РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Д., 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., VI СЪСТАВ, в публично заседание на девети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Х.а
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20213230101095 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на Н.
Д. М., ЕГН ********** от ***, с която срещу П. П. Р., с ЕГН *** от *** и М.
Г. Т., с ЕГН ********** от ***, е предявен иск с правно основание чл.32 ал.2
от СК за разпределяне ползването на поземлен имот с идентификатор № ***
по КК на гр. Д., с площ от 193 кв.м., с административен адрес ***, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване -
ниско застрояване /до 10м/.
Твърдения в исковата молба: Страните са съсобственици в поземлен
имот с идентификатор № *** по КК на гр. Д., с площ от 193 кв.м., с
административен адрес ***. Ищцата притежава 98 кв.м. в идеални части от
имота съгласно нот.акт № 26, том XXVII, вх. per. № 9973, дело 3914 от
05.10.2011 год. на Служба по вписванията гр. Д.. Ответникът П. Р. е
собственик на 49 кв.м. в идеални части от имота, съгласно нот.акт № 9,том
XXV, дело № 5441, вх.рег. № 10988 от 23.09.2004 год. на Служба по
вписванията гр. Д., а ответникът М. Т. е собственик на 49 кв.м. в идеални
части от имота, съгласно нот.акт № 12, том XXVI, дело № 10188/1997 год.
Ищцата е собственик и на самостоятелен обект в сграда, разположен на
втори жилищен етаж, представляващ жилище- апартамент №3, на II етаж със
застроена площ от 78 кв.м., с прилежащи избено помещение № 3 с площ от
39.70 кв.м. и таванско помещение със самостоятелно вътрешно стълбище със
ЗП 17.14кв.м. За нуждите на достъпа до жилището си, по искане на ищцата е
изготвен технически проект за пристройка за осугряване достъп до втори
етаж в УПИ XV, кв.. 1240 по плана на ***. Този проект е одобрен и
съответно издадено разрешение за строеж на стълбищна клетка в
североизточната част на имота, като отстои на 0,28 м от източната вътрешна
граница на имота и на 0,25 м. от северната вътрешна граница. Именно тази
част настоява ищцата да и се разпредели в ползване, като и се осигури и
1
достъп до улица „***”.
С допълнителна молба от 26.04.2021г. ищцата конституира като
ответник М. Д. Р. с ЕГН **********. Уточнява вида на застрояването в
регулационния имот - ниско застрояване до 10 м. В имота е налична сграда с
идентификатор № ***.1, със застроена площ от 93 кв.м., 2 етажа,
предназначение жилищна сграда многофамилна. Сграда ***.2 със застроена
площ от 7 кв.м., и с предназначение постройка на допълващото застрояване
не съществува към момент.
Постояването на сграда с идентификатор № ***.1 е станало въз основа
на строително разрешение № 21 от 01.02.1962 год. В полза на наследодателя
на ищцата- П.Н.П.. Сградата е законна. Архитектурния план и всички други
документи, относно горецитираната сграда са приложени към СТЕ на ВЛ А.
Е., вх. № 19788 от 04.10.2019 год. на ДРС, изготвена по гр.д. № 2584/2018 год.
по описа на Районен съд Д..
В срока по чл.131 от ГПК ответниците П. Р. и М. Р. депозират общ
отговор на исковата молба. Не се оспорва наличната съсобственост между
страните в поземления имот, като се сочи, че всеки от съсобствениците
притежава идеални части от парцела, както и самостоятелни обекти в
сградата, построена в имота. Ищцата Н. М. притежава и незаконнопостроени,
опасни за здравето второстепенни постройки. Със Заповед № 645 от
20.05.2009г. на Кмета на Община Д. съсобствениците са задължени да
премахнат 35 кв. метра „второстепенна постройка за отоплителни материали
и инвентар", която заповед е потвърдена с Решение от 05.10.2009г. по адм.
дело №319/2009г. по описа на Административен съд Д..
Към настоящия момент натурните помещения с площ от 35 кв. метра не
са премахнати от дворното място, а Заповед № 645 от 20.05.2009г. на Кмета
на Община Д. е влязла в сила на 11.03.2010г. и в продължение на повече от 5
години същата, като изпълнително основание, не е приведена в изпълнение /
чл. 285, ал. 1 от АПК/, поради което задължението за премахване на
натурните помещения от 35 кв. метра и почистването на имота по ул. „**” №
46, не може да бъде осъществено по принудителен ред, като погасено по
давност.
Ответниците сочат, че не са давали съгласие като съсобственици на
дворното място за издаване на строителното разрешение и за построяването
на стълбище. Ищцата вече ползва реалната част от поземления имот от 35
кв.метра чрез държането на незаконни и опасни второстепенни постройки,
винаги е имала свободен подход откъм ул. „***", който е и единствения
подход към съсобствения имот, а ответниците ползвали само тази част от
дворното място, която тя не е заграбила. Още повече, ответниците от години
не живеят в този имот и Н. М. ползва самостоятелно целия двор.Ето защо
считат, че не са станали причина за завеждане на настоящото производство за
разпределяне правото на ползване на съсобствения поземлен имот, тъй като
трудностите за ползването на дворното място се създават от ищцата, поради
което не дължат разноски в това производство.
С отговора се настоява съдът да задължи ищцата да представи
Нотариално заверените декларации, посочени в издаденото разрешение за
строеж - per. № 4184/07.07.2020г. и № 4489/12.10.2020г., както и Технически
проект № 9/29.10.2020г. в цялост.
В същия смисъл депозира отговор и ответницата М. Г. Т.. Сочи, че
правата и в съсобствеността са установени по съдебен път и по силата на
Съдебно решение№ 51/28.04.2010г. по гр.д№ 3738/2009г. на РС Д. и
2
Решение№ 21/31.01.2012г. по в.гр.д№ 766/2011г. на ОС Д. е признато за
установено по отношение на ответника Х.А.П. и П.И.П., че М. Г. Т. притежава
49кв.м. в идеална част от поземления имот с идентифиатор 1009 по КК на
гр.Д. и ½ ид.част от апартамент на І ви жилищен етаж. Настоява за
разпределение ползването съобразно дяловото участие в съсобствеността и
при осигурен подход от улицата.
Д.кият районен съд,като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна:
Съгласно нот.акт № 26, том XXVII, вх. per. № 9973, дело 3914 от
05.10.2011 год. на Служба по вписванията гр. Д., ищцата Н. М. е призната за
собственик въз основа на документи на 98кв.м. в идеална част от поземлен
имот с идентификатор № *** по КК на гр. Д., целия с площ от 193 кв.м., с
административен адрес ***, с трайно предназначение на територията -
урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10м/, ведно
с построения в имота самостоятелен обект в сграда, с идентификатор №
***.1.3, представляващ апартамент№3, на втори етаж, със застроена площ от
78кв.м., ведно с прилежащи избено помещение № 3 с площ от 39.70 кв.м. и
таванско помещение със самостоятелно вътрешно стълбище със ЗП 17.14кв.м,
както и сграда с идентификатор № ***.3, представляваща постройка на
допълващото застрояване с площ от 10 кв.м.
Ответникът П. Р. е собственик на 49 кв.м. в идеални части от имота,
съгласно нот.акт № 9,том XXV, дело № 5441, вх.рег. № 10988 от 23.09.2004
год. на Служба по вписванията гр. Д., ведно с построеното в имота
самостоятелно жилище на първи етаж със застроена площ от 41,38кв.м., ведно
с изба от 26,64кв.м.
Ответникът М. Т. е собственик на 49 кв.м. в идеални части от имота,
съгласно нот.акт № 12, том XXVI, дело № 10188/1997 год., както и на 1/2ид.ч
от апартамент на първия жилищен етаж, 1/2ид.ч от изба и общи части.
Не е спорно за страните, че по силата на съдебна спогодба постигната и
одобрена по гр. дело № 2584 по описа за 2018 г. на Районен съд – Д., имотът
на първи жилищен етаж в процесната сграда е поделен между П. Р. и М. Т. ,
като в дял на П. Р. е възложен самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***.1.1, във вътрешната част на сградата с площ от 43.29 кв.м., ведно с
прилежащ склад с площ 27.00 кв.м. и съответните идеални части от общите
части на сградата, а на М. Г. самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***.1.2, разположен във частта от сградата към улицата, с площ от 41.86
кв.м., ведно с прилежащ склад с площ 28,64 кв.м. и съответните идеални
части от общите части на сградата.
Съгласно представената скица№ С-640/10.08.2011г. от ПУП –ПРЗ на
гр.Д., за поземлен имот с идентификатор*** е предвидено УПИ ХV, кв.1240.
По искане на ищцата е изготвен технически проект за пристройка за
осугряване достъп до втори етаж в УПИ XV, кв. 1240 по плана на ***. Този
проект е одобрен и съответно издадено разрешение за
строеж№207/05.11.2020г. на стълбищна клетка в североизточната част на
имота, като отстои на 0,28 м от източната вътрешна граница на имота и на
0,25 м. от северната вътрешна граница.
По делото е изготвена и приета съдебно -техническа експертиза и
допълнителна такава. Вещото лице арх.А. Д. проследява регулационния
статут на поземления имот, както и законност на строителството в него.
Видно от експертизата, с ПУП-ЗРП, одобрен със Заповед №
3
928/29.07.1988 г. на Кмета на Община гр. Д., ПИ *** и ПИ *** по КК на гр.Д.
са включени в УПИ I, кв.16, с отреден за „жилищно строителство и
обществено хранене”, посочени в плана с номера ***.
В ПИ *** по КК на гр.Д. е изградена сграда на два етажа, полуподземен
етаж, зает от складови помещения и използваемо подпокривно пространство.
На първия етаж са обособени две жилища, всяко със самостоятелен вход от
дворното пространство, а достъпа до втория етаж достъпа е по външна
двураменна стълба. Поради несъответствието на стълбата с изискванията за
безопасност, съгласно чл. 99 ал.2 от Наредба 7 за правила и норми за
устройство на отделните видове територии, а именно: „външни стълби се
допускат към еднофамилни жилищни сгради и вили”, е допуснато
проектиране на пристройка - стълбище за осигуряване достъп до жилището
на втория етаж, разположена на мястото на съществуващата външна стълба.
Съгласно одобрената проектна документация, застроената площ на
пристройката е 7.7 m2, а разгънатата застроена площ - 15.40 m2. Поради това,
че е пристройката се затваря достъпа към дворното пространство, северно ог
сградата, с проекта е предвидена врата към него през сгьлбищната клетка, с
цел осигуряване достъп до тази част от имота и на останалите съсобственици.
Жилищната сграда е изградена с разрешение за строеж № 21 от 1962
година по одобрен архитектурен проект на името на П.Н.П.. През 2000 год.,
видно от удостоверение № 94Н-00-651/28.11.2019г. издадено от Община гр.
Д., с разрешение за строеж № 407/ 12.10.2000 год. на името на Н. Д. М. е
извършен строеж „Вътрешно преустройство и ремонт на покривна
конструкция - ЗП етаж 78 m2; ЗП таванско помещение 67.30 m2; ЗП вътр.
стълба 17.14м2. Освен основната сграда, съгласно данните от КККР, в имота
е отразена и сграда с КИН ***.2, с площ 7м2, и предназначение „постройка на
допълващото застрояване“, а непосредствено до уличната регулация, на
нивото на полувкопаният приземен етаж съществува друга постройка на
допълващо застрояване, като и за двата обекта не са установени строителни
книжа. Ситуирането на проектното стълбище и съществуващото външно
стълбище съвпадат, като в южна посока новото стълбище е с по-малък
размер.
Вещото лице установява, че Разрешение за строеж № 207/05.11.2020г. е
издадено на основание чл.183 ал.4 от ЗУТ, а именно: „За издаване на
разрешение за нов строеж, съответно за надстрояване или за пристрояване в
съсобствен имот, предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване не
се изисква съгласие от останалите съсобственици в случаите, когаго те са
реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в
имота”. Имотът е отреден за ниско етажно жилищно застрояване. Жилищата,
разположени на първи етаж на сградата имат самостоятелни входове със
нормални подходи от дворното пространство. За разлика от тях, жилището
разположено на втори жилищен етаж няма осигурен законосъобразен и
безопасен достъп. Новопроектираното стълбище за обслужване на част от
съществуващата сграда може да бъде разрешено не само на основание по чл.
183 ал.4 от ЗУТ, а така също и на основание чл.50, т.1 а) от ЗУТ (двуетажна
пристройка към законно изградена сграда, ...до 30 кв.м на всеки етаж) - като
временно строителство до реализиране на основното застрояване в имота -
триетажна жилищна сграда, или надстрояване на съществуващата с още един
етаж. В заключение: и по двата посочени законови варианта, наличие на
декларация за съгласие или отстъпено право на строеж от съсобствениците,
като условие за разрешаване строителството, законодателя не е предвидил.
4
Съгласно представените документи за собственост свободната дворна
площ вещото лице разпределя, както следва: за ищцата 51.80 кв.м, а за всеки
от ответниците - по 25.90 кв.м. Според разположението на подходите и
квотите на собственост, правото на ползване може да се разпредели
самостоятелно за ищцата и съвместно за другите двама съсобственици. На
лист 157 от делото е изготвена мащабна схема, в която е обзначен с червен
цвят терена, който да се ползва от ищцата с площ от 52кв.м. и със зелен цвят
терена, който да се ползва от ответниците съвместно, с площ от 51,60кв.м.
С допълнителна експертиза вещото лице изготвя мащабна схема за
разпределение на ползването /Приложение 1/, в предвид представените по
делото документи за собственост. В резултат от използваните точни графични
данни и необходимостта от осигуряване на зона за преминаване с минимална
ширина от 1,10м, в дял на ищцата се обособяват 55кв.м и по 25кв.м за всеки
от ответниците. /Приложение 1 към допълнително заключение/. В случая в
дела на ищцата Н. М., обозначен на скицата в кафяв цвят, остава (без да се
приспада) площта на обслужващото нейния дял стълбище.
Експертизата разпределя частта от поземления имот с площ от 25кв.м.,
оцветен в жълт цвят на собственика на самостоятелен обект с идентификатор
***.1.1.
Частта от поземления имот с площ от 25кв.м., оцветен в зелен цвят се
разпределя за ползване на собственика на самостоятелен обект с
идентификатор ***.1.2.
В обясненията си в открито заседание сочи, че физически за да се
осъществи ползването съгласно изготвения проект може да се обособят
отделни входове от улицата за всеки от дяловете, което значи изграждане на
още два входа/ портички/, тъй като един е наличен и попада в зоната
оцветена в зелен цвят. От градоустройствена гледна точка не се изискват
допълнителни разрешения за да се извършат такива действия, доколкото
следва да се изградят само стълби за подход към съответната разпредЕ. част
заради денивелацията на дворното място спрямо нивото на улицата.
Вещото лице сочи, че наличната септична яма не отговаря на
съвременните изисквания за поставяне на помпа при денивелация на терена.
В съдебно заседание ищцата изразява готовност да си изгради
самостоятелна портичка откъм улицата.
Не е спорно за страните обстоятелството, че общия водомер за цялата
сграда се намира в шахта,разпложена в зоната оцветена в зелен цвят.
В пледоариите по същество ответниците настояват отхвърляне на
исковете за разпределяне ползването на съсобствения недвижим имот с
доводи, че предложените от вещото лице варианти предполагат извършване
промени в имота. Голямата денивелация препятства изграждането на
самостоятелен подход към имотите за трите страни.
С молба вх.№ 11540/05.07.2022г. ищцата Н. М., чрез надлежно
упълномощен адвокат, уведомява съда, че след извършена справка в Служба
по вписвания Д. е установила, че с нот.акт №156, том ХІ, дв.вх.рег.№
4256/27.05.22г. е извършена продажба на самостоятения обект, собственост на
П. и М. Р.и в полза на трето лице.
С определение№ 2013/22.08.2022г., по искане на ищцата съдът е
конституирал като трето лице за участие в производството Г. К. С. с ЕГН
**********. Служебно изискан от съда е препис от нот.акт № 124, том
2/дело№ 233/27.05.2022г. по описа на нотариус рег.№ 653 в НК. Актът
обективира договор за покупко-продажба, сключен между ответниците П. П.
5
Р., с ЕГН *** и М. Д. Р. с ЕГН ********** от една страна като продавачи и Г.
К. С. с ЕГН **********, като купувач, като предмет на сделката е
самостоятелно жилище на първи етаж със застроена площ от 43,29кв.м., с
идентификатор ***.1.1, ведно с прилежащ склад от 27кв.м., ведно с
припадащите се общи части от сградата и ПИ с площ 49 кв.м. в идеални части
от имот с идентификатор ***.
Във връзка с изясняване въпроса относно подхода до прилежащия склад
на жилището с идентификатор ***.1.1, както и с оглед изясняване статута на
наличната в имота водомерна шахта е допусната повторна съдебно-
геодезическа експертиза. На повторната експертиза е поставена задача даде
варианти на разпределение ползването в имота при съобразяване подходите
на отделните жилище, водомерната шахта в случай, че е обща част, както и
денивелацията в имота.
Вещото лице е извършило контролни измервания в имот КН*** по КК на гр.
Д. - Приложение № 8. В присъствието на ищцата и на представител на
ответницата М. Т., е извършен оглед на съществуващата водомерна шахта,
разпределението на входовете в сградата и достъпа до всеки от тях. Огледан е
и водомера в жилището на ищцата Н. М.. По данни на ищцата третият
водомер - на ответника Г. С. е в сервизно помещение, до което няма пряк
достъп.
От огледа на жилищната сграда се установява, че тримата
съсобственици ползват общо 6 входа - по два от тримата съсобственици -
Приложение № 7. Входа към килера на Г. С. в приложението е показан като
„вход 3“, над който на фасадата на сградата е монтиран сенник с височина
1.98 м. над терена.
По границата на имота с ул. „**“ в югозападната част е изграден склад,
с височина до котата на улицата, който се ползва от ответницата М. Г. и
масивен постамент на вече премахната сграда на ищцата Н. М. в
югоизточната част на имота, с височина до котата на улицата.
Измерената ширина на подхода към имота на Н. М. пред вход № 3 на Г.
С. е 1.43 м.
Общо установената свободна площ за разпределение между съсобствениците
е 105 кв.м.
След заснемане на водомерната шахта и полученото предписание от
ВиК АД гр. Д. от 30.01.2023г. за доизграждането и с размери 1.20/1.20 м,
шахтата е отразена в плана за разпределение с тези размери - Приложение №
7.
От прегледа на измерванията представени в Приложение № 8 се вижда,
че средната надморска височина на теренните точки по ул. „**“ с номера от
** е 199 м„ а средната надморска височина на терена в имота е 198 м. Тази
разлика от около 1 метър денивелация на терена налага влизането в имота да
се осъществява посредством стълбище при подходи № I и № II.
В резултат от гореизброените проверки и измервания и съобразявайки
се с правото на собственост в имота, вещото лице е разработило вариант за
ползване на свободната площ от 105 кв. м. от съсобствениците - Приложение
№ 7 от заключението.
Разпределението на общата част от имота е следното:
В Приложение № 7 е показано в цветове и щрихи ползването в имота,
разпределено на 6 зони, от които зона № 2 с площ 7 кв.м. е обща за тримата
съсобственици и осигурява достъп до водомерната шахта, в която ще бъде
поставен общият водомер, а зона № 4 с площ 10 кв.м. е обща за ищцата Н. М.
6
и ответника Г. С., осигуряваща му достъп до сервизното помещение.
Останалите зони са за индивидуално ползване от съсобствениците.
Така начина на ползване на свободната площ от 105 кв.м. в имота,
съобразно квотите им в съсобствеността е следната:
1. Н. М. ползва самостоятелен подход № I от ул. „**“, самостоятелна
площ за преминаване зони № 6 и № 5 с обща площ 45 кв.м.; 1/2 от общата
площ за преминаване пред вход № 3 от 5 кв.м. и 1/3 от общата площ на зона
№ 2 на водомерната шахта с площ 2.33 кв.м. Общо опредЕ.та за ползване
площ е 52.33 кв.м.
2. М. Г. ползва подход № II, самостоятелна зона № 1 с площ 24 кв.м. и
1/3 от общата площ на зона № 2 на водомерната шахта с площ 2.33 кв.м.
Общо опредЕ.та и за ползване площ е 26.33 кв.м.
3. Г. С. ползва подход № II от ул. „**“, самостоятелна площ за
преминаване зона № 3 с обща площ 19 кв.м.; 1/2 от общата площ за
преминаване пред вход № 3 от 5 кв.м. и 1/3 от общата площ на зона № 2 на
водомерната шахта с площ 2.33 кв.м. Общо опредЕ.та за ползване площ е
26.33 кв.м.
Вещото лице дава и втори вариант на разпределение на ползването в
случай, че не е възможно обособяването на зони за ползване на всеки от
самостоятелните обекти, в който са обособени за ползване зона за ищцата и
зона за обектите на ответниците.
В хода на производството са събрани доказателства, че собственикът на
самостоятелен обект с идентификатор ***.1.1 е извършил последваща
продажба на жилището и идеалните части от поземления имот на трето лице-
М.И.П..
В открито съдебно заседание от 23.01.2023г. е представен от ищцата
препис от нотариалния акт№ 37, том 4, рег.№ 6090/30.09.2022г. за
извършената продажба на имот с идентификатор ***.1.1 от Г. К. С. и
съпругата му Е. И. С.а в полза на купувача М.И.П.. Съдът е съобразил
разпоредбата на чл.226 ал.1 и 2 от ГПК и е продължил делото при участието
на първоначалните страни.
При така изложената фактическа обстановка, подкрепена от
сочените писмени доказателства, се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС. В случая е
възникнала етажна собственост по отношение на сградата с идентификатор
***.1. Съгласно разпоредбата на чл.38 от ЗС дворното място е обща част към
етажната собственост, в случаите, когато всички етажни собственици са
съсобственици и на дворното място.
На първо място съдът следва да обсъди приложима ли е разпоредбата на
чл.226 ал.1 от ГПК в производството по разпределение ползването на
съсобствен имот, с оглед извършеното уведомяване за прехвърлителна сделка
в хода на настоящото производство от единия съсобственик.
Съгласно разпоредбата на чл.226 ал.1 от ГПК, при прехвърляне на
спорното право в хода на висящо производство, делото продължава между
първоначалните страни. Смисълът на тази разпоредба е да гарантира
процесална икономия и осуети злоупотреба с права и шиканиране на вече
висящо съдебно производство.
Производството по чл.32,ал.2 ЗС не е исково, а е спорно производство
за съдебна аднистрация на гражданските правоотношения между
съсобствениците по повод ползването и управлението на общата вещ.
Производствата за спорна съдебна администрация на граждански
7
правоотношения не са регламентирани в ГПК, поради това, доколкото в
други закони няма особени процесуални норми за тях и доколкото самата
специфика на съответното производство не налага друго, по отношение на
тези производства се прилагат процесуалните правила на общия исков
процес; Характерът и целта на производството по чл.32,ал.2 ЗС не налагат
отклонение от процесуалните правила на общия исков процес. В това
производство всички съсобственици са необходими другари. Решението по
този иск няма да бъде непротивопоставимо на неучаствалия „нов”
съсобственик именно, доколкото разпределението на ползването на
съсобствен имот е в известен смисъл тежест, ограничение за ползване на
целия имот и продавача трябва да уведоми правоприемника си за висящото
производство, който евентуално да реализира правата си по чл.226 ал.2 от
ГПК да встъпи или да бъде привлечен в процеса, да замести праводателя си и
пр. Ако стария собственик не е сторил това, то той евентуално може да носи
отговорност за обезщетяване на правоприемника си в случай. В този смисъл
Решение№1519/10.06.2005г. по гр.д№ 2067/2004г. на ВКС, ІV г.о., Решение
№203/14.10.2013г. по гр.д.№ 2828/2013г. на ВКС, постановено по реда на
чл.290 от ГПК .
Съгласно т. 12 от ТР № 13/2012 г., ОСГК на ВКС в производството за
разпределение ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът е
длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на
страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват
потестативни права. Целта на производството е да се замести решението на
мнозинството (липсващо такова или вредно за общата вещ), чрез постановено
от съда разпределяне на ползването, което да е съобразено в най-пълна степен
с действителните права на страните в съсобствеността, и което да дава
възможност на съсобствениците за най-целесъобразно използване на вещта. В
това производство съдът във всички случаи изследва дали е налице
съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността.
Настоящият състав приема, че в процесната сграда понастоящем са
обособени три самостоятелни обекта като всеки от тях реално принадлежи
на отделен собственик. Няма спор за размера на идеалните части на всеки от
съсобствениците в поземления имот, в който е изградената общата сграда.
Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са
главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби. Ето
защо и с решението си съдът следва да съобрази необходимостта от
осигуряване на достъп на страните до водомерната шахта, находяща се в
дворното място, по отношение на която вещото лице по повторната СТЕ е
установило, че следва да служи за монтиране на общ водомер, доколкото
последният също се явява обща част по смисъла на закона.
При преценка на изготвените по делото експертни заключения,
настоящия съд намира разпределението по приложение № 7 към експертизата
на в.л. **. Б. за най-целесъобразно, тъй като е съобразен с правото на
собственост на страните върху имота и достъпа до самостоятелните обекти и
обслужващите ги помещения, които са индивидуална собственост, както и
предвиждат достъп на съсобствениците в имота до общата водомерна шахта.
Разположението на шахтата,която също е послужила като довод за да се
оспорва иска е съобразено също от експерта, както и подстъпа до
обслужващото помещение до имот с идентификатор ***.1.1.. Отчетена е
денивелацията на терена, като е предвидено единствено ищцата Н. М. да
8
изгради портичка в оградата, осигуряваща собствен достъп до разпределения
и за ползване терен и няколко стъпала, които да сведат подхода до по-
ниското ниво на терена. Вещото лице арх.Д. по първата назначена експертиза
коментира в обясненията си в открито заседани, че от градоустройствена
гледна точка не се изискват допълнителни разрешения за да се извършат
действия по отваряне на портичка, доколкото следва да се изградят само
стълби за подход към съответната разпредЕ. част заради денивелацията на
дворното място спрямо нивото на улицата.
Самата ищца е заявила съгласие да извърши за своя сметка тази
дейност, тъй като достъпа именно до нейната зона ще се осъществява от
допълнителната портичка.
По въпроса за разноските:
В производство по разпределение ползването на съсобствен имот
страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени
такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи,
съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно
заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да
останат за всяка страна в обема, в който са направени. Това разрешение
следва от характера на производството по чл.32, ал.2 ЗС, представляващо
спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат
да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е
вредно за вещта. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в
първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско
възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни
възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността.
При обжалване отговорността за разноски се разпределя по общите
правила и се понася от страната, чиято жалба е отхвърлена или срещу която
жалбата е уважена, освен когато ответната по жалбата страна не е дала повод
за обжалването и признае основателността му, в който случай и при
обжалването разноските се разпределят както в първоинстанционното
производство- решение № 275/30.10.2012 г. по гр.д. № 444/2012 г., ВКС, ІІ
г.о.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответниците, че ищцата
единствено дала повод за образуване на производството, тъй като еднолично
ползвала цялото място. „Невъзможността /същественото затруднение/ за
вземане на решение по чл. 32, ал. 1 ЗС може да се дължи на липса на правни
и/или технически познания, които често са необходими, за да се извърши
законосъобразно и целесъобразно разпределение, с оглед вида и естеството на
вещта, броя на съсобствениците и други особености, които затрудняват или
правят невъзможно едновременното ползване на вещта от всички
съсобственици според правата им, което може да наложи образуване на
множество реални дялове за ползване, последователно ползване във времето
и/или заплащане на обезщетения вместо ползване и пр. Поради това се налага
разбирането, че самото сезиране на съда по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС сочи
невъзможността да се образува мнозинство и прави допустимо във всички
случаи искането за разпределение ползването по съдебен ред.“ В процесната
сграда са обособени три самостоятелни обекта, усложнена е възможността за
еднолично ползване на реални части поради малката незастроена площ, с
оглед спецификата на терена, разположението на шахтата и подхода към
склада на имота 1, попадащ на пътеката към имот 3, денивелацията,
необходимостта от почистване на снега през зимния период от терена,
9
представляващ проход към имот 3, определено са фактори, които обосновават
необходимостта от намесата на съда.
В конкретния случай държавната такса от 25лв. е заплатена от ищцата.
Освен това последната е внесла 429лв. за експертизата на в.л. А. Д..
Разноските за експертизата на в.л. Е. Д. не следва да се вземат предвид,
доколкото е напарвен отвод и приет от съда поради несъобразеното от ищеца
обстоятелство, че именно от това вещо лице е изготвен и проекта за
изграждане на стълбищната клетка за етажа на ищцата.
От общо сторените разноски от ищцата Н. М. в размер на 479лв., на
нейното участие в съсобствеността в поземлен имот с идентификатор ***
отговаря сумата от 239,50лв., а за ответниците П. Р. и М. Г.- по 119,75лв.
Именно последната сума всеки от ответниците следва да възстанови на
ищцата М..
От бюджета на съда е изплатена сумата от 335лв. на вещото лице **.Б.,
доколкото ищцата е отказала да внесе разноски по необходимата за
изясняване на спора експертиза, но не оттегля иска си. Тази сума следва да се
разпредели между страните в производството на посочения принцип, като за
ищцата Н. М. се припадат разноски в размер на 167,50лв., а за ответниците П.
Р. и М. Г.- по 83,75лв. Така определените разноски страните следва да
заплатят на РС Д..
Мотивиран от горното Д.кият районен съд
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на поземлен имот с идентификатор № *** по
КК на гр. Д., с площ от 193 кв.м., с административен адрес ***, за който по
ПУП –ПРЗ на гр.Д., е предвидено УПИ ХV, кв.1240., съгл. заключение вх. №
2271/06.02.2023г. на **. К. Б., приложение № 7 /л.262 от кориците на
делото/между съсобствениците на поземления имот, както следва:
-за Н. Д. М., ЕГН **********, собственик на самостоятелен обект с
идентификатор ***.1.3 по КК на гр.Д., се предоставя за ползване част от
поземлен имот с идентификатор ***, защрихована с червен цвят на скица
Приложение№7, зона 5 и 6, с подход I откъм улица „ ***“.
-за П. П. Р., с ЕГН *** и М. Д. Р. с ЕГН **********, притежаващи към
дадатата на подаване на исковата молба изключителна собственост върху
самостоятелен обект с идентификатор ***.1.1 по КК на гр.Д., се предоставя за
ползване част от поземлен имот с идентификатор ***, защрихована с жълт
цвят на скица Приложение№7, зона 3, с подход II откъм улица „ ***“.
-за М. Г. Т., с ЕГН **********, притежаваща изключителна собственост
върху самостоятелен обект с идентификатор ***.1.2 по КК на гр.Д., се
предоставя за ползване част от поземлен имот с идентификатор ***,
защрихована със син цвят на скица Приложение№7, зона 1, с подход II откъм
улица „ ***“..
-за собствениците на имот с идентификатор ***.1.3 по КК на гр.Д.- Н.
Д. М., ЕГН ********** и на имот с идентификатор ***.1.1 по КК на гр.Д. - П.
П. Р., с ЕГН *** и М. Д. Р. с ЕГН ********** се предоставя за общо ползване
част от поземления имот защрихован в черно- бяло на скица Приложение№7,
зона 4.
-За всички съсобственици в имот ***, се предоставя за общо ползване
част от поземлен имот с идентификатор ***, защрихована със зелен цвят на
10
скица Приложение№7, представляваща зона 2.
ОБЯВЯВА скица Приложение№ 7 към заключението на вещото лице К.
Б., депозирано в РС Д. вх. № 2271/6.02.2023г. - на л. 262 от делото, ведно с
координатен регистър на заснетите точки в ПИ *** по КК на гр.Д.- на л. 264
за неразделна част от решението.
ОСЪЖДА П. П. Р., с ЕГН *** и М. Д. Р. с ЕГН **********, да заплатят
на Н. Д. М., ЕГН ********** сумата от 119,75лв., представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА М. Г. Т., с ЕГН **********, да заплати на Н. Д. М., ЕГН
********** сумата от 119,75лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА П. П. Р., с ЕГН *** и М. Д. Р. с ЕГН **********, да заплатят
по сметка на РС Д. сумата от 83,75лв., представляваща розноски заплатени от
бюджетана съда.
ОСЪЖДА М. Г. Т., с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС Д.
сумата от 83,75лв., представляваща розноски заплатени от бюджетана съда.
ОСЪЖДА Н. Д. М., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС Д.
сумата от 167,50лв., представляваща разноски заплатени от бюджета на съда.
Производството е проведено с участието на трето лице Г. К. С. с ЕГН
**********. Решението обвързва всички последващи преобретатели на
процесните самостоятелни обекти и идеални части от поземления имот.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Д.ки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.: _______________________
11