Решение по дело №35229/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14249
Дата: 19 юли 2024 г.
Съдия: Ивелина Маринова Симеонова
Дело: 20221110135229
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14249
гр. С., 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110135229 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу А. Д. Р. и А. П. В.
(съгласно уточнителна молба от 31.08.2022 г.), с която са предявени кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с
искане за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца както следва: А. Д. Р., ЕГН
********** - 3/4 част от задълженията или сума в общ размер на 765,32 лв., от които 625,83
лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., доставена до имот - ап. 57, находящ се в гр. С................., с
абонатен № 264009, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -
30.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 117,03 лв. - мораторна лихва за
периода 15.09.2019 г. - 10.06.2022 г., 17,85 лв. - главница за цена на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 30.06.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането и 4,61 лв. - мораторна лихва за периода 30.06.2019 г. - 10.06.2022 г.
върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия; А. П. В.,
ЕГН ********** - 1/4 част от задълженията или сума в общ размер на 255,11 лв., от които
208,61 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., доставена до имот - ап. 57, находящ се в гр. С.................,
с абонатен № 264009, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -
30.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 39,01 лв. - мораторна лихва за
периода 15.09.2019 г. - 10.06.2022 г., 5,95 лв. - главница за цена на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 30.06.2022 г. до окончателното
1
изплащане на вземането и 1,54 лв. - мораторна лихва за периода 30.06.2019 г. - 10.06.2022 г.
върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответниците въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, с оглед
качеството на ответниците на съсобственици на процесния имот през исковия период.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като съответно те не са заплатили дължимата цена, формирана по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
издаването на фактурите, а като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава,
поради което дължат обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в
посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ
между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия
случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т.С.” ЕООД на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо моли за уважаване на предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците, с които оспорват
предявените искове. Не оспорват, че са съсобствениците на имота при посочените от ищеца
квоти в съсобствеността, както и че ползват доставяната до същия топлинна енергия.
Оспорват, че са заплащали суми за минали периоди в по-висок размер, както и че
претендираните от ищеца суми са погасени по давност. Молят за отхвърляне на предявените
искове и за присъждане на разноски.
С писмена молба от 05.07.2024 г., както и в открито съдебно заседание на 10.07.2024
г., ответниците сочат, че са заплатили изцяло исковите суми, за което представят платежно
нареждане от 04.07.2024 г., като молят за отхвърляне на исковете и за присъждане на
минимално юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.
В открито съдебно заседание на 10.07.2024 г. процесуален представител на ищеца
признава, че в полза на дружеството е постъпило плащане от ответниците в общ размер на
1888,09 лв., както и че с извършеното плащане са погасени изцяло вземанията за главници,
лихви и съдебно-деловодни разноски по делото. Поддържа искането си за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между него и ответниците въз основа на твърдяното право на
собственост върху имота, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и
че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания.
Предвид извършеното от ответниците плащане на задълженията, а и с оглед
доводите, изложени в отговорите на исковата молба, съдът приема, че по делото са
безспорни и ненуждаещи се от доказване всички факти, включени във фактическия състав
на съдебно предявените вземания, а именно: че ответниците са били през процесния период
потребители на топлинна енергия за битови нужди, доставяна до процесния имот, находящ
се в гр. С................., ап. 57, с абонатен № 264009 (в качеството си на съсобственици на
имота, включително като наследници на П. А. В.), че през исковия период до имота е
доставена топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност, че е извършвана
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия от третото лице - помагач „Т.С.”
ЕООД, за което в полза на ищеца се дължи възнаграждение в размер на исковата сума, както
и че ответниците са изпаднали в забава за заплащане на главниците съгласно приложимите
Общи условия за доставка на топлинна енергия от „Т.С.“ АД на клиенти за битови нужди в
гр. С., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „М.“ от
11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., поради което в полза на продавача са възникнали
вземания за мораторна лихва в предявените размери и за сочения от него период на забава,
които обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства, включително
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
От ответниците е заявено правопогасяващо възражение за плащане на дължимите
суми. Съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да зачете релевантните за
спора факти, настъпили след предявяване на иска. Едно от съществените правнорелевантни
обстоятелства, имащо значение за правилното разрешаване на спора, безспорно е
извършеното от ответниците доброволно плащане на исковите суми в хода на исковия
процес. В случая задълженията са изцяло погасени чрез плащане в хода на процеса,
включително и разноските за държавна такса и депозити за експертизи, което се
потвърждава и от приетото като писмено доказателство платежно нареждане от 04.07.2024 г.
на стойност 1888,09 лв., видно от което ответниците са заплатили в полза на ищеца сумата
от 858,24 лв. - главница, сумата от 162,19 лв. - мораторна лихва, сумата от 665 лв. - съдебни
разноски и сумата от 202,66 лв. - законна лихва. Ищецът не оспорва така извършеното
3
плащане и факта, че с него са погасени в пълния им размер начислените за исковия период
задължения по партидата на процесния имот, включително законната лихва върху
главниците и дължимите по делото разноски за държавна такса и депозити за експертизи. С
извършеното плащане ответниците са признали дължимостта на сумите, предмет на
процеса, поради което съдът приема, че е десезиран с възраженията, изложени в отговорите
на исковата молба, включително за погасителна давност и не следва да излага допълнителни
мотиви. За пълнота следва да се посочи, че заплащането на погасени по давност вземания не
е недължимо, тъй като погасяването на вземането по давност погасява само правото на
принудителното му изпълнение, но не и възможността същото да бъде изпълнено
доброволно от длъжника. С оглед на изложеното, предявените искове следва да се отхвърлят
като погасени чрез извършено плащане в хода на процеса.
По разноските:
Предвид обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане, извършено в
хода на процеса, право на разноски има ищецът, на който следва да се присъди, на основание
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, сумата 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение при съобразяване
на действителната фактическа и правна сложност на делото, както и разясненията на
определение № 518 от 03.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4461/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят определеното юрисконсултско
възнаграждение при условията на разделна отговорност - А. Д. Р. - 3/4 част или сумата от
37,50 лв. и А. П. В. - 1/4 част или сумата от 12,50 лв.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23 Б, срещу А. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С.................,
ап. 57, и А. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С................., ап. 57, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца както следва: А. Д. Р., ЕГН ********** - 3/4
част от задълженията или сума в общ размер на 765,32 лв., от които 625,83 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. -
30.04.2020 г., доставена до имот - ап. 57, находящ се в гр. С................., с абонатен № 264009,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 30.06.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, 117,03 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2019
г. - 10.06.2022 г., 17,85 лв. - главница за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба - 30.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и
4,61 лв. - мораторна лихва за периода 30.06.2019 г. - 10.06.2022 г. върху главницата за цена
на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия; А. П. В., ЕГН ********** - 1/4 част
4
от задълженията или сума в общ размер на 255,11 лв., от които 208,61 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. -
30.04.2020 г., доставена до имот - ап. 57, находящ се в гр. С................., с абонатен № 264009,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 30.06.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, 39,01 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.
- 10.06.2022 г., 5,95 лв. - главница за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба - 30.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и
1,54 лв. - мораторна лихва за периода 30.06.2019 г. - 10.06.2022 г. върху главницата за цена
на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, като погасени чрез плащане в
хода на процеса.
ОСЪЖДА А. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С................., ап. 57, и А. П. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. С................., ап. 57, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8
ГПК сумата от общо 50 лв. (А. Д. Р. - сумата от 37,50 лв. и А. П. В. - сумата от 12,50 лв.) -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца - „Т.С.” ЕООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5