Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 09.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 13492 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 172876 от 22.07.2019 г., постановено по гр. д. № 54137/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 119-ти състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу В.М.К. искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1/ сумата от 2 330,20 лева, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.; 2/ сумата от 375,80 лева – обезщетение за забава върху незаплатената топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 18.07.2017 г.; 3/ сумата от 90,88 лева – цена за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.06.2013 г. – 30.04.2016 г.; 4/ сумата от 24,84 лева – обезщетение за забава върху сумата за разпределение на топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 18.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение за времето от подаване на иска до окончателното изплащане.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Б.Б.“ ООД.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, в която се излагат съображения за неговата неправилност, като се намира същото за постановено при нарушение на материалния закон. Сочи се, че с оглед обстоятелството, че ответникът не изплаща в срок сумите по сключено между страните на 08.08.2017 г. споразумение, в което е предвидено същото да бъде прекратено при забава или неизплащане само на една от вноските, се е създала необходимостта за топлофикационното дружество да предявени исковата претенция. Излага се, че в хода на производството ответникът не е доказал да плаща в срок приетия от него погасителен план по споразумението. Поради което се отправя искане за отмяна на атакуваното решение и за уважаване в цялост на исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника В.М.К., в който се излагат доводи за неоснователност на същата, поради което се отправя искане да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Твърди се, че въпреки заплатената от страна на ответника първа вноска по постигнатото между страните споразумение в размер на 847 лева, ищецът не е оттеглил исковата си молба и с това си действие е нарушил чл. 3 от последното. Намира се, че от представените по делото доказателства се установява В.К. да е заплатил дължимите от него вноски по споразумението, като ищцовото дружество в настоящото производство претендира повторно заплащане на същите суми. Претендират се разноски.

Третото лице-помагач „Б.Б.“ ООД не изразява становище по жалбата на ищцовото дружество.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.

Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред СРС е образувано по подадена на 07.08.2017 г. искова молба от „Т.С.“ ЕАД срещу В.М.К.. В последната ищецът е заявил, че ответникът е клиент на топлинна енергия в качеството му на титуляр на право на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, общ. Средец, ул. „*******, при което по силата на сключен между страните договор при Общи условия ищцовото дружество е доставяло до имота на ответника за периода м. 05.2014 – м. 04.2016 г. топлинна енергия на обща стойност в размер на 2 821,72 лева, от които: 2 330,20 лева - незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., 375,80 лева – обезщетение за забава върху незаплатената топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 18.07.2017 г., 90,88 лева – цена за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.06.2013 г. – 30.04.2016 г., и 24,84 лева – обезщетение за забава върху сумата за разпределение на топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 18.07.2017 г. Посочено е, че въпреки реалната доставка на топлинната  енергия, тя е останала незаплатена от ответника в предвидените за плащане в общите условия между страните срокове.

В срока по чл. 131 от ГПК В.М.К. е подал отговор на исковата молба, в който е оспорил същата като неоснователна. Изложил е съображения, че на 08.08.2017 г. между страните за исковия период и за процесните суми е било сключено споразумение. Посочил е, че въпреки че е заплатил първата вноска по постигнатото между страните споразумение в размер на 847 лева, ищецът не е оттеглил исковата си молба и с това си действие е нарушил чл. 3 от последното. Заявил е, че по споразумението е заплатил на ищцовото дружество сума в общ размер на 1 736,04 лева.

По делото е представено сключено на 08.08.2017 г. между страните в производството споразумение, по силата на което ответникът В.М.К. е признал наличието на непогасено задължение към ищеца „Т.С.“ ЕАД за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, общ. Средец, ул. „Георги С. *******, с аб. № 178867, за сума в общ размер на 2 821,72 лева, от които: 2 421,08 лева – главница, представляваща стойността на доставена незаплатена топлинна енергия за периода от м. 04.2014 г. до м. 05.2016 г., и 400,64 лева – лихва за забава, изчислена към датата на подписване на споразумението. Ответникът е признал задълженията си към ищеца в горепосочените размери и се е задължил да ги погаси съобразно уговорения между страните погасителен план, посочен в чл. 2 от споразумението. В чл. 3 от споразумението страните са се съгласили, че при точно спазване на погасителния план от страна на ответника ищецът се задължава да не предприема действия за принудително събиране на сумите, предмет на споразумението, както и да не начислява законна лихва за забава за срока на разсроченото изпълнение на задължението. В чл. 4 страните са уговорили, че при неизпълнение на което и да е парично задължение по погасителния план или при забавено плащане на дължима сума от страна на ответника повече от 5 календарни дни ищецът има право да предприеме действия за принудително събиране на дължимите суми от имуществото на длъжника, ведно със законната лихва за забава върху дължимите суми от деня на изпадането в забава на изпълнението по погасителния план до окончателното изплащане на задължението.

От представените по делото 3 броя фискални бонове, касаещи заплатени суми по аб. № 178867, се установява, че на 08.08.2017 г. на каса на ищеца е заплатена сумата от 446,36 лева – главница, и сумата от 400,64 лева – мораторна лихва, на 21.09.2017 г. е заплатена сумата от 282,10 лева, и на 03.11.2017 г. е заплатена сумата от общо 282,10 лева. Тук е мястото да бъде посочено, че що се касае до заплатената на ищеца на 03.11.2017 г. сума по аб. № 178867 в размер на 282,10 лева настоящият съдебен състав намира, че въпреки че във фискалния бон ищцовото дружество е посочило, че същата е за погасяване на главница в размер на 38,89 лева и на съдебни разноски в размер на 243,21 лева, то така посоченото от „Т.С.“ ЕАД отразяване не обвързва съда и последният намира, че сумата от 243,21 лева следва да бъде отнесена към погасяването на третата дължима от ответника вноска по сключеното между страните споразумение, доколкото общо заплатена сума от 282,10 съответства напълно по размер на договорената между страните погасителна вноска и по делото липсват доказателства ответникът да е поемал към ищеца задължението за заплащане на посочените в коментирания фискален бон „съдебни разноски“.

С молба с вх. № 5067097/16.04.2019 г. „Т.С.“ ЕАД е заявило пред районната съдебна инстанция, че през 2017 г. и 2018 г. на каса на дружеството са постъпили няколко плащания в общ размер на 1 975,40 лева, с които са платени следните суми: 400,64 лева – мораторна лихва, 243,21 лева – съдебни разноски, и 1 331,55 лева – част от сума за главница. Уточнено е, че ответникът е останал задължен за сумата от 1 089,53 лева – главница, както и сумата за законна лихва от датата на депозиране на иска до пълно погасяване на задължението.

За уважаване на предявения иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.

Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.

С ТР  № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

В процесния случай между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че ответникът е собственик на процесния имот и в това си качество е клиент на топлинна енергия и съответно, че е обвързан от облигационна връзка с предмет – доставка на топлинна енергия. Доводи в тази насока не са релевирани от страните и във въззивното производство. Его защо и с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК този въпрос е извън пределите на въззивния контрол.

По делото не е оспорено и реалното потребление на топлинната енергия от страна на ответника  и затова съдът приема, че за последният е възникнало задължение да плати нейната равностойност. В тази връзка в хода на производството е установено, че за исковия период ответникът е поел задължение за разсрочено погасяване на задълженията му към ищеца. В.М.К. е предприел изпълнение на сключеното на 08.08.2017 г. споразумение. Това от своя страна налага извода, че ответникът не оспорва валидността и действието на подписаното между страните споразумение, като с подписването на последното В.К. признава наличието на облигационна връзка между страните, възникнала по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, както и дължимостта на посочените в споразумение суми, предмет и на настоящото производство.

Спорът по делото е концентриран около това, дали има извършено след датата на завеждането на исковата молба цялостно плащане на претендираните от „Т.С.“ ЕАД с исковата молба суми.

Настоящият съдебен състав приема, че плащане има, но не и цялостно, като в тази връзка взема предвид представените по делото 3 броя фискални бонове, касаещи заплатени суми по аб. № 178867, както и изявлението на ищцовото дружество, направено в подадена пред СРС молба с вх. № 5067097/16.04.2019 г. Плащането е настъпило в хода на процеса, предвид датите на споразумението и вносните бележки, което съставлява факт по смисъла на чл. 235 ал. 3 от ГПК, който следва да бъде взет предвид от съда при постановяването на решението. Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че доколкото по делото се установява заплатена от ответника главница в размер на  1 574,76 лева, то искът с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ е основателен за сумата от 846,32 лева, като до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен. В тази част първоинстанционното решение подлежи на отмяна.

Доколкото по делото се установи обстоятелството, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 400,64 лева – мораторна лихва, то искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е изцяло неоснователен и като такъв правилно е бил отхвърлен от районната съдебна инстанция.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като за производството пред СРС такива се дължат единствено на ищеца, доколкото на ответника не са били присъдени разноски от районната съдебна инстанция и в тази част първоинстанционното решение не е било обжалвано. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца се дължат разноски в първоинстанционното производство съразмерно с уважената част от иска в общ размер на 102,94 лева, поради което същите следва да му бъдат присъдени.

В рамките на въззивното производство въззивникът претендира и доказва сторени разноски за заплатена държавна такса в размер на 121,61 лева, като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ „Т.С.“ ЕАД има право и на възнаграждение, тъй като е било защитавано от юрисконсулт във въззивното производство. В този смисъл и като съобрази фактическата и правна сложност на настоящото производство и извършените от процесуалния представител на ищцовото дружество действия съдът намира, че размерът на това възнаграждение следва да бъде определен на 100 лева. С оглед уважената част на въззивната жалба, ответникът В.М.К. следва да бъде осъден да заплатят на ищеца „Т.С.“ ЕАД разноски във въззивното производство в размер на 66,47 лева.

В рамките на въззивното производство В.М.К. претендира и доказва сторени разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лева, като липсва наведено от ищеца възражение за прекомерност на същия. С оглед отхвърлената част на въззивната жалба, „Т.С.“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 273 от ГПК на В.М.К. разноски във въззивното производство в размер на 350,03 лева.  

Воден от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 172876 от 22.07.2019 г., постановено по гр. д. № 54137/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 119-ти състав, в частта, в която искът на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ за осъждане на ответника В.М.К., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ищеца сума в общ размер от 2 421,08 лева, от която 2 330,20 лева - незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., и 90,88 лева – цена за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.06.2013 г. – 30.04.2016 г., е отхвърлен за сумата от 846,32 лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В.М.К., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ сума в общ размер на 846,32 лева, представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.06.2013 г. – 30.04.2016 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 172876 от 22.07.2019 г., постановено по гр. д. № 54137/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 119-ти състав, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА В.М.К., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 102,94 – разноски в производството пред СРС, както и на основание чл. 78, ал. 1, вр. с чл. 273 от ГПК сумата от 66,47 лева – разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.М.К., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 273 от ГПК сумата от 350,03 лева – разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Б.Б.“ ООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

                      

ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

                           

2.