№ 4290
гр. София, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юли през две хИ.ди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИ.НА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110206983 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. М. С., ЕГН **********, чрез адв. И. К.,
срещу наказателно постановление /НП/ № 24-4332-007557 от 12.04.2024 г.,
издадено от Началник група към ОПП-СДВР, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 100 лева за извършено административно нарушение по чл.
162, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения за неправилно и незаконосъобразност
на атакувания акт. По-конкретно се твърди, че НП е материално
незаконосъобразно и деянието не е съставомерно, тъй като жалбоподателят е
разполагал с редовно и валидно СУМПС. Отделно се сочи, че посочената като
нарушена разпоредба на ЗДвП не кореспондира със санкционната такава.
Поради изложеното моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. И. К., който поддържа жалбата по изложените
съображения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. От същата са
постъпили писмени бележки, в които са изложени съображения за
неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрк.
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Към 01.03.2024 г. К. М. С. не притежавал издадено от органите на
Република България валидно свидетелство за управление на МПС (СУМПС),
а такова издадено от Обединено кралство Великобритания с № ********** 38
1
със срок на валидност до 17.08.2028 г.
На 01.03.2024 г., около 21.20 часа, в гр. София, по бул. "Тодор А.андров", с
посока на движение от бул. "Христо Ботев" към ул. "Опълченска"
жалбоподателят К. С. управлявал лек автомобил марка "*******", модел
"******" с рег. № *****, като непосредствено след кръстовището с бул.
„Христо Ботев“ му била извършена проверка от служители на О „ПП“-СДВР,
сред които и св. ***** К.. Последните установили, че С. управлява
горепосоченото МПС със СУМПС № ********** 38, издадено от
компетентните органи в Обединено кралство Великобритания повече от три
месеца след като е влязъл на територията на Република България, като била
извършена справка, че последно влизане в Република България е регистрирано
в „граничен контрол“ на 28.11.2023 г.
Въз основа на събраните доказателства, св. К. съставил АУАН Серия GA
№ 1196289 от 01.03.2024 г. срещу К. С. за извършено от последния
административно нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН, било издадено наказателно
постановление № 24-4332-007557/12.04.2024 г., с което за административно
нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя, на основание чл. 177,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП било наложено административно наказание "глоба" в размер
на 100 лева. НП било връчено лично на С. на 17.04.2024 г., който в
законоустановения 14-дневен срок (на 24.04.2024 г.) подал жалба срещу
последното, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетеля ***** К.; справки от ОПП-СДВР; справка картон на
водача, снимков материал и Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи.
Възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от
събраните по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената
съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на св. К., от които
се установява, че на процесната дата и място, при специализирана полицейска
операция на СДВР, съвместно с патрули на жандармерията е извършена
проверка на жалбоподателя, който е управлявал лек автомобил марка
"*******", модел "******" с рег. № ***** със СУМПС № ********** 38,
издадено от Обединено кралство Великобритания, като е влязъл на
територията на Република България повече от три месеца преди датата на
проверката. Видът и номерът на СУМПС, издадено от Обединено кралство
Великобритания, се установява от представения с жалбата снимков материал.
От справката от О „ПП“-МВР се установява, че жалбоподателят С. е влязъл на
територията на Република България на 28.11.2023 г. през ГКПП-Аерогара
София, с последващо отразено напускане отново през ГКПП – Аерогара
София – 08.03.2024 г.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
2
намира от правна страна следното:
Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира,
че са налице основания за неговата отмяна.
При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП
съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото съгласно т. 2.
1., вр. т.1.3.2. от Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи св. К., заемащ длъжността "младши автоконтрольор“ при О“ПП“ -
СДВР, има компетентност да състави процесния АУАН. Съгласно т. 3. 10 от
цитираната заповед Началникът група към ОПП-СДВР има правомощието да
издаде процесното наказателно постановление. Същевременно, АУАН и НП са
издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН давностни срокове.
Съдът счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП. Не са
посочени всички факти и обстоятелства, които са относими към
съставомерните признаци на административното нарушение по чл. 162, ал. 1
ЗДвП. На първо място, изобщо не е било индивидуализирано СУМПС с
номер, дата на издаване и срок на валидност, като актосъставителят и
наказващият орган са се задоволили да посочат единствено "английско
СУМПС" с посочения номер. Нещо повече, следва да се отбележи, че след
излизането на Обединеното кралство Великобритания от ЕС по силата на
Споразумението за оттегляне до 31.12.2020 г., страните-членки от ЕС и
Обединено кралство Великобритания взаимно признават, издадените от тях
СУМПС в съответния преходен период, след изтичането на който издадените
от Обединеното кралство Великобриатния СУМПС, се признават на
територията на Република България като СУМПС, издадени от държава, която
е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и
отговарящи на изискванията на приложение № 6 към същата Конвенция (в
този смисъл Решение № 683 от 30.01.2024 г. по адм. дело № 6719/2023 г. по
описа на АССГ, XX-ти касационен състав). С оглед на това, посочването на
датата на издаване на процесното СУМПС, както и датата му на валидност, са
от съществено значение за извършване на преценка относно валидността му,
респ. дали жалбоподателят е извършил вмененото му с НП административно
нарушение.
На следващо място липсват доказателства които несъмнено и безспорно
да установяват, че жалбоподателят не е напускал и не е влизал на територията
на страна след датата - 28.11.2023 г. приета като негово последно влизане в
страната и определяща, че тримесечния срок е изтекъл. Изнесеното като
3
констатация от страна на наказващия орган, че след справка граничен контрол
е констатирано последно влизане именно на 28.11.2023 г. не е категорично
доказателство за това, доколкото жалбоподателят е български гражданин,
ползващ се от правото на свободно движение в Съюза, и не подлежи на
задължителна проверка, поради което и данните от граничен контрол не могат
да бъдат приети като изчерпателни, доколкото е видно и че всички справки са
от ГКПП – Аерогара – София, а това не е единствения ГКПП на територията
на Република България.
На следващо място към момента на издаване на СУМПС № **********
38 – 18.08.2028 г. не е влязло в сила Споразумението за оттегляне на
Великобритания, публикувано в Официален вестник на ЕС на 31.01.2020 г.,
поради което държавата – издател е била държава-членка на Европейския
съюз. СУМПС съответства напълно на приложение № 1 към Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006 г. относно
свидетелствата за управление на превозни средства. По силата на
Споразумението за оттегляне тя е приложима и във Обединено Кралство
Великобритания до края на преходния период - 31.12.2020 г. От това следва, че
до 31.12.2020 г. страните-членки на ЕС и Обединено кралство
Великобритания взаимно признават, издадените от тях СУМПС. След този
период е приложима Конвенцията за движението по пътищата, подписана на
08.11.1968 г. Договарящи страни по нея са както Република България, така и
Обединено кралство Великобритания. Затова, за да бъдат признати у нас
издадените след 31.12.2020 г. от Обединено кралство Великобритания
СУМПС, трябва да съответстват на приложение № 6 към Конвенцията за
движението по пътищата. Приложение № 6 към Конвенцията и приложение
№ 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от
20.12.2006 г., макар и различаващи се визуално, включват като задължителни
реквизити напълно идентични данни и информация. Преценката за валидност
на СУМПС, издадени от Обединено кралство Великобритания преди
31.12.2020 г. със срок, изтичащ след тази дати, е предоставена на всяка
отделна държава – членка на ЕС. В този смисъл е Известие относно
пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство след края на
преходния период от 02.12.2021 г., общодостъпно на адрес: https: //ec. europa.
eu/info/sites/default/files/file_import/travelling_bg_7. В т. 6. 1 от същото е
препоръчано на притежателите на свидетелства за управление на МПС от
Обединеното кралство, които планират да шофират в Европейския съюз, да се
свържат с отговорните органи на държавата членка във връзка с правилата за
признаване на свидетелствата за управление на МПС. На официалната
електронна страница на Министерство на вътрешните работи на Република
България, в раздел Брекзит/ https: //www. mvr. bg/, е общодостъпна
информация, според която след изтичане на преходния период в Република
България СУМПС, издадено от Обединеното кралство, ще бъде признавано
като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по
Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на
изискванията на приложение № 6 към нея. Република България в действащото
си законодателство няма разпоредба, която да изключва валидността на
4
издадените преди 31.12.2020 г. от Обединено кралство Великобритания
СУМПС, чийто срок все още не е изтекъл. Напротив в съответствие с
Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното
кралство от след края на преходния период от 02.12.2021 г. и в изпълнение на
принципите за последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК,
компетентният и орган – Министерство на вътрешните работи е огласил
публично, че тези СУМПС ще се третират като издадени от държава, която е
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и
отговарящи на изискванията на приложение № 6 към нея. Посоченото изпълва
едно от алтернативно предвидените условия на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП за
признаване валидността на СУМПС, издадено от друга държава. С оглед на
горното, и доколкото СУМПС на жалбоподателя е издадено от Обединеното
кралство Великобритания на 18.08.2018 г. и е със срок на валидност
17.08.2028 г., по силата на Споразумението за оттегляне, Известие относно
пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство от след края на
преходния период от 02.12.2021 г., официално обявление на МВР по силата на
чл. 13 от АПК и на основание чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, то същото е валидно
свидетелство за управление на МПС за категориите, посочени в него на
територията на Република България.
На следващо място посочената санкционна норма в НП не съответства на
нарушение по чл. 162, ал. 1 ЗДвП, като нормата на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП не
урежда състав на нарушение, относим към описаното нарушение на чл. 162,
ал. 1 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП с
глоба от 100 до 300 лв. се наказва този, който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда
на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно
превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Нито една от посочените
хипотези не съответства на вмененото на жалбоподателя нарушение, поради
което липсата на съответствие между нарушението и нормата, въз основа на
която се ангажира административнонаказателната отговорност също следва да
се приеме като допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
/в този смисъл р. № 5493 от 15.10.2020 г. на АССГ по адм. д. № 4325/2020 г., р.
№ 1910 от 24.03.2023 г. на АССГ по адм. д. № 10942/2022 г. и др./
С оглед на гореизложеното, подадената жалба се явява основателна,
поради което атакуваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят има право
на разноски предвид основателността на подадената жалба. От приложения на
л.40 от делото договор за правна защита и съдействие, е видно, че
жалбоподателят е заплатил на адв. И. К. сумата от 500 лева за осъщественото
процесуално представителство по делото. Същевременно, в съпроводителното
писмо на СДВР, с което преписката е изпратена на съда, е релевирано
5
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на размера на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно, доколкото същото съответства на фактическата и правна
сложност на делото. С оглед на това, съдът счита, че СДВР следва да бъде
осъдена да заплати на К. С. сумата от 500 лева, представляваща направени
разноски по делото от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 24-4332-007557 от
12.04.2024 г., издадено от Началник група към ОПП-СДВР, с което на К. М. С.,
ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100 лева за извършено
административно нарушение по чл. 162, ал. 1 ЗДвП
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на К. М.
С., ЕГН ********** сумата от 500 лв. (петстотин) лева, представляваща
направени от жалбоподателя разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6