№ 171
гр. Ловеч, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20234300500305 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВОТО по реда на чл.258 и сл. от ГПК
Постановено е съдебно решение №111/1.06.2023 г. по гр.д.№888/2022г. на Т.ския
районен съд, с което са отхвърлени предявените от А. М. Г. ЕГН ********** против
„****“ЕООД ЕИК**** със седалище и адрес на управление гр.Т. ул.“Г.К.“ №387
представлявано от С. А.ов Г.-управител обективно съединени искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225 ал.1 КТ чл.221 ал.1 и ал.4 т.2 чл.272 КТ като
неоснователни и е осъден А. М. Г. ЕГН ********** да заплати на „****“ЕООД ЕИК**** със
седалище и адрес на управление гр.Т. ул.“Г.К.“ №387 представлявано от С. А.ов Г.-
управител сумата в размер на 780 лв. разноски в производството.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 2651/15.06.23 г. от А. М. Г., ЕГН **********
с постоянен адрес: гр. Т., ул. „С.К." №48 Чрез адв. М. Д., против Решение №111/01.06.2023
по гр. д. № 888/2022 по описа на PC Т.. Счита, че решението е неправилно и постановено в
противоречие със закона и трайно установената съдебна практика на българските съдилища.
Твърди, че ТРС е сезиран с искова молба от А. Г. за това, че със Заповед №
627/17.10.2022 г е уволнен дисциплинарно от „****" ЕООД, ЕИК ****, като заповедта е
подписана от С.Д., в качеството й на Изпълнителен директор на предприятието. Изтъква, че
с въпросната Заповед № 627/17.10.2022, А. Г. е освободен от заеманата от него длъжност
„Общ работник" по реда на чл. 330, ал.2, т. 6 от КТ, като му е наложено дисциплинарно
1
наказание „уволнение" на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 и 7 от КТ във връзка с чл. 187, т. 8 и
10 от КТ, като с връчената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение", е
удържана сумата от 330 лв за завършен на 25.08.2022 г курс за придобиване на
правоспособност за управление на електро и мотокари в предприятието и на основание чл.
221, ал. 2 от КТ му е удържано последното месечно брутно трудово възнаграждение.
Твърди, че Заповед № 627/17.10.2022 г е подписана от Изпълнителния директор
С.Д., но при направена справка в търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ е видно, че
представляващ „****" ЕООД, ЕИК **** е С. А.ов Г..
Изтъква, че с отговора на исковата молба, чрез своя процесуален представител,
предприятието е представило няколко нотариално заверени пълномощни, с които
управителят на „****" ЕООД, ЕИК ****, С. Г. е упълномощил г-жа С.Д., да представлява
дружеството пред държавни институции, трети лица, регистрира и управлява автомобили на
предприятието и др, но в представените пълномощни липсва изрично упълномощаване с
правомощия по реда на чл. 192, ал. 1 от КТ, а именно: Дисциплинарните наказания се
налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции
или от друг орган, оправомощен със закон".
Сочи, че , КТ изисква изрично упълномощаването да е на „длъжностно лице с
ръководни функции", но в материалите пред първоинстанционния съд, не беше представено
доказателство, че г-жа С.Д. е длъжностно лице с ръководни функции към „****" ЕООД,
ЕИК ****.
Счита, че първоинстанционният съд, в своето решение по делото неправилно е
интерпретирал TP №6 от 11.01.2013 г на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г на ОСГК. В
тълкувателното решение изрично е упоменато, че е допустимо делегирането на
работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово
правоотношение, извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1
от КТ..
Цитира, че съгласно трайната съдебна практика упълномощаването по чл. 192,ал.
1 от КТ е изрично и при него не намира приложение общия институт на упълномощаването
по ЗЗД.
Счита, че в този смисъл, тъй като заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е издадена от лице, което не е оправомощено по реда на чл. 192, ал. 1 от КТ, то
същото следва да бъде отменено, както и последиците от това неправомерно уволнение да
бъдат заличени изцяло от работодателя -възстановяване на предишната работа на
въззивника, вписване на отмяната на уволнението в трудовата книжка, връщане на
удържаното обезщетение по чл. 221, ал. 2, изплащане на обезщетение по реда на чл. 225, ал.
1 от КТ за периода от уволнението до 01.03.2023.
Излага, че що се отнася до удържаното от работодателят обезщетение в размер на
330 лв. за изкаран през м. август 2022 г курс за водач за управление на електро и мотокари,
то счита, че след като не е представен подписан договор за повишаване на квалификацията,
2
в който да е уредено, че в случай на напускане и/или освобождаване от длъжност ищецът е
длъжен да възстанови сумата дадена за преквалификация, то направената удръжка е в
противоречие с чл. 272 от КТ
Предвид гореизложеното, молим съда да отмени изцяло Решение №
111/01.06.2023 по гр. д. № 888/2022 на PC Т. и да постанови Решение, с което да
удовлетвори изцяло направените от него с с исковата молба искове, както и да присъдите
разноски за въззивна инстанция.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв.Х. В. от ЛАК процесуален
представител на „****“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. Т.
ул."Г.К. №387, представлявано от управителя С. А.ов Г., изтъква, че с решението по гр. дело
№111/01.06.2023г. ТрРС отхвърлил всички предявени от ищеца А. М. Г. обективно
съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 във връзка с чл.225 ал.1, чл.221
ал.1 и ал.4 т.2 и чл.272 от Кодекса на труда, като неоснователни.
Твърди, че недоволен от решението ищеца А. Г. го е обжалвал, като с въззивната
жалба вече изоставя всички твърдения, изложени в исковата молба, за неоснователност и
прекомерност на наложеното наказание „дисциплинарно уволнение", като държи на
единствен довод за незаконосъобразност на решението, поради това, че съдът не е
съобразил, че наказанието е наложено от лице без ръководни функции.
Отбелязва, че всички документи, касаещи настоящото производство С.Д. е
подписала в качеството си на изпълнителен директор, което изрично е отбелязано в тях.
Сочи, че изпълнителния директор, съгласно Националната класификация на професиите и
длъжностите, е поставен в Раздел 1 РЪКОВОДИТЕЛИ, с код 1120 7002, а към момента на
назначаването й като изпълнителен директор (27.11.2008г.) кода по НКПД, в сила до 2011г.,
е бил 1210 7058. предвид на което С.Д. се явява лице по §1 т.З и 5 от ДР на КТ, т.е.
длъжностно лице с ръководни функции.
Сочи, че отделно от това С.Д. действа в качеството си на търговски
пълномощник, съобразно разпоредбата на чл.26 ал.1 от Търговския закон, извършвайки
всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца и упълномощаването е
извършено писмено с нотариално заверен подпис.
В случая приема, че лице, общо упълномощено от работодателя да подписва
всякакви документи, свързани с дейността на предприятието, разполага с представителното
правомощие да сключва и прекратява трудови договори от името и за сметка на втория.
Изтъква, че за сключването и прекратяването на трудово правоотношение
законът изисква писмена форма за валидност, такава е и изискуемата форма за валидност на
пълномощието от работодателя, предвид на което са налице съответните пълномощни.
Твърди, че законния представител на работодателя изрично с отговора на
исковата молба потвърдил всички извършени действия от С.Д. по възникването и
прекратяването на всички трудови правоотношения в „****" ЕООД и възражението, че С.Д.
не е длъжностно лице с ръководни функции и като така не може да налага дисциплинарни
3
наказания, е направено извън процеса, едва в писмените бележки, подадени от процесуалния
представител на ищеца, като въпросното възражение е направено в разрез с разпоредбата на
чл.143 ал.З от ГПК, предвид на което те са били лишени от възможността да упражнят
правата си по чл.144 от ГПК и затова представя и моли да се приемат като доказателства по
делото Трудов договор №116/05.06.2006г.. Допълнително споразумение №361/27.11.2008г. и
Длъжностна характеристика от 27.11.2008г., от които е видно правния статут на
изпълнителния директор С.Д..
По отношение на удържаната от ищеца сума от 330 лева, която е заплатена от
работодателя за придобиване на квалификация за работа с електрокари и мотокари в
предприятията, счита, че доказали неоснователността на иска предвид разпоредбите на
чл.228 а и чл.228 б от КТ и Наредба № 10 от 7 декември 2004г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, при това
съобразно разпоредбите на чл.210 ал.З и 4 във връзка с чл.272 ал.1 т.6 от КТ, предявяването
на тази претенция е преклудирано.
Предвид всичко изложено до тук счита, че депозираната от ищеца жалба се явява
неоснователна и недоказана, поради което, моли съда да я остави без уважение, а сторените
съдебно-деловодни разноски постави в тежест на ищеца.
В съдебно заседание въззивника се представлява от адв.Д., която поддържа
въззивната жалба на изложените в нея основания, като се позовава на практика на ВКС в
смисъл, че се иска изрично упълномощаване на съответното длъжностно лице, в случая г-жа
Дамянова, за да може тя да издава заповед за дисциплинарно уволнение.
Въззиваемият се представлява от адв.В., който оспорва въззивната жалба и се
позовава на представените писмени доказателства, от които е видно, че г-жа С. е лице с
ръководни функции и по силата на длъжностната си характеристика без изрично
пълномощно може да издава заповеди за уволнение.
Ловешкият окръжен съд, като взе предвид събраните по гр.д.№888/2022 г. доказателства,
както и представените пред въззивната инстанция по реда на чл.266 ал.3 от ГПК
доказателства: Трудов договор №116/05.06.2006г., Допълнително споразумение
№361/27.11.2008г., Длъжностна характеристика от 27.11.2008 г. и наведените от страните
доводи, преценени по реда на въззивното производство, приема за установено следното:
Съдът съобразява, че А. М. Г. е постъпил на работа при ответника „****" ЕООД
на 16.07.2019 г. като „пакетировач” със срок за изпитване 6 месеца, което се установява от
Трудов договор №39/15.07.2019 г. Последвало е сключване на многобройни допълнителни
споразумения като с допълнително споразумение №43/29.04.2021 г. то е преназначен от
длъжност „пакетировач“ на длъжност „общ работник“ за неопределено време. Последното
допълнително споразумение е от дата 31.03.2022 г., и в него е посочено,че се променя
трудовото възнаграждение, а останалите елементи на трудовото правоотношение се
запазват.
На 5.09.2022 г. е подаден рапорт от Т.И.Д. експерт ЗБУТ до изпълнителния
4
директор на „****" ЕООД, с който тя се уведомява, че А. М. Г. общ работник в „****"
ЕООД на 2.09.2022 г./петък/ в 13,43 ч. удря пръв в лицето Т.Д., непосредствено след това
нанася удари в областта на лицето и тялото на пострадалия, като при разпит от нея и
органите на МВР той изтъква лични мотиви за сбиването. Смята, че с тези си действия на
саморазправа Г. е извършил тежки нарушения на трудовата дисциплина, нанася побой и
злоупотребява с гласуваното му доверие, с което уронва доброто име на фирмата.
Постъпва и сигнал от Д.С.В. отново адресиран до изпълнителния директор на
„****" ЕООД , с който уведомява последния, че ищецът А. Г. има грубо, арогантно и
агресивно поведени. Посочва, че на 11.10.2022 г малко след 9 часа при среща в един от
цеховете, той започнал словестна атака с груби думи и обиди, като дори е преминал в
заплахи за физическа саморазправа и е замахнал с ръка пред свидетели.
Изпълнителният директор С.Д. е поискала от А. Г. да даде писмени обяснения,
във връзка с неговото поведение на работното място в частност и побой на 2.09.22 г. и
последвалите заплахи спрямо колеги, обиди и нарушенията на трудовата дисциплина. А. Г.
е отказал да дава обяснения, като това е отразено в писмен вид пред свидетели на 17.10.2022
г. на л.51 от делото.
Издадена е заповед за налагане на дисциплинарно наказание №627/17.10.22 г. с
която е наложено на А. М. Г. на длъжност „общ работник“ дисциплинарно наказание
„уволнение“ като заповедта е връчена на 17.10.2022 г. на ищеца срещу подпис.
От представените пред настоящата инстанция писмени доказателства се
установява, че с трудов договор №116/5.06.2006 г. С.К.Д. с висше образование е била
назначена на длъжността заместник гл.счетоводител в „****" ЕООД. Съгласно
допълнително споразумение към трудов договор от 28.11.2008 г. С.Д. е била преназначена
от длъжността главен счетоводител на длъжност „изпълнителен директор“ по ****
категория персонал ръководни служители за неопределено време. Приложена е и
длъжностната характеристика на длъжността „изпълнителен директор“ по ****. Съгласно
тази длъжностна характеристика в правомощията на изпълнителния директор освен
ръководство на цялостната дейност на дружеството, разработване и осигуряване
изпълнението на производствената програма, решаване на въпроси с безопасността и
здравословните условия на труд, както и ръководни въпроси по дейността на дружеството е
включено и назначаване, преназначаване, освобождаване, награждаване и наказване и
осигуряване на работниците и служителите/т.3 от същата/
Съдът е сезиран с три обективно съединени иска по чл. 344,ал.1,т.1-3 от КТ за
отмяна на незаконно уволнение, възстановяване на работа и заплащане на обезщетение в
размер на 3 266,47 лв-за четири месеца и 13 дена, сумата по чл.221 от КТ в размер на 771,30
лв. и сумата в размер на 330 лв. удържана такса за курс за работа с мотокари.
Съдът намира,че главния конститутивен иск за отмяна на незаконното уволнение
по заповед №627/17.10.2022 г. е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. В
настоящият казус спорен остава моментът имал ли е право изпълнителният директор на
5
„****" ЕООД.-Т. г-жа С.Д. да налага дисциплинарни наказания, тъй като в този смисъл са
единствените оплаквания на въззивника във въззивната му жалба.
Настоящата инстанция намира, че в правомощията на изпълнителният директор
на дружеството е да налага дисциплинарни наказания на работниците предвид наличната
длъжностна характеристика. В този смисъл не се налага изрично упълномощаване от страна
на управителя на дружеството на изпълнителния директор да налага дисциплинарни
наказания на персонала, след като такива правомощия са му предоставени по силата на
сключения с него трудов договор. В този смисъл С.Д. се явява длъжностно лице по смисъла
на §1 т.3 и т.5 от ДР на КТ.
Цитираната от въззивника съдебна практика касае различни казуси от настоящия,
където се е изисквало изрично упълномощаване.
Предвид отхвърляне на главният иск за отмяна на уволнението са неоснователни и
недоказани и акцесорните искове за възстановяване на работа по чл. 344,ал.1 от. 2 от КТ и
заплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа-4 месеца и 13 дни в
размер на сумата 3 266,47 лв-за четири месеца и 13 дена, сумата по чл.221 от КТ в размер на
771,30 лв. и сумата в размер на 330 лв. удържана такса за курс за работа с мотокари.
При тези съображения настоящата инстанция приема, че атакуваното уволнение
по заповед №627/17.10.2022 г. на изпълнителния директор С.Д. на „****" ЕООД, с която е
прекратено трудовото правоотношение на А. М. Г. е законосъобразно и предявените
обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ заплащане на сумата по чл.221 от
КТ в размер на 771,30 лв. и сумата в размер на 330 лв. удържана такса за курс за работа с
мотокари следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По изложените мотиви Ловешки окръжен съд намира,че изводите на двете
инстанции относно неоснователността на исковете от фактическа и правна страна са
идентични и атакуваното съдебно решение №111/1.06.2023г. по гр.д.№888/2022г. на Т.ския
районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът констатира, че в дизпозитива на атакуваното съдебно решение е допусната
очевидна фактическа грешка досежно липсата на посочване на номера на атакуваната
заповед за уволнение и цената на отхвърлените обективно съединени искове, но въззивната
инстанция няма правомощия да поправи тази грешка. След връщане на делото ТРС следва
да развие процедура по реда на чл.247 от ГПК.
Предвид изхода от правния спор съдът следва да присъди на въззиваемия
разноските по делото на основание чл.78 ал.3 от ГПК в размер на сумата 780 лв.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №111/1.06.2023г. по гр.д.
6
№888/2022г. на Т.ския районен съд.
ОСЪЖДА А. М. Г. ЕГН ********** да заплати на „****“ЕООД ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр.Т. ул.“Г.К.“ №387 представлявано от С. А.ов Г.-
управител сумата в размер на 780 лв. разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщение на
страните,че е изготвено ведно с мотивите пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7