К. В.К.
е получил 3/6 идеални части от процесния имот, а ответниците А.А.К., П.С.Г. и М.С.К., са получили по 1/6 идеална част
от същия имот.
Неоснователно
е възражението за придобиване на процесните имоти по давност от съделителите и
ответници А.А.К., П.С.Г. и М.С.К., заявено в подадените отговори, поддържано и в
съдебно заседание. Не се установи по делото ответниците или техния праводател да
са започнали да упражняват владение върху идеалните части на другия съсобственик
на процесния имот нито в периода след 2008 г., нито в друг период преди
предявяване на исковата молба, позволяващ позоваване на последиците на изтекла
придобивна давност. Сънаследник, който упражнява фактическа власт върху имота,
владее своята част и се явява държател на частите на останалите, освен ако не е
демонстрирал ясно и категорично, че е променил държането на частите на
останалите във владение за себе си. Установилият фактическа власт върху имота е
държател на чуждите идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по давност,
следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези
действия трябва по явен и недвусмислен начин да показват отричане владението на
останалите съсобственици, да е налице преобръщане на владението, манифестиране
на промяната в намерението му за своене на чуждите части, като тези действия
следва да са достигнали до знанието на останалите съсобственици. При
наследяването владението преминава по право към наследниците независимо от
това, че е възможно само един от тях да остане в наследствения имот, като това
основание за започване на владение предполага съвладение с останалите
съсобственици (Решение №
45/15.04.2014 г., ІІ г. о. по гр. д. № 6619/2013 г., постановено по реда на чл.
290 ГПК; тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г.,
ОСГК на ВКС). В
конкретния случай, видно от показанията на свидетелите Х. Х., А.Ч., Д.Х. и К.Д.
и от писмените доказателства за заплащани разходи за доставка на електроенергия
и водоснабдяване на делбения имот, съделителите А.К., П.Г. и М.К., а преди тях
и прекия им наследодател С. К. са ползвали, стопанисвали и извършвали различни
строителни дейности в процесният имот, като настанили се в имота, в качеството
си на наследници на общият наследодател В. К. К., след неговата смърт през 1994 г., докато ищеца
не е живял в имота и ползвал същият, след 1994 г., но посещавал имота, а след
периода 2005 г. - 2007 г., тези
посещения станали по – редки. Същественото в случая е, че е без значение кой е
стопанисвал процесния имот, дори да можеше да се приеме, че това е извършвано самостоятелно,
през необходимият времеви период, тъй като основанието, на което са се намирали
в имота позоваващите се на придобивна давност ответници – наследяване, предполага
съвладение с ищеца - съсобственик, придобил идеални части от общия имот. Поради
това ответниците са упражнявали владение само върху притежаваните от тях
наследствени части и държане по отношение на чуждите. Основанието за
упражняването на фактическата власт, в случая е наследяване, и с оглед на това
следва да се установи промяната на това основание от страна на наследника,
позоваващ се на придобивна давност по отношение на частите на другите съсобственици
с едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да показва
отричане владението на останалите. Доказателствата по делото, включително и
показанията на всички разпитани свидетели, не установяват настъпване на
правните последици на придобивната давност, на която се позовават съделителите
А.К., П.Г. и М.К. досежно частите на съсобственика К. К., тъй като наличието на единия елемент –
упражняване на фактическа власт от част от наследниците, не е достатъчно
основание за придобиване по давност, с оглед липсата на категорични
доказателства за променено намерение за своене на частите на другия съсобственик
и съгласно разпоредбата на чл. 79 ЗС. Предвид всичко гореизложено и при липса
на каквито и да било доказателства А.К., П.Г. и М.К. да са отрекли владението
на съсобственика К. К. и да са манифестирали
своене на частите на съсобствениците, като това да е достигнало до знанието му
не може да се направи извод, че същите са упражнавали фактическа власт върху
имота за себе си. С оглед изложеното налага се извод, че А.К., П.Г. и М.К. не са
придобили право на собственост върху имота, надхвърлящо наследствената им
квота, като предвид гореобсъдените доказателства по делото съдът намира
доказателствената сила на нотариален акт
№ 130
от 12.10.2018 г., т. VI, рег. № 15 656, дело № 920/12.10.2018 г. на нотариус № ***на
НК, с район на действие – района на РС – Севлиево, за оборена, в посочената
част.
С оглед всичко
изложено по - горе установи се, че страните са съсобственици по наследство, на процесния
имот, като съсобствеността върху имота следва да бъде прекратена при посочените
по – горе квоти.
Предвид разрешаването
на спорния по делото въпрос относно принадлежността на правото на собственост и
на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на частична отмяна подлежи нотариален акт № 130
от 12.10.2018 г., т. VI, рег. № 15 656, дело № 920/12.10.2018 г. на нотариус № ***на
НК, с район на действие – района на РС – Севлиево, с който А.А.К., П.С.Г. и М.С.К.
са признати за собственици на процесния недвижим имот, за разликата над 3/6
идеални части от правото на собственост върху имота до признатото с нотариалния
акт право на собственост върху целият имот, като трайна е съдебната практика,
че обсъжданата отмяна на нотариален акт е допустимо да се постанови и в
производството по съдебна делба, поради което обратните доводи на ответниците
са неоснователни (т.р. 178 от
30.06.86г. ОСГК; ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС; решение № 232 от 04.11.2011г.
по гр.д.№ 1354/2010г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 29 от 04.03.2013г. по гр. д. №
517 / 2012 г. І г.о.).
По
разноските, съдът намира, че принципно не подлежат на присъждане разноските,
направени в делбения процес в първата фаза, тъй - като съобразно чл. 355 ГПК
същите се определят според стойността на дяловете при извършването на делбата.
Принципът в гражданското съдопроизводство, който
предопределя начина на възмездяване на направените по делото разноски от
страните, изразен в разпоредбите на ГПК, се базира на разбирането, че
разноските по делото следва да поеме онази страна, която е станала причина за
завеждане на делото, тази която е станала причина за търсене на съдебна защита.
В делбения процес, чиято законова уредба сочи на специфични отклонения от
правилата на общия исков процес, всяка страна има двойното качество на ищец и
ответник, и за да се определи в чия тежест са направени разноските в първата
фаза на производството, следва да се съобразят конкретните данни по делото. Когато
не е налице спор между страните-съделители по делото относно съсобствеността и
правата, приложение ще намери специалната разпоредба на закона /чл. 355 ГПК/, а
в хипотезите при оспорване на факта на съществуване на собствеността чрез
възражения или при обективно съединяване на искове, обема права на
съделителите, способа на извършване на делбата във втората фаза, приложение
следва да намери чл. 81 ГПК вр. чл. 78 ГПК(определение № 226 от 05.06.2013
г. по ч.пр. д. № 3125/2013 г. на Върховен касационен съд, второ отделение). Конкретно
по настоящото дело исковете за делба са уважени. При този изход на делото в
първа фаза на делбата, съдът намира, че право на разноски би имал ищеца, чиито
предявени за съдебна защита права са намерили търсената защита, но същият не е
претендирал разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Разноски в тежест на ищеца и в полза на ответниците, също не следва да се
присъждат по делото, с оглед горепосоченият основен принципът в гражданското
съдопроизводство, който определя начина на възмездяване на направените по
делото разноски от страните, и съгласно който разноските следва да поеме онази
страна, която е станала причина за търсене на съдебна защита.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на недвижим имот, находящ се в с. Г., Община
Севлиево, а именно: поземлен имот № 785, в полигона на местност „***", по
плана на с. Г., Община Севлиево, с площ 1707,00 кв. м., при граници: път, ПИ
787 на К.К.Д., Д.Н.Б.и Л.К., ПИ 789 на И.И.Б., П.Т.Г.и М.Г.Г.и ПИ 784 на
наследници на И.Л.С., заедно с построените в този имот: жилищна сграда
полумасивна, на един етаж, с дървен гредоред, цялата на маза, със застроена
площ 42 кв. м., състояща се от: три стаи и коридор; стопанска постройка, на два
етажа, със застроена площ 45 кв. м. и навес с площ 17 кв. м.,
между: К.В.К., с ЕГН **********,***, при квота: 3/6 идеални
части,
А.А.К., с ЕГН **********,***, при квота: 1/6 идеална част,
П.С.Г., с ЕГН **********,***, при квота: 1/6 идеална част
и М.С.К., с ЕГН **********,***, при квота: 1/6
идеална част.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт №
130 от 12.10.2018 г., т. VI, рег. № 15 656, дело № 920/12.10.2018 г. на
нотариус № ***на НК, с район на действие – района на РС – Севлиево, с който А.А.К.,
П.С.Г. и М.С.К., са признати за собственици по наследство и давностно владение
на недвижими имоти, а именно: поземлен имот № 785, в полигона на местност „***",
по плана на с. Г., Община Севлиево, с площ 1707,00 кв. м., при граници: път, ПИ
787 на К.К.Д., Д.Н.Б.и Л.К., ПИ 789 на И.И.Б., П.Т.Г.и М.Г.Г.и ПИ 784 на
наследници на И.Л.С., заедно с построените в този имот: жилищна сграда
полумасивна, на един етаж, с дървен гредоред, цялата на маза, със застроена
площ 42 кв. м., състояща се от: три стаи и коридор; стопанска постройка, на два
етажа, със застроена площ 45 кв. м. и навес с площ 17 кв. м., заедно с всички
подобрения и трайни насаждения в имота, за разликата над 3/6 идеални части от
право на собственост върху описания имот до признатото с нотариалния акт право
на собственост върху целия описан по - горе
имот.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: