РЕШЕНИЕ
№ 848
гр. Кюстендил, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20221520101733 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран от К. С. Г.-Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ....................... с искане
да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед за прекратяване на трудово
правоотношение на осн. чл. 334, ал.1 от КТ на Директора на Център за спешна
медицинска помощ – гр. Кюстендил, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ................, представляван от А.И.Р. – директор на ЦСМП – Кюстендил
като бъде възстановена на заеманата от преди уволнението длъжност.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока за отговор ответната страна е депозирала такъв като сочи на недопустимост
и неоснователност на заявената претенция по изложени в същия съображения.
КРС, след като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, при усл. на чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, приема за установено следното:
С Трудов договор № 015/01.06.2010г., на осн. чл. 111, във вр. с чл. 67, ал.1 от КТ
страните влезли в трудовоправна обвързаност помежду си, като уговорили ищцата да
изпълнява при ищеца длъжността „лекар на 0.5 длъжност“ при уговорени в същия
размер на дължимото й се възнагражение, отпуски, срок на предизвестие и др.
От находящото се в кориците по приетото по делото лично трудово досие на
ищцата, а именно – Удостоверение изх. № 1052/13.10.20211г., издадено от Директора
на ЦСМП – Кюстендил, е видно, че такова е издадено, за да полсужи на ищцата в
уверение на това, че същата работи при ответника на длъжността „лекар“, считано от
03.06.2010г. на постоянен втори договор на 0.5 длъжност.
Със Заповед № 11/21.07.2022г. на Директора на Център за спешна медицинска
помощ – Кюстендил, на осн. чл. 334, ал.1 от Кодекса на труда, е прекратено трудовото
правоотношение с ищцата, считано от 06.08.2022г. (след изтичане на 15-дневния срок
1
от датата на връчването). В писмения акт на същата, под черта, е удостоверен,
посредствам подписите на двама свидетели – д-р Ч. и С. П. (служител „Човешки
ресурси), отказът на Г. – Г. да подпише процесната заповед.
Представените на л. 6 и 7 от делото писмени доказателства установяват опит на
ищцата да получи копие от заповедта към 05.08.2022г. и 25.07.2022 г.
За изясняване на делото от фактическа страна са приети и гласни доказателствени
средства, чрез разпит на свидетелите – С. П. и С. Ч. – служители при ответника.
Св. П. сочи, че на 21.07.2022г. в качеството си на служител на „Човешки ресурси“
при ответника, връчила на ищцата процесната заповед с 15-дневно предизвестие, за
прекратяване на трудовите й отношения с ЦСМП – Кюстендил. Показанията
установяват, че Г. се запознала с текста на заповедта като отказала да я подпише.
Отказът й да подпише заповедта мотивирала с незнание на законовата разпоредба, на
която се прекратява трудовото й отношение с работодателя, като при желание от
страна на св. да я запознае със законовия текст от Кодекса на труда, Г. отказала.
Заповедта била предявена на ищцата по време на редовното й дежурство по график,
въпреки че работното време на св. П. вече било изтекло. Връчването станало в
канцелария на сл. „Човешки ресурси“ в присъствието на д-р Ч..
От показанията на д-р Ч. е установимо, че на 21.07.2022г., в негово присъствие и в
кабинета му и на сл. „Човешки ресурси“ , била извикана Г., за да й бъде връчена
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. С. П. й прочела заповедта след
което дала възможност и на ищцата да се запознае с нея. Последната след прочитането
й казала, че няма да я подпише, а ще стори това на следващия ден при директора, след
като узнае причините за освобождаването й от длъжността. При предявяване на
процесната заповед на свидетеля същият потвърждава, че положеният в нея, в
качеството му на свидетел на отказа на ищцата да подпише заповедта, подпис е негов.
Приложено е и цялото лично трудово досие на ищцата, като релевантните за спора
документи от същото, съдът е обсъдил.
Съобразявайки горното съдът счете, че претенцията е допустима като заявена
от лице с установен правен интерес и в законоустановения за това по см. на чл. 358,
ал. 1, т. 2 от КТ срок, но неоснователна, поради което ще я остави без уважение.
Мотивите на съда са следните:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ:
При оспорване законността на уволнението, в тежест на работодателя законът е
възложил доказване законосъобразността на издадената заповед.
В случая, не е спорно по делото наличието на трудовоправна обвързаност между
страните, прекратяване действието на която е обективирано в процесната заповед.
Установи се по делото, че полаганият от ищцата труд при ответника е по втори
договор, на половин длъжност – спр. Удостоверение изх. № 1052/13.10.20211г.,
издадено от Директора на ЦСМП – Кюстендил от личното друдово досие на Г..
Процесната уволнителна заповед, като основание за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата, е връчена на последната в условията на отказ, надлежно
удостоверен с подписите на двама свидетели – същите разпитани и в хода на
настоящото първоинстанционно производство, чиито показанията съдът намира за
логични и безпротиворечиви, поради което и кредитира. Свидетелите П. и Ч. са с
непосредствени възприятия, доколкото са присъствали при запознаване от страна на
2
ищцата със съдържанието на процесната заповед. Показанията на всеки един от
коментираните свидетели са вътрешно непротиворечиви, същите са взаимно свързани
и се допълват като установяват безпротиворечиво последователност от релевантни
факти и обстоятелства за спора.
Така, настоящият състав намира като краен резултат, че ищцата се е запознала със
съдържанието на процесната заповед в кабинета на сл. „Човешки ресурски“ на
21.07.2022г., около 19:40 часа, по време на нейно дежурство по график, като е отказала
да подпише същата в присъствието на сочените свидетели, чийто подписи надлежно
удостоверяват извършения отаз. В този смисъл съдът намира процедурата по връчване
да е извършена в съответствие със законовите изисквания, като настоящият състав не
намира да се е породила възможност за връчване на заповедта с препоръчано писмо с
обратна разписка, доколкото не е била невъзможност за връчване, а отказ досежно
получаването й.
На следващо място, процесното трудовото правоотношение е прекратено считано
от 06.08.2022 г. със заповед № 11/21.07.2022 г. на основание чл. 334, ал.1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 334, ал. 1 КТ трудовото правоотношение по външно
съвместителство може да бъде прекратено както на общите основания, предвидени в
чл. 325 и сл. КТ, така и на специалното, предвидено в чл. 334, ал.1 КТ – с краткия 15
дневен срок на предизвестието /в този смисъл е Решение № 169 от 06.07.2015 г. по
гражданско дело № 427/2015 г. на ВКС, 3-то г.о. постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Трудовите договори за допълнителен труд, в т.ч. и този за външно съвместителство по
чл. 111 КТ, какъвто е настоящият, се прекратяват на основанията и по реда, предвиден
в КТ за прекратяване на трудовия договор като тази обща приложимост и към
трудовите договори за допълнителен труд трябва да държи сметка за особеностите на
тези трудови договори, които имат подпомагащо и допълващо значение за трудовите
доходи на работника или служителя. В чл. 334, ал. 1 КТ се съдържа и основно правило
свързано с въвеждането на едно специфично и допълнително основание за
прекратяване на тези договори – с предизвестие от 15 дни. Всяка от страните може да
го използва във всеки момент, когато прецени, че нейните интереси изискват това.
Прекратяването в този случай се извършва чрез едностранно волеизявление, отправено
от работодателя към работника или служителя, или от работника или служителя към
работодателя. То трябва да бъде направено писмено и макар това изискване да не е
предвидено изрично в чл. 334, ал. 1 КТ, то следва от общото правило за отправяне на
писмено предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, което в случая намира приложение. Не е
необходимо страната, която отправя предизвестието и съдържащото се в него
волеизявление да го мотивира, достатъчно е в него ясно и безусловно да бъде изразена
в писмена форма волята за прекратяване на трудовия договор в 15-дневен срок.
В горния смисъл настоящият състав намира за ирелевантни на спора наведените в
исковата молба доводи досежно прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 от
КТ, поради което и не ще ги обсъжда.
Съдът намира трудовото правоотношение с ищцата да е преустановило действието
си като резултат от упражненото от работодателя негово потестативно право, считано
от 06.08.2022г., т.е. след изтичане на посочения в заповедта15-дневен срок на
предизвестието. В действителност, посоченият срок на предизвестие в трудовия
договор между страните е уреден на 30-дневен такъв. Както обаче съдът изтъкна,
договорът по външно съвместителство по см. на чл. 111 от КТ може да бъде прекратен
както на някое от общите основания, предвидени в КТ, при които и срокът на
3
предизвестие се определя на 30-дневен такъв, така и на специфичното основание по чл.
334 от с. к., уреждащо 15-дневен срок на предизвестието, от който всяка от страните
може да се възползва стига интересът й да диктува това. Тоест, срокът на
предизвестието е 30 дни, когато трудовият договор се прекратява „в предвидените в
този кодекс случаи“ (спр. началото на разпоредбата на чл. 334, ал. 1 от КТ).
Процесният случай обаче не е такъв, доколкото работодателят се е позовал на
специфичното основание за прекратяване на правоотношението по см. на сочената
разопредба, уреждаща по-кратък срок на предизвестието.
По тези съображения искът за признаване на уволнението за незаконно, респ. за
отмяна на заповедта, с която е извършено, се явява неоснователен и не следва да бъде
уважен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
С оглед неоснователността на главния иск за признаване за незаконно на
уволнението на ищцата и за отмяна на заповедта на работодателя, с която е извършено,
неоснователен се явява и акцесорният такъв за възстановяването на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност "лекар на 0.5 длъжност" при Център за спешна
медицинска помощ – гр. Кюстендил, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Кюстендил, пл. „17-ти януари“ № 1, представляван от А. И. Р. –
директор на ЦСМП.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат единствено на ответната страна на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Доказателства за сторени такива са налични на гърба на л. 24
от делото, а именно – заплатено по банкова сметка адвокатско възнаграждение в
размер на 400,00 лв. Посоченият договор за правна помощ обаче не е надлежно
доказателство, установяващо реално заплатеният адвокатски хонорар. Това би било
така, ако заплащането е станало в брой, в който случай и договорът би имал характерът
на разписка (в този см. и т. 1 от ТР 6/2013г. по тълк. д. 6/2012г., ОСГТК, ВКС). В
настоящият случай страната следваше да удостовери извършеното по банков път
плащане посредством допълнителни доказателства, което не е сторено. Поради това,
разноски не следва да се възлагат в тежест на ищцовата страна.
Досежно държавните такси по исковете, които се отхвърлят като неоснователни,
същите следва да останат за сметка на бюджета на съдебната власт – арг. от чл. 359 от
КТ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Водим от горното и на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, съдът:
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на К. С. Г.-Г., ЕГН: **********, с адрес:
гр. ..... да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № 11/21.07.2022 за
прекратяване на трудово й правоотношение на осн. чл. 334, ал. 1 от КТ на Директора
на Център за спешна медицинска помощ – гр. Кюстендил, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ....., представляван от А. И. Р. – директор на
ЦСМП – Кюстендил, както и да бъде възстановена на заемата от преди уволнението
длъжност при ответника – „лекар на 0.5 длъжност“, като неоснователна и
4
недоказана.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Кюстендил с въззивна
жалба в двуседмичен срок, считано от 29.11.2022 г.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5