Решение по дело №11257/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263594
Дата: 3 юни 2021 г. (в сила от 3 юни 2021 г.)
Съдия: Натали Пламенова Генадиева
Дело: 20201100511257
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. София,…….2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети април през две хиляди и двадесет и първата година, в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                  мл. съдия:  НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА

с участието на секретаря Цветелина Добрева и като разгледа докладваното от мл. съдия Генадиева в. гр. д. № 11257 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 -чл.273 ГПК.

С решение № 158209 от 23.07.2020 г постановено по гр.д.№ 53531/19г., Софийски районен съд, I ГО, 42 състав, е осъдил ответника „А.Б.“ АД с ЕИК: *******, представлявано от О.П.и А.А.да заплати на основание чл. 411 от КЗ на „Б.и.“ АД, ЕИК : *******, представлявано от С.П.и К.К., сумата от 882,08 лева застрахователно обезщетение по щета № **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателно изплащане на вземането, като иска е отхвърлен за разлеката над 882,08 до пълния предявен размер от 1637,25.

С решението ответника „А.Б.“ АД с ЕИК: ******* е осъден да заплатят на ищцовото дружество „Б.и.“ АД ", ЕИК : ******* на основание чл. 81, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от по 409,72 лева – съдебно деловодни разноски. На основание чл. 81, вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК ищеца „Б.и.“ АД  е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 197,89 лева съдебни разноски съобразно отхвърлената част от иска.

Срещу решението в отхвърлителната му част, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Б.и.“. Въззивникът твърди, че решението на СРС в обжалваната част е неправилно. Оспорват се изводите на първостепенния съд по отношение на размера на застрахователното обезщетение, тъй като било определено в противоречие с практиката на ВКС.  Иска се решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а претенцията на жалбоподателя уважена изцяло.Претендират се и разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответното дружество „А.Б.„ АД чрез  процесуален представител адв. А.П., в които се излагат подробни съображения за неоснователност и необоснованост на въззивната жалба, като искат същата да бъде оставена без уважение , а първоинстанционтото решение да бъде потвърдено изцяло.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и служебно направената констатация, че исковата молба, по която е било образувано делото, е нередовна, която нередовност не е била отстранена във въззивното съдебно производство въпреки изричните указания на предходния съдия – докладчик, обективирани в разпореждане № 266006 от 06.11.2020 г., постановено по настоящото дело и предоставения на ищеца, въззивник в настоящото производство достатъчно дълъг срок, счита, че следва да намери приложение нормата на чл. 129, ал. 4 от ГПК, вр. с чл. 129, ал. 3 от ГПК.

С разпореждане № 266006 от 06.11.2020 г, настоящата инстанция при извършване на служебна проверка по реда на чл. 129, ал. 4 от ГПК и при съблюдаване на задължителните указания, визирани в т. 4 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, като без да я повтаря, представлява нейно продължение.

В тази връзка на осн. чл. 129, ал. 2 от ГПК, въззивния съд  е указал е на ищеца – въззивник З. „Б.и.“ АД, в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба, с препис за другата страна да уточни петитума на исковата молба относно размера на предявеното вземане поради несъответствие на същия размер в обстоятелствената част на исковата молба и в петитума. Указани са и неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията в срок, а именно, че решението, предмет на настоящата въззивна проверка ще бъде обезсилено, а производството прекратено.

Препис от разпореждането е връчено на процесуалния представител въззивника на 19.11.2020г.  Въпреки, че въззивника – ищец е бил уведомен за нередовността на исковата и за последиците от неостраняването й, същият не е проявил никаква процесуална активност в рамките на дадения от СГС едноседмичен срок не е постъпила молба за отстраняване на констатираните нередовности по предявената искова молба.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно, но е недопустимо.

Действително първостепенният съд не е дал указания на ищеца по отстраняване нередовността на исковата молба. Това е основание въззивната инстанция, след като констатира наличие на такава нередовност да стори това.

Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 от ГПК като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. Процесуалните действия по чл. 129, ал. 2 от ГПК са абсолютно задължителна предпоставка за прилагане на неблагоприятните последици по, ал. 3 на същия текст. Когато недостатъците на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен начин, в каквато насока са и задължителните указания, дадени в т. 4 на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, които са в сила и при действието на ГПК от 2007 г. В същия смисъл са и указанията, дадени в мотивите към т. 5 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

 

Такъв е и настоящият случай. Не се установява какво точно е искането заявено от ищеца за защита на нарушено негово право. По изложените съображения въззивният съд е дал подробни указания на ищеца. Същевременно го е уведомил и за неблагоприятните за него правни последици от неизпълнението на съдебните указания. Независимо от предоставения срок за изпълнение указанията на въззивния съд, ищецът –въззиваема страна, не е отстранил конститираните нередовности по депозираната от него искова молба.

С даването на указания и предоставянето на срок за изпълнението им, съдът е изчерпал процесуалните възможности за отстраняване на нередовностите на исковата молба, но тя е останала нередовна, поради процесуалното бездействие на ищеца. Съответно, постановеното по нередовна искова молба първоинстанционно съдебно решение е недопустимо. Поради изложените съображения първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено.

По изложените съображения, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 158209 от 23.07.2020г. постановено по гр. Д № 53531/2019г. на на СРС  I-ГО, 42-ри състав

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 11257/20г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.