Р Е Ш Е Н И Е №
41
гр.Стара
Загора 05.02.2010 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание
на втори февруари
през две хиляди и десета година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря С.Х.
и в присъствието на прокурора
Нейка Тенева , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 676 по описа
за 2009год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.145 и сл. от
Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.79, ал.1 от Закона
за българските лични документи /заглавие изм. ДВ бр. 82/ 2009г/.
Образувано е по жалба на А.Х.С. *** против заповед №
09007145/ 12.10.2009г на ВНД Директор на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи /ОД на МВР/ Стара Загора за налагане на принудителна
административна мярка на основание чл. 76, т.2 от Закона за българските лични
документи /ЗБЛД/. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на
заповедта по смисъла на чл.146, т.2, 4 и 5 от АПК като постановена при неспазване на
установената форма, при допуснато противоречие с материалноправни разпоредби и
несъобразена с целта на закона.
В съдебно заседание подателят чрез пълномощника си
адвокат С. поддържа жалбата с искане за отмяна на заповедта.
Ответникът –
Директор на ОД на МВР Стара Загора чрез процесуалния си представител
намира жалбата за неоснователна, моли да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора
дава заключение за законосъобразност на заповедта.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и
извърши проверка на обжалвания административен акт, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в
законния срок и от надлежна страна, за която административният акт е
неблагоприятен. Разгледана по същество, се явява неоснователна.
От установените в хода на административното
производство правнорелевантни факти, подкрепени с представените към преписката
писмени доказателства, е видно, че във връзка със заявление вх.№ 6230/
25.09.2009г за издаване на документ за самоличност на български гражданин Началник
група “БДС” при ОД на МВР Стара Загора е направил предложение рег.№ 42012/ 05.10.2009г
за налагане на ПАМ по чл.76, т.2 от ЗБДС на жалбоподателя С.. Служебно е
изискана справка за съдимост от Районен съд Казанлък рег.№ 2085/ 28.09.2009г.
От нея е видно, че С. е осъждан за
умишлени престъпления от общ характер. По НОХД № 128/ 2006г на Районен съд
гр.Казанлък му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца
като изтърпяването е отложено с изпитателен срок от три години за престъпление
по чл.195, ал.1, т.2 и т.4 от НК и чл.215, ал.1 от НК. По НОХД № 578/ 2009г на
Районен съд Казанлък му е наложено наказание глоба в размер на 300лв за
престъпление по чл.270, ал.1 от НК.
Със заповед 09007145/ 12.10.2009г Директорът на ОД на
МВР Стара Загора е наложил на С.
принудителна административна мярка “забрана за напускане на страната и отказ да
се издаде паспорт” на основание чл. 76, т.2 от ЗБДС със срок от 12.10.2009г до
отпадане на основанието. Мотивира се осъждането за умишлено престъпление от общ
характер, за което лицето не е реабилитирано.
При налагането на принудителни административни мерки
по чл. 76 от ЗБДС е предоставена законова възможност при наличието на
фактическите обстоятелства по предвидените хипотези административният орган да
прецени дали да наложи тези мерки. Преценката му обаче е такава по
целесъобразност, предвид на това, че разпоредбата на чл. 76 е с диспозитивен
характер. На съдебен контрол не подлежи неговата преценка по целесъобразност, а
само наличието на условията, визирани в чл. 76, точки 1 до 9. Съгласно
разпоредбата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС може да не се разреши напускане на
страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да
се отнемат на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но
нереабилитирани. Следователно предпоставките за прилагането на тази принудителна
административна мярка са две: лицето да е осъдено за умишлено престъпление от
общ характер и да не е реабилитирано.
С оглед установените по делото факти правилно е прието
от административния орган, че С. е лице, осъдено за умишлено престъпление от
общ характер, с влязла в сила присъда и не е реабилитирано както към момента на
издаването на обжалвания административен акт, така и към настоящия момент. Безспорно
е, че престъпленията по чл.195, ал.1 от НК и чл.270, ал.1 от НК са умишлени и
наказанията за тях не са изтърпяни. Очевидно е, че нито към момента на издаване
на оспорената заповед, нито към настоящия момент С. би могъл да бъде
реабилитиран по съдебен ред с оглед разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от НК, а и
реабилитация по право не би могла да настъпи, поради липса на визираните с чл.
86 и чл. 88а от НК условия. Изложеното от своя страна налага извода, че в
случая са налице и двете кумулативно предвидени предпоставки по чл. 76, т. 2 от ЗБЛД /отм/.
Заповедта, с която е наложена принудителната
административна мярка е издадена от компетентен орган съгласно изискването на
чл. 78, ал. 1 от ЗБЛД и приложената по делото заповед № Із-1003/19.08.2005г. на
Министъра на вътрешните работи, с която последният делегира права на
директорите на областните дирекции за налагане на мерките по чл. 76 от ЗБЛД. Изложени
са фактическите и правни основания за издаването й. В хипотезата на чл. 76, т.2
от ЗБЛД /отм/ фактическото основание за издаване на заповедта са данните за
осъждането на жалбоподателя за умишлено престъпление от общ характер, за което
не е реабилитиран, което изрично е посочено в обстоятелствената част на
оспорения акт. Описано е и предложението на Началник група “БДС” при ОД на МВР
Стара Загора, за което няма пречка да се счита за мотиви към административния
акт, изложени отделно, щом това е направено преди фазата по осъществяване на съдебен контрол за законосъобразността на
обжалвания административен акт.
Административният орган не е длъжен да излага други мотиви. Такава е
постоянната практика на Върховния административен съд, изразена напоследък Р 11834 по адм.д.8094/07г, Р 9715 по
адм.д.№5930/07г, Р 9044/08 по адм.д.№ 5501/08г, Р 6777/09 по адм.д. № 625/09г.
По тази причина ирелевантно за спора е
обстоятелството, че жалбоподателят има сключен трудов договор с работодател в
Кралство Испания. Съобразяването с фактите от личните отношения на лицето, на
което е наложена принудителна административна мярка, е част от прерогативите на
оперативната самостоятелност на административния орган, която съдът не е
компетентен да контролира.
С измененията на ЗБЛД /ДВ бр.82
от 16.10.2009г./, осъждането за умишлено престъпление от общ характер, за което
лицето не е реабилитирано, отпада като материалноправно основание за
прилагането на ПАМ „временно ограничение за напускане на страната и отказ за
издаване паспорт на български гражданин”. В разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК
е предвидено, че установяването на нови факти от значение за делото след
издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните
състезания. В случая към датата на съдебното заседание по делото, в което е
приключено съдебното дирене, са влезли в сила измененията на ЗБЛД – т.е налице
е нов факт от категорията на нормативните. Доколкото обаче с изрична законова
разпоредба не е придадено обратно действие на измененията на нормите в ЗБЛД и
не е предвидено преуреждане на съдържанието на възникналите правни последици от
вече настъпили правопораждащи юридически факти, следва да се счита, че не се
заличава с обратна сила основанието за налагането на ПАМ, което да води до незаконосъобразност
на обжалваната заповед. Лицето, спрямо което е приложена ПАМ, би могло
да се позове на влизането в сила на законовите изменения и да поиска отмяна на
ограничението от компетентния административен орган.
В този смисъл оспорената заповед се явява мотивирана,
при издаването й съдът не констатира нарушения на процесуални правила и на
материалния закон. Наложената принудителна административна мярка при наличието
на материалноправните предпоставки на чл.76, т.2 /отм./ от ЗБЛД е съобразена с
целта, която преследва законът - защита на правната сигурност. По тези
съображения подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед изхода на делото основателна се явява
претенцията на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение съгласно приложимата Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с
чл. 144 от АПК в се определя в размер на 150лв.
Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на А.Х.С. ЕГН ********** *** против заповед № 09007145/ 12.10.2009г на ВНД Директор на ОД
на МВР гр.Стара Загора за налагане на принудителна административна мярка на
основание чл. 76, т.2 от ЗБЛД /отм/.
ОСЪЖДА А.Х.С.
ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата 150/сто и
петдесет/лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационнно оспорване в 14-дневен
срок от съобщаване на страните пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: