ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2056
Варна, 19.07.2023 г.
Административният съд - Варна - XXIX състав, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
сложи на разглеждане административно дело № 20237050701612 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК.
Образувано е във връзка с искане за спиране предварителното изпълнение, включено в жалбата от „МОДУЛ“ ЕООД, ЕИК *********, с управител М. Р. М., чрез адв. Р. Р. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0851-000152/05.05.2023 г. издадена от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Добрич, с която е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията за срок от 185 дни на пътно превозно средство л.а. „Ситроен С3“ със СРМПС № ********* и регистрационни табели с номер В 7095 ТК.
Жалбоподателят е изложил, че предварителното изпълнение на заповедта ще му нанесе значителни и трудно поправими вреди, тъй като в летния сезон, който е с най – голям брой туристи, респективно приходи ще бъде лишен от възможността да ползва автомобила. В случая жалбоподателя е направил проверка за правоспособността да управлява моторно превозно средство на лицето, на което отдава автомобила под наем. Последващото предоставяне на автомобила на неизвестно за жалбоподателя лице не следва да има за последица лишаване от право да ползва автомобила. Намира, че при преценяване основателността на искането следва да се съобрази и евентуалната основателност на жалбата, тъй като при отмяна на оспорената заповед, би последвал иск за обезщетение на претърпените вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт.
Ответник - началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Добрич при представяне на административната преписка с жалбата не е изразил становище.
По така направеното искане съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е допустимо, поради това че жалбоподателя е оспорил заповедта, чиито изпълнение иска да бъде спряно.
Разгледано по същество искането е основателно.
В случая с оспорения акт е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. На основание чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следва, че е налице административен акт, за който е допуснато предварително изпълнение по силата на закон. Условие за спиране изпълнението на административния акт съгласно чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК е наличието на вероятност от причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда вследствие допуснатото предварително изпълнение. В тежест на оспорващия е да обоснове наличието на вероятност от настъпването на вреди, като изложи твърдения, подкрепени с доказателства, за факти и обстоятелства относно вида, характера и размера на вредите, които биха му били причинени в резултат на допуснатото предварително изпълнение.
От представения договор за предоставяне на автомобил с рег. № *** под наем сключен за срок от 05.05.2023 г. до 16.05.2023 г. с ***се установява, че търговската дейност на дружеството е отдаване под наем на автомобили. Ответника е посочил в процесната заповед, че автомобил с рег. № *** на 07.05.2023 г. е управляван от ***, който не притежава свидетелство за управление МПС, като жалбоподателят представяйки Свидетелство за управление на МПС на *** издадено на 11.10.2017 г. със срок на валидност 10.10.2032 г., твърди че това лице е имало валидно свидетелство за управление на МПС и на това лице не е предоставян автомобила.
От представения договор за наем на автомобила съдът установява, че за периода 05-16.05.2023 г. наемната цена е в размер на 234 лева, т.е. на ден за посочения автомобил наема е 19,50 лева. Лишаването жалбоподателя от възможност да ползва автомобила би му причинило значителна вреда, тъй като за 185 дни, сумата е в размер на 3 607,50 лева.
С оглед установеното, че процесния автомобил се използва за търговската дейност на жалбоподателя и същия не е договарял с лицето, което е установено да управлява автомобила, съдът намира, че за жалбоподателя ще настъпи значителна вреда, поради което са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта следва да бъде уважено.
Определението не подлежи на обжалване по аргумент на чл. 172, ал.5 от ЗДвП. В този смисъл е съдебната практика – Определение № 4630 от 16.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4295/2022 г., Определение № 4630 от 16.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4295/2022 г., Определение № 14182 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11724/2020 г. и Определение № 5079 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3299/2020 г., 5-членен с-в.
По изложените съображения на основание чл.166, ал.3 от АПК, Административен съд - Варна
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА предварителното изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0851-000152/05.05.2023 г. издадена от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Добрич, с която е наложена на „МОДУЛ“ ЕООД, ЕИК ********* принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията за срок от 185 дни на пътно превозно средство л.а. „Ситроен С3“ със СРМПС № ********* и регистрационни табели с номер В 7095 ТК, до решаване на спора с окончателен съдебен акт.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: