Определение по дело №6930/2012 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3809
Дата: 18 юли 2018 г.
Съдия: Владимир Григоров Вълков
Дело: 20121100906930
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, 18.07.2018 година

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публичното заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

     СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 6930 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 692, ал. 2 и следващите от Търговския закон (ТЗ).

Предмет на разглеждане е постъпило възражение от Н.А.за П.(НАП) срещу списъка на неприетите вземания от синдика на „Е.“ ЕООД, предявени при условията на чл. 688 ал. 3 ТЗ. Във възражението се твърди вземанията да произтичат от декларирани от длъжника задължения с декларации образец 6 и да касаят задължителни осигурителни вноски.

В становището си досежно възражението синдик В. сочи, че предявените вземания, определени като главница касаят възникнали след откриване на производството по несъстоятелност вземания – задължения на дружеството за дължими осигуровки на синдика. Наведен е довод, че тези вземания периодично са погасявани като се твърди, че плащанията са отнасяни в погашение на публични вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, прието в настоящото производство.

В съдебно заседание процесуалният представител на НАП – експерт с юридическо образование Колевски, поддържа възражението. Навежда довод, че преди изготвена сметка за разпределение постъпващите суми следва да бъдат разпределяни по реда на ДОПК, предписващ начина за третиране на текущите плащания. Твърди и да е образувано изпълнително дело по реда на ДОПК. При тези обстоятелства счита за изключена възможността длъжникът, съответно синдика да определя задълженията, които погасява с извършваните плащания.

Длъжникът не изпраща представител.

Синдик В. застъпва теза, че чл. 169 ал. 8 ДОПК е приложима единствено по отношение на постъпили при разпределение суми, а не е в състояние да дерогира нормата на чл. 722 ТЗ. Оспорва възможността извършените плащания при изрично указано основание на задължението да бъдат третирани по различен начин.

 

Съдът, като обсъди събраните в производството доказателства, намира за установено следното:

С молба вх. № 20114/12.02.2018 г. Н.А.за П.предявява вземания, които се твърди да са възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, а именно:

1.    акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № АУЗ000165-1/16.02.2015 г., които не включват предявените вземания с молба изходящ № 12-00-580/12#53/15.08.2014 г. съответно за главници 1729,42 лв. и лихви 109,30 лв.

2.    акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № АУЗ000052-1/22.08.2017 г.,

3.    Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, вх. № **********/15.06.2010 г.. ведно с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, вх. № ДК14000627/14.06.2013 г., със задължения за 201

4.     Справка-декларация, вх. № 22121073138/14.11.2014 г.;

5.     Справка-декларация, вх. № 22121083158/16.03.2015 г.;

6.     Справка-декларация, вх. № 22121090835/15.06.2015 г.;

7.     Справка-декларация, вх. № 22121092477/13.07.2015 г.;

8.     Справка-декларация, вх. № 22121095643/14.08.2015 г.;

9.     Справка-декларация, вх. № 22121101018/14.10.2015 г.;

10.  Справка-декларация, вх. № 22121103627/16.11.2015 г.;

11.  Справка-декларация, вх. № 22121107892/13.01.2016 г.;

12.  Справка-декларация, вх. № 22121111421/15.02.2016 г.;

13.   Декларация образец 6, вх. № 220021409189379 за м. 09.2014 i.;

14.   Декларация образец 6, вх. № 220021409189379 за м. 09.2014 г.:

15.   Декларация образец 6, вх. № 220021409860532 за м. 10.2014 г.:

16.   Декларация образец 6, вх. № 220021410753413 зам. 11.2014 г.:

17.   Декларация образец 6, вх. № 220021500834984 за м. 12.2014 г.:

18.   Декларация образец 6, вх. № 220021501513808 за м. 01.2015 г.:

19.   Декларация образец 6, вх. № 220021502525226 за м. 02.2015 г.:

20.   Декларация образец 6, вх. № 220021503430885 за м. 03.2015 г.:

21.   Декларация образец 6, вх. № 220021504927035 за м. 04.2015 г.;

22.   Декларация образец 6, вх. № 220021505324213 зам. 05.2015 г.:

23.   Декларация образец 6, вх. № 220021506148187 зам. 06.2015 г.:

24.   Декларация образец 6, вх. № 220021506830248 за м. 07.2015 г.:

25.   Декларация образец 6, вх. № 220021508259297 зам. 08.2015 г.:

26.   Декларация образец 6, вх. № 220021509296104 за м. 09.2015 i.:

27.   Декларация образец 6, вх. № 220021509909428 за м. 10.2015 г.;

28.   Декларация образец 6, вх. № 220021510777688 зам. 11.2015 г.:

29.   Декларация образец 6, вх. № 220021600816965 за м. 12.2015 г.:

30.   Декларация образец 6, вх. № 220021601866171 зам. 01.2016 г.;

31.   Декларация образец 6, вх. № 220021602720509 за м. 02.2016 i.;

32.  Декларация образец 6, вх. № 220021603994738 за м. 03.2016 г.

Предявени са и публични вземания за задължителни осигурителни вноски, формиращи общо задължение за главници  от 11 927,10 лв. и лихви - 2 849,21 лв. по подадени Декларации образец 6 по КСО както следва:

1.     Декларация образец 6, вх. № 220021409195557 за м. 09.2014 г.;

2.     Декларация образец 6, вх. № 220021409895903 за м. 10.2014 г.;

3.     Декларация образец 6, вх. № 220021410765520 зам. 11.2014 г.;

4.     Декларация образец 6, вх. № 220021500840884 за м. 12.2014 г.;

5.     Декларация образец 6, вх. №220021501532134 зам. 01.2015 г.;

6.     Декларация образец 6, вх. № 220021502554417 за м. 02.2015 г.;

7.     Декларация образец 6, вх. № 220021503430885 за м. 03.2015 г.;

8.     Декларация образец 6, вх. № 220021504927035 за м. 04.2015 г.;

9.     Декларация образец 6, вх. № 220021505333240 зам. 05.2015 г.;

10.  Декларация образец 6, вх. № 220021506148187 зам. 06.2015 г.;

11.  Декларация образец 6, вх. № 220021602088193 зам. 08.2015 г.;

12.  Декларация образец 6, вх. № 220021508259297 за м. 08.2015 г.;

13.  Декларация образец 6, вх. № 220021509296104 за м. 09.2015 г.;

14.  Декларация образец 6, вх. № 220021602088239 зам. 09.2015 г.;

15.  Декларация образец 6, вх. № 220021602088257 за м. 10.2015 г.;

16.  Декларация образец 6, вх. № 220021509909428 зам. 10.2015 г.;

17.  Декларация образец 6, вх. № 220021510777688 зам. 11.2015 г.;

18.  Декларация образец 6, вх. № 220021602088292 зам. 11.2015 г.;

19.  Декларация образец 6, вх. № 220021602088310 зам. 12.2015 г.;

20.  Декларация образец 6, вх. № 220021600816965 за м. 12.2015 г.;

21.  Декларация образец 6, вх. № 220021602088344 зам. 01.2016 г.;

22.  Декларация образец 6, вх. № 220021601866171 зам. 01.2016 г.;

23.  Декларация образец 6, вх. № 220021602720509 за м. 02.2016 г.;

24.  Декларация образец 6, вх. № 220021602902751 за м. 02.2016 г.;

25.  Декларация образец 6, вх. № 220021604048898 за м. 03.2016 г.;

26.  Декларация образец 6, вх. № 220021604756195 за м. 04.2016 г.;

27.  Декларация образец 6, вх. № 220021605849661 за м. 05.2016 г.;

28.  Декларация образец 6, вх. № 220021606836942 за м. 06.2016 г.;

29.  Декларация образец 6, вх. № 220021607304759 за м. 07.2016 г.;

30.  Декларация образец 6, вх. № 220021706135327 зам. 05.2017 г.;

31.  Декларация образец 6, вх. № 220021706977935 за м. 06.2017 г.;

32.  Декларация образец 6, вх. № 220021707326493 за м. 07.2017 г.

Видно от обявените списъци в търговския регистър на 27.03.2018 г. приети са вземания за данъци и такси в общ размер от 23868,33 лв. и лихви върху тези вземания в общ размер от 5896,93 лв. и имуществена санкция в размер на 1564,66 лв. Не са приети публични вземания за задължителни осигурителни вноски съответно за главници  от 11 927,10 лв. и лихви - 2 849,21 лв. по подадени Декларации образец 6 по КСО.

Страните не спорят, че за описаните при предявяване вземания регулярно са правени плащания с изрично указано задължение, чието погасяване се иска, а са отнасяни от кредитора към задължения, предхождащи образуваното производство по несъстоятелност.

 

По аргумент от чл. 692 ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ участието на съда в процедурата по приемане на вземанията е обусловено от конкретно повдигнат спор. От тази гледна точка и предметът на преценка е ограничен до очертаната от страните в производството рамка на спора – как следва да се третират плащания в погасяване на публични вземания, предприети в рамките на открито производство по несъстоятелност.

Нормата на чл. 169 ДОПК установява като принцип, че до образуване на производство за принудително изпълнение при плащане, недостатъчно да погаси всички задължения длъжникът е в правото си да посочи вземането, което погасява – арг. от чл. 169 ал. 3 ДОПК. Нормата на чл. 169 ал. 8 ДОПК предвижда след образуване на принудително изпълнение вземанията да бъдат погасявани в последователност разноски, главница и лихва без да визира разположението на вземанията във времето. Този въпрос е регламентиран от чл. 169 ал. 5 ДОПК, според който текст при извършен избор досежно вида на публичното задължение, сумите се отнасят в погашение към задължението, срокът за плащането на което изтича най-рано съотнесено към датата на извършеното плащане. Изрично отреченото право на задълженото лице да определя погасяваното задължение може и следва да бъде обяснено със специфичния способ за изпълнение в рамките на образувано вече производство по принудително изпълнение. С други думи, осъществявайки признатата от закона принуда публичния изпълнител е овластен да приложи предписания ред, доколкото са налице различни задължения според указаните в чл. 169 ал. 8 ДОПК белези – разноски, главници и лихви. Нито буквата, нито смисълът на нормата обаче позволява извод, че дерогира правилата за погасяване на вземанията в открито производство по несъстоятелност.

            Регламентираното от ДОПК индивидуалното принудително изпълнение дерогира универсалното в изрично указаната хипотеза – чл. 193 ДОПК. В рамките на предписания от закона 6-месечен срок и при указаните предпоставки публичният изпълнител е овластен да осребри конкретно имущество от масата на несъстоятелността с произтичащото от това правомощие да разпредели получената в резултат на упражнената принуда сума по указания в закона ред. След изтичане на този срок публичните вземания могат и следва да бъдат удовлетворени единствено в рамките на производството по несъстоятелност и според утвърдените за него правила.

            Законът еднозначно разграничава вземанията, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност от възникналите след този момент. Всички задължения, възникнали до датата на откриване на производството подлежат на удовлетворяване при условията на чл. 722 ТЗ – посредством разпределяне на суми, събрани в резултат на осребрено имущество. По аргумент от чл. 688 ал. 3 ТЗ вземания, възникнали след този момент подлежат на доброволно изпълнение, а когато такова липсва – следва да бъдат предявени, за да бъдат установени по предписания ред и евентуално удовлетворени при установените от чл. 722 ТЗ правила.

            При все, че НАП обезпечава публичния интерес, признатата от закона привилегия е ограничена до облекчен ред за предявяване и установяване на вземанията и привилегия спрямо кредиторите по необезпечени вземания. По изричен текст на закона – чл. 722 ал. 1 т. 6 ТЗ, едва при разпределение на събрани суми от осребреното имущество. При еднозначно разграничените задължения, обусловени от осъществяваната независима търговска дейност и ограничената по предмет и пряко контролирана от синдика дейност в рамките на открито производство по несъстоятелност, законодателят еднозначно разграничава режима на старите от този на новите вземания. Изрично е признат погасителен ефект на извършени плащания от органа на производството – синдика. На това разрешение логично се опира и възможността синдикът да определи кое конкретно публично задължение заплаща доброволно, а ефектът на това изявление се изразява в погасяване на задължението. Ето защо съдът споделя довода на синдик В., че предявените в процеса вземане, предмет на оспорения отказ са погасени. Вземанията, в чието погасяване не се спори, че са отнесени извършените плащания, подлежат на погасяване при условията и по реда на чл. 722 ТЗ.

 

Мотивиран от изложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ОДОБРЯВА списъка на приетите вземания на кредиторите на „Е.“ ЕООД, ЕИК ********, предявени при условията на срока по чл. 688 ал. 3 ТЗ, обявен в търговския регистър под номер ********

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на Н.А.за П.срещу списъка с неприети вземания, обявен по партидата на „Е.“ ЕООД, ЕИК ******** под номер*********.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

НЕЗАБАВНО да се изпрати препис от настоящото определение за обявяване в търговския регистър при Агенцията по вписвания.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се впише в Книгата по чл.634в от ТЗ при СГС, ТО. 

 

                                                                                   СЪДИЯ: