№ 5214
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110152138 по описа за 2023 година
Предявени са от „Топлофикация София” ЕАД, съобразно
уточнителна молба от 21.11.2023 г., срещу ответниците Р. Т. Б.а, К. Д. Б. и К.
Д. Б. обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за
осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца припадащата му се
част от задълженията за потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
находящ се гр. София, п.к. 1632, обл. София, общ. Овча купел, ***, аб. №
298571, а именно:
1. Р. Т. Б.а - 4/6 от общия размер на задълженията за имота, равняващи се
на: 2017,25лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата от входиране на исковата молба
/21.09.2023 г./ до изплащане на вземането, и 340,14лв. - мораторна лихва
за забава от 15.09.2021г. до 31.08.2023г., както и 15,84лв – цена на услуга
за дялово разпределение за периода м.07.2020г. м.04.2022г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск /21.09.2023 г./
до окончателното изплащане на сумите и 3,60лв. – мораторна лихва за
периода от 15.09.2020г. до 31.08.2023г.
2. К. Д. Б. - 1/6 от общия размер на задълженията за имота, равняващи се
на: 504,31 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /TE/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата от входиране на исковата молба
/21.09.2023 г./ до изплащане на вземането; 85,03лв. - мораторна лихва за
забава от 15.09.2021г. до 31.08.2023г., както и 3,96лв – цена на услуга за
дялово разпределение за периода м.07.2020г. м.04.2022г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск /21.09.2023
1
г./ до окончателното изплащане на сумите и 0,90 лв. – мораторна лихва за
периода от 15.09.2020г. до 31.08.2023г.
3. К. Д. Б. - 1/6 от общия размер на задълженията за имота, равняващи се
на: 504,31 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /TE/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата от входиране на исковата молба
/21.09.2023 г./ до изплащане на вземането; 85,03лв. - мораторна лихва за
забава от 15.09.2021г. до 31.08.2023г., както и 3,96лв – цена на услуга за
дялово разпределение за периода м.07.2020г. м.04.2022г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск /21.09.2023
г./ до окончателното изплащане на сумите и 0,90 лв. – мораторна лихва за
периода от 15.09.2020г. до 31.08.2023г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците Р. Т. Б.а, К. Д. Б. и К. Д.
Б., е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал.
1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е
било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за
процесния период, но същата не е заплатена от потребителите на топлинна
енергия.
Уточнява, че ответниците притежават качество „потребител“ и
отговарят за задълженията за доставена топлинна енергия в имота с оглед
притежаваното от тях право на собственост върху имота в рамките на
процесния период, придобито по силата на наследствено правоприемство -
след смъртта на общия им наследодател Д. К. Б..
Моли съдът да осъди ответниците да заплати гореописаните
задължения. Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответниците Р. Т. Б.а, К. Д. Б. и
К. Д. Богданин, чрез адв. Г., подават отговори на исковата молба с идентично
съдържание, в които оспорват изложените обстоятелства и предявените
искове. Навеждат доводи, че не притежават качеството потребител на
топлинна енергия за процесния период. Сочат, че не са собственици на
процесния имот, тъй като техният наследодател е бил само наемател в имота.
Молят за отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски.
Третото лице-помагач „Нелбо“ ЕАД не взема становище по
основателността на предявените искове.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл. 153 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение за
доставката на топлинна енергия, възникнало на твърдяното от него правно
основание, обема на реално доставената на ответници топлинна енергия за
2
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното
задължение да е срочно/.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че
"Топлофикация София" ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на
дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и
подзаконови актове по прилагането му. Установява се, че процесният имот се
намира в сгР. – етажна собственост, присъединена към топлопреносната
мрежа.
Не е спорно, че ответниците са наследници на общия им наследодател
Д. К. Б., починал на 20.05.2014 г. – т.е. преди процесния исков период.
Спорен по делото е въпросът дали между насрещните страни
съществува облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия.
За отговор на поставения въпрос съдът съобрази разпоредбата на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката, съгласно която всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сгР. - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
В § 1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че "битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Следователно клиент на топлинна енергия са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, като без
значение в този случай е дали реално ползват имота си или на тяхно име е
открита партида при топлофикационното дружество.
В ТР/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС е уточнено, че
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие не е изчерпателно, като при постигнато
съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
3
В настоящия случай по делото не се твърди, а и не се установява
ответниците /или някой от тях/ да са сключили индивидуален договор за
доставка на топлинна енергия в имота, в това число – да са подавали
заявление за открИ.е на лична партида.
Не се установява по делото и някой от ответниците да е носител и на
правото на собственост върху процесния апартамент /или на вещно право на
ползване върху същия/.
От представените по делото писмени доказателства /л. 73/ се
установява, че по силата на Заповед № 53/23.11.1995 г. наследодателят на
ответниците Д. Б. е настанен от работодателя си ОФ „Хлебни изделия –
Поделение хлебозавод № 3“- София в процесния имот. Съгласно посочената
заповед, въз основа на нея между страните следва да се сключи договор за
наем.
От изискваните справки от Агенция по вписванията не се установяват
вписвания и отбелязвания по партида на наследодателя на ответниците,
касаещи процесния имот.
От изисканата справка от Столична община се установява, че нито
наследодателят на ответниците, нито те самите са подавали данъчна
декларация по чл. 14 ЗМДТ относно процесния имот.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установява
безспорно, че наследодателят на ответниците не е притежавал право на
собственост върху процесния имот, а е ползвал същия по силата на
облигационно правоотношение, прекратено най-късно с неговата смърт през
2014 г.
Доколкото наследодателят на ответниците не е бил собственик на
имота и същият не е попадал в наследствената маса на Д. Б., оставена след
смъртта му, ответниците също не са придобили собствеността върху
апартамента по силата на настъпилото наследствено правоприемство.
С оглед изложеното се налага извод, че ищцовото дружество, чиято е
доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
от ГПК, не е ангажирало доказателства за твърдяното облигационно
правоотношение между страните по делото.
Не са представени доказателства нито за принадлежността на правото
на собственост, респективно на ограниченото вещно право на ползване върху
процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен
договор между страните.
Предвид изложеното, предявените главни искове, както и обусловените
от тях акцесорни такива, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски имат само ответниците в производството.
Такива са претендирани своевременно от ответниците, като видно от
4
представените по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за
правна защита и съдействие /л. 198/, служещ за разписка, същите възлизат на
сумата от 700 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Ищецът изрично е посочил в проведеното по делото открито съдебно
заседание, че не релевира възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5
ГПК.
С оглед на това, сторените по делото разноски са надлежно доказаните
от ответниците /така и в разясненията, дадени с ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/, същите следва да бъдат присъдени изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД срещу Р. Т. Б.а, с ЕГН: **********, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2017,25лв. – главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за имот в гр. София, п.к. 1632, обл.
София, общ. Овча купел, ***, аб. № 298571 за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от входиране на
исковата молба /21.09.2023 г./ до изплащане на вземането, и 340,14лв. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 31.08.2023г., както и 15,84лв –
цена на услуга за дялово разпределение за периода м.07.2020г. м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск
/21.09.2023 г./ до окончателното изплащане на сумите и 3,60лв. – мораторна
лихва за периода от 15.09.2020г. до 31.08.2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД срещу К. Д. Б., с ЕГН: **********, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 504,31 лв. - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия /TE/ за имот в гр. София, п.к. 1632, обл.
София, общ. Овча купел, ***, аб. № 298571 за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от входиране на
исковата молба /21.09.2023 г./ до изплащане на вземането; 85,03лв. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 31.08.2023г., както и 3,96лв –
цена на услуга за дялово разпределение за периода м.07.2020г. м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск
/21.09.2023 г./ до окончателното изплащане на сумите и 0,90 лв. – мораторна
лихва за периода от 15.09.2020г. до 31.08.2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД срещу К. Д. Б., с ЕГН: **********, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 504,31 лв. - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия /TE/ за имот в гр. София, п.к. 1632, обл.
София, общ. Овча купел, ***, аб. № 298571 за периода от м.05.2020г. до
5
м.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от входиране на
исковата молба /21.09.2023 г./ до изплащане на вземането; 85,03лв. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 31.08.2023г., както и 3,96лв –
цена на услуга за дялово разпределение за периода м.07.2020г. м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск
/21.09.2023 г./ до окончателното изплащане на сумите и 0,90 лв. – мораторна
лихва за периода от 15.09.2020г. до 31.08.2023г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, да заплати
разделно, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на Р. Т. Б.а, с ЕГН: **********, К.
Д. Б., с ЕГН: ********** и К. Д. Б., с ЕГН: **********, сумата от общо 700
лв. - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на „Нелбо” ЕАД като трето
лице - помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6