Решение по дело №2655/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 5417

гр. Варна, 04.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2655 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от „***“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, представлявана от В.М.С. – Главен изпълнителен директор и Д.Н.Н. – Изпълнителен директор, чрез пълномощника им гл. юрисконсулт Е.Н.С. срещу В.В., гражданка на Република ***, родена на ***г., с издадено на ***г. разрешение на постоянно пребиваване № ***, валидно до ***г., ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени искове с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ, чл.430, ал.2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответницата да заплати на ищеца следните суми, дължими на основание сключен между страните Договор за кредит за текущо потребление от ***г.:

Сумата от 8687.13 лв. /осем хиляди шестстотин осемдесети седем лева и тринадесет стотинки/, представляваща неплатена главница;

Сумата от 1974.62 лв. /хиляда деветстотин седемдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща дължима договорна лихва за периода от 25.03.2018г. до 18.02.2019г.;

Сумата от 85.27 лв. /осемдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.05.2017г. до 18.02.2019г.,

Ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба  - 18.02.2019г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Твърди, че на ***г. между страните бил сключен Договор за кредит за текущо потребление. Кредитът бил уговорен и отпуснат в размер на 9000 лева, със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването, обезпечен със залог върху парични вземания в лева, съгласно сключен договор за залог на вземанията от ***г. Падежната дата за издължаване на месечните вноски била 25-то число на месеца. Кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил в размер на 11.7% годишно. Кредитът бил усвоен на 18.10.2016г. и се погасявал чрез разплащателна сметка в ищцовата банка с месечни погасителни вноски, състоящи се от различни части главница и договорна лихва.

Ответницата преустановила плащанията по договора за кредит, поради което „Банка ДСК“ ЕАД превърнала кредита в предсрочно изискуем на 18.02.2019г. Към същата дата непогасените изцяло и дължими месечни вноски по кредита били 22 броя.

Ищецът поддържа, че задълженията на ответницата по договора за кредит са в общ размер на 10747.02 лева, от които 8687.13 лв. главница, 1974.62 лева възнаградителна лихва за периода от 25.03.2018г. до 18.02.2019г. и 85.27 лева обезщетение за забава.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначения ѝ особен представител.

Исковите претенции се оспорват като процесуално допустими, но неоснователни. Поддържа, че договора за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради противоречие с изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10, 12 и 20 ЗПК. Различни елементи на договора били представени с различен вид – машинно и ръкописно, с различен по вид и размер шрифт от изискуемия по закон, на кирилица и латиница. Договорът съдържал ГПР по кредита, но не и общата дължима от потребителя сума. Липсвала също информация за размера на лихвения процентна ден.

Ищецът не посочил дата на последното плащане, както и датата на забава от която започва да тече договорения между страните 90-дневен срок за обявяване предсрочната изискуемост на кредита.

Изразява се становище, че не е настъпила предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит, тъй като изявлението на кредитора не е достигнало до ответницата, а назначения за целите на процеса особен представител имал ограничен кръг права.

В открито съдебно заседание страните се представляват от процесуални представители, които поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

На ***г. е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който „***“ ЕАД предоставила на В.В. сумата от 9000 лева за срок от 120 месеца, при договорен годишен лихвен процент в размер на 13.119%. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е определена на 25-то число на месеца. На ответницата са предоставени погасителен план, общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на ищцовата банка и относимите към договора промоционални условия и извлечение от тарифа за такси по кредити за текущо потребление /л.5-16/.

Банката е изпълнила задължението си по договора за кредит, като на ***г. по банковата сметка на ответницата е постъпила сумата от 9000 лева, видно от представеното извлечение от банкова сметка /***.18-20/.

За изясняване фактическата страна на делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза.

В заключението си вещото лице посочва, че кредитът в размер на 9000 лева е изцяло усвоен от ответницата, която се е разпоредила с постъпилите по сметката ѝ средства. Сметката, по която е преведена сумата от 9000 лева е с титуляр ответницата В.В.. Вещото лице определя размера на задълженията на ответницата на 10747.02 лева, от които за падежирали вноски 900.28 лева, за непадежирала главница 7786.85 лева, договорна лихва за периода от 25.03.2017г. до 18.02.2019г.  1974.62 лева и лихвена надбавка за забава за периода от 22.05.2017г. до 18.02.2019г. в размер на 85.27 лева.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Сключването на договора за кредит и изпълнението на задължението на банката да предостави на ответницата договорената сума се установява от представените по делото писмени доказателства и се потвърждава от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Настоящия състав на съда не споделя доводите на особения представител изложени в отговора на исковата молба, че договора за кредит не отговаря на изискванията по ЗПК. При сключване на договора е спазено изискването по чл.10, ал.1 ЗПК и ползвания вид, формат и шрифт не е по-малък от 12. Изпълнено е изискването за предоставяне на информация на разбираем език за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.

Претендираната възнаградителна лихва е до момента на депозиране на исковата молба.

Предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит е настъпила най-късно при връчване на исковата молба на ответника.

Дори и да не е настъпила предсрочната изискуемост на задълженията към момента на издаване на заповедта за изпълнение, то настъпването на предсрочната изискуемост по време на процеса и падежирането на вноските по кредита по време на процеса са новонастъпили факти, които следва да се съобразят от съда при постановяване на решението. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Изявлението на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, което е връчено на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.

По изложените съображения предявените искове се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.

На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски. Сторените от ищеца разноски са в размер на 476.47 лева заплатена държавна такса, 1206.32 лева депозит за особен представител, 200 лева депозит за вещо лице и 217.21 лева юрисконсултско възнаграждение определено по чл.78, ал.8 ГПК или общо 2100 лева. Разноски в посочения размер следва да се възложат в тежест на ответницата.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА В.В., гражданка на Република ***, родена на ***г., с издадено на ***г. разрешение на постоянно пребиваване № ***, валидно до ***г., ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** следните суми, дължими на основание сключен между страните Договор за кредит за текущо потребление от ***г.:

Сумата от 8687.13 лв. /осем хиляди шестстотин осемдесети седем лева и тринадесет стотинки/, представляваща неплатена главница;

Сумата от 1974.62 лв. /хиляда деветстотин седемдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща дължима договорна лихва за периода от 25.03.2018г. до 18.02.2019г.;

Сумата от 85.27 лв. /осемдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.05.2017г. до 18.02.2019г.,

Ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба  - 18.02.2019г. до окончателно изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА В.В., гражданка на Република ***, родена на ***г., с издадено на ***г. разрешение на постоянно пребиваване № ***, валидно до ***г., ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 2100 /две хиляди и сто/ лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: