Решение по дело №771/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 15
Дата: 11 януари 2023 г. (в сила от 11 януари 2023 г.)
Съдия: Тодор Тодоров
Дело: 20221001000771
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 14 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров

Милен Василев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20221001000771 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260323 от 09.05.2022г., постановено по търг. дело № 1976/2018г.,
Софийски градски съд, ТО, VI-6 състав, e отхвърлил като несонователни предявените
от Сдружение „Музикаутор“, ЕИК: 83100505, със седалище и адрес на управление: ул.
„Будапеща“ № 17, ет.4 , срещу „Розенфелд и Ко“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Стара Загора , ул.“Калоян“ № 36, вх.А, ап. 22, искове с правно основание
чл.95а вр. с чл.95 ЗАПСП, за заплащане на обезщетение в общ размер на сумата от 13 000лв.
(тринадесети хиляди лева), за извършено от ответника нарушение на 24.05.2018г., чрез
излъчване на филма „Вестникарчето“ като част от програмата на „Екшън +“, на авторските
права на музикалните произведения, включени във филма, а именно: 1/. Мърдър от шерифс
кол - начална музикална тема (’’Murder of sheriff call) theme opening" c автор М.Г.-
композитор, член на американското дружество АСКАП- САЩ (ASCAP); 2/.Едж ов да найт
1972 ("Edge of night 1972) с автор Л.Е.(Elliot Lawrence)- композитор автор на текста, член на
американското дружество АСКАП- САЩ (ASCAP; 3/.Д. М. ("Jimmy Mack") с автор като
композитор, текст и автор на аранжимента: Х. Л. Д. / D. L. H. - член на американското
дружество BMI.; Б. Х. / H. B. - член на американското дружество BMI; Е.Х. /H. E. - член на
американското дружество BMI; 4/Шоу енд тел ("Show and tell") с автор на аранжимента,
композитор и автор на текста Д. Л. Ф. / J. L. F., член на американското
дружество BMI.; 5/. Соул строукс ("Soul strokes") с автор Д.З./ Z. J. - композитор и автор на
текста и Д. К. – композитор и автор на текста, член на американското
1
дружество BMI; 6/. А Мен ин а тренчкоут ("Man in a trenchcoat") c автор Н.Б.Х.-
композитор и автор на текста, член на член на американското дружество ВМ1; 7/. Лав енд
Хепинес ("Love and happiness") с автори; А. Г. / G. А1 - композитор и автор на текста, член
на американското дружество BMI; Люис Ходжес Мейбон / Mabon Lewis Hodges -
композитор и автор на текста, член на американското дружество BMI; 8/. Тейк да найт
оф ( "Take the night off) с автор Н.Б.Х./ Nona Bernis Hendrix - композитор и автор на текста,
член на американското дружество BMI; 9/. Ай джаст уонна уонна ("I just wanna wanna") с
автори: Торир Балдурсон / Thorir Bafdursson- композитор и автор на текста, член на
исландското дружество дружество С. (STEF); Оливър Стоун Ръсел /Russell Oliver
Stone (член на английското дружество П.А.Е. PRS; 10/. Лавинг
хим ис дейнджйрйс ("Loving him is dangerous") c автор Уилям Дейвид Джоли / David
William Jolly - композитор и автор на текста, член на американското
дружество ASCAP; 11/ Крамбс оф да тейбъл ("Crumbs off the table") c автори: Роланд
Дънбар / Dunbar Ronald - композитор и автор на текста, член на американското
дружество BMI и Шери Пейн / Payne Scherrie - композитор и автор на текста, член на
американското дружество BMI и трима автори- Хърбърт Ламонт Дозиър, Браян Хооланд и
Еди Холанд, обединени под груповия синоним Едит Уейн, автори като композитори и
тесктописци; 12/. Стил уотър лав ("Still water love") с автор Уилям Дж. Робинсън
/ Robinson William Jr. - композитор и автор на текста, член на английското дружество PRS и
Франк Едуард Уилсън- композитер и автор на текста; 13/. Уедиг марч / "Wedding march'- с
автор на аранжимента към оригиналната музика М.Г.членува в АСКАП- САЩ (ASCAP),
композитор Феликс Менделсон- Бартолди / G. M. - член на американското
дружество ASCAP, както и исковете за обезвреда, на същото правно основание, касателно
следните музикални произведения: Призън секс ("Prison sex") с автори: М.Г./ G. M.-
композитор и автор на текста, член на американското дружество ASCAP и „И.“ /E./ с автор
Н.Б.Х./Hendrix Nfna Bernis- композитер и автор на текста, член на американското
дружество BMI( които не са част от посочения филм).
Недоволен от горното решение е останал въззивникът Сдружение „Музикаутор“, като
го обжалва в срок, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Оспорва извода на
първоинстанционния съд, че в хода на производството не е оборена презумцията по чл. 63
ЗАПСП, на която също така насрещната страна не се е и позовала, съобразно която се
приема, че ако не е уговорено друго, се счита, че правоносителите по ал.1 са отстъпили на
филмовия продуцент правата върху създаденото от тях в рамките на аудиовизуалното
произведение. Твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото
съдът с доклада по реда на чл. 146 ГПК не е указал на страната да анагажира доказателства
за оборването на презумпцията, уреждаща правата на авторите на музикалните
произведения, като част от съдържанието на аудиовизуалното произведение. За неправилен
въззивникът намира извода на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл.62 ЗАПСП е
неприложим по отношение на създаването на процесното филмово заглавие, предвид
обстоятелство, че филмът „Вестникарчето“ не е създаден на територията на Република
България. Излага съображения, че представеният по делото от ответното дружество договор
2
установява наличието на „друга уговорка“, според която за последващо използване
филмовият продуцент не разполага с права за използване на музиката във филма. Моли
съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените
искове.
В срока по чл.263, ал.1 е постъпил отговор от „А Плюс Филмс“ ЕООД- трето лице
помагач на ответното дружество, в който изразява становище за неоснователността на
въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по молба на Сдружение
„Музикаутор“, представляващо организация на колективно управление на права, с правно
основание чл. 95 а вр чл. 95 ЗАПС за осъждане на ответното дружество „Розенфелд и Ко“
АД за заплащане на обещетение в размер на 13 000 лева за извършено нарушение на
24.05.2018г., изразяващо се в излъчване на филма „Вестикарчето“ като част от програмата
на „Екшън“ +, на авторските права на музикалните произведение, включени във филма,
както следва: 1/. Мърдър от шерифс кол - начална музикална тема (’’Murder of sheriff
call) theme opening" c автор М.Г.- композитор, член на американското дружество АСКАП-
САЩ (ASCAP); 2/.Едж ов да найт 1972 ("Edge of night 1972) с автор Л.Е.(Elliot Lawrence)-
композитор автор на текста, член на американското дружество АСКАП- САЩ (ASCAP; 3/.Д.
М. ("Jimmy Mack") с автор като композитор, текст и автор на аранжимента: Х. Л. Д. / D. L.
H. - член на американското дружество BMI.; Б. Х. / H. B. - член на американското
дружество BMI; Е.Х./ H. E. - член на американското дружество BMI; 4/Шоу енд
тел ("Show and tell") с автор на аранжимента, композитор и автор на текста Д. Л. Ф. / J. L.
F., член на американското дружество BMI.; 5/. Соул строукс ("Soul strokes") с автор Д.З./ Z.
J. - композитор и автор на текста и Д. К. – композитор и автор на текста, член на
американското дружество BMI; 6/. А Мен ин а тренчкоут ("Man in a trenchcoat") c автор
Н.Б.Х.- композитор и автор на текста, член на член на американското дружество
ВМ1; 7/. Лав енд Хепинес ("Love and happiness") с автори; А. Г. / G. А1 - композитор и
автор на текста, член на американското дружество BMI; Люис Ходжес Мейбон / Mabon
Lewis Hodges - композитор и автор на текста, член на американското
дружество BMI; 8/. Тейк да найт оф ( "Take the night off) с автор Н.Б.Х./ Nona Bernis
Hendrix - композитор и автор на текста, член на американското дружество BMI; 9/. Ай
джаст уонна уонна ("I just wanna wanna") с автори: Торир Балдурсон / Thorir
Bafdursson- композитор и автор на текста, член на исландското дружество дружество
С. (STEF); Оливър Стоун Ръсел /Russell Oliver Stone (член на английското дружество
П.А.Е. PRS; 10/. Лавинг хим ис дейнджйрйс ("Loving him is dangerous") c автор Уилям
Дейвид Джоли / David William Jolly - композитор и автор на текста, член на американското
дружество ASCAP; 11/ Крамбс оф да тейбъл ("Crumbs off the table") c автори: Роланд
Дънбар / Dunbar Ronald - композитор и автор на текста, член на американското
дружество BMI и Шери Пейн / Payne Scherrie - композитор и автор на текста, член на
3
американското дружество BMI и трима автори- Хърбърт Ламонт Дозиър, Браян Хооланд и
Еди Холанд, обединени под груповия синоним Едит Уейн, автори като композитори и
тесктописци; 12/. Стил уотър лав ("Still water love") с автор Уилям Дж. Робинсън
/ Robinson William Jr. - композитор и автор на текста, член на английското дружество PRS и
Франк Едуард Уилсън- композитер и автор на текста; 13/. Уедиг марч / "Wedding march'- с
автор на аранжимента към оригиналната музика М.Г.членува в АСКАП- САЩ (ASCAP),
композитор Феликс Менделсон- Бартолди /G. M. - член на американското
дружество ASCAP, както и исковете за обезвреда, на същото правно основание, касателно
следните музикални произведения: Призън секс ("Prison sex") с автори: М.Г./ G. M.-
композитор и автор на текста, член на член на американското дружество ASCAP и „И.“ /E./
с автор Н.Б.Х./Hendrix Nfna Bernis- композитер и автор на текста, член на американското
дружество BMI( които не са част от посочения филм).
За да постанови обжалваното решение пърпоинстанционният съд е изложил мотиви
за установеното от фактическа страна, които настоящият състав напълно споделя и към
които препраща на основание чл. 272 ГПК, предвид дадената му за това процесуална
възможност.
Съгласно разпоредбата на чл. 95 ЗАПСП правото на иск на организиите за
колективно управление на авторски права е предвидено и в чл. 94с, ал. 2 ЗАПСП. В чл. 94с,
ал. 1 ЗАПСП е посочено, че ОКУП има право да представляват освен своите членове, също
така и други организации за колективно управление на права, с които има сключени
договори за взаимно представителство и техните членове пред всички правораздавателни
органи при защитата на поверените им за колективно управление права. Същевременно чл.
95в, ал. 2, изр. 2 ЗАПСП предвижда, че когато предявява искове по чл. 95 ЗАПСП
организацията за колективно управление на права не трябва да доказват индивидуални права
на управление на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права,
вписани в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП. По делото са представени доказателства
за наличие на регистрация като организация за колективно управление на авторски права от
Министретството на културата, договори за взмаимно представителство с чуждестранни
организации за управление на авторски права, ASCAP, BMI, STEF, PRS.
От заключенията на приетите по делото експертизи е установено кои са
музикалните произведения включени във филмовото произвдение „Вестникарчето“ и кои са
техните автори, както и кои са са чуждестраните организации, които управляват правата на
авторите на музиката и текста на процесните музикални произведения. От експертните
заключения се установява, че посочените в исковата молба музикални произведения,
използвани като част от съдържанието на филма „Вестникарчето“ при излъчването му по
програма „Action+”, са обекти на авторското рава и подлежат на закрила по смисъла на чл.
3, ал.1, т.4 ЗАПСП вр. чл. 3, ал.1, т.2 ЗАПСП, вр. чл., вр. чл.62, ал.2, пред. 1 ЗАПСП.
Ответното дружество от своя страна, се явява доставчик на линейна медийна
услуга, разпространява програма с наименование „Action+”, по която на 24.05.2018г. е
излъчен филмът „Вестникарчето“. По делото е ангажиран договор от 03.05.2016г. (л.118) за
4
предоставяне на неизключителни права върху аудио- визуални произведения, съгласно
който „А плюс“ Филмс“ ЕООД, в качеството му на лицензодател е предоставил на
лицензополучателя „Розенфелд и ко“ АД възмездно неизключителното право от
посочените в чл. 1 от договора права, между които и възможността същите да бъдат
излъчени и препредадени по безжичен път.
Представен е договор от 08.02.2012г. ( л.127) по силата на който „Крисолта филм и
ти ви“ , Лимитид, Обединено Кралство е предоставило на „А плюс Синема“ ЕООД на
територията на Република България да извърши излълчването на посочени в договора
филми, в това число и „Вестникачерто“. Посочено е, че приложимото право е английското.
По делото е приета преводаческа екпертиза, от която не са установени различия между
превода на договора, представен от ответното дружество и този, извършен от експерта.
Изслушана е СТЕ, съгласно която вещото лице е констатирало, че подписът
положен под лицензионния договор от 08.02.2012г. и този, положен под декларацията,
потвърждаваща инстинността на същия, са на лицето М. Д. Ш..
Основният спорен въпрос по делото е дали публичното използване на
музикалните произведение посредством излъчването им по кабел като част от съдържанието
на филмовото произведение „Вестникарчето“ съставлява нарушение на права посочените от
ищцовото дружество автори на текст, музика, аранжимент.
Нормата на чл. 62, ал. 2 ЗАПСП изрично предвижда, че авторите на музиката, на
диалога, на вече съществуващата литературна творба, по която е създадено аудио-
визуалното произведение, на сценографията, на костюмите, както и на други произведения,
включени в него, запазват авторското си право върху своите произведения. Сред правата, с
които разполага ищецът, е правото на предаване и препредаване на авторските музикални
произведения по кабел или друга далекосъобщителна мрежа – чл. 18, ал. 2, т. 5 ЗАВСП. За
безпорно по делото е прието, че ответното дружество- „Розенфелд и ко“ АД разпространява
телевизионна програма с търговско наименование "Екшънн+", по която на 24.08.2016г. е
излъчен филмът „Вестникарчето“, в който са включени посочените в исковата молба
музикални произведения.
Ответното дружество попада сред кръга от лица, визирани в пар. 2, т. 6 от ДР на
ЗАПСП като "ползватели", но според съда, в случая ответникът е ползвател на филм
"Вестникарчето", който представлява отделен обект на авторско право по чл. 3, ал. 1, т. 4
ЗАПСП. Същото не е "ползвател" по смисъла на пар. 2, т. 6 от ДР на ЗАПСП на музикалните
произведения, включени във филма, който представлява самостоятелно произведение и има
качеството на отделен обект на авторското право. В този смисъл са и нормите на чл. 95б ал.
1 и на чл. 72 ЗАПСП, от които може да се достигне до извод, че когато без разрешение се
предава по кабел обект по чл. 72 /филм/ нарушението касае обекта по чл. 72 като цялостно
произведение. В този смисъл съдът приема, че в такава хипотеза легитимиран да търси
съдебна защита е носителят на сродното право по чл. 72 – продуцентът, а участвалите в
създаване на филма лица – режисьор, сценарист, оператор и автори на музиката не могат да
търсят отговорност от лице, предавало по кабел или излъчвало филма. Горното води до
5
извод, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 63, ал. 1 ЗАПСП, според която
ползването на музикалното произведение като част от филм или друго аудио-визуално
произведение се урежда с договор, сключен между автора на музиката и продуцента, а
според ал. 2 продуцентът дължи възнаграждение на авторите по предходния член за
отстъпените права.
Нормата на чл. 63, ал. 1 ЗАПСП предвижда, че авторите по чл. 62, сред които и
авторите на музиката, сключват с продуцента писмени договори, с които, ако не е уговорено
друго, или този закон не предвижда друго, се смята, че му предоставят както за страната,
така и за чужбина изключителното право за размножаване на произведението, публичното
му прожектиране, излъчването му по безжичен път или предаването и препредаването му по
кабел.
По делото не е представен договор, с който да е уговорено "друго", поради което
съдът приема, че носителите на авторски права по чл. 62, сред които са и авторите на
процесните музикални произведения, са отстъпили на продуцента на филма правото на
предаване и излъчване на филма, който представлява цялостно произведение и отделен
обект по чл. 3, ал. 1, т. 4, в който е включена музиката. В този смисъл продуцентът
притежава правото да отстъпва вторично ползване по чл. 64, вр. с чл. 90а ал. 1, т. 3 и т. 4
ЗАПСП, защото на основание чл. 72, т. 3 е носител на сродно право върху целия филм, с
включената в него музика.
Отделно по делото е ангажаран договор, според който правата върху филма
принадлежат на "Кристолта филм и Ти ви " Обединено кралство, Лимитед - продуцент, а от
представените доказателства се установява, че ответното дружество има правото да предава
филма на територията на България – лицензионен договор от 08.02.2012г. , с който
"Кристолта филм и Ти ви " Обединено кралство, Лимитед, в качеството на лицензодател е
предоставил на „А плюс Синема“ ООД и „А плюс филмс“ ЕООД да разпространява филма
"Вестникарчето", а последното е отстъпило правата на „Розенфелд и ко“ с договор от
03.05.2016г. По делото не са наведени фактически твърдения, че процесните музикални
произведения, инкорпорирани във филма „Вестникарчето“ са използвани отделно от филма,
както и че авторите на музика, текст и аранжимент на същите не са сключили договор с
процента на филма по смисъла на чл. 63 ЗАПСП или, че не са представили на продуцента
правото за предава и препредава по кабел филма, заедно с включените в него музикални
произведения. В случай че отношенията между авторите на музиката и продуцента не са
уредени, исковете следва да се насочат срещу продуцента, който е разрешил филма, с
включената музика в него да се разпространява на територията на България.
Несъстоятелно е и възражението, че не намират приложение разпоредбите на чл.
62 и чл. 63 ЗАПСП, доколкото се касае за чуждестранен филм за създаването на който се
прилага правото на държава, в която е създаден, а след като вече е произведен ще се прилага
правото на държавата, на чиято територия използването се е осъществило. Съгласно
разпоредбата на чл. 63 ЗАПСП правата на продуцента са „ако не е уговорено друго“- „да
предоставя както за страната, така и за чужбина изключителното право за размножаване на
6
произведението, публичното му прожектиране, излъчването му по безжичен път или
предаване/препредаване по кабел. Съобразно разпоребата на чл.18, ал.2, т.5, пред. 1 ЗАПСП
предоставено му е изключително право за публично полване посредством предаване по
кабел, следвателно възражението е неоснователно.
Поради гореизложените съображения се налага извод, че ответното дружество е
имало право да предава по кабел филма „Вестникарчето“ с включена в него музика, защото
продуцентът като носител на правата по чл. 90а, ал.1, т.4- право да разрешава да се предава
по кабел филма с включена в него музика, с лицензионно споразумение от от 08.02.2012г. е
предоставил правото да се предава филма като отделен обект по чл.3, ал.1, т.4 ЗАПСП на
територията на България. Носителите на авторски права по чл. 62 ЗАПСП биха има
възможност да водят исков процес по чл. 95 ЗАПСП единствено когато в сключения с
продуцента договор по чл. 63 ЗАПСП е уговорено, че е изключено правото да продуцента да
разпространява филма и да отстъпва права на трети лица, като именно тази уговорка
„друго“ не се доказа по делото.
Възражението на въззивника за прекомерност се явава неоснователно, доколкото е
под минимално установения законов размер съгласно чл. 7, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9
ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ. С оглед изхода на спора въззивникът следва да заплати разноски в
размер на 900 лева в полза на въззиваемото дружество.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА: решение № 260323 от 09.05.2022г., постановено по търг. дело
№ 1976/2018г., Софийски градски съд, ТО, VI-6 състав.
ОСЪЖДА: Сдружение „Музикаутор“, ЕИК: 83100505, със седалище и дарсе на
управление: ул. „Будапеща“ № 17, ет.4, да заплати на основание чл 78, ал.3 ГПК в полза на
„Розенфелд и Ко“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара
Загора , ул.“Калоян“ № 36, вх.А, ап. 22, разноски в размер на 900 (деветстотин) пред
Апелативен съд- София.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника
тръговско дружество- „А плюс филмс“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Одрин“ № 131, ап.15.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен
срок от съобщението до страните по реда и при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8