РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Смолян, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20225440100879 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 178, ал.1, т.3 във вр. с чл. 187 ЗМВР.
Делото е образувано по постъпила искова молба от А. Р. Я. ЕГН **********, адрес:
* при *, с адрес: *, представлявана от *, с предявени осъдителни искове, по които
претендира ответникът да му заплати 1) сумата от 2 000,00 лева - главница, представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд /нощен
труд/, при сумарно изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, за времето 23.12.2019 г. до 08.09.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата след тази дата, до датата на окончателното плащане на
задължението; 2) сумата от 250,00 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху
дължимата сума за допълнителния труд, считано от първо число от месеца, следващ
тримесечния период, за който се дължи съответното допълнително трудовото
възнаграждение до датата на предявяване на иска.
Ищецът твърди, че е държавен служител в МВР – * *. Излага, че предвид характера
на заеманата от него длъжност полага труд на смени при 24 часов режима на работа,
съгласно графици при сумарно отчитане на отработеното време за всяко тримесечие, без
часовете положен от него нощен труд да се преобразуват в дневни, съответно да му се
изплаща следващото му се допълнително трудово възнаграждение. Твърди,че положения от
него нощен труд за процесния период възлиза на над 1 704 часа нощен труд, който при
преизчисляването му с коефициент 1,143 възлиза на над 1940 часа дневен труд. Този труд не
е преобразуван, а разликата не е начислявана и изплатена.
1
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
исковете. Излагат се съображения, че ЗМВР е специален закон и общото трудово
законодателство не е приложимо. Според ответника НСОРЗ се прилага за работници и
служители по трудово правоотношение, като нито в ЗДС, нито в ЗМВР има препращане към
нормите на КТ. Счита, че ищецът е държавен служител и неговото служебно
правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Няма основание да се приложи общата
разпоредба за структурата и организацията за работната заплата, а единствено специалната
разпоредба на чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР и издадената Наредба в изпълнение на същия
закон. Освен това, в ЗМВР е разграничен нощния от извънредния труд, допълнителното
възнаграждение за тях се изплащат по различен ред и размера им е регламентиран в
различни нормативни актове. Ответникът сочи, че положеният от ищеца нощен труд е
правилно отчетен и правилно е определено допълнителното възнаграждение и е заплатено.
Намира претенцията за лихва се явява неоснователна, предвид изложените доводи за
неоснователност на главния иск.
В с.з. ищецът, редовно призован, не се явява. Вместо него исковете се поддържат от
пълномощника му адв.*.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в с.з. От гл.юрисконсулт *
е постъпила писмена защита, но след приключване на с.з. по делото, поради което тя не се
взема предвид от съда.
След преценка на изложеното от страните в исковата молба и отговора, на
становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
По делото няма спор, а и от писмените доказателства се установява,че ищецът
работи при ответника по служебно правоотношение, като заема длъжността * *, което
служебно правоотношение не е прекратено.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ, която не е
оспорена от страните, се установява, че за периода от 23.12.2019 г. до 08.09.2022г., ищецът е
отработил общо 180 нощни смени и съответно е положил общо 1436 часа нощен труд.
Съгласно методологията по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, като се преизчисляват с
коефициент 1,143. При направените изчисления, положените 1436 часа нощен труд,
приравнени към дневни часове, са общо в размер на 1642 часа, като в т.ч. 1413 ч са
положени в работни дни, а 229 ч. в дни на официални празници. Общата сума на
неначислените и неизплатените възнаграждения за положен нощен труд за процесния
период е в размер на 2128,40 лв. Размерът на законната лихва върху дължимата сума за
извънреден труд подробно е описана в таблица Приложение 1, като общата сума е в размера
на 255,55 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
2
Разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР предвижда, че брутното месечно възнаграждение
на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР предвижда, че нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5- дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното
време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между
22,00 и 6,00 ч. Според ал.3 на същата разпоредба работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период.
Съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност
на работното време през нощта по ал. 1. В ал.7 на чл.187 от ЗМВР е предвидено, че работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период.
Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. В чл.187, ал.10 от ЗМВР е регламентирано, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
С издадените Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015
г., и Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016 г. се предвижда работа на смени с полагане на труд
през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24- часов период. След
посочените Наредби са издадени Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018 г. за условията и реда за
изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч.,
за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на
специфични служебни дейности, като с последната се отменя Наредба № 8121з-1059 от
26.09.2019 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на
държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч.,
за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Според
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /в сила от 19.08.2014 г.
до 02.08.2016 г. / при сумирано отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143
на общия брой часове положен труд между 22. 00ч. и 6. 00ч. за отчетния период. В
издадените впоследствие Наредби след отмяната на цитираните Наредба от 2015г., както и
от 2016г. в частта на посочените разпоредби в Решение №16766/10.12.2019 г. по адм.д №
8601/2019 г. на ВАС и предвид това, че с Наредбата по чл.187, ал.10 от ЗМВР не е посочен
3
коефициента за отчитане на нощния труд, именно защото ЗМВР препраща към Кодекса на
труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, то следва
отношенията между страните да се уреждат от цитираната Наредба от 2014г., която в чл. 31,
ал. 2 предвижда правилото за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0. 143.
Съгласно чл.188, ал.2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето от 22
и 6 часа се ползват със специалната закрила на Кодекса на труда по отношение
разпоредбите, отнасящи се за нощния труд и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, като подзаконов нормативен акт, издаден за приложението на КТ. В ал.2
на чл.9 от цитираната Наредба за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Поради това, положения от ищеца нощен труд подлежи на
възмездяване чрез преизчисляване с коефициент 1,143 за процесния период. Ако се изключи
приложението на правилата на КТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове с оглед горните доводи, би довело до различно прилагане на правилата, касаещи
извънредния труд спрямо държавния служител в МВР и спрямо работниците и служителите,
чиито правоотношения се уреждат от правните норми на Кодекса на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл минималните и максималните размери на основните
заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5,
както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат
да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Тези изводи не противоречат и на постановеното Решение от 24.02.2022г. на съда на
ЕС по дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от РС- Луковит по дело със
същия предмет на спора. С това решение не се отговаря конкретно на основния спорен по
настоящето дело въпрос относно приложимостта на общата правна уредба на трудовите
правоотношения и в правоотношенията с държавните служители в МВР, доколкото в
обхвата на компетентността на СЕС са включени общностните норми и вътрешноправните
разпоредби, които съдържат такива норми, а не националното право и функцията на този
съд е не да тълкува националните правни норми. Независимо от това следва да се подчертае,
че съдът на ЕС е достигнал до същите правни изводи, въз основа на които по-голяма част от
българските съдилища (в това число и ОС Смолян –например решение №179/19.05.2022 г.
по в.гр.д.№337 по описа за 2021 г.) до този момент са постановили решенията си, а именно:
че чл.8 и чл.12,б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от
04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се
тълкува в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите е пократка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на тези работници
трябва да има други мерки за защита, под формата на продължителност на работното време,
4
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. Посочено е, че Директива 2003/88/ЕО
макар да не налага да се приеме особена норма, която специфично да урежда нормалната и
пределна продължителност на нощния труд, задължава държавите-членки да следят да е
гарантирано спазването на принципа за защита на безопасността и здравето на
работниците,като в полза на полагащите нощен труд работници да има други мерки за
защита. Както е установено по делото и в натрупана съдебна практика в ЗМВР такива мерки
не са предвидени поради липсата на изрична регламентация за възможността положения
труд да бъде адекватно възмезден. В тази връзка сочените от процесуалния представител на
въззивника "компенсационни механизми“ като това, че служителите, които са първа
категория труд ползват привилегиите по чл.69 от КСО, че имат 30 дни платен годишен
отпуск и за всяка прослужена година получават по 1 ден допълнително до достигане на 40
дни годишен отпуск, че получават обезщетения при прекратяване на служебното
правоотношение, че получават допълнително възнаграждение за прослужено време, че имат
по-благоприятен режим за заплащане на извънредния труд, че имат право на почивки в
работния ден, на междудневна, междуседмична и почивка в празнични дни, че получават
допълнително възнаграждение за храна и ободряващи напитки, не може да се приеме, че
представляват допълнителна защита или обезщетение по смисъла на Директивата и
решението на СЕС по преюдициалното запитване. Тези придобивки ползват всички
държавни служители на МВР, а не само полагащи нощен труд, поради което на тях не може
да се придава качеството на обезщетение, след като не са насочени специално към
категорията служители, полагащи нощен труд, нито пък се предоставят поради и съобразно
продължителността на труда им през нощта. Следователно с оглед даденото в решението на
СЕС разрешение нощният труд на служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР следва да бъде
обезщетяван, но в специалния ЗМВР и наредбите по неговото прилагане не е предвидено
такова обезщетение, което да компенсира своеобразната тежест на нощния труд, нито пък
има методология за изчисление на такова обезщетение, каквато е имало в отменената
Наредба от 2014г.
Изводите на съда не се променят и от възприетото в т.2 от посоченото решение на
СЕС, според което чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва
да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор
да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий ,т.е е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съизмерима с тази цел. В мотивите на решението се приема, че липсата на механизъм в
посочените Наредби за преобразуване на нощните часове в дневни се обяснява със
съображения от правен и икономически характер, но подобен аргумент не може да се
приеме, тъй като такива съображения от икономически, политически, социален или
демографски порядък сами по себе си не представляват цел от общ интерес. В решението на
СЕС е посочено, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика
5
в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд
въвеждат по отношение на различните категории работници, намиращи се в сходно
положение би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай
националния съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед
на текста и целта на съответната разпоредба от първичното право, като вземе предвид
цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да
гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел.
По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения през исковия период
нощен труд в установения от експертизата размер.
Предвид изложените съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд
за периода 23.12.2019 г. – 08.09.2022 г., получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в
изчисления от вещото лице размер от 2 128,40 лв., в какъвто размер е и исковата претенция,
съобразно допуснатото в с.з. от 09.01.2023г. изменение на размера на предявените искове
под формата на увеличение.
Аксесорният иск за мораторна лихва за забава , считано от всяко 1-во число на
месеца, следващ тримесечния период до датата на предявяване на иска-08.09.2022г., също
следва да се уважи в претендирания от ищеца размер от 255,55 лв, съобразно допуснато
изменение на иска.
Върху главницата следва да се присъди и законната лихва от датата на предявяване
на иска-08.09.2022г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото, на осн.чл.80 във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по водене на делото в размер на 450,00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Следва на осн.чл.78 ал.6 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на
РС-Смолян ДТ върху уважените искове в размер на 135,14 лв. и разноски за вещо лице в
размер 120,00лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *, ул.*, представлявана от директора, да заплати на А. Р. Я. ЕГН
**********, адрес: *, сумата от 2 128,40 лв., представляваща дължимото допълнително
възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 23.12.2019 г. –08.09.2022г,
получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент
1,143, сумата от 255,55 лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от 1-во
число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи възнаграждението до
6
датата на предявяване на иска-08.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска-08.09.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА *, ул.*, представлявана от директора да заплати на А. Р. Я. разноски по
водене на делото в размер на 450,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА *, ул.*, представлявана от директора да заплати по сметка на СмРС ДТ
върху уважените искове в размер на 135,14 лв., както и разноски за експертиза в размер на
120,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7