РЕШЕНИЕ
№
гр.
София,…….2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, в открито съдебно
заседание проведено на деветнадесети април през две хиляди и двадесет и първата
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия: НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
с участието на
секретаря Цветелина Добрева и като разгледа докладваното от мл. съдия Генадиева
в. гр. д. № 11257 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 -чл.273 ГПК.
С
решение № 158209 от 23.07.2020 г постановено по гр.д.№ 53531/19г., Софийски
районен съд, I ГО, 42 състав, е осъдил ответника „А.Б.“ АД с ЕИК: *******,
представлявано от О.П.и А.А.да заплати на основание чл. 411 от КЗ на „Б.и.“ АД,
ЕИК : *******, представлявано от С.П.и К.К., сумата от 882,08 лева
застрахователно обезщетение по щета № **********, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателно изплащане на
вземането, като иска е отхвърлен за разлеката над 882,08 до пълния предявен
размер от 1637,25.
С
решението ответника „А.Б.“ АД с ЕИК: ******* е осъден да заплатят на ищцовото
дружество „Б.и.“ АД ", ЕИК : ******* на основание чл. 81, вр. чл. 78, ал.
1 от ГПК, сумата от по 409,72 лева – съдебно деловодни разноски. На основание чл.
81, вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК ищеца „Б.и.“ АД
е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 197,89 лева съдебни
разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Срещу
решението в отхвърлителната му част, е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Б.и.“. Въззивникът твърди, че решението
на СРС в обжалваната част е неправилно. Оспорват се изводите на първостепенния
съд по отношение на размера на застрахователното обезщетение, тъй като било
определено в противоречие с практиката на ВКС. Иска се решението на СРС да бъде отменено в
обжалваната част, а претенцията на жалбоподателя уважена изцяло.Претендират се
и разноски.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от ответното дружество „А.Б.„ АД чрез
процесуален представител адв. А.П., в
които се излагат подробни съображения за неоснователност и необоснованост на
въззивната жалба, като искат същата да бъде оставена без уважение , а
първоинстанционтото решение да бъде потвърдено изцяло.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и
служебно направената констатация, че исковата молба, по която е било образувано
делото, е нередовна, която нередовност не е била отстранена във въззивното
съдебно производство въпреки изричните указания на предходния съдия –
докладчик, обективирани в разпореждане № 266006 от 06.11.2020 г., постановено
по настоящото дело и предоставения на ищеца, въззивник в настоящото
производство достатъчно дълъг срок, счита, че следва да намери приложение
нормата на чл. 129, ал. 4 от ГПК, вр. с чл. 129, ал. 3 от ГПК.
С
разпореждане № 266006 от 06.11.2020 г, настоящата инстанция при извършване на
служебна проверка по реда на чл. 129, ал. 4 от ГПК и при съблюдаване на
задължителните указания, визирани в т. 4 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, че
дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, като без да
я повтаря, представлява нейно продължение.
В
тази връзка на осн. чл. 129, ал. 2 от ГПК, въззивния съд е указал е на ищеца – въззивник З. „Б.и.“ АД,
в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба, с препис за
другата страна да уточни петитума на исковата молба относно размера на
предявеното вземане поради несъответствие на същия размер в обстоятелствената
част на исковата молба и в петитума. Указани са и неблагоприятните последици от
неизпълнение на указанията в срок, а именно, че решението, предмет на
настоящата въззивна проверка ще бъде обезсилено, а производството прекратено.
Препис
от разпореждането е връчено на процесуалния представител въззивника на
19.11.2020г. Въпреки, че въззивника –
ищец е бил уведомен за нередовността на исковата и за последиците от
неостраняването й, същият
не е проявил никаква процесуална активност в рамките на дадения от СГС
едноседмичен срок не е постъпила молба за отстраняване на констатираните
нередовности по предявената искова молба.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка
настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е
валидно, но е недопустимо.
Действително
първостепенният съд не е дал указания на ищеца по отстраняване нередовността на
исковата молба. Това е основание въззивната инстанция, след като констатира
наличие на такава нередовност да стори това.
Индивидуализацията
на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата
молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5
от ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй
като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на
постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на
несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127,
ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл.
129, ал. 2 от ГПК като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на
молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той
бездейства - да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Процесуалните действия по чл. 129, ал. 2 от ГПК са абсолютно задължителна
предпоставка за прилагане на неблагоприятните последици по, ал. 3 на същия
текст. Когато недостатъците на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното
производство, въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен начин, в
каквато насока са и задължителните указания, дадени в т. 4 на ТР № 1/2001 г. от
17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, които са в сила и при
действието на ГПК от 2007 г. В същия смисъл са и указанията, дадени в мотивите
към т. 5 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Такъв
е и настоящият случай. Не се установява какво точно е искането заявено от ищеца
за защита на нарушено негово право. По изложените съображения въззивният съд е
дал подробни указания на ищеца. Същевременно го е уведомил и за
неблагоприятните за него правни последици от неизпълнението на съдебните
указания. Независимо от предоставения срок за изпълнение указанията на
въззивния съд, ищецът –въззиваема страна, не е отстранил конститираните
нередовности по депозираната от него искова молба.
С
даването на указания и предоставянето на срок за изпълнението им, съдът е
изчерпал процесуалните възможности за отстраняване на нередовностите на
исковата молба, но тя е останала нередовна, поради процесуалното бездействие на
ищеца. Съответно, постановеното по нередовна искова молба първоинстанционно
съдебно решение е недопустимо. Поради изложените съображения първоинстанционно
решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено.
По
изложените съображения, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 158209 от 23.07.2020г. постановено по гр. Д № 53531/2019г. на на
СРС I-ГО, 42-ри състав
ПРЕКРАТЯВА
производството по в. гр. д. № 11257/20г.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.