№ 72
гр. Благоевград, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
Крум Динев
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20241200501335 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. Образувано е по
въззивна жалба с вх. № 23281/16.07.2024 г., подадена от „КУУЛТРАНС“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в *********,
представлявано от управителя М.Ж., против Решение № 491/19.06.2024 г.,
постановено по гр. д. №1817/2023 г. по описа на РС – гр. Благоевград.
Представена е и частна жалба с вх.№23687/21.10.2024 г. от „ВИНАРСКА
ИЗБА- Л.“ ООД, ЕИК: 81191276, със седалище и адрес на управление в
*********, против Определение № 1797/11.09.2024 г., постановено по гр .д.
№1817/2023 г. по описа на РС- гр. Благоевград. С атакуваното решение е
отхвърлен иск с правно основание по чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.367, вр.
чл. 372, ал.1 ТЗ на въззивника „КУУЛТРАНС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *********, представлявано от управителя
М.А.Ж., предявен срещу ответника "К.Ст.-97” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *********, представлявано от управителя и
едноличен собственик на капитала Р.Д.С., с който се претендира ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 17 602,50 лв.,
представляваща възнаграждение по три договора за превоз на стоки, за които
1
са издадени данъчни фактури, както следва: фактура № ********** от
22.03.2022 г. за сумата от 5 867,50 лв. с включено ДДС, за транспорт по заявка
№ 17396- Т/04.03.2022 г.; фактура № ********** от 22.03.2022 г. за сумата от
5 867,50 с включено ДДС, за транспорт по заявка № 17426-Т/03.03.2022 г. и
фактура № ********** от 22.03.2022 г. за сумата от 5 867,50 лв. с включено
ДДС, за транспорт по заявка № 17394-Т/03.03.2022 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване исковата молба в съда –
18.07.2022г., до окончателното погасяване. Във въззивната жалба се твърди, че
от представените по делото доказателства се доказала по категоричен начин
изложената в обстоятелствената част на исковата молба фактическа
обстановка, но първоинстанционният съд подходил повърхностно при
разглеждане на правния спор. Изрично се оспорва приетото от фактическа
страна, че всички камиони следвало да бъдат натоварени на 09.03.2022 г.,
който факт бил опроверган от представената с исковата молба вайбър
комуникация, от която било видно, че между страните съществувало пълно
съгласие относно датите на товарене на стоката - 9 или 10 март 2022 г., както и
от показанията на св. Х.Ц.. Възразява се в тази връзка, че представените
заявки за транспорт, на база на които първоинстанционният съд приел
спорното обстоятелство, били неподписани. Представят се правни
съображения относно естеството на процесната сделка, като се подчертава, че
съдът неправилно заключил, че се касае за фикс сделка. Съдебният състав към
Районен съд - Благоевград не се произнесъл по въпроса за това дали
наложената в ********* забрана за преминаване на определени транспортни
средства била предварително известна, като въззивникът акцентира, че тази
забрана била въведена изненадващо на 11.03.2022 г. и в тази насока били
представените имейли, от които било видно, че българските власти и
асоциации били уведомени за ограничението именно на коментираната дата.
Затова и това обстоятелство попадало под нормата на чл. 17 т. 2 от
Конвенцията за международен автомобилен превоз. Възразява се, че
направените в т. 2 от експертното заключение изчисления не държали сметка
за обстоятелствата, че натоварването на стоката имало възможност да се
случи и на 10 март, както и че при превоза шофьорите следвало да спазват
задължителни периоди на почивка. Ето защо поради липса на компетентност и
допуснати неточности от вещото лице, провело СТЕ, се иска назначаване на
повторна такава експертиза, която да отговори на поставения с жалбата
2
въпрос. Срещу тази въззивна жалба е постъпил по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
отговор от страна на "К.Ст.-97“ ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано от
управителя Р.Д.С., със седалище и адрес на управление в *********, чрез
пълномощника адв. М. А., в който се предлагат фактически и правни
аргументи срещу възраженията на въззивното дружество, като неоснователно
се оценява релевираното от въззивника доказателствено искане, тъй като с
изготвената в първоинстанционното производство експертиза били дадени
надлежни отговори на поставените въпроси.
Срещу въззивната жалба, инициирала настоящото производство, е подаден и
писмен отговор от „ВИНАРСКА ИЗБА- Л.“ ООД, с който също се оспорват
наведените оплаквания и искания от жалбоподателя. Всички страни
претендират присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В представената частна жалба на ответника „ВИНАРСКА ИЗБА - Л.“ ООД по
предявения обратен иск, се възразява, че районният съд пропуснал да се
произнесе по този иск. Възразява се, че в полза на тази страна се дължат
разноски, тъй като освен трето лице - помагач, тя се явявала и ответник по
обратен иск, като се цитира съответна съдебна практика. С тези аргументи се
иска постановяване на надлежен акт, с който да бъде отменено Определение
№ 1797 от 11.09.2024 г. и връщане на делото за допълване на Решение
№491/19.06.2024г., постановено по гр. д. №1817/2023 г. по описа на РС – гр.
Благоевград, както и присъждане на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдебно-
деловодни разноски в полза на „ВИНАРСКА ИЗБА Л.“ ООД. По отношение
на тази жалба по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от страна на
„КУУЛТРАНС“ ООД, ЕИК *********, представлявано от адв. Н. Ш., в който
се посочва, че правилно съдът не е присъдил разноски на "Винарска изба Л."
ООД, ЕИК ********* по предявения иск, тъй като по него молителят има
качеството на трето лице помагач. Що се касаело до предявения обратен иск,
то се твърди, че действително следвало да има изричен диспозитив за
неразглеждане на обратния иск, а "К.Ст. - 97” ЕООД, ЕИК ********* следвало
да бъде осъдено да заплати сторените от ответника по обратния иск разноски.
Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански състав, след като
съобрази гореизложените възражения, представената искова молба и
отговор към нея, както и приетите по делото доказателства, установява
следното:
3
Районен съд - Благоевград е сезиран с искова молба на ищцовото дружество
„КУУЛТРАНС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
*********, представлявано от управителя М.А.Ж. против ответника "К.Ст.-
97” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *********,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Р.Д.С.,
обективираща осъдителен иск за сума от 17 602,50 лв., представляваща
незаплатено възнаграждение за осъществен превоз на товари, за който били
издадени три броя фактури, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване исковата молба в съда – 18.07.2022 г., до
окончателното погасяване. В исковата молба са наведени твърдения, че
страните са в трайно установени търговски отношения, поради което
ответникът в началото на месец март 2022 г. възложил на ищеца
осъществяване на международен превоз на стоки и по-конкретно натоварване
на стока на 09.03.2022 г./10.03.2022 г. в с Л. и доставяне на стоката на адрес в
********* на 14.03.2022 г., в периода от 06:00 до 12:00 ч., но поради наложена
забрана за пътуване в определени часове в Република *********, както и
поради задръстване, камионите на превозвача пристигнали със закъснение на
16.03.2022 г., поради което и разтоварителна дейност не се случила. Във
връзка с осъщественото пътуване в полза на възложителя били издадени три
фактури № **********/22.03.2022 г., № **********/22.03.2022 г., №
**********/22.03.2022 г., всички на обща стойност претендираната с исковата
молба сума. В отговора по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът навежда
твърдение, че бил обвързан от договор за спедиция с “Винарска изба - Л.”
ООД, тъй като от свое име, но за сметка на последния, сключил договор за
превоз с ищеца, като изрично се възразява, че причината за закъснението на
камионите не била наложената забрана за пътуване в ********* (която и не
представлявала непредвидена такава), тъй като заявката с № 17395 - Т от
03.03.2022 г. била изпълнена своевременно (затова и заплатена от ответника),
като камионът, осъществяващ тази поръчка, бил натоварен дори след
закъснелите такива. Изтъква се, че причината за неизпълнението била
несвоевременното напускане на границата на страната на шофьорите на
ищцовото дружество. За процесната сума, предмет на осъдителния иск, от
страна на ответника е предявен обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК
срещу “Винарска изба - Л.” ООД, ЕИК: 81191276.
В мотивите към своето решение от фактическа страна първоинстанционният
4
съд приел за доказано, че между "К.Ст.-97” ЕООД и "Винарска изба Л." ООД е
бил сключен спедиционен договор, съгласно който спедиторът се задължил да
сключи от свое име, но за сметка на „Винарска изба-Л.“ ООД договори за
превоз на търговски стоки по маршрут с. Л., Република България до складова
база на магазин "Лидъл", *********, Федерална Република *********.
Страните се уговорили, че разтоварването в ********* следвало да се
извърши на точно определена дата с определен часови диапазон, а именно на
14.03.2022 г. от 06:00 ч. до 12:00 ч. В тази връзка „К.Ст. 97“ ЕООД сключил
четири броя договори за превоз от свое име с превозвача „Куултранс“ ООД -
договор с № 17394-Т от 03.03.2022 г., №17395- 1 от 03.03.2022 г.: № 17396-7 от
03.03.2022 г. и № 17426-Т/04.03.2022 г. Само превозът по заявка с №17395-Т
бил изпълнен своевременно, в уговорения ден - 14.03.2022 г., поради което
превозното възнаграждение по нея било напълно заплатено (фактура №
**********/14.03.2022 г. за сумата от 5 867,50 лв). Останалите товари били
върнати в България, поради неприемането им от крайния получател, но и тези
превози били фактурирани от страна на ищеца, които счетоводни документи
обаче не били приети от страна на ответното дружество. Като причина за
късното пристигане на останалите три камиона съставът към РС - Благоевград
приел, че се касаело за неправилна организация на времето за шофиране и
почивки на водачите, като въпреки наложената забрана за движение в
*********, поръчките са могли да бъдат изпълнени своевременно.
Както е известно, въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации, направени от първостепенния съд, само
въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, в този смисъл съдът не може да променя
относимите фактически обстоятелства, ако по отношение обосноваността на
същите не е налице оплакване в сезиращия тази инстанция документ, поради
което като краен резултат относно правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на тези правомощия е в нарушение на чл. 269 ГПК.
В случая с въззивната жалба от фактическа страна се обжалват като
необосновани следните положения - че уговорената между страните дата за
5
натоварване на стоките била 09.03.2022 г., както и че забраната за пътуване
през ********* не съставлявала решаваща пречка за изпълнение на
договорните задължения. По отношение на другите правнорелевантни факти,
приети от страна на първата инстанция, не се спори.
Видно от приложените към исковата молба доказателства, че са налице три
заявки - договор под № 17394, с посочен автомобил № *********, дата на
товарене - 09.03.2022 г. и дата на разтоварване 14.03.2022 г., 06:00 ч. - 12:00 ч.;
№ 17395 и автомобил № ********* (впоследствие заменен с № ********* -
стр. 47 от делото), при идентични дати на товаро-разтоварителни дейности,
както и заявка № 17396, автомобил рег. № *********. Основанието на
фактура № 5710 е по заявка № 17426, която не е предмет на делото, но е
направено пояснение, че касае товар, извършен с камион *********, който
фигурира в заявка № 17396. Фактура № 5712 касае заявка № 17395, а фактура
№ 5714 заявка № 17394. Към отговора на исковата молба е представено
доказателство и за четвърта заявка с № 17426, отново с дата на натоварване
09.03.2022 г. и дата на разтоварване - 14.03.2022 г., автомобил рег. № 7335 ТС.
Представена е и фактура № ********* с основание транспорт по заявка №
17395 и автомобил рег. № 2443, задължението по която се твърди и не се
оспорва, че е заплатено (преводно нареждане на стр. 116).
От представената електронна кореспонденция, която не се оспорва от
страните, както и от изслушаните експертни заключения, следва, че
действително датата на натоварване не била крайно фиксирана на 9 март, но
единствено автомобил с рег. № 2441 бил натоварен на 10.03.2022 г., поради
забавяне по причина на ищеца (стр. 57 от делото). Отразеното в електронните
съобщения относно възможностите за товарене се потвърждава и от
показанията на свидетелите Х.Ц. и Д.ст.Об.. Превозвачът бил изрично
предупреден, че времевият прозорец за разтоварване е 14.03.2022 г. - извадки
от електронни съобщения на стр. 190 и стр. 40 от делото (така изрично и св.
К.Д., св. Д.ст.Об., св. А.Ст.) Видно е още от тази кореспонденция, че заявките
са действително четири - кола № 1 рег. № *********; кола № 2 - рег. №
*********, променена на рег. № 2443; кола № 3 с рег. № ********* и кола № 4
с рег. № РВ 7335. Камионът с рег. № 2443 пристигнал навреме на крайната
локация (съобщение, находящо се на стр. 63 от делото, както и констатациите
към заключението по автотехническата експертиза на стр. 95), а колите с рег.
№ 7988 и рег. № 7335 на 15.03.2022 г.
6
В писмо на стр. 70 от делото, изходящо от представител на Министерство на
транспорта и съобщенията на Република България, е посочено, че на 11 март
2022 г. постъпило съобщение от Министерство на иновациите и технологиите
на Република *********, чрез група на националните точки, относно
наложени ограничения при транспортно преминаване на определен вид
автомобили през територията на страната, като отново е видно от
приложената електронна кореспонденция, че именно на тази датата
представители на страните разбрали за наложената забраната. Посоченото
обстоятелство се потвърждава и от гласните показания на св. Х. Ц., св. Б., като
в случая действително свидетелите, доведени от ответната страна, възразяват,
че не било обичайно практика забрани за пътуване да се налагат без
предварително съобщение от страна на държавните власти, но в последна
сметка заявяват, че не са запознати по-конкретно кога и как е била въведена
забраната за пътуване по повод националния празник на ********* през 2022
г., поради което по този въпрос съдът се доверява на показанията на св. Ц. и
св. Б..
На база на така приетите за установени фактически положения, изрично
включени в предметния обхват на въззивната жалба, въззивният съд не
достига до различен краен правен извод относно предявената искова
претенция, като това е така поради следните аргументи:
Основната защитна линия на ищцовото дружество е, че пред превозвачите е
възникнало непредвидимо обстоятелство по смисъла на чл. 17 от Конвенцията
за международен автомобилен превоз, а именно разширена във времеви
аспект забрана за движение на определени моторни превозни средства на
територията на Република ********* по случай официалния национален
празник на държавата на 15 март. От друга страна, ответникът и третото лице
- помагач възразяват, че и без тази забрана закъснелите превозни средства
отново не биха могли да изпълнят поръчката до дванадесетия час на
14.03.2022 г. Именно тези страни са се справили с доказателствената тежест да
докажат фактите и обстоятелства, относими към това възражение. В тази
връзка е проведена първоначална, а след това и допълнителна автотехническа
експертиза. И настоящият съдебен състав не намира основание да не
кредитира заключенията, тъй като те са изготвени от вещо лице със
специалност “технология и организация на автомобилния транспорт”, поради
7
което поставените от страните за разискване въпроси са в компетентността на
експерта, като по обосноваността на отговорите в жалбата единствено се
предлагат общи оспорвания, без да се конкретизира какви неточности са били
допуснати от вещото лице. Съдът взима под внимание първоначалното
изготвено заключение, в което е зададен общ въпрос дали при установения
начин на движение и в случай на липса на забрана за преминаване, процесните
камиони са имали възможност да стигнат навреме, при посочване на
маршрута на превозните средства и съобразяване задължителните почивки на
шофьорите. Видно е, че за ППС с рег. № ********* и ППС с рег. № *********
е било фактически невъзможно да достигнат крайната цел за доставка, поради
необходимост от ползване на почивка, след като такава към момента на
натоварването не била използвана, като по отношение на последно
посоченото превозно средство дори е констатирано, че шофьорът е имал
реално осъществени часове на шофиране, които са много под
законоустановения допустим праг. По отношение на ППС с рег. № *********
е констатирано, с оглед датата на натоварване, че е могъл да премине през
територията на Република ********* преди 22:00 ч. на 11.03.2022 г. (датата на
влизане в сила на забраната за пътуване), но поради лошо планиране е
достигнал Видин приблизително двадесет и четири часа по-късно след
натоварването. В тази връзка и от доказателствата се установява, че това
превозно средство е посетило сервизен център непосредствено след
отпътуването от с. Л. (стр. 52 от делото), като това обяснява и по кратките
часове на шофиране на 09.03.2022 г., описани от експерта, както и късното
достигане на държавната граница. Вещото лице е обосновало отговорите си,
използвайки данните от дигиталните тахографи и GPS, проследявайки
конкретно заложения маршрут на превозните средства, като извадката от
google maps е единствено за целите на т. 2 от допълнителното заключение,
илюстрираща маршрута до Република *********, но същата няма никакво
отношение към отговорите по основното заключение, при което вещото лице е
описало на база обективни източници (тахографи) поведението на шофьорите
преди, по време и след датата на натоварване, което обстоятелство всъщност е
правнозначимо за настоящия процес.
Както се посочи по-горе, несъмнено е доказано, че въззиваемият е
предоставил възможност за товарене на процесната стока на 09.03.2022 г., без
обаче да е ограничил превозвача да натовари и на следващия ден. Последното
8
обстоятелство обаче неправилно се тълкува от въззивника като забава на
кредитора. Посредством допълнителното заключение по несъмнен начин се
обосновава, че при отпътуване на 09.03.2022 г. достигането до Република
********* ще е дори преди заложения краен срок, тоест спедиторът доказва в
процеса своята договорна изправност, тъй като е подсигурил навременна
възможност за превозвача да започне да изпълнява своята престация, така че
да не изпадне в неизпълнение с оглед поставения краен срок. Оттук насетне в
тежест на ищеца е било така да организира своевременно транспорта, като
предвиди дали и при по-късно натоварване ще изпълни задължението си.
Именно и в това се корени грижата на добрия търговец (чл. 302 ТЗ), който
трябва да следва завишените стандарти в своята област, така че да постигне
качествено изпълнение, като в случая ищецът не може да се освободи от
отговорност с оглед забраната, наложена действително в последния момент от
страна на правителствената служба и съответния ресорен министър на
*********, защото и без тази забрана два от камионите не биха спазили
крайния срок така или иначе, а третият сам се е поставил в позиция на забава с
несвоевременните си действия при напускане на страната, което не отговаря
именно на посочения стандарт за извършване на работата.
Съгласно чл. 87, ал. 2 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът
може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за
изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора
за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато
договорът е сключен в писмена форма. Но кредиторът може да заяви на
длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало
невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало
безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в
уговореното време (чл. 87, ал. 2 ЗЗД). При разваляне на договорната връзка
няма нормативно определени изрази, като в случая е видно от електронната
кореспонденция, че се е искало връщане на предадения превозен товар, което
обстоятелство сочи намерението на изправния кредитор да развали договора
поради настъпилото виновно неизпълнение, като не е било необходимо
предоставянето на допълнителен срок, тъй като както стана ясно по-горе,
договорът за превоз е сключен при определен срок, дори при конкретно
посочен часови прозорец, като това е заявено недвусмислено от представител
9
на спедитора в електронната кореспонденция, при това двукратно, отразено е в
заявките за транспорт, изпратени до превозвача, а и се потвърждава от
разпитаните свидетели на ответната страна. Последващите опити на трети
лица да променят условията на съществуващото договорно правоотношение
между третото лице - помагач и получателя на стоката са ирелевантни, защото
по делото не е доказано главното - промяна на договорния срок по договора за
превоз, тъй като това било на практика вече невъзможно, което потвърждава
решаващия характер на първоначално заложения краен срок за изпълнение.
При разтрогване на облигационната връзка поради виновно неизпълнение на
длъжника, в негова полза престиране не се дължи, поради което правилно
първоинстанционният съд отхвърлил като неоснователен иска на ищеца.
По жалбата на “Винарска изба - Л.” ООД:
Възражението на тази страна срещу произнасянето на първоинстанционния
съд, с което той отказал да допълни на основание чл. 250, ал. 1 ГПК решението
в частта относно предявения обратен иск, е неоснователно. Известно е, че в
случаите на евентуално обективно съединяване на искове евентуалните такива
се предявяват под условие и подлежат на разглеждане в зависимост от
произнасянето по главния иск. Когато не се е сбъднало условието, под което е
предявен евентуалният иск, в случая уважаване иска на ищеца, съдът не
дължи произнасяне по същия, а ако се произнесе, то решението му е
недопустимо и подлежи на обезсилване от въззивната инстанция, тъй като не
е налице предпоставката, обуславяща разглеждане на предмет на спора,
въздигнат с предявената в условията на евентуалност претенция, съответно не
се дължи и отделен диспозитив, поради което в тази част определението на
първоинстанционния съд, което е с характер на решение - чл. 250 ал. 3 ГПК, е
правилно и подлежи на потвърждаване.
По разноските:
Съгласно Определение № 747 от 26.03.2024 г. по т. д. № 538/2023 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение неразглеждането на предявения
като евентуален обратен иск поради неоснователността на главния иск не
изключва правото на ответника по обратния иск да претендира от ищеца по
този иск сторените разноски. Неразглеждането на обратния иск поради
несбъдване на процесуалното условие, под което е предявен, е прието за
равнозначно на прекратяване на производството по този иск и е възприет
10
извода, че разноските се дължат на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, а разпоредбата
на чл. 78, ал.10 ГПК не е приложима. Отговорността за направените от него
разноски е на ищеца по обратния иск, а не на ищеца по първоначалния иск,
тъй като последният не е страна по процесуалното правоотношение, породено
от предявения обратен иск. Първоинстанционният съд се е произнесъл в
отклонение с цитираната съдебна практика, отричайки правото на ответника
по обратния иск на разноски по причина, че искът е останал неразгледан
поради несбъдване на процесуалното условие. От страна на „ВИНАРСКА
ИЗБА- Л.“ ООД се претендират 5 520 лева адвокатско възнаграждение за
първата инстанция, 999 лева депозит за експертни заключения, както и 2 160
лева хонорар за въззивната инстанция, 15 лева за въззивно обжалване. Нито в
молбата на "Винарска изба - Л." ООД, обективираща претенция за разноски,
нито в доказателствата и списъците към нея е направено разграничение каква
част от възнаграждението се претендира във връзка с предявения обратен иск,
като в тази хипотеза искането би било основателно за половината от
заплатеното адвокатско възнаграждение (Определение № 134 от 17.03.2017 г.
по ч. т. д. № 1370 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение).
По отношение на адвокатското възнаграждение, заплатено в хода на първата
инстанция, е налице възражение за прекомерност, релевирано от
процесуалния представител на ищеца по обратния иск, което обаче е
неоснователно, с оглед фактическата сложност на делото, проведените
съдебни заседания и приобщените доказателствени източници, сред които и
две експертни заключения. С оглед потвърждаването на
първоинстанционното решение, "К.Ст.-97” ЕООД има право на разноски, като
доказва заплащането на 2 000 лева адвокатско възнаграждение (стр. 66 от
делото), срещу което не е релевирано възражение за прекомерност и следва да
бъде присъдено изцяло в тежест на въззивника.
Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград на основание чл. 271, ал. 1 ГПК и
чл. 278, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 491 от 19.06.2024 г. по гр. д. № 1817 по описа
за 2023 г. на Районен съд - Благоевград, с което е отхвърлен предявеният от
„КУУЛТРАНС“ ООД, ЕИК: ********* срещу "К.Ст.-97” ЕООД, ЕИК
11
********* иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
договорно възнаграждение в размер на 17 602,50 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „КУУЛТРАНС“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в *********, представлявано
от управителя М.Ж. да ЗАПЛАТИ на "К.Ст.-97” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *********, представлявано от управителя
Р.Д.С., адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 2 000
(две хиляди) лева.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1797 от 11.09.2024 г. по гр. д. № 1817 по
описа за 2023 г. (с характер на решение по смисъла на чл. 250, ал. 3 ГПК) в
частта, с която е оставена без уважение молба с правно основание по чл. 250,
ал. 1 ГПК на „ВИНАРСКА ИЗБА- Л.“ ООД, ЕИК: 81191276 за допълване на
Решение № 491 от 19.06.2024 г. по гр. д. № 1817 по описа за 2023 г. на Районен
съд - Благоевград относно предявения от "К.Ст.-97” ЕООД, ЕИК *********
обратен иск.
ОТМЕНЯ Определение № 1797 от 11.09.2024 г. по гр. д. № 1817 по описа за
2023 г. в частта, с която е оставена без уважение молба с правно основание по
чл. 248, ал. 1 ГПК на „ВИНАРСКА ИЗБА- Л.“ ООД, ЕИК: 81191276 за
изменение на Решение № 491 от 19.06.2024 г. по гр. д. № 1817 по описа за
2023 г. на Районен съд - Благоевград в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО
ТОВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 491 от 19.06.2024 г. по гр. д. № 1817 по описа за 2023 г.
на Районен съд - Благоевград, като ОСЪЖДА "К.Ст.-97” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано
от управителя Р.Д.С., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да ЗАПЛАТИ в полза на
„ВИНАРСКА ИЗБА- Л.“ ООД, ЕИК: 81191276 съдебно-деловодни разноски за
две инстанции в общ размер на 5 419.50 лв. (пет хиляди четиристотин и
деветнадесет лева и петдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО е окончателно (чл. 280, ал 3, т. 2 предложение второ ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13